Етикет: Съветски съюз

Денят в снимки: Червената Армия и партизаните окупират България

41609_bc3qtnajqycui36jk9pxdavgbqbjyr-560x315-trim001024736

На днешната дата обществото в България се разделя отново на две. Останалите подръжници на комунистическия строй безчинствал в България твърдят, че дешната дата е светла за България.

Тези хора или са с тотално промити мозъци или са част от хибдирна война, която Русия стремглаво води в България от началото на прехода.

Именно това е причината в деня от 72 – годишнината от 9 септември 1944 г да публикуваме уникални снимки, с които разполага сайтът „Изгубената България“.

41609_uabs0lestbum9pd5cwkd4fgb72x95b
На снимката се виждат партизани, които разбиват вратите на варненския окръжен затвор, за да освободят политзатворниците.  Снимката е направена на 7 септември 1944 г.

В комунистическата историография датата 9 септември 1944 г. първоначално се определя като „народно въстание“. После дефиницията се променя – в учебниците и медиите се говори за „социалистическа революция“. Всъщност на 9 септември 1944 г. е извършен военен преврат, свалено е правителството на Константин Муравиев, което управлява едва седмица.

41609_hjply5gqtxwvejcmqioia1sehs15xl
На снимката се виждат партизански отряди, които минават по бул. „Цар Освободител“ в София. Снимката е направена малок след нощта на преврата на 9 септември 1944 г.

От 2 септември 1944 г. в България е на власт правителството на земеделеца Константин Муравиев, обявило война на нациска Германия, освободило политическите затворници, приело оставката на регента Филов и търсещо в Кайро мир със съюзниците. Сталин, обаче има други планове за България и това правителство му пречи. Той бърза с окупацията на страната, на която обявява война на 5 септември.

41609_qecjv7zfvig0i5e9kullghhercn3s0

Комунистите от отряда на Славчо Трънски навлизат в Кюстендил на 9 септември 1944 г.

В същото време военния министър в кабинета на Муравиев, работещ за руснаците, опитва да отложи влизането в сила на акта за състояние на война между Царството и Германския Райх, за да даде формален повод на Сталин да обяви война и окупира България.

41609_idij3v4vs55kgu5fggzejfjewwv8jo

Събитията след това са трагични за нашата Родина – откъсната и изолирана от Европа за десетилетия ние все още не можем да преодолеем последиците от този 9 септември 1944 г и сме най-бедната и нещастна част от отново обединения ни европейски континент. От всеки един от нас зависи колко бързо ще наваксаме загубеното.

41609_1bke6jabqoue9dxhh78dq9hnwh3ja6
Въоръжени партизани в центъра на Пловдив. На заден план се вижда издигнатата тържествена арка за посрещането на Червената армия в града.

Един от най-иронизираните митове, създаден от комунистическата историография, е за огромния брой партизани, включени в съпротивата преди 9 септември. След преврата техният брой е силно преувеличен.

41609_fjw22gwzz2hefctsqrbmnqgq4waqje
Младо момче на пост в партизански кордон при посрещането на Червената армия в Пловдив.
41609_vldegkekuhixkhddzfoca8hlhpu7yz
Студенти в София посрещат Червената армия на 9 септември 1944 г.
41609_o8yqi3syjslsg2fqaeq8bsyjw9eqyt
Въоръжена млада жена, която охранява почетната арка, издигната специално за посрещането на съветските войски в София на 15 септември.
41609_no2e6nyjklfpqrvzxym62kmac8g8pf
Посрещане на Червевната армия на площад „Народно събрание“, София.

 

41609_u85pdzwwou0tkhcdr5pnsaxerb98mo
Манифестация по случай 10 години от 9 септември

Източници: OFFnews.bg / desebg.com
Снимки: „Изгубената България“

Реклами

Времената, когато Москва ни забрани добива на нефт и газ

Днес ще ви запознаем с документи и факти, които политологът Антон Тодоров предостави на „168“ часа преди време. От тези документи се разбират много интересни неща свързани със Съветския съюз и по-специално това, че той строго е ограничавал България да добива нефт и газ от свои находища.

Публикуваме тези документи, защото  те по категоричен начин говорят, че България не само е изпитвала недостиг на важните суровини, а е била принудена да ги купува по дългосрочни договори.

А и не само, че сме можели да ги купуваме от едно място, а и са ни продавани на  цени по-високи от пазарните в света по онова време. Така в продължение на десетилетия сме страдали от остър дефицит на горива за промишлеността.

Тези документи, които ще прочетете правят на пух и прах всякакви измишльотини за милиардите печелени от режима на Тодор Живков от реекспорт на „безплатен“ съветски нефт и газ.

Ние от „Гласът на младите хора“ публикуваме фактите, които споделя Антон Тодоров пред „168 часа“ без никаква редакторска намеса.

********* 

През целия ли съветски период е имало такива ограничения?

„Нека да обясня, че ще бъде необективно да говорим за ограничения през целия период на съветско господство у нас – споделя Антон Тодоров – Според мен има два периода, свързани с тази тема – до 1964 г. и след това. Работата по оценката на прогнозните запаси от нефт и газ са започнали през 1960 г. и са провеждани в съответствие с решенията на заседанието на Постоянната комисия на СИВ по нефтената и газова промишленост, състояло се през 1959 г. в Букурещ.

Вижте още: Николай Колев – Босия: България се управлява по руски модел

Тази оценка е изпълнена от Постоянна работна група на Комисията по геология, извършена е по единна методика, разработена от същата група и одобрена от комисията. В доклада изрично се подчертава, че цялостната научно-техническа и методическа помощ в организацията и изпълнението на тази оценка е извършена от съветската част в тази комисия

В резултат на това през 1961-1962 г. е подготвен доклад за основните направления на геологопроучвателните и сондажните работи, който е одобрен от Изпълнителния комитет на СИВ през юли 1963 г.

Всичко това се случва в периода, когато на власт в Съветския съюз е Никита Хрушчов. През тези 1-2 години до неговото сваляне е имало определени, макар и ограничени идеи и предложения за изготвянето на национални програми за развитието на нефтената и газова промишленост в държавите от СИВ. През октомври 1964 г. на мястото на сваления Хрушчов идва Брежнев и започва близо двадесетгодишен застоен период, в който страната ни е ограбвана както никога преди. Застойното ръководство на Съветския съюз, в лицето на геронтократи в Политбюро, както се казва висшият партиен орган след 1966 г. (от 1952 г. дотогава се нарича Президиум на ЦК на КПСС), страда от силна конспиративна нагласа и смята, че допускането на възможност държави от Източния блок да започнат сериозни проучвания и развитие на собствени нефтени и газови добивни възможности, ще ги еманципира от контрола на Москва.“

В подкрепа на думите си политологът цитира мемоарите на Горан Готев:

“Хамър току-що се бе завърнал от посещения в Москва и Букурещ и несъмнено искаше да сподели впечатленията си от срещите си с Брежнев и Чаушеску, но започна с главното:

  • Знаете ли, че в Черно море притежавате огромни запаси от нефт? Също като румънците. Доказаха го спътникови снимки… Затова предложих на Чаушеску да създадем смесено американско-румънско дружество, като проектът изцяло ще се финансира от “Оксидентъл петролиъм”…Чаушеску ентусиазирано се съгласи и бяхме почти пред сключване на споразумение, но само след два дни неочаквано даде заден ход. На въпроса му защо се отказват от една толкова изгодна за тях инициатива той без заобикалки ми призна:
  • Заради руснаците. Брежнев категорично се противопостави с аргумента, че това нямало да бъдат морски петролни платформи, а американски военни бази за наблюдение на Съветския съюз и съседните социалистически страни…Хамър ни увери, че възнамерява в най-скоро време да посети и България, за да изложи същия проект и пред Тодор Живков:
  • Вие дори си нямате представа какви големи петролни ресурси имате, а постоянно зависите от вноса на нефт и нефтопродукти.“ (Готев, Г., Живях при диктаторите на ХХ век, С., 2008, изд. Труд, стр. 453-454).

Докладът, който прави на пух и прах теориите за печелените пари от Тодор Живков

В доклада на Постоянната комисия на СИВ по нефтената и газова промишленост изрично е подчертано, че “в България и Полша, както е известно, през последните 3 години са получени значителни резултати от проучвателните дейности, отбелязващи откриването на значителни находища от нефт и газ.

image_5489455_305_0

Проучването сочи и още нещо важно като факти – в диапазона до 3000 м находищата са минимални. 90% от потенциалните находища, които пак подчертавам, са идентифицирани с технологиите на онези години, се намират в диапазона 3000-5000 м. 10 % са в диапазона над 5000 м. Дълбочините, които днес проучва консорциума, съставен от фирмите “Тотал”, “Репсол” и “ОМВ” е точно в този диапазон, който е бил на практика недостъпен за онези технологии. На стр. 26 от доклада на комисията на СИВ откриваме още по-впечатляващи числа.

image_5489456_305_0

Оказва се, че горните запаси от 130 млн. т. за нефта и около 134 млрд. куб. м. за природния газ са извлекаеми дори по възможностите на технологиите преди 50 години запаси. А на стр. 26 виждаме, че геоложките запаси за нефта са още по-големи – 325 млн. т.

image_5489461_305_0

В доклада е направен недвусмисления извод, че “увеличаването на прогнозните резултати за запасите от нефт и газ, пресметнати към 1 януари 1964 г. се случва главно поради увеличаването на дълбочината, която е проучена в редица райони, заради увеличаването на мощността от гледна точка на запасите при някои геологически формации, както и заради включването на нови площи в проучвателния процес.” Докладът прави и още едно важно заключение: “В тясна връзка с горните заключение се намира и увеличаването на плътността на прогнозните запаси. Ако през 1961 г. плътността на запасите (сумарно извлекаемите запаси от нефт и газ) представляваше 3,7 хил. т. на 1 кв.м площ, то към 1 януари 1964 г. тя нараства до 5,3 хил. т. , независимо от увеличаването на площите на перспективни находища.“

Документите правят на пух и прах и всякакви измишльотини за милиардите печелени от режима на Тодор Живков от реекспорт на „безплатен“ съветски нефт и газ.

Източник: 168 часа

Кървавата диря на СМЕРШ в България

Веднага след 9 септември 1944 г. в България се настанява една от най-зловещите служби на съветската репресивна машина – СМЕРШ. Много от кървавите й деяния в България обаче продължават да тънат в забрава. Коментарът е на Николай ЦЕКОВ, Дойче веле

12472325_1401847053174574_4393338829087662274_n
Фотограф: Веселин Диманов

Публикуваме без редакторска намеса.

Болшевишката революция от 1917 и последвалата гражданска война в Русия карат над 30 000 руснаци да напуснат родината си и да потърсят убежище в България. Правителството на Александър Стамболийски се съгласява да приеме белогвардейците на барон Врангел, както и хиляди представители на дворянството и интелигенцията. Подписаната спогодба предвижда установилите се трайно в България противници на болшевишкия режим да приемат българско гражданство.

През 30-те години на миналия век над 22 000 представители на „бялата емиграция“ успешно се интегрират в българското общество и допринасят за развитието на културата, науката и стопанството на Третото българско царство. Макар и с българско гражданство, мнозина от прогонените продължават да се надяват, че един ден ще могат да се върнат в родината си. „Бялата емиграция” създава свои културни организации и поддържа активни връзки с руската диаспора в Европа.

Прочетете повече „Кървавата диря на СМЕРШ в България“