Етикет: Тодор Живков

Времената, когато Москва ни забрани добива на нефт и газ

Днес ще ви запознаем с документи и факти, които политологът Антон Тодоров предостави на „168“ часа преди време. От тези документи се разбират много интересни неща свързани със Съветския съюз и по-специално това, че той строго е ограничавал България да добива нефт и газ от свои находища.

Публикуваме тези документи, защото  те по категоричен начин говорят, че България не само е изпитвала недостиг на важните суровини, а е била принудена да ги купува по дългосрочни договори.

А и не само, че сме можели да ги купуваме от едно място, а и са ни продавани на  цени по-високи от пазарните в света по онова време. Така в продължение на десетилетия сме страдали от остър дефицит на горива за промишлеността.

Тези документи, които ще прочетете правят на пух и прах всякакви измишльотини за милиардите печелени от режима на Тодор Живков от реекспорт на „безплатен“ съветски нефт и газ.

Ние от „Гласът на младите хора“ публикуваме фактите, които споделя Антон Тодоров пред „168 часа“ без никаква редакторска намеса.

********* 

През целия ли съветски период е имало такива ограничения?

„Нека да обясня, че ще бъде необективно да говорим за ограничения през целия период на съветско господство у нас – споделя Антон Тодоров – Според мен има два периода, свързани с тази тема – до 1964 г. и след това. Работата по оценката на прогнозните запаси от нефт и газ са започнали през 1960 г. и са провеждани в съответствие с решенията на заседанието на Постоянната комисия на СИВ по нефтената и газова промишленост, състояло се през 1959 г. в Букурещ.

Вижте още: Николай Колев – Босия: България се управлява по руски модел

Тази оценка е изпълнена от Постоянна работна група на Комисията по геология, извършена е по единна методика, разработена от същата група и одобрена от комисията. В доклада изрично се подчертава, че цялостната научно-техническа и методическа помощ в организацията и изпълнението на тази оценка е извършена от съветската част в тази комисия

В резултат на това през 1961-1962 г. е подготвен доклад за основните направления на геологопроучвателните и сондажните работи, който е одобрен от Изпълнителния комитет на СИВ през юли 1963 г.

Всичко това се случва в периода, когато на власт в Съветския съюз е Никита Хрушчов. През тези 1-2 години до неговото сваляне е имало определени, макар и ограничени идеи и предложения за изготвянето на национални програми за развитието на нефтената и газова промишленост в държавите от СИВ. През октомври 1964 г. на мястото на сваления Хрушчов идва Брежнев и започва близо двадесетгодишен застоен период, в който страната ни е ограбвана както никога преди. Застойното ръководство на Съветския съюз, в лицето на геронтократи в Политбюро, както се казва висшият партиен орган след 1966 г. (от 1952 г. дотогава се нарича Президиум на ЦК на КПСС), страда от силна конспиративна нагласа и смята, че допускането на възможност държави от Източния блок да започнат сериозни проучвания и развитие на собствени нефтени и газови добивни възможности, ще ги еманципира от контрола на Москва.“

В подкрепа на думите си политологът цитира мемоарите на Горан Готев:

“Хамър току-що се бе завърнал от посещения в Москва и Букурещ и несъмнено искаше да сподели впечатленията си от срещите си с Брежнев и Чаушеску, но започна с главното:

  • Знаете ли, че в Черно море притежавате огромни запаси от нефт? Също като румънците. Доказаха го спътникови снимки… Затова предложих на Чаушеску да създадем смесено американско-румънско дружество, като проектът изцяло ще се финансира от “Оксидентъл петролиъм”…Чаушеску ентусиазирано се съгласи и бяхме почти пред сключване на споразумение, но само след два дни неочаквано даде заден ход. На въпроса му защо се отказват от една толкова изгодна за тях инициатива той без заобикалки ми призна:
  • Заради руснаците. Брежнев категорично се противопостави с аргумента, че това нямало да бъдат морски петролни платформи, а американски военни бази за наблюдение на Съветския съюз и съседните социалистически страни…Хамър ни увери, че възнамерява в най-скоро време да посети и България, за да изложи същия проект и пред Тодор Живков:
  • Вие дори си нямате представа какви големи петролни ресурси имате, а постоянно зависите от вноса на нефт и нефтопродукти.“ (Готев, Г., Живях при диктаторите на ХХ век, С., 2008, изд. Труд, стр. 453-454).

Докладът, който прави на пух и прах теориите за печелените пари от Тодор Живков

В доклада на Постоянната комисия на СИВ по нефтената и газова промишленост изрично е подчертано, че “в България и Полша, както е известно, през последните 3 години са получени значителни резултати от проучвателните дейности, отбелязващи откриването на значителни находища от нефт и газ.

image_5489455_305_0

Проучването сочи и още нещо важно като факти – в диапазона до 3000 м находищата са минимални. 90% от потенциалните находища, които пак подчертавам, са идентифицирани с технологиите на онези години, се намират в диапазона 3000-5000 м. 10 % са в диапазона над 5000 м. Дълбочините, които днес проучва консорциума, съставен от фирмите “Тотал”, “Репсол” и “ОМВ” е точно в този диапазон, който е бил на практика недостъпен за онези технологии. На стр. 26 от доклада на комисията на СИВ откриваме още по-впечатляващи числа.

image_5489456_305_0

Оказва се, че горните запаси от 130 млн. т. за нефта и около 134 млрд. куб. м. за природния газ са извлекаеми дори по възможностите на технологиите преди 50 години запаси. А на стр. 26 виждаме, че геоложките запаси за нефта са още по-големи – 325 млн. т.

image_5489461_305_0

В доклада е направен недвусмисления извод, че “увеличаването на прогнозните резултати за запасите от нефт и газ, пресметнати към 1 януари 1964 г. се случва главно поради увеличаването на дълбочината, която е проучена в редица райони, заради увеличаването на мощността от гледна точка на запасите при някои геологически формации, както и заради включването на нови площи в проучвателния процес.” Докладът прави и още едно важно заключение: “В тясна връзка с горните заключение се намира и увеличаването на плътността на прогнозните запаси. Ако през 1961 г. плътността на запасите (сумарно извлекаемите запаси от нефт и газ) представляваше 3,7 хил. т. на 1 кв.м площ, то към 1 януари 1964 г. тя нараства до 5,3 хил. т. , независимо от увеличаването на площите на перспективни находища.“

Документите правят на пух и прах и всякакви измишльотини за милиардите печелени от режима на Тодор Живков от реекспорт на „безплатен“ съветски нефт и газ.

Източник: 168 часа

Реклами

ДикТАТОрът Тодор Живков

Да живее Бе- Ка- Пе! Или новото Бе-Се-Пе. Не знам вече.

Това крещи умът ми след като видях снимките на които Корнелия Нинова се покланя на паметника на дикТАТОра Тодор Живков.

Преди месец Корнелия Нинова бе избрана за новия лидер на партията Майка с цели 395 гласа. Да пази Господ.

Това е първият случай, в който жена застава начело на Столетницата.

Същата тази госпожа обяви тогава, че БСП има нужда от промяна. И чудото се случи. Бе-Се-Пе става Бе-Ка-Пе.

Депутати от партията посетиха родната къща на Тодор Живков.

Социалистите поднесоха и цветя пред паметника на Живков. Амин.

Кметът на общината Румен Гунински е подел инициатива да събере на едно място в къщата-музей всички експонати, свързани с работата и живота на Тодор Живков.

Други кметове от страната вече са се отзовали и музеят постоянно се допълва.

Явно сме в машина на времето.

Социалистите май нещо тъгуват за живковото време. Лиспва ли ви, другари?

Г-жо Нинова, нали щяхте да търсите промяната, модерното, новото .. какво правите вие там? Какво търсите в миналото?

Някой би казал, че уважавате историята на партията. Някой би ви защитил, че все пак трябва да се почете паметта на Тодор Живков.

Ама не е ли малко срамно, че уж сме във Възродителен процес, а вие се връщате към корените на едно управление, което ни даваше всичко друго, но не и свобода.

Не е ли малко лицемерно, че след преврата точно вашата партия се отрече от него и го обвинихте за всички грехове, а сега му се кланяте?

Или г-жо Нинова, вие тогава сте били част от СДС и не си спомняте? Нищо ще ви простим! 

Опредлено с тази снимка вие показвате, че сте наследници. Но и ние се чудим на какво? Може би и вие не знаете.

Няма лошо да се помни историята и младите да знаят за Живков. Смешно е обаче БСП да му се покланя.

Само се чудим Корнелия Нинова защо не взе със себе си и Бойко Борисов? Щом ще се връщат назад в историята, да го правят достоверно и хронологично.

Защото всички знаем, че Тодор Живков е неделима част от миналото на нашия обичан министър-председател.

Можеше и внучето да вземе със себе си. Нали от малки трябва да се учим да помним историята.

Накрая ще кажа само едно. До последен дъх другари и другарки.

Да живеят БКП и другарят Тодор Живков

Комунистическата върхушка изкъпа народа с ядрени отрови, мълчи гузно и днес за престъплението си

Преди дни си спомнихме за 30- годишнината от аварията в „Чернобил“. Но днес също не трябва да останем безразлични към зловещия спомен за пролетния ядрен дъжд на първомайската манифестация за Деня на труда. Народът манифестираше безропотно и скандираше „Да живеят БКП и др. Тодор Живков“. А партията най-цинично го „поля“ с престъпно мълчание и убийствен радиоактивен дъжд.

Комунистът милионер

Коментар Васил Василев публикуван и цитиран от Faktor.bg

След взрива на атомната електроцентрала до Припят в СССР на 26-и април започва да се разнася радиация в цяла Европа. Толкова безшумно и невидимо, колкото е била и новината за ядрената катастрофа. За няколко дни радиационният облак е надвиснал и над България, сякаш за да съобщи за пореден път на българския народ, че измъкване от лапите СССР няма. За да покаже на страната ни, че не е нужно да я окупира отново. Въпреки опасностите Политбюро на БКП, както и голяма част от червените велможи в страната знаят за аварията, както и че радиационният облак вече е нахлул и у нас, крият истината, за да не компрометират

великата страна на Съветите

На Първи май 1986 г. БКП изкарват на манифестация за Деня на труда целият народ, за да се поклони пред портретите на вождовете – Димитър Благоев, Георги Димитров, Тодор Живков, както и на социалистически герои на труда. Тогава червените другари показаха колко струва животът на българите за тях – една безумна манифестация, каквито бяха и всички други. И днес, когато по-младите питат за този ритуал на загубеното време, възрастните им отговорят с ирония „охо, колко сме ходили, вие нищо не знаете“.

Бъдеще, зависимо от миналото на комунизма

„Обожествяването на друго човешко същество, независимо от неговите качества, е унизяващо предизвикателство спрямо собствената ми личност. Да признаеш и цениш качествата на едного или другиго е нещо в реда на нормалните човешки отношения, но да паднеш на колене пред същество, което, както казва народът, “майка е раждала”, и да скимтиш името му – това е не само унижение, но и отрицание на човешката ти същност, на личността ти, на характера ти, на всичко, което си ти. Това е някакъв вид смърт“, пише в своите „Задочни репортажи“ журналистът-дисидент Георги Марков по повод на манифестациите.

Първомайската от 1986 г. обаче остава като по-специална, тъй като е заредена освен с „народна любов“, и с пролетен радиационен дъжд от СССР. Като на всеки празник, след манифестация е най-нормално човек да отиде на пазар, да си купи зеленчуци за салатка. Това обаче са същите зеленчуци, които ги е валял ядреният дъжд. Простосмъртните българи пазаруват като за Първи май пред погледа на велможите, които мълчат и тайно ядат специални вносни храни и чисти води. За останалите – само български, за да не се появи и капка съмнение за кошмара в Припят, или просто, за да не се губи нито ден за родното производство.

Вторият радиационен пик

е в края на 1986 г., защото „народното стопанство“ не се съобразява с препоръките на експертите да изхвърли първия пролетен откос от зелените фуражи и плодове, и така радионуклидите попадат в месото и млякото, плодовете и зеленчуците в консервите. Чрез храните цезият в орга­низма на хората се увелича­ва силно, като на места достига стойности, по-високи дори от май 1986 г. Това е т.нар. втори Чернобил за България.

Осъдените за престъпно премълчаване на аварията в „Чернобил”

След 1990 г. екип от катедра „Атомна физика“ издава книгата „Истината за чернобилските замърсявания в България“. Изследванията показват, че сумарната радиоактивност, отложена през май 1986 г., е по-висока от стойностите през чист период, както следва – 90 до 1400 пъти в Северна България; 340 до 1700 пъти в Южна България, 1300 до 31 000 пъти в планинските райони. По степен на замърсяване (ако не броим Русия, Украйна и Белорус) България е на пето място в Европа след Швеция, Финландия, Австрия и Норвегия. По ефективна доза облъчване на населението за първата година, обаче, е на първо място на Стария континент – заради липсата на информация, оттам и на предпазни мерки.

Ядрените облаци от СССР идват като поредния бич за държавата ни от съветските братя. Те са само едно от физическите олицетворения на радиоактивния дъжд, който 45 години не спира да вали в България. В момента също се намират „синоптици“ с леви убеждения, които ни плашат с него и искат да ни изведат на поредната облъчваща манифестация. Те обаче останаха без своите кукли на мъчението, с които по времето на Живков можеха да си играят до смърт. Народът видя в наследничката на БКП – БСП и в нейните разцепления милионерите и олигарсите, които още през 90-е години си осигуриха светло бъдеще, както и на своите деца, раздавайки си червени куфарчета. А къде останаха пролетариите, работещите хора, трудоваците, онеправданите, за които БКП-БСП непрекъснато пледира?

30 години по-късно: Чернобил все още „Зона на смъртта“

Провалът днес обаче е налице. 30 години след като изкъпа с радиационен дъжд БКП своите „рожби“, отрочето й БСП е паднала по гръб, объркано в безпътица. Грехът на тази червена клика е не само, че скри опасността от народа си през 1986 г,, но и че три десетилетия не намери сили да се извини и покае за престъплението.

Автор Васил Василе,  цитиран от Faktor.bg

 

Недей псува, а накарай другите да те псуват

Имам странното чувство, че наш Бойко Борисов ни управлява по комунистически модел, плануван малко преди падането на строя през 89-ата година. Абсурдната анти-ДЕМОКРАТИЧНА политика, която води и през двата си мандата, започва вече да ми идва в повече и взех да се чудя дали политиката му не е била предварително подготвена от жадните и без това за власт комунисти, които уж си отидоха след преврата 1989 г.

Дали обаче методите и механизмите на Борисов за управление са предварително начертани от Тодор Живков?

Рядко чуваме Борисов да говори за връзката и отношенията си с комунистическия диктатор Тодор Живков. Още по-голяма рядкост е Бойко да ни разказва за разговорите, които е водил с  Живков.

Но днес  явно е ден за признания…

Днес премиерът Бойко Борисов отново заговори за тясната си връзка с Тодор Живков. Той обяви в ефира на БНТ тази сутрин, че когато бившият комунистически лидер Тодор Живков е бил под домашен арест в началото на 90-те години, а Бойко Борисов го е охранявал, двамата са говорили и за природен газ.

„След като беше домашен арестант, Тодор Живков ми е споделял за това“, каза премиерът Борисов и допълни, че опити за проучвания са били правени и по времето на тоталитаризма, но били спрени.

Изказването му по темата е по повод започналото проучване за  нефт и газ в блока „Хан Аспарух“ в българската акватория на Черно море.

Това съвсем не е първия път, когато Уважаемият от всички народи и племенните съвети (Борисов) в световен мащаб, говори за Живковото време.

Малко факти от дълбините на Google:

„Царят ми казваше: „Бойко, не се ядосвай, а прави другите да се ядосват!“, а Тодор Живков: „Недей псува, а накарай другите да те псуват!“ В общи линии смисълът е един и същ, но в единия случай – с народния език на Тодор Живков, а в другия – с по-аристократичния език на царя“. Това казва Бойко Борисов в интервю от 2012 година, публикувано на сайта „Hotnews“.

По думите на Борисов разбираме, че той явно се води по препоръките на диктатора Тодор Живков и Симеон Сакскобургготски.

Не мога да стигна Живков…

„Опитвам се да огрея навсякъде, такава ми е работата, но не мога да стигна Тодор Живков.“ Това заяви премиерът Бойко Борисов в предаването на Нова телевизия “Карбовски – директно” през 2010 година. Изказването му тогава, припомням за младите хора, бе след победа на футболния му депутатски отбор срещу италианските му колеги.

Карбовски тогава го попита дали не се чувства като Дядо Коледа, защото се опитва да огрее навсякъде, премиерът рече: “Това ми е работата, да огрявам навсякъде!”

За тези, които не помнят, през 2010 година в социалната мрежа „Фейсбук” имаше множество картинки, в които образът на ръководителя на Комунистическа България – Тодор Живков, се прелива в лика на днешния премиер.

Само 6 години след това, Борисов не е оприличаван на Живков, а на Пеевски, но това е друга тема.

Тогава, както и сега, Борисов обяви, , че е некоректно да бъде сравняван с Тато. „Некоректно е към Живков, разбирате ли?“ допълва Бойко Борисов.

Той затова и Пеевски емигрира, щото е некоректно да ви свързваме с него.

Борисов каза още, че „само една стотна от това, което е построил за България Тодор Живков, и което е направено за тези години, да направим, да достигнем икономическия ръст на тогавашната държава – би било огромен успех за всяко правителство”.

Любимото ми цитатче:

Б.Б:

„… аз мисля, че Живков направи максимума, за да се развива добре България и в същото време да няма такива тежки инциденти както в Чехия, в Унгария, да загинат хора…“. Това са думи на настоящия министър-председател на Република България, изтекли от телевизионна документация, заснета от „Совершенно секретно“ през 2008 година.

Филмът се казва „Тодор Живков – титан на отминалата епоха“ и е с времетрайност  45 минути. Самата продукция поразява, дори за руските публицистични мащаби, със своята лъжливост и хвалебствен тон към бившия първи секретар на БКП.

Филмът е изграден посредством интервюта с близки до Живков лица – члена на Политбюро Григор Стоичков, внучката Евгения Живкова, зетя Иван Славков и дългогодишния московски наместник в София – Шарапов. Пространно е дадена думата и на самия Живков, който красноречиво оправдава своето регентство и се жалва от преследванията, на които „днес“ е подложено неговото семейство.

За жалост обаче филмът е изтрит, което отново ми мирише на цензурка.

Борисовата тоталитарната държава (настояща Майка България)

Накратко, работата на Борисов е да огрява навсякъде, дразни се, когато го сравняват с Тато, а също така и със свински опашки. Въпреки всичко се опитва да достигне постиженията на Живков и успява – налага цензура, диктатура и прави политика, близка до Живковата.

Целта му е да не се изнервя и псува, а да накара другите да го псуват. Това мисля, че най-много му се отдава. Там му е чарът, дет се вика.

 

Сега сериозно, от всичко, което писах дотук, може сами да си направите сметката, че в България демокрацията е само книжка, забутана в комунистическо шкафче в Министерски съвет.

Защото най-важното при тоталитарната държава е лидерът, знаете, #КОЙ „коли и беси“ в държавата. Целта на ГЕРБ е точно такава, каквато е била целта на БКП след 1945 година.

Проникването във всички държавни структури, подчиняването им, обезличаването на институциите, налагането на определен метод на работа, назначаването на партийни кадри и агенти на ДС, а резултатът е един: партия-държава или държава, изцяло ръководена и подчинена от една партия. На практика, в момента положението на страната е точно такова –  една партия управлява (държи юздите) в големите градове. Една е партията, която управлява и в парламента.

Накрая имам един въпрос: ако хипотетично Бойко Борисов, някой ден, но не сега, е под домашен арест и му се назначи служебна охрана, нея ли ще издигнем после за премиер?

За един преател питам…

 

 

 

Комунистът милионер

 

todor_jivkov-06

Само от хонорари за събрани съчинения, които не е писал, но са издадени от негово име, Тодор Живков печели 1,8 млн. лв. още по времето на комунизма. На снимката генералният секретар на БКП произнася реч пред „щита и меча” на компартията – ръководните кадри в МВР и Държавна сигурност, пише desehistory.com.

Публикацията е цитирана от сайта desebg.com и е част от поредицата Истината за Живков и неговото управление на разследващия журналист Христо Христов. Ние от „Гласът на младите хора“ се заемаме да публикуваме загубената част от миналото на комуниститите, управлявали България 45 години.

Фактите говорят..

Четвърт век след краха на комунизма в България в обществото битуват различни митове и слухове за богатствата на комунистическите функционери, за изнесени в западни банки капитали или имоти в чужбина, закупени преди 10 ноември 1989 г. с народни пари, които впоследствие стават собственост на червени фамилии.

Един от малкото доказани от прокуратурата факти е свързан с крупни финансови придобивки от лидера на БКП Тодор Живков по не съвсем законен път.

Главна прокуратура доказва, че, бившият комунистически ръководител е получил над 1,8 млн. лв. хонорари за трудове, които никога не е писал.

Прочетете повече „Комунистът милионер“

17 години от смъртта на Тодор Живков

На днешния ден се навършват 17 години от смъртта на Тодор Живков. Той почина на 86 години. Живков, или както беше известен сред народа Тато и Бай Тошо, управлява България от 1954 г., когато става първи секретар на ЦК на БКП до 1989 г., когато е свален като председател на Държавния съвет на НРБ и генерален секретар на БКП.

t_zhivkov2

Тодор Живков е роден е на 7 септември 1911 г. в Правец. Има две деца – син Владимир и дъщеря Людмила (починала през 1981 г.). През 1928 г. е приет за член на БКМС. През 1932 г. постъпва на работа като букволеяр в Държавната печатница в София. По същото време се включва в нелегалната дейност на Българската комунистическа партия.

През 1934 г. е уволнен след провали в Държавната печатница и в две акции на Софийската окръжна партийна организация, но скоро е възстановен на работа. От 10 май до 19 октомври 1935 г. отбива военната си служба като трудовак в Шеста рота на Първа пехотна работна дружина в София. От юли 1938 г. до ноември 1942 г. пребивава в селата Дъскот, Лесичево, Говедарци.

Прочетете повече „17 години от смъртта на Тодор Живков“