Етикет: Съединението

Отец Саръев: Българският народ не е благочестив и обединен

boian_saraev

Днес е празник за всички нас. Съединението би трябвало да е символ за българксият народ, че заедно можем да постигнем много големи дела.

В момента обаче не изглеждаме толкова обединени. Дали заради управляващи. Дали заради самите нас.

На същото мнение са отец Боян Саръев и проф. Николай Овчаров.

В студиото на bTV те изразиха своите размишления за българите и това дали сме обединени.

„За съжаление българският народ вече не е нито толкова православен, нито толкова благочестив, тъй като се развращава от своите водачи, които се интересуват от собственото си и от партийното си благополучие“, коментира отец Боян Саръев и допълни:

Трудно ни се живее заедно, нашият народ е много разединен. Не бих казал, че вярата ни е силна днес, тъй като българинът беше държан вън от църквата и от собствената си земя, каза още той. Българският народ и без друго е достатъчно разединен, но има сили в България, които използват многообразието на различни етноси и класовата стратификация, за да поддържат разслоението, а на нас е известна още от времето на Кубрат приказката за снопа от пръчки.

Връщайки се в годината на Съединението, проф. Овчаров коментира, че нашите политици тогава умело са използвали противоречията между Великите сили, което можем и сега да правим, макар че сега сме в друг политически контекст – този на Обединена Европа.

Опасността е голяма за целия свят, не само за България, не само за Европа. Не  можем да живеем само в страх, а целта на тероризма е именно да се живее в страх, коментира той най-голямата заплаха за съвременното общество.

 

„Преди 1989 Съединението не беше почитано по същия начин“

photo_verybig_105173

Преди 1989 г. денят на Съединението не беше почитано по начина, по който е празнуван и почитан сега. Това каза пред БНР Петър Стоянов – президент на България от 1997 до 2002 г.

„Обичайно журналистите задаваха въпрос на случайно преминаващи граждани: „Какво означава за вас датата 6-и септември“ и обичайно хората не знаеха, че това е деня на нашето съединение, но ние, пловдивчани, още от ученици знаехме“, обясни Стоянов.

И изтъкна, че за всички българи това е много голям празник.

„Най-напред, защото България се уголемява двойно. Две български територии или две територии, населени предимно, преимуществено с българи се обединяват. Второ, да не забряваме, Съединението е началото на реализиране на българския национален идеал. Така са го виждали нашите възрожденци тогава. След Санстефанския договор, България е разкъсана. Северна България – независимо княжество, Южна България, така наречената Източна Румелия и Македония, която изцяло остава в рамките на Османската империя. За нас е важно да се отбележи, че Съединението е продължение на тази невероятна национална енергия, която българският народ излъчва от времето на своето Възраждане, през Освободителната война… Съединението е станало в Пловдив,  защото това е бил възрожденския център на България, където по  невероятно стечение на обстоятелствата са се съсредоточили всички наши видни общественици“, коментира  Стоянов.

Той припомни думите на Бисмарк, че германците са чакали 100-години, за да се обединят, а българите са толкова нетърпеливи. Стоянов каза още, че България тогава е имала национален идеал, който е обединявал всички български правителства, но и заради този идеал страната е преживяла национални катастрофи.

Стоянов припомни, че очакванията на обществото тогава са били Русия да подкрепи съединението, а Турция да нападне страната, но се е случило обратното. Той е на мнение, че в момента ситуацията е аналогична. Според него ЕС продължава да бъде „най-сигурното пристанище за България“.

България чества 131 години от Съединението

4f0e09be928a4b479a7d91e30c6d65b9

Днес България чества 131-та годишнина от Съединението на Княжество България и Източна Румелия. На 6 септември 1885 г. хиляди българи, живеещи на разделената от Берлинския конгрес територия, се обединяват и заживяват заедно вече не само духом, но и без политически граници помежду им.

На 6 септември 1885 г. Източна Румелия отхвърля върховенството на султана и обявява, че се присъединява към Княжество България. Това става след като Чардафон Велики (Продан Тишков) и майор Данаил Николаев влизат с отрядите си в Пловдив, арестуват областния управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич и се създава временно правителство. Два дни по-късно княз Александър Първи Батенберг с манифест утвърждава присъединяването на областта и приема да бъде титулуван занапред като княз на Северна и Южна България.

След продължителна дипломатическа борба Съединението получава международно признание с подписването през 1886 г. на Българо-турска спогодба.

На това събитие България дължи и девиза, изписан над входа на Народното събрание: „Съединението прави силата“.

6 септември е обявен за официален празник с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г.

Пловдив ще бъде център на честванията

По традиция Пловдив – столицата на Съединението, ще бъде център на тържествата. Тържествен молебен ще бъде обслужен от 10 часа в храма „Успение Богородично“ от Пловдивския митрополит Николай. В 17.30 часа на площад „Стефан Стамболов“ ще се състои празничен концерт по случай празника на града. Комитет „Родолюбие“ ще пресъздаде възстановката на събитията от преди 131 години, началото е в 19.00 часа. В тържествената заря проверка, която е кулминацията на тържествата, ще участва председателят на Народното събрание Цецка Цачева.

Сутринта в град Съединение ще се състои 41-вия Международен мемориален маратон.