Етикет: Христо Стоичков

Христо Стоичков ще върти бизнес с бивш депутат от ГЕРБ

stoichkov

Христо Стоичков винаги е бил интересна тема, както за медиите, така и за обществото.

И след като беше най-обсъжданият човек след скандали с папараците на сватбата на дъщеря му, сякаш Стоичков изчезна за малко от медийното пространство.

Появи се само, за да се похвали, че е станал дядо и в онази реклама, където вкарва гол от много далче.

Нали, разбира се, че ще го нарави това.

Вижте още: А сега обичаме ли Христо Стоичков?

Днес обаче от „24 часа“ ни дават нова инфомрация около големия футболист.

Оказва се, че Христо Стоичков вече е регистрирал нова фирма в Етрополе, на която е едноличен собственик на капитала от 100 лева.

“ХС-1966” ЕООД ще се занимава с всичко, като се представлява от бившия депутат от ГЕРБ Емил Димитров, който действа заедно и поотделно с Камата, става ясно от справка в Търговския регистър.

Стоичков има само още две фирми, в които е съдружник. Едната е пловдивската “ХБХ-2001” ООД, където има дялове за 500 лева.

Там съдружници са му Борислав Велков с 1150 лв., Марин Иванов с 1100 лв., Йото Димитров с 1150 лв. и Николай Каринков с 1100 лв. Дружественият дял на Марин Иванов е запориран по искане на Fibank.

Вижте още: За жълтата преса и действията на Христо Стоичков – коментар на Георги Лозанов

Другата е столичната Ви Ейч Ес 8, където Стоичков е съдружник с Йовко Кьосев.

ЦСКА, където Стоичков държи 20% от акциите, е пуснал в Търговския регистър искане за запазване на име на дружеството, от което липсва тирето и София. Това означава, че наименованието ще бъде променено, но не веднага.

По принцип няма как да се сменя по време на сезона, което е забранено от нормативните документи на БФС. През лятото обаче няма да има проблеми.

Заради това изпълнителният директор Трифон Попов е избързал с молбата, за да не се сети някой друг да вземе четирите букви.

От НАП поясниха за “24 часа”, че след като три пъти се е провалил търгът за емблемата на дружеството, което е в процедура на фалит, сега единствено синдикът Дора Милева има право да прави такъв.

Приходите, ако има такива, отиват директно по сметките на държавата за покриването на дълга от над 11 милиона лева.

Първо обаче трябва да бъде назначен оценител и да бъде избран начинът за осребряването на имуществото на дружеството, което е минимално и се състои от запорирани имоти в НАП, стари коли, както и екипи на отбора от предишните сезони. Марката ЦСКА е била неясно как блокирана от НАП и след това от банка, като се оказа, че са направени и две еднакви емблеми, патентовани напълно редовно.

За жълтата преса и действията на Христо Стоичков – коментар на Георги Лозанов

„За някои сватба, за други брадва!“

Така може да се опише сагата, кото се завъртя около сватбата на дъщерята на Христо Стоичков.

Всички знаете историята, но накратко да я припомним:

Дъщерята на Христо Стоичков, Христина, вдигна пищна сватба. Папараци от изданието „България днес“ отиват да снимат.

На Ицо това не му харесва и започва да ги обижда, като по-късно пребива шофьора на колата.

Вижте още: А сега обичаме ли Христо Стоичков?

Шофьорът Петър е в шок след побоя, който му нанесъл Стоичков. Той е с подуто лице, синини по цялото тяло и сцепена устна. Петър направил опит да избяга и да се спаси като дал газ на задна скорост. Тогава ударил колата на друг частен посетител.

Полиция идва на мястото.

Шофьорът и фотографът са разпитани.

След няколко дни се разбра, че прокуратурата разследва случая и в частност Христо Стоичков за непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото.

Вижте още: Прокуратурата погна Стоичков – Ще има ли правосъдие?

Семейство Стоичкови дълго мълчаха по темата. Мика защити баща си във Фейсбук, като оправда поведението му.

Разбра се, че Стоичков е заминал за Маями, а семейството обяви, че коментари пред пресата няма да правят. Диалог ще има единствено в съда.

В интернет пространството коментарите са на двата полюса.

Едната част тотално заклейми действията на Стоичков, като неправилни и абсурдни.

Друга част обаче защити футболиста с твърдението, че партито е било частно и тези хора нямат право да снимат.

Едно от най-коментираните изказвания по темата обаче е на Любен Дилов – син. В ефира на Нова телевизия той заяви:

„Не знам още колко журналисти трябва да бъдат набити от Стоичков, за да разберат, че той е човек, който не обича да го снимат и си пази личното пространство. Българската журналистика малко я бият. Нивото й в момента е такова, че наистина трябва да бъде пребита с камъни, и то публично. Това е дъното на професията. Защо не снимате Пеевски, а ходите по петите на Христо Стоичков?“

Изказването му предизивка множество коментари в мрежата, като много го определиха като абсурдно.

Заради това потърсихме Георги Лозанов. От него поискахме коментар както за създалата се ситуация с Христо Стоичков, така и за коментара на Любен Дилов – син.

*******

Как ще коментирате ситуацията с Христо Стоичков и битите журналисти?

Не съм свидетел на случката, а и излизат доста противиречиви информации, така че е малко трудно да разбера точно по какъв начин е протекъл конфликтът и дали наистина е имало удари. Засега всичко е отделни разкази.

Мога да кажа обаче, че подобни сблъсъци между звезди и папараци не са нещо рядко и не са нещо специфично. По цял свят това се случва и много често звездите реагират агресивно. За съжаление.

Казвам за съжаление, защото славата и известността съдържат в себе си чуждия интерес. Тази дейност на репортерите да покажат едно лично събитие, обслужват този интерес.

Христо Стоичков е интересен за много хора. Той е звезда. А в публичния образ на една звезда се съдържа и част от личния й живот. Този интерес към личния живот е разбираем, защото приближава аудиторията по-близо до съответната звезда.

Ролята на папарака е да покаже на феновете какво прави техният любимец и това не е злонамерен поглед. Вече границите, които показват кое е допустимо и кое не, са много размити, нашата жълта преса често ги прекрачва. Като се измислят истории, като се ровят в болни теми и т.н.

Но тук не се измисля нищо. Това е просто едно празнично събитие и тези репортери искат да си откраднат парче от този празник, и да го поднесат на широката аудитория

Трябва ли да разделяме до такава степен жълтата и сериозната преса? Тук не говорим ли по-скоро за човешко отношение?

Жълтата преса има свои стандарти и свой тип почтеност. Тя не е нещо лошо, от което трябва да се отричаме по принцип. Тя става нещо лошо, когато е компроматна преса и когато е някаква форма на агресия за човешкото страдание. За мен много по-грозно е да видя в сериозната журналистика репортер, застанал до майка загубила детето си, искащ подробности за случилото се, с което я натоварва още повече и я кара допълнително да страда пред камерата.

А това, че искаш да покажеш едно празнично събитие не мисля, че е толкова страшно. Пак казвам – Стоичков има много фенове, които искат да се докоснат до това събитие.

А той започва да се приема като емблема на подобни случаи, което вреди на имиджа му. Стоичков трябва да започне да приема фоторепортерите като хора, които си вършат работата, а не някакви натрапници.

Може ли да направите коментар относно изказването на Любен Дилов-син, че журналистиката е „малко бита“?

Аз не съм слушал изказването на Дилов, но предполагам, че има два мотива.

Единият е чисто приятелски – да защити Стоичков и това в някакъв смисъл е разбираемо.

Но вторият мотив може би е свързан с това, че част от нашата жълта преса наистина е много агресивна в интереса си относно звездите у нас. Дори в тяхната болка или когато пишат искрени измислици.

Всички тези нарушения наистина трябва да подлежат на санкция. Но тази санкция в никакъв случай не трябва да бъде кроше в лицето на журналист.

Ако това да влезеш с камера на публично място може да се приеме донякъде за нарушаване на личната неприкосновеност, то това не е незаконно. Докато определено е незаконно да удариш човек. Това вече е навлизане в личното пространство и то грубо. Журналистите, както Стоичков и другите звезди, също имат такова.

Ако наистина е имало удари, това е голямото нарушение.

Много хора защитиха действията на Стоичков само защото тази медия била жълта. Възможно ли е да се обърнат представите на хората, че да раздаваш юмруци е нормалното действие в такива ситуации?

Никой не може да бъде бит. Дори това да снимаш личен празник да е нарушение. Тази физическа саморазправа по никакъв начин не може да бъде оправдана.

Лошото е, че наистина, не само жълтата преса вече прибягва до сензационни похвати, без да се интересува дали наранява някого.

Но има много начини това да бъде променено. Първо чрез СЕМ тези медии да бъдат коригирани и наказвани, когато трябва, и второ хората да започнат да си търсят правата в съда. Това определено би „възпитало“ медийната среда у нас.

Интервюто взе Веселин Диманов

Снимка: Капитал

 

 

Прокуратурата погна Стоичков – Ще има ли правосъдие?

От няколко дни основната тема както в медийното пространство, така и в обществото,  е случката с Христо Стоичков и журналистите от „България днес“.

Известният футболист нападна шофьора и фотографа, докато те са се опитвали да направят снимки на сватбата на дъщеря му – Христина.

И докато в интернет се водят спорове правилна или не е постъпката на Христо Стоичков, то покуратурата вече води разследване.

Разследването се провежда в РУ-Етрополе при ОДМВР-София за извършени на 27.08.2016 г. пред манастир „Св. Троица“ в района на община Етрополе непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото.

Вижте още: А сега обичаме ли Христо Стоичков?

Текстът от прокуратурата гласи още:

На 27.08.2016 г., около 16.00 ч. на паркинга пред манастир „Св. Троица“ в района на община Етрополе, възникнал скандал между Христо Стоичков и Борислав Трошев – фоторепортер от вестник „България днес“, по повод опита от страна на последния да заснеме сватбеното тържество на дъщерята на Стоичков. Разследването е започнало с разпит в качеството на свидетел на Петър Димитров – шофьор в „Транспорт сервиз“ ЕООД.

Според свидетеля, докато той се намирал в управлявания от него автомобил на паркинга пред манастира заедно с фоторепортера Борислав Трошев, който следвало да заснеме за медията сватбеното тържество, към тях се приближил Христо Стоичков с настояване да му предадат направените записи на телефоните си, след което нанесъл няколко удари по лицето на шофьора Димитров. Друг мъж се опитал да отвори задната врата на автомобила, където седял фоторепортера Трошев.

За да избяга, шофьорът потеглил назад, вследствие на което ударил друг спрял автомобил. От органите на КАТ е съставен акт за установяване на административно нарушение. По разследването е разпитан като свидетел и фоторепортерът Борислав Трошев, който първоначално не предал на разследващия орган направения запис под предлог, че не е сигурен дали записът е съхранен.

Ето какво още разказват самите журналисти:

С нищо не сме ги предизвикали. Когато пристигнахме полицай ни насочи към задния паркинг на манастира, където имаше и автобус с гости. Зад нас караше и Стоичков. Не сме излизали от колата. Направих няколко кадъра. След това излезе отвътре и се насочи към нас. Придружаваше го негов приятел. Помолих шофьора да заключи колата отвътре, защото знам за характера на г-н Стоичков. Тогава той му нареди да отключи с доста груб тон. После застана пред колата така, че не можехме да потеглим. Искахме вече да си тръгнем“, разказва фотографът на „България днес“ Борислав за началото на конфликтната ситуация.

Все пак шофьорът Петър отваря само прозореца. Тогава Христо Стоичков започнал да обижда и да псува журналистическия екип. Колегите казали, че си тръгват и го помолили да ги пусне. Той обаче им наредил да излязат от автомобила. След това отворил вратата на колата и започнал да бие шофьора с юмруци и ритници.

„Петър викаше за помощ, но това не спря Стоичков. В същото време приятелят му се опитваше да ми вземе фотоапарата. Няколко пъти ми каза: „Мишка, излизай от колата“, но аз отказах. През това време Стоичков продължаваше да бие шофьора, който вече беше в шок. Бяхме изпаднали в паника. В един момент, както вратите бяха отворени, шофьорът даде газ и потеглихме назад. Ударихме се в кола на някой от гостите на сватбата“, продължава с разказа фотографът.

Назначена е съдебно-медицинска експертиза за установяване вида и характера на телесните увреждания на Петър Димитров, както и механизма на причиняването им. От страна на прокуратурата е възложено на полицейските органи установяване на свидетели очевидци на случилото се, които да бъдат разпитани за изясняване на случая. Разследването по случая продължава.

След приобщаване към материалите по разследването на записа в мобилния телефон на Трошев, както и на други относими по случая гласни и писмени доказателства, ще се прецени правната квалификация на деянието.

 

А сега обичаме ли Христо Стоичков?

hristo-stoichkov-1

Снощи отново всички говореха за Христо Стоичков.

Ако пред няколко месеца му се радвахме, защото имаше бенефис и възхвалявахме таланта на вечния №8, то сега влизането му в устата на хората не беше толкова … героично.

Снощи журналисти се оплакаха, че легендарният български футболист ги е пребил, защото са отишли да снимат сватбата на дъщеря му.

№8 бил толкова ядосан, че обиждал репортерите и удрял в главата шофьора на автомобила.

Предполагаме, че това се е случило, защото журналистите са нямали покана за събитието.

Но тук следва въпросът:

Това ли е начинът те да бъдат отпратени? 

Ето какво точно се е случило според журналистите:

Репортерите на вестника са били в района на Етрополския манастир, където е била сватбата на Христина Стоичкова и хърватина Лука Белич.

Шофьорът Петър е в шок след побоя, който му нанесъл Стоичков. Той е с подуто лице, синини по цялото тяло и сцепена устна. Петър направил опит да избяга и да се спаси като дал газ на задна скорост. Тогава ударил една от колите на гостите на Стоичков.

„Това е абсурд. С нищо не сме ги предизвикали. Когато пристигнахме полицай ни насочи към задния паркинг на манастира, където имаше и автобус с гости. Зад нас караше и Стоичков. Не сме излизали от колата. Направих няколко кадъра. След това излезе отвътре и се насочи към нас. Придружаваше го негов приятел. Помолих шофьора да заключи колата отвътре, защото знам за характера на г-н Стоичков. Тогава той му нареди да отключи с доста груб тон. После застана пред колата така, че не можехме да потеглим. Искахме вече да си тръгнем“, разказва фотографът на „България днес“ Борислав за началото на конфликтната ситуация.

Все пак шофьорът Петър отваря само прозореца. Тогава Христо Стоичков започнал да обижда и да псува журналистическия екип. Колегите казали, че си тръгват и го помолили да ги пусне. Той обаче им наредил да излязат от автомобила. След това отворил вратата на колата и започнал да бие шофьора с юмруци и ритници.

„Петър викаше за помощ, но това не спря Стоичков. В същото време приятелят му се опитваше да ми вземе фотоапарата. Няколко пъти ми каза: „Мишка, излизай от колата“, но аз отказах. През това време Стоичков продължаваше да бие шофьора, който вече беше в шок. Бяхме изпаднали в паника. В един момент, както вратите бяха отворени, шофьорът даде газ и потеглихме назад. Ударихме се в кола на някой от гостите на сватбата“, продължава с разказа фотографът.

След пътния инцидент на място идва полицаят, който в началото пренасочва момчетата към задния паркинг. Униформеният служител на МВР се опитал да успокои Христо Стоичков. Той обаче продължавал да бълва заплахи към двамата. На инцидентите с побоя и с катастрофата имало много свидетели.

След удара на редакционната кола с БМВ-то на паркинга дошъл екип на „Пътна полиция“, за да опише инцидента.

За финал Стоичков е казал на фотографа: „Ще ти вгорча живота“.

И идва ред на голямото коментиране … 

След като снощи целият интернет полудя и всички започнаха да изказват мнение се разбра, че обществото отново е разделено.

На феновете на Стоичков няма какво да им се обяснява, че това е неприятна ситуация и още по-грозна постъпка. Те оправдават действията на Стоичков и най-силният им коз е, че фотографите са нямали покана за събитието.

Има хора обаче и на другия полюс, които заявяват категорично, че колкото е добър футболист Стоичков, толкова е невъзпитан като човек.

И наистина – отново ли ще преглътнем постъпката на Христо Стоичков, само заради успехите му във футбола?

Както знаем това не е първата подобна проява на футболиса. През 2008 г. Христо Стоичков преби и фоторепортера Любомир Асенов, който се опитал да го снима в Барселона. Видял го как прави кадър, настигнал го, забил юмрук в лицето му и го свалил на земята. В същото време псувал бременната му тогава съпруга.

Защо такива постъпки се оправдават от обществото? Защо се намират оправдания за подобни нечовешки деяния?

Отново ли ще обичаме Христо Стоичков без да намираме грешките в неговото поведение? 

Каквито и да са подробностите около дадена ситуация, винаги може да се намери по-нормален начин за справяне с проблемите.

Но явно на Христо Стоичков всичко му е позволено.

Той може да бие репортери, да обижда бременните им жени, да ги псува на майка … ние пак ще си го обичаме. Един ни е. 

Та значи … И този път ще продължим да обичаме Стоичков? 

 

СТОИЧКОВ отново зарадва България! Благодарим ти, №8!

Великият Христо Стоичков направи невиждано по рода си шоу пред препълнените с над 42 000 зрители трибуни на стадион „Васил Левски“. Най-успешният български футболист отново зарадва хилядите фенове, а историческият за България юбилеен мач по случай 50 години на Камата ще се помни дълго.

Проливният дъжд и много сълзи, които съпътстваха събитието, не помрачиха дори за миг настроението на всички, ами дори напротив, направиха шоуто още по-значимо. Тимът на Стоичков спечели категорично с 4:1 срещу тима на световните звезди в двубой, който се игра 67 минути.

Спектакълът „50 години номер 8“ обаче започна със сълзи… Христо Стоичков се разрида в начало на мача, когато бе отдадена почит на починалия Трифон Иванов.

Стоичков подари фланелка на България с надпис „Иванов“ на гърба на децата на покойни Трифон Иванов и имаше нужда от малко време, за да овладее сълзите си.

Като жест към Трифон Иванов също така децата, които подават топките за мача са с фланелки с „Иванов“ на гърба и номер 3.

При представянето си пък Христо Стоичков се обърна към публиката с думите:

„Голямо благодаря! Без вас никога този стадион нямаше да бъде пълен и златните момчета нямаше да сме там, където сме. Благодаря на всички, на моето семейство, на всички вас приятели! Този празник е за вас!“

Веднага след края на бенефиса си Христо Стоичков отново се обърна към препълнените трибуни на стадион „Васил Левски“. Той благодари на феновете, които не се уплашиха от лошото време и отново го уважиха с присъствието си.

„Искам да  ви благодаря! Показахте още веднъж, че и в студ в дъжд, вие отново сте тук, за да уважите този празник. Той е за вас. Играл съм на много стадиони, бил съм в много съблекални, преживял съм всичко, но една съблекалня винаги остава близо до мен“, каза Ицо, след което покани дъщерите си да се присъединят към него на терена.

„Това, което днес показахте, е прекрасно. Ние израстнахме с вас, придобихме сила благодарение на вас, без вас нямаше да побеждаваме, без вас нямаше да има 4-то място в САЩ. Благодаря ви от все сърце!“, завърши Камата.

Христо Стоичков – 50 години №1

Материалът е препечатан от 24chasa.bg.  Автор на текста е Едуард Папазян

Дете на математик пита баща си:

– Тате, тате, как се пише осмица?

– Елементарно, сине. Вземаш знака за безкрайност и го завърташ на числото пи, умножено по една втора.

Това е може би най-любимият ми виц от студентската ми година в Харковския политехнически институт (1985-1986). Конкурираше го само “В ХПИ ще учат историята на КПСС на немски, за да съчетаят безполезното с неприятното.”

Но тези дни се замислих, че той – вицът за осмицата и безкрайността, сигурно е бил измислен за Христо Стоичков, който следващия петък от 18 часа на Националния стадион “Васил Левски” ще събере 30 мегазвезди на световния футбол в поредния си бенефисен мач.

8 е номерът, с който Камата влезе като метеор в световния футбол, а безкрайни ще останат любовта, възхищението и признателността на милиони българи, каталунци и просто любители на искрения, бърз и атакуващ футбол от цял свят.

Сбогуването е една малка смърт, бе казал един умен човек. Обръщайки поглед назад към дългата и славна кариера на Стоичков като играч, може да се констатира, че поне 7 пъту му се е случвала подобна малка смърт. Затова е символично, че бенефисът пред родна публика в компанията на толкова много световни знаменитости ще е именно 8-ото сбогуване на Камата с онези, заради които той правеше всичко – зрителите, и то най-вече българските му фенове. Очевидно в това отношение Христо е като котките – има поне девет живота.

Като юноша на “Марица” Христо Стоичков е освободен от отбора като безнадеждно безперспективен, в ЦСКА е наказан с доживотно изхвърляне от редиците на физкултурното движение и изпратен в истинска казарма, от “Барселона” си тръгва два пъти след скандал с треньорите – първо с Йохан Кройф, за да се върне след година командировка в италианския “Парма”, а после и вече окончателно – с Луис ван Гаал, когото не пропуска да атакува до днес при всевъзможни поводи.

Даже присъствието му в националния отбор е белязано от различни раздели – един бойкот след изгонването на чичо и племенник Пеневи след Евро’96 и едно епично 1:1 с Англия в присъствието на Йохан Кройф три години по-късно.

№1: От „Марица“ го гонят, бил „запъртък“ и не стававл

Ялението Христо Стоичков можеше въобще да не се случи, или поне не във футбола.
В края на 70-те години бъдещият носител на “Златната топка” тренира футбол в юношеските формации на пловдивския “Марица” при треньора Стефанов, известен като Бай Ради. Тогава негов съотборник е Николай Неделчев, днес изпълнителен директор на “Публисис Груп България”.

Тимът на “Марица” с треньор Огнян Атанасов преди мача срещу “Тракия” на стадион “Спартак” в Пловдив. Стоичков е вторият клекнал от ляво на дясно, а вратарят Неделчев – прав над него в края.

 

“С Христо сме набори, само че той е роден през февруари, а аз – през септември. Тогава направиха поредната реформа и нашия отбор го разделиха – родените преди юли ги пратиха при набор 65, а останалите – при 67-и. Стоичков попадна при по-големите. Техният треньор Ради Стефанов от самото начало не го хареса. Каза му, че е запъртък и не става за футболист”, разказва Неделчев.

Той си спомня, че Камата започна да играе в отбора на завод “Юрий Гагарин”, но идвал редовно да поддържа форма и с тях. “Треньорът ни се казваше Енчев, нямаше нищо против. Освен това Ицо риташе и в отбора на училището си – СТПУ по строителна механизация “Христо Гюлеметов-Бонбона”. Именно там според мен го забеляза треньорът на “Хеброс” (Харманли) Сава Савов и го привлече”, връща лентата почти 40 години назад Николай Неделчев.
Спомени за този период на легендарния български футболист пази и известният радиоводещ Томислав Русев. Той разказва, че два пъти е играл срещу Христо Стоичков в официални мачове. Единият път е като юноша на “Левски” срещу връстниците от “Марица”, а вторият – във “В” група. Стоичков е от “Хеброс” (Харманли), а Томислав Русев – от “Граничар” (Свиленград).

№2: На 19 години БКП го изхвърля до живот от футбола и спорта

След епохалния успех – полуфинал в турнира за купата на европейските шампиони през 1982 г., в ЦСКА (тогава “Септемврийско знаме”) започва трудна смяна на поколенията и вечният съперник “Левски-Спартак” бързо дръпва с две поредни титли и няколко пъти повече поредни победи в преките двубои.

В контекста на тази “синя” доминация идва финалът за купата на България през 1985 г. между двата гранда в българския футбол. На 19 юни пред 30 000 зрители на стадион “Васил Левски” съдията Ахмед Яшаров, който току-що е прекръстен на Аспарух Ясенов, извежда двата отбора. В състава на “червените” 19-годишният Христо Стоичков замества контузения Стойчо Младенов.

Противно на очакванията ЦСКА повежда, макар и със скандален гол. Георги Славков, носител четири години по-рано на “Златната обувка” с “Тракия”, си повежда топката с ръка пред потресения защитник на “Левски” Николай Илиев и вкарва във вратата на Боби Михайлов. През второто полувреме от пряк свободен удар Илия Войнов прави 2:0 и постепенно нервите вземат връх.

Звездата на “Левски-Спартак” Руси Гочев е награбил младия Стоичков и го избутва извън терена.

Капитанът на ЦСКА “Септемврийско знаме” Георги Димитров-Джеки се е хванал за главата, а Ицо (най-вляво) е навел своята, сякаш знае, че БКП ще го изхвърли до живот от футбола.

 

При едно меле левскарят Емил Спасов хваща Коце Янчев за гушата. Младият Стоичков се втурва да брани съотборника си, става истинско меле, което едва е овладяно от съдията. Мачът завършва 2:1, а с решение на ЦК на БКП двата клуба са преименувани, Стоичков е изхвърлен до живот от футбола и пратен в казармата. С много усилия е реабилитиран година и половина по-късно.

№3: Играе феърплей в първия си последен мач с екипа на ЦСКА

ЦСКА прави от Христо Стоичков футболист, който е в сферата на интересите на големите европейски клубове. С “червените” Камата стига до полуфинал в несъществуващия днес турнир за купата на носителите на купи, до четвъртфинал за купата на европейските шампиони и печели “Златната обувка” за най-резултатен футболист в европейските клубни първенства.

След години, макар и за кратко, Стоичков се върна в ЦСКА, но тогава престоят му далеч не беше толкова впечатляващ. Затова повече внимание заслужава първият му прощален мач за “червените”. Той е на 2 юни 1990 г. срещу символичния гост “Славия”. На “белите” им трябва победа, за да станат втори, а на Ицо – един гол, за да изравни нападателя на “Реал” (Мадрид) Уго Санчес, който няма повече мачове.

“Славия” бие 2:1 и печали желаните сребърни медали, но Стоичков вкарва само един гол. Така той изравнява мексиканеца и двамата с по 38 гола вземат по една “Златна обувка”. Години по-късно Камата заявява, че е играл честно и не е поискал да се договори със съперника и така да лиши Уго от трофея. Статистици припомнят, че другите двама българи със “Златна обувка” – Петър Жеков и Георги Славков, вкарват по 4 гола в последните си срещи.

Стоичков атакува вратата на френския “Олимпик” (Марсилия) в 1/4-финал в турнира за купата на европейските шампиони през 1990 г.

Стоичков завещава капитанската лента на Трифон Иванов при заминаването си за „Барселона“

Окончателно с ЦСКА Стоичков се разделя отново с гол – за 1:1 с “Локо” (Сф) на 18 април 1998 г.

№4: Кройф го върна в „Барселона“, но заради Ван Гаал се махна завинаги

Пристигането на Христо Стоичков в “Барселона” е сбъдната мечта за него, но и оттам той си тръгва два пъти, при това не по най-добрия начин.

След четири поредни титли на Испания, първата в историята на клуба купа на европейските шампиони и първа “Златна топка” за играч на каталунския клуб от 20 години, идва време и за криза – както в играта на българина, така и в резултатите на отбора.

Все по-често в медиите се появяват задочни критики от страна на Кройф към почти обожествената на “Ноу Камп” осмица. Ицо пък не му остава длъжен и лека-полека се стига до почти открито противопоставяне. Поставено пред поредния избор между холандския треньор и някоя чужда звезда, ръководството както винаги подкрепя Ел Мистер и започва да търси отбор на нападателя. Стоичков предпочита “Парма” пред “Интер”, но само година по-късно изглажда отношенията си с Кройф и се връща в “Барселона”.

Луис ван Гаал чете конско на Стоичков по време на тренировка. Вдясно е тогавашният помощник в “Барселона” Жозе Моуриньо.

 

Не така обаче е ситуацията две години по-късно, когато за треньор е назначен друг холандец – Луис ван Гаал. Той пълни тима със свои сънародници плюс неколцина бразилци и за Камата все по-често няма място в състава. Освен това дошлият от “Аякс” специалист критикува Христо за действията му във фаза защита и в крайна сметка успява да го прокуди завинаги.

№5: Заради Пеневи обяви бойкот на националния отбор

Мачът Франция – България 3:1 от груповата фаза на европейското първенство в Англия през 1996 г. можеше да си остане последен в кариерата на Христо Стоичков с екипа на националния отбор.

Разглезени от четвъртото място в САЩ фенове и футболни началници обявиха постиженията в трите мача на Острова – равен, победа, загуба и отпадане, за пълен провал. Логично някой трябва да го отнесе. Стоичков е имунизиран заради вкараните три гола – от дузпа, от игра и от пряк свободен удар, затова го отнася треньорът Димитър Пенев и племенникът му Любослав, който се връща в тима след възстановяване от коварна болест. Срещу Франция обаче Любо си вкарва автогол, а на летището в София изрича скандалната за мнозина фраза: “Който не ме уважава, да духа супата!”

На заседание на Изпълкома на БФС двамата Пеневи са изхвърлени, а броени дни след това Христо Стоичков обявява, че повече няма да играе при това ръководство на БФС. По-малко от година по-късно, след като е нарекъл новия треньор Христо Бонев “господин Никой”, Камата се помирява с него и се връща в тима, за да играе на още едно световно.

Стоичков благодари на Йохан Кройф преди последния си мач в националния отбор. Вляво е Димитър Пенев. СНИМКА: РОЙТЕРС

 

Истинският му бенефис с националния отбор е на 9 юни 1999 г. на стадион “Българска армия” в европейска квалификация срещу Англия. Стоичков е капитан, на трибуните са Йохан Кройф и Димитър Пенев, а в игра влиза соченият за наследник на Камата Мартин Петров, който обаче е изгонен. Мачът завършва 1:1.

№6: САЩ видяха последния му официален мач като играч

Последният мач на Христо Стоичков в националния отбор не означаваше все още край на кариерата му. Той бе призван да стане един от пионерите на професионалната футболна лига на САЩ в днешния вид.

През 2000 г. той е представен заедно с Лотар Матеус, като германецът отива в Ню Йорк, а българинът – в Чикаго. Феновете на тамошния “Файър” пазят главно добри впечатления от Камата. Макар тимът да не успява да се пребори за титлата, стига до финала, а там и печели втория по авторитет трофей в Северна Америка – купата на САЩ.
Единственото, което му липсва по онова време, е България. Заради визовите процедури няма право да напуска страната повече от година и добре, че са хилядите сънародници в Чикаго, които го подкрепят неистово на всеки мач.

Христо позира преди мач на последния клуб в богатата си кариера – американския “Ди Си Юнайтед”.

 

Последният официален мач на Христо Стоичков е с екипа на друг американски отбор – “Ди Си Юнайтед” от Вашингтон. Освен възрастта и контузиите върху решението му оказва влияние и един инцидент. По време на приятелски мач българинът влиза по-остро и неволно контузва тежко футболист от американски колежански отбор. Самото момче не обвинява българина, но медиите се нахвърлят върху му.

№7: 30 000 на „Ноу Камп“, от тях 10 000 българи

На 29 май 2004 г. над 30 000 дойдоха на стадион “Ноу Камп” в Барселона, за да се сбогуват с най-великия български футболист за всички времена – Христо Стоичков.
10 000 от тях бяха българи, което бе и вероятно най-големият футболен десант в историята.

На терена бяха два отбора, пълни със звезди от цял свят. Единият се водеше от Йохан Кройф и Чарли Решак и беше съставен от футболисти на “Барселона” от няколко поколения. В другия пък блестяха българските звезди от САЩ’94 заедно с мегазнаменитости от цял свят. Техни треньори пък бяха други двама, дали много на футболиста Стоичков – Димитър Пенев и Боби Робсън.

Българинът, както приляга на виновник за празника, вкара и двата гола за победата на “Барселона” с 2:1. За световните звезди се разписа Давор Шукер.

Христо Стоичков благодари на публиката на стадион “Ноу Камп” в компанията на двете си дъщери Михаела и Христина. Снимка: Бончук Андонов

 

“Барса” е повече от клуб. Благодаря на всички приятели, треньори и фенове, които бяха с мен през тези години. Искам да кажа на моето семейство, че много ги обичам”, заяви Камата на каталунски, а след това посочи трибуните и добави на български: “Да знаете, че това е България.” Преди мача пяха Хосе Карерас и Слави Трифонов.

Материалът е препечатан от 24chasa.bg.  Автор на текста е Едуард Папазян

Заслужава ли паметник Камата?

797273

Статуя на Христо Стоичков трябва да бъде открита на 20 май на стадион „Българска армия“. Тя ще бъде висока около 2 метра и изработена от бронз, като ще бъде поставена на мястото на сегашната чешмичка пред стадиона, пише „Спортал“.

Автор на проекта е скулпторът Костадин Ненов, като по негови думи Стоичков сам е избрал как да изглежда статуята и е имал определени изисквания, които го принудили да направи промени в първоначалния вариант.

За основа е използвана снимка на бившия национал – когато празнува гола си във вратата на Германия на световното първенство в САЩ`94.

Прочетете повече „Заслужава ли паметник Камата?“