Етикет: хибридна война

Ердоган – ‘УБИЕЦЪТ’ на Вежди Рашидов

Копелета, убийството е акт на отнемане на живота на живо същество – човек, животно или растение. В резултат на този грозен акт – настъпва смърт.

Убийствата се разделят на предумишлени и умишлени. И двата вида се наказват съобразно законите. Във всяка държава е различно. За да съм максимално точен, ще ви дам най-простата дефиниция на убийството – при извършването на убийство е налице – посягане към най-ценното благо на тази земя – животът.

Иначе, както сами виждате, тази публикация е озаглавена „Ердоган – ‘УБИЕЦЪТ’ на Вежди Рашидов“.

Естествено Ердоган не е посягал на живота на Рашидов. Той си е жив и здрав и все още е министър на културата на Република България.

В тази публикация искам да засегна отново големия проблем с хибридността на българските медии и липсата изобщо на последователност.

Темата за преврата срещу Ердоган „уби“ или по-скоро измести отново фокуса на обществото от скандалите около Вежди Рашидов. А те уж бяха големи, оставки се искаха, имаше подписки и други такива атракциони. Медиите и цялата общественост се побъркаха по тази тема и спряха работа по всичко друго единствено и само заради сензацията, а тя е „Преврат в Турция“.

Оказа се обаче, че това е една проста инсценировка, която се превърна в сензация и главна новина в България вече втори ден. Други теми няма, а вчера беше съборът на Рожен. Ако си спомняте миналата година каква истерия беше, то ще ме разберете на къде бия.

Това се случва защото българските медии (телевизия, радио, онлайн платформи) са се превърнали в хибридни.

Кога една медия става хибридна?

Тогава, когато няма никаква последователност в темите, когато започнат да се наблюдават сериозно заглушавания на определени казуси и разкрития, които са пряко свързани с политици и икономически фактори. Съответно както би трябвало да знаете, журналистиката си служи с атракциони, за да привлича вниманието на читателите, но когато се прекалява с тях, те губят своята тежест и се превръщат в нещо средно между сериозна журналистика и жълта.

Това определение важи за почти всички медии, които публикуват много теми с почти еднаква информация, но с различни заглавия. Без да цитирам сайтове и колеги, всеки един прочел тази публикация може да провери в най-тиражираните медии информация, която се предоставя по темата около случващото се в Турция.

По същата темата ще ви попитам само – Знаете ли какво реално се случва днес там? Предполагам, че не! Същото е и по темата с #Brexit. Тя беше също основна, по която медиите в България изписаха толкова много редове, че История Славянобългарска прилича на една книжка за оцветяване.

Липсата на последователност води до медийни „убийства“ (на теми) . Ердоган „уби“ Рашидов, а той „уби“ Георги Костов и Ясен Тодоров. Схващате ли?

Ако не – припомням: „В политиката нищо не става случайно. Ако нещо се е случило, значи така е било замислено“.

Скандалите около Вежди Рашидов изместиха фокуса от нагнетилото се гражданско недоволство, след като стана ясно, че висши магистрати са били на „скромна“ вечеря организирана от престъпници. Това се разбра след разследване на „Биволъ“. Малко след това, последва и официалното признание на МВР и ВСС, че са командировали Георги Костов (Главен секретар на МВР) и Ясен Тодоров (Председател на Етичната комисия във ВСС) на купон в Слънчев бряг, няколко дни преди стрелбата по Митьо Очите.

Сега Ердоган измества фокуса от Вежди Рашидов, на който една група активни граждани искаха оставката, която все още не е разписана. Може би няма и да я получим, не защото обществото греши, а защото така е било замислено.

Накрая, като за финал ще ви кажа, че докато сме толкова лесно манипулируеми и използваме атракционите за собствена облага, ще живеем в тази грозна реалност, която можем единствено да променим с последователност.

А такава липсва другари и другарки.

ПРИПОМНЯМ ОТНОВО: Темата – МВР и вечерята с мафията на една маса, е ТАБУ за българските медии и журналисти, защото идват избори, а родните „свободни“ медии винаги са се борили за по-големи субсидии. Доколкото знам, колкото по четен е един сайт, толкова по-голямо е парчето от баницата. Амин.

Автор: Веселин Диманов
Заглавието в публикацията служи като атракцион на Автора за привличане на аудитория. То няма за цел да предизвика смут или да обижда министъра на културата.

 

 

 

 

Митов, ние казахме ли ти, че рокерите на Путин са опасни?

Митов, като ти говорехме да вземеш мерки срещу влизането на рокерите на Путин у нас, защо не го направи?

Обществото беше нащрек и очакваше визитата на вълците да не е спокойна. Много от медиите предупреждаваха, че вълците са опасни и трябва да се вземат мерки срещу тях.

Но никой не взе насериозно думите ни! На всички нас!

Митов, защо не ги ограничи и тези хора не са подробно наблюдавани през цялото време?

Видя ли сега, Митов, до какво се стигна?

До побоища!

Привържениците на рокерите бият всеки с различно мнение от тяхното. Всеки, който е срещу Русия.

И то подкреплението на рокерите не е каквото и да е, а ПАРАВОЕННИ.

От организията „Български воински съюз“ са нападнали протестиращите в Бургас срещу идването на „Нощните вълци“ у нас.

И забележете – те са били в камуфлажни униформи и въоръжени с електрошокови палки. Те се чувстват като на война. С груба сила трябва да покажат, кое е правилното мнение.

Протестът в Бургас е част от всички подготвяни мирни протести из цялата страна срещу идването на рокерите у нас. Организацията на събитието е била през фейсбук.

Пред ClubZ един от протестиращите разказва, че участниците са искали да се наредят покрай пътя на изхода на Бургас, до бензиностанцията OMV в близост до хипермаркета „Метро“.

Когато пристигнали на мястото, там вече ги чакали контрапротестиращите, които започнали да ги блъскат, да ги обиждат и да не ги допускат до мястото, където били планирали протеста си.

Протестиращите са били тласкани по земята, ритани и нападани с електрошокови палки.

От сайта  Burgas.topnovini.bg  ни предлагат и видео, за да се уверим сами, че наистина облечените с маскировъчни дрехи националисти ритат последователно двама паднали на земята.

Веднага на място са пристигнали 6 коли на полицията, частни охранителни компании и линейка. В момента се извършва разпит на пострадалите, като двете групи взаимно се обвиняват в провокация на инцидента.

А ние питаме: На всеки МИРЕН протест в страната ли ще има по един пребиван от паравоенни?

Явно „Нощните вълци“ са объркали. Този път не сте на война, а по-ваши думи сте тръгнали да обединявате славянските народи.

Така ли ги обедиянвате – с електрически шок и ритници?

Асен Генов, в интервю за нас, също предупреди институциите, макар и задочно, че рокерите на Путин са опасни.

Той заяви, че те са паравоенна организация и според журналистически разследвания е участвала много активно в конфликта между Русия и Украйна. Генов сподели, че и финансирането на групировката не е много ясно, като официалната версия е, че това прави руската държава.

 „Журналистически разследвания също така сочат тяхна връзка с криминалните среди и с руското разузнаване. Тоест, това е противно на логиката на всички рокерски организации, които се определят наистина като свободни и независими по дух, easy riders. „Нощни вълци“ са една проправителствена пропагандна групировка, парамилиция, която освен всичко друго, открито декларира, че защитава руските интереси по отношение на територии, определяни от тях самите като отнети от Русия. В никакъв случай не говорим за една рокерска група или мото клуб. Тук говорим за много могъщ пропаганден инструмент, който също така е много рисков за страната ни, точно заради всички неща, които вече описах.“ – каза още Генов.

Цялото интервю четете ТУК.

Но незаивисмо калко много неща се изговориха за тези хора. Колко много пъти институциите бяха предупредени, никакви мерки не се взеха, за да се предотвратят събитията от тази сутрин.

„Нощните вълци“ и хибридната война

Основната причина поради, която смятаме, че тези хора, т.нар „Нощни вълци”, нямат работа в България е хибридната война, която през последните години намери почва у нас.

Нека не забравяме и информационната такава, която е част от хибридната. Тук е моментът да припомним, че за това имат вина политическите формации, близките до Русия и не само, както и неправителствени организации, прилежащи към политически формации, които извършват дейност на територията на България, без да са притеснявани от нашите служби, което е НЕЛЕПО!

За „хибридната война“ може да се говори много, но най-важното нещо, което трябва да знаете за този вид „война“ е следното:

Хибридната война може да се характеризира с използване на дезионформацията за създаване на уж „благоприятна“ ситуация за реализиране на определен замисъл, организиране и финансиране на бунтовници за сваляне на режими, при фалирали държави, диктаторски или неудобни режими. Тя съчетава прилагането на конвекционални методи с похвати от партизанската война, прикрито подпомагане на сепаратиски групировки, кибератаки и пропаганда, икономически натиски и действия, противоречащи на международното право.

Иначе казано, съчетаването на военни и невоенни действия за постигането на поставените цели.

Вижте още: Вълците на ПУТИН не трябва да влизат в България!

В България хибридната война се свежда до информационната такава, която се характеризира, като използва методи и механизми за въздействие върху умовете на хората в областта на идеологията, религията, историята, философията, науката.

При посещението на рокерите нас ни притесни точно това: Не знаехме защо точно те искат да посетят нашата страна.

Липсата на конкретика буди съмнения у гражданите и журналистите. Особено в случаите, когато става въпрос за хора близки до Кремъл и в частност до руския президент Владимир Путин.

И накрая какво излиза? Масово българският народ е дезинформиран, а уж инфомрация го залива ежедневно.

Хибридна войн  и в частност информационна, се води между медиите, като по този начин се разделя обществото, което пък от друга страна води до лесното му манипулиране.

И днес това е проедното доказателство.

Днес българското общество отново се раздели на две и се пребива помежду си, докато рокерите си обикалят спокойно страната.

Институциите и тук мълчат. Няма коментар за случилото се.

Но има наказани.

Не тези, които бият, а тези, които са бити. Двама от протестиращите срещу „Нощните вълци“ в Бургас са отведени от полицията и ще бъдат съдени по бързата процедура за хулиганство.

Но това е положението. Хората са толкова разединени и объркани, че се избиват помежду си. Управляващите мълчат, а медиите изпозлват информационната война, за да подклаждат тези настроения.

А ние отново питаме:

Митов, ние казахме ли ти, че рокерите на Путин са опасни?

 

“Нощните вълци” са част от хибридната война на Кремъл срещу Запада и България

Днес на вашето внимание представяме интервю с Асен Генов.

Темата на разговара ни беше посещението на „Нощните вълци“ и всичко около тях.

Какво се цели с това посещение и можем ли да кажем, че това е провокация? Има ли реална позиция от страна на управляващите и институциите? Говорихме за Хибридната война и разделянето на обществото.

От откровения ни разговар с Асен Генов ще научите още какво смята той за политиката на Кремъл. Има и кратка изненада. Освен темата Русия, ние засегнахме и проблеми в журналистиката и медиите. Ще научите и какво е мнението му относно решението на фондация „Радостина Константинова“ да не връчи заслужената награда на „Биволъ“ за темите „Булгартабак“ и сараите на Доган. Обсъдихме и случая с Лили Маринкова.

Цялото интервю четете тук:

20160628_151821122_iOS

 ******

„Нощните вълци“, какво знаем за тях и каква е целта на тяхното посещение точно в този момент?

Това, което знаем почти сигурно, като това е и мое мнение, се базира на журналистически разследвания и официални данни. „Нощните вълци“ са паравоенна формация, която дори участва в Донбас във военния конфликт между Русия и Украйна. Като пример мога да дам един от лидерите на формацията Виталий Прокурора. В няколко  негови интервюта, той обяснява, че те се сражават на страната на сепаратистите, от страна на руските нашественици в Украйна, на  тези,  които Украинското правителство определи като терористи. Припомням, че в Украйна тече антитерористична операция.

Другото, което знаем за „Нощните вълци“ е, че се финансират от руската държава. Журналистически разследвания също така сочат тяхна връзка с криминалните среди и с руското разузнаване. Тоест, това е противно на логиката на всички рокерски организации, които се определят наистина като свободни и независими по дух, easy riders. „Нощни вълци“ са една проправителствена пропагандна групировка, парамилиция, която освен всичко друго, открито декларира, че защитава руските интереси по отношение на територии, определяни от тях самите като отнети от Русия. Освен това, те и лидерът им са много близки до Путин. Тяхната идеология е открито просъветска и сталинистка. Те веят съвестското знаме със сърп и чук.

В никакъв случай не говорим за една рокерска група или мото клуб. Тук говорим за много могъщ пропаганден инструмент, който също така е много рисков за страната ни, точно заради всички неща, които вече описах.

Какво правят институциите в България и заинтересoвани ли са от това посещение?

„Нощните вълци“, като част от руската пропагандна война, не би трябвало да се приемат еднозначно от българските институции, а те за съжаление мълчат. И вътрешно министерство, и външно министерство. Никой не се е произнесъл…

Пример за недопускането на Вълците на територията на друга държава има. Полша е положителен пример за това как властите там официално се противопоставят на тази част на хибридната война, водена от  Кремъл. “Нощните вълци” бяха спрени и не им бе позволено да минат през Полша. В Чехия гражданите ги посрещнаха много негативно. Освиркаха ги по улиците, освиркаха символиката им и им показваха им среден пръст когато минаваха през Прага. А символиката на “Нощните вълци” са знамената със сърп и чук, въпреки че го крият се афишират като рокери.

Какво бихте казали за официалната причина, която се назовава, а именно „Сплотяване на славянските народи“? Как може да го тълкуваме?

Това е много комплексен въпрос, по който не твърдя, че съм най-компетентният говорител. По този въпрос бих говорил като човек, който се интересува и чете много по темата.  Славянските народи, тези за които руската и кремълската пропаганда говори, вече са се обединили около демократичните ценности. Обединили са се около категоричното отхвърляне на миналото, комунистческото минало, комунистическия режим. Обединили са се около своите ценности, свързани с демокрацията, свързани със свобода на словото, съвестта и убежденията. И в този смисъл кремълската доктрина за руското културно наследство в други държави и съхранението на тези традиции, почива върху остатъците от съветската империя, т.нар. Източен блок и всички страни, в които има следи от съветската сфера на влияние. Ако разгледаме диаметъра на т.нар. страни от Руския свят (Русский мир), на практика, с много малко държави, вкл. и сред тези, които попаднат в групата на славянските народи, Русия има добри отношения. Като говоря за Русия нямам предвид руския народ или руската култура. В рамките на този разговор имам предвид официалната политика на Кремъл. Та, Русия има обтегнати отношения с Украйна, Грузия, Полша, Чехия, със страните от Прибалтика…

По отношение на България руските имперски и съветски геополитчески интереси постоянно са разделяли българското общество и дори и днес нагнетяват социално и политическо напрежение. Така е и с влизането на т.нар. рокери на Путин у нас.  Посещението им определено засилва общественото напрежение.

И в този смисъл събитието „Славянско единство 2016“ по-скоро бих казал, че трябва да бъде обект на особено внимание от страна на специалните служби в България, визирам ДАНС. Визирам външно министерство по отношение на визите и разрешението на влизане на българска територия на тези руски граждани. Те трябва да бъдат проверени внимателно дали не са свързани с криминалните среди или не са участвали в терористични действия срещу Украйна. Ако те все пак бъдат допуснати, Вътрешно министерство много внимателно трябва да следи тяхната дейност и визита у нас именно от тази гледна точка.

Трябва да споменем и една концепция, която е псевдо научна. Един от нейните изразители и основните идеолози е Дугин. Това е идеята за “Цивилизация Русия”. Характерно за подобна идеология е, че Русия се опитва да общува със западния свят, като създава буферни зони. Крим беше завладян с такава цел – да се създаде буферна зона между запада и Русия. България, за съжаление, попада също в тази част. Затова за официална Русия, за Кремъл и проруските партии в България е толкова важно да блокират демократичното развитие на страната ни и да ни държат в сферата на руското влияние, където България да служи именно като буферна зона за руските интереси. Не случайно руски политици са определяли България като Троянски кон на Русия в ЕС. Днес например Първанов и Корнелия Нинова бяха в Русия, като четох, че партиите на Путин и Първанов са се споразумели за съхранение на руската култура у нас. Сидеров редовно се отчита в Москва или в Руското посолство…

Подобни очевидни признаци за хибридни действия на територията на България и срещу България от страна на руската пропаганда и руското правителство, трябва да бъдат наблюдавани и блокирани от институциите. България няма полза от това да бъде жертва на руската политика, защото това ни отдалечава от Европа и ни приближава все повече към азиатските форми на управление, подобни на режима на Путин.

Къде е мястото на България, според вас?

Исторически България безспорно се намира в Европа. Политически ние трябва да принадлежим към Европа и да се придържаме към демократичните приниципи и ценности. И въпреки всички възможни критики към начина, по който функционира ЕС, аз не поставям под съмнение това, че България трябва да продължи да принадлежи към единна европейска общност. Най-малкото, говорим наистина за демократични ценности, които се изповядват на Стария континент. Ние трябва да се отърсим от нашето недалечно минало, което за нещастие не познаваме добре, свързано с комунистическия режим, свързано с наследството, което имаме от тогава и свързано с всички тези остатъци и зависимости, произтичащи от факта, че България беше комунистическа страна и най-верен сателит на Съветския съюз по онова време.

Вие сте един от най-активните граждани по темата с „Нощните вълци“. Какво успяхте да направите дотук, за да информирате службите?

Единственото, което направих по отношение на институциите в България е, че подадох едно заявление за достъп до общестена информация до МВР, за да ми предоставят информация за публичните действия на „нощните вълци“ у нас. Дали знаят техния маршрут, дали са информирани за това къде ще бъдат, дали ще имат поклонения, дали ще поднасят цветя. Проявих интерес по простата причина, че според мен обществото трябва да знае, особено ако имаме предвид проруския пропаганден елемент във всичко това.

Писал съм до МВР и чакам отговор. Надявам се,  че г-жа Бъчварова ще отговори преди края на юли, когато изтича крайният срок, предвиден по закон за отговор.

Освен това следя активно публикациите в българките и чуждите медии и съм част от групата, която организира едно събитие по посрещането им в София. Знам, че хора се органзират и в други градове, през които те ще преминат, например Бургас. Около Шипченския проход “вълците” също ще бъдат посрещнати. Под посрещнати нямам предвид с хляб и сол, а с достатъчно категорични протестни отрицателни послания. Много българските граждани разбират и се противопоставят на пропагандната цел, с която тази групировка ще премине в България.

Така ще е и в София. Засега знаем, че те планират да посетят катедралата „Александър Невски“, но и там ще има хора, които ще покажат, че имат негативно отношение към тях и ще се противопоставят на пропагандата, на която България е жертва.

Тук ще отворя една скоба. Храм-паметник „Александър Невски“, в далечната 1916 година, е бил прекръстен на „Св. Св. Кирил и Методий“. Руската православна църква изразява крайно негативна оценка за тази смяна на името и определя това като “най-големия грях на България”. Е, това ли ни е най-големият грях, че сме сменили името на катедралата с имена на светците Кирил и Методий?

Има ли някакъв страх на българската държава от това да не нарани Русия като не допусне рокерите?

Забраната на някой да посещава дадена държава не трябва да бъде политическа самоцел. Без да има никакъв основателен мотив. Такова нещо не бих подкрепил. Но, ако тази забрана се налага заради реални заплахи за националната сигурност, не трябва да има политически страх. Българските политици не трябва да си позволяват да обиждат нито една държава просто така. Но в същото време мисля, че руската държава трябва да ни се извини за това, че 44-та г. ни окупира, а след това е установена 45-годишна комунистическа диктатура. Първите няколко години са били изключитлено кървави, а репресиите и терорът  продължават и до края на режима.

Да ни се извинят и заради това, че вероятно първата в Европа форма на въоръжена антикомустическа съпротива, тази на Горяните, е удавена буквално в кръв от комунистите, със съдействието на Съветската армия. За съжаление много малко се знае за това.

Не казвам, че българските политици трябва да обиждат Русия, но те трябва да защитават българския национален интерес, включително, ако е необходимо да се противопоставят на официалната руска доктрина. Един добър български държавник ще може да балансира между интересите на великите сили и да защитава българския интерес, включително и с цената на това, да изрази неудобна позиция.

Такава неудобна позиция в момента би било всяко политическо действие срещу хибридната война на Кремъл в България. Не би трябвало да се страхуваме да заемем позиция в защитата на България, дори това да ни струва недоволството на официална Русия.

За съжаление, ние в България имаме много руски политически тролове (политици и партии), които отчаяно, със зъби и нокти защитават да речем руските енергийни интереси, което на практика означава, че защитават геополитическите интереси на Русия.

Това не е ли на теория хибридната война?

Това и на практика е хибридна война и тя е заплаха за националната сигурност. И българските медии трябва да си дават сметка за това, да са по-отговорни и да спират всякакви такива опити за пропаганда.

Ако трябва да обобщим – трябва или не трябва „Нощните вълци“ да влизат в България?

Ако зависеше от мен смятам, че имаме достатъчно основания и данни по отношение на идеологията и дейността на „Нощните вълци“ за това, българкото правителство да откаже провеждането на мото похода им у нас. По този начин, то ще защити българските ценности и интересите на България.

Тоест, българските власти трябва да реагират ясно и еднозначно, да се противопостяват на тази форма на пропагандна война срещу демократичните ценности и демократична България.

Като финал, как ще коментирате ситуацията с отнемането на наградата на „Биволъ“ за разследванията на Сараите на Доган и „Булгартабак“?

Това е категорично доказателство, че българските медии  не са независими и в България т.нар. модел КОЙ, а именно порочната обвързаност между политическа власт, криминални и олигархични икономически интереси, и тотално подчинени и зависими медии, още съществува. Този модел е толкова  силен, че едни абсолютно проверими факти, свързани с разследванията на Биволъ, които обаче застрашават модела КОЙ, могат да доведат до отнемане на журналистическа награда.

За мен обаче още по-впечатляващо е мълчанието на огромния процент български медии. Почти никой не коментира тази ситуация. Върху Биволъ е наложено като че ли информационно ембарго. Много малко медии си позволяват да цитират информация от там. Като цяло Биволъ са заглушени, а с времето те все повече се доказват като един наистина ценностен сайт, който е насочен основно към разследваща журналистика. Те спазват абсолютно всички правила, като проверяват своите източници, проверяват фактите и в никакъв случай не могат да бъдат обвинени в жълтина. Напротив!

Отнемането на наградата показа, че олигархията и организираната престъпност контролират инфомрационното пространство в България и имат силата да задават публичния дневен ред.

Според вас, целенасочени ли бяха действията срещу Лили Маринкова?

Това е един добър български журналист – къдърен, популярен, който наистина в своето предаване в много голяма степен се води от професионализъм, спазвайки правилата на качествената журналистика.

И тук отново стигаме до по-големия и важен въпрос – мълчанието на журналистическите среди. Такъв е и случаят с Биволъ. Във всяка една демократична държава той щеше да предизвика сътресение най-малкото в медиите. В България обаче се мълчи. Гилдията мълчи. И това мълчание е заради зависимостите в медиите. Мълчи се за това, че в медиите има забранителни списъци, има теми и личности табу, на които не се дава думата. Тя се дава само, за да се популязират определени мнения и политици, само на базата на икономическия интерес. Мълчи се и за това, че в медиите има цензура. Факт е, че има един не малък брой журналисти, които приемат да вършат тези неща, само защото трябва да си плащат сметките. Когато си зависим, ще направиш почти всичко без да се интересуваш от истината или дори прикривайки я.

Това за мен е недопустимо.

А още по-недопустимо е, че журналистическата гилдия мълчи за нередностите в професията и не се противопоставя на това. Но силните личности взимат решения дори и да е в тяхна вреда, когато това е необходимо. Иска ми се журналситиката у нас да е пълна именно с такива силни личности, а не с хора, които броят стотинките и изчисляват кога ще си платят сметката. Сведеш ли призванието да си журналист до въпроса как да удовлетвориш ежедневните си потребности, за мен това вече не призвание, а занаятчийство в отрицателния смисъл на думата. Редиш едни думички и не влагаш нищо от себе си.

Журналистът трябва да изразява позиция и да провокира в положителния смисъл на думата.

Интервюто взе: Веселин Диманов

В политиката нищо не става случайно…

Дами и господа, другари журналисти и прочие, четете внимателно!

„В политиката нищо не става случайно. Ако нещо се е случило, значи така е било замислено“.

Това е една много популярна мисъл на 32-рия президент на САЩ Франклин Рузвелт. Именно той е начело на страната в едни от най-тежките времена. През II Световна война участва в създаването на антихитлеристка коалиция. Един от авторите на Атлантическата харта, на решенията на Техеранската конференция и Ялтенската конференция. Издига идеята за създаването на ООН и за установяването на всеобщ мир с участието на великите сили от антихитлеристката коалиция.

Повече по темата Великобритания и излизането й от ЕС няма какво да се напише. Само това стига, за да ви опише цялата картинка около този казус.

Иначе тази публикация има друга цел. Да пита и критикува.

#BrExit и медийното отразяване на случая.

За жалост родната медийна среда в България е станала хибридна, дори смея да твърдя, че се наблюдава тенденция на необективност, евтина пропаганда и целенасочени атаки към определени политически кръгове, което пък влиза в призмата на „Хибридната война“ или т.нар „информационна война“. Изключение правят няколко медии, които се придържаха към Етичен кодекс на българските медии“

Иначе гореспоменатото води до дезинформация на българското обществото и на сънародниците ни в чужбина. Тази хибридност и пропаганда на медиите е световна.

Кога обаче една медия става хибридна?

В първия случай ще цитирам думите на доц. Георги Лозанов от интервю за „Гласът на младите хора“.

Журналистиката си служи с атракциони, за да привлече вниманието, но атракционите започнаха да изместват онова, заради което фактически са вкарани. И тогава журналистиката става хибридна. Нещо средно между сериозна и жълта“.

Във втория случай медиите и журналистите са използвани като механизъм за водене на „война“, която наричаме „информационна“, която е част от „хибридната“. 

Тази „война“ се свежда до информационната такава, която се характеризира, като използва методи и механизми за въздействие върху умовете на хората в областта на идеологията, религията, историята, философията, науката.

„Хибридна война“ и в частност информационната, се води между медиите (в зависимост от пътеките на финансиране), като по този начин се разделя обществото, което пък от друга страна води до лесното му манипулиране. Целта е да се натрапи в умовете на гражданите на дадена държава грешната представа за това, какво всъщност се случва.

Кога се забеляза „Информационна война“ в отразяването на референдума в ЕС?

Основната цел на „информационната война“ беше изпълнена, след като се появи новината, че „британците не знаят какво е ЕС“.

Обществото в UK беше до такава степен дезинформирано от техните медии, че започна само да търси източници на информация, предимно в Google. Това си пролича от анализа на най-голямата търсачка, която определи, че островитяните се вълнуват от въпроса „Какво означава да излезем от ЕС?“ (What does it mean to leave the EU?).

Това се превърна мигновенно в новина, която допълнително натовари обществото.

Ако разгледаме внимателно тази „новина“, ще видим всичко друго, но не и неграмотност. Ако гледаме с очите си, а не с ръцете си, което не важи за една голяма част от родните „журналисти“ и медии.

Всички скочиха да се подиграват и да оприличават тези хора на глупави и неграмотни, но истината е друга.

Вторият момент, който искам да засегна е появяването на новината, че Русия е повлияла на референдума във Великобритания. Ето тук се забелязва въздействие върху умовете на хората    ( механизъм на информационната „война“), като се цели обществото да бъде разделено отново на две. Изказването на Путин не закъсня. Той обяви за неоснователни коментарите на Дейвид Камерън, че той би приветствал Брекзита. Това мигновено се отразява в световен мащаб. Отново заваляха коментари на леви и десни активисти ( не само в България), които само допълниха гнусната картинка и дезинформираха допълнително тази (независима) част от обществото, която просто търси достоверна ИНФОРМАЦИЯ!

Трети пример ще дам с българите живеещи в Англия. Само на мен ми писаха 6 човека, които живеят във Великобритания. Въпросните лица ми зададоха следния въпрос: Какво ще стане с нас? Ще можем ли да останем? Къде да намерим информация?

Сега аз предлагам на тези въпроси да отговорят българските медии.

Тук е моментът да попитам другарите от СЕМ, защо българските медии вече три дни занимават обществото само и единствено с това? Ще има ли наказани?

Превеждаха се публикации, цитираха се постове от социалните мрежи, търсеха се политици, анализатори, журналисти и други подобни за коментар по тази тема. Всички други теми не представляваха интерес за главните редактори, които контролират журналистите. Това автоматично превръща медиите в манипулатори, които както и преди съм казвал, се хранят със сензации.

По-важното обаче е друго.

Знаете ли всъщност какво се случва с Великобритания? Знаете ли каква е позицията на България? Колко процента от българите потърсиха в Google информация за Европейския съюз?

Това са моите изводи от цялостното отразяване на казуса с излизането на Великобритания от ЕС.

Няма да коментирам изобщо крещящите новини за сривове на пазари и фалити, които не може да се определят като новини, а като пропаганда.

Медиите и журналистите в България получиха голяма свобода след падането на тоталитарния режим, което за жалост е нож с две остриета.

Има свобода на словото, но тя не се използва, за да информира обществото, а за да налага определено мнение на аудиторията.

Няма да цитирам журналисти, просто влезте в сайтовете на големите медии и проверете цялата информацията относно Великобритания и референдума.

Ако успеете да разберете, какво искат да ви кажат въпросните медии през тези три дни до сега, то тогава тази публикация няма да има тежест.

Накрая искам да ви покажа какво пропуснахте докато бяхте „облъчени“ от информация, в която се забелязва предимно количество, но не и качество.

Разследващите журналисти от сайта „Биволъ“ стартираха петиция за включване на делото Яневагейт в мониторинга на независими прокурори от ЕС .

Тази новина и като цяло техните разследвания по темата, пряко засягат българското общество. От всичко написано по тази тема разбираме, че прокуратурата е ЗАВИСИМА, а това пречи на развитието ни като общество. Ето защо е важно да гласувате.

От публикация на „Дневник“ разбираме, че група от журналисти, преподаватели, общественици са стартирали кампания за връщане на Лили Маринкова в ефира на БНР.

„Инициативната група от журналисти, преподаватели, общественици, които излязоха с декларация и събраха подписка за възстановяване на журналистката Лили Маринкова като водеща на предаването Неделя 150 на БНР, предложиха с писмо до генералния директор на БНР срещата с него да се проведе на 12 юли , от 13 ч.“.

Не на последно място искам да припомня, че тя бе уволнена от БНР защото си е позволявала да дава другата гледна точка по теми, които не намират място в ефира. Теми свързани с властта. За „Булгартабак“ и сараите на Доган говоря.

И накрая новина от в.“Сега“, която също не намери широката публика. Министър-председателят Бойко Борисов е  направил ново разпределение на ресорите, за които отговарят вицепремиерите. Защо тази новина е важна? Истината, е че ние, ако искаме да се превърнем в работещо гражданско общество, се налага да познаваме политиката и механизмите й.

От тази новина разбираме, че на Румяна Бъчварова се възлага координацията на органите на изпълнителната власт, във връзка с дейността на министерствата на културата, здравеопазването, младежта и спорта, туризма и отбраната. В нейния ресор са също Държавната агенция „Архиви“, Държавната агенция за бежанците, Комисията за регулиране на съобщенията и Националния статистически институт.

На  Меглена Кунева се възлагат функциите по координация по отношение на министерствата на външните работи и на правосъдието, както и по отношение дейността на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, Държавната агенция за българите в чужбина и Агенцията за ядрено регулиране. Кунева ще отговаря и за Националната агенция за оценяване и акредитация, Националната агенция за професионалното образование и обучение, Патентното ведомство и Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност.

Томислав Дончев ще координира дейностите по отношение на министрите на финансите, регионалното развитие и благоустройството, на социалната политика, икономиката, енергетиката, транспорта, информационните технологии и съобщенията, на земеделието и храните и на околната среда и водите. Той ще наблюдава също работата в Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, Държавната комисия за стоковите борси и тържищата, Държавната агенция за закрила на детето, Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол и Националния компенсационен жилищен фонд.

Защо това се прави и защо на Борисов не му се задават никога въпроси, които са важни за обществото?

П.С

Аз не съм медиен анализатор, а журналист. Тази публикация е плод на разсъждения, с които не искам да натоварвам никого.

Автор: Веселин Диманов

 

Вълците на ПУТИН не трябва да влизат в България!

putin-reuters

 Четете внимателно. Особено привържениците на Русия и нейната политика.

Основната причина поради, която смятам, че тези хора, т.нар „Нощни вълци”, нямат работа в България е хибридната война, която през последните години намери почва у нас. Нека не забравяме и информационната такава, която е част от хибридната. Тук е моментът да припомним, че за това имат вина политическите формации, близките до Русия и не само, както и неправителствени организации, прилежащи към политически формации, които извършват дейност на територията на България, без да са притеснявани от нашите служби, което е НЕЛЕПО!

За „хибридната война“ може да се говори много, но най-важното нещо, което трябва да знаете за този вид „война“ е следното:

Хибридната война може да се характеризира с използване на дезионформацията за създаване на уж „благоприятна“ ситуация за реализиране на определен замисъл, организиране и финансиране на бунтовници за сваляне на режими, при фалирали държави, диктаторски или неудобни режими.

И по точно:

„Хибридната война“ съчетава прилагането на конвекционални методи с похвати от партизанската война, прикрито подпомагане на сепаратиски групировки, кибератаки и пропаганда, икономически натиски и действия, противоречащи на международното право.

Иначе казано, съчетаването на военни и невоенни действия за постигането на поставените цели.

Информационната война.

В България хибридната война се свежда до информационната такава, която се характеризира, като използва методи и механизми за въздействие върху умовете на хората в областта на идеологията, религията, историята, философията, науката.

Целта е да се натрапи в умовете на гражданите на дадена държава грешната представа за това, какво всъщност се случва в обществото.

Да се върнем на темата с руските рокери.

Тази банда известна като „Нощните вълци” има намерение да посети България на 30 юни тази година. Това всички го разбрахме, но разбрахме ли какви са мотивите за посещението им в България? Или по точно анализирахме ли мотивите за това посещение?

За жалост не. Липсата на конкретика буди съмнения у гражданите и журналистите. Особено в случаите, когато става въпрос за хора близки до Кремъл и в частност до руския президент Владимир Путин.

Това, което се знае като официална инфорамция, е че тази група рокери е щедро финансирана от Кремъл. Като според организаторите този проект цели укрепване на диалога между славянските народи, да напомни за вековната дружба, за общите страници в историята и да разпространи особеностите на руската култура и език. Във всяка от държавите ще бъде засадено „славянското дърво“ липа като символ на единството на славянските народи – „стволът е общата ни история, клоните са народите, листата са хората“, съобщи „Дневник“ преди два дни.

Имаме ли нужда обаче от сплотяване на „славянските народи“, загубен ли е диалогът между тези народи при положение, че Република България има представителства под формата на посолства?

Какво символизира  „славянското дърво“, което се явява липа символ на единството на славянските народи. Какво точно означава по дяволите?

Според Андрей Бобровский, ръководител на проекта „Нощни вълци. Пътища на Победата“, основната мисия на мотопохода е, че „в днешна Европа е в ход акция за разединение на народите – и сред славянските това е особено ярко изразено – и затова трябва да помним общото си минало и да пазим славянския свят, да не позволяваме на Запада и на разни политици да нарушат „народната дипломация“.

Русия през последните години има своите интереси в ЕС и НАТО, и в часност към България. Все пак дълги години сме били „партньори“ под всякаква форма.

Тезата ми е следната:

След 27 години преход в България десните формации и левите такива продължават да водят ожесточена битка, която се разделя на много флангове – исторически, политически, икономически и др.

Примерно новината, че руска фирма ни осъди за 620 млн. евро за спирането на АЕЦ „Белене“ предизвика множество обвинения от двете страни. Не напоследно място е и решението на Борисов да откаже на инициативата на НАТО за сформиране на флотилия в Черно море, която да парира евентуална руска агресия. При този случай отново в различните медии в България се „замеряха“ с информация.

Иначе казано, целта е да се провокира разнобой в две организации, като по този начин обществото се разделя на две или три части.

Като пример мога да посоча анкетата „Съгласни ли сте руските рокери да влязат в България?“, която преди няколко дни предизвика бурни коментари и естествено различни реакции от страна десните и левите.

Анкетата събра близо 7200 гласа, като целта ни беше да анализираме различните мнения.

Ето как отговориха хората на въпроса „Съгласни ли сте руските рокери да влязат в България?“: 2,672 са отговорили, че са съгласни рокерите да дойдат в нашата страна, защото Русия няма лоши намерения към България. От къде знаят гласувалите, че Русия няма лоши намерения към България? Не на последно място трябва да отбележим факта, че лидерът на „Нощните вълци“ е включен в новия черен списък на лица със санкции, оповестен от президента Барак Обама.

1648 души са посочили, че нямат против това посещение, защото ние сме славяни. Ние сме славяни, но това не бива да се натрапва нито да се пропагандира, защото по тази тема според мен може да говорят запознати хора. Имам предвид историци. Това отваря нова страница на хибридната война, която помества в страниците си партиотизма на българите и до болка познатите им лозунги. Припомням, че въпросната рокерска група ще посети Шипка, Троянския манастир, София и Рилския манастир, след което ще продължи на запад.

709 души са отговорили „Не, защото България трябва да се разграничи от Русия, тъй като е членка на НАТО и ЕС“. България не бива да се разграничава от дипломатически отношения с която и да е държава. Ние трябва да търсим изгода за нашата икономика. Изключвам тези, които агресивно налагат политиките си, чрез пари и лобизъм. Каквато всъщност е политиката на Русия спрямо определени кръгове фирми и политици в България.

За отговорът „Не, защото хибридната война, която се води от Кремъл вреди на българската демокрация“ са гласували 2109 души. Относно хибридните заплахи и за противодействието им, трябва да отговарят тайните служби и в частност контраразузнаването. В случая с България структурата, която би трябвало да се занимава с това, е ДАНС.

Като заключение мога да кажа, че масово българският народ е дезинформиран, а уж инфомрация го залива ежедневно.

Според мен „хибридна война“ и в частност информационна, се води между медиите, като по този начин се разделя обществото, което пък от друга страна води до лесното му манипулиране.

Настоящата публикация да служи като отворено писмо до министъра на външните работи Даниел Митов.

Автор: Веселин Диманов
За да критикувате автора или да го понаучите на нещо ТУК.

Русия изменя военния баланс от Прибалтика до Черно Море

Михаил Найденов, експерт в сферите на отбранителната политика, международната сигурност и международните отношения.

Работи в Министерството на отбраната от 2001 г. Към настоящия момент е  държавен експерт в дирекция “Отбранителна политика“.

Завършил е през 2000 г. специалност „Международни отношения“ в СУ Св. „Климент Охридски“. Специализирал е в Училището на НАТО в Оберамергау, Германия, Националната школа по администрация (ENA), Франция, Шведския колеж по национална отбрана и Европейския колеж по сигурност и отбрана. Автор е на научни публикации по въпросите на отбраната, националната и международната сигурност. Владее английски и френски език.

Настоящото интервю се дава изцяло в лично качество и по никакъв начин не ангажира Министерството  на отбраната!

*********

-Здравейте, господин Найденов. Как бихте коментирал развитията от последните дни, свързани с националната сигурност на България и реакциите от политици и експерти ? Наистина ли ставаме свидетели на „тежка пропагандна война с елементи на хибридни атаки“, както се изрази министър Ненчев?

С уговорката, че изцяло говоря в лично качество, напълно съм съгласен с даденото определение. Нещо повече. Днес сме не само свидетели, но и потърпевши от използването на хибридно въздействие. Хибридната война като динамично развиващ се феномен днес има различни измерения , с помощта на които агресорът постига желаното въздействие върху набелязаната страна, като едно от тях е информационното. Това, което наблюдаваме през последните дни е добре направлявана мощна информационна кампания, насочена към създаване на объркване сред държавните институции и българското общество. В крайна сметка целта беше постигната.

-Липсва ли способност на българската държава да обяснява външната си политика на гражданите? Сякаш липсва синхрон между институции и министерства, който бива използван от медии с цел манипулация на информацията.  В тази връзка, как бихте оценили реакцията на президента, премиера и министъра на отбраната след появата на новината за т.нар. „флотилия“ и различните медийни интерпретации по темата ?

Нека разгледаме плюсовете и минусите от изявленията на президент, премиер и министър.

Да започнем първо с минусите. Цялостното усещане след направените изявления е негативно. Създаде се чувство, че държавата се оправдава за нещо, което все още не е извършено и което всъщност не е напълно ясно какво е по своята същност и обхват. Затова казвам, че хибридната атака в случая успя, защото постави и тримата ръководители в отбранителна позиция, едва ли не да се обясняват по тема от сюжет, в който те са вкарани неочаквано и против волята им. В резултат на това общият тон на пресконференцията създаде усещането за един нерешителен и разколебан съюзник. Това, в крайна сметка изпраща лош сигнал към останалите страни от НАТО. В лексиката доминираха отрицанията, т.е. това, което няма да се прави, а не това, което всъщност трябва и следва да се направи. Независимо, че беше подчертано не веднъж, че България може да участва в инициатива в Черно море, но само в рамките на НАТО, това остана на заден план и незабелязано на фона на отрицанията.  Реакциите в чуждите медии не закъсняха. Ройтерс говори за това, че съюзникът България се е подал на натиска на Москва, а някои медии в Русия открито и пренебрежително твърдят, че страната ни се е огънала и е „обърнала гръб“ на НАТО. Независимо от това, какво са искали да кажат тримата ръководители, в психологически план усещането сред обществото, а и сред съюзниците ни, е най-малкото за колебание и нерешителност. Следва да се отчита, че подобни реакции от наша страна могат да действат окуражаващо за оказване на бъдещ натиск върху страната ни и общественото мнение с използването на информационните инструменти на хибридната война.

Нека сега да разгледаме и положителните моменти. Те са два, макар и в тежката сянка на създаденото общо впечатление за оправдаване и обърканост. Първо, реакцията на тримата беше бърза. Очевидно институциите са научили урока си от досегашните прояви на медийни манипулации по темата отбрана и сигурност и реагираха незабавно като свикаха въпросната пресконференция, за да пресекат по-нататъшните опити да се експлоатира пуснатата в ход дезинформация. Второ, независимо, че това остана на заден план на фона на създаденото първоначално впечатление за отстъпление, все пак беше ясно заявено (при внимателен прочит на стенограмата), че България може да участва в инициатива в Черноморския регион, но само в рамките на НАТО. Именно в рамките на Алианса, но не и в регионален или друг формат. Това всъщност напълно отговаря на националните ни интереси като съюзник. Това беше положителният момент, около който и тримата трябваше да изградят комуникацията си с медиите и обществото в онези решителни минути. Да се фокусират върху това, какво можем да направим, какво можем да подкрепим, върху това, какво искаме в съюзен формат, а не върху това какво не искаме. Дано бъде бързо научен и този урок.

-Каква всъщност е стратегията на НАТО за общи действия в Черно Море? Изглежда Алиансът казва едно, а политиците в България имат по-различни виждания.

В настоящия момент все още е рано да се говори за стратегия на Алианса към Черноморския регион. Вероятно в близко бъдеще могат да бъдат взети решения в тази насока, но нека изчакаме най-напред да мине срещата на високо равнище във Варшава.

Що се отнася до политиката на НАТО спрямо региона, а също така и до тази на ЕС, на първо място трябва да се направи ясна, задълбочена и точна оценка на това, което се случва по отношение на сигурността. Тази оценка следва да бъде споделена от всички страни-членки и въз основа на нея да се разработи стратегия за колективно действие.

Всичко това трябва да взема предвид коренно променената среда за сигурност, в която се намираме днес след незаконното анексиране на Крим от страна на Русия и систематичната дестабилизация на Украйна.  Следва да се отчитат и възможностите на Русия да използва деструктивния потенциал на „замразените конфликти“ в региона и най-вече трябва да се следят действията на Москва в посока засилване на руското военното присъствие в Черно море и особено изграждането на способности за възпрепятстване достъпа на съюзни сили до този регион (т.нар. A2/AD – Anti-Access/Area Denial Capabilities). Накратко казано, Русия води активна ревизионистка политика на възвръщане в максимална степен на изгубеното влияние на бившия СССР, като следва своя ясна стратегия. Част от руската стратегия е воденето на хибридна война и най-вече значителното усилване на военните й способности в Черноморския регион до степен, в която се нарушава значително военния баланс. Предвид водената от Москва външна политика и политика за сигурност, всичко това крие значителни рискове за сигурността на останалите държави от региона, вкл. и България.

Ето защо е необходимо да се укрепват националните и колективните способности за отбрана, като един засилен ангажимент на НАТО и ЕС към сигурността в Черноморския регион напрактика е без алтернатива. Въпросът е възможно най-скоро да се намери подходящата форма на едно засилено ангажиране на НАТО със сигурността в региона.

Що се отнася до втората част на въпроса Ви относно политиците, които имат други виждания, мога да кажа, че тяхното поведение води до откриване на неприемливи рискове пред националната ни сигурност в светлината на променената стратегическа среда и в крайна сметка до компрометирането ни като съюзник. Без да влизам в подробности защо и как се е стигнало до поведението на някои политици у нас, позволете ми да използвам израза „хибридни политици“, които водят „хибридна политика“  и което превръща държавата ни в „хибриден съюзник“. Не като своенрав, но отговорен, съюзник, както някои биха искали да изглеждаме, а като „хибриден съюзник“. Това значи раздвоена държава, с раздвоена политика, на която в крайна сметка не може да се разчита. В крайна сметка превръщането ни в „хибридна държава“ е мерилото за успеха на „хибридната война“, която се води срещу нас. За съжаление, това днес не е особено далеч от истината.

20151212_wom913_0

-Kаква е ролята на Турция в тази обща стратегия на НАТО?

Турция винаги е следвала първо своите национални интереси в региона и ги е налагала, благодарение на потенциала си, независимо от останалите съюзници от НАТО. Традиционно Анкара се противопоставя на евентуално присъствие на Алианса в региона. В това отношение Турция и Русия имат един споделен интерес и той е да не се допуска НАТО в Черно море, независимо, че двете държави си съперничат по много направления, включително в сферата на сигурността. Стратегически Турция иска да има доминираща роля в Черно море и нейният главен съперник е Русия. Същото важи и за Москва.

Какво би могло да се промени евентуално за в бъдеще предвид променящия се в полза на Русия баланс на силите в региона още е рано да се каже, но дори и Турция да се съгласи НАТО да влезе в Черно море, под една или друга форма, и да има осезаемо присъствие (разбира се в рамките на позволеното от режима от Монтрьо, който Турция в никакъв случай няма да се съгласи да се промени), непременно Анкара ще се стреми да има водеща роля и последна дума. Това определено не е в наш интерес.

-За много хора в България войната в Украйна е нещо далечно, което не ги засяга. Обяснете ни защо именно руската анексия на Крим създаде нуждата от засилване на присъствието на НАТО в Черно Море.

Незаконното анексиране на Крим и последвалата систематична дестабилизация на Украйна ни поставиха в една нова стратегическа ситуация. НАТО, включително и България, реагира незабавно и още на срещата на върха в Уелс през септември 2014 г. бяха взети редица решения, от които произтичат конкретни мерки за укрепване на колективната отбрана. Най-вече на съюзниците, разположени по източните граници на Алианса, вкл. и България. Обърнете внимание, че тези решения водят до укрепване именно на отбранителния потенциал, но не и на нападателния.

По тази тема много се спекулираше и продължава да се спекулира. Проруските информационни кампании, услужливо поддържани и от някои наши медии и политици, говорят че едва ли не НАТО се въоръжава, за да води война срещу Русия, което всъщност не е вярно. Целта на тези изфабрикувани манипулации е де създадат впечатлението, че да изграждаш собствената си отбрана и да допринасяш за укрепването на колективната в рамките на НАТО е едва ли не превъоръжаване, дори дрънкане на оръжие, насочено срещу Русия. Следователно, според тази изкривена логика, да се предприемат действия за укрепване на отбранителния потенциал значи за де готвиш да нападаш някого. Ето в този манипулиран наратив бяхме вкарани през последните няколко дни. И нашите власти, за съжаление, показаха признаци на нерешителност.

След анексирането на Крим Русия води активна настъпателна политика за възстановяване сферата на влияние на бившия СССР и тази политика е подкрепена и със съответния военен инструмент. По целия източен фланг на НАТО, от Прибалтка до Черно море,  Русия се стреми да измени рязко военния баланс в своя полза и развива съответните военни способности за това. Последните руски военни учения показват една завидна способност за кратко време да се постига мобилизация на значителни по големина военни формирования и те да бъдат придвижвани бързо на големи разстояния. В това отношение НАТО все още изостава от Русия. Ето защо предприетите до момента от НАТО действия за укрепване на колективната отбрана са не само легитимни, но и желателни. По своя характер те са изцяло отбранителни. За това говори и техния мащаб. Най-малкото числеността на силите и средствата на НАТО, които са налични и които Алиансът възнамерява да разположи по източния фланг, са символични в сравнение с тези, които Русия държи по западните си граници, което говори че тези сили на Алианса са с чисто отбранителен характер. Тяхната цел е по-скоро да се изпрати сигнал до съюзниците на Изток, че ще им бъде оказана помощ в случай на необходимост.

-Как ще изглежда регионът ни след десетилетие – през 2026 година? Ще станем ли свидетели на разпадането на съюзи като ЕС и НАТО или напротив, те ще бъдат допълнени от нови членове?

ЕС и НАТО ще преминат успешно изпитанията, дори и последиците от възможен BREXIT. От това двата съюза ще излязат по-силни. Въпросът е как ние ще понесем тези изпитния и ще успеем ли най-накрая да завършим започналия след падането на Желязната завеса все още неприключил преход.

Очаквам Русия да изпадне в криза поради катастрофалния курс, поддържан от настоящото държавно ръководство. Икономически страната няма да издържи на напрежението, както не можа бившия СССР. Едва ли обаче ще стане по-демократична в обозримо бъдеще. По-скоро виждам след десетилетие една Русия, преживяла нещо подобно, което преживя бившия СССР. Със свити сфери на влияние, възможно и частично дезинтегрирана, отдръпнала се към себе си, недемократична и с нереализуеми евразийски реваншистки амбиции, притисната на Изток от Китай и на Юг от ислямския фактор в Кавказ и Централна Азия. Впрочем, ако ме питате, там очаквам в обозримо бъдеще нещо да се случи, което да бъде използвано като пореден опит за мобилизиране на руснаците около сегашното им държавно ръководство.

В тази връзка НАТО и ЕС ще трябва да бъдат по-активно ангажирани на изток с установяването на стабилност. Двата съюза ще останат притегателна сила за интеграция на нови членове. Урокът, който обаче и двете организации трябва да научат е колко е трудно да бъдат трансформирани във функциониращи демокрации и пазарни икономики страните от бившия Източен блок. Необходим о е твърдо ангажиране с постигането на промени не само преди членството, но най-вече в периода след това. И най-вече да се инвестира в младото поколение, което е истинският носител на промяната. Именно от младите хора ще се изгради новият национално отговорен елит.

-Ще завърша с малко по-страничен въпрос – как трябва да се намери изход от затворения кръг на българската политика, която за младите хора в България е символ на корупция и липса на морал? С други думи какви са стъпките, които идващото поколения трябва да предприеме, за да се подобри състоянието на България?

Основната задача си остава изграждането на върховенството на закона. Без постигането на една истинска правова държава не можем да имаме надеждна система за национална сигурност, включително и система за отбрана. Формално за толкова години преход ние имаме изградени демократични институции и на хартия  отговаряме на условията за членство в ЕС и НАТО.  Въпросът е какво е качеството на тези институции и това на техните политики. За да имаме ефективно функциониращи институции, които да осигурят просперитет на нацията, надеждна отбрана и достойно място на България в евроатлантическото семейство, ние първо трябва да изградим правова държава. Защото всичко започва с върховенството на закона. Ето това трябва да бъде фокусът на усилията на младите хора днес и утре.

Интервюто взе: Александър Малинов

Руската информационна война срещу България и путинофилите у нас

Трибуна „Стамболовъ“ е младежко сдружение, стартирало работата си на 9 януари 2016 г. Целта ни е да представяме позиции по актуални за България и Европа въпроси, както и по теми, свързани с българската историческа памет.

Избрахме Стефан Стамболов за наш патрон, защото виждаме в него образец на възторжен и непобедим идеализъм, съчетан с безгранична любов към свободата на Отечеството.

По проектът Трибуна „Стамболовъ“  работят Александър Малинов и Йордан Балев

Руската информационна война срещу България и путинофилите у нас

018276136_30300

Във водената от Кремъл т.нар. „хибридна война“ срещу Европейския Съюз и НАТО, България може да се определи като най-уязвимият елемент. У нас от високото ниво на държавници и академици се тирижират открито неверни, дезинформационни, пропагандни и анти-държавни мнения, а българските служби сякаш са дълбоко упоени и изглежда нямат нито силите, нито желанието да противодействат на този процес.

Ще се спрем по-подробно върху сайта pravda.ru, като един от най-активните в манипулирането на общественото мнение у нас и в самата Русия. В периода 1-3 март 2016 г. станахме свидетели на нещо като информационна спец-операция. На споменатият Pravda.ru се появиха 8 статии, вдъхновени от новината на анонимния сайт bultimes, който от своя страна цитира анонимния podoko.eu. Говорителят на МВнР Бетина Жотева напълно опроверга информацията на 03.03.

Прочетете повече „Руската информационна война срещу България и путинофилите у нас“