Етикет: Чернобил

Осъдените за престъпно премълчаване на аварията в „Чернобил”

Днес се навършват 31 години от аварията в атомната електроцентрала „Чернобил“ в Украйна – най-голямата ядрена авария в историята на човечеството, променила завинаги живота на стотици хиляди души.

На 26 април 1986 година в 01:23 часа местно време в реактор номер 4 на централата в Чернобил, в Северна Украйна, близо до руската и беларуската граница, избухва пожар.

Последва най-голямата ядрена катастрофа в историята на човечеството, при която радиация се разпространи над голяма част от Европа, но най-силно над Украйна, Русия и Беларус, тогава републики на СССР.

Делото  за скриването на аварията в „Чернобил“ от българското общество започва през 1990 година. Образувано е от тогавашната Главна прокуратура.

Информация по темата е използвана и цитирана от сайта Pamet.BG

Обвиняеми по делото са Григор Стоичков зам.-министър председател в периода 1977 – 1989 г и кандидат  кандидат член на Политбюро на ЦК на БКП и Любомир Шиндаров, главен санитар инспектор по време на аварията и зам.-министър на здравеопазвавето.

Те са обвинени, че са нарушили нормативните документи за санитарните правила за радиационна защита и не са взели достатъчно ефективни мерки за опазване здравето на населението в България.

Процесът срещу двамата започва през април 1991 г. Обвиняемите са признати за виновни и съответно Григор Стоичков получава присъда 3 години лишаване от свобода, а  Шиндаров e осъден на 2 години.

През октомври 1992 г. двамата обжалват осъдителните актове, като делото стига до втора съдебна инстанция. През септември 1993 г. Върховният съд променя първоначалната присъда на Григор Стоичков, като я намалява на 2 години. След ново обжалване през
през юли 1994 г. съдът потвърждава двегодишната присъда на Стоичков и променя тази на Любомир Шиндаров от 2 години ефективна в 2 години условна с 4 години изпитателен срок, пише сайта Pamet.BG.

Григор Стоичков лежи ефективната си присъда в Централния софийски затвор, а след това го преместват в затвора в Казичене край столицата. След прекаран инсулт през 1995 г. е освободен предсрочно, през април 1996 г., малко преди изтичането на двегодишната му присъда.

Сайта Pamet.BG припомня, че присъдата по делото „Чернобил” е една от малкото ефективни присъди в България, произнесени след 10 ноември 1989 г. за престъпления при комунизма.

protest
Граждани протестират след политическите промени в България през 1989 г. срещу престъпното премълчаване на комунистическата върхушка за аварията в съветската ядрена централа „Чернобил“ през 1986 г., в резултат на която смъртността сред населението се увеличава | Цитирано от Pamet.bg, Източник: в. „Демокрация“.

Последствията върху българското население от скриването на аварията през 1986 г.

Последствията върху обществото от скриването на аварията от комунистите са огромни. В България ежедневно е откриват по 100 случая на болни от рак. Основната причина е аварията в Чернобил. Ядреният разпад след нея всяка година става все по-голям и пораженията му върху здравето на хората са все по-сериозни.  Според  известния онколог проф. Иван Черноземски в периода 2014-2040 г. над 1 млн. българи ще се разболеят от рак, тъй като процесът на разпадане на някои радиоактивни елементи започва едва сега.

Черната статистика сочи, че около 35 000 българи годишно се разболяват от рак. Четвърт век след краха на комунизма с рака се борят около 250 000  души. Смъртните случаи се увеличават и са достигнали до 17 000  годишно.  За сравнение раково болните в страната са двойно повече от тези през 90-те години на ХХ век.

Расте броя на българите, при които са констатирани проблеми с репродукцията. Това са предимно хора от поколението на 25-30-годишните, родени непосредствено преди и след аварията в Чернобил. За разлика отпреди Чернобил днес е практика да се оперират ученици между 13 и 15 години от тумори на щитовидната жлеза или нарушения в дейността на хипофизната злеза.

Отделно от делото „Чернобил” през 1990 г. Главна прокуратура образува и дело 3/1990 г., придобило публичност като делото за екологичната катастрофа. То разследва общо 37 големи предприятия в различни отрасли на икономиката, довели до замърсяване на околната среда. По делото разследването натрупва над 120 тома но не стига до съдебна зала и по него няма повдигнати обвинения срещу конкретни длъжностни лица.

Източник: Pamet.BG
Заглавие: „Гласът на младите хора“

Реклами

Денят в снимки: Най-опасните места на планетата

Най-опасните места на планетата всяка година привличат почитателите на екстремните изживявания, в търсене на нови, вдигащи адреналина емоции. А тези места наистина покачват нивото на адреналина.

Посещението им дори крие сериозни рискове за живота.

Днес ви представяме една по-различна рубрика „Денят в снимки“.

Ей, така. За да видите къде НЕ трябва да ходите. Освен, ако не сте Чък Норис. 

*********

10. Чернобил

Украйна

10_chernobil
От процъфтяващ град само за миг Чернобил се превръща в забравено от Бога място. Ужасната трагедия през 1986 г. става причина жителите на града масово да напуснат домовете си. След ядрената авария в атмосферата се образува радиоативен облак, който се разпростира на десетки километри. От радиационното замърсяване са засегнати милиони хора, а много загиват. В момента Чернобил е град-призрак, който продължава да бъде опасен за здравето и живота, заради все още високите нива на радиация в района.

9. Змийският остров

Бразилия

9_zmiiski_ostrov

Островът се намира в Атлантическия океан, край бреговете на Бразилия. Той е забранен за посещения. Не е трудно да се досетите, че неговите обитатели са именно змиите. Според приблизителни изчисления, на един квадратен метър от територията на острова се падат по 5-6 змии! Островът е смятан за най-големия природен змиярник в световен мащаб.

8. Калифорнийското крайбрежие

САЩ

8_kaliforniisko_kraybrezhie

Нападенията на бели акули не са рядкост край Западния бряг на САЩ, за щастие повечето от тях не са с фатален край. Най-често пострадалите са сърфисти, а нападателят обикновено е голямата бяла акула, сочат данните на Комитета за проучване на акулите, организация, която регистрира подобни нападения. Въпреки това сърфисти и гмуркачи продължават да покоряват морската шир в търсене на нови преживявания.

7. Пустинята Данакил

Eтиопия

7_danahil

Едно от най-красивите, но и най-негостоприемните места на планетата. Ландшафтът е толкова необичаен, че прилича на друга планета. Колкото красива, пустинята е и толкова опасна. Може да се опише само с няколко думи – страховити вулкани, езера от сяра, температури, надхвърлящи 50 градуса и за капак – токсичен въздух. В допълнение, в пустинята често се случват и земетресения. Не случайно на това място често казват „Адът на Земята“ или „Депресията Данакил“.

6. Долината на смъртта

Русия

6_dolinata_na_smartta

Намира се на полуостров Камчатка. В подножието на вулкан Кихпинич. Дълга е около два километра. На пръв поглед това е достатъчно живописно място – западния склон на вулкана се спуска към река, образувайки редица тераси, над които постоянно се стелят кълба пара. Районът е известен не само с красивата си природа, но и с множеството необясними смъртни случаи. Престоят на това място за по-дълго време е изключително опасен. Учените предполагат, че животните и хората загиват от въздуха над долината, който е наситен с отровните пари на вулканичните газове.

5. Гунунг Мерапи

Индонезия

5_gunung_merapi

Името на индонезийския активен вулкан означава Горящата планина. Не случайно. Висок е 2 914 метра и е на 400 хил. години. Силни изригвания стават средно на всеки 7 години, а малки – средно 2 пъти годишно. Вулканът дими почти всеки ден, като стълбът на дима достига 3 хиляди мера височина. Последното му изригване е регистрирано през 2014 година. Тогава загиват над 20 местни жители. Изригването през 2006 г. също причинява смъртта на много хора. Известно е, че през 1930 г. там са били убити около хиляда души. Тогава огнената лава се разлива на 13 километра.

4. Пътят на смъртта

Боливия

Пътят е построен от парагвайски затворници по време на войната между Боливия и Парагвай през 1932 година. Наличието на множество остри завои и лошата пътна настилка са причините за ежедневните пътно-транспортни произшествия на 64-километровото трасе. Между 200 и 300 души загиват всяка година по този път. Първите 20 км от пътя са покрити с асфалт, но след това гладката повърхност изведнъж преминава в чакъл, често покрит и с кал. Няма предпазни мантинели, лентата за движение е една, а на всичкото отгоре и атмосферните условия рядко са благоприятни.

3. Върхът Вашингтон

Ню Хемпшир, САЩ

3_varhat_vashington

Това е едно от най-високите и най-красивите места в североизточните щати, но и най-непредвидимото, заради променливите метеорологични условия. Известен като „Домът на най-лошото време в света“, връх Вашингтон е висок само 1916 метра, но страда от някои от най-екстремните метеорологични условия на планетата, сравними с тези на връх Еверест или на Южния полюс. Най-ниската температура, регистрирана на върха, е -46 градуса. Само на Южния полюс е по-студено. Най-високата скорост на вятъра, записвана на връх Вашингтон, е 372 км/ч – това е най-силният вятър, регистриран някога на земята, който оставя след себе си и най-свирепите урагани.

2. Бермудският триъгълник

Атлантически океан

Бермудският триъгълник – онова място в Атлантическия океан, описвано най-често като район, разположен между 3 мислени прави, свързващи Флорида, Бермудските острови и Пуерто Рико. Място, което винаги е предизвиквало особен интерес, заради множеството мистериозни събития, които се случват именно там. Място, където изчезват кораби и самолети, а навигационните уреди отказват да работят. Тази морска зона е изпълнена с опасности, най-вече заради големия брой на плитчини и често възникващите бури и циклони. Това до известна степен обяснява безбройните катастрофи и технически проблеми, които се случват в района.

1. Планината на мъртъвците

Русия

1_cover_planinata_na_martavtsite

Местните наричат планината Холат Сяхил в Урал Планината на мъртвите след мистериозния случай „Дятлов“. Събитие, довело до мистериозната смърт на деветима скиори в северната част на Урал през 1959 г. След инцидента планинският проход е наречен проход Дятлов, на водача на групата – Игор Дятлов. Очевидци на случилото се няма, а съветските следователи определят само, че „непреодолима неизвестна сила“ е причината за смъртта. Хронологията на събитията също остава неясна, поради липсата на свидетели и доказателства. Случаят остава неразрешен и до днес. Смъртта си, по необясними причини, по-късно намират още много изследователи и туристи.

Източник: 10te.bg

Чернобил – има ли бъдеще за мъртвия град?

Проект на украинското правителство предвижда изграждане на най-големия в света парк за възобновяема енергия около злополучната АЕЦ. Зeмятa oĸoлo Чepнoбил, ĸoятo cлeд взpивa cтaнa oпacнa зa oбитaвaнe, e нa път дa ce възpoди зa това нoвo пpилoжeниe.

Правителството на Украйна възнамерява да превърне опасната за живеене зона около Чернобилската АЕЦ в огромен парк за слънчева и възобновяема енергия, с площ 1 600 ĸвaдpaтни мили. За реализация на амбициозния проект, властите се надяват да привлекат инвестиции от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), съобщи Блумбърг. Идеята е неизползваната в момента територия да бъде превърната в електростанция с мощност 1400 мегавата, или една трета от тази на АЕЦ Чернобил преди аварията.

Вижте още: Осъдените за престъпно премълчаване на аварията в „Чернобил“

Съгласно проектното предложение, 1000 мегавата от планираната енергия ще се произвеждат от огромна слънчева електростанция, а останалите 400 мегавата възобновяема енергия ще се изработва по други методи.

Cпopeд идeятa нa пpoeĸтa пocтpoявaнeтo нa фoтoвoлтaичнaтa цeнтpaлa, ĸoятo дa cъбиpa eнepгия чpeз cлънчeвитe лъчи, тpябвa дa ce изпълни в нaй-ĸpaтĸи cpoĸoвe. По замисъл, това ще бъде най-голямата в света слънчева електроцентрала. Предвиждат се oĸoлo 6 мeceцa за cтpoитeлcтвo на пapĸa. В момента най-мощната централа на база фотогалванични панели е разположена в Китай и заема площ от 23 квадратни километра и генарира 850 мегавата.

Чернобил действително има голям потенциал за възобновяема енергия, коментира министърът на екологията и природните ресурси на Украйна Остап Семерак.

„Разполагаме с високоволтови електропреносни линии, които по-рано се използваха за атомната електроцентрала, земята е много евтина, имаме и много специалисти, кото могат да работят в електроцентрали”, казва той.

По-рано Европейската банка за възстановяване и развитие задели $500 млн. за построяване на саркофаг около повредената централа, припомня Гардиън. Банката може да разгледа варианти за свое участие в проекта, ако види в него жизнеспособно инвестиционно предложение.

В проектното предложение, обаче липсва конкретна информация за това как ще се изгради и поддържа слънчевата електроцентрала, тъй като територията около Чернобил все още се счита за непригодна за живот.

Припомняме, че през април 1986 г. инженерите на атомната централа в Чернобил решават да изключат реакторите, за да проведат изпитание за сигурност. Грешни решения и нещастни стечения на обстоятелствата довеждат до фатална експлозия, при която е освободено огромно количество радиоактивност.

Вижте още: 30 години по-късно: Чернобил все още „Зона на смъртта“

Аварията завинаги променя живота в северната част на Украйна. Колко хора загиват, не може точно да се каже. 400 000 души са изселени от родните им места. Щетите са астрономически – те се оценяват на около 600 милиарда долара. Милиони хора от съседните на Украйна страни също стават жертва на аварията и последиците от нея. Чернобил се превръща в световен символ на опасностите, свързани с ядрената енергия.
“В близо една трета от нейната територия никога повече, даже и след сто хиляди години, няма да могат да живеят хора, защото радиацията е твърде висока”, казва местен експерт.

Вижте още: Как ще изглежда природата, ако ги няма хората?

Някогашната атомна катастрофа почти не се дискутира в днешна Украйна. “Хората имат други грижи – конфликтът с Русия, корупцията, колебливото правителство, бедността”, казва сътрудничка в германското посолство, която е израснала в Чернобил.

Източник: technews.bg

Да живеят БКП и другарят Тодор Живков

Комунистическата върхушка изкъпа народа с ядрени отрови, мълчи гузно и днес за престъплението си

Преди дни си спомнихме за 30- годишнината от аварията в „Чернобил“. Но днес също не трябва да останем безразлични към зловещия спомен за пролетния ядрен дъжд на първомайската манифестация за Деня на труда. Народът манифестираше безропотно и скандираше „Да живеят БКП и др. Тодор Живков“. А партията най-цинично го „поля“ с престъпно мълчание и убийствен радиоактивен дъжд.

Комунистът милионер

Коментар Васил Василев публикуван и цитиран от Faktor.bg

След взрива на атомната електроцентрала до Припят в СССР на 26-и април започва да се разнася радиация в цяла Европа. Толкова безшумно и невидимо, колкото е била и новината за ядрената катастрофа. За няколко дни радиационният облак е надвиснал и над България, сякаш за да съобщи за пореден път на българския народ, че измъкване от лапите СССР няма. За да покаже на страната ни, че не е нужно да я окупира отново. Въпреки опасностите Политбюро на БКП, както и голяма част от червените велможи в страната знаят за аварията, както и че радиационният облак вече е нахлул и у нас, крият истината, за да не компрометират

великата страна на Съветите

На Първи май 1986 г. БКП изкарват на манифестация за Деня на труда целият народ, за да се поклони пред портретите на вождовете – Димитър Благоев, Георги Димитров, Тодор Живков, както и на социалистически герои на труда. Тогава червените другари показаха колко струва животът на българите за тях – една безумна манифестация, каквито бяха и всички други. И днес, когато по-младите питат за този ритуал на загубеното време, възрастните им отговорят с ирония „охо, колко сме ходили, вие нищо не знаете“.

Бъдеще, зависимо от миналото на комунизма

„Обожествяването на друго човешко същество, независимо от неговите качества, е унизяващо предизвикателство спрямо собствената ми личност. Да признаеш и цениш качествата на едного или другиго е нещо в реда на нормалните човешки отношения, но да паднеш на колене пред същество, което, както казва народът, “майка е раждала”, и да скимтиш името му – това е не само унижение, но и отрицание на човешката ти същност, на личността ти, на характера ти, на всичко, което си ти. Това е някакъв вид смърт“, пише в своите „Задочни репортажи“ журналистът-дисидент Георги Марков по повод на манифестациите.

Първомайската от 1986 г. обаче остава като по-специална, тъй като е заредена освен с „народна любов“, и с пролетен радиационен дъжд от СССР. Като на всеки празник, след манифестация е най-нормално човек да отиде на пазар, да си купи зеленчуци за салатка. Това обаче са същите зеленчуци, които ги е валял ядреният дъжд. Простосмъртните българи пазаруват като за Първи май пред погледа на велможите, които мълчат и тайно ядат специални вносни храни и чисти води. За останалите – само български, за да не се появи и капка съмнение за кошмара в Припят, или просто, за да не се губи нито ден за родното производство.

Вторият радиационен пик

е в края на 1986 г., защото „народното стопанство“ не се съобразява с препоръките на експертите да изхвърли първия пролетен откос от зелените фуражи и плодове, и така радионуклидите попадат в месото и млякото, плодовете и зеленчуците в консервите. Чрез храните цезият в орга­низма на хората се увелича­ва силно, като на места достига стойности, по-високи дори от май 1986 г. Това е т.нар. втори Чернобил за България.

Осъдените за престъпно премълчаване на аварията в „Чернобил”

След 1990 г. екип от катедра „Атомна физика“ издава книгата „Истината за чернобилските замърсявания в България“. Изследванията показват, че сумарната радиоактивност, отложена през май 1986 г., е по-висока от стойностите през чист период, както следва – 90 до 1400 пъти в Северна България; 340 до 1700 пъти в Южна България, 1300 до 31 000 пъти в планинските райони. По степен на замърсяване (ако не броим Русия, Украйна и Белорус) България е на пето място в Европа след Швеция, Финландия, Австрия и Норвегия. По ефективна доза облъчване на населението за първата година, обаче, е на първо място на Стария континент – заради липсата на информация, оттам и на предпазни мерки.

Ядрените облаци от СССР идват като поредния бич за държавата ни от съветските братя. Те са само едно от физическите олицетворения на радиоактивния дъжд, който 45 години не спира да вали в България. В момента също се намират „синоптици“ с леви убеждения, които ни плашат с него и искат да ни изведат на поредната облъчваща манифестация. Те обаче останаха без своите кукли на мъчението, с които по времето на Живков можеха да си играят до смърт. Народът видя в наследничката на БКП – БСП и в нейните разцепления милионерите и олигарсите, които още през 90-е години си осигуриха светло бъдеще, както и на своите деца, раздавайки си червени куфарчета. А къде останаха пролетариите, работещите хора, трудоваците, онеправданите, за които БКП-БСП непрекъснато пледира?

30 години по-късно: Чернобил все още „Зона на смъртта“

Провалът днес обаче е налице. 30 години след като изкъпа с радиационен дъжд БКП своите „рожби“, отрочето й БСП е паднала по гръб, объркано в безпътица. Грехът на тази червена клика е не само, че скри опасността от народа си през 1986 г,, но и че три десетилетия не намери сили да се извини и покае за престъплението.

Автор Васил Василе,  цитиран от Faktor.bg

 

30 години по-късно: Чернобил все още „Зона на смъртта“

Миналата седмица, ние от „Гласът на младите хора“, ви разказахме как след 30-годишно отсъствие на човешко присъствие на територията на Чернобил, природата процъфтява.

Как ще излгежда природата, ако ги няма хората?

За хората обаче и след 100 хиляди години в Чернобил няма да е годно за живот, защото радиацията убива.

0,,19175521_401,00

„Зоната на смъртта” крие и нова опасност – старият саркофаг около реактора, изграден през 1986, има пукнатини и рискува да се срине.

Прочетете повече „30 години по-късно: Чернобил все още „Зона на смъртта““

Как ще излгежда природата, ако ги няма хората?

Екранна снимка (65)

/ Ето как изглежда природата в момента в Чернобил – 30 години без човешка намеса /

Какво се случва със средата, когато хората изчезнат?

От „Ройтерс“ ни запознават с един много любопитен пример, който ние от „Гласът на младите хора“ искаме да споделим с вас.

Много от вас сигурно помнят трагедията в Чернобил, а по-малките няма как да не са се поинтересували.

Тридесет години след аварията там обаче, тридесет години без човешка намеса в областта, се вижда как природата там процъфтява. Увеличава се популация на вълци, лосове, елени и други диви животни в обезлюдени зони в Беларус и Украйна

Тридесет години след ядрената авария в Чернобил районът е еволюирал от бедствена зона в природен резерват, обитаван от множество диви животни.

И това се случва, след като районът бе обявен за постоянна необитаема зона за хора след инцидента през април 1986 г.

Прочетете повече „Как ще излгежда природата, ако ги няма хората?“