Етикет: учители

Агресията се настани трайно в училищата

boi-momicheta-537x350

Агресията е навсякъде в нашето общество. 

Виждаме, че постоянно стават побоища заради парко място, или на футболен мач, или пък просто, защото някой е погледнал друг на криво.

Още по-страшното е, че тази огромна агресия насъбрала се у хората се настани трайно в училището. 

Институцията, в която се гради бъдещето на нацията може би е мястото, където напоследък чуваме, че има най-много агресивни прояви.

Родители нападат учители. Учители нападат деца. Родители нападат деца. Деца нападат учители

И неизбежно стигаме до момента, в който деца нападат деца.

Може би си спомняте един от последните случаи на агресия ме си деца, който потресе интернет пространство. 

На видеоклипа, който беше публикуван в интернет виждаме брутална гавра с тийнейджърка.

Много ясно се вижда как две момичета се нахвърлят върху своя позната, обвинявайки я, че е спала с определено момче.

Докато едната побойничка напада жертвата, удря я, дърпа я за косата и я поваля на земята, другата снима случващото се с телефон.

В края на потресаващото видео момичетата карат жертвата си да се съблече чисто гола.
Според коментари под клипа във Facebook побойничките са 15-годишни, а подложената на унижение е на 14.

„Този акт на насилие може да бъде определен като тормоз. Клипът се споделя в социалните мрежи, което говори и за налагане на т.нар. „кибертормоз“. Децата явно демонстрират гняв, желание за отмъщение, желание да доминират и унижават. Чрез този поведенчески акт се цели надмощие и борба за йерархия – поведение, присъщо на животните. Когато животните се борят за власт, по-слабото показва корема си (най-незащитената си област), а тук се показва голота, което има същата цел“, коментира за NOVA психологът Младен Владимиров.

Според него „в период на пълен разпад на всички обществени, човешки и социални ценности остават само най-архаичните – власт, секс и агресия, които да регулират взаимоотношенията ни“.

Реакцията на родители и учители е много важна! 

След подобно деяние рекацията на родителите и на учителите  е от изключителна важност. Децата вече са направили това, кеото мислят за правилно. Сега е важно да осъзнаят, че не така се решават проблеми.

Но има ли кой да им го каже?

Вижте още: А вие убивали ли сте дете в училище?

Както всеки акт на несправедливост в тази държава, така и този се неглижира и децата знаят,че и да го повторят в все едно, щом като няма да има последствия.

И вместо всички да се обединят и да им покажат къде грешат, децата дори не разбират, че са направили нещо лошо.

Защо?

Първо – институциите работят бавно.

Друг случай ни показва как реакциите на институциите са ужасни.

Този път става дума за инцидент е от събота, 15 октомври, но за него официална жалба в полицията не е постъпила. Както 24 часа писа, днес прокуратурата се самосезира.  Боят е станал в к-с „Изгрев“, близо до СУ „Добри Чинтулов“ .

От клипчето ясно се вижда как момиче се засилва към друго, удря му шамар и го хваща за косата. То пада на земята, а трета девойка успява да озапти побойничката и я дърпа настрани.

Районната прокуратура в Бургас вече е започнала разследване на жестокия побой, но докато се вземе някакво решение, децата може да повторят и потретят дори деянието си.

Засега е образувана преписка, а с изясняването на случая е ангажирано Пето управление на бургаската полиция, тъй като насилието е осъществено на негова територия, съобщават от прокуратурата.

Второ – ръководството на училището бяга от отговорност.

Само една от участничките  в ученическия бой е от нашето училище, това е осмокласничката  Николета, каза пред „24 часа“ директорката на СУ „Добри Чинтулов“ Галина Казакова във връзка с последния случай.

Според неофициални данни именно Николета е побойничката от клипа, пуснат в социалните мрежи, който показва насилието срещу тийнейджърка.

„Полицията се занимава със случая, помощник директорката е присъствала на разпита на ученичката ни, тъй като аз съм в отпуска. Сезирана е и Детска педагогическа стая“, каза още директорката Казакова.

Тя сподели още, че с осмокласничката Николета специалисти са работили още миналата година, тъй като имала по-буен нрав.

Едва след приключване на разследването ръководството на училището ще вземе решение за евентуално наказание на побойничката.

Трето – Къде са родителите?

Друг случай на побой от Враца нагледно ни показва как самие родители неглижират проблема с агресията в училище.

Отново имаме клип в интернет и отново виждаме как съученички буквално пребиват друго момиче от класа.

Нападнатата ученичка разказа, че с една от побойничките си се познава от 11 години и са били приятелки.

„Те започнаха да употребяват наркотични вещества. Затова се дръпнах от тяхната компания“, добави тя.

Междувременно бащата на една от побойничките разказа, че често има проблеми с дъщеря си:

„На вилата си съм, имам достатъчно работа и не се занимавам с такива клипове. Принципно не е агресивна, но така се е случило. Полицаите се занимават с глупости. Действително, понякога не се прибира вкъщи, не иска да учи. Но е задоволена с всичко, проблемът е в парите, свободията и компютрите. И да не го одобрявам това, мога ли да направя нещо?“.

Нападнатото момиче обясни, че връстничките му го предупредили да не казва за случилото се:

„Заплашиха ме, че ако кажа на някого, ще звъннат на някой и за един час няма да съм в България. Както и че ще дойдат при мен, докато спя, ще ме съблекат гола и ще ме влачат“.

Какво следва?

Въпросът е, когато обединим трите точки, които могат да се опишат само с една дума – незаинтересованост – какво следва от тук нататък?

Ще оставим училището да се превърне в една арена?

Ще оставим децата да се пребиват и да няма нказани?

Кога възрастните ще започнат да се държат като такива и ще покажат кое е правилно и кое не?

А вие убивали ли сте дете в училище?

СТРАХ. ОТВРАЩЕНИЕ. САМОСЪЖАЛЕНИЕ.

Не свързвате училището с тези емоции, нали?

Е, за някои деца това са единствените емоции, които изпитват докато се намират в сградата, която гради бъдещето ни.

Може би много от вас не са се замисляли колко огромен проблем е тормозът в училище. Агресията сред децата е голяма и остава траен отпечатък над тормозените.

Много деца не могат да преодолеят с години това, което са преживяли в училище. С времето израстват в едни несигурни и недоверчиви личности, които винаги очакват от хората срещу тях да ги нападнат, унизят или обидят.

Да те хвърлят в контейнера, защото си дребен.

Да те набутват в женската тоалетна, защото си гей.

Да ти измислят прякор, който да те преследва цял живот.

Да не ти дават да мръднеш някъде без да подвикват след теб.

Да ти се подиграват, защото си с увреждане.

Да те изолират, защото си различен.

Трудно се преживяват тези неща, нали?

И докато някои го превъзмогват, други живеят със спомена завинаги. Той ги белязва така, че целият им последващ живот е непълноценен, несбъднат и напълно ограничен откъм социални контакти и персонална реализация.

За трети – училището е период, който дори не успяват да прескочат. Защото не оцеляват.

Спомняте ли си Лора Граймс?

Едва ли!

Лора е от Бристъл, Великобритания и едва на 14-годишна възраст решава да се самоубие.

Лора е момичето избрало да сложи край на живота си пред това да продължи да живее малтретирана в училище, самотна, отчуждена и отхвърляна от връстниците си.

Нейният случай показа всъщност колко е голям проблемът с агресията в училище. След него се създадоха много полемики и се търсеха различни наичини за решението му, но за съжаление за кратко.

Лора е авторът на стихотворението „Аз съм човекът“ – то е нейната тъжна приказка за живота. Животът такъв, какъвто тя го е разбрала.

Лора е момичето, събрало смелост да проговори … чрез стих, на собственото си погребение.

Тук е моментът да ви попитам: А вие убивали ли сте дете в училище?

Да, правилно прочетохте. Всяко едно самоубило се дете автоматично ви прави съучастник в неговата смърт. Всяко едно дете, което се чувства като нищожество, се чувства така заради вас.

Убийци сте независимо дали вие сте този, който тормози или сте приятелят му, който не прави нищо. Може и да сте приятел на жертвата, но никога да не сте го защитили. Има и един още по-лош вариант – безразлични сте.

Всеки който е тормозен в училище, всичко това го убива всеки ден. Малко по-малко. Защото го кара да се чувства по-малко човек!

В България положението не е много по-различно от това, което се е случило на Лора.

И у нас тормозът в училище е неделима част от ежедневието на хиляди деца.

Около 200 000 деца у нас са жертва на тормоз в училище. От тези 200 000 властите признават само за 100.

Средно 50 от тормозените деца се самоубиват или правят опит да посегнат на живота си, всяка година.

Всяка година криминалната статистика, проучванията на общественото мнение и научните изследвания констатират нарастване броя на „жертвите” и „насилниците” сред тийнейджъри.

Според последните данни около 25 на сто от учениците във всеки клас са били пряка или косвена жертва на насилие.

Всеки ден, във всяка класна стая има по едно тормозено дете. Ще го познаете по сведения поглед, озъртането като се отвори вратата, бързането по коридорите и подтичването (към вкъщи)  след като бие звънеца за край на часовете.

Ще го познаете по страха му да заговори някой нов човек.

Ще го познаете и по това как, когато види групичка от деца се връща назад или заобикаля, за да не се сблъска с тях.

И постепенно стига до нежеланието изобщо да среща деца. Нежелание да участва в училищни дейности. В много случаи – нежелание да живее.

Нервното стоене в заведение, постоянното оглеждане, когато е на разходка, отиването до магазина – всичко е съпровождано от страха да не срещне някой от училище.

Децата-аутсайдери намират спокойствие само вкъщи. Зад четирите стени на собствената си стая, където няма кой да се подиграва на тяхната различност.

Но това не е спасение и така истинските виновни не са наказани.

А кой всъщност е виновен?

ВИНОВНИ са децата, които се мислят, че са нещо повече от другите.

ВИНОВНИ са родителите, които не обръщат внимание на „нормалните“ си деца, а подхранват самочувствието им.

ВИНОВНИ са институциите, които не обясняват на децата колко е важно да не тормозиш никого.

ВИНОВНИ са учителите и тяхното безразличие.

ВИНОВНО Е ЦЯЛОТО НИ ОБЩЕСТВО!

Общество, което подминава този проблем. Общество, което предпочита да си затвори очите или да каже, че е нормална част от развитието на децата. Общество, което е съучастник в погубването на 50 живота годишно само в България.

Общество, което нарича тези деца слаби. А те не са – те са по-силни отколкото същото това общество си мисли.

Някои просто не виждат смисъл да се борят срещу безразличието.  

*******

АЗ СЪМ ЧОВЕКЪТ

 Лора

Аз съм човекът, когото тормозеше като малък

Аз съм човекът, който ти изглеждаше жалък

Аз съм човекът, който те отвращаваше 

Аз съм човекът, на когото се подиграваше.

 

Аз съм човекът, когото плашеше до смърт всеки ден

Аз съм човекът, който стоеше безмълвен, смутен

 

Аз съм човекът, който носи болка в очите си

Аз съм човекът, който винаги крие сълзите си

Аз съм човекът, който живя в страх и насилие

                                                              толкова време

 

Аз съм човекът, разрушен от това бреме

Аз съм човекът, който се давеше в презрение

Аз съм човекът, който проклинаше свойто рождение

Аз съм човекът, когото мачкаше за забавление

Аз съм човекът – от твоето поколение

 

Аз съм човекът, чието име не знаеш

Аз съм човекът, за когото нехаеш.

Ти мислиш, че е готино да си свиреп,

Но и аз съм Човек – като теб.

Автор: Любен Спасов

Забравата на българската история и погубването на традициите и обичаите.

korica

Реших да пиша по едни много наболели, за мен, теми – забравата на българската история и погубването на традициите и обичаите. Тъжа за безхаберието, разделението и самоунищожението, към което вървим така неуморно от години насам. С тази тема бих искал да изразя отвращението си по повод зачестилата спекулация с българската история. История, която крие в страниците си падението, страданията, разделението, но и безспорното ВЕЛИЧИЕ на българите през годините, по време на войни, в които сме се сражавали за отечеството, за това да бъдем и да наричаме себе си – българи. В тази статия няма да ви обяснявам как сме достигнали разединението, което цари в България.

Искам да ви попитам,

вас, кога за последно България е била обединена? Но не от празник или мероприятие, а от човешка гледна точка. Кога за последно сме били единни като гражданско, работещо за страната, общество?  Ако преди, възрастните хора, казваха, че ние сме тяхната надежда, че ние сме бъдещето на България, че ние трябва да съхраняваме и пазим традициите на тази държава, то сега е обратното. Някои хора може да не бъдат съгласни с мен, но добре, че ги има възрастните. Благодаря на Господ, че все още има съвестни учители, страхотни професионалисти, които дават мило и драго да покажат правилния път на младите хора. Те са отдали живота си за едничката кауза – да учат нашите деца. Българският учител, в исторически аспект, винаги е играел важна роля в развитието на народа и съхранението на вярата му.

Прочетете повече „Забравата на българската история и погубването на традициите и обичаите.“