Етикет: убиват ви децата

Убиват ни децата

Тази публикация ще бъде доста дълга. Може би донякъде и разбъркана, просто едно емоционално натрупване, което напира доста дълго време и просто изби под формата на думи, облечени в болка, гняв и огорчение. Има си и предистория, разбира се.

В момента не живея в България. Та много често срещам неразбиране (меко казано) от хора, които ме обвиняват за това каква съм, и какво и къде правя. Обвиненията, разбира се, са отправени не само лично към мен, а под общ знаменател към всички хора, които по една или друга причина в момента не се намират в родината си.

Както се досещате, всички негативни словоизлияния съм срещала само в социалните мрежи. Цялото това напъване и яростно щракане по клавиатурите — да оплюеш някого, да го обиждаш с най-различни имена и да му казваш: “аз съм прав, а ти не си, защото така!”, си е доста познат феномен в нашето “интернет общество”. Най-много се начетох на подобни изказвания след публикуване на едно видео с мое участие, което ще споделя в края на публикацията.

Та, нека това бъде обръщение към всички хора, които побързаха да нарекат мен и Теди (другият участник във видеото) “изроди”, “пошли”, “избягали”, “прости и страхливи овце”, пожелаха ни да се гръмнем, да не се връщаме никога в България, да умрем и т.н. Сигурна съм, че точно хората, към които коментарът ми е адресиран, няма да си направят труда да прочетат това докрай, но за всички останали, които ще си го, за всички хора, които бързат да правят дисекция на непознати, да им се нахвърлят като бесни и душевно осакатени зверове, и всички хора, които ни залепиха какви ли не определения на база клип, който просто заснехме за 20 минути, докато сме навън с приятели, та искам да ви попитам следното:

Като толкова много ви е писнало от “изменниците”, “предатели” и “небългари”, които са решили да “избягат” от България, не ви ли писна да убиват жените, мъжете и децата в скъпата ни родина? Не ви ли писна престъпници и рецидивисти да се разхождат спокойно по улиците? Не ви ли писна толкова любимите ви “истински българи” и “патриоти”, облечени в носии, да убиват наред, включително и своите собствени деца? Не ви ли писна малолетни и пияни “шофьори” без книжки да размазват децата ви по пешеходни пътеки? Не ви ли писна да ви управляват престъпници и тикви, чиито места са по затворите? Не ви ли писна да ви лъжат, че живеем в демокрация? Не ви ли писна да убиват и изнасилват баби и дядовци по селата, чиито имена никога няма да чуете по новините? Не ви ли писна за всяко неудобно престъпление в България да се намира удобен клошар за извършител? Не ви ли писна да оставяте за децата си едно подобие на държава, в която държавата отдавна липсва? Не ви ли писна само да плюете хората около вас, да мразите и да заклеймявате? Не ви ли писна да си мислите, че е голямо геройство да си гледате собствената которка и да не ви пука въобще за случващото се в държавата, за случващото се на пет метра от вас? Не ви ли писна да си повтаряте “това на мен няма да се случи”? Добре ли спите нощем, нямайки дете с увреждане, нямайки дете, което чака за трансплантация, нямайки дете, което системата е отписала, нямайки дете с рядко заболяване, което да спасявате чрез дарения, нямайки дете, за което да се молите да си отиде преди вас от страх, че няма да има кой да се грижи за него след смъртта ви? Защото това е държавата, на която не ѝ пука за децата ѝ. В много държави се краде, но в тази държава се краде нагло, убива се, набива се в лицата ни най-безцеремонно, и пак някои хора не вярват, че се крадяло. Погледнете палатите, в които живеят депутатите, чиито заплати плащате — наистина ли още има хора, които вярват, че те работят за вас? Че лъскавите им животи са осигурени от депутатската им заплата? Това е страната, в която мафията си има държава, а не обратното.

Колко струва един човешки живот в България? Не струва и стотинка. Обезценен и принизен. Не ви ли писна да се съгласявате и да мълчите, водени от порива да “избутате” от днеска за утре? Не ви ли писна да наричате всеки човек, който не е съгласен с видимия упадък на държавата “мрънкащ” и “неблагодарен”. Вие за какво ще благодарите конкретно на държавата (не че ви е длъжна с нещо, нали??)? Може да сте успешни и добре обезпечени — не говоря за порива към личен успех и реализация, напротив! Не отричам, а силно уважавам всички интелигентни, трудещи се, можещи и искащи български хора. Разбира се, че всеки може да успее и в България, стига да се труди достатъчно. Говоря за обществото ни — за по-голямата картинка, зад стените на нашите “палати”, в които ни е най-комфортно да заспиваме нощем (защото поне имаме къде да спим).

Толкова много омраза, злост и низост, толкова разединение, в една толкова малка страна. Поне мислете за децата си, какво ще им оставите? Искате ли те да живеят в такава презряна среда, където няма грам гражданско общество? Добре ли ще спите нощем, знаейки че само от началото на 2018 г. в България вече над 20 жени са убити от техния интимен партньор или близък роднина? Да ви изброя ли имената им, които не сте чули по телевизията, защото никой не ги е споменал? Това, че не чувате (или не искате да чуете) как съседът ви бие жена си, не означава, че домашното насилие в България е мираж. Това, че детето ви не се прибира всеки ден разплакано от училище, не означава, че тормозът в училищата не съществува. Отново връщам към пенсионерите в по-малките и почти обезлюдени населени места в България, които не си живеят старините спокойно (доколкото спокойно може да живее един изоставен пенсионер в България), а биват пребивани, поругавани и убивани. Всички тези хора си приличат по едно — те са просто част от статистиката, а на държавата не ѝ пука за статистиката. А на вас пука ли ви?

Хората интересуват ли се от това, което се случва извън стените на собственото им съществуване? За какво сте оптимистични? С какво по-точно държавата прави крачки към по-доброто бъдеще? Колко още майки, деца, бащи, братя и сестри трябва да умрат нелепо, да неполучат справедливост, да бъдат забравени след максимум седмица писане на дописки и статуси във Фейсбук (ако въобще се чуе за тях), за да проумеем всички веднъж завинаги, че тази държава с всеки изминал ден се превръща в едно все по-разсипано, и мрачно място, което няма нищо общо с демократична държава? Ние не живеем в демокрация — нито сме “равни”, нито сме “свободни” и мисля, че няма нужда от примери за казаното. И това го казвам с болка, не с други чувства. А може би трябва да има малко повече гняв.

Хора, това не е държава. Убиват ни децата. И стига с това “на мен няма да ми се случи”.

Дано! Но се случва… на десетки семейства.

Всеки. Божи. Ден.

А вас очевидно тези неща не ви дразнят достатъчно, за вас това далеч не са сериозните проблеми, които си заслужават енергията и злобата ви. Най-големият ви проблем в случая съм аз, и всички хора, които сме решили да излезем извън България. Всеки има причина за своя избор и никой няма право да му пожелава да умре или да се застреля заради него.


П.П. И ако се чудите защо много млади хора никога няма да се върнат в родната майка България, прочетете коментарите под това видео, и ще разберете.

 

Автор: Биана Гунчева

Реклами