Етикет: ТИМ

Г-н Борисов, помните ли защо умря Пламен Горанов?

Помните ли Пламен Горанов, г-н Борисов? Преди 4 години тялото му гореше пред Община Варна, а Вие подадохте оставка. Не искахте да гледате парламент, ограден с ограда и кръв по улиците. Още тогава трябваше да забравите за мястото си в обществения и политически живот в България!

В края на следващата година обаче отново се възкачихте на власт и оттогава от сутрин до вечер слушаме колко много ГЕРБ прави за България, как без ГЕРБ сме изгубени. Оттогава с Вашата арогантност и самозабравеност, облечена във власт, Вие монополизирате цялата държава. „Бойко Борисов пред нас и ние след него“!

Забравихте ли колко хора се запалиха и умряха и след Пламен Горанов, г-н Борисов? Забравихте ли колко хора умряха или останаха инвалиди за цял живот заради неизправностите по магистралите, с които не спирате да претендирате?
Забравихте ли, че България е парламентарна република с ясно изразено разделение на властите? Защо у нас взаимовръзката между трите власти е толкова очевидна, защо хвърляте прах в очите на хората? Те няма да търпят вечно.

Днес отново обещавате. Обещанията Ви са подигравка с българското общество – обещания за борба с корупцията, обещания за реформи, обещания за справедливост, обещания за стабилност.

Обещания за оставка.

Докога, агент Буда?

***

20 февруари 2013 г. plamen_film_gallery_02

Вече месец продължават масовите протести в цялата страна, породени от високата цена на електроенергията и първоначално насочени срещу електроразпределителните дружества. Във Варна протестиращите заплашват с гражданско неподчинение, настояват за оставка на кмета и искат освобождаване на Варна от групировката ТИМ,  на която се подчинява управлението на целия град.

В утрото на този ден пламъци ще погълнат един млад, неизживян живот. Горанов – български фотограф, алпинист и застъпник за граждански права, ще изгори на 36-годишна възраст.

07:24ч., сградата на Община Варна 

plamen_film_gallery_12

Млад мъж, облечен с тъмно яке, тъмни панталони и шапка с козирка, приближава сградата на Общината, преметнал червена туба през рамо.

Държи в ръцете си плакат, който гласи: „Оставка на Киро и целия общински съвет до 17:00 ч. на 20.02.2013 г.“.

Този млад мъж е Пламен Горанов.

Всичко продължава не повече от 5 минути. Пламен залива тялото си с течността от тубата, влиза в диалог с двама общински полицаи, които разбирайки какво планира да направи, се опитват да го разубедят.

Тогава Пламен пламва и за броени минути, докато полицаи и минувачи се опитват да изгасят тялото му, то изгаря до неузнаваемост.

На път към болницата е контактен и на няколко пъти казва, че не е искал да се самоубива, а само да протестира, за да получи оставката на кмета на Варна.

„Киро, Киро…, аз исках само мирно да протестирам, сега трябваше да съм на почивка в Анталия и не съм искал да се самоубивам“.

Според близки приятели на Пламен, той е починал поради грешка в плана си – ако е искал да се самозапали с цел самоубийство, щеше да го направи публично, пред камери и журналисти, за да предизвика силната обществена реакция и внимание.

plamen_film_gallery_05

„Искам да се махне Киро, не искам да умирам, искам само Киро и ТИМ да се махнат“.

Въпреки че обстоятелствата сочат, че Пламен не е искал да се самоубива, неговата трагедия беше приета от обществото като израз на саможертва.

След огъня остава само споменът

Събитието се превърна в мъченически символ, за който и до днес хората с болка си спомнят.

Веднага след смъртта на Пламен, негови приятели поставят началото на Грамадата от камъни пред Общината, която с времето се превърна в символ на „февруарските протести“ за гражданите на Варна – всеки ден те поднасяха цветя, палиха свещи, редиха снимки, страдаха – изпълнени от гняв и мъка. Докато най-накрая, след множеството опити на общинари да премахнат грамадата, която всеки ден се налагаше да гледат, те успяха да я потулят за точно една нощ, под претекст, че пречи на ремонтна дейност.

Приятели на Пламен Горанов са създали петиция и все още настояват там да бъде изграден паметник в негова чест, но за такъв и до днес не смее да се чуе.

plamen_film_gallery_14

Освен правителството, мисля, че във Варна основният виновник за този протест е ТИМ. Долу ТИМ!

38 минути след самозапалването на Пламен, премиерът първи мандат Бойко Борисов подава своята оставка и оставката на правителството на ГЕРБ.

3 март 2013 г., около 20:30ч.

С изгаряния от около 80% по цялото тяло Пламен Горанов почива във Варненска Военноморска болница.

След смъртта си се превръща в символ на зимните протести от 2013 г.

6 март 2013 г. 

Обявен е ден на национален траур, а Кирил Йорданов хвърля оставката си след 13 години на власт.

7 ноември 2014 г., Бойко Борисов отново е премиер

43-тото Народно събрание със 149 гласа „за“ и 85 „против“ избира Бойко Борисов за министър-председател в правителството, излъчено с мандата на Политическа партия ГЕРБ.

plamen_film_gallery_08

Вълна от самозапалвания в България

След смъртта на Пламен в началото на 2013 г., сериозна вълна от самозапалвания заливат България. Смъртните случаи след Пламен Горанов са 20. Последният е през април 2016 г.

plamen_film_gallery_04

Почивай в мир, Пламене!

С духа си Пламен събуди съзнателността на десетки хиляди граждани в цяла България. Ние няма да забравим за него и няма да простим на мафията.

Предлагаме ви да събудим отново спомена за Пламен с документалния филм Flame (Пламен), продукция на Dress Code, който изключително емоционално проследява фрагменти от живота на Пламен, както и причините той да протестира, чрез интервюта с най-близките му приятели.

Автор: Биана Гунчева
Снимки и видео: Dress Code

Реклами

Мафията си купува паметници на културата на безценица (ГАЛЕРИЯ)

За жалост.

Наскоро особено широк отзвук придоби случаят с царските конюшни и аферата около тях, завършила с оставката на областния управител на София – Веселин Пенев.

Тук историята е почти същата.

Сградата, която виждате на снимката, е позната като Стария окръжен съвет, който се намира във Велико Търново. Това е може би най-ключовото място в града – разположено е срещу портите на Царевец – главната българска крепост, по времето, когато Търново е столица на Второто българско царство (1185 – 1393).

mde

Сградата е паметник на културата, построена през 1910 – 1911 г. като Окръжна сметна палата, по проект на търновския архитект Георги Козаров.

Според информация от предходни години, тя е била закупена от фирма „Политкомерс СГ“, управлявана от Георги Вълев.

Покупката е извършена през август месец 2005 г., като тогава  „Пoликoмepc СГ“ ЕООД кyпува oбщинcкия имoт oт 1762 кв.м зa 1,47 млн. лв. нa paзcpoчeнo плaщaнe. Тогава кмет на Велико Търново е д-р Румен Рашев, той е от квотота на СДС и управлява града от 1999 до 2011 г.

Според декларациите тогава, Георги Вълев е предвиждал инвecтиция oт 15 млн. лв. зa изграждането на пeтзвeздeн хoтeл, носещ името „Цар Калоян“. По предварителен план хотелът тpябвaло дa отвори врати след тpи гoдини (до 2008 г.).

mon

Припомняме накратко, че Вълев е знакова фигура от „Килърите„, на която през октомври месец на 2010 г. е повдигнато обвинение за поръчителство на убийствата на шуменския бизнесмен Румен Рачев и адвокат Петър Лупов. През декември Шуменският окръжен съд постановява доживотна присъда без право на замяна.

След като Вълев се озовава в затвора, синът мy Вaлepи Вълeв продава cгpaдaтa и зeмятa през 2011 г. зa 1,893 млн. лв.

Кyпyвaч се явява вapнeнcкaтa кoмпaния „ЕОН“ ООД, пpeдcтaвлявaнa oт Кocю Кocтoв.

Следват някoлкo пpeхвъpляния нa aкции мeждy фиpмaтa нa Кocю Кocтoв и eднa oт фиpмитe нa cтpoитeлния пpeдпpиeмaч и зъpнeн бизнecмeн Гpигop Гpигopoв. В ocнoвaтa им e aпopтиpaнeтo нa Стapия oкpъжeн cъвeт във Вeликo Tъpнoвo, кoйтo Кocтoв пpeхвъpля нa Гpигopoв.

Пo дoкyмeнти cгpaдaтa и пapцeлът дo нeгo ca oцeнeни нa 2 837 900 лв., кoлкoтo e кaпитaлът нa нoвия coбcтвeник фиpмa „Цapeвeц Бeл Вю“ ЕАД.

Община Велико Търново се оказва с вързани ръце.

Местната власт нe мoжe дa cи въpнe coбcтвeнocттa нa cгpaдaта, зaщoтo в дoгoвopa нямa пocoчeн краен cpoк зa cтpoитeлcтвoтo нa хoтeлa.

Старата сграда е била peмoнтиpaнa пpeди пeтнaдeceтинa гoдини пo пpoeкт „Кpacивa Бългapия“ c пapи нa ЕС, ПРООН и Общината, но табелата, която видяхме ние, не изглежда да е на 15 години. Информация на сайта на организацията за извършен ремонт няма, архиви също. След проверката, която направихме, се оказва, че това е единственият проект, по който се извършват строително-монтажни/ремонтни работи на обекти на бенефициентите в областта на социалната и градска инфраструктура със задължително осигуряване на заетост на безработни лица.

cof

Покупко-продажбата продължава.

Използва се информация по разследвания на вестник „Янтра“:

През 2012 г. имотът се продава отново, като този път собственикът е крупният зърнен бизнесмен от Велико Търново – Григор Григоров. Вече на кметския пост е инж. Даниел Панов от ГЕРБ.

За Григоров знаем, че е един от спонсорите на ГЕРБ, бил е общински съветник от партията на Бойко Борисов в Търново за няколко месеца. 57-годишният бизнесмен е в топ 3 на износителите на зърно и един от най-големите собственици на земеделска земя в Северна България.

mon

Григоров крие за сделката

„Сградата не е моя“, отсича пред медиите зърненият бос и старателно отбягва въпроси около „продажбата“ ѝ. Според справка в Търговския регистър обаче, през октомври 2011 г. емблематичната сграда е включена в активите на дружество „Царевец Бел Вю“ ЕАД, явно създадено специално за целта по същото време. Едноличен собственик на това дружество пък е една от фирмите на Григор Григоров – „Агроком“ ЕООД.

Пpeз 2015 г. следвa поредната cдeлкa и нoвият coбcтвeник e пeнcиoннo ocигypитeлнa кoмпaния „Съглacиe“.

Пенсионният фонд „Съгласие“ (не)съвсем случайно е  на групата „Химимпорт“ АД, собственост на ТИМ.

Културното ни наследство — използваме го за правене на пари, или по-скоро за пране на пари — това тепърва предстои да разберем.

cof

Случаят със Стария окръжен съвет тъне в забвение от 11 години насам. Внушителната и емблематична за града сграда, все още красива отвън — тъне в разруха. Дори вече е затънала.

Сградата е частна собственост, която Общината не може да си върне, но въпреки този факт е участвала във въпросния ремонт на обекта с държавни пари.

Кутията на Пандора вече е отворена, а интригата около собствеността на сградата, позиционирана в сърцето на Търново, предстои да бъде разнищена. Наблюдаваме как с години наред мафията изкупува културни паметници на килограм, а общината мълчи. Както и медиите.

Питаме: Защо Общината се отказа от този имот? Очакваме институциите да отговорят на изпратените от нас въпроси.

14303758_10207504914684922_1481335035_o

Автор: Биана Гунчева
Снимки: Биана Гунчева

Източници на информация: Dnesbg.com, Десант.

ТИМ е най-мощната криминална структура в България

zx620y348_576952

За жалост за групировката ТИМ се говори малко. Дори и в редките случаи, когато намерим човек, който да говори за тази престъпна организация, информацията се свежда до минимум.

От страх.

Страхът, че всичко в България се случва по втория начин – онзи грозният. Липсата на независима съдебна система и работещи институции насажда у хората този страх. Важно е да отбележа, че въпреки честите изявления на премиера Борисов, шефката на МВР Бъчварова и главнокомандващия на ВСС  Сотир Цацаров, че борили корупцията – това не е вярно. В хората остава онзи страх, пак повтарям, от липса на справедливост, тъй като всеки трезво мислещ човек в тази държава знае, че тук такова животно НЯМА.

Цяла Варна, а и не само, се управлява от групировката ТИМ. Какво значи обаче това съкращение?

Накратко ТИМ е неформалното название на варненския икономически холдинг около групата „Химимпорт АД“, основан в средата на 90-те години на 20. век. Конгломератът е управляван от Тихомир Митев, Иво Каменов и Марин Митев.  

Престъпната органиазация е основана през 1993 г. от бивши морски пехотинци от една секретна елитна част на военноморския флот, наречена „Тихина“.

Конгломератът от фирми е притежание на около десетина души. Всеки от тях държи определена част от активите и управлява една от сферите на дейност на групировката. Централният офис във Варна се намира на бул. „Генерал Скобелев“, бл. 13. В София седалището на ТИМ е в сградата на „Химимпорт“ на ул. „Стефан Караджа“ № 2. Тясно свързани с възникването на ТИМ са Разузнавателното управление на Министерството на народната отбрана (РУМНО) и Военното контраразузнаване (ВКР).

Първите милиони са спечелени, когато бившите морски пехотинци получават поръчка от тогавашната „Стопанска банка“ да приберат лошите ѝ кредити. Това трябва да е станало съвсем легално, въз основа на сключени договори. Така погледнато, групировката ТИМ е едно успешно предприятие, но все пак прави впечатление, че основателите му са предимно морски пехотинци, които по всяка вероятност не са имали голям опит в мениджмънта, както и в работата на международните финансови пазари.

Снимки на водещите членове на групировката почти няма. Единствено Иво Каменов е заснет на публичния търг за приватизацията на българската авиокомпания „Хемус еър“ на 9 януари 2003 г. в София. На снимката се вижда едър мъж, небрежно облечен, който по-скоро прилича на бодигард, отколкото на един от най-влиятелните бизнесмени в България. За него в международната кредитна информация на „Дън и Брадстрийт“ има кратка информация. Според нея той е директор на „Мустанг Холдинг“, съдружник в „Ариел TV“ АД, „Таб“ ООД, „ТИМ Кар“, „ТИМ Клуб Тортуга“, свързан е с „Химимпорт Груп“ и други предприятия. За начало на дейността му се посочва 1994 г. Само „Химимпорт“ (важно и доходно държавно предприятие, приватизирано от ТИМ) днес се предполага, че е на стойност между 25 и 60 милиона щатски долара. Казвам „предполага се“, защото на запитването си „Дън и Брадстрийт“ не са получили съответна информация от отговорни лица във фирмата.

От публикация на Mediapool.bg от 2015 година, разбираме, че икономическият конгломерат, известен като групировката ТИМ, съдържа над 150 компании, в които работят около 10 хиляди души. По инерция все още я наричат „варненска“ групировка, понеже основните ѝ собственици са от морския град и оттам тръгват първите им бизнес структури, които вече отдавна надхвърлят региона и имат национално покритие.

В това число влизат търговията със зърно, авиокомпания, работеща под флага на България („България Ер“), банка („Централна кооперативна банка“ – ЦКБ), застрахователно дружество („Армеец“), редица промишлени, строителни, охранителни, търговски, енергийни, туристически и медийни компании („Химимпорт“, курортът „Св. Константин и Елена“, телевизия МСАТ, в. „Черно море“, „Алфа радио“).

В началото е събирането на дългове и ваденето на рапани

Според публикациите началото на ТИМ е сложено през деветдесетте години от десетина души, всичките бивши морски пехотинци от поделението „Тихина“ край Варна. Първата регистрация на фирма ТИМ ООД е от 1993 година. Тя се занимава с охранителен бизнес.

ТИМ тръгва значително по-късно от останалите силови групировки, които станаха емблема на първото десетилетие от прехода, и води упорита борба за своето място, измествайки постепенно от Северното Черноморие ВИС-2 и СИК. Според редките публични откровения на един от лидерите на ТИМ, „разликата между тях и нас е, че ние не правим всичко за пари“. Според него успехът на групата се крие в постоянството, а не в еднократните удари.

А за негативния имидж на групировката в обществото пак неин лидер заявява, че този имидж няма да изчезне скоро. „Докато се занимаваме с черна работа като събирането на лоши кредити и преследването на длъжници, срещу нас винаги ще има съпротива“, казва той, като по този начин акцентира на едно от заниманията на ТИМ от първите години, запазено до днес – събирането на просрочени заеми по поръчка на бизнеса и банкови институции.

Версиите за първите стъпки на ТИМ са неофициални, а самите босове на организацията не желаят да ги потвърждават или опровергават. Според тези версии ТИМ тръгва като охранителна фирма и първият охраняван обект е курортът „Св. Константин и Елена“ (който сега вече е собственост на групата). Начело на охранителната фирма са Тихомир Митев и Марин Митев.

Другият бизнес на ранните тимаджии е добивът на рапани от фирма „ТИМ Фиш“. Твърди се, че рапаните са били доставяни на японска фирма по договор, сключен с посредничеството на федерацията по карате.

Експанзията на зърнения пазар

В средата на 90-те години ТИМ навлиза агресивно в търговията със зърно, като постепенно завладява повечето от зърнените силози на бившата държавна фирма „Зърнени храни“. Към момента ТИМ има пет големи мелници и 20 зърнобази в цялата страна. Тя се счита за основен играч на пазара на зърно у нас.

По същото време конгломератът навлиза и в лозаро-винарския бизнес и преработката и производството на храни. Така нейни са сухиндолският ЛВК „Гъмза“ (чрез ЦКБ), рафинерията за олио „Слънчеви лъчи“ (Провадия) и „Прима М“ – Полски Тръмбеш.

Твърди се, че първите стъпки в търговията със зърно на ТИМ са били направени с помощта на американския бизнесмен Марк Рич, който имаше особени интереси към България през 90-те години, търгувайки с българско зърно и с петрол за „Нефтохим“. Връзката на ТИМ с Рич е била осъществена от покойния вече бизнесмен Никола Дамянов, който заемаше високо място в структурата на ТИМ. Подсъдими по обвинение, че са подготвяли покушение срещу Дамянов, са братята Красимир и Николай Маринови – Маргини.

„Мустанг холдинг“, „Химимпорт“, „Варна холдинг“

ТИМ е притежател на „Мустанг холдинг“, в който е концентриран медийният и рекламният бизнес на ТИМ, (телевизия МСАТ, „Алфа радио“, в. „Черно море“, едноименна рекламна агенция, киносалони и видеотеки във Варна, ресторанти, интернет-клубове, игрални зали), интернет доставчикът „М Нет“ и веригата заведения „М Фуд“.

В края на 2008 г. „Холдинг Варна“ придоби 32% дял от „Варна риълтис“, което стана новото име на „Мустанг холдинг“.

В туристическия и развлекателния бизнес ТИМ има солидни позиции по Северното Черноморие. През юли т.г. Комисията за защита на конкуренцията разреши на „Холдинг Варна“ да придобие контролен дял в курортния комплекс „Св. св. Константин и Елена“.

През януари „Холдинг Варна“ закупи фирмата „Голф плюс“, която строи голф игрище край Банско, и „Равда тур“, която има ваканционно селище в Равда.

Закупуването на бившото държавно външнотърговско дружество „Химимпорт“ даде позиции на ТИМ в производството и реализацията на химически продукти, торове и горива. Схемата на придобиването на „Химимпорт“ е класическа – дружеството е продадено чрез Агенцията за приватизация през 1994 г. на работническо-мениджърското дружество Химимпорт инвест“, 76.85% от което три години по-късно са изкупени от ТИМ. Управители на „Химимпорт“ са Марин Митев и Иво Каменов.

Чрез „Химимпорт“ корпорацията участва в покупката и приватизацията на редица дружества – на авиокомпаниите „България Ер“ и „Хемус Ер“ – основните български авиопревозвачи, на ЦКБ (собствен капитал 83.16 млн. лв.) на концесионера на летищата в Бургас и Варна, на застрахователното дружество „Армеец“ и на редица други. В края на 2007 г. ЦКБ пък придоби мажоритарния пакет акции на македонската „Силекс банка“.

„Химимпорт“ е публично дружество, чиито акции се търгуват на Българската фондова борса. Според официалния отчет на дружеството за 2008 г. акционерният капитал е 150 млн. лв., собственият е 700.4 млн. лв., а притежаваните от дружеството активи са на стойност 3.193 млрд. лв.

При правителството на тройната коалиция групировката утвърди водещите си позиции в областта на транспорта и транспортната инфраструктура, като придоби освен „България Ер“ и „Параходство Българско речно плаване“. Групировката е концесионер на двете най-големи летища на Черноморието, обслужващи основния туристически поток – варненското и бургаското летища.

Чрез ред сделки конгломератът стана концесионер на варненския пристанищен терминал „Леспорт“, а както се твърди – управлява и порт „Балчик“ – основният зърнен терминал в България.

ТИМ развива строителната дейност, като неофициално се твърди, че групировката контролира строителството във Варна – жилищни сгради, хотели, заведения, търговски центрове. Конгломератът купи компанията, на която Варненската община възложи изготвянето на общия устройствен план на града.

ТИМ спечели преди две години и конкурс на общината за създаването на жилищно-развлекателен център на парцели в Морската градина, наречен „Алея първа“. Именно сделката за покупката на пет терена в градината с обща площ 117 декара (чрез „Холдинг Варна“) взриви общественото мнение в града.

Както се казва, нататък всяка идея за апетитно застрояване може да бъде безпроблемно осъществена.

За ТИМ се говори, че влиянието ѝ е толкова силно, че не ѝ е нужно да си купува политици или общински съветници във Варна. Те са готови да ѝ услужват, защото, според твърденията, нищо във Варна не може да се случи без благословията на ТИМ.

Източници на информация: Mediapool.bg и Dnevnik.bg
Заглавието, използвано в публикацията, е цитирано от  книгата „Новите български демони“ на германския разследващ журналист и писател Юрген Рот.

Автор: Веселин Диманов