Етикет: Brexit

Въпреки Brexit: Англия ще финансира български студенти

brexit

Британското правителство запазва финансирането за студенти от ЕС през следващата учебна година въпреки Брекзит и решението на страната да напусне Европейския съюз.

Българите ще кандидатстват по старите условия с пълно финансиране за целия период на обучение и през следващата година 2017-2018, се казва в съобщение за окончателното решение на властите на Острова.

Решението дава окончателен отговор на стотиците кандидати, за обучение във Великобритания и вече е предоставено в офисите на международния образователен проект Световно образование, съобщава Ирина Христова, координатор на Световно образование за България и управител на консултантска компания Интеграл.

Световно образование информира всички кандидати за учебната 2017-2018 година, че ще оперира с документи за финансиране към Британската агенция за студентско кредитиране и ще обработва българските кандидатури, както до момента.

С оглед конкурентност и успешен прием от Световно образование препоръчват ранна ориентация и избор на специалност и университет като напомнят, че сроковете за кандидатстване на Острова са съответно до 15 октомври 2016 г. за кандидатите за елитните Оксфорд, Кеймбридж и за медицинските специалности на Острова, и 15 януари 2017 година за всички останали университети и специалности. До тогава всеки кандидат трябва да е заявил своите намерения и да е подал документи за прием.

По данни на Световно образование през последните 5 години над 2200 българи годишно подават документи за обучение в британски университети, от които успешни кандидатури реализират между 1500 и 1800. Очакванията тази година са от минимум 30% ръст на кандидатите предвид запазеното финансиране.

„Международните студенти имат важен принос към британските университети, и ние искаме това да продължи“, се казва още в съобщението на правителството.

Всяка година Британската агенция за студентско кредитиране отпуска до 9000 паунда годишно на кандидат от ЕС, което покрива пълния размер на таксата и осигурява достъпа му до качеството на британското образование.

Кредитът се отпуска при преференциални условия и с възможност за отложено плащане едва след като кандидатът завърши и достигне определен годишен доход от трудовото си възнаграждение. По данни на Световно образование над 90% от българските кандидати ползват пълен размер на финансиране на висшето си образование във Великобритания.

Тереза Мей: BREXIT ще ни навреди. Предстоят ни трудни времена

picture-credit-pa-2-1024x683

Британската икономика ще пострада от решението за напускане на EС, въпреки признаците в икономическите данни, че отражението няма да е толкова сериозно, колкото предвиждат някои“. Това заяви британският премиер Тереза Мей на път към Китай за участие в срещата на върха на Г-20, съобщават БТА .

Вижте още: Недоволни от BREXIT: Британци искат да живеят в България

Предстоят ни трудни времена, заяви Мей. Тя се придружава от шефа на Банк ъв Ингланд Марк Карни и от министъра на финансите Филип Хамънд, който се обяви за фискален стимул за опазване на растежа.

Вижте още: По пътя на БРЕКЗИТ: Великобритания остава в ЕС – засега

Попитана за мнението й за нуждата от „фискален рестарт“ – термин, използван от Хамънд по време на негова визита в Китай през юли, Мей каза, че правителственият отговор още не е твърдо определен.

„Ще обмислим въпроса в зависимост от данните през есента.“

Очаква се Хамънд да разхлаби контрола на предшественика си Джордж Озбърн върху държавната кесия, коментира Ройтерс.

Вижте още: Има ли опасност за българите във Великобритания – разговор с Мария Спирова

Притесненията на Тереза Мей не са напразни, но и на самия Европейски съюз няма да му е лесно с напускането на Великобритания.

Вижте още: Какво може да се случи след Brexit & Тръмп?

Изминаха два месеца след гласуването за „Брекзит“, а днес изобщо не е по-ясно, отколкото тогава, как и Великобритания, и ЕС ще се справят с такова важно предизвикателство. Той като никога не е имало ясен сценарий за бъдещето на Великобритания в света след „Брекзит“, останалите 27 страни членки не са добре подготвени за последиците. Много от тези неща са свързани с дълбокия шок от вота, за който много хора се надяваха, че ще протече по друг начин.

Мрачната реалност обаче сега е съчетана с кухи лозунги.

Както е трудно да се преувеличава безразсъдството или откровеното невежество на тези, които обещаваха безболезнен „Брекзит“, така е трудно да бъде пренебрегнат фактът, че европейските партньори се объркват, когато стане дума за планиране на следващите стъпки на континента. С наближаването на лятната пауза тези пукнатини и пропуски излизат на преден план – както донякъде показа неформалната среща в понеделник между лидерите на Германия, Франция и Италия.

Целият анализ относно съдбата на ЕС и Великобритания, четете  ТУК.  

Има ли опасност за българите във Великобритания – разговор с Мария Спирова

9059be6d97676426d5b05c00154498bd

Днес Ви представяме интервю с Мария Спирова на една много сериозна тема. Особено за българите в чужбина. 

Като човек, който живее и работи на Острова, я попитахме голямо ли е напрежението във Великобритания след решението за Brexit спрямо имигрантите и защо ксенофобските настроения са се покачили толкова много?

Реагира ли адекватно полицията в този случай и само срещу българите ли са тези отрицателни настроения? Попитахме я още и какво може да очакваме от изборите в САЩ, защото е човек, който следи много отблизо темата. 

13001059_10153386106201831_1515507159981780632_n

Мария Спирова е родена на 10 януари 1984 г. Тя е завършила Класическата гимназия, учила е културология в СУ и има магистратура по криминология от Оксфорд (спечелила е стипендията Weidenfeld, която дава на хора от много държави, включително и България, пълна издръжка за магистърски и докторантски програми в Оксфорд). 

Специализирала е 1 година журналистика в САЩ (пак стипендия) и е стажувала в централата на National Geographic във Вашингтон. Докато учи, 2 години работи във в. „Капитал“ (културните притурки „Капител“ и „Капитал Light“), после 3 години е  в Българска телеграфна агенция. Публикувала е стихове и есета в „Литературен вестник“ и други периодични издания. Член е на МЕНСА.

Носител е на международната журналистическа награда Reporting Europe 2014, за серия публикации за протестното движение #ДАНСwithme в България.

Ето какво каза по горещата тема Мария Спирова:

-Какво е положението във Великобритания след решението за Brexit-а като цяло?

Положението е напрегнато и обществото е силно разединено и объркано. Новото правителство е в позиция на ослушване и досегашните им разговори с Шотландия, Германия и Франция не дават добри сигнали относно колко приятелски ще е духът на преговорите, когато започнат.

Тереза Мей е лоша новина за всички имигранти на Острова. Биографията й на вътрешен министър показва, че тя е силно идеологически мотивирана да изтласка колкото се може повече чужденци от Великобритания и да затвори границите с драстичен контрол. Срещу този подход има силни икономически аргументи, но тя от години е глуха за тях, а сега е заобиколена с хора като Дейвид Дейвис и Лиъм Фокс, които не разбират Европа и мразят социалните придобивки, които ЕС узакони в Обединеното кралство.

-Наистина ли се усеща напрежение към българите?

Напрежение се усеща срещу мигрантски общности от всякакъв произход. Много агресия се заяви срещу поляците, като най-видима група източноевропейци.

Има вече документирани случаи на публичен тормоз над българки в Оксфорд, където живея.

Правителството на Дейвид Камерън превърна румънците и българите във враг номер едно на британската икономика през 2013г., няколко месеца преди да изтече мораториум над свободния ни достъп до английския трудов пазар, защото си въобрази, че това е удобна стратегия за отвличане на вниманието от провала на политиката на остеритет.

За съжаление това отприщи еврофобията като мейнстрийм дискурс в обществото и доведе до провала на неговата собствена кариера и катастрофалния референдум под фалшив предтекст.

 -В момента атаките единствено във виртуалното пространство ли са или се усещат и на работните места на българите?

Атаките най-често са очи в очи, но по рядко от познати и още по-рядко в работна среда. На работа става дума по-скоро за силно затруднена комуникация между колеги, за които е ясно, че са гласували за Брекзит.

Този жест не е неутрален към мигрантите – за всички бе ясно, че това решение представлява огромна заплаха за европейските граждани и техния живот в Обединеното кралство. Това демонстрира определено отношение – не ме интересува съдбата ти, искам да се махнеш.

-Защо, според вас, ксенофобските настроения са се покачили толкова рязко? Изненада ли са или винаги си ги е имало?

Ксенофобията в Обединеното кралство не е изненада. Тя назрява от години заради бързата глобализация на един островен народ, несвикнал да се адаптира. Особено обострена е към източноевропейци, защото британците не изпитват към нас постколониална вина, а същевременно наистина не знаят нищо за културите ни и автентично не знаят къде сме на картата.

Ние просто не сме лесни за вграждане в класовото общество – вършим тежка работа, но не сме сервилни, а настояваме на правата си и не крием стремежа си към просперитет. Образовани сме, което изглежда неприемливо от британска гледна точка, защото сме бедни – това тук не е възможна комбинация.

Имаме гръбнак и амбиция и не се вписваме в ригидната местна йерархия – всичко това допринася за превръщането ни в мишени.

-Кога за първи път се усетиха лошите настроения срещу българи и румънци?

Както споменах в първия отговор, тази неприязън бе плод на социалното инженерство на Камерън, който насърчи грозни и невежи, неверни с реалността и последвалите статистически данни предразсъдъци спрямо български и румънски граждани през 2013 г. и така легитимира Найджъл Фараж и неговата фашистка партия на независимостта в политическото пространство – докато неадекватно смяташе, че ако направи консервативната партия по-реакционерска и националистическа, ще приласкае разочарованите гласоподаватели обратно.

Оттогава датират моите лични изживявания с местни хора,които, научавайки, че съм българка, гневно ме питаха защо не бера ягоди, а упражнявам недопустимо престижна според тях професия.

Вижте още: Какво може да се случи след Brexit & Тръмп?

-Реагира ли адекватно полицията в този случай?

Доколкото ми е известно, да. Не съм чувала за неравностойно третиране на българи от страна на полицията при инцидент на омраза.

-Какво е решението на проблема и изобщо има ли такова?

Струва ми се, че британското общество изпусна зъл дух от бутилката и той трудно ще бъде натъпкан обратно вътре.

Решението е да не се снишаваме, а да устоим на предизвикателството с достойнство. Да изобличаваме ксенофобите навсякъде, където ги срещнем, да се отзоваваме на помощ на всеки тормозен, да не подминаваме коментари и намеци, без да ги наречем неприемливи и винаги да ги докладваме на полицията. Така ще попречим на ежедневната ксенофобия да се превърне в норма и навик.

-Българите на Острова трябва ли да се притесняват?

Те се притесняват. Неизвестността относно бъдещия им статут във Великобритания продължава, а Тереза Мей не е лидер, който се ръководи от хуманни принципи и особено съчувствие към не-британци. Ако Кралството тръгне към предизвикана от Брекзит рецесия, мигрантите ще са сред първите засегнати – заплащането им ще стагнира или ще се свие, работните им места ще бъдат изложени на риск. Специално за България, като се знае какъв значим вносител в бюджета е българската диаспора, това може да доведе до сътресения на местно ниво.

-Следите много от близо темата с президентската кампания в САЩ. Какво може да очакваме?

Ако се съди по огромната потребност на изоставащите сегменти от западните общества да си отмъстят на демократичния правов ред, като сринат политическия модел, който обвиняват за стагнацията си, по огромния гняв срещу образования,  космополитен елит –  неща,  които ЕС символизираше,  и срещу които се надигна племенната ярост на англичаните,  за да стигнем до Брекзит… Доналд Тръмп има сериозен шанс да бъде следващият президент на САЩ. Тогава ще се озовем в римейк на късните 1930.

Интервюто взе Любен Спасов

Какво може да се случи след Brexit & Тръмп?

980x551_1472382406

Реших да Ви покажа тук едно становище, въз основа на информацията, която имаме. То може да се окажат правилно, но може и да е погрешно. Предназначено е само, за да Ви накара да се замислите. И да бъдете част от по-широк диалог. Преведох текст на Тобиас Стоун. Виден интелектуалец, предприемач, академик и писател. Благодарение на историята, той разказва, какво може да се случи след Brexit & Тръмп:

По образование съм археолог. Занимавам се също с история и антропология. Това ме кара да гледам в глобален исторически мащаб. Моята теория е, че масовата идея за историята на повечето народи е ограничена до опита на техните родители, баби и дядовци. Това грубо обхваща период от около 50-100 години. С две думи, в университета ще ме скъсат на писмен изпит, ако не сравня най-малко две, ако не и три различни мнения по дадена тема.

Ние, хората, имаме навика да навлизаме в етапи на масово унищожение, обикновено самостоятелно наложено. Това е факт, предвид всички войни, в течение на времето. Войните всъщност са норма за хората, но от време на време ги сполетява и нещо голямо. Например Черната смърт, която опустоши Европа. В “Декамерон” – Бокачо описва Флоренция в хватката на чумата. Тя е отвъд въображението като Хирошима или Холокоста. Вие съвсем буквално не може да се пренесете там и да си представите какво е било. Защото не сте го изпитали.

За нас сега е очевидно, че има живот след Чумата. Но за хората, по онова време е било невероятно, че е просъществувало общество след това бедствие. В заключение: хиляди хора от всички възрасти са убити за изключително кратък период от време. Черната смърт може да са представи като природно бедствие, благодарение на което се прави естествен подбор и се отстраняват най-слабите индивиди в широк мащаб и в рамките на Европа. Освен това, Черната смърт значително променя социалната структура на някои европейски региони. Трагичното обезлюдяване води до недостиг на работещи хора. Но пък заплатите се повишават. Наблюдавало се е спад в цените на продуктите. Така, стандартът на живот се е увеличил. Хората започнали да консумират повече храна с по-високо качество.

Крахът на Римската империя, Черната смърт, Испанската инквизиция, Тридесетгодишната война, Войната на семейство Роуз, Гражданската война в Англия – това е един дълъг списък от събития, довели до масова смърт, от които възстановилото се човечество е продължило напред в по-добра форма.

На местно ниво, във времето, хората си мислят, че нещата са добре. И когато се случи нещо подобно, обществата излизат извън контрол, докато станат неудържими, и не посеят масово унищожение. Години по-късно за историците всичко има смисъл и ние виждаме ясно как едно нещо води до следващо. Битката при Сома е пряк резултат от убийството на един австриец в Босна. Надали хората са мислели, че убийството му би довело до смъртта на 17 милиона души.

А това е един цикъл. Случва се отново и отново, но тъй като повечето хора имат само 50-100 години историческа гледна точка, те реално не виждат, че има такава опасност и сега. Точно както събитията, довели до Първата световна война. Винаги е имало брилянтни умове, които да се съмняват. Точно такива прозорливи хора, започнали да предупреждават, че нещо голямо ще се случи, че мрежата от договори в Европа може да доведе до война, но те са били отхвърлени като луди или глупаци. Но точно такива са и хората, които се чудят какво следва и се безпокоят за идилията с Путин, Brexit и Тръмп.

Когато се появи някой, който да накара хората да чувстват, че са загубили контрол над тяхната страна и съдба, масата започва да търси изкупителни жертви. А един умен и харизматичен лидер умело улавя масовото настроение и сочи с пръст изкупителната жертва. Той говори, но не в деайли, а с гняв и омраза. Скоро обществото започва да се движи като едно цяло, без никаква логика и става неудържимо и гневно.

Примери за такива лидери са Хитлер, Мусолини, Сталин, Путин, Мугабе и много други. Мугабе възцари национален гняв и омраза към бялото малцинство от земеделци, които се занимавали и с ферми, вследствие на което хиляди хора са умрели от глад. Заради глада, в Съветския съюз, както и „благодарение“ на китайските комунисти, през миналия век, умират между 20-40 милиона души. След тези примери изглежда немислимо, че хората биха могли отново да създадат ситуация, в която милиони хора да умират без причина. Но се случва отново и отново.

Лидерите държат пламенни речи, подкрепяни от ядосаните си тълпи. Този своеобразен цикъл съществува от договора от Версай, през възхода на Хитлер, уж приключвайки с Втората световна война. Но има опасност да се случи отново. Но както и преди, повечето хора не могат да видят опасността, защото:

  1. Те гледат само в настоящия момент, а не към миналото или бъдещето;
  2. Те знаят за събития, пряко касаещи тяхната страна, но не свързват събитията от световен мащаб;
  3. Повечето хора дори не четат, не мислят, не се интерсуват, нито чуват различни гледни точки.

Тръмп прави това в Америка. А Русия е диктатура с харизматичен лидер, който с помощта на страх и страст, създаде култ около себе си. В Турция, Ердоган постига същото, особено с последните си действия. Унгария, Полша и Словакия, са на път да постигнат същото и по този начин, в цяла Европа ще се навъдят все повече „Путиновци” и „Тръмповци”.

Виждаме Brexit, Тръмп и Путин и сякаш нямат общо. Но светът не е устроен по този начин – всички неща са свързани.

Brexit е своеобразна група от гневни хора, които печелят една битка. И това лесно може да вдъхнови други групи от гневни хора да започнат подобна борба, с идеята, че и те могат да спечелят. Това само предизвиква верижна реакция.

Ето един пример за това как Brexit може да доведе до ядрена война:

Brexit във Великобритания предизвиква Италия или Франция да имат подобен референдум. Льо Пен печели изборите във Франция. На Европа й бива нанесен пореден удар върху ЕС. ЕС пречи на войната в Европа по-дълго от всякога. ЕС също така е основна сила в потушаването на военните амбиции на Путин. Европейските санкции на Русия наистина се удари в икономиката, и подпомагат Руските атаки над Украйна (има причина лошите винаги да искат по-слаб Европейски съюз). Тръмп побеждава в САЩ. Тръмп отслабва НАТО. Той отдавна заяви, че няма да зачита отдадеността на НАТО в лицето на руската атака срещу Балтика.

С удар върху ЕС, и отслабена роля на НАТО, Путин е изправен пред засилващата се икономическа и социална криза в Русия. А как би се намесила Турция? И как ISIS ще реагира на нова война в Европа? Си остават въпроси без отговор. Поне засега. А кой мислите ще използва ядрено оръжие първи? Защото има опции.

И все пак това е само един сценарий. Броят на възможните варианти за развитие на събитията са безкрайни, поради сложността на движещите света сили.

Историците ще погледнем назад, за да придадем смисъл на всичко това и се чудим как може всички да са били толкова наивни? Как може хората да четат и правят саркастични и пренебрежителни коментари за това как не трябва да обвиняваме за всичко Brexit? Някои ще прочетат този мой текст и ще кажат, че смятам, че Америка е в страхотна форма и че Тръмп е възможен бъдещ Хитлер. Лесно е да бързаме с изводите, които се противопоставят на песимистичните прогнози, на базата на историята. Тръмп спечели срещу други републиканци в дебати, като продължава да ги обижда и пренебрегва. Това е един лесен начин, но много погрешен.

Смятам, че всичко е неизбежно. Аз не знам какво ще се случи, но ние определено навлизаме в лоша фаза. Тя ще бъде неприятна за тези, които живеят, благодарение на нея. Хората ще излязат от нея, ще се възстановяват и ще продължат напред. Човешката раса ще се оправи, променена за добро. Но за хилядите турски учители, които току-що бяха уволнени, за турските журналисти и адвокати в затвора, за руските дисиденти в ГУЛАГ, за хората, постъпили ранени във френските болници след терористичните атаки и за бъдещите жертви, това ще бъде битката при Сома.

Какво можем да направим? Е, пак, поглеждайки назад, вероятно не много. Либералните интелектуалци винаги са малцинство. Хората, които предпочитат отворените общества, които са добри към другите, които не са расисти, не искат да водят войни, те обикновено са от губещите страни.

Ние трябва да се пазим и да сме единни. Ние не трябва да губим битките, чрез факти и логика, а да се противопоставим на популистките гневни послания. Ние трябва да разбираме и да използвате социалните мрежи. Ние трябва осъзнаем съществуването на друг вид страх. Страхът от друга световна война. Трябва да намерим начин да се преодолеем затворените общества, в които живеем, за да достигнем до други такива, в опит да прекъснем ширещото се социално разделение.

Автор: Тобиас Стоун
Превод: Елена Ангелинина