Етикет: Трафик на хора

Колко струва едно дете?

d182d18ad0b6d0bdd0be-d0b4d0b5d182d0b5d186d0b51

„Продай ми 10 деца. Давам по 80 хиляди лева за хлапе.“

Такива думи е чул отец Иван от Нови хан.

Тези страшни думи на пръв поглед може да ви се струват единствено скандални, но зад тях тои един огромен проблем, а именно – трафикът на хора.

Тази оферта я е отправил един англичанин.

Наглото предложение за милион вървяло с обещание децата да бъдат дадени за осиновяване от бездетни семейства в чужбина.

Класичекса схема. Класическо поведение.

„Чужденецът дойде с преводач, поиска да поговорим“, разказва за скандалната случка свещеникът благодетел, цитиран от „Телеграф“.

„Децата не са прасенца, за да ги продавам“, разгневил се отецът и отпратил наглия чужденец въпреки постоянната нужда от пари за приюта.

Големият проблем, който стои зад това предложение

Трафикът на хора и сексуалната екслпатация на деца стават все по-големи проблеми за съвременното бъгларско общесто.

За жалост, като много други големи проблеми, и на този не се обръща достатъчно внимание.

Оказва се, че България много активно участва в тези схеми и типично по български те са гнусни, изпълнени с много насилие и секс с малолетни.

Да, България е първенец в детската проституция.

Деца са карани дори от собствените си родители да проституират, а какво остава за англичанин дошъл буквално на пазар за деца в България.

Трафикът на хора – проблем, над който трябва да се замислим

500 от около 5000. Или едва около 10 на сто. Това е процентът на измъкнатите от канали за трафик на хора.

 Хора, на които животът им се е променил изцяло. Хора, които вече няма да са същите.

А това е поредният проблем, подминаван от масата. Поредният проблем, за който цъкаме, като слушаме, но забравяме за него след 2 минути. Поредният проблем, по който институциите не взимат категорично отношение. 

А разкриването на канал за трафик на хора и най-вече довеждането на разследването до успешен край – до осъдителни присъди, става все по-трудно. Основната причина е, че е необходимо съдействие от жертвата. И тя да се чувства именно жертва.

България все още е основно страна източник на трафикирани лица, но през последните години също е станала и страна на транзит и крайна точка на трафик на хора.

Да, приятели, не се успокоявайте, че трафикът на хора е просто поредната страшна статистика. Не си мислете, че го има само в големите държави или на филм. Всичко се случва под нашите носове. Тук – в нашата страна.

Сексуалната експлоатация е най-често срещаната форма на трафик, но в същото време расте броят на лицата – жертви на трудови злоупотреби. По данни на прокуратурата, броят на жертвите на трафик, които са били част от досъдебно производство, са средно 530 на година, като 86% от тях са жени. 77% са сексуално експлоатирани, а 12% са жертва на принудителен труд, най-малката част са жени, трафикирани, за да продават новородени деца. В статистиката присъстват и случаи на насилствена просия и джебчийство и жертви на трафик на органи.

Числата включват само лицата, които са дали съгласие да свидетелстват по такива случаи, което означава, че реалният брой на пострадалите е много по-висок.

Тенденция е и растящият брой екплоатирани мъже в секторите на земеделието и строителството.

България се отличава с големия си брой трафиканти, но и жертвите стават все повече.

Трафикираните от България лица се озовават най-често в Германия, Гърция, Холандия, Австрия, Франция, Кипър, Полша, Италия и Чехия. Сезонният трафик на хора също не е рядкост, като експертите посочват конкретния пример на изпращане на български работници да берат боровинки в Швеция. Броят на експлоатираните лице вътре в страната също е нараснал.

Плашещото е, че много от жертвите не смеят да свидетелстват, а въпросът е „Защо?“

Хората, експлоатирани от трафикантите рядко се измъкват от канала след собствени признания и рядко се обръщат към полицията. Разследващите в България разказват, че дори понякога колегите им в западноевропейски страни трябвало да обикалят и да общуват с едно момиче в продължение на 4-5 години, за да се отпусне то и да каже, че всъщност е жертва.

Отстрани погледнато, може и да изглежда странно – защо момиче, принудено да проституира например, не го казва при първото питане на човек в униформа? И то не го прави, не само ако е под наблюдение, но и когато сутеньорът не е наблизо. Когато е съвсем само на улицата, а не затворено.

За специалистите това е лесно обяснимо – пленът, натискът, принудата все по-рядко са физически. Тъй като тогава рисковете за трафиканта са много по-големи.

Затова се набляга на психологическия натиск с който да се предотврати свидетелстването.

Често се среща и внушението, че трафикантът работи с полицията, че там са „негови хора“.

Всички статии на „Гласът на младите хора“ по темата може да четете тук:

„Легалната“ детска проституция

Жертвите на трафик нямат ИМЕНА!

Жертвите на трафик нямат ИМЕНА! (Част 2)

България – център на трафика на хора 

Трафик на хора: В капана на неясните обяви

 

 

 

Връзката на МВР с организираната престъпност се потвърждава

Родната полиция с всеки изминал ден ни потвърждава колко дълбока е връзката между нея и организираната престъпност.

Не, че това е новина. Отдавна знаем парадоксалното положение у нас, че едни от най-корумпираните хора в държавата са точно в системата на МВР.

Напоследък обаче служителите станаха немарливи. Спряха да правят дори минимални усилия за това да прикрият схемите, в които участват. 

Случаят от вчера потвърждава това.

Румяна Арнаудова, говорител на главния прокурор, вчера обяви следното: „Четирима полицейски служители са задържани за участие в организирана престъпна група за каналджийство“.

Тя говори на брифинг по повод провелата се снощи специализирана акция в района на Калотина.

„Разследването е започнало на 11 април тази година срещу организирана група, занимаваща се с нерегламентирано превеждане на лица през територията на страната“, каза Арнаудова.

В рамките на разследването са събрани доказателства, че лицата, които се занимават с тази престъпна дейност, си плащат редовно подкупи на полицаите. И четиримата задържани са от Областната дирекция на МВР-София.

В извънработно време те  участвали и в превозването на мигранти. Полицаите  действали по тази схема от април и осъществявали престъпната си дейност поне 2-3 пъти в седмицата.

„Превозните средства са така наречените пилотни коли. Човекът, който ги управлява, плаща на полицаите, след което колите с бежанци преминават и стигат до района на Драгоман. След това вече други лица, за които нямаме информация по това дело, ги превеждат през границата в посока Сърбия“, обясни наблюдаващият прокурор Детелина Йотова.

Четиримата арестувани са уличени чрез СРС-та и видеозаписи. Те са задържани за 72 часа.

КОЙ ръководи тази акция? 

Ръководител на групата е Георги Жеков, останалите трима са Продан Георгиев, Николай Григоров и Красимир Евтимов.

Жеков е обвинен и за получаване на подкуп, тъй като снощи у него са намерени 150 белязани евро, които получил от лице, превозващо мигранти.

У Георги Жеков са намерени и два „прави“ телефона, които се използват само за определена престъпна дейност. В колата му са открити 600 евро, неотваряна СИМ- карта, оръжие и гаранционна карта за купен „прав“ телефон.

У Продан Георгиев са намерени две флашки, в които тепърва ще се установи какво има, два телефона и 4650 евро, и 120 турски лири (35 евро) в автомобила, с който е бил на смяна. От дома му е взет компютър и жълт метал, който предстои да се установи какъв е.

По думите й у третия от задържаните, който не е бил на работа, а в дома си, са намерени три телефона.

В дома на четвъртия пък са открити 3740 лева, 625 евро, два телефона и една СИМ карта на сръбски оператор.

Защо чак сега има наказани? 

За участието на полицията в схемите за трафик на хора се знае отдавна. Това заяви категорично още в края на май месец пред „Гласът на младите хора“ и криминалния журналист Стефан Ташев.

Вижте още: Стефан Ташев: Корумпирани гранични полицаи са част от трафика на хора

Сигурни сме, че за полицаи, които участват в такива схеми се знае и много преди април месец, когато започнало самото разследване. Защо обаче толкова късно, след бежанската криза, ние намираме виновни?

Защо допускаме полицаите и организираната престъпност да си вършеят из страната на наш гръб?  

МВР и мафията – супер тандем! 

Освен в трафика на хора, полицията беше уличена от журналистите на „Биволъ“ и в участие в схеммите за наркотици.

Многократно в публичното пространство е излизала информация за полицаия, които не само, че прикриват, но са и част от схемите за наркотици в Слънчев бряг, а и не само.

Тук отново отговор на въпросите, които Биволъ зададе на МВР и Прокуратурата относно преписките, с които районни полицаи от Несебър са сигнализирали за съучастие на техни колеги в наркотрафик като дилъри и закрилници на хората на Митьо Очите.

И до днес обаче никой не реагира на тези информации.

Докога хората, които трябва да ни пазят ще са замесени в престъпните схеми толкова навътре?

Кога системата най-нкарая ще започне да работи както трябва?

Разследването относно участието на полицаи в наркотрафика може да прочетете ТУК.

 

 

Трафик на бежанци на Женския пазар

Днес сутринта започна отново с новина за прострелян човек, отново на централно място у нас. Този път в центъра на София и по-точно на Женския пазар.

Простреляният този път не е някой известен мафиот. Този път е иракчанин на около 30 години. Мъжът е ранен в крака след скандал за пари, съобщи БНР.

Скандалът е станал в района на Женския пазар. Раненият иракчанин е със статут на постоянно пребиваващ у нас. Той е откаран в болница без опасност за живота. Полицията издирва нападателя.

Близки до разследването твърдят, че причина за инцидента е скандал за пари от трафик на бежанци.

 Районът около Централна гара и Женския пазар се определя като рисков заради масовото присъствие на мигранти там, заради това МВР всеки месец прави проверки в района.
Преди няколко месеца и нашият екип също бе на Женския пазар, за да провери точно какво е положението с бежанците в района.
Тогава се изненадахме.
Жителите на квартала ни казаха, че по-големият проблем са циганите, а не бежанците.
Към момента нямали проблеми с тях. Карали се помежду си, а не с българите.
А, като влезеш в района на Женския пазар се чувстваш все едно си в друга България. 
Табелите на фризьорски салони, магазини и заведения са написани освен на български и на арабски.
Хората по улиците, забързани и вглъбени, ускоряваха крачка щом чуеха въпроса ни за бежанците. Престрашилите се пък да спрат, отговаряха лаконично, че нямат мнение.
Наистина ли няма никакъв проблем с бежанците в района? 
Случилото се днес доказва думите на хората в квартала тогава – те се карат помжеду си. Но докога?
Една от продавачките тогава разказа пред нас:
„Да, засега не ни закачат, но ние от къде да знаем, че докато се карат между тях си няма да решат, че и ние нещо им пречим!? Знаете ли колко е страшно, когато започнат след 17:00 часа да се движат по групички и хората не смеят да минават по тротоара!? И не само – не смеят да излизат изобщо. Много мои редовни клиенти казват, че ги е страх да идват насам. Мен не ме е страх да идвам на работа, но просто не се знае какво ще стане. Отделно няма правила за тях – от фризьорския салон космите отиват направо на улицата. Имах и един случай в моя магазин. Идва при мен чужденец и ме пита колко струва тази чанта. Аз му отговарям, а той ми отвръща: „Аз от Сирия! По-малко!“. Положението не е добре – бият се, карат се и докато не се вземат мерки няма да сме добре“.
Колкото повече стояхме в квартала, толкова повече истории за бежанци чувахме. Никой не смееше да ги разкаже пред камера обаче. Без имена и без лица.
Хората бяха уплашени.
Да, МВР прави проверки в района един път месечно, но тогава жители ни разказаха, че през другото време не се чувстват в безопасност.
Много от магазинерките там гледат да са се прибрали преди да се стъмни, въпреки че постоянно повтаряха как нямат проблеми с бежанците.

Друго младо момиче пък ни разказа как в една от къщите наблизо живеят 40 човека. През деня не излизат, но щом падне мрак тръгват. Заради това тя има вечерен час – най-късно до 18:30 часа да се е прибрала. И тя го спазва, защото не се чувства в безопасност.

При проверката си в района стигнахме и до хостелите, които са разположени там. Опитвахме се да влезем, но бяха заключени. От време навреме от тях излизаха хора, които говореха развален български.

Тогава за часовете, в които бяхме в района, се потвърждават и думите на някои от нашите събеседници – няма силно присъствие на полиция.

Погледнато от гледна точка на днешните събития май нещата в квартала не са се променили много. 

Бежанците продължават да се карат и съответно да се избиват помежду си. Трафикът на хора върви с пълна сила, а България затвърждава статуса на страна, в която посред бял ден, в центъра на голям град, може да простреляш някого.

Кога нещата ще се променят и кой е отговорен за случващото се на Женския пазар?

Въпроси, които и този път ще останат без отговор.

 

 

Стефан Ташев: Корумпирани гранични полицаи са част от трафика на хора

Ние от „Гласът на младите хора“  продължаваме да обръщаме внимание на един проблем, за борбата с който в световен и европейски мащаб се инвестират все повече усилия. Но не и в България! 

В България това е поредният подминавам проблем от институциите, който за съжаление не е толкова на преден план. А трябва.

Днес ви предлагаме едно интервю по темата със Стефан Ташев.

12801518_10205978552369136_3799474206411825924_n

Журналист, който има зад гърба си 25 години стаж. Разследващ журналист, занивамащ се с криминални и съдебни разследвания. С награда от Областния съвет по наркотичните вещества в Благоевград и ирландския посланик Джефри Кийтинг за публикации срещу наркоразпространението и борбата с дрогата в памет на журналистката Вероника Герин. През годините е работил в различни вестници, като весник „Демокрация“, „Сега“ и „Преса“. 

Работил в сайта Nbox, сега създател и главен редактор на сайта Crimenews.bg.

 

******

Г-н Ташев, проблемът с трафика на хора е огромен. Последни проучвания сочат, че Бъглария е сред страните с най-много жертви. Според вас подценяван ли е проблемът у нас?

-Нормално е страната ни да бъде в челните места с жертви на трафика на хора поне в Европа. Причините са много, но основната е икономическа. Бедността в страната принуждава много хора, особено с нисък социален статус, да „търсят щастието си“ в чужбина, неподозирайки, че често стават жертви на трафиканти.

Визирам износа на момичета с цел проституция, основно в Холандия, Германия и Белгия. На тях им се обещава работа като „сервитьорки“, „компаньонки“ или нещо подобно, но всъщност те попадат в ръцете на трансграничните престъпни мрежи. Цели региони в страната-примерно Сливенско или Ботевград, Софийско имат големи колонии проституиращи жени в Западна Европа. Другият голям проблем е експлоатацията на хора, подмамвани с обещания за хубава работа и високи доходи в чужбина от некоректни фирми. За съжаление реалността се оказва съвсем друга. Последният такъв случай бе с „Български роби“ в Швеция, изпратени там черноработници, които вършат тежък труд срещу мизерно заплащане и са оставени на произвола на съдбата.

 

Защо управляващите не акцентират толкова върху проблема въпреки страшната статистика?

-Ако попитате който и да е управляващ през годините ще ви изложи дълга редица от институции, които „се грижат“ за проблема и се „борят“ с трафика на хора. Има цяла държавна комисия за тази цел. Но това е само на книга и в някакви отчети, които никой не чете.

 

В такъв случай – институциите вършат ли си работата?

-Продължавам с отговора и на предишния въпрос. Самият факт, че продължават злоупотребите и измамите с „работа в чужбина4 и нелегалния износ на жени с цел сексуална експлоатация. Реално нито службите в МВР и ДАНС, нито другитие държавни институции могат да се справят с проблема. Пак ще повторя при износа на проститутки става дума за сериозни приходи от този нелегален бизнес, в който са замесени трансгранични престъпни групи. Ще ви дам един пример. През 2006 г. Австрия заплаши в последния момент да спре приемането на страната ни в ЕС заради наплива на скитници, джебчии и просяци от България в австрийските градове.

Наложи се спецекипи на ГДБОП и полицията да отидат в Австрия с каталози на тези хора и да ги прибират съвместно с австрийската полиция. Говорил съм с полицаи, които участваха в тази операция и те са ми споделяли, че износа на просяци, осакятавани умишлено още като деца и джебчий от град Левски и Плевенско е супердоходен бизнес в Австрия, като „майсторите в занаята“ са достигали по 500 евро печалби на ден. Разбира се парите са прибирани от тартори,а  децата джебчий и просяци живеели в пълна мизерия срещу „коричка хляб“.

В ГДБОП имаше сектор, който се занимаваше с това през годините, но след няколко „реформи“ и „реорганизации“ , службата е в пълен упадък.

 

Хората информирани ли са достатъчно добре за проблема, за да могат да се пазят от измамници?

-Не, разбира се. Основни жертви на трафик са нискообразовани хора с нисък социален статус. Има и много неграмотни. Така, че те са лесна жертва на трафикантските мрежи.

Напоследък трафикантите най-вече примамват хората с фалшиви обяви за работа в чужбина. Отчаянието и бедността ли провокира обществото да не е внимателно относно тези обяви?

-Бедността е основният фактор, за да вирее този вид престъпност. Тя е и основната заплаха за националната сигурност, защото цели категории хора са „извън борда“ и сякаш не съществуват за държавата. Приемането на България в ЕС и отварянето на границите на принципа-совобдно движение на хора, стоки и капитали, също улесни трафикантите.

 

Повече жени или повече мъже стават жертви? Или вече полът няма значение?

-Не съм запознат със статистиката, но смятам, че повече жени са жертви на трафикантите с цел проституция.

 

Проблемът с бежанците за някои се оказа печеливша сделка. Вие направихте разследвания във Видин и на Лъвов мост в София. Според вас продъжлават ли схемите там и имаше ли някаква реакция от институциите след вашите разследвания?

-От лятото на миналата година пиша, че през страната ни минава огромен трансграничен канал за хора от Африка за Западна Европа. По данни на Европол през 2015 г. организаторите на „голямото преселение“ са спечелили над 6 млрд. Евро. Разбирате ли за какъв бизнес става дума ? В този канал българите са само изпълнители, шофьори, каналджии и водачи. Това не може да се извършва без участието на корумпирани гранични полицаи и всякакви държавни и общински чиновници, които си затварят очите за трафика през страната ни на огромна маса-напълно неизвестни хора. Предимно млади мъже без документи. Не може в центъра на София всяка нощ да се стоварват имигранти от багажници на коли и това да не прави впечатление на никого. По този начин държавата става съучастник. Само ще допълня, че в последните години бизнесът с наркотици и цигари позападна, защото трафикантите се ориентираха към прекарването на имигранти, защото бизнесът е по-безопасен и по-доходен. А каналите за вноса на хероин, цигари или хора са едни и същи.

 

Как може да се справим с този така голям проблем за страната? Има ли решение?

-За съжаление този проблем не може да бъде решен от България. Става дума за чиста геополитика, в която са вплетени интересите на големите държави като САЩ и Русия. Основният „мотор“ на имигрантската инвазия е Турция ,която рекетира ЕС, че ще пусне 2,5 млн. бежанци от сирийската граница към Западна Европа, ако  не получи безвизов режим за своите граждани. Ние може само да чакаме и да се надяваме здравият разум да надделее. Защото страната ни не е готово да поеме този огромен мигрантски поток, въпреки бодрите обещания на управляващите.

Интервю на:  Любен Спасов

Трафик на хора: В капана на неясните обяви

Ние от „Гласът на младите хора“  продължаваме да обръщаме внимание на един проблем, за борбата с който в световен и европейски мащаб се инвестират все повече усилия. Но не и в България! 

В България това е поредният подминавам проблем от институциите, който за съжаление не е толкова на преден план. А трябва.

Преди време „Дневник“ публикува поредица, в която представиха това престъпление и последствията от него от различни гледни точки.

Днес ви представяме историята на един българин завлечен в трафика на хора, но чрез обява за работа. Все повече българи се лъжат по този начин и са въвлечени в кошмара на незнанието.  Това е една история на отчаяния, мизерия и желание за развитие, което завърша ужасяващо.

*****

Българинът Сашо се запознава с украинеца, работещ и живеещ в Чехия, Вася. Вася няма второ име, всъщност сигурно има, но е неизвестно. Има обаче „фирма за подбор на персонал на територията на Чехия“ според данни от проверка на спецслужбите. Сашо си има второ име, но няма много информация за „бизнесмена“.

Вася му е обяснил само, че има нужда от 15 български работници за  магазини за хранителни стоки, на които ще поеме пътните разноски. Договори – няма, може би после, може би в Чехия. Сашо пък няма изисквания към кандидатите за работа. Обяснява пред МВР, че не е взимал пари от украинеца, за да му намери хора. На свои разноски разпечатал своеобразна обява – или по-точно едно изречение, принтирано на А4, с което предлагал добре платената работа в Чехия – 60 крони (около 7 евро) на час .

До заминаване на хора така и не се стига – първо се появяват изисквания за владеене на руски език, условия, неизвестни и на Сашо. Впоследствие и спецслужбите започват проверки, разговори…

Вижте още: Жертвите на трафик нямат ИМЕНА!

И няма потърпевши. Имало е обаче множество кандидати – Сашо разказва, че много хора са му се обадили.

Този случай е истински и е от последните месеци. Един от случаите, предлагащи спасение, препитание за отчаяни и бедни хора из Пазарджик, Перник, Пещера. Сашо може наистина да е имал добри намерения – той твърди, че безкористно помага на хората. Дори е възможно и Вася да предостави работата и условията, които първоначално е обещал.

Евентуално!

Хората, съгласили се на подобни оферти, обаче реално се излагат на един от най-сериозните рискове, водещи до трафик на хора с цел трудова експлоатация. А сега – пролетта, експертите казват, че е една от най-сериозните вълни за набиране на работници.

Най-лесният начин човек да се хване в капана трудова експлоатация е чрез неясните, леко съмнителни, но пък апетитни обяви. Или подлъган, може и неволно, от хора, върнали се за кратко, обясняващи, че искат да подпомогнат българи. В най-невинния случай върналите се не проверяват при кого те пращат. Може самите те да не са станали жертви, но е възможно съседът, при когото теб  пласират, да те експлоатира.

Експертите, работещи със случаи на трафик на хора, подчертават дебело:

абсурдно е човек да се отзовава на разлепени обяви

по стълбове и спирки. Още повече на особено привлекателните – малко работа, нискоквалифицирана, за много пари.

Вижте още: Жертвите на трафик нямат ИМЕНА! (Част 2)

В случаите за трафик с цел работа по-скоро става въпрос за измами и доста рядко се регистрират случаи на чиста форма на експлоатация, на робство. Един от тези неотдавнашни казуси, при който хората са били настанени при невероятно мизерни условия, е бил с работници, набирани за бране на сезонни плодове. Още с пристигането им били събрани документите – привидно, за да ги легализират. Тук хората са специално подбирани, внимава се да са от малцинствата от западнали региони, които лесно биват лъгани, че сега ще им върнат паспортите, че скоро ще им платят или ако не сега, със сигурност накрая.

Подобни примери не са толкова често срещани. От около година и половина повечето засечени случаи са измами – плащане доста под договореното, но все пак плащане, разказват хора, занимаващи се с този вид престъпления. Измамата е и в условията, които са далеч извън договорените, няма осигуровки, настаняването е при мизерни условия, работата е по-тежък вид, няма почивни дни и е с твърде продължителен работен ден.

И макар тези хора да не биха могли да се нарекат роби, то те са жертви, измамени.

Хората нямат елементарна обща култура какво трябва да съдържат договорите и не знаят какво да следят, смятат експертите, сблъскали се с хиляди измамени.

Специалистите казват (виж карето), че е абсурдно и твърде рисковано да се заминава без подписан предварителен договор и то на български език, за да са наясно хората какво подписват. Съветват изрично да се включи клауза, че при възникване на някакви спорове, важи българския текст. Да внимават с изписване на имената на работодателя и мястото, където ще бъдат назначени. Да проверяват адреса, на който отиват, дали съществува. И да внимават парите в бруто или нето са.

А може би най-важното – задължително през лицензирана фирма. Проверена в Агенцията по заетостта. Фирмата посредник би трябвало да даде описание и пълна характеристика на работодателя, информация, която също се препоръчва да бъде проверена. Трябва да се дадат и точни данни за задълженията. Легалните посредници не би трябвало да искат предварително пари за услугите, които извършват.

Вижте още: България – център на трафика на хора

При толкова възможности в интернет е изненадващо, че хора все още се подлъгват. Но се подлъгват, все още се удивляват експертите.

Защото и тези трафиканти, както и набиращите момичета за проституция, са доста добри психолози. И заиграват с най-важното – нуждата.

Автор:  Юлиана Колева

Източник: Дневник

 

Жертвите на трафик нямат ИМЕНА! (Част 2)

Ние от „Гласът на младите хора“  продължаваме да обръщаме внимание на един проблем, за борбата с който в световен и европейски мащаб се инвестират все повече усилия. Но не и в България! 

В България това е поредният подминавам проблем от институциите, който за съжаление не е толкова на преден план. А трябва.

Преди време „Дневник“ публикува поредица, в която представиха това престъпление и последствията от него от различни гледни точки.

Днес ви припомняме един от материалите по темата. Материал, който ни показва, че жертвите нямат имена. Те са просто хора, които губят своята идентичност в мрежата на трафика. 

Тук имената са на заден план. Тук говорим за стока. Тук се продават тела и животи.

Разказвахме ви историята на момиче №2. Ред е да чуете тази на момиче №3. 

*******

Тя е на 28 години, има красиво име и блестящи черни очи. Но в тази история ще бъде просто №3. Защото вече разказахме историята на „Момиче №2“. Защото насилието и унижението лишават от самоличност. А в списъка на жертвите им №1 няма.

„Не разбрах, как се случи“, казва №3. „Той идваше и заминаваше, а аз го чаках. Държеше се така, както никой преди него не се беше държал с мен – мил, внимателен, щедър. Лицето му беше бяло, не приличаше на останалите роми от селото ни. Купуваше ми подаръци, излизахме заедно на вечеря…Бях само на 24, влюбена до ушите… “

Почти всички изречения на №3 са недовършени. Сигурно защото самата тя няма отговор за много от въпросите които си задава. „Никога не съм била лишавана от нищо, казва тя. Майка ми и баща ми са работили цял живот и не са откраднали един лев. Сега имам чувството, че съм била омагьосана. Сводниците са като врачките – знаят точно какво мислиш и какво искаш да чуеш. Знаят как да те накарат да им повярваш“.

Вижте още: Жертвите на трафик нямат ИМЕНА!

Лъжата

След близо година, накъсана от срещи и раздели, №3 и сводникът й, както ще го наричаме от тук нататък, тръгват за Полша. Според легендата, която е разказал на момичето, майка му и баща му се занимават с търговия на дрехи – имат магазин или щандове на някакъв пазар… Брат му и приятелката му помагат.

„Тръгнахме с уговорката, че ще аз ще работя там, че ще печелим добре и ще живеем заедно, макар, че не бяхме женени, разказва №3. Но още щом пристигнахме стана ясно, че работа в магазина за дрехи няма. Започнаха да ме увещава, че мога да изкарам много повече пари като проститутка, че това е нормално занимание за момичетата, които идват от България“.

Сводникът е наследил бизнеса от баща си. Знае, че не трябва да бърза, но и че няма много време. Обяснява на №3, че ако поработи на близките паркинги само три месеца, заедно ще успеят да си купят самостоятелно жилище, за да не живеят с възрастните му родители. След това всичко ще се промени – ще се захванат с бизнес, ще печелят добре, ще бъдат спокойни.

Така №3 се озовава на един от паркингите на международен път №8 край малкото градче Груец. Мястото е на около 50 км. от Варшава. След първите няколко дни сводникът намира повод да подмени личната карта на момичето с копие – „за по-сигурно“. След още няколко се намира и причина за първия побой.

„Удряше ме жестоко по лицето, по цялото тяло. Крещеше, че съм боклук, че вече за нищо не ставам, че съм мръсна, долна и никой повече няма да се занимава с мен, спомня си №3. Бях смазана! Сега вече знам, че така е трябвало да ме накара да забравя коя съм, да ме вкара окончателно в схемата си. Тези неща се учат. В неговото село на 15 – 16 години всяко второ момче е сутеньор. Има хлапаци, които още нямат книжки, но вече са изкарали достатъчно пари за последните модели BMW“.

Нормата

След като влиза „в режим“ №3 е задължена да спазва строг график. Става в 7ч. сутринта, а в 8 вече е на паркинга. Клиентите са 50 – 60 на ден – най-често поляци, италианци, испанци или руснаци. Нормата се задава със 17 кутийки с по три презерватива, които получава преди да излезе на работа. Всеки от тях трябва да „продаде“ за не по-малко от 50 злоти (12 евро). Така заработеното на ден се движи между 450 и 600 евро. За да ги изкара №3 често е принуждавана да остане на паркинга до 2 часа след полунощ. Свърши ли презервативите по-рано – идва допълнителна пратка.

Момичето е под непрекъснато наблюдение. Сводникът се появява ненадейно с колата си, за да провери лично, кака върви работата. Следи я и друга проститутка – тази, която доброволно работи за брат му

„Не биваше да говоря с клиентите, освен докато уговарях цента, нямах право да се бавя в кабината на камиона повече от определеното време, обяснява №3. Всяка вечер сводникът прибираше всичко, което изкарвах през деня. Стана алчен, започна да иска непрекъснато още и още. Понякога, след поредния побой го молех да ме остави на мира поне за ден. Да се съвзема, защото всичко ме болеше. За него обаче това нямаше значение. Не ми позволяваше да пазарувам сама, купуваше ми сам дрехи и бельо, с които можех да ходя само на работа. Единствените дребни пари, които ми беше позволено да нося в себе си стигаха само за хот дог и цигари. Пушех много защото нервите ми бяха напълно изтощени“.

„Екстрите“

Няколко пъти клиентите ограбват всичко спечелено през деня от №3. Вечерта майката и бащата на сводника й я успокояват „Нищо къзъм. Важното е, че ти си жива и здрава, че можеш да работиш. Утре ще изкараш повече!“.

Така минават две години – от 2008 до 2010г. През това време №3 се прибира в България няколко пъти, но винаги, придружавана от сводника си. Когато майка й разбира, че работи като проститутка тя отрича. „Страхувах се, обяснява момичето. Братовчеди, братовчедки, всички са свързани в бизнеса, твърди тя. При най-малкият риск да не се прибера обратно в Полша ставаше страшно. Под претекст, че живеем на съпружески начала, а аз искам да избягам, правеха живота на родителите ми невъзможен, вдигаха скандали, които траеха по няколко дни, заплашваха, че ще ми се случат страшни неща. Действаха като по команда. Сигурна съм, че дори полицаите в района, в който живея, бяха подкупени. Всеки опит да се оплача, да потърся помощ пропадаше“.

Без №3 сводникът често пътува до България с брат си. „Идваха си заедно за море, за Нова година, разказва тя. Прибираха се в България, за да си купят коли, лаптопи… Връщаха се за сватби на приятелите и роднините си. Тук можеха да покажат, че имат пари – когато се напиеха късаха по 500 евро. В същото време в Полша аз изпълнявах нормата. За около седмица сумата, която сводникът искаше да завари, когато се прибере, стигаше до 2 – 3 хил. евро“, спомня си още №3.

Понякога сводникът се прибира в България заради делата, на които трябва да се явява като обвиняем за търговия с наркотици, за изнудване, дори за побой над човек в инвалид в количка… Друг път пътува, за да доведе нови момичета.

„Някои от тях имаха психически проблеми, разказва №3. Те му бяха особено „ценни“ защото ги караше да изпълняват т.нар. „екстри“. Заставяше ги да работят без презерватив. Така изкарваха повече пари без изобщо да осъзнават какви могат да бъдат последствията. Търсеше специално момичета от домовете за деца без родители или самотни майки с по 4-5 деца. Имаше семейства, които сами продаваха непълнолетните си момичета. Издаваха му дори пълномощно, за да може да ги изведе през границата“.

Вижте още: България – център на трафика на хора

Телефонът

В Полша сводникът е излежал няколко кратки присъди за притежание на наркотици. Полицията в Груец също е наясно, с какво се занимава №3 и кой я контролира, но не предприема нищо. „Понякога момчетата от патрулната кола, която охраняваше магистралата, спираха при мен, питаха защо съм с копие от личната си карта, а не с оригинала, а аз ги лъжех, че съм настанена в хотел и картата ми е останала там. Записваха данните ми, снимаха ме. Казваха, че е за да могат да ме идентифицират или да ме издирят ако се случи нещо с мен“.

Телефонът, който №3 носи със себе си по време на работа е плътно обвит в черно тиксо. Така тя не може да използвам клавиатурата му. „Когато сводникът ми звънеше отговарях като използвах кибритена клечка, но никога не можех да затворя сама. Той слушаше каква цена уговарям, какво се случва докато съм с клиент, какво си говоря с него“.

Един ден сводникът идва да прибере №3 от работа по-рано от обикновено. Когато се прибират пуска запис на разговора й с клиент, в който тя го разпитва на колко километра е Варшава и знае ли къде се намира българското посолство?

„Би ме в продължение на два дни – сутрин, обед и вечер, спомня си момичето. Почиваше си и започваше отново. Вдигаше ме от сън, за да ме бие. Изкърти ми зъбите, по тялото ми нямаше здраво място, очите ми бяха сини и подпухнали, бъбреците ме боляха непоносимо“.

На третия ден, въпреки вида й, отново я извежда на работа. „Изхвърли ме на пътя като парцал. Едва стоях на краката си!“, спомня си №3.

Същия ден тя моли двама от клиенти си да й разрешат да се обади от телефоните им на майка си в Българя.

Пътят назад

„Беше около 12 на обяд. Поляците, които току-що бях обслужила бяха пияни, но много добри, спомня си №3. Казах на майка си, че съм решила да избягам, независимо от последиците и малко по-късно тя ми позвъни обратно, за да ми даде телефон на българското посолство във Варшава. После помолих клиентите да ме закарат до там“.

Час по-късно №3 е вече в полската столица. Шофьорите, с които пътува, я оставят в китайски ресторант някъде в покрайнините на града. Предлагат й супа, тя отказва. „Имах около 700 злоти (приблизително 200 евро) от оборота си през деня, рязказва тя. От тях около 150 злоти дадох за разговорите, които бях водила от телефоните на клиентите си и за транспорта. Те не искаха парите, но аз настоях. Не исках да съм борчлия на никого“.

Така №3 остава на улицата с всичките си страхове. Наема такси, което да я откара до българското посолство, но вече е късно за среща защото работният ден е приключил. „Помислих си да потърся място, където да прекарам нощта, но почти навсякъде в евтините хотели има български проститутки, казва момичето. Много от тях бяха от селата около моето и можеха лесно да ме познаят. За това помолих шофьора на таксито да ме остави да пренощувам в колата му“.

Навън е хладно и вали, въпреки, че е началото на юни. Срещу 200 злоти №3 прекарва нощта на задната седалка, завита с постелките на колата. Парите трябва да компенсират последните курсове на шофьора, пропуснати заради нея. Сутринта го моли да я закара до близкия пазар, за да си купи панталон и пуловер. „Изведнъж се почувствах неудобно, казва тя. Помислих си, че не мога да отида в посолството във вида, в който бях прекарала последния ден на паркинга край Груец. Сигурно е било някакво предчувствие – в момента, в който влязох в сградата майка ми беше позвънила за пореден път. Беше разтревожена защото не ме беше чувала след последния ни разговор преди ден. Радвах се, че не може да ме види – фон дьо тенът с който криех синините си вече беше изтрит и отоците от последния бой личаха ясно по лицето ми. Така ми направиха снимката за пасавана, с който трябваше да пътувам до България“.

Грешката

От страх, от несигурност, от липса на опит, а и защото е бременна от сводника си, по време на разпита в българското посолство във Варшава №3 категорично отрича, че мъжът, с който е живяла на семейни начала е и неин сутеньор. „Знаех, че хората усещат как ги лъжа, увещаваха ме да не крия нищо, но аз се страхувах, признава момичето. Това беше поредната ми голяма грешка“.

В Полша сводникът е излежал две присъди. Една за притежание на наркотици и втора – защото бил заловен с фалшиви пари. Опитал се да плати с тях глоба за превишена скорост. При разпита на №3 в българското посолство полската полиция открива, че по едно от делата му е наложена пробация, която е нарушил.

„Историята беше друга, казва момичето. С брат му платиха доста пари на лекар в България, който да му издаде фалшив документ. Според него във времето, когато е трябвало да се явява за подпис в полицията е лежал у нас в психиатрична клиника, за да бъде лекуван от наркотична зависимост. И въпреки, че знаех толкова много все пак излъгах. Съчиних цялата онази история, че не се разбирам с майката на мъжа си, че тя ме тормози, че заради нея ме е бил. Казах, че съм загубила личната си карта… Сигурно не са ми повярвали, но нямаше какво друга да направят. Ако по време на разговора с полските полицаи бях признала всичко, сводникът можеше да бъде арестуван още там. Щяха да намерят у тях и парите, които ми беше взел и наркотиците му… всичко!“.

Около седмица №3 прекарва в защитен приют във Варшава. За това време е уреден самолетният й билет до София. Още след пристигането си тя е настанена в жилище на неправителствена организация за работа с жени, жертви на трафик и сексуално насилие, но остава там само ден.

„Бях изтормозена до краен предел, разказва тя. Исках да си отида час по-скоро, да видя с майка си, да спя в леглото си“. Но още с пристигането й у дома тормозът започва отново. Роднините на сводника са активирани дистанционно и кошмарът, от който се е страхувала през цялото време е на път да се сбъдне. Едва тогава решава да разкаже цялата истина.

Сега животът на №3 изглежда като чернова, която трябва да пренапише. От тук нататък тя има план, в който всичко трябва да се случи бързо – да завърши 8 клас, да си намери работа, да има семейство и дете.

Трябва да обърне страницата.

Автор: Спас Спасов

Източник: Дневник

Жертвите на трафик нямат ИМЕНА!

Ние от „Гласът на младите хора“  продължаваме да обръщаме внимание на един проблем, за борбата с който в световен и европейски мащаб се инвестират все повече усилия. Но не и в България! 

В България това е поредният подминавам проблем от институциите, който за съжаление не е толкова на преден план. А трябва.

Преди време „Дневник“ публикува поредица, в която представиха това престъпление и последствията от него от различни гледни точки.

Днес ви припомняме един от материалите по темата. Материал, който ни показва, че жертвите нямат имена. Те са просто хора, които губят своята идентичност в мрежата на трафика. 

Тук имената са на заден план. Тук говорим за стока. Тук се продават тела и животи.

Представяме ви историята на момиче №2: 

*****

Момиче №2 няма име. Не и в тази история. В живота си тя никога не е била №1, защото винаги е била жертва. Отказът от самоличност е част от цената, която плаща за свободата си. В друг, по-жесток смисъл, това е цената, че я има. За да оцелее, е заличила всички следи на женствеността си. Подстригала е косата си по момчешки, а ноктите си е изрязала почти до дъно. По мургавото й лице няма и следа от грим.

За повечето от редовните клиенти на автомивката, където работи, №2 е момче. Понякога й дават големи бакшиши. Чака времето, когато „ще се постопли“, за да си потърси работа с по-висока заплата. И другото време – когато ще получи справедливост.

Спомени от дома…

Момиче №2 няма име, защото е настанена в едно от защитените жилища за жени – жертви на трафик и сексуална експлоатация.

Първите 18 години от живота си прекарва в приюти за деца без родители. Изоставена е веднага след раждането си, а първият дом, в който се озовава, е в гр. Омуртаг. Вторият – домът за деца за предучилищна възраст „Христо Ботев“ в с. Посабина. Оттам е останал споменът за ужасен глад, за хляб и сол от време на време и нищо друго.

От дома в с. Брестовица има други спомени. „Нямаше вода да се къпем“, спомня си №2. „А зимата – ужасен студ. Едно дърво нямахме да се стоплим…“

После разказва за систематичния бой, заради който редовно бягала. Има си обяснение за това: „Не слушах…“

Последните две години от 2005 до 2007 прекарва в един от домовете за деца без родители в Русе. Докато разказва за тях, гледа някъде нагоре: „Най-хубавото време… В детството се върнах… Учителите се държаха добре, водиха ни на цирк… Не бяхме виждали дотогава.“

Цитираните реплики не са буквални цитати. Редактирани са сериозно. След 18 години в българските домове за деца, лишени от родителски грижи, №2 едва говори на родния си език. Толкова едва, че трудно я разбирам.

Въпреки това е завършила 10 клас в Професионалната гимназия по промишлени технологии в Русе. След това започва другият й живот.

Приятелките

Първата работа на №2 е в Русенската корабостроителница – едновременно чистачка и заварчик на половин бройка. За това получава 180 лв. През няколко запознанства с различни жени в завода момичето най-сетне получава предложение, което звучи като истински шанс. Една от новите й приятелки я кани да се настани в жилището й. Малко по-късно й казва, че познава жена във Велико Търново, която може да й намери работа като камериерка.

За №2 това звучи като спасение от мизерията. Тя все още не знае, че адресът, на който трябва да отиде за среща, е жилище на една от известните сводници в града.

На пръв поглед жената изглежда грижовна и приветлива. Дава й стая в дома си, който дели с още четири момичета. Те също уж чакат за работа. Първите дни след пристигането минават в пълна и неочаквана безметежност.

Внезапното признание, че №2 е излъгана, идва в присъствието на няколко от биячите на сводницата. Спокойно, дори рутинно тя обяснява, че е платила за момичето 500 евро, които някак си трябва да избие. Вариантът – работа като проститутка на повикване в няколко от градските хотели. Обещава й, че ако не създава проблеми и прави, каквото трябва, ще успее да спести пари за малък апартамент. За него №2 мечтае от момента, в който напуска социалния дом в Русе.

Сводницата има собствена фирма за таксиметрови услуги. Приема поръчките на личния си телефон, след което на адреса, посочен от клиента, пристигат и петте момичета. Срещу 100 лв. избраната прекарва с него час и получава половината от сумата. Цената на всеки следващ час договаря сама в зависимост от желанията на клиента си. Тази сума също се дели наполовина, а бакшишите остават за момичетата.

Вижте още: България – център на трафика на хора

В апартамента на сводницата е весело. Има изобилие от храна, пиене и наркотици. Има чести купони и благосклонни полицаи, на които се плаща, за да не притесняват никого в нелегалния публичен дом въпреки сигналите на съседите.

Сметките са чисти, отношенията коректни, а сигурността гарантирана. Няколко пъти в селата около Търново №2 попада на пияни клиенти, които я бият. Тогава вика момчетата от охраната. Те раздават  правосъдие веднага и на място.

Сега №2 говори за сводницата си като за благодетелка. Вероятно защото сравнява времето, прекарано при нея, с всичко, което се е случило по-късно.

Предложението

В края на лятото през 2010 г. работата в Търново намалява и момичето трябва да се прибере обратно в Русе. Сумата, срещу която е продадена, отдавна е възстановена, но тя така и не е спестила за апартамент.

Оттук нататък разказът става объркан, превъртян на бързи обороти и някак размит във времето. Мътен.

Зимата на 2011 г. минава в поредното неуспешно търсене на работа и жилище. След Търново №2 не желае да се занимава повече с проституция. Затова, когато пак чрез обща позната се запознава с Ангел, предложението му да гледа възрастна жена в Полша срещу добро заплащане й се струва нов невероятен шанс. На свой ред той също експлоатира успешно мечтата за собствено жилище и дори прави предварителна сметка, че за около година парите за него ще бъдат спестени.

Така на 29 юни 2011 г. №2 тръгва за Полша с Ангел. Пътуват с личния му автомобил, без да бързат, и три дни по-късно пристигат в малко село край Варшава. Там е подготвена нова изненада.

В къщата ги посреща жена, с която Ангел и още няколко момичета живеят от години. Всички работят като проститутки на близките паркинги. На един от тях №2 се озовава още на следващата сутрин след заплахи, които звучат убедително. Без пари, без документи, без телефон, но винаги следена отблизо.

На паркингите се печели добре, защото потокът от клиенти е гарантиран – основно руски и украински шофьори на тежкотоварни камиони.

„Смените“ продължават по едно денонощие с два часа почивка за баня и вечеря – от 7 до 7, от сутрин до сутрин. Следват два часа сън, а след него „почивен ден“ на магистралата. Там работата е по-лека, защото клиентите са по-малко. Останалите момичета преодоляват безсънието и изтощението с наркотици. №2 отказва въпреки заплахите на Ангел: „Това не ти е България. Тук няма кой да ти помогне“, предупреждава той.

Под ключ

Сводникът прибира всички пари на №2 и останалите момичета – трябвали за лечението на болната му майка. Пребърква чантите им след всяка смяна, не им позволява да си купуват допълнително храна, нито дрехи. Така минават две мъчителни летни седмици, в които клиентите непрекъснато намаляват. Изнервен и след нова серия заплахи Ангел иска от момичето да краде като джебчийка. Категоричния отказ тя плаща с няколко предупредителни шамара. Жестокият побой следва няколко часа по-късно, когато е хваната от жената на Ангел, докато се опитва да вземе от портфейла му парите, които смята, че той й дължи.

От ударите в главата №2 припада и така е откарана в близката болница. Бъбреците й са натъртени от ритниците, а състоянието й е толкова сериозно, че се налага да бъде хоспитализирана. Въпреки това повиканите полицаи губят интерес към разпита й, след като установяват, че не говори полски. Вместо нея на въпросите им отговаря едно от момичетата на Ангел. То обяснява, че става дума за нелеп инцидент. Останала сама, през нощта №2 решава да избяга.

„Нямах лична карта, само картонче с адресната си регистрация, разказва тя. Не говорех и не разбирах дума полски, беше тъмно, не познавах мястото…“ Когато все пак успява да се добере до полицията, незнанието на езика й изиграва нова трагична шега.

„Поискаха ми лична карта, а аз подадох картончето“, обяснява №2. Полицаите решават, че се е загубила, и затова услужливо я откарват до дома на Ангел. Там жена му, която говори добре полски, разказва версията, че №2 е психично болна и любезно благодари за оказаното съдействие. След като полицаите си заминават, Ангел я предупреждава кратко и ясно: „Сега ще те убия!“ Докато изчаква това да се случи, момичето остава заключено в една от стаите на къщата.

Бягството

„Вечерта Ангел и жена му заспаха пияни“, разказва №2. „От прозореца на стаята, в която бях затворена, до земята имаше няколко метра. Приготвих си малко багаж, взех нож и скочих.“ При падането от първия етаж момичето навяхва крака си, но въпреки това решава да влезе през друг отворен прозорец в стаята, където спят Ангел и жена му. „Исках да го убия, преди да си тръгна. Трябваше да си отмъстя по някакъв начин за всичко, което ми беше причинил, но се отказах в последния момент. Реших, че няма защо да цапам ръцете си с него.“ От устата на №2 клишето не звучи банално. Разказът е хладен и от дистанция. Сякаш историята се е случило другиму.

Пияни, сводникът и жена му спят дълбоко, затова не усещат как момичето тършува за личната си карта. След като я открива, отново скача през прозореца и едва не вика от болка, но страхът явно е по-силен от нея.

Магистралата, на която №2 е изпращана да проституира, е близо – зад гората. Шофьорът на първата кола, спряла на стоп, звъни в полицията и така историята тръгва към края си.

„Прекарах няколко часа в ареста на управлението, докато решат какво да правят с мен“, спомня си момичето. „Питаха ме дали имам пари.“

Всичко, с което разполага, са 80 евро, скрити от Ангел. „Половината ми бяха подарък, бакшиш от един клиент. Май беше украинец“, разказва №2.

С парите момичето се качва на микробус, който вози турски работници и семействата им от Германия през България.

Около 23 ч. на 19 юли м.г. пристига в Русе. Нощта прекарва под балконите на един от блоковете край автогарата в града. На следващата сутрин сама отива до полицията. В първите четири дни след връщането си в България №2 е настанена в русенския център „Надя“ за жени и деца, пострадали от домашно насилие или трафик. След това е насочена към друг център във вътрешността на страната. За да изчезне. Сега върши момчешката си работа и чака лятото.

Автор: Спас Спасов

Източник: Дневник

 

България – център на трафика на хора

500 от около 5000. Или едва около 10 на сто. Това е процентът на измъкнатите от канали за трафик на хора.

 Хора, на които животът им се е променил изцяло. Хора, които вече няма да са същите.

А това е поредният проблем, подминаван от масата. Поредният проблем, за който цъкаме, като слушаме, но забравяме за него след 2 минути. Поредният проблем, по който институциите не взимат категорично отношение. 

А разкриването на канал за трафик на хора и най-вече довеждането на разследването до успешен край – до осъдителни присъди, става все по-трудно. Основната причина е, че е необходимо съдействие от жертвата. И тя да се чувства именно жертва.

България все още е основно страна източник на трафикирани лица, но през последните години също е станала и страна на транзит и крайна точка на трафик на хора.

Да, приятели, не се успокоявайте, че трафикът на хора е просто поредната страшна статистика. Не си мислете, че го има само в големите държави или на филм. Всичко се случва под нашите носове. Тук – в нашата страна.

Сексуалната експлоатация е най-често срещаната форма на трафик, но в същото време расте броят на лицата – жертви на трудови злоупотреби. По данни на прокуратурата, броят на жертвите на трафик, които са били част от досъдебно производство, са средно 530 на година, като 86% от тях са жени. 77% са сексуално експлоатирани, а 12% са жертва на принудителен труд, най-малката част са жени, трафикирани, за да продават новородени деца. В статистиката присъстват и случаи на насилствена просия и джебчийство и жертви на трафик на органи.

Числата включват само лицата, които са дали съгласие да свидетелстват по такива случаи, което означава, че реалният брой на пострадалите е много по-висок.

Тенденция е и растящият брой екплоатирани мъже в секторите на земеделието и строителството.

Какъв е профилът на потенциалната жертва?

Жертви на трафик на хора можем да бъдем всички ние. Затова казваме, че това е голям проблем, въпреки неглижирането му. Ние от „Гласът на младите хора“ не можем да разберем как такива сериозни теми и проблеми може да се поставят на заден план както от обществото, така и от управляващите.

Основно жертвите са от малки населени места с висока безработица и бедност и млади хора, напускащи специализирани институции. Лицата все по-често се набират по интернет, през уебсайтове с обяви за работа, за онлайн запознанства, социални мрежи и др.

България се отличава с големия си брой трафиканти, но и жертвите стават все повече.

Трафикираните от България лица се озовават най-често в Германия, Гърция, Холандия, Австрия, Франция, Кипър, Полша, Италия и Чехия. Сезонният трафик на хора също не е рядкост, като експертите посочват конкретния пример на изпращане на български работници да берат боровинки в Швеция. Броят на експлоатираните лице вътре в страната също е нараснал.

Плашещото е, че много от жертвите не смеят да свидетелстват, а въпросът е „Защо?“

Хората, експлоатирани от трафикантите рядко се измъкват от канала след собствени признания и рядко се обръщат към полицията. Разследващите в България разказват, че дори понякога колегите им в западноевропейски страни трябвало да обикалят и да общуват с едно момиче в продължение на 4-5 години, за да се отпусне то и да каже, че всъщност е жертва.

Отстрани погледнато, може и да изглежда странно – защо момиче, принудено да проституира например, не го казва при първото питане на човек в униформа? И то не го прави, не само ако е под наблюдение, но и когато сутеньорът не е наблизо. Когато е съвсем само на улицата, а не затворено.

За специалистите това е лесно обяснимо – пленът, натискът, принудата все по-рядко са физически. Тъй като тогава рисковете за трафиканта са много по-големи.

Затова се набляга на психологическия натиск с който да се предотврати свидетелстването.

Често се среща и внушението, че трафикантът работи с полицията, че там са „негови хора“.

На жертвите непрекъснато се втълпява и натяква, че са нелегални, че обърнат ли се към властите, те няма да им помогнат, а ще ги арестуват. Положението се усложнява и от факта, че и на Запад част от полицаите не са обучени как да работят с жертви на трафик, че невинаги могат да ги разберат, че понякога объркват пострадалите с нелегални имигранти или доброволно проституиращи.

„Ако проговориш, лично ще те обвиня в разпространение на дрога!“ – това била друга редовно отправяна заплаха от трафикантите. Страхът от обвинение в незаконна дейност действал, тъй като много от момичетата държали наркотици за себе си и клиентите.

Най-непокорните били държани постоянно затворени, без достъп до външния свят – само с клиентите и със сводника. В опит да се спасят момичетата симулирали здравословни проблеми, за да отидат в болница. Една девойка дори скочила от втория етаж, разказват експерти в България.

Уплашени до смърт, загубили доверие във всичко, незапознати със законите.

Необразовани, незнаещи нито една чужда дума… без никаква подкрепа!

Така могат да бъдат описани много от жертвите. Поради тази причина те са толкова лесно държани от похитителите си. Те са сами сред вълци, готови да ги изпозлват по всякакъв начин. Много често самите те не знаят в коя държава се намират. Държани в невидение.

Представете си колко ужасно е това!

А взима ли мерки държавата?

НЕ!

Държавата не следи изкъсо схемите и трафика. В момента покрай бежанската вълна също има голяма опасност от трафик на бежанци, но не. Нашите институции са спокойни.

И затова средно около 5000 души у нас са жертва на трафик на хора.

Затова тази цифра може да стане още по-голяма.

И да чуваме за още повече пропиляни животи. Изпълнени с незнание какво се случва с тях и СТРАХ.

Страх, че този ад няма да свърши. Страх, че няма да видят изход от ситуацията. Страх, че погубват себе си в този кръговрат на ада.

Време е да обърнем внимание на този проблем, защото той съсипва не само хората, попаднали в трафика. Той съсипва техните семейства. Техните близки хора, които никога не се отказват да ги търсят.

ВНИМАВАЙТЕ! Бъдете бдителни с кого се запознавате, на кого се доверявате. Не всеки, който иска да ви помогне е с добри помисли към вас. Хората станаха прекалено лоши!

А Вие, институции, обърнете внимание на проблема. Нека започнем да обръщаме внимание на неща, които се знаят от обществото, сблъскваме се с тях прекалено често, но ги оставяме настрани. Сякаш не са важни.

Време е да спрем трафика на хора.

Време е да им обърнем внимание преди да са станали жертви.