Етикет: Съдебна реформа

Оптимист съм за бъдещето на България – разговор с Мануела Малеева

Прочетете повече „Оптимист съм за бъдещето на България – разговор с Мануела Малеева“

Реклами

Доброто има непрекъсната необходимост в него да се влага енергия, за да продължи да съществува – разговор с Кристиан Таков

Прочетете повече „Доброто има непрекъсната необходимост в него да се влага енергия, за да продължи да съществува – разговор с Кристиан Таков“

ГД „БОЕЦ“: Прокуратурата е гнилата ябълка на българското правосъдие

img_3881

Днес ви представяме интервю с Георги Георгиев и Захаринка Истаткова от ГД „БОЕЦ“.

Вчерате те излязоха на протест под надслов „Имам право да питам. Имам право да знам.“?

Защо от ГД „БОЕЦ“ искат оставката на Цацаров и какво прави прокуратурата с подаваните сигнали?

Всичко за вчерашния протест и за този, който предстои днес от 10 часа пред Съдебната палата, можете да четете в интервюто. 

Достойните хора в тази клета територия, трябва да бъдат подкрепяни.

14650190_1629446343747976_963652950095802256_n

*******

ГД „Боец“ вчера излязоха на протест, днес също предстои. Можете ли да кажете какво означава „Имам право да питам. Имам право да знам.“?

Г: Това беше поводът за протеста. Вчера бяхме пред Съдебната палата, за да поискаме информация за два наши сигнала – единият е с дата 30.11.2015 година във връзка със скандала „Яневагейт“, а другият сигнал е във връзка със случая „Бююк“, тъй като досега не сме получили отговор дали е извършена някаква проверка и дали се води някакво следствие.

Отговорът, който получихме обаче беше повод за нашия протест. Случаят „Бююк“ се оказа, че е разпределен в Софийска градска прокуратура и към момента няма никакво движение по него. По-важното е обаче какво се случва с „Яневагейт“. В последните дни това нещо отново се раздвижи, тъй като се появиха нови записи от сайта „Биволъ“.

Никой обаче нищо не ни казва какво се случва с този наш сигнал по тази тема. А имаме право да питаме и имаме право да знаем. Затова излязохме отвън и заявихме своята позиция. Освен това този път бяхме убедени, че именно прокуратурата е гнилата ябълка на българското правосъдие и всичко това, което се казва в записите „Яневагейт“ се оказва вярно. Тоест зависимостите. Селективно се работи по определени сигнали, други сигнали биват скривани. Без да има прозрачност и яснота.

И затова вчера излязохме. Затова и днес ще повторим. Бяхме няколко човека. Стотици минаха покрай нас и никой не се противопостави.

Можеш ли да кажеш нещо повече за самата организация?

Г: Организацията възникна 2013 година, веднага след парламентарните избори. Първите действия бяха още на 27-ми май, като „Боец“ организираха едни от първите протести тогава. Много преди КОЙ и много преди големите протести за искане касиране на изборите във връзка със случая Костинброд.

Бяхме много активни в протестите срещу Орешарски и в момента продължаваме своята дейност, като тя не е само протестна. Действаме много инициативи, работим и по сигнали, включително и на местно ниво.

До ден днешен продължаваме своята битка срещу държавата, статуквото, мафията и изобщо всичко, кото мори този народ.

Аз, Георги Георгиев, съм председател на сдружението. Членове на управителния съвет са Георги Карамфилов и Венелин Иванов. Захаринка Истаткова е говорител на сдружението и представител в София. Имаме представители в много общини в страната.

Защо според вас гражданското общество е солидарно, но не и активно?

З: Най-важното, което трябва да се каже, когато се говори за правосъдие, е че никой не се съмнява, че имаме дискредитирана съдебна система. Че прокуратурата е репресивен апарат, която подбира начинът си на поведение в съответствие с поведението на гражданското общество вътре.

Второто нещо, което е важно и смисъла за участието на граждански движение по повод на такива значими нарушения, е това, че гражданите все повече разбират и подкрепят собствени инициативи свързани с управлението на държавата, както и действия свързани с прокуратурата каквато е тя към момента.

В случая идва реч за две събития, които въпреки че са започнали преди време продължават да са актуални и с всеки изминал ден стават все по-сложни.

Нито „Яневагейт“, нито екстрадирането на турски граждани, е незначим проблем. Напротив – те се развиват и стават все по-сложни.

Тука му е мястото, ако прокуратурата е нормална, да вземе мерки, да отчете нарушаването на определени процедури или да се самосезира. Но тя не го прави.

Сега в момента има сигнал от едно гражданско движение, но прокуратурата продължава да не прави задълженията, които има по закон. Кажете ми –кой гражданин, обикновен човек с проблеми, може да каже, че прокуратурата му помага? Няма такъв. Всички са разочаровани.

Тоест – ние имаме кауза, а тя е да реагираме на всичко. Когато има порочна практика, е моментът ние да се включим, за да покажем, че това положение вече не ни хареса.

Според вас каква промяна има нужда прокуратурата? Къде е основният проблем?

Г: Първо искам само да допълня защо са солиндарни гражданите, но не и активни.

Има две причини – страх и отчаяние, което прераства в отвращение. Това, което излиза от „Яневагейт“ също вкарва страх у хората. Но става явно и видно как се управлява държавата. Става ясно, че държавните институции са маши в ръцете на една мафия, която ги използва срещу хората, които са готови да й се противопоставят.

Отвращението и отчаянието ги кара да се отказват да влизат в това блато. Страхът може да бъде преодолян. Но отчаянието и отвращението много трудно се преодолява.

А прокуратурата ще се промени постепенно. Първата стъпка е оставка на Цацаров. Аз съм убеден, че в тази институция има читави хора, но с него отгоре, на всички тези хора са със запушени устни и уши.

Втората стъпка – изриване на мафията от изпълнителната власт, защото от нея зависят следващите промени.

Тоест народът трябва да си даде сметка, че са нужни радикални действия. Трябва да сме непримири и да не правим компромиси.  Това блато трябва да се изрине. Но не трябва да се отказваме.

З: Аз ще дам примери от днес.

Пред мен бяха един мъж на средна възраст и един, който беше в своите последни деситилетия ми обясниха едно и също – прокуратурата е от сталински тип и тя е построена така, че зависи пряко от Изпълнителната власт.

По-младия мъж, който си призна, че е работил в прокуратурата ми каза, че не мога да си представя дори какво е вътре. И пое по пътя си.

Значи истината е следната – за да се охрани една власт, се използват всички средства. Целият арсенал от органи има за цел да гарантира присъствието на определената група на върха си. Не е случайно избирането на Сотир Цацаров за главен прокурор, не е случайно поведението му е такова, каквото е демонстрирано. Не е случайно, че това е тенденция. Не е тайна, че се оказва натиск на редови прокурори. На практика се обезмисля съществуването на един цял орган ,който би трябвало да представлява държавното обвинение.

Цацаров изпълнява това, което му е наредено. И понеже структурата е такава, това е възможно. Аз съм съгласна, че така построено, при тези лица, които са видими за всички, изходът за всяко едно действие е един и същи – но няма да е в полза на гражданите.

Нашата работа е това – нямаме право да спим. Нямаме право да пропуснем нещо. Защо?

Ами, защото е важно! За мен е важно как ще изглежда светът, когато децата ми се разхождат по улицата.

Ако трябва да се изразим метафорично – „трябва да се отреже главата на змея“?

З: С това трябва да се почне, защото така ще се лиши тази структура от неработещия си връх. За да може да откриваме истината. Когато Цацаров издаде някакъв вид акт, ще му повярваме ли? Не мисля!

Затова, като си си позволил да се държиш безобразно – вън!

Г: Прокуратурата от институция, защитаваща интересите на държавата, е превърната в институция защитаваща интересите на мафията. В пълния смисъл на тази дума. В това я превърна Цацаров.

В нашите сигнали ние питаме: Вярно ли е, че Борисов се обажда на Цацаров и му казва кой да „опраска“ и кой не? Пряко вмешателство на изпълнителната власт.

Питаме още: Вярно ли е, че Цацаров се обажда на Янева в опит да завоалира нещата около нея? Вярното ли е, че службите са на ДПС? Вярно ли е, че са подслушвани чужди посолства?

Отговори няма.

Затова главата трябва да се отреже. Но това е само първата стъпка. Но трябва и оставка на правителството, както и на ВСС. Защото тези институции са трите глави на едно чудовище.

Утре продъжлаваме с протестите.

В 10 часа отново се събираме пред Съдебната палата със същите плакати, същите искания, но ще внесем и нов сигнал във връзка със седмината турски граждани, които бяха екстрадирани.

Сега ще ви запозная с един сигнал на „Боец“, който е от юни месец, когато станахме свидетели на съда в Страсбург, който осъжда България за нарушаване на човешките права. Като мотивите на съда са във връзка с действията на МВР по време на първия кабинет на Борисов и по-специално всички показни акции на Цветанов.

Като нашият сигнал визира конкретни решения на съда, при които дори се споменават конкретни изявления на Цветанов, който нарича всички заловени хора там престъпници преди да са им наложени някакви обвинения, и преди да се произнесе съдът.

Още тогава Цветанов показа мафиотската страна на това управление. Ние тогава сезирахме прокуратурата конкретно за действията на Цветанов.

Изненадващо за нас, буквално за борени дни, се образува прокурорска проверка, но все още сме привиквани да даваме показания, въпреки че сме дали конкретни факти. Но ние няма да се откажем, докато всеки не си получи заслуженото.

Интервюто взе: Веселин Диманов

Блиц-интервю с Петя Владимирова за нуждата от независим президент и кандидатурата на ГЕРБ

Вчера съвсем случайно срещнах в подлеза на Софийски университ журналистката от „Дневник“ Петя Владимирова – излизаше от метрото, бързаше и щеше да ме отнесе, но аз й препречих пътя с молба да коментира ситуацията около ГЕРБ и номинацията, която излъчиха вчера в лицето на Цецка Цачева. 

867feb5d16d1f8a152babf53564aa8b8

Бях неотстъпен в моята молба да ми отговори на няколко въпроса и след кратка словесна битка аз победих.

Петя Владимирова е редактор в отдел „Анализи и коментари“ на в. „Дневник“ от 2002 г. Преди това десет години съдебен репортер и наблюдател във в. „Демокрация“. Правосъдието и вътрешният ред, историята и невидимите механизми на видимата политика са темите, на които не може да изневери.

Днес ви представяме блиц интервю с нея:

Г-жо Владимирова, как ще коментирате дългоочакваната номинация на ГЕРБ в лицето на Цецка Цачева – оправдаха ли се очакванията?

Очакванията се оправдаха, защото не можеха да бъдат други – дали щеше да е Цачева или друг, кандидатът, който се излъчва от една чисто лидерска партия на властта, каквато е ГЕРБ, щеше да говори по същия начин, гладко и безкрайно, без да казва нищо като своя идея за президентския пост – освен да повтаря стабилност и обединение на всички пред предизвикателствата на времето. И нито дума за ролята на президента пред най-голямото предизвикателство – че в момента стабилност означава стабилизиране на мафията, която безнаказано продължава грабежа и пропъжда от територията всеки, който вижда реалността в нейния вид.  И че само независима прокуратура и съд могат да омаломощат мафията, а не партийният вожд, който посочва президента. В този смисъл – да, очакванията се оправдаха.

Цецка Цачева с какво ни е позната и има ли според вас нужните качества за държавен глава?

Госпожа Цачева ми е позната преди всичко с ролята си като председател на парламент, който осакати  конституционната реформа за съдебната власт, а лед това и Закона за съдебната власт, допускайки от парламентарната трибуна да се леят речи на омразата срещу съсловни магистратски организации. А конкретно –  спомнете си избора на инспекторите за Инспектората на Висшия съдебен съвет – за половин час, в пълно съответствие с пазарлъците на Цветан Цветанов с парламентарните партии, без да знаят депутатите дори имената на бъдещите инспектори.

Но най-вече – за голямо съжаление, ми е позната като председателят на 43-ото НС, който не допусна до пленарната зала подписката на 5 000 граждани, събрана от гражданската инициатива „Правосъдие за всеки“, с техните идеи за съдебна реформа. Г-жа Цачева, забележете,  не допусна подписката за разглеждане, не говоря за приемане!

Така че слоганът „Работя за гражданите“, с който ГЕРБ и Цачева тръгват към изборите,  е арогантна подигравка именно с гражданите.

За тайната власт и нейното разобличаване – разговор с Петя Владимирова

Но какво може да направи президентът в парламентарната република – защо е важно да има независим кандидат?

Президентът издава указите за назначаване на тримата големи в съдебната власт и на шефовете на някои от специалните служби.

Ще ви припомня срамен момент от мандата на г-н Плевнелиев: на 20 декември 2012, в последния работен ден преди Коледа, на здрачаване, той на бърза ръка издаде указа за назначаване на новия главен прокурор Сотир Цацаров въпреки опорочената процедура, приложена предния ден от ВСС, която предопределяше избор Процедура, за която  президентът беше предупреден от авторитетни юристи, че не съществува никъде в света – при трима кандидати да се гласува за един. И въпреки че същия следобед две политически сили в парамента – БСП и Синята коалиция, направиха изявления срещу процедурата. Плевнелиев обаче побърза да издаде указа, докато не са се разраснали възраженията, което потвърждава договорката му с политическата сила, която го е издигнала.
С това отговарям на въпроса ви защо е важно да имаме кандидат за президент, който да е независим, в смисъл еманципиран от политическата сила, която го издига.

Никой президент досега не е отказал да издаде указ за назначаване на някой от тримата големи…
Имаше един отказ, но той беше  партиен мотивиран и затова също толкова срамен за държавния глава: през 1999 президентът Петър Стоянов,  издигат от СДС, отказа да издаде указ за Бойко Рашков за главен прокурор, защото СДС имаше друг фаворит –  Никола Филчев. ВСС гласува повторно и избра Филчев, тогава президентът Стоянов издаде указа. Това беше позорно използване на правомощието за отказ, така мисля аз – като свободен наблюдател на всички избори на главни прокурори и председатели на Върховните съдилища след 1989 г. досега.

Докато г-н Плевнелиев имаше железни основания –  не в личността на Цацаров, а в порочната процедура, но не ги използва.

Затова е важно – пак се връщам на въпроса ви – президентът да е еманципиран от партията си. Само свободният човек /кандидат/ може да пледира за промени, които ще наранят вожда му, който и да е той.

Виждате ли сериозен кандидат в битката?

Не, не виждам, докато не участват в дебат с конкретни въпроси. Сериозен кандидат е онзи, който би се съсредоточил върху въпросите, които засягат модела на управление на територията и би се противопоставил на доразграбването на каквото и останало от нея.

Какво да направят медиите?

Да организират дебат на кандидатите и да им  задават конкретни  въпроси, а не да  ги оставят да си говорят каквото им оттърва и така да създават паралелния свят на стабилността и майчинската загриженост. Отвъд който си разиграва коня мафията, необезпокоявана от никого.

Какъв въпрос бихте задали вие?

 

Ами например този: Ако кандидатите бяха на мястото на Плевнелиев в ситуацията с избора на сегашния главен прокурор, какво биха направили и как ще постъпят  след 3 години, за да не изглеждат като говорители на Бойко Борисов?

Как ще постъпят идната година, когато сегашният ВСС ще избере следващия председател на Върховния административен съд – най-ключовият съд във всяка държава, който контролира актовете на властта?

Въобще как разбират правомощията си с указа, който издават – защо са им дадени тези правомощия от Конституцията…

Как разбират думите на Борисов, че който владее съдебната власт и има медийна империя, може да управлява, дори да е трета политическа сила…

Интервю на Веселин Диманов

Държавата отне правата на пешеходците – защо!?

Отдавна знаем, че бългрският съд е институция, която много често взима лоши, граничещи с пародията, решения.

Явно тези решения не са изключение, а са пракитика, а съдът у нас просто не взима други.

Какво имаме предвид?

Пешеходците нямат абсолютно право да пресичат на пешеходна пътека.

Това се казва в становище на Инспектората на Висшия съдебен съвет.

Становището беше изготвено по повод скандалния случай на Лора Казанлиева от Варна, която загина, блъсната на пешеходна пътека от моторист, а присъдата му беше намалена на 2 години.

Оказва се, че не шофьорът на превозното средство трябва да внимава с пешеходците, а те трябва да изчисляват колко близо са приближаващите превозни средства. „Правото на предимство на пешеходците, както и на водачите на пътни превозни средства е абсолютно по своето съдържание, но относително по своя ефект“, пише в решението на съда.

 

Скандалното решение беше отнесено към Висшия съдебен съвет. И ето сега неговото решение, подписано от главен инспектор Теодора Точкова, гласи, че пешеходецът няма абсолютно право на пешеходна пътека.

Категоричното становище на Инспектората на ВСС е, че няма как правото на пешеходеца да преминава на пътека или на място със светофар да бъде прието за абсолютно.

„Абсолютно е това право, което дава възможност на своя титуляр да иска определено поведение на въздържание от всички останали субекти“, посочват инспекторите.

Както всички знаем, още докато учим листовките, за да изкараме книжка, в правилника пише, че шофьорът трябва да е внимавателен на 100% и винаги да внимава за пешеходци.

Често сме свидетели как почти никой не спира на пешеходна пътека, неспазвайки правилата.

Сега, с това решение, тези шофьори напълно ще спрат да зачитата пешеходната пътека, защото ако се случи най-лошото, ще може да каже, че пешеходецът не е внимавал.

Не е работа на пешеходеца да гледа дали някой ще спре, когато е на пешеходна пътека. Шофьорите са длъжни да го направят.

Поне така мислим ние. Но явно мислим грешно.

Случаят „Лора“ –  жертвата се оказа виновна

ВКС не за първи път взима скандално и напълно нелогично решение.

За случая на Лора Казанлиева от Варна много се изписа и много се говори. Тя беше блъсната на пешехпдна пътека от моторист. Той дори се призна за виновен.

Именно ВКС обаче предизвика последния скандал, след като с окончателното решение по делото съдиите Лада Паунова и Даниела Атанасова намалиха присъдата на Станчев с шест месеца, тъй като решиха, че за фаталната катастрофа през 2011 г. има вина и самата Лора, която не се огледала, преди да пресече улицата, където е блъсната от Станчев. Той се движи с превишена скорост. Тезата, че 20-годишното момиче е „съпричинило“ катастрофата.

Лора Казанлиева загива на пешеходна пътека във Варна на 17 юли 2011 г. Катастрофата става около 5 ч. сутринта. Тогава момичето, излязло преди това със свои приятели, се опитва да пресече бул. „8-и приморски полк“. По същото време по платното в посока центъра на града се движи Станчев заедно със свой колега. Двамата се връщат с моторите си от работа в ресторант „Хоризонт“. В ранния час по улицата няма много движение освен такситата. Станчев изпреварва един таксиметров автомобил отляво, като според данните по делото скоростта му е далеч над разрешената от 50 км/ч.

Е, явно за съда това няма значение. Лора е трябвало да внимава повече. Да се оглежда за лудо каращи моторисити.

А докато българският съд постоянно търси  оправдание за нарушителите на реда в нашата страна, те никога няма да спрат да потупкват законите.

 

Бойко Атанасов – следователят, повел битка срещу статуквото

5defc9afd2bdfba1bcd24e76223aad5f_XL

Днес ви представяме интервю със следователя от Софийската градска прокуратура Бойко Атанасов.

Ще прочете едно интервю, от което ще научите нещо повече за него и работата му.

Един разговор за съдебната система и зависимостите между магистратите.

Обърнахме внимание на Сотир Цацаров и приближените му.

И като за финал една интересна история.

13962573_1534751913217420_8455457677959839280_n

***********

Какво знаем и какво не знаем за Бойко Атанасов?

Казвам се Бойко Атанасов и съм следовател от 2002 година, от 1997 година съм помощник-следовател.

От 2002 година до 2005 година съм заемал длъжността следовател в 04  следствена служба в София. Преместен съм от тази служба заради подаден сигнал срещу ръководителя на службата за оказван натиск при работата ми по наказателни дела и поради тази причина от 13.12.2004г. съм заточен да разследвам ЖП аварии по влаковете до края на 2007 година. От 2007 година до настоящия момент съм преместван многократно от отдел в отдел и сектор в сектор в столичното следствие по неясни критерии — това важи и за повечето от  следователите, които не се вслушват в „съветите” как да решават делата си.

През 2008 година бях преместен за съдия в гр. Дулово без да съм кандидатствал за такава работа. ВСС се бе произнесъл по обстоятелства, които не бях заявил. Съдът отмени този произвол на ВСС.

От 2011 година до настоящия момент съм се явил на четири конкурса за градски прокурор на София. За този период, който обхваща един мандат, на този пост  постоянно се сменят административните ръководители на СГП през около година,   заради записите в Банкя, при които бе записан премиерът с градския прокурор в присъствието на разследвани лица, а това доведе до огромен скандал. При тези обстоятелства градският прокурор бе освободен в началото на 2013г.  Впоследствие градска прокуратура се управляваше на автопилот от различни временно изпълняващи длъжността и така се стигна до избора на нов градски прокурор в началото на 2014г.  като в началото на тази година постът отново бе овакантен, без да са ясни причините.

В четирите си последователни концепции за работата на СГП, съм представил основните проблеми пред ВСС, които са незаобиколим фактор, и без решаването им най-голямата прокуратура не би била в състояние да се бори с корупцията.

Какво точно представлява професията следовател? 

В момента цялата административна власт по разследване на корупцията е съсредоточена в ръцете на главния прокурор. Тази информация присъства на сайта на ВСС, но трябва да се взима предвид това, че обществото вече не се интересува от работата на съдебната система, заради множеството гафове, фалове и скандали, които възпроизвежда ръководството на прокуратурата — в това число и бившото ръководство на Софийски градски съд, който е единственият съд, разследващ политическата корупция.

Информация, резултати и присъди по тези дела липсват, а те лиспват целенасочено. Не се предприемат никакви действия, за да се въведе някакъв законово действащ  отдел в рамките на Софийска градска прокуратурата, съгласно НПК, който да разследва, а се създават някакви специализирани такива, които са подчинени на главния прокурор.

Там се водят едни разследвания, които се прекратяват и спират. След това се възобновяват и т.н.

Съмнения има, че тези дела се използват за извиване на ръце, когато се цели определен резултат при някакво гласуване, в парламента например.  Но като няма наказани, се получава така, че все едно няма извършители на такива тежки корупционни престъпления. В прокуратурата  има много тайни, а тези тайни кого обслужват?

В Софийска градска прокуратура в момента има 4-ма прокурори, които разследват тежки престъпления, свързани с  разкриване на престъпления  срещу европейския бюджет. Обемът на материали за разследвания е много голям.  Това показва и отношението на ръководството на прокуратурата, че най-вероятно прокуратурата е абдикирала от такъв тип дела.  Надзорът по граждански дела  се осъществява от  тринадесет  прокурори, което ясно показва приоритетите в работата-имитация, в работата по тежки и сложни икономически дела.

Колко опасна е тази професия? Вашата работа е да се изправяте срещу системата, а това няма как да не ви поставя в рискова ситуация.

В момента не е рискова, защото резултати от тази работа липсват. Когато и да се тръгне по някаква следа за разкриване на крупна престъпна схема, било то и от държавни служители, обикновено тези дела се спират и не се разследват. Стига се до мястото, което показва, че наистина е така и повече не се дълбае да се разкрие извършителят на престъплението.   Обратното,  в случай че прокуратурата би си свършила работата, нещо, което липсва  и не се забелязват и най-малки признаци за това, би означавало, че професията може да е опасна. Прокурори, които по всяко време са склонни на споразумение  с подсъдимия, няма от какво да се притесняват, тяхната работа може да им носи само  ползи от каквото си помислите естество.

Корупцията у нас  не се преследва, което  може да означава две неща: или  е напълно изчезнала като явление,  или е считана за нормално поведение. Ако е вярно второто – къде е ролята на прокуратурата  и на чия страна?

Какви са зависимостите в съдебната система?

Зависимостта е във ВСС и начина, по който се назначават магистратите. ВСС е политически орган — една голяма част от членовете са избрани от политически партии, на квотен принцип и то винаги  става много бързо. Така бяха назначени и  инспекторите в инспектората на ВСС от парламента набързо и без обсъждания.

Главният прокурор е назначен по съмнителен начин. Има едни такива тайни, които са видими за всички, но все пак остава тайна как точно се случват нещата. Как едни хора са предпочетени пред други, при наличие на условности и зависимости. Определено мога да кажа, че прокуратурата не функционира в законов порядък и не разследва корупционни престъпления. Това решение е взето навярно при провеждани в сряда срещи в 09:30 часа, между представители на държавното обвинение и изпълнителната власт.

На какво се дължи според вас това?

На зависимости – масонски, партийни, икономически… това няма да се изкорени. Нещата даже се задълбочават. Инспекторатът също е политически орган – той се назначава от парламента, отново на квотен признак. От управляваща коалиция си имат свои хора там. Когато аз исках да проверя главния прокурор, на мен ми беше отговорено, че инспекторатът не може да прави подобни проверки. Просто тези хора стават недосегаеми. Тях никой не може да ги разследва по никакъв повод.

Как ще коментирате темата с подслушванията – доколко са законни?

В последните години, когато съм имал за разследване големи дела, разбрах, че съм бил подслушван незаконно. Това го знам официално от бюрото за контрол на СРС, а преди това, по различни поводи, административни ръководители на прокуратурата и висши магистрати, са се опитвали да изискват от мен определено процесуално поведение по дела, което е било различно от законовото.

Какво означава това?

Да заемам длъжност, която не съществува по закона на съдебната власт.

Прокуратурата все още е в съдебната власт. Като такава, действа по нейния закон.

Административните длъжности на ръководители на съдебната власт са изрично изброени в закона. С едно движение на административния ръководител на градска прокуратура през 2013г. — Николай Николай Кокинов, съобразено с волята на Цацаров, бяха създадени нови длъжности. Такива длъжности не съществуваха до месец март, 2013 г., а ЗСВ отсъстват.

Тогава, след одобрение на главния прокурор, за завеждащ следствения отдел в Софийска градска прокуратура беше назначен Петьо Петров. Същият ми предложи да заема една длъжност, която не съществува. Аз отказах и след това ми се каза, че срещу мен има заведено дело и има план за моето задържане, но той не бил одобрен. Въпросният план е бил изготвен от тогавашния шеф на ГДБОП. Изненадах се, защото съм работил изключително добре с тях.

Писах до главния прокурор, че съм принуден да заема длъжност, която не съществува, като това ще ми донесе само негативи.

След това обаче трябваше да пиша обяснение защо съм писал до главния прокурор и изведнъж разбрах, че попадам в един омагьосан кръг. Всички те (Петьо Петров, Сотир Цацаров и Николай Кокинов) са като скачени съдове и действат като един. Договорили са се така, че да създадат такива длъжности и сектори, които да не съществуват, които да произвеждат правосъдие по един  извънзаконов начин.

По това време съм бил подслушван и това е предмет на дело, което водя в Софийски градски съд срещу прокуратурата и Окръжния съд, който е дал разрешението това нещо да се случи, като аз не съм извършил никакво престъпление, за да се налага да бъда подслушван.

Също така съм поискал от главния прокурор да се запозная с материали срещу мен от инспектората на ВСС, които са се появили на конкурса за градски прокурор през 2013г. От отговора, който ми беше даден, излиза, че аз съм неизвестен извършител и не мога да ги видя. Но това вече е масова практика в прокуратурата – да се води преписка срещу някого, въпреки че е длъжностно лице. По този начин се мачка въпросният човек.

Смятате ли, че в България има пряка зависимост между трите вида власти?

Беше необходимо още преди време да се приемат законови мерки с ясни и приложими правила, които да бъдат изпълнявани. В момента имаме едно замаскиране на съдебната реформа. Вече е приета стратегия от парламента за намаляване на мандата на главния прокурор, за прозрачност на работата и отчитане на прокуратурата. В момента имаме един закон за съдебната власт, който засили централизацията в прокуратурата. Главният прокурор и хората около него се превърнаха в едно своеобразно политбюро.

Дори промените, които бяха приети онзи ден показаха, че са съобразени изцяло и единствено с неговата воля.

Много неща, които бяха заложени не са изпълниха, като например тестове за лоялност по отношение на инспектората, които да показват кои магистрати не отговарят на нормалните морални изисквания да вземат тази длъжност.

По закона за съдебната власт най-вероятно още след лятната ваканция ще има ремонт. По ремонтирания вече закон ще започнат нови ремонти.

По отношение на взаимодействието на съдебната власт с останалите власти, тя може да има само работно взаимодействие. С изпълнителната власт такова взаимодействие не се вижда. Виждат се някакви срещи, с участието на главния прокурор, премиера и неизвестни лица, които изобщо не влияят по никакъв начин на работата. Поне видимо не се вижда да има подобрение в качеството на  работата.

Ние като обикновени магистрати не присъстваме на тези оперативки и не знаем какви решения се взимат. Обсъждат се неща, които на никого не са известни, а резултати няма! Или по-точно има — отсъстват резултати и работата по  делата, свързани с разкриване на корупция.

Може ли да кажем, че всяко едно управление в България първо покорява съдебната власт?

Не искам да се повтарям, но наистина трябва да уточним, че съдебната власт продължава да не функционира и прокуратурата е един безусловен слуга на всички управления у нас досега.

Когато Делян Пеевски беше избран за председател на ДАНС, първото нещо, което се случи, е главният прокурор да го приеме в кабинета си с карта на ДАНС, а след това решението на Конституционния съд беше, че той така и не е бил постъпил на длъжността председател на ДАНС. Кой лъже?

Получава се една шизофрения на такива високи нива, че е показателно как институциите не работят. Няма как да бъде подчинено нещо, което не работи.

И това не е само при новите управляващи. Това си е отдавна.

Функционират ли все още групировките?

Най-вероятно на този въпрос трябва да отговори г-н Борисов и главният прокурор. Има ли, няма ли СИК? До каква степен я е имало? Имало ли е контрабанда на цигари? Прокуратурата не е на тази вълна и този въпрос не я интересува. Виждаме, че главният прокурор постоянно е в някакво бързане, все нещо работят… какво работят – резултатите са тайна и за съда, и за обществото. Доколкото знам делата срещу Мирослав Найденов са прекратени, а може би в тези сбирки на министерски съвет се обсъждат и делата за авиоотряда, и други такива важни дела, които в миналото са били свързани със СИК и други групировки.

На какво ниво е корупцията в България според вас?

На много добро работно ниво. Мисля, че прокуратурата не може да се оплаче за високото ниво на корупцията. Предпоставка за това е всичко, което изброих до момента.

Румънският модел – възможен ли е в България?

Този модел очевидно работи. Той не се ползва с одобрение в нашата страна, най-вече от някои представители на ВСС, както и от високопоставени  представители в прокуратурата. За какво им е той да влиза в сила у нас и те да започнат да работят качествено? Ако се вгледаме кои са най-големите врагове на този модел у нас, който ще създаде една независима прокуратура, ще ни станат ясни много от зависимостите им в миналото и опасността те да бъдат едни от първите разследвани.

И друго – как ви се струва да имаме не малко магистрати, които да са едновременно и пенсионери, които получават заплата? Магистратите са хора, които имат висок морал и високи нравствени качества. Да получавам и заплата, и пенсия не е незаконно. Но на вас как ви се струва да се получават 1000 лева пенсия и 3-4 000 лева заплата? Ние живеем в една европейска и  демократична държава, а това положение в България да имаме действащи магистрати, които да са едновременно и  пенсионери не ми е известно да съществува в друга държава.

Младши следователи не се назначават. Защо? Защо да не може да дойдат нови кадри в тази система? Система, която се е капсоловала за близки и роднини — примерите са безброй.

Може ли да направите коментар за вечерята на Георги Костов и Ясен Тодоров в Поморие?

Най-вероятно това не е единствената вечеря, която се е състояла по подобен начин след избор на административен ръководител, на която видни кадровици да похапнат за сметка на назначения. Просто това е вечеря, която стана публично достояние заради една стрелба. Етичната комисия не се самосезира, за да се провери, а даде сериозен отпор. Прикриването на причините и случилото се изпариха и малкото останало доверие във ВСС отвътре и отвън в системата.

По-важният въпрос за мен е дали това не е дар, който е получаван, защото е извършено нещо, например гласуването. Щом дамата, която е домакин на това събитие, го прави точно в този ресторант, това означава ли, че прокуратурата е замесена с подобни хора и действия? ВСС отказа да се самопровери, за ръководството на прокуратурата.

Това е по-интересният въпрос, а с последните действия на ВСС изобщо не може да се говори за престиж на съдебната власт, защото той беше загубен окончателно. Включително и с тази софра.

Разкажете ни една интересна история от вашата работа, която ви е мотивирила да продължите да се занимавате с това през годините.

Много са нещата. Определено работата, която върша е благодарение на това, че съм бил обучен от магистрати, които са ми показали как да я върша законово. Следователят, прокурорът, наред с останалите правохранителни органи са страж на обществото. Страж, който трябва да го пази. Извършителите да бъдат наказани. Съдът наказва, но следователят и прокурорът поднасят информацията, заради която някой е наказан за извършено престъпление.

Няма да е много далеч моментът, когато ще се откажа от изпълнение на тези функции, защото виждам една огромна съпротива в системата. От колеги, от ръководството на прокуратурата и понякога се учудвам, че намирам сили да отида на другия ден на работа. Просто аз имам виждане как искам да работя, а в момента усещам отпор.

Тоест вие имате кауза, вашата работа да осигурява един по-добър живот на обикновенните граждани?

Целта на съществуването на тази професия е точно това – да има нормално функциониране на обществото.

Ако и последният човек, който има добри намерения в тази система, я напусне, какво остава за обществото? И не е ли важно обществото да застава зад тези хора?

В момента аз го играя нещо като някакъв вид ваксина, в смисъл такъв, че номенклатурните кадри от ръководството на прокуратурата ги обединявам срещу себе си. Може би наистина е по-добре да се махна и да не им преча. Съпротивата, както ви казах, е огромна. Прозрачност в работата на прокуратурата липсва — тайна е какво се случва вътре в прокуратурата, както за работещите, така и за обществото какви са резултатите от работата.

Не мисля, че аз съм единственият, който мисли различно от статуквото, но просто другите не намират сили да го кажат на глас. А това, за съжаление, се дължи на страх. Страх, който се подхранва периодично от административното ръководство с противозаконни заповеди, които се привеждат в изпълнение, а за хора, които са се клели да спазват конституцията и законите в страната при тяхното назначаване, означава едно – началото на един произвол.

Това положение в прокуратурата насажда страх и несигурност в магистратите. Страх за работата и мястото им в прокуратурата, както и страх от това да загубят една добре платена работа. Да не загубят рахата си.

Интервюто взе: Веселин Диманов

 

 

България – държавата на невинната престъпност

Невинен, невинен, оправдан и пак невинен.

Все същият рефрен вече 27 години гали с припева си гнева на българския народ. Гняв изпълнен с търпение и гостоприемство, сякаш с широки обятия е готово да посрещне всяка поредна несправедливост чукаща на входната врата.

Наричаме България – държава на невинната престъпност.

Купища доклади с данни за колосалните размери на корупция по високите етажи на властта, контрабанда, наркотрафик и неразкрити убийства , събират прах  в някое канцеларско помещение, в интернет, в ума ни.

Подхвърляме цифри и проценти за да прошепнем с половин уста очевидното. Очевидното обаче само по себе си крещи. Знаковите дела се превърнаха в приятна сутрешна разходка до съдебни зали. Българската съдебна  система успя да оправдае всичко, да оневини всички, да реалбилитира престъпността и да заключи, че в крайна сметка  извършителите са невидими персонажи от някоя художествена измислица.

Но животът вчера, днес и утре не е художествена измислица.

В същото време същата тази система  понякога ни подхвърля  и по една дъвка, с която да залъжем вниманието си.

Изводът:

Престъпност има – виновни няма.

Тази парадоксална ситуация, превърнала се в тенденция на българския политически живот иска да ни каже следното:  Гарван гарвану око не вади.

Видеото, което концентрира информация за оправдателнти присъди през последните години всъщност разказва и една история:

За да възтържествува справедливостта, подсъдим и жертва се срещнали пред една везна. Подсъдимият извадил от джобовете си злато и ги поставил от едната страна на везната, жертвата поставила истината от другата страна. Везната хлътнала в полза на подсъдимия. Истината нямала никаква тежест.

Докато очите на българската съдебна система са широко затворени, желанието за справедливост е ефимерна надежда.

Отговорите са малко, въпросите са повече. Питаме #Кой, питаме #Как?

Питаме себе си, забравихме или сме свикнали ?

Ако сме забравили – да си припомним, ако сме свикнали – да отвикнем.

#СъдебнаРеформа

Автор: Димитър Безев

Иван Бедров: Защо се правят, че не са чули речта на президента?

“За мен, за нас, Крим е Украйна и Украйна е Европа”, каза президентът Росен Плевнелиев пред Европейския парламент в сряда. Тези думи съвпадат с официалната позиция на България, изричана неведнъж. И въпреки това продължават да бъдат приемани за проява на излишна острота и смелост. Отиващият си президент описа визията за мястото на България в Европейския съюз и НАТО, за националния интерес, за предизвикателствата днес и за ценностите, които не бива да изоставяме утре. Това бе политическа реч, а в България такива отдавна не звучат. Предупреждението на Плевнелиев, че „Кремъл се опитва да дестабилизира ЕС“, намери място по-скоро в чуждестранните издания, отколкото в местните.

017237261_40300

Текстът първо е публикуван на сайта www.dw.com. Автор е Иван Бедров. Публикуваме материала без никаква редакторска намеса. 

Речта, за която не бива да се говори

За голяма част от българската публика тази реч просто не се е състояла. Информациите за нея бяха оскъдни, а коментарите – твърде малко, предимно в блогове и социални мрежи. Националните телевизии споменаха в края на емисиите си, че Плевнелиев е говорил нещо в Страсбург. На следващата сутрин студиата се занимаваха с простреляни мутри, няколко лични драми и разсъжденията на последния шеф на Шести отдел на Шесто управление на ДС. Другите редовни коментатори вероятно са в летен отпуск. Активните в социалните мрежи политици от управляващите също не са впечатлени. Един евродепутат се възмути, че президентът говорил на английски език, но съдържанието остава незабелязано. Сякаш тази реч изобщо не е била произнасяна…

ПЪЛЕН ТЕКСТ НА РЕЧТА НА ПРЕЗИДЕНТА

А имаше какво да се чуе: “Да не би да сме се запътили към нова конференция в Ялта? Ако Западът допусне това да стане, то това ще бъде исторически срам“, каза президентът. И подробно обоснова защо мястото на България е в света, който уважава правилата и принципите, а не там, където действа само правото на силния. Росен Плевнелиев описа как Кремъл се опитва да дестабилизира Европейския съюз, като „инициира обширна пропагандна операция в Европа, която изпраща послания на недоверие, а не на ценности“.

„България е била винаги слаба, когато е била сама. Днес тя е силна в ЕС и в НАТО“, каза още Плевнелиев и призова за премахване на визите за гражданите на Украйна, за интеграция на Западните Балкани, за приемане на България в Шенген. Призна, че „днешна Европа поставя повече въпроси, отколкото дава отговори“ и предложи „след като не можем да убедим евроскептиците, трябва да мобилизираме проевропейците“. В България има достатъчно говорители на Кремъл, които са силно изнервени от подобни думи. Има и достатъчно популисти, яхнали антиевропейската реторика, които избягват конкретните разговори и предпочитат лозунгите. Но тоталното политическо и медийно затъмнение след речта на Росен Плевнелиев не може да бъде обяснено само с това. България все пак се управлява от проевропейско правителство. На думи почти всички са евроатлантици. Значи има нещо друго.

„Повече върховенство на закона“

Истината е, че цялото политическо, икономическо и медийно статукво няма полза обществото да чува и да обсъжда подобни политически речи, в които се говори за ценности, за проблеми, за решения и за бъдещето. Такъв разговор в България отдавна не се води. Тук всеки с проблем стига до кабинета на премиера, който потушава пожар след пожар с публични средства, а пък опозицията се кланя пред паметника на комунистическия лидер Тодор Живков. Дългосрочните реформи отдавна не са на дневен ред. Защо им е да обсъждат думите на президента, че „Европа трябва да стане лидер на новата индустриална революция, на пробивните иновации и дигитални технологии“. Голяма част от бизнеса е подчинена на раздаваните от правителството публични пари, тях иновации не ги интересуват. Медиите са подчинени на същите тези раздавани от правителството публични пари и на масовата простащина, която най-бързо се преобразува в тираж и рейтинг. Тях разсъждения за бъдещето не ги интересуват. Плячката е тук и сега.

„Повече върховенство на закона. Повече синергия. Повече образование. Повече интеграция“, каза Плевнелиев. Онези, които вкупом не посмяха да реформират съдебната система, не обичат темата за върховенството на закона. Та нали пред затворените им очи бе ограбена КТБ. Образование ли? Имаме си една трета слаби оценки на матурите и повече народни танци в програмите. Повече интеграция ли? Тук се борим за повече стени…

Досега президентът беше осмиван. Защото не тропа по масата, защото не раздава порциите и защото наивно си позволява да говори за бъдещето. Речта от Страсбург бе добре обоснована, независимо дали всеки е съгласен с тезите. Но за да се противопостави някой на изказаните позиции, трябва също добре да обоснове становището си. По-лесно е да се направим, че нищо не сме чули.

Автор: Иван Бедров

Източник: Дойче веле