Етикет: Фондация Радостина Константинова

“Нощните вълци” са част от хибридната война на Кремъл срещу Запада и България

Днес на вашето внимание представяме интервю с Асен Генов.

Темата на разговара ни беше посещението на „Нощните вълци“ и всичко около тях.

Какво се цели с това посещение и можем ли да кажем, че това е провокация? Има ли реална позиция от страна на управляващите и институциите? Говорихме за Хибридната война и разделянето на обществото.

От откровения ни разговар с Асен Генов ще научите още какво смята той за политиката на Кремъл. Има и кратка изненада. Освен темата Русия, ние засегнахме и проблеми в журналистиката и медиите. Ще научите и какво е мнението му относно решението на фондация „Радостина Константинова“ да не връчи заслужената награда на „Биволъ“ за темите „Булгартабак“ и сараите на Доган. Обсъдихме и случая с Лили Маринкова.

Цялото интервю четете тук:

20160628_151821122_iOS

 ******

„Нощните вълци“, какво знаем за тях и каква е целта на тяхното посещение точно в този момент?

Това, което знаем почти сигурно, като това е и мое мнение, се базира на журналистически разследвания и официални данни. „Нощните вълци“ са паравоенна формация, която дори участва в Донбас във военния конфликт между Русия и Украйна. Като пример мога да дам един от лидерите на формацията Виталий Прокурора. В няколко  негови интервюта, той обяснява, че те се сражават на страната на сепаратистите, от страна на руските нашественици в Украйна, на  тези,  които Украинското правителство определи като терористи. Припомням, че в Украйна тече антитерористична операция.

Другото, което знаем за „Нощните вълци“ е, че се финансират от руската държава. Журналистически разследвания също така сочат тяхна връзка с криминалните среди и с руското разузнаване. Тоест, това е противно на логиката на всички рокерски организации, които се определят наистина като свободни и независими по дух, easy riders. „Нощни вълци“ са една проправителствена пропагандна групировка, парамилиция, която освен всичко друго, открито декларира, че защитава руските интереси по отношение на територии, определяни от тях самите като отнети от Русия. Освен това, те и лидерът им са много близки до Путин. Тяхната идеология е открито просъветска и сталинистка. Те веят съвестското знаме със сърп и чук.

В никакъв случай не говорим за една рокерска група или мото клуб. Тук говорим за много могъщ пропаганден инструмент, който също така е много рисков за страната ни, точно заради всички неща, които вече описах.

Какво правят институциите в България и заинтересoвани ли са от това посещение?

„Нощните вълци“, като част от руската пропагандна война, не би трябвало да се приемат еднозначно от българските институции, а те за съжаление мълчат. И вътрешно министерство, и външно министерство. Никой не се е произнесъл…

Пример за недопускането на Вълците на територията на друга държава има. Полша е положителен пример за това как властите там официално се противопоставят на тази част на хибридната война, водена от  Кремъл. “Нощните вълци” бяха спрени и не им бе позволено да минат през Полша. В Чехия гражданите ги посрещнаха много негативно. Освиркаха ги по улиците, освиркаха символиката им и им показваха им среден пръст когато минаваха през Прага. А символиката на “Нощните вълци” са знамената със сърп и чук, въпреки че го крият се афишират като рокери.

Какво бихте казали за официалната причина, която се назовава, а именно „Сплотяване на славянските народи“? Как може да го тълкуваме?

Това е много комплексен въпрос, по който не твърдя, че съм най-компетентният говорител. По този въпрос бих говорил като човек, който се интересува и чете много по темата.  Славянските народи, тези за които руската и кремълската пропаганда говори, вече са се обединили около демократичните ценности. Обединили са се около категоричното отхвърляне на миналото, комунистческото минало, комунистическия режим. Обединили са се около своите ценности, свързани с демокрацията, свързани със свобода на словото, съвестта и убежденията. И в този смисъл кремълската доктрина за руското културно наследство в други държави и съхранението на тези традиции, почива върху остатъците от съветската империя, т.нар. Източен блок и всички страни, в които има следи от съветската сфера на влияние. Ако разгледаме диаметъра на т.нар. страни от Руския свят (Русский мир), на практика, с много малко държави, вкл. и сред тези, които попаднат в групата на славянските народи, Русия има добри отношения. Като говоря за Русия нямам предвид руския народ или руската култура. В рамките на този разговор имам предвид официалната политика на Кремъл. Та, Русия има обтегнати отношения с Украйна, Грузия, Полша, Чехия, със страните от Прибалтика…

По отношение на България руските имперски и съветски геополитчески интереси постоянно са разделяли българското общество и дори и днес нагнетяват социално и политическо напрежение. Така е и с влизането на т.нар. рокери на Путин у нас.  Посещението им определено засилва общественото напрежение.

И в този смисъл събитието „Славянско единство 2016“ по-скоро бих казал, че трябва да бъде обект на особено внимание от страна на специалните служби в България, визирам ДАНС. Визирам външно министерство по отношение на визите и разрешението на влизане на българска територия на тези руски граждани. Те трябва да бъдат проверени внимателно дали не са свързани с криминалните среди или не са участвали в терористични действия срещу Украйна. Ако те все пак бъдат допуснати, Вътрешно министерство много внимателно трябва да следи тяхната дейност и визита у нас именно от тази гледна точка.

Трябва да споменем и една концепция, която е псевдо научна. Един от нейните изразители и основните идеолози е Дугин. Това е идеята за “Цивилизация Русия”. Характерно за подобна идеология е, че Русия се опитва да общува със западния свят, като създава буферни зони. Крим беше завладян с такава цел – да се създаде буферна зона между запада и Русия. България, за съжаление, попада също в тази част. Затова за официална Русия, за Кремъл и проруските партии в България е толкова важно да блокират демократичното развитие на страната ни и да ни държат в сферата на руското влияние, където България да служи именно като буферна зона за руските интереси. Не случайно руски политици са определяли България като Троянски кон на Русия в ЕС. Днес например Първанов и Корнелия Нинова бяха в Русия, като четох, че партиите на Путин и Първанов са се споразумели за съхранение на руската култура у нас. Сидеров редовно се отчита в Москва или в Руското посолство…

Подобни очевидни признаци за хибридни действия на територията на България и срещу България от страна на руската пропаганда и руското правителство, трябва да бъдат наблюдавани и блокирани от институциите. България няма полза от това да бъде жертва на руската политика, защото това ни отдалечава от Европа и ни приближава все повече към азиатските форми на управление, подобни на режима на Путин.

Къде е мястото на България, според вас?

Исторически България безспорно се намира в Европа. Политически ние трябва да принадлежим към Европа и да се придържаме към демократичните приниципи и ценности. И въпреки всички възможни критики към начина, по който функционира ЕС, аз не поставям под съмнение това, че България трябва да продължи да принадлежи към единна европейска общност. Най-малкото, говорим наистина за демократични ценности, които се изповядват на Стария континент. Ние трябва да се отърсим от нашето недалечно минало, което за нещастие не познаваме добре, свързано с комунистическия режим, свързано с наследството, което имаме от тогава и свързано с всички тези остатъци и зависимости, произтичащи от факта, че България беше комунистическа страна и най-верен сателит на Съветския съюз по онова време.

Вие сте един от най-активните граждани по темата с „Нощните вълци“. Какво успяхте да направите дотук, за да информирате службите?

Единственото, което направих по отношение на институциите в България е, че подадох едно заявление за достъп до общестена информация до МВР, за да ми предоставят информация за публичните действия на „нощните вълци“ у нас. Дали знаят техния маршрут, дали са информирани за това къде ще бъдат, дали ще имат поклонения, дали ще поднасят цветя. Проявих интерес по простата причина, че според мен обществото трябва да знае, особено ако имаме предвид проруския пропаганден елемент във всичко това.

Писал съм до МВР и чакам отговор. Надявам се,  че г-жа Бъчварова ще отговори преди края на юли, когато изтича крайният срок, предвиден по закон за отговор.

Освен това следя активно публикациите в българките и чуждите медии и съм част от групата, която организира едно събитие по посрещането им в София. Знам, че хора се органзират и в други градове, през които те ще преминат, например Бургас. Около Шипченския проход “вълците” също ще бъдат посрещнати. Под посрещнати нямам предвид с хляб и сол, а с достатъчно категорични протестни отрицателни послания. Много българските граждани разбират и се противопоставят на пропагандната цел, с която тази групировка ще премине в България.

Така ще е и в София. Засега знаем, че те планират да посетят катедралата „Александър Невски“, но и там ще има хора, които ще покажат, че имат негативно отношение към тях и ще се противопоставят на пропагандата, на която България е жертва.

Тук ще отворя една скоба. Храм-паметник „Александър Невски“, в далечната 1916 година, е бил прекръстен на „Св. Св. Кирил и Методий“. Руската православна църква изразява крайно негативна оценка за тази смяна на името и определя това като “най-големия грях на България”. Е, това ли ни е най-големият грях, че сме сменили името на катедралата с имена на светците Кирил и Методий?

Има ли някакъв страх на българската държава от това да не нарани Русия като не допусне рокерите?

Забраната на някой да посещава дадена държава не трябва да бъде политическа самоцел. Без да има никакъв основателен мотив. Такова нещо не бих подкрепил. Но, ако тази забрана се налага заради реални заплахи за националната сигурност, не трябва да има политически страх. Българските политици не трябва да си позволяват да обиждат нито една държава просто така. Но в същото време мисля, че руската държава трябва да ни се извини за това, че 44-та г. ни окупира, а след това е установена 45-годишна комунистическа диктатура. Първите няколко години са били изключитлено кървави, а репресиите и терорът  продължават и до края на режима.

Да ни се извинят и заради това, че вероятно първата в Европа форма на въоръжена антикомустическа съпротива, тази на Горяните, е удавена буквално в кръв от комунистите, със съдействието на Съветската армия. За съжаление много малко се знае за това.

Не казвам, че българските политици трябва да обиждат Русия, но те трябва да защитават българския национален интерес, включително, ако е необходимо да се противопоставят на официалната руска доктрина. Един добър български държавник ще може да балансира между интересите на великите сили и да защитава българския интерес, включително и с цената на това, да изрази неудобна позиция.

Такава неудобна позиция в момента би било всяко политическо действие срещу хибридната война на Кремъл в България. Не би трябвало да се страхуваме да заемем позиция в защитата на България, дори това да ни струва недоволството на официална Русия.

За съжаление, ние в България имаме много руски политически тролове (политици и партии), които отчаяно, със зъби и нокти защитават да речем руските енергийни интереси, което на практика означава, че защитават геополитическите интереси на Русия.

Това не е ли на теория хибридната война?

Това и на практика е хибридна война и тя е заплаха за националната сигурност. И българските медии трябва да си дават сметка за това, да са по-отговорни и да спират всякакви такива опити за пропаганда.

Ако трябва да обобщим – трябва или не трябва „Нощните вълци“ да влизат в България?

Ако зависеше от мен смятам, че имаме достатъчно основания и данни по отношение на идеологията и дейността на „Нощните вълци“ за това, българкото правителство да откаже провеждането на мото похода им у нас. По този начин, то ще защити българските ценности и интересите на България.

Тоест, българските власти трябва да реагират ясно и еднозначно, да се противопостяват на тази форма на пропагандна война срещу демократичните ценности и демократична България.

Като финал, как ще коментирате ситуацията с отнемането на наградата на „Биволъ“ за разследванията на Сараите на Доган и „Булгартабак“?

Това е категорично доказателство, че българските медии  не са независими и в България т.нар. модел КОЙ, а именно порочната обвързаност между политическа власт, криминални и олигархични икономически интереси, и тотално подчинени и зависими медии, още съществува. Този модел е толкова  силен, че едни абсолютно проверими факти, свързани с разследванията на Биволъ, които обаче застрашават модела КОЙ, могат да доведат до отнемане на журналистическа награда.

За мен обаче още по-впечатляващо е мълчанието на огромния процент български медии. Почти никой не коментира тази ситуация. Върху Биволъ е наложено като че ли информационно ембарго. Много малко медии си позволяват да цитират информация от там. Като цяло Биволъ са заглушени, а с времето те все повече се доказват като един наистина ценностен сайт, който е насочен основно към разследваща журналистика. Те спазват абсолютно всички правила, като проверяват своите източници, проверяват фактите и в никакъв случай не могат да бъдат обвинени в жълтина. Напротив!

Отнемането на наградата показа, че олигархията и организираната престъпност контролират инфомрационното пространство в България и имат силата да задават публичния дневен ред.

Според вас, целенасочени ли бяха действията срещу Лили Маринкова?

Това е един добър български журналист – къдърен, популярен, който наистина в своето предаване в много голяма степен се води от професионализъм, спазвайки правилата на качествената журналистика.

И тук отново стигаме до по-големия и важен въпрос – мълчанието на журналистическите среди. Такъв е и случаят с Биволъ. Във всяка една демократична държава той щеше да предизвика сътресение най-малкото в медиите. В България обаче се мълчи. Гилдията мълчи. И това мълчание е заради зависимостите в медиите. Мълчи се за това, че в медиите има забранителни списъци, има теми и личности табу, на които не се дава думата. Тя се дава само, за да се популязират определени мнения и политици, само на базата на икономическия интерес. Мълчи се и за това, че в медиите има цензура. Факт е, че има един не малък брой журналисти, които приемат да вършат тези неща, само защото трябва да си плащат сметките. Когато си зависим, ще направиш почти всичко без да се интересуваш от истината или дори прикривайки я.

Това за мен е недопустимо.

А още по-недопустимо е, че журналистическата гилдия мълчи за нередностите в професията и не се противопоставя на това. Но силните личности взимат решения дори и да е в тяхна вреда, когато това е необходимо. Иска ми се журналситиката у нас да е пълна именно с такива силни личности, а не с хора, които броят стотинките и изчисляват кога ще си платят сметката. Сведеш ли призванието да си журналист до въпроса как да удовлетвориш ежедневните си потребности, за мен това вече не призвание, а занаятчийство в отрицателния смисъл на думата. Редиш едни думички и не влагаш нищо от себе си.

Журналистът трябва да изразява позиция и да провокира в положителния смисъл на думата.

Интервюто взе: Веселин Диманов

Реклами

Крепостта се превзема винаги отвътре

Днес на вашето внимание предлагаме интервю с Лили Маринкова, която наскоро беше неправомерно уволнена от БНР.

Преди да я изгонят (меко казано), тя беше директор на програма „Хоризонт“.

Лили Маринкова е носител на множество награди, включително „Репортер на годината“, „Сирак Скитник за радиожурналистика“ както и на „Голямата награда на Българската медийна коалиция за цялостен принос към независимостта на медиите и утвърждаването на принципите на гражданското общество“.

Решението за нейното отстраняване дойде малко след като за нов генерален директор на радиото бе избран Александър Велев.

От разговора ни с нея ще разберете какви са причините за това решение на новия директор. Има ли цензура и нарушава ли се свободата на словото в радиото?

Както и КОЙ, и чии интереси стоят зад това скандално решение на новото ръководство. Има ли връзка уволнението на Маринкова с отказа на фондация „Радостина Константинова“ да връчи награда на „Биволъ“?

13494870_1475705272455418_6105993259843677549_n

**********

Как се чувства Лили Маринкова след БНР?

Случката е твърде скорошна, за да мога да споделя нещо конкретно. По-скоро това време мина в срещи с мои приятели, с хора от Факултета по журналистика и колеги журналисти, с които говорихме за ситуацията.  Когато дълги години си в една медия , развиваш чувството за дълг и когато си извън нея, времето вече тече  по друг начин.

Разкажете какво се случи.

През всички години, в които съм работила в „Хоризонт“ е имало сътресения. Почти задължително при всяко ново ръководство. Най-проблемно е било отношението към наследството. Но моят  случая е  недообмислен, рязък и твърде неучтив. Александър Велев е отсъствал от националното радио, а и от България 15 години. Наистина известно време е работил за БНР като кореспондент но определено беше в периферията на медийните проблеми. Очаквах, че ще бъде любопитен да чуе моя скромен анализ за проблемите на програмата. Вместо това, признавам, за огромна моя изненада, сложи пред мен заповед за моето уволнение и се разделихме.  Не помня вече с какви думи. Не мога да преценя, дали това бе само демонстрация на овластяване, или поет ангажимент за моето светкавично изгонване , тъй  като още на другия ден вратите на БНР бяха затворени за мен. Не мога да реша кое е по-лошо- да изпълниш политическа поръчка, за да се овластиш, или да всееш страх и попариш овреме бледите кълнове на евентуален протест.

 Разкажете ни за длъжността директор на програма „Хоризонт“.

Аз бях на този пост  една година, но другите 30 години  са ме научили ,че директният, уважителен, приятелски  контакт се предпочита пред високомерното администратиране.  Била съм,  и то доста  години, главен продуцент на програмата. През това време създадохме нови предавания, които се утвърдиха. Но определено да се ръководи „Хоризонт“ е трудно. Особено по време на финансови колизии. В тях беше и  генезисът на миналогодишните протести.

Защо според вас радио колегията не ви защити?

Подкрепиха ме независими, свободни личности. В същото време получих информации от дългогодишни колеги за ревизионни актове и други подобни, които  категорично  доказват  тежки нарушения в първия мандат н  А.В. Но не вярват, че както тогава и сега  те ще събудят разследващите органи. Опозицията за сета е в нелегалност.

Назначението на Александър Велев политическо ли е? Дали е с цел да се заглушат теми, които не трябва да стигат до обществото?

Какво друго може да бъде, след като СЕМ, по своята конфигурация, е политически орган.Без Лозанов СЕМ се превърна в брокерско дружество

Но  политическо е и спирането на „Неделя 150“. Да свалиш от ефир преди избори най-сериозното  обществено-политическо предаване е политически саботаж.

А това редно ли е да се случва в общественото радио?

Не е редно, но заглушаването на гласове  и предавания се превръща в традиция. А.В. не е първият, а както вървят нещата, няма да е и последният лъже Нерон, който ще се  експонира върху  руините на медийната свобода. Един Тартюф ,пресмятал 15 години  дивидента от новото овластяване. Една Коробочка заровена в   дрипавите си  мераци. Една синьо-червена креатура в перманентен поклон.

Настоящият директор журналист ли е? В свои стари изказвания той самият казва, че не иска повече да се занимава с радио и се насочва да прави политика, а сега заема този пост!

Дали е журналист? За някои това е морална категория. Свидетели сме как тази професия може да бъде и злина. Особено, когато се използва за овластяване.

Какво Ви е мнението за разследващата журналистика в България?

Не е високо, но за радост има бляскави изключения.

Има ли връзка с вашето уволнение и това, че многократно сте засягали темата за Булгартабак и Сараите на Доган във вашето предаване? 

Принципът е да не  заобикаляме никоя тема. Особено неудобните. . Не знам дали това е част от причината за уволнението ми, но скоро ще разберем.

Как?

Ако ефирът ги забрави. Вижте, крепостите се превземат отвътре. Журналистиката  все повече се превръща в обител на посредственост и  грандомания,  търгуваща с индулгенции без бандерол.

Със сигурност в управленския екип на „Хоризонт“ има хора, които доброволно са поели ангажимент да доносничат.

Когато отнеха наградата на „Биволъ“, точно за тези разследвания, целта беше тези теми да станат апокрифни и само в мрежата. Вие ги връщахте в ефира. Определено е възможно да сте била неудобна.

Мотивът на журито да не бъде награден „Биволът“ постави без всякакво съмнение, границата между допустимо и недопустимо, но и посочи кой и какво пари най-силно  властта. Доскоро общуването с овластените беше само мъчително, но вече е и опасно..

Смятате ли, че е правилно в комисията по култура и медии да има точно такива политически лица, вместо журналисти?

Те са функция на Народното събрание. Те са там.

Това нормално ли е според вас? По този начин не се ли налага политическо влияние над медиите?

СЕМ е политико-икономически  орган. А изборът на директор откровена инвестиция.

Как трябва да се промени БНР, за да бъде по-свободно и журналистите да се чувстват по-освободени да работят и да правят това, което искат?

То е ясно! Политическото влияние се запази. За съжаление, програмната независимост е фикция. Но зависи от волята на журналистите да се подчиняват на това или не. Журналистът има правото, но дали има куража да откаже дадена поръчка.

Прекърши ли се българската журналистиката под политичския натиск?

Понякога има доброволно поемане на робство.   Можеш да познаеш отдалече кой към коя политическа общност е . Всеки е предсказуем и всеки е  изчислен.

Загуба на посоки и цели- на това сме свидетели. Ние сме едно разсипано общество.

Бихте ли се върнали да работите в БНР?

Разбира се! От 30 години в БНР, аз съм била по-малко от една година директор на „Хоризонт“ и то в объркан и емоционален период. Аз съм журналист през всичките тези години и това е основното, което върша. Аз обичам тази професия! Бих правила пак предавания, с удоволствие. Това те прави свободен. Цял живот се питаме какво е да си свободен? Нашата трудна работа, която те заробва с много неща, взема цялото ти време. Но ти дава много свобода.

Каква е журналистиката за Вас и каква трябва да бъде по принцип?

Журналистиката трябва да те освобождава от страха. Тя да бъде критична и аргументирана. Да не бъде късогледа. Да не бъде забита в една посока. За съжаление, човек може само да се срамува от пропуснатите възможности. Да не се държи така, сякаш има цялото време на света. Нищо подобно. Всяка изява. Всяка публикация. Всеки момент е скъпоценен.

Интервюто взе: Веселин Диманов

Ако Радостина Константинова беше жива…

„Колеги“,

Тази година се навършват шест години от смъртта на журналистката Радостина Константинова. Време през, което журналистиката се промени, етиката в нея също, да не говорим изобщо за еталона в нея.

Нека не опорочаваме това, което тя остави след себе си.

Далеч съм от мисълта, че познавам цялата творческа дейност на Радост, но сега бих искал да ви припомня малко за нея.

Радост е родена през 1961 г. в Несебър, завършила е английската гимназия в Бургас, а по-късно и журналистическия факултет в София. Кариерата на Радостина Константинова започва от в. „Отечествен Фронт“, където се запознава с Петьо Блъсков, Владо Райчев, Емил Петков и Драго Василев.

Малко след това заедно правят пресгрупата „168 часа“.

Била е дългогодишен редактор на „168 часа“, както и на в. „Политика“, работила е в телевизия „ТВ7“, както и в кореспондентското бюро на Асошиейтед прес. Радостина Костадинова е основател на пресгрупата „Монитор“.

13249450_1199088770125681_966665047_n

За нея приятелите и колегите и от „24 часа“ и „168 часа“, казват: „Умееше да мотивира – не с пари, а да те направи част от каузата, дори да е за един определен материал“.

Журналистиката е кауза, която трябва да мотивира всички да търсят истината и да я предават по най-добрия възможен начин.

Именно такава беше Радост.

Журналистиката за нея бе всичко. Тя се посвети изцяло на това да покаже, че тази професия е четвъртата власт, с която не трябва да се злоупотребява.

13236203_1199088763459015_1639579436_n

Може това да ви се струва клише, но си е самата истина. А тя боли.

Тежката диагноза за родната журналистика е, че тя бавно, но сигурно се превръща в бухалка на властта, която разчиства сметките си, използвайки професията.

Жалък е фактът, че за последните няколко години журналистиката, и журналистите като цяло, се отдръпнаха от хората и техните проблеми. Тази професия вече няма за цел да бъде четвъртата власт, която да бъде в полза на гражданите, а се превърна в крепител на статуквото и негов главен проводник.

Радостина Константинова умира през 2010 г. в САЩ, Ню Йорк. Освен принципите в средите на журналистиката, тя остави и дете, което вече е на седем години. Малко след това се създаде и фондация на нейно име.

Фондация „Радостина Константинова“, която в момента се управлява от Петьо Блъсков и съпругата му.

Уважаеми г-н Блъсков, имената на почтените, истинските и ценни за България, и като цяло за журналистиката хора, не трябва да се опетняват и цапат с гнусни действия. Такова бе вашето обаче на тазгодишните награди на фондацията.

Където вие заедно със съпругата си, Емил Димитров, адвокатите Даниела Доковска и Ина Лулчева, Валерий Тодоров и Мария Вангелова, майка на покойната журналистка, предпочетохте да лишите журналистите на „Биволъ“ от заслужената награда за техните разследвания по темата Булгартабак и Сараите на Ахмед Доган.

Оправданието за вашето решение е смешно, а именно, че статииете са без подписани автори. Журналистите, част от професионалното жури, обориха този ваш довод. Те посочват, че изпратените разследвания са придружени от писмено уверение, че са изготвени в съавторство на Асен Йорданов и Атанас Чобанов.

Този ваш лицемерен акт ни връща в началото на тази публикация, а именно насоката на професията – Журналист.

Вашето действие затвърждава у нас, младите и бъдещи журналисти, че четвъртата власт всъщност е коалиционен партньор на политиката. Жалко е, разберете, защото приживе Радостина Константинова в една своя публикация от 1992 година, пише „понеже сме правова държава, думите се превръщат в дела и документи. Жална им майка на съдиите“.

Жална ви майка, уважаЕеми съдии, защото вашите действия и задкулисни игри може да ни покажат, че вие предпочитате да застанете зад статуквото, а не зад колегите си. Вашите дела се превръщат в документи, запечатващи грозната реалност за българската журналистика.

Към финала на текста ми, ще се върна към заглавието.

Ако Радостина беше жива, тя никога нямаше да допусне това да се случи, най малкото от фондация, носеща нейното име.

Ако тя беше жива, може би никога нивото на „Монитор“ и останалите медии, придобити от Ирена Кръстева, нямаше да е толкова ниско.

Ако тя беше жива и беше наградена, а нейни колеги ощетени, Радост първа щеше да се разграничи от наградата си до изясняване на случая, което останалите наградени нямат доблестта да направят, тъй като явно е по-важно да сме част от „силата на деня“, отколкото да се борим за истината. Ако беше жива, тя щеше да оцени труда на колегите си от „Биволъ“ и щеше да им даде наградата.

И както журналистката на „Дневник“ Петя Владимирова, заяви днес в интервю за БНР: „В продължение на пет години нито един от политиците и държавниците ни не може да каже на кого е продал „Булгартабак“. В продължение на година сайтът „Биволъ“ в своето разследване в поредица от материали посочва мрежата, механизмите, начините, по които един стратегически отрасъл се срива, защото е продаден на банка най-съзнателно“.

Това не ли достатъчно, за да бъдат наградени хората, разкрили зависимостите и далаверите на определени кръгове фирми и дружества, близки до Доган, Борисов, Пеевски и други?

Един път, мамка му, се замислете какво оставяте след себе си, на какво учите младите хора, какво им показвате. Вие, уважаеми, трябва да служите за пример, а не обратното.

Блъсков, другарю, най-малко с тази публикация искам да се връщам назад в миналото ти и твоите връзки и зависимости от политици, Агенти на ДС, бизнесмени, и прочие. Но запомни едно – истината винаги излиза наяве, тя не прощава на никого. Застига ни всички рано или късно. Помисли как ще те запомни обществото като човек, като журналист. Всеки в своя живот прави грешки, но важното е да се учим от тях.

И в заключение ще кажа само, че ако Радостина беше жива, България никога нямаше да достигне до тези нива на Свобода на словото.

Извинявам се на семейството на журналистката Радостина Константинова, за това, че името ѝ е упоменато в подобна публикация.

Автор: Веселин Диманов