Етикет: 24 май

Вчерашният митинг е нещо хубаво, но недостатъчно – коментар на Манол Глишев

Днес темата ни е „Събужда ли се гражданскито общество“. Повод за това е шествието за съдебна реформа, организирано от „Инициатива правосъдие за всеки“, което се проведе вчера.

Потърсихме за коментар Манол Глишев – културен деец, писател и един от малкото истински активисти.

Ето какво сподели той за медията ни по темата:

„Първо – честит празник! Пиша това на 24 май, може би най-запазената откъм подмени и фалшификации дата в календара ни. Като че има нещо вярно в идеята, че денят на нашата писменост и просвета е най-подходящ за национален празник. Дали именно просветата не остана последното достъпно оръжие в гражданския арсенал? Трябва да помисля над това. Всички би трябвало да помислим.

Сега – по темата. Няколко пъти съм коментирал за „Гласът на младите хора“ и мисля, че си струва да отговарям на въпросите, които ми задавате. Този път става дума за вчерашния митинг или шествие за съдебна реформа. Може ли това събитие да се приеме като знак за събуждане на гражданското общество в България?

Отговорът е: не. Не може. Такова събуждане все още няма. 

Знам, че това звучи зле. Познавам дори почтени и добронамерени хора, които споделят схващането ми, но ще се почувстват зле от ясното му изразяване, защото смятат, че трябва да се демонстрира увереност при всички обстоятелства. Тъй като обаче не приемам, че истината може да се защитава с лъжа, си позволявам тази позиция, макар тя да е крайно неприятна и за самия мен.

Гражданското общество у нас беше успешно опраскано и в момента е в шок. Последните парламентарни избори отново върнаха на власт непоносимия Борисов и този път му добавиха за партньори още по-непоносимите „патриоти“. На негражданското мнозинство от мълчаливи и наплашени българи този резултат или не прави впечатление, или ги оставя само в още по-дълбок ступор. Приемам второто, то е по-оптимистичната версия. На гражданското малцинство от по-осъзнати личности му е ясно, че това означава само още кражби, още корупция, още институционална некадърност и още простащина на власт, но пред нас сякаш вече няма полезен ход.

Мафиотизираните власти направиха необходимото, за да унищожат доверието между противниците си. За говорители на гражданското общество се самопредложиха и издигнаха най-страхливите и неподходящи хора, които нямаха никакво чувство за историческа отговорност. Вече всъщност е без значение дали това е станало с парите на мафията или просто поради наша собствена слабост. Резултатът така или иначе е това, което нарекох опраскване. В този смисъл Лозан Панов е сам.

И това ме връща към вчерашното шествие. Да, чудесно, там е имало няколко хиляди души от различни партии и НПО-та, читатели на последните що-годе прилични медии, пък и безпартийни, а просто протестиращи, смислени лица. Все още относително приемливо устроени граждани в пълния смисъл на понятието. Шествието им ще остане изолирано. Хубаво е, че се е състояло, но то трябва да се случва всяка вечер и да доведе до климат на нетърпимост, а не до успокояване на съвестите. Само че това, което трябва да се случи, не се случва и опитът сочи, че сред най-интелигентната и перспективна част от инак коматозния български народ царят унизително страхливи нагласи, рационализирани като „мъдрост“ и „реализъм“. Тоест вчерашният митинг е нещо хубаво, но недостатъчно. Засега никой не е способен на повече – и властите знаят това. Това не ми харесва, а няма да хареса и на много от читателите ви, но истинността на твърдението не се влияе от това дали го харесваме.

Далеч съм от мисълта, че борбата на гражданското общество с мафиите е изгубена. Не е. Просто това гражданско общество трябва да огладнее, за да забрави страховете и превземките си. Признавам, че много разчитам на бъдещите грешки, на злонамереността, корумпираността и обикновената некадърност на правителството. Имам пълно доверие на Борисов, Цацаров, Симеонов и подобните им, когато става дума за оливане. Те ще се олеят. Да почакаме. Тогава може да проима и събуждане“.

Автор: Манол Глишев

Реклами

24 май в гр. Гоце Делчев – денят, който завладя културната ни самобитност!

Отново е празник. Но той не е просто поредният неработен ден в календара, а единственият в света празник на словото. 24 май освен ден на българската просвета, култура и на българската писменост, е и празник на духа. Историята на българския народ е история и на неговия език. Ние винаги дълбоко сме осъзнавали силата на словото. И точно на този ден придобиваме високо самочувствие, заради азбуката, която сме дали на света. Тази паметна дата е и празник на културата и науката. На хората градящи устоите на нацията. На хората, даващи ни идентичност и на тези, които възпитават поколенията след нас. Няма друг ден, в който българинът да е толкова топло усмихнат. Няма друг миг, който да изпълва българското съзнание с толкова удовлетворение и уют. С достойнство обявяваме за истински национален празник деня – 24 май, който завладява културната ни самобитност. И който ни въздига във великото историческо начинание, изпълнено и превърнато в живот за самите нас.

IMG_2464

Денят на славянската писменост и българската просвета и култура и тази година бе отбелязан тържествено в гр. Гоце Делчев. С прощални тържества във всички учебни заведения, започна отбелязването на най-светлия празник. Незабравимият ритуал с предаване на знамето от абитуриентите се проведе и в трите средни училища в града.

PicMonkey Collage.jpg

Денят бе още по-красив и вълнуващ, заради традиционното празнично шествие на ученици и учители на всички учебни заведения в града, което тръгна в 11.00 ч. от площад „Гоце Делчев”.

IMG_2461

По повод най-българския празник, шествието беше водено от военен духов оркестър.

IMG_2478

В манифестацията се вкючиха кметът на общината – Владимир Москов, заместник-кметовете, Неврокопският митрополит Серафим, председателят на Общински съвет, най – силният мъж в Америка, който е неврокопчанинът – Димитър Саватинов, общински съветници и випускници.

IMG_2484

Мажоретният състав на ПМГ “Яне Сандански” води за първа година празничната манифестация на елитното училище. Той определено бе необходимост и изпъкна със стилни униформи и невероятен синхрон. За подготовката им се погрижи г-н Огнян Вълев.

IMG_2444

Ето и информация за трима от участниците в състава:

Есма Кади е деветокласничка в ПМГ „Яне Сандански”. Определя се като човек на изкуството и се е занимавала преди това с танци. За нея е удоволствие да представи гимназията на един от най-значимите български празници- 24 май.

Ангел Марински е възпитаник на ПМГ „Яне Сандански” и е в 9-ти клас. Той свири на барабани само от две седмици. Решава да се включи в мажоретния състав, защото го намира за забавно начинание.

Ивана Григорова е ученичка в 10-ти клас в Природоматематическа гимназия „Яне Сандански“. Занимава се с танци от дванадесетгодишна. Оттогава те са се превърнали в неразделна част от ежедневието й. Това, което я мотивира да се присъедини към тази нова за училището инициатива е възможността да бъде част от едно незабравимо изживяване!

IMG_2447

Празничното шествие премина през централната улица „Търговска” и завърши на площад „Македония”- точно пред Дома на културата.

IMG_2473
Абитуриенти – Випуск 2016 г.

Празничната програма по повод 24 май започна в 11.30 часа пред Дома на културата. По време на нея бяха наградени изявени учители и ученици от учебните и детски заведения в общината от кмета Владимир Москов. След това, празникът продължи с концерт на местни групи и изпълнители.

IMG_2521

А всички ние сме наясно с една неоспорима истина – денят на светите братя не търси място за нас в историята. Празникът символизира едно цялостно, градивно и културно пространство, както и нашия очевиден дял на творци в днешната цивилизация. Дарява ни с уникалния шанс да сме различни и дълбококоренни при участието ни в общото творчество на човечеството. И ако има нещо, което с непресъхваща сила пазим чисто и неопетнено, то това е красотата на родното слово. Българският език е тъй звучната ни родна реч, защото именно там са КОРЕНИТЕ на истинското и на непреходното.

IMG_2508

Нека в този ден си припомним, че културата е най-достойното занимание на човека и негов най-висш дълг, а обичта към родната реч неизменно стои в основата на човешката същност. Празниците отминават, цветята пред паметниците увяхват и единственото нещо, което няма да загуби смисъл и стойност е нашето самосъзнание и достойнство на истински рожби на майка България.

Честит празник на всички българи!

Текст и снимки: Елена Ангелинина