Етикет: Съдебна система

Румяна Ченалова за “Яневагейт”: Истинността на записите няма да бъде проверена, защото главният прокурор е Сотир Цацаров, а него Бойко си го избра

Прочетете повече „Румяна Ченалова за “Яневагейт”: Истинността на записите няма да бъде проверена, защото главният прокурор е Сотир Цацаров, а него Бойко си го избра“

Как един клошар ще плати 15 милиона лева?

image_5740294_128

Обвинение за щети на обща стойност над 15 млн. лeва е предявено на клошаря Любо за умишления палеж на тютюневите складове в Пловдив.

Това съобщи за „Дарик“ единият от адвокатите Зоя Тошкова.

Според държавното обвинение на 20 август 44-годишният Любомир Данчев е запалил единия от складовете на ул. „Екзарх Йосиф“13, собственост на „Р.И.П.А.“ ООД – Пловдив. Пожарът се е разпрострял и върху другите три сгради на ул. „Иван Вазов“, собственост на същото дружество, на ул. „Капитан Андреев“, чийто собственик се установява, и на ул. „Г.М. Димитров“, собственост на „Галакси Инвестмънт Груп“ ООД.

Обвиняемият Любомир Данчев е без постоянен адрес, криминално проявен и до момента е осъждан многократно.

Припомняме, че съдът в Пловдив от самото начало по всякакъв начин се опитва да обвини клошарят Любомир Данчев за пожарите в тютюневите складове в Пловдив.

На миналото дело съдът не излезе категорично овнинение, но и не позволи на клошаря да бъде пуснат на свобода.

„Проблемът е, че той няма къде да живее и разследващите не знаят къде да го търсят, а и вече е осъждан за кражби и грабежи“, изтъкна съдия Деница Стойнова. Тя допълни, че клошарят е обвинен в тежко умишлено престъпление и че пожарът е възникнал в сграда, обитавана от самия Данчев.  Експертиза ще установи дали огънят в другите складове се е разпрострял от първата сграда, в която е живеел несретникът.

„На този етап съпричастността на Данчев към пожара няма как да бъде изключена“, допълни съдия Стойнова.

За щастие не всички обаче са толкова сигурни, че един клошар може да предизивка такъв голям пожар.

Вижте още: Умишлено ли запалиха тютюневите складове в Пловдив? (ОБЗОР)

Шефът на пловдивската адвокатска колегия Стефан Левашки и от топадвоката Зоя Тошкова, са категорични, че клошарят не е запалил складовете. Двамата юристи поеха безплатно защитата на несретника, тъй като според тях той е най-удобният грешник за прокуратурата.

„Цялото общество е настръхнало и чака отговор на въпроса кой запали складовете. Очевидно е, че зад тези имоти стоят огромни инвеститорски интереси, изтъкна Тошкова.

Вижте още: Цацаров подкрепи версията за клошара – подпалвач

Тя е категорична, че огънят на 20 август не е тръгнал от 1 място.

„Невъзможно е толкова големи сгради да изгорят заедно толкова бързо. Няма как от един фас да се разпростре такъв огромен пожар“, допълни Тошкова тогава.

И заяви, че не би искала да е на мястото на съдиите, които трябва да вземат решение за Данчев, тъй като няма доказателства – нито писмени нито устни, за умишлен палеж.

„Отидох на място да се запозная с пожара. Не видях нито една сажда по така наречените транспортни ленти, които свързват сградите. А се твърди, че огънят се е прехвърлил по тях“, допълни Тошкова.  Колегата й Левашки е категоричен, че няма наличие на обосновано предположение Любомир Данчев да е автор на умишления палеж.

Вижте още: Денят в снимки: Призрачният тютюнев град

Един свидетел само казва, че той си е хвърлял фасовете на пода, но това е било преди време – валял проливен дъжд, от покрива течало и се образувала локва“, посочи адвокатът.

Прокурор Атанас Дичев също заяви, че на този етап няма данни пожарът да е умишлен, а това е само едно работно обвинение.

Как един клошар ще плати 15 милиона лева?

И така стигаме до наши дни, когато клошарят Любо вече официално е обвинен да плати за щети над 15 милиона лева.

Всичко е пито-платено. Всички са доволни. Стана така както го искаха.

Клошарят ще поеме вината- той е най-удобен в момента.

Но от това дело изникават няколко въпроса:

Как се предполага Любо да плати тази огромна сума?

Какво ще стане, ако не го направи?

Защо се правят на луди и наистина ли всички мислят, че този клошар е виновен за пожарите? Защо изкупителна жертва е човек, който без това вече си няма нищо?

И най-важното – защо всички ние отново мълчим и позволяваме един невинен човек, озовал се на грешното място, да поеме вината на някой, който опожари културата ни, заради нечисти схеми? 

Вижте интервютата ни по темата тук:

 Владо Руменов: Това е поредният удар срещу българската култура

Манол Глишев: Изгарянето на складовете е изгаряне на мостове. Оставка!

Роберт Леви: Трябва да изметем некадърниците и неграмотниците от властта

Блиц-интервю с Петя Владимирова за нуждата от независим президент и кандидатурата на ГЕРБ

Вчера съвсем случайно срещнах в подлеза на Софийски университ журналистката от „Дневник“ Петя Владимирова – излизаше от метрото, бързаше и щеше да ме отнесе, но аз й препречих пътя с молба да коментира ситуацията около ГЕРБ и номинацията, която излъчиха вчера в лицето на Цецка Цачева. 

867feb5d16d1f8a152babf53564aa8b8

Бях неотстъпен в моята молба да ми отговори на няколко въпроса и след кратка словесна битка аз победих.

Петя Владимирова е редактор в отдел „Анализи и коментари“ на в. „Дневник“ от 2002 г. Преди това десет години съдебен репортер и наблюдател във в. „Демокрация“. Правосъдието и вътрешният ред, историята и невидимите механизми на видимата политика са темите, на които не може да изневери.

Днес ви представяме блиц интервю с нея:

Г-жо Владимирова, как ще коментирате дългоочакваната номинация на ГЕРБ в лицето на Цецка Цачева – оправдаха ли се очакванията?

Очакванията се оправдаха, защото не можеха да бъдат други – дали щеше да е Цачева или друг, кандидатът, който се излъчва от една чисто лидерска партия на властта, каквато е ГЕРБ, щеше да говори по същия начин, гладко и безкрайно, без да казва нищо като своя идея за президентския пост – освен да повтаря стабилност и обединение на всички пред предизвикателствата на времето. И нито дума за ролята на президента пред най-голямото предизвикателство – че в момента стабилност означава стабилизиране на мафията, която безнаказано продължава грабежа и пропъжда от територията всеки, който вижда реалността в нейния вид.  И че само независима прокуратура и съд могат да омаломощат мафията, а не партийният вожд, който посочва президента. В този смисъл – да, очакванията се оправдаха.

Цецка Цачева с какво ни е позната и има ли според вас нужните качества за държавен глава?

Госпожа Цачева ми е позната преди всичко с ролята си като председател на парламент, който осакати  конституционната реформа за съдебната власт, а лед това и Закона за съдебната власт, допускайки от парламентарната трибуна да се леят речи на омразата срещу съсловни магистратски организации. А конкретно –  спомнете си избора на инспекторите за Инспектората на Висшия съдебен съвет – за половин час, в пълно съответствие с пазарлъците на Цветан Цветанов с парламентарните партии, без да знаят депутатите дори имената на бъдещите инспектори.

Но най-вече – за голямо съжаление, ми е позната като председателят на 43-ото НС, който не допусна до пленарната зала подписката на 5 000 граждани, събрана от гражданската инициатива „Правосъдие за всеки“, с техните идеи за съдебна реформа. Г-жа Цачева, забележете,  не допусна подписката за разглеждане, не говоря за приемане!

Така че слоганът „Работя за гражданите“, с който ГЕРБ и Цачева тръгват към изборите,  е арогантна подигравка именно с гражданите.

За тайната власт и нейното разобличаване – разговор с Петя Владимирова

Но какво може да направи президентът в парламентарната република – защо е важно да има независим кандидат?

Президентът издава указите за назначаване на тримата големи в съдебната власт и на шефовете на някои от специалните служби.

Ще ви припомня срамен момент от мандата на г-н Плевнелиев: на 20 декември 2012, в последния работен ден преди Коледа, на здрачаване, той на бърза ръка издаде указа за назначаване на новия главен прокурор Сотир Цацаров въпреки опорочената процедура, приложена предния ден от ВСС, която предопределяше избор Процедура, за която  президентът беше предупреден от авторитетни юристи, че не съществува никъде в света – при трима кандидати да се гласува за един. И въпреки че същия следобед две политически сили в парамента – БСП и Синята коалиция, направиха изявления срещу процедурата. Плевнелиев обаче побърза да издаде указа, докато не са се разраснали възраженията, което потвърждава договорката му с политическата сила, която го е издигнала.
С това отговарям на въпроса ви защо е важно да имаме кандидат за президент, който да е независим, в смисъл еманципиран от политическата сила, която го издига.

Никой президент досега не е отказал да издаде указ за назначаване на някой от тримата големи…
Имаше един отказ, но той беше  партиен мотивиран и затова също толкова срамен за държавния глава: през 1999 президентът Петър Стоянов,  издигат от СДС, отказа да издаде указ за Бойко Рашков за главен прокурор, защото СДС имаше друг фаворит –  Никола Филчев. ВСС гласува повторно и избра Филчев, тогава президентът Стоянов издаде указа. Това беше позорно използване на правомощието за отказ, така мисля аз – като свободен наблюдател на всички избори на главни прокурори и председатели на Върховните съдилища след 1989 г. досега.

Докато г-н Плевнелиев имаше железни основания –  не в личността на Цацаров, а в порочната процедура, но не ги използва.

Затова е важно – пак се връщам на въпроса ви – президентът да е еманципиран от партията си. Само свободният човек /кандидат/ може да пледира за промени, които ще наранят вожда му, който и да е той.

Виждате ли сериозен кандидат в битката?

Не, не виждам, докато не участват в дебат с конкретни въпроси. Сериозен кандидат е онзи, който би се съсредоточил върху въпросите, които засягат модела на управление на територията и би се противопоставил на доразграбването на каквото и останало от нея.

Какво да направят медиите?

Да организират дебат на кандидатите и да им  задават конкретни  въпроси, а не да  ги оставят да си говорят каквото им оттърва и така да създават паралелния свят на стабилността и майчинската загриженост. Отвъд който си разиграва коня мафията, необезпокоявана от никого.

Какъв въпрос бихте задали вие?

 

Ами например този: Ако кандидатите бяха на мястото на Плевнелиев в ситуацията с избора на сегашния главен прокурор, какво биха направили и как ще постъпят  след 3 години, за да не изглеждат като говорители на Бойко Борисов?

Как ще постъпят идната година, когато сегашният ВСС ще избере следващия председател на Върховния административен съд – най-ключовият съд във всяка държава, който контролира актовете на властта?

Въобще как разбират правомощията си с указа, който издават – защо са им дадени тези правомощия от Конституцията…

Как разбират думите на Борисов, че който владее съдебната власт и има медийна империя, може да управлява, дори да е трета политическа сила…

Интервю на Веселин Диманов

Държавата отне правата на пешеходците – защо!?

Отдавна знаем, че бългрският съд е институция, която много често взима лоши, граничещи с пародията, решения.

Явно тези решения не са изключение, а са пракитика, а съдът у нас просто не взима други.

Какво имаме предвид?

Пешеходците нямат абсолютно право да пресичат на пешеходна пътека.

Това се казва в становище на Инспектората на Висшия съдебен съвет.

Становището беше изготвено по повод скандалния случай на Лора Казанлиева от Варна, която загина, блъсната на пешеходна пътека от моторист, а присъдата му беше намалена на 2 години.

Оказва се, че не шофьорът на превозното средство трябва да внимава с пешеходците, а те трябва да изчисляват колко близо са приближаващите превозни средства. „Правото на предимство на пешеходците, както и на водачите на пътни превозни средства е абсолютно по своето съдържание, но относително по своя ефект“, пише в решението на съда.

 

Скандалното решение беше отнесено към Висшия съдебен съвет. И ето сега неговото решение, подписано от главен инспектор Теодора Точкова, гласи, че пешеходецът няма абсолютно право на пешеходна пътека.

Категоричното становище на Инспектората на ВСС е, че няма как правото на пешеходеца да преминава на пътека или на място със светофар да бъде прието за абсолютно.

„Абсолютно е това право, което дава възможност на своя титуляр да иска определено поведение на въздържание от всички останали субекти“, посочват инспекторите.

Както всички знаем, още докато учим листовките, за да изкараме книжка, в правилника пише, че шофьорът трябва да е внимавателен на 100% и винаги да внимава за пешеходци.

Често сме свидетели как почти никой не спира на пешеходна пътека, неспазвайки правилата.

Сега, с това решение, тези шофьори напълно ще спрат да зачитата пешеходната пътека, защото ако се случи най-лошото, ще може да каже, че пешеходецът не е внимавал.

Не е работа на пешеходеца да гледа дали някой ще спре, когато е на пешеходна пътека. Шофьорите са длъжни да го направят.

Поне така мислим ние. Но явно мислим грешно.

Случаят „Лора“ –  жертвата се оказа виновна

ВКС не за първи път взима скандално и напълно нелогично решение.

За случая на Лора Казанлиева от Варна много се изписа и много се говори. Тя беше блъсната на пешехпдна пътека от моторист. Той дори се призна за виновен.

Именно ВКС обаче предизвика последния скандал, след като с окончателното решение по делото съдиите Лада Паунова и Даниела Атанасова намалиха присъдата на Станчев с шест месеца, тъй като решиха, че за фаталната катастрофа през 2011 г. има вина и самата Лора, която не се огледала, преди да пресече улицата, където е блъсната от Станчев. Той се движи с превишена скорост. Тезата, че 20-годишното момиче е „съпричинило“ катастрофата.

Лора Казанлиева загива на пешеходна пътека във Варна на 17 юли 2011 г. Катастрофата става около 5 ч. сутринта. Тогава момичето, излязло преди това със свои приятели, се опитва да пресече бул. „8-и приморски полк“. По същото време по платното в посока центъра на града се движи Станчев заедно със свой колега. Двамата се връщат с моторите си от работа в ресторант „Хоризонт“. В ранния час по улицата няма много движение освен такситата. Станчев изпреварва един таксиметров автомобил отляво, като според данните по делото скоростта му е далеч над разрешената от 50 км/ч.

Е, явно за съда това няма значение. Лора е трябвало да внимава повече. Да се оглежда за лудо каращи моторисити.

А докато българският съд постоянно търси  оправдание за нарушителите на реда в нашата страна, те никога няма да спрат да потупкват законите.

 

Бойко Атанасов – следователят, повел битка срещу статуквото

5defc9afd2bdfba1bcd24e76223aad5f_XL

Днес ви представяме интервю със следователя от Софийската градска прокуратура Бойко Атанасов.

Ще прочете едно интервю, от което ще научите нещо повече за него и работата му.

Един разговор за съдебната система и зависимостите между магистратите.

Обърнахме внимание на Сотир Цацаров и приближените му.

И като за финал една интересна история.

13962573_1534751913217420_8455457677959839280_n

***********

Какво знаем и какво не знаем за Бойко Атанасов?

Казвам се Бойко Атанасов и съм следовател от 2002 година, от 1997 година съм помощник-следовател.

От 2002 година до 2005 година съм заемал длъжността следовател в 04  следствена служба в София. Преместен съм от тази служба заради подаден сигнал срещу ръководителя на службата за оказван натиск при работата ми по наказателни дела и поради тази причина от 13.12.2004г. съм заточен да разследвам ЖП аварии по влаковете до края на 2007 година. От 2007 година до настоящия момент съм преместван многократно от отдел в отдел и сектор в сектор в столичното следствие по неясни критерии — това важи и за повечето от  следователите, които не се вслушват в „съветите” как да решават делата си.

През 2008 година бях преместен за съдия в гр. Дулово без да съм кандидатствал за такава работа. ВСС се бе произнесъл по обстоятелства, които не бях заявил. Съдът отмени този произвол на ВСС.

От 2011 година до настоящия момент съм се явил на четири конкурса за градски прокурор на София. За този период, който обхваща един мандат, на този пост  постоянно се сменят административните ръководители на СГП през около година,   заради записите в Банкя, при които бе записан премиерът с градския прокурор в присъствието на разследвани лица, а това доведе до огромен скандал. При тези обстоятелства градският прокурор бе освободен в началото на 2013г.  Впоследствие градска прокуратура се управляваше на автопилот от различни временно изпълняващи длъжността и така се стигна до избора на нов градски прокурор в началото на 2014г.  като в началото на тази година постът отново бе овакантен, без да са ясни причините.

В четирите си последователни концепции за работата на СГП, съм представил основните проблеми пред ВСС, които са незаобиколим фактор, и без решаването им най-голямата прокуратура не би била в състояние да се бори с корупцията.

Какво точно представлява професията следовател? 

В момента цялата административна власт по разследване на корупцията е съсредоточена в ръцете на главния прокурор. Тази информация присъства на сайта на ВСС, но трябва да се взима предвид това, че обществото вече не се интересува от работата на съдебната система, заради множеството гафове, фалове и скандали, които възпроизвежда ръководството на прокуратурата — в това число и бившото ръководство на Софийски градски съд, който е единственият съд, разследващ политическата корупция.

Информация, резултати и присъди по тези дела липсват, а те лиспват целенасочено. Не се предприемат никакви действия, за да се въведе някакъв законово действащ  отдел в рамките на Софийска градска прокуратурата, съгласно НПК, който да разследва, а се създават някакви специализирани такива, които са подчинени на главния прокурор.

Там се водят едни разследвания, които се прекратяват и спират. След това се възобновяват и т.н.

Съмнения има, че тези дела се използват за извиване на ръце, когато се цели определен резултат при някакво гласуване, в парламента например.  Но като няма наказани, се получава така, че все едно няма извършители на такива тежки корупционни престъпления. В прокуратурата  има много тайни, а тези тайни кого обслужват?

В Софийска градска прокуратура в момента има 4-ма прокурори, които разследват тежки престъпления, свързани с  разкриване на престъпления  срещу европейския бюджет. Обемът на материали за разследвания е много голям.  Това показва и отношението на ръководството на прокуратурата, че най-вероятно прокуратурата е абдикирала от такъв тип дела.  Надзорът по граждански дела  се осъществява от  тринадесет  прокурори, което ясно показва приоритетите в работата-имитация, в работата по тежки и сложни икономически дела.

Колко опасна е тази професия? Вашата работа е да се изправяте срещу системата, а това няма как да не ви поставя в рискова ситуация.

В момента не е рискова, защото резултати от тази работа липсват. Когато и да се тръгне по някаква следа за разкриване на крупна престъпна схема, било то и от държавни служители, обикновено тези дела се спират и не се разследват. Стига се до мястото, което показва, че наистина е така и повече не се дълбае да се разкрие извършителят на престъплението.   Обратното,  в случай че прокуратурата би си свършила работата, нещо, което липсва  и не се забелязват и най-малки признаци за това, би означавало, че професията може да е опасна. Прокурори, които по всяко време са склонни на споразумение  с подсъдимия, няма от какво да се притесняват, тяхната работа може да им носи само  ползи от каквото си помислите естество.

Корупцията у нас  не се преследва, което  може да означава две неща: или  е напълно изчезнала като явление,  или е считана за нормално поведение. Ако е вярно второто – къде е ролята на прокуратурата  и на чия страна?

Какви са зависимостите в съдебната система?

Зависимостта е във ВСС и начина, по който се назначават магистратите. ВСС е политически орган — една голяма част от членовете са избрани от политически партии, на квотен принцип и то винаги  става много бързо. Така бяха назначени и  инспекторите в инспектората на ВСС от парламента набързо и без обсъждания.

Главният прокурор е назначен по съмнителен начин. Има едни такива тайни, които са видими за всички, но все пак остава тайна как точно се случват нещата. Как едни хора са предпочетени пред други, при наличие на условности и зависимости. Определено мога да кажа, че прокуратурата не функционира в законов порядък и не разследва корупционни престъпления. Това решение е взето навярно при провеждани в сряда срещи в 09:30 часа, между представители на държавното обвинение и изпълнителната власт.

На какво се дължи според вас това?

На зависимости – масонски, партийни, икономически… това няма да се изкорени. Нещата даже се задълбочават. Инспекторатът също е политически орган – той се назначава от парламента, отново на квотен признак. От управляваща коалиция си имат свои хора там. Когато аз исках да проверя главния прокурор, на мен ми беше отговорено, че инспекторатът не може да прави подобни проверки. Просто тези хора стават недосегаеми. Тях никой не може да ги разследва по никакъв повод.

Как ще коментирате темата с подслушванията – доколко са законни?

В последните години, когато съм имал за разследване големи дела, разбрах, че съм бил подслушван незаконно. Това го знам официално от бюрото за контрол на СРС, а преди това, по различни поводи, административни ръководители на прокуратурата и висши магистрати, са се опитвали да изискват от мен определено процесуално поведение по дела, което е било различно от законовото.

Какво означава това?

Да заемам длъжност, която не съществува по закона на съдебната власт.

Прокуратурата все още е в съдебната власт. Като такава, действа по нейния закон.

Административните длъжности на ръководители на съдебната власт са изрично изброени в закона. С едно движение на административния ръководител на градска прокуратура през 2013г. — Николай Николай Кокинов, съобразено с волята на Цацаров, бяха създадени нови длъжности. Такива длъжности не съществуваха до месец март, 2013 г., а ЗСВ отсъстват.

Тогава, след одобрение на главния прокурор, за завеждащ следствения отдел в Софийска градска прокуратура беше назначен Петьо Петров. Същият ми предложи да заема една длъжност, която не съществува. Аз отказах и след това ми се каза, че срещу мен има заведено дело и има план за моето задържане, но той не бил одобрен. Въпросният план е бил изготвен от тогавашния шеф на ГДБОП. Изненадах се, защото съм работил изключително добре с тях.

Писах до главния прокурор, че съм принуден да заема длъжност, която не съществува, като това ще ми донесе само негативи.

След това обаче трябваше да пиша обяснение защо съм писал до главния прокурор и изведнъж разбрах, че попадам в един омагьосан кръг. Всички те (Петьо Петров, Сотир Цацаров и Николай Кокинов) са като скачени съдове и действат като един. Договорили са се така, че да създадат такива длъжности и сектори, които да не съществуват, които да произвеждат правосъдие по един  извънзаконов начин.

По това време съм бил подслушван и това е предмет на дело, което водя в Софийски градски съд срещу прокуратурата и Окръжния съд, който е дал разрешението това нещо да се случи, като аз не съм извършил никакво престъпление, за да се налага да бъда подслушван.

Също така съм поискал от главния прокурор да се запозная с материали срещу мен от инспектората на ВСС, които са се появили на конкурса за градски прокурор през 2013г. От отговора, който ми беше даден, излиза, че аз съм неизвестен извършител и не мога да ги видя. Но това вече е масова практика в прокуратурата – да се води преписка срещу някого, въпреки че е длъжностно лице. По този начин се мачка въпросният човек.

Смятате ли, че в България има пряка зависимост между трите вида власти?

Беше необходимо още преди време да се приемат законови мерки с ясни и приложими правила, които да бъдат изпълнявани. В момента имаме едно замаскиране на съдебната реформа. Вече е приета стратегия от парламента за намаляване на мандата на главния прокурор, за прозрачност на работата и отчитане на прокуратурата. В момента имаме един закон за съдебната власт, който засили централизацията в прокуратурата. Главният прокурор и хората около него се превърнаха в едно своеобразно политбюро.

Дори промените, които бяха приети онзи ден показаха, че са съобразени изцяло и единствено с неговата воля.

Много неща, които бяха заложени не са изпълниха, като например тестове за лоялност по отношение на инспектората, които да показват кои магистрати не отговарят на нормалните морални изисквания да вземат тази длъжност.

По закона за съдебната власт най-вероятно още след лятната ваканция ще има ремонт. По ремонтирания вече закон ще започнат нови ремонти.

По отношение на взаимодействието на съдебната власт с останалите власти, тя може да има само работно взаимодействие. С изпълнителната власт такова взаимодействие не се вижда. Виждат се някакви срещи, с участието на главния прокурор, премиера и неизвестни лица, които изобщо не влияят по никакъв начин на работата. Поне видимо не се вижда да има подобрение в качеството на  работата.

Ние като обикновени магистрати не присъстваме на тези оперативки и не знаем какви решения се взимат. Обсъждат се неща, които на никого не са известни, а резултати няма! Или по-точно има — отсъстват резултати и работата по  делата, свързани с разкриване на корупция.

Може ли да кажем, че всяко едно управление в България първо покорява съдебната власт?

Не искам да се повтарям, но наистина трябва да уточним, че съдебната власт продължава да не функционира и прокуратурата е един безусловен слуга на всички управления у нас досега.

Когато Делян Пеевски беше избран за председател на ДАНС, първото нещо, което се случи, е главният прокурор да го приеме в кабинета си с карта на ДАНС, а след това решението на Конституционния съд беше, че той така и не е бил постъпил на длъжността председател на ДАНС. Кой лъже?

Получава се една шизофрения на такива високи нива, че е показателно как институциите не работят. Няма как да бъде подчинено нещо, което не работи.

И това не е само при новите управляващи. Това си е отдавна.

Функционират ли все още групировките?

Най-вероятно на този въпрос трябва да отговори г-н Борисов и главният прокурор. Има ли, няма ли СИК? До каква степен я е имало? Имало ли е контрабанда на цигари? Прокуратурата не е на тази вълна и този въпрос не я интересува. Виждаме, че главният прокурор постоянно е в някакво бързане, все нещо работят… какво работят – резултатите са тайна и за съда, и за обществото. Доколкото знам делата срещу Мирослав Найденов са прекратени, а може би в тези сбирки на министерски съвет се обсъждат и делата за авиоотряда, и други такива важни дела, които в миналото са били свързани със СИК и други групировки.

На какво ниво е корупцията в България според вас?

На много добро работно ниво. Мисля, че прокуратурата не може да се оплаче за високото ниво на корупцията. Предпоставка за това е всичко, което изброих до момента.

Румънският модел – възможен ли е в България?

Този модел очевидно работи. Той не се ползва с одобрение в нашата страна, най-вече от някои представители на ВСС, както и от високопоставени  представители в прокуратурата. За какво им е той да влиза в сила у нас и те да започнат да работят качествено? Ако се вгледаме кои са най-големите врагове на този модел у нас, който ще създаде една независима прокуратура, ще ни станат ясни много от зависимостите им в миналото и опасността те да бъдат едни от първите разследвани.

И друго – как ви се струва да имаме не малко магистрати, които да са едновременно и пенсионери, които получават заплата? Магистратите са хора, които имат висок морал и високи нравствени качества. Да получавам и заплата, и пенсия не е незаконно. Но на вас как ви се струва да се получават 1000 лева пенсия и 3-4 000 лева заплата? Ние живеем в една европейска и  демократична държава, а това положение в България да имаме действащи магистрати, които да са едновременно и  пенсионери не ми е известно да съществува в друга държава.

Младши следователи не се назначават. Защо? Защо да не може да дойдат нови кадри в тази система? Система, която се е капсоловала за близки и роднини — примерите са безброй.

Може ли да направите коментар за вечерята на Георги Костов и Ясен Тодоров в Поморие?

Най-вероятно това не е единствената вечеря, която се е състояла по подобен начин след избор на административен ръководител, на която видни кадровици да похапнат за сметка на назначения. Просто това е вечеря, която стана публично достояние заради една стрелба. Етичната комисия не се самосезира, за да се провери, а даде сериозен отпор. Прикриването на причините и случилото се изпариха и малкото останало доверие във ВСС отвътре и отвън в системата.

По-важният въпрос за мен е дали това не е дар, който е получаван, защото е извършено нещо, например гласуването. Щом дамата, която е домакин на това събитие, го прави точно в този ресторант, това означава ли, че прокуратурата е замесена с подобни хора и действия? ВСС отказа да се самопровери, за ръководството на прокуратурата.

Това е по-интересният въпрос, а с последните действия на ВСС изобщо не може да се говори за престиж на съдебната власт, защото той беше загубен окончателно. Включително и с тази софра.

Разкажете ни една интересна история от вашата работа, която ви е мотивирила да продължите да се занимавате с това през годините.

Много са нещата. Определено работата, която върша е благодарение на това, че съм бил обучен от магистрати, които са ми показали как да я върша законово. Следователят, прокурорът, наред с останалите правохранителни органи са страж на обществото. Страж, който трябва да го пази. Извършителите да бъдат наказани. Съдът наказва, но следователят и прокурорът поднасят информацията, заради която някой е наказан за извършено престъпление.

Няма да е много далеч моментът, когато ще се откажа от изпълнение на тези функции, защото виждам една огромна съпротива в системата. От колеги, от ръководството на прокуратурата и понякога се учудвам, че намирам сили да отида на другия ден на работа. Просто аз имам виждане как искам да работя, а в момента усещам отпор.

Тоест вие имате кауза, вашата работа да осигурява един по-добър живот на обикновенните граждани?

Целта на съществуването на тази професия е точно това – да има нормално функциониране на обществото.

Ако и последният човек, който има добри намерения в тази система, я напусне, какво остава за обществото? И не е ли важно обществото да застава зад тези хора?

В момента аз го играя нещо като някакъв вид ваксина, в смисъл такъв, че номенклатурните кадри от ръководството на прокуратурата ги обединявам срещу себе си. Може би наистина е по-добре да се махна и да не им преча. Съпротивата, както ви казах, е огромна. Прозрачност в работата на прокуратурата липсва — тайна е какво се случва вътре в прокуратурата, както за работещите, така и за обществото какви са резултатите от работата.

Не мисля, че аз съм единственият, който мисли различно от статуквото, но просто другите не намират сили да го кажат на глас. А това, за съжаление, се дължи на страх. Страх, който се подхранва периодично от административното ръководство с противозаконни заповеди, които се привеждат в изпълнение, а за хора, които са се клели да спазват конституцията и законите в страната при тяхното назначаване, означава едно – началото на един произвол.

Това положение в прокуратурата насажда страх и несигурност в магистратите. Страх за работата и мястото им в прокуратурата, както и страх от това да загубят една добре платена работа. Да не загубят рахата си.

Интервюто взе: Веселин Диманов

 

 

България – държавата на невинната престъпност

Невинен, невинен, оправдан и пак невинен.

Все същият рефрен вече 27 години гали с припева си гнева на българския народ. Гняв изпълнен с търпение и гостоприемство, сякаш с широки обятия е готово да посрещне всяка поредна несправедливост чукаща на входната врата.

Наричаме България – държава на невинната престъпност.

Купища доклади с данни за колосалните размери на корупция по високите етажи на властта, контрабанда, наркотрафик и неразкрити убийства , събират прах  в някое канцеларско помещение, в интернет, в ума ни.

Подхвърляме цифри и проценти за да прошепнем с половин уста очевидното. Очевидното обаче само по себе си крещи. Знаковите дела се превърнаха в приятна сутрешна разходка до съдебни зали. Българската съдебна  система успя да оправдае всичко, да оневини всички, да реалбилитира престъпността и да заключи, че в крайна сметка  извършителите са невидими персонажи от някоя художествена измислица.

Но животът вчера, днес и утре не е художествена измислица.

В същото време същата тази система  понякога ни подхвърля  и по една дъвка, с която да залъжем вниманието си.

Изводът:

Престъпност има – виновни няма.

Тази парадоксална ситуация, превърнала се в тенденция на българския политически живот иска да ни каже следното:  Гарван гарвану око не вади.

Видеото, което концентрира информация за оправдателнти присъди през последните години всъщност разказва и една история:

За да възтържествува справедливостта, подсъдим и жертва се срещнали пред една везна. Подсъдимият извадил от джобовете си злато и ги поставил от едната страна на везната, жертвата поставила истината от другата страна. Везната хлътнала в полза на подсъдимия. Истината нямала никаква тежест.

Докато очите на българската съдебна система са широко затворени, желанието за справедливост е ефимерна надежда.

Отговорите са малко, въпросите са повече. Питаме #Кой, питаме #Как?

Питаме себе си, забравихме или сме свикнали ?

Ако сме забравили – да си припомним, ако сме свикнали – да отвикнем.

#СъдебнаРеформа

Автор: Димитър Безев

Един е ВОЛЕН СИДЕРОВ …

Официално е! На Волен Сидеров не му върви!

За негово съжаление, колкото и да се има за велик, нашата съдебна система не го подмина и днес Софийският градски съд даде на лидера на Атака 2 години пробация заради петте му присъди, по които той сключи споразумения с прокуратурата.

На Сидеров ще му бъдат удържани и 25% от заплатата. През следващите две години 2 пъти седмично той ще трябва да се регистрира по местоживеене и да се среща с пробационен служител.

През годините лидерът на атака многократно даваше поводи да бъде съден за хулиганстево. То не бяха летища, то не бяха клекшопове,  то не бяха висши учебни заведения.

Нищо не можеше да спре лидерът на Атака да покаже на какво е способен той, когато търси справедливост. Независимо колко изкривена е тя.  

След днешното заседание Сидеров коментира, че Брюксел може да бъде спокоен, че правосъдната система работи, защото е той е първият осъден действащ политик, а решението може да бъде обжалвано в 7 дневен срок.

Но за какво точно беше осъден Сидеров?

Това е нашата задача сега.

Да ви разходим през годините и различните приключения на Волен Сидеров. Един политик – хулиган.

Всичко започна през лето 2006-то …

В началото на 2006 година Обществена коалиция „Граждани срещу омразата“ заведе иск срещу Волен Сидеров за подбуждане към дискриминация и насаждане на омраза. Точните изказвания, които според коалицията са престъпление, бяха публикувани през май 2006 от Джемини.

Коалицията „Граждани срещу омразата“ дава за пример в учредителния си манифест следното изказване на В. Сидеров: „…Най-после българите ще имат своето представителство в парламента. Там няма да бъдат само педерасти, цигани, турци, иностранци, евреи и всякакви други, а ще има само и единствено българи!“

Тогава състав на Софийски районен съд (СРС) с председател Иво Дачев на 21 юли 2006 осъжда Волен Сидеров по едно от осемте дела. Присъдата е: да преустанови подбуждането към дискриминация, като спре да прави подобни изявления, и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни такива действия. Според съда, със свои изказвания той е преминал мярата, в която се позволява да бъде упражнявано свободно правото на слово и е нарушил правото на свобода от дискриминация. Искането за публично извинение се отхвърля.

И не спираме дотук. Следва 7-ми април, 2006 година

Късно вечерта (около 23 часа) на 7 април 2006 г. на магистрала „Тракия“ край Пазарджик автомобилът на Сидеров бива изтласкан към мантинелата от друг автомобил, завърта се и спира. Спира и вторият автомобил. В колата се оказват студентът по международни икономически отношения и разузнавателни науки в Англия Явор Доков и дядо му Димитър Доков от село Ръжево. Опасявайки се от атентат и за да предотврати опит за бягство от страна на блъсналият ги автомобил, шофьорът на Волен Сидеров, Любомир Бакърджиев, пука гумите на другия автомобил и удря другия шофьор. Потегляйки към София, Сидеров и Бакърджиев забелязват друга кола, връщаща се обратно и движеща се срещу тях в тяхното платно. Те заобикалят колата и продължават към София. Впоследствие се оказва, че това е джипът „Мерцедес“ на бащата на Явор Доков — Ромео Доков, който придружава синът си по пътя за София.

За случилото се след това има няколко версии. Безспорно е следното – първоначално Павел Чернев дава показания, че е бил в колата заедно с Волен Сидеров и той е бил шофьора на неговата кола. След няколко дни той се отрича от тези си показания, а Любомир Бакърджиев признава, че той е бил шофьора. Обяснението на Павел Чернев за променените показания е, че Волен Сидеров го е молил да прикрие Любомир Бакърджиев, който е осъждан. Установява се, че шофьорът Любомир Бакърджиев е препоръчан на Волен Сидеров като много добър шофьор от самия Павел Чернев, който му е бил адвокат.

Самият Волен Сидеров твърди, че е естествено човек да помисли, че кола, която го избутва към мантинелата в 23 часа на магистралата „не му мисли доброто“. Той отрича да е молил Павел Чернев да прикрива Любомир Бакърджиев. Протестира и затова, че деянието на Явор Доков не е разследвано, а вместо това, разследват него.

За участието си в инцидента Любомир Бакърджиев е осъден условно. Депутатските имунитети на Сидеров и Чернев са свалени за да бъдат те разследвани за лъжесвидетелстване. Павел Чернев е изключен от партия Атака и от парламентарната група на Коалиция Атака. Въпреки първоначалния негативен резултат от инцидента върху публичното мнение, Атака и Сидеров бързо възвръщат позициите си.

През 2008 г. Софийският градски съд оправдава лидера на „Атака“ Волен Сидеров по повдигнатото обвинение за подбудителство към лъжесвидетелство след инцидента на магистрала „Тракия“.

2010 – една натоварена година на скандали

На 3 февруари 2010 г. пътувайки в сряда от София за Франкфурт на Майн лидерът на „Атака“ Волен Сидеров е бил пиян, вдигнал е скандал и е обидил на расистка основа екипажа на самолета на „Луфтханза“.

След това на франкфуртското летище Сидеров нагрубил и германска полицайка, която е внесла оплакване срещу него, твърдят от полицията във Франкфурт. Същевременно германският специализиран сайт за полицейски новини Polizeipresse.de публикува официално съобщение на франкфуртската полиция, в което се казва, че по време на полета от София за Франкфрут вчера следобед „53-годишният видимо пиян пътник е буйствал и е отказал да изпълни нарежданията на персонала“. Наближавайки града, капитанът на самолета е съобщил на летищните власти, че вози неуправляем пътник. След кацането във Франкфурт около 16 часа местно време (17 ч. българско) към самолета са били изпратени няколко полицейски патрула. От екипажа полицаите научили, че през цялото време на полета Сидеров не е изпълнявал указанията. Лидерът на партията Волен Сидеров не е бил задържан, камо ли арестуван. Имало е разговор с данъчните власти за разясняване на ситуацията.

2011 – скандалите се местят пред Народното събрание

Междуличностни противоречия между съпредседателят на Национален фронт за спасение на България – Валери Симеонов и Волен Сидеров са причина за скандала пред Народното събрание между лидера на „Атака“ и журналиста на СКАТ. Депутатите от „Атака“, предвождани от Сидеров поискаха, Тео Ангелов да се извини от името на шефа си. Те го обвиниха, че е обидил избирателите на „Атака“, наричайки ги лумпени. Извини се веднага, извини се веднага, крещеше Сидеров и блъскаше журналиста. Турчин ли си, бе? А, турчин ли си?“, пригласяше Чуколов. Тогава се намеси и полицай, които след това беше обвинен от лидера на „Атака“, че го е блъснал. „Кой те изпрати? Бившият вътрешен министър Цветанов ли или някой друг?“, попита Сидеров. „Как се казва?“ – обърна се той към полицая. „Тодор Тодоров“, каза представителят на реда. Полицаят му се извини, а Сидеров му отвърна: „Приемам извиненията ви“. Скандалът избухна след излизане на ПП „Атака“ от парламента.

2013 – Волен поема САМ управлението на държавата

Привърженици на „Атака“ начело с лидера си блокираха възловото софийско кръстовище „Орлов мост“ с обяснението, че след като не може да бъде въведен ред в държавата, партията ще го въведе чрез граждански ред, което включва и арести на провокатори. След това Сидеров и съмишлениците му се отправиха към БНТ, след като той обяви по мегафона, че това е поръчкова телевизия „на Бойко, Пашата и други гангстери“. С призив „Долу БНТ“ и със закана да се замеря сградата с яйца и домати, той поведе събралите се към „Сан Стефано 29“, където се срещна с ръководството на държавната телевизия.

2014 – Сидеров и любовта към скандалите в самолет

Волен Сидеров на летище „Варна“ – лидерът на „Атака“ се е държал агресивно с жена в самолета, изпълняващ полет София – Варна. По време на полета националистът влязъл в спор с нея, като й показвал различни документи и спорел на висок глас. Сидеров бил с около 7-8 човека – охранители и депутати, пътували за Варна с редовен полет от София на „България еър“. На слизане от самолета се качили заедно с останалите пасажери на автобус, което трябвало да ги отведе до сградата на терминала.

2015 година – началото на антинаркотичните действия на Сидеров

Няма начин да не помните как Сидеров направи скандал на продавачка в клекшоп в столицата, защото продавала наркотици. Свидетели на случкататогава обчиниха политика, че е бил пиян и е проявил агресия към собствениците на магазина.

Появи се и любителско видеом а което се вижда как депутатът от „Атака“ Десислав Чуколов стои насред насъбрала се тълпа и снима.

„Видях как доста пияният Деислав Чуколов и също така доста пияният Волен Сидеров вървяха по улицата. Малко по-късно стана тарапана, дойдоха полицаи, собствениците на клекшопа и впоследствие мисля, че Чуколов удари собственика на магазина“, разказва един от очевидците Радослав Петров тогава пред NOVA.

Собственикът на магазина Александрина Симеонова пък твърдеше, че Сидеров й дръпнал  телефона от ръката, след като се опитала да заснеме случващото се.

„Телефонът ми падна на 3 – 4 метра зад мен и той започна да ме стиска за лакътя“, казва Симеонова.  „Установявам, че в този обект се продават безакцизни стоки. Не случайно повиках полицията. Полицията, която дойде тук, започна да охранява, да слага чадър на този обект“, заяви от своя страна Сидеров.

Точно след този случай прокуратурата поиска сваляне на имунитета на лидера на „Атака“. Това обаче не стресна Волен. Напротив!

И така стигаме до …

Волен Сидеров и афинитетът му към изкуствата

25 октомври, 2015 година.

Скучни избори морят цялата страна.

Някой трябва да направи нещо. Кой ще се нагърби с тази задача?

Волен Сидеров, разбира се.

Тъкмо всички да си отъдхнат от изборите тази нощ. Тъкмо журналистите да се прибират, а зрителите да си псуант някой филм и Волен прикова вниманието на всички.

Лидерът на партия „Атака“ нахлу в Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“ и предизвика пореден скандал.

По думите на политика тогава той е влязал в академията, за да потърси сметка от човек, който го е ударил. Въпросният мъж – Емил Георгиев, категорично отрече да е посягал на депутата. На мястото имаше и засилено полицейско присъствие, а студентите скандираха: „Молим ви да напуснете Академията“.

Сидеров пък обвини пристигналите на място полицаи, че защитават „побойника“, когото не спря да пита дали не е приятел на премиера Бойко Борисов.

Членове на „Атака“ влязоха в пререкания с ректора на НАТФИЗ проф. Любомир Халачев и с актьора Христо Мутафчиев, който преди 5 години претърпя инсулт и оттогава се подкрепя с бастун.

Ректорът на НАТФИЗ, който като всеки ВУЗ има академична автономия, прикани хората на Волен Сидеров да напуснат сградата, а в пяркото излъчване се виждаше как те реагираха към него с въпроси: „Ти да не си собственик на сградата“.

Стигна се дори Румяна Бъчварова да пристигне в сградата. Малко понатупаха и самия Волен. Същия този човек, който удари тогава Волен пък сега се оказа преводач на „Нощните вълци“ докато бяха в България.

Случаеност!? Не мислА!

Явно Волен си има афинитет към изкуствата. Признаваме! Такова театро сково в българската политика не бяхме виждали.

Тъкмо да похвалим съдебната система у нас, че след всички тези престъпления Волен си е получил заслуженото и се спряхме.

След като прочетохте всичко това, не ви ли се струва прекалено леко наказанието на депутата?

Не знаем!

Но в едно нещо сме сигурни!

Волен година не пропуска, а за 2016 няма скандал за нищо.

Очакваме включване скоро. Сигурни сме, че неовлите на Волен и този път ще са на ниво!

Източници на ифнормация: Дневник; Вести; Канал 3; Площад Славейков

Предимствата да си престъпник в България

Приятели, за пореден път ни се доказва, че в България е най-хубаво да си престъпник.

Имаш си всичко, ей! 

Кеф ти някоя фирма. Кеф ти някой висок пост във властта. Кеф ти пари.

Изобщото престъпниците у нас са си хора с положение, получаващи и голяма доза уважение.

Хора, които са над закона или поне са си „приятели“, с който трябва, за да нямат разправии със същия този „закон“.

Съдебната система в България е сбъркана. Това е ясно. Днес обаче отнoво ни се доказа това.  

Днес Златомир Иванов – Златко Баретата, беше оправдан по обвинение за ръководене на организирана престъпна група за наркотици.

Това реши първоинстанционният Специализиран наказателен съд, който гледа процеса срещу Баретата и още девет души.

Баретата, Ивайло Борисов – Ториното, Златко Гочев, Стефан Грозданов, Кристиян Лалев, Тихомир Стоянов, Петър Цветанов, Тодор Цветанов, Добромир Добрев и Галин Лазаров са подсъдими за участие в организирана престъпна група, разпространявала наркотици от есента на 2011 г. по Южното Черноморие, в София и Казанлък.

И забележете – разпространението на наркотици не е единственото обвинение към Ивнаов. 

Златомир Иванов е оправдан както за ръководене на групата за наркотици, така и по обвинение за противозаконно присвояване на „Мерцедес Е 500“. Оправдани са и соченият за близък до Баретата Ивайло Борисов – Ториното, който бе подсъдим с него и по приключилото вече дело, както и Златко Гочев.

Тихомир Стоянов също е оправдан за участие в групата, но е признат за виновен за държане на хашиш с тегло 1.12 грама, за което е наказан с глоба в размер на 1000 лв. Оправдан за участие в наркогрупата е и Добромир Добрев, но е осъден за държане на наркотици с цел разпространение – на 6 г. затвор, които трябва да изтърпи при строг режим и глоба от 10 хил. лв.

За невинен за участие в бандата е признат и Галин Лазаров.

Тук обаче има малък напредък – по обвинението му за притежание на наркотици с цел разпространение обаче е осъден на 4 г. затвор и 10 хил. лева глоба.

 

Много е важно да отбележим, че само преди 10-ина дни Върховният касационен съд потвърди като последна инстанция присъда от 6 години и половина за Баретата. Тя беше също за наркоразпространение, а първоначалното наказание от СГС – 8 г. и половина, бе изменено от САС с две години-по-малко и потвърдено от върховните магистрати. Оказа се, че точно толкова  е излежал Иванов сумарно като задържан под стража и под домашен арест.

Приятели, забелязвате ли за колко тежки обвинения тези хора бяха така лесно оправдани? 

Кражби, разпространение на наркотици, пране на пари … изобщо както бихме си казали докато си пием ракията вечер – Абе, мазало!

Определено да си престъпник в България има своите предимства и те са видни. Не искам да звучи като новина, но определено у нас колкото повече нарушаваш закона, толкова по-уважаван си ти.

Такива хора определено са с превилегии. 

Нали се сещате, че ако някой от нас е хванат да разпространява наркотици ще си полежим доста време зад решетките, а управляващите ще ни дават за пример как съдебната система работи.

Тук обаче наблюдаваме друго.

Тук се оказва, че невинни хора са задържани за нещо, което не са извършили. Просто пародията в съдебната ни система е толкова голяма, че чак вече не е смешно.

Абе, оферта си е да си престъпник у нас. 

Например – обществото има някаква носталгия по 90-те години и мутрите. Те направо са издигнати в култ и са по-скоро някакви звезди, отколкото престъпници. Така че да ти се носи слава на опасен тип в България не е чак толкова лошо нещо.

Друго предимство е, че съдът не те закача. Явно може да си правиш каквото искаш, стига да не се разбере.

Жени, коли, влияние. Знаем, че много престъпници са във властта, като имаме скорошни примери.

Разполагат си хората и са добре. И може ли да ги обвиним?

Българският съд им позволява такова поведение – да не са луди да бягат от хубавото.

Но докато престъпниците са ни на почит и докато им се разминава на всички нива, няма да има промяна в нашето общество.

Докато има повече предимства да си престъпник у нас, отколкото редови гражданин, обществото ни ще си остане болно. Системата ни ще е болна. Държавата ни ще е болна.

Остава само да разберем – изобщо има ли лек за нас като общество или вече за спасение е късно? 

 

 

 

 

Шофьор блъснал сляп пешеходец – НЕВИНЕН!

Отново сме свидетели на безумието в България наречено „съдебна система“. Отново виждаме гавра с гражданите и неспазване на законите. Отново ни показват как наглостта на хората може да е безгранична.

Оказа се, че в България може да блъснеш някой на пешеходна пътека и накрая не само, че да не си съден за това, а даже може някой и да ти съчувства.

Случаят е от 2013.  Тогава на 1 октомври, около 9:00 ч., председателят на Федерация „Спорт за хора със зрителни увреждания” д-р Иван Янев е блъснат на пешеходна пътека, в близост до дома му в кв. „Дружба”.

Вижте още: Кога ще бъдат наказани убийците на пътя?

Д-р Янев се е придвижвал с бял бастун. Шофьорът Светлин Александров се е опитал да напусне местопроизшествието, но бил заловен малко по-късно, тъй като граждани са записали регистрационния номер на автомобила.

За щастие тогава Иван Янев не загубва живота си, но получава тежка травма единия крак.

В една нормална държава сега шофьорът щеше да е в затвора, да излежава присъдата си, че е блъснал човек на пешеходна пътека.

Какво става в България обаче? 

Шофьор, помел посред бял ден слепеца е оправдан на първа инстанция.

Да, приятели, правилно прочетохте. Няма присъда! Няма наказание!

Вещи лица уверили съда, че мозъчният тумор на Светлин Александров е повлиял на преценката и реакциите му.

Вижте още: В България справедливост НЯМА!

Оказва се още, че Александров е криминално проявен, с условна присъда за контрабанда на цигари без бандерол. И все още има книжка, въпреки че би трябвало да му е отнета най-малко по медицински причини. Професионален шофьор е, в миналото е карал и автобус от градския транспорт, има и 5 висящи наказания в КАТ.

И въпреки цялата тази биография. Въпреки провиненията и в миналото, на този човек ще му се размине отново.

 

Единственото нещо, което е направено след случая е общината да „повдигне“ пешеходната пътека.

И какво от това!?

Не ни ли писна да ни правят на глупаци, които не си знаят правата? Не ни ли писна съдебната система в България да е по-корумпирана от самите обвиняеми?

Този безумен случай не е първият, за жалост няма да е и последният. Ще продължават да не се спазват правилата по пътищата, защото всички нарушители знаят, че ще им се размине.

Ще им се измисли някоя болест. Ще се бутнат някакви пари и готово. 

И няма да има значение дали е отнел човешки живот, дали просто е ранил пешеходеца.

Важното е, че той за пореден път е успял да прецака държавата.

Колко случая на блъснати деца имаше през годините? Колко от тези деца не оцеляха? Колко от шофьорите-убийци са наказани? 

Вижте още: Войната по пътищата взе още един детски живот!

НИКОЛКО!

Оневиняват ги и те отново излизат на улицата. Още по-нахални, още по-самоуверени. И взимат друг живот.

Ей, така .. защото може! Защото знае, че каквото и да направи държавата ще го защити.

Войната по пътищата няма спре докато не се наложат строги закони и още по-строги наказания за нарушителите.

Човешкият живот не струва нито колко измислена болест, нито определена сума пари. Много жалко, че на някои хора това трябва да се припомня.

 

По-ефективно и по-бързо правораздаване? Ето как

cs400_28749

Мълчаливото съгласие е мощен инструмент срещу бездействието на администрацията=

До 3 пъти по-бързо административно правосъдие цели предложен от Реформаторския блок законопроект за промяна на Административно процесуалния кодекс

За пръв път се въвежда реално електронно правосъдие.

Този законопроект е първият, който инкорпорира мерки за реално електронно правосъдие, като изцяло урежда бързо и ефективно електронно призоваване и съобщаване със запазване на правата на гражданите.

Процедура за уеднаквяване на практиката в отделенията на ВАС по искане на граждани и организации без пререшаване на делата решава един огромен проблем.

Прочетете повече „По-ефективно и по-бързо правораздаване? Ето как“