Етикет: хора

Забравихме, че сме хора!

Замисляли ли сте се за това какво представлява „нормалното“ днес? Човечеството съществува от векове, без появата на съвременния начин на живот. И всичко си е било наред. Без коли, без технологии, без супермаркети или магазини за дрехи. Замисляли ли сте се, че можете да бъдете по-щастливи, ако се доближите до природата? Дали ще преоткрием миналото и хората, живеещи онзи начин на живот, който е по-стар, и се счита за архаичен?

feature_image_tasdfasd222emplate

Защо не преброите предимствата на модерната реалност? Дали не са по-малко от недостатъците? Като се вгледаме в съвременния свят, изобилстващ от депресия, тревожност и стрес, мнозина мислят, че това е нормално. Че тези признаци са физически части на човешкото ни битие. Когато в действителност, това не е така! А точно обратното: нашите естествени човешки инстинкти са подтиснати всеки ден. В името на една идеология. Наречена е човешко общество.

А в човешкото общество властват мизерия, болести и убийства. Работохолици се въртят във фалшивата реалност. И си мислят, че няма отърване. От този кошмар наяве. Резултатът е следният. Забравихме, че сме хора. Всеки ден ни заливат с ужасяващи новини, които формират масовата представа за света, в който живеем. Във всяка минута някой – някъде там е принуден да трепери за живота си. Нормално ли е това ?!?

Сега ще Ви представя едно вдъхновяващо видео и неговия превод, тук:

Не съм роб на шефа ми! Не съм купищата ми от непрочетени имейли! Не съм списъкът с нещата, които трябва да направя (to do list)! Не съм лайковете в моя профил във Фейсбук! И не съм бързата храна, която поемам по време на обедната ми почивка!
Аз съм…
Аз съм листата, които закачвам с раменете си. Аз съм тревата под краката ми. Аз съм вятърът, който се прокрадва между дърветата. Аз съм водата, която си намира път измежду камъните. Аз съм почвата. Аз съм изборите, които правя! #IAMNATURE

Това е новият филм на WWF „Аз съм част от природата”. Той ни показва от къде идваме и на къде отиваме. И че начинът ни на живот – не винаги има смисъл. За самите нас. Краткият филм е обект на много дискусии в мрежата. Режисиран е от Алекс Еслам и Стефан Бурчардт, а Мерилин Ортнър е отговорна за дизайна на продукцията.

140922_WWF_iamnature_print_A0_Editorial_lowres-12_800

В заключение, бих казала, че ние всички сме едно сърце. Едно живо дихание и узряване, благодарение на еволюцията на живота. В процеса на разгръщането на утрешния ден, ние сме тук, за да извървим пътя си. Видеото по-горе е приятно събуждане за големия брой хора, които са изолирали техните страсти и мечти, за да се поберат в идеята за механично общество.

Източник: expandedconsciousness.com
Автор: Елена Ангелинина

Нарцистичното общество, в което живеем!

Излизали ли сте вечер с приятели, може би в някой нов ресторант, където да хапнете и пийнете няколко бири? Ако отговорът е – да, то в крайна сметка със сигурност сте прекарали нощта в разговори и смях. Обзалагам се, че накрая сте се чувствали по-енергични и с усещане на дълбоко удовлетворение от прекараното време. Това е ефектът, който един разговор може да има върху вас. Овладяването на речевото изкуството е безценен инструмент в изграждането на личността. Но може би много по-важна част заема изпълнението на тази дълбока човешка нужда, която изпитваме като социални същества.

narcissist2

В наши дни, удоволствието от един добър разговор се превръща в рядкост. Във време на смартфони, социални мрежи и изпращане на имейли, ние едва допускаме контакт “лице в лице”. И когато се срещнем с хора в реалността, нашите социални умения могат да не са особено блестящи. В момент, в който човек търси социална подкрепа, хората, на които разчита сякаш са изчезнали, заменени от роботи – жадни за внимание. Защото нарцисизмът е разстройство на личността, при което хората се чувстват прекалено важни и искат непрекъснато да им се възхищаваш. Това проличава в разговорите, които те приемат като състезания. В тях победителят е в състояние да поддържа вниманието върху себе си за възможно най-дълъг период от време. При общуване с другия, всеки човек поема инициативи. Тези инициативи могат да бъдат както обръщане, така и привличане на внимание.

10081374_4dfd0ef535_b-685x340

Социологът Чарлз Дербър споделя резултатите от проучване, направено вследствие на разговори “лице в лице”. Изследователите наблюдавали 1500 разговора и начините, по които протичат. Д-р Дербър открива, че въпреки добрите намерения, а често и без да са наясно с това, повечето хора се борят с т.нар. „разговорен нарцисизъм.“ При него индивидите винаги се стремят да обърнат вниманието на другите към себе си. Първата Ви реакция е вероятно: „О, аз не правя така, но познавам някой, който го прави!“. Ала не бързайте да правите такива изводи. Разговорният нарцисизъм е проявен у повечето хора. Всеки е изпитвал онова чувство на нетърпение, при което ние едвам дочакваме събеседникът да спре да говори. При това само се преструваме, че го слушаме напрегнато, но всъщност се фокусираме върху темата, която сме на път да започнем, след като настъпи пауза или неловко мълчание. Ключово при нарцисите е поддържането на мним интерес, докато бъде изчерпана темата на другия човек и се открие възможност за вземане на думата. Ето и няколко примера:

Привидна заинтересованост: Минимални прояви, че нарцисите слушат като: „Да“, „А-ха“, „Хм“ и „Разбира се“.
Поддържащи твърдения: Уж показват активно слушане. „Това е страхотно!“, „Трябва да действаш!“ и „Това не е правилно!“
Поддържащи въпроси: Те показват, че не само слушат, но и привидно се интересуват. „Защо се чувстваш по този начин?“, „Каква беше реакцията му?” и „Сега какво ще правиш?“

ManLookingAwayFromWoman

Човек, който е нарцисист, може лесно да прекъсне нечия история, ако не задава въпроси. Логично е ние да споделим за дадена случка и след това да изчакаме дали ще се появят допълнителни въпроси. Така разбираме дали човекът, с когото говорим, се интересува от това, което разказваме. При липса на въпроси, говорителят ще започне да се съмнява, че това, което казва е действително интересно. Така спира да говори и вниманието се насочва към другия човек. Победата в случая е за нарциса.

 Друга форма на разговорен нарцисизъм е тактиката: „Е, достатъчно за мен, искам да чуя повече за теб!“. Понякога нарцисите се сещат, че не водят монолог, а диалог и прибягват до тази фраза, за да покажат интерес към другия човек. Но вниманието на нарцистичната персона ще се задържи за не повече от няколко минути.

Talk_to_the_hand

Нарцисите в обществото се концентрират повече върху удовлетворение на собствените си нужди. Те полагат неимоверни усилия, за да се разграничат от истинското си аз. Напълно потъват в напомпаната представа за себе си, която често няма нищо общо с реалността. Преувеличават постиженията и талантите си, и очакват възхищение, без да им пука, че не са това, за което се представят.

При среща с приятел, който не си виждал отдавна, се стараеш да бъдеш харизматичен сладкодумник. Следваш старата максима – да изслушаш другия, да говориш по-малко и да задаваш въпроси. Това е логично да бъде и от отсрещната страна. Но в крайна сметка събеседникът ти не млъква в продължение на един час и не е задал нито един въпрос. Вариантите са два. Първият е изслушване на безкрайния монолог, с опит за провеждане на нормален разговор. А вторият – учтиво напускане на срещата, с усмивка на лице, в търсене на различни хора, които не са част от обсебеното от себе си, нарцистично общество.

Автор: Елена Ангелинина