Етикет: Уволнението на Лили Маринкова

Александър Велев – ДИКТАТОРЪТ в БНР с ново возило

Честито ново возило, г-н Велев. Дето се вика, бонусите идват след добре свършената работа.

Докато другите медии пишат и говорят, в по-голямата част от деня, за президентските избори и скандалите между различните партии, ние днес ще поговорим за новото возило на директора на БНР и наложената от него диктатура в общественото радио. Тя се извършва с любезното съдействие на другарите от Съветът за електронни медии (СЕМ), политически и масонски организации.

Бедното обществено радио вози дебели задници в скъпи автомобили ..

Тенденцията в нашата бедна страна е управляващите да карат скъпи служебни автомобили, от които да ни се усмихват, докато ни засичат по пътищата.

Явно новият директор в  БНР е решил да не се цепи от колектива (за да не му го нацепи той) и си купува „Фолксваген Пасат“ в луксозно изпълнение на лизинг, съобщават от „Биволъ”.

 Това се случва в края на месец юли,  малко след като той уволни скандално водещата на „Неделя 150” и директор на програма „Хоризонт” Лили Маринкова, и прекрати „СЪботаж“ на Румен Леонидов.

Вижте още: Крепостта се превзема винаги отвътре

 Луксозното возило на стойност близо 70 хиляди лева стана съставна част от разходите на обществената медия. Месечната вноска е близо 1500 лв. с таксите за обслужване.

Според разкритията на „Биволъ” директорът на БНР изпълнява стратегията, в която той сам е записал, че ще бъде извършен „задълбочен анализ на разходите за издръжка във всичките им съставни части“.

Дейба, аз този анализ на разходите, господин директор.

Нека се върнем на диктатурата

Диктатурата е автократична форма на управление, при която властта е концентрирана в една личност (диктатор) или ограничена група от хора (партия, хунта, семейство и други).

Тъй като диктатурите обикновено не търсят широко обществено съгласие, те често разчитат на насилие и ограничаване на човешките права за запазване на властта си.

В повечето случаи това е свързано с премахване на независимостта на съдилищата, въвеждане на цензура върху средствата за масова информация, ограничаване на дейността на независимите от правителството организации.

Вижте още: Българите не одобряват уволнението на Лили Маринкова

Крайните форми на диктатура, стремяща се да контролира цялостно обществения и дори личния живот, се нарича тоталитаризъм.

Диктатурата в БНР определено има – тя се налага от Александър Велев с помощта на неговите приближени в радио колегията и хората на управленски постове.  

 

Това най-ясно си пролича, след като Велев отговори с официално писмо на инициативната група за връщането на Лили Маринкова в БНР и възстановяването й като водещ на “Неделя 150”.

От този отговор може да се направят следните изводи:

  • В отговора си Александър Велев се позовава на Закона за радио и телевизия, Кодекса на труда, Правилниците на БНР.  Въз основа на тях той обяснява защо е взел това решение. Само че той разчита на обществено невнимание, защото той в момента стои зад абсурда, че ако едно действие е законосъобразно, то заедно с това автоматично става оправдано (а) етично и (б) управленски.
  • В подписката за връщането на Лили Маринкова в ефир се включиха над 500 човека и медии. С начина, по който отказа да приеме исканията на тази група граждани, новият генерален директор на БНР се самоопределя като администратор, неглижиращ  диалога, обратната връзка и експертното мнение, задължителни в работата на  една обществена медия. Това, ако не е една своеобразна дикататура, здраве му кажете.
  • Такова уволнение и то на толкова водещо име в журналистиката  противоречи на  основни концепции за управление на обществена медия като БНР. В този случай новият Управителен съвет на обществената медия действа като придатък към Генералния директор. Такъв Управителен съвет очевидно е неспособен или не желае да изпълнява своята функция на коректив на управлението и политиките на нашето Обществено радио.
  • Най-големият показател за дикататурата на Велев е това, че независимо изследване на аудиторията на БНР показва, че само около 3% от слушателите одобряват уволнението на Лили Маринкова. А след като Маринкова не се връща в ефир, това означава, че  администрацията на обществената медия БНР се самоопределя извън реалните интереси на слушателя.
  • И последният и най-важен извод е, че Съветът за електронни медии (СЕМ) не реализира надзорните си функции, включващи гарантирането на свободата на словото, обективността и плурализма в обществената медия БНР. Светкавичното отстраняване от ефир на Лили Маринкова часове след встъпването на избрания от тях генерален директор, обявил на конкурса  концепцията си за  реформи без резки действия, застрашаващи журналистите и приемствеността в БНР, не обезпокои надзорниците. А това бе бърза и груба саморазправа  с един от най-популярните и утвърдени във времето български журналисти.

Вижте още: КОЙ ли налага цензура в БНР?

Политическата поръчка за отстраняване на Лили Маринкова е изпълнена. Алескандър Велев получи своя бонус – нов автомобил „за приноса си“ към плурализма и свободата на словото в БНР.

Автор: Веселин Диманов

 

 

Българите не одобряват уволнението на Лили Маринкова

Уволнението на Лили Маринкова от БНР определено не остави равнодушни дори хора, които по принцип не обръщат внимание на рокадите в медиите. 

Уволнението на Маринкова беше толкова нагло и очевадно поръчково, че нямаше как темата да се подмине лесно.

Въпреки че колегията не подкрепи известната журналистка и като цяло медиите не обърнаха голямо внимание на случая, обществото не позволи и този път да бъде излъгано.

Защото хората имат нужда от журналисти, на които да вярват. Журналисти, които търсят само истината, не ги е страх да задават неудобни въпроси и работят единствено и само в полза на народа.

Такъв журналист е Лили Маринкова.

И, за да не обвинят, че сме голословни ще представим последното проучване на социологическа агенция TNS по темата.

Резултатите са категорични: Българите не одобряват уволнението на Лили Маринкова

От проучването се разбира, че Българското национално радио се ползва с доверието на 53 процента от запитаните.

„Неделя 150“ е смятано за най-авторитетното публицистично предаване на БНР и е слушано в различна степен от над половината анкетирани;

И най-важното:

Уволнението на Лили Маринкова като водещ категорично не се одобрява – само 3 процента от запитаните са отговорили с „да“ на такъв въпрос.

Данните са от представително за пълнолетното население изследване на агенция TNS за нагласите към националните обществени медии.

Анкетирани са 900 души над 18 години чрез стандартизирано персонално интервю в домовете в периода 27 юни – 5 юли 2016.

Допитването е осъществено по собствена инициатива, без поръчител и финансирано от самата агенция, съобщава „Дневник“.

Данните категорично опровергават твърдения, приписвани на новото ръководство на БНР в лицето на Александър Велев, че „програма „Хоризонт“ е съсипана“, а „Неделя 150“ се нуждае от „преразглеждане и освежаване“.

„Неделя 150“ на БНР е познато и се следи в различна степен от поне половината българи.

Предаването се слуша често от 14 % от запитаните, рядко – от 41 %, а не се слуша от 45 %.

А въпросът „Съгласни ли сте със следните мнения за „Неделя 150“, получава отговори, които очертават предаването с ясно изразена репутация на обективна и независима журналистика, и е авторитет за слушателите си, независимо от честотата на слушане:

  • Най-авторитетното публицистично предаване на БНР – 82 % отговарят „Да“, 18 % -„Не“;

  • Предаването е символ на независима журналистика – 79 % „Да“, 21 % „Не“;

  • Предаването предлага обективен обзор на събитията през седмицата – 89 % „Да“, и 11 % „Не“.

Общественото мнение категорично не одобрява уволнението на Лили Маринкова от ефира на „Неделя 150“, а сред редовните слушатели процентът неодобрение гони 80. 

От всички запитани само 3 % са отговорили, че одобряват освобождаването на Лили Маринкова от БНР, 37 % не одобряват, а 60 % без мнение;

От всички слушатели на „Неделя 150“ – 3 % одобряват, 57 % не одобряват, 40 % без мнение;

От редовните слушатели на „Неделя 150“ – 5 % одобряват, 78 % не одобряват освобождаването й, 17 % без мнение.

Последиците от медийното мълчание по темата

Много интересни са данните от изследването, които показват всъщност колко от анкетираните изобщо са знаели, че Лили Маринкова е уволнена от БНР.

Медиите до така степен забулиха случая, че 75 на сто от анкетираните не са чували, че такова уволнение се е случило. 

Вижте още: Крепостта се превзема винаги отвътре

Високият процент „не съм чул“ показва – в негативен смисъл – как националните медии и в частност БНР информират по конкретен случай: освобождаване на водещ на предаване, което се слуша в различна степен от над половината население, оказва се, не е стигнало като информация до три четвърти от него.

Като цяло, каквито и да са причините и основанията за освобождаването на Лили Маринкова, резултатите от изследването показват, че слушателите на „Неделя 150“, а в по-широк смисъл,
общественото мнение като цяло, не подкрепят отстраняването й като журналист и водещ, е изводът на социолозите от TNS.

Важно е да се подчертае, че TNS е независима агенция, която редовно прави подобни собствени допитвания по актуални и значими социални теми по своя преценка. В България агенцията е цитирана често с редовните си проучвания на общественото мнение за Европейската комисия – Евробарометър.

А резултатите настина са показателни: Когато медиите решат да неглижират даден проблем или по-скоро им е наредено да го направят, обществото наистина може да бъде манипулирано и и дезинформирано.

Медиите станаха слуги на хора, които искат от нас да четем без да мислим и без да се интересуваме дали е истина.

А журналисти като Лили Маринкова постепенно да бъдат премахвани, за да не могат да се бъркат в теми, които същите тези хора, държащи българските медии, не искат да се разчуват.

Олигарсите пазаруват медии, а в България се размахват „медийни бухалки“

И докато проучването на TNS набира популярност и ни показва настроенията на българите, то журналистите от „Биволъ“ ни запознават с един много интересен доклад на Репортери без граници. 

В него Делян Пеевски и неговите „медийни бухалки“ са посочени като важен пример за овладяването на медиите от олигарси. Той дори е на първата страница на доклада, озаглавен „Медии: когато олигарсите пазаруват“, публикуван днес в сайта на световноизвестната правозащитна организация.

Нови медийни империи се появяват в Турция, Китай, Русия и Индия, често с благословията на политическата власт. Техните собственици упражняват стриктен контрол върху новините и мненията, поставяйки ги в услуга на властите. Докладът на Репортери без граници има амбицията да изследва механизмите на този феномен в световен мащаб.

Сред новите медийни императори има руски олигарси, арабски принцове и богати индийски индустриалци. В утвърдените демокрации интерес към медиите проявяват финансисти, както и бизнесмени натрупали богатство в областта на високите технологии. Пари и власт са общият знаменател в интереса на едните и другите да притежават медии. Резултатът е заплаха за свободата и независимостта на информацията.

Българската следа в доклада не е само Делян Пеевски. 

Докладът описва подробно и атаката, на която беше подложен Биволъ след като публикува разследвания за собствеността на Булгартабак и трафикът на контрабандни цигари в страни от Близкия изток.

Само за няколко години Биволъ изгради репутация на качествена разследваща медия с разкрития за българската и балканската олигархия – припомня РБГ. След като медията започва да публикува разследвания за Булгартабак през лятото и есента на 2015 г., собствениците и журналистите от сайта стават мишена на медийните бухалки на Пеевски, които печатат в продължение на седмици клеветнически и обидни материали за тях.

Опитът да се дискредитира медията и да се постави под съмнение мотивацията на журналистите стигна дотам, че екип на пеевската телевизия Канал 3 посети жилището на главния редактор Атанас Чобанов в Париж и притесни неговото семейство – припомня се в доклада.

Повече информация за доклада може да прочетете ТУК.

За съжаление изводът от проучването на TNS и доклада на Репортери без граници е, че медийна среда в момента, не само в България, а и в световен мащаб е хибридна,подвеждаща и лесно манипулируема.

Уж сме постоянно информирани и то вече от различни места, а накрая се оказва, че не знаем нищо.

У нас има повече „бухалки“ отколкото сериозна журналистика. А „медийните бухалки“ много често се материализират в реални такива.

Свободата на словото в мит. Поне засега.

От нас зависи това да се промени.

Източници на инфомрация: Дневник; Биволъ