Етикет: Фотограф

Денят в снимки: Най-скъпите фотографии в света

Снимките могат да предизвикат най-различни емоции у нас. Могат да ни разсмеят, но могат и да ни разплачат. Какви реакции биха предизвикали у вас най-скъпите снимки в света? Дали удивление или пък изненада?

За да видите някои от тях на живо, ще трябва да ги потърсите в художествените галерии. Какво кара хората да дават луди пари за една снимка? Вижте сами в днешната десетка на най-скъпите фотографии в света.

Billy the Kid

photos_20160831_10


неизвестен автор, цена: 2.3 млн. долара

Фотографията на прословутия престъпник Били Хлапето е направена в края на XIX век. Снимката е направена по стар фотографския метод, наречен „феротипия“. През 2011 година снимката е продадена на американски колекционер за 2.3 милиона долара. Причината за тази доста солена цена определено не е в художествената стойност на портрета, а в неговата уникалност – това е единствената снимка, за която официално е потвърдено, че е на Били Хлапето.

Untitled #153

photos_20160831_9

Cindy Sherman (1985), цена 2.7 млн. долара

Както признава самата авторка Синди Шърман, основният ѝ страх е да умре от ужасяваща смърт. Фотографиите като „153“ са нейният опит да се примири с мисълта за смъртта и да се подготви за нея. „Не трябва да се страхувате и да отмествате поглед, казва тя за фотографията си – тя не е реална, това е постановка, приказка.“ През 2010 г. почти двуметровата мрачна картина бе продадена на търг за 2.7 милиона долара.

The Pond/Moonlight

photos_20160831_8

Edward Steichen (1904), цена: 2.9 млн. долара

В началото на XX век цветните фотографии били изключителна рядкост. Авторът на „Езеро на лунна светлина“ използвал фотографски метод, измислен от братята Люмиер, който позволява цветовете да се нанесат на ръка върху лентата. Към днешна дата съществуват три варианта на снимката. Всички те са с различни оттенъци на цветовете, тъй като и трите са оцветявани ръчно.

Los Angeles

photos_20160831_7

Andreas Gursky (1998), цена: 2.9 млн. долара

Андреас Гурски е немски фотограф, роден в Лайпциг. Неговият специалитет са мащабните панорамни фотографии от такъв ъгъл, че изглеждат практически необятни. Подобна е и фотографията „Лос Анджелис“. От височината на птичи полет градът изглежда като поле от далечни изкуствени светлинки. Снимката символизира съвременния свят и мястото на човека в него. Според замисъла на художника, човекът е главният герой в този кадър.

99 Cent II, Diptychon

Andreas_Gursky-04 .jpg

Andreas Gursky (2001), цена: 3.3 млн. долара

Още една снимка на фотографа Андреас Гурски. Фотографията изобразява вътрешността на магазин, в който всичко се продава за 99 цента. Дългите редове, затрупани с цветните кутии на стоките, които се отразяват в стъкления таван, засилват усещането за безкрайно консуматорството в съвременното общество. Снимката беше купена през 2007 г. от украинския бизнесмен Виктор Пинчук. Високата ѝ цена е обусловена преди всичко от името на автора, който вече бил прочут по време на продажбата.

5. Untitled (Cowboy)

photos_20160831_5

Richard Prince (2001-02), цена: 3.4 млн. долара

Интересът на фотографа Ричърд Принс към изкуството се заражда, когато той започва работа за списание Time. Там той трябвало да изрязва статии от различни вестници и списания. Така в крайна сметка на страниците оставали само снимките и рекламите. Това го вдъхновило да започне да се занимава с фотография. Днес Ричард Принс се смята за един от най-известните американски художници на своето поколение. Световна известност получава с три снимки, една от които е „Каубой“. Направена е специално за рекламната кампания на цигарите Marlboro. Снимката е продадена за 3.4 милиона долара на търг през 2007 година.

Dead Troops Talk

photos_20160831_4

Jeff Wall (1992), цена: 3.7 млн. долара

Подзаглавието обяснява сцената, която е изобразена на снимката – „Гледка след засадата, в която попадат съветски войници в Афганистан, Зима, 1986“. Въпреки реалистичния вид на сцената, кадърът всъщност е плод на аранжирана постановка – всички хора на снимката са актьори. Снимката била заснета в студио, а по-късно обработена на компютър. През 2012 г. фотографията е продадена за 3.7 милиона долара.

Untitled #96

photos_20160831_3

Cindy Sherman (1981), цена: 3.9 млн. долара

Известна с провокативните си творби, автопортретите на Синди Шърман са изключително популярни сред колекционерите. Имена на своите произведения тя не дава – предлага всеки да помисли върху изображението и неговата история. #96 e една от 12-те фотографии, направени по поръчка на списание Artforum. Героинята от снимката е младо момиче, едновременно съблазнително и невинно, в ръката си държи изрезка от вестник с обяви за запознанства – своеобразен израз на неукрепналата женственост и готовността за раздяла с детството.

Rhein II

photos_20160831_2

Andreas Gursky (1999), цена: 4.3 млн. долара

Немският фотограф Андреас Гурски е известен със своите широкоформатни фотографии на архитектура и ландшафт. През 1999 г. той създава серия от шест снимки на река Рейн, най-голямата и най-известната от които е „Рейн II“. Снимката е с внушаващите 1,9 х 3,6 м, а заедно с рамката достига до 2,1 х 3,8 м. За тази фотография авторът казва: „За мен това е една алегория на смисъла на живота“. За да постигне усещането за пустинен пейзаж, Гурски прибягва до помощта на компютъра и отстранява някои елементи от снимката: фабрика, пешеходци, велосипедисти. Картината бе продадена през 2011 година на неизвестен купувач за 4.3 милиона долара.

Phantom

photos_20160831_1

Peter Lik (2014), цена: 6.5 млн. долара

Австралийският фотограф Питър Лик счупи всички рекорди за най-скъпа фотография със своя черно-бял „Phantom“, който беше купен на търг за 6.5 милиона долара през 2015 г. „Целта на моите снимки е да заснема силата на природата“, казва Лик за работата си. Фотографът е заснел „Phantom“ в Каньона на антилопата (Antelope Canyon) в Аризона, САЩ. Снимката е запечатила светлинен лъч, който се спуска в пещера през малък отвор, а изпаренията във въздуха създават илюзията за призрачно видение. С професионална фотография Питър Лик се занимава от 30 години и е носител на редица авторитетни награди. Снимал е в цял свят.

Източник: 10te.bg

Реклами

Денят в снимки: През обектива на един сляп фотограф

Отдавна е доказано, че човек има ли воля нищо не може да го спре. 

Когато човек може да прави нещо и има желанието никакви обстоятелства не могат да повлияят на изкуството, което той носи в сърцето си.

14330014_1108175005956602_3985996298585138423_n

Такъв пример е Жерардо Нигенда (  Gerardo Nigenda ). Той е роден през 1967 година в Мексико Сити и умира през 2010.

14358866_1108174462623323_3886487393811808663_n

Той е фотограф. Снима от 1999 година, когато е бил на 32 години. За първи път започва да снима на дбожен фотоапарат даден му от документалния фотограф Мери Елън Марк.

Подробността при него е, че на 25 той ослепява. 

Това обаче не може да спре неговата страст към снимането. А напротив – той снима през годините и печели фенове, и негради.

14322205_1108174819289954_2018631598809206311_n

Участвал е в  самостоятелни изложби в Мексико, Испания, САЩ, Русия и Еквадор.

Имал е самостоятелни изложби в Калифорнийския музей на фотографията, Фотографския център „Мануел Алварес Браво“, Центъра на картината, Университета на обителта на Sor Хуана и Американският департамент на латински за социални науки-Кито.

14322755_1108174905956612_3740759834791582279_n

През 2008 г.  участва във Фондацията за съвременно изкуство на Испания.

Неговата работа е събрана е в архивите на Центъра за изображението.

 

Стефан Василев: Гласът на младите трябва да води до нещо конструктивно

Стефан Василев е на 35 години от гр. София. Завършил е 39 СОУ, гр. София и Икономика в УНСС. Занимава се с графичен дизайн и брандинг от 15 години. От около 3-4 години се е запалил силно по фотографията и с днешна дата, има множество успешни проекти. Обича споделените моменти с интересни и зареждащи хора. Фотографията за него е начин да се среща с нови личности. Да експериментира и да си изразява идеите. Вдъхновява се от хората. От различни образи, физиономии, срещи и контакти.

Как бихте описали своя стил фотография?

Аз се вдъхновявам от страшно много хора. Това са Thomas Agatz, Mikkel Lauman, Andrew Kearns и много други. От българите са Николай Иванов, Кирил Станоев, Мирослав Белев, Наталия Калчева. Иначе при мен е рано още да се говори за стил. Но харесвам светлина, контражур и разни загатнати елементи. Не искам всичко да е кристално ясно, на фокус или изчистено и до детайл. Предпочитам да има повече загатване и светлина, ако е възможно. Което донякъде е свързано с технически ограничения. Светлината замаскира, от време на време, някой мой пропуск. Ако нещо не е на фокус, нещо не е трябвало да се вижда, се е скрило от разни отблясъци.

1456538_10152045118848604_1859892508_n

Кога навлязохте в света на фотографията?

Аз още не съм навлязъл, така че това е много силно казано. Сигурно ще навлизам още много време. Но преди може би 3-4 години започнах малко по-често да снимам. А сериозно се занимавам от 2-3 години.

P8024815

Трудно ли е да уловите момента? И колко кадъра правите преди да успеете?

Зависи от ситуацията. Аз снимам с ръчен фокус, което предполага, че, за да уловя момента, някой път се изисква страшно много експерименти, докато го оцеля. Но обикновено за 10-ина снимки отиват някъде около 1000. Но това е нормално, предполагам, че при повечето фотографи е така. При мен от тези 1000 половината са без фокус, другата половина са мигвания, приказки, странни физиономии и такива неща. И накрая затова остават малко – 5-10%, може би, са хубавите снимки. Иначе са много. Преди ставаха малко, заради техническите ограничения на фотоапарата. Но сега не е така и снимам докато не падне батерията.

Каква е тайната на една хубава снимка?

За мен повече като метод е, че човек трябва да се забавлява. Моята основна цел е да се забавлявам. И на мен да ми е приятно и интересно, както и на модела. Тогава нещата се получават.

13179297_947314695382970_3183935030933306205_n

Коя е снимката, която най-много харесвате? Свързана ли е с някаква история? 

Любима снимка нямам. Защото всички снимки, които стигат до някакъв финален вариант, ми харесват за споделяне с аудиторията. От време на време се случва да щракна някой кадър, за който да не мога да повярвам, че аз съм го правил. Да е точно, като тези, които съм разглеждал и са ми харесали и вдъхновили. Като го видя и си казвам – „Супер! Това не е мое!” (смее се) Но се случва да имам и такива кадри. Предполагам, че за разните конкретни проекти има нещо от сорта на – първия кадър или последния. Или този, от който е стартирал самия проект. Такива кадри носят сантиментална стойност, но няма как да са по-предпочитани от всички останали. Харесвам си всички снимки. Те значат нещо. Представят уловен момент. Имат си история.

Снимали ли сте из България?

Да, но аз не съм пътувал с основна цел – да снимам. По принцип съм от тези хора, които снимат мястото, на което съм и гледам то да ми е приятно. Навсякъде ми е интересно. Навсякъде може да е красиво и зареждащо.

Няма как да не отбележа,че в преобладаващата част от снимките ви са жените. А освен тях, какво обичате да снимате най-много?

Обичам да снимам красиви и въздействащи момичета. Портрети или разни летни, разкрепостени фотосесии. Имаше период в началото, в който, като всеки нормален човек, който се захваща с това нещо, снимах цветя, пейзажи и макро кадри. Постепенно започнах да снимам познати хора и приятели. За момента това е нещото, което ми е най-интересно и най-приятно. В което откривам най-много красота.

71452_10153956778288604_8234976103668826768_n

Разкажете за идеята на албума ви – Urban Saints?

Urban Saints стартира с една снимка, преди около 4 години. Купих си фотоапарат. Разбрах се с една позната да се видим. Както се казва да снимам и да си изпробвам новата придобивка. Обикаляхме в нейния квартал. Из разни дворове, стълбища, гаражи, улици – къде ли не. Снимахме сигурно 3-4 часа. И една от снимките беше при изоставена сграда. Може би от професионалното ми изкривяване от дизайна, се получи странна подредба. Имаше геометрия – вътре в кадъра. Не знам от какво е било продиктувано, но стана интересна снимка. Първоначално мислех с нея да обикаляме и да търсим разни други такива места с „ореоли”. Но е малко сложно за организация, затова говорих и с познати. Обиколихме, и се оказа, че има страшно много такива места. Така реших, че трябва да снимам всеки път различни лица, на различно място. Имаше период, в който бях решил да снимам и мъже, и жени. Но пак, може би от дизайна, исках да е подредено. Да са 50% на 50%, за да има симетрия. Но този идея отпадна и снимам само жени. Този проект е вече на 4 години и си съществува като моя серия от снимки.

Какво искате да снимате най-много, а все още не сте успели?

До момента съм снимал супер различни неща. Снимал съм от модни линии до фотосесия за ролкови кънки. Снимал съм аксесоари, очила, бельо и бански. Всякакви такива интересни неща. За момента не се сещам за нещо, което да съм искал да снимам и да не съм успял.

Има ли нещо общо между фотография и журналистика?

На теория – да, защото и едното, и другото могат да пресъздават ситуации. И да улавят нещо, което се случва в определен момент. Така, че и журналистиката донякъде е вид творчество и изкуство. Защото не просто разказваш и пресъздаваш някакъв момент, но и оставяш своята гледна точка и своя отпечатък върху това. Както и при фотографията. Може да снимаш просто един кадър – съвсем „обикновен”, но може и да направиш така, че снимката да има замисъл. Така, че определено имат връзка.

А каква роля играе случайността при фотографията и при журналистиката?

Пълно е с фотографски проекти, които са от типа на “People of…”, които обикалят и снимат минувачи по улиците. Това е случайост – на кой ще попаднеш и кой ще запечаташ. Предполагам, че и в журналистиката е така. Никой не те предупреждава какво ще се случи в утрешния ден, за да си подготвен. За момента аз не разчитам толкова на случайността, просто защото фотографските ми умения не позволяват да съм толкова нащрек. И да реагирам за половин секунда и да снимам нещо. Обичам да мога да се приготвя. Да са планирани нещата, но винаги има и момент на импровизация. И все пак е в контролирана среда. Като за фотосесия. И можеш да кажеш на човека – „Спри!”, „Изчакай!”, „Върни се!” или „Не мърдай!”. Докато при другия вариант, това го няма. Движението няма да спре, защото ти си решил да снимаш непознати.

Гласът на младите е:

Инструмент, който не трябва да се подценява. И трябва да се използва целенасочено. И да не бъде само като средство за запълване на времето и за мрънкане. Трябва да води до нещо конструктивно. И по някакъв начин да обогатява света, който по-възрастните са „създали”. Или да го променя и да го раздруса. Да го обърне с главата надолу, ако трябва. Трябва да е израз на новото и различното.

Какво бихте посъветвали нашите читатели?

Да експериментират и да не се притесняват да опитват нови неща. Да се срещат с непознати хора. И да се поставят в некомфортни ситуации, защото никога не знаеш къде може да откриеш нещо , което може да бъде богатство за теб самия.

Интервюто взе: Елена Ангелинина
Снимки: Елена Ангелинина и Стефан Василев

Морален милионер преживява със 124 лева

Животът е низ от мигове. Понякога радостни, понякога недотам. Но трябва да имаш сърце и душа да уловиш и запечаташ на лента беззъбата детска усмивка, първия слънчев лъч или нещо позитивното в забързания делник. Това го умее любителят фотограф Тони Дуковски от Враца. Неговото студио е улицата, а хората с уважение се спират до инвалидната му количка,за да си побъбрят. От дума на дума и щрак, апаратът светва, уловил поредния непринуден жест или мимика. И за пореден път крадецът на мигове е запечатал частица от настроенията на физически здравите си, но понякога душевно наранени съграждани.

home-jgDcxm-xPb4p7_j

И почти винаги Тони щедро подарява фотографията на снимания обект. „Дуковски е изключително горд човек. Това, което никога не би се примирил е да го съжаляват. Затова врачани с готовност позират, за да могат сетне да му оставят 50 ст. или левче за снимката”, казва един от многобройните му приятели, бившият велик депутат Огнян Пищиков. „На мен пари не ми трябват. Аз съм първият морален милионер в България. Богатството ми са приятелите”, казва фотографът в количка. Заради богатата душевност и усета на естет врачани наричат Тони фотоГРАФА и това е признание за моралния му аристократизъм. Така е вече 46 години. Слабичкият мъж от количката се е превърнал в статист на времето и емблема на града.

Прочетете повече „Морален милионер преживява със 124 лева“