Етикет: студенти

Студентски град – кой разпъва чадър над дилърите в района?

14302487_1290291371005420_360807643_n

Всички знаем, че разпространението на наркотици в Студентски град е толкова нормално, колкото Бойко Борисов да говори глупости по телевизията – на никого не му прави впечатление вече. 

Колкото и полицейски акции да се правят, колкото и хора да бъдат уличавани в разпространение и притежание на наркотици, нещата не са се променили и едва ли някога ще се променят.

В началото на годината стана огромен скандал с една от известните дискотеки в Студентски – Плаза.

След акция на полицията бяха задържани общо 7 лица – дилър и клиенти. На 2 от задържаните беше наложена мярка за неотклонение задържане под стража за 72 часа от Софийска градска прокуратура. Едно от задържаните лица беше и управителят на заведението.

Скандалът стана още по-голям, когато от полицията заявиха, че е използвано специално помещение в заведението, както и специални пароли за покупка, и специални места за употребата на този вид наркотик.

Мястото е било пригодено като сервизно помещение, но с лукс за ползване на наркотични вещества.

Общественото мнение се раздели веднага на две.

Едната част беше скандализирана и не можеше да повярва, че толкова лесно може да се добереш до наркотици в една дискотека.

Другата част пък се възмущаваше, че това изобщо е новина, защото на всички ни е ясно, че това не се случва само в тази дискотека.

Целият Студентски град гъмжи от дилъри. Такива стаи има във всяка една дискотека, а в някои дори се изпозлва и за други забавления, освен за употреба на наркотици. 

След случая фолк певецът Константин обикаляше всички медии у нас, за да обясни, че това е целенасочено против неговата дискотека. Че това изобщо не е вярно и дори водеше камерите в тази специална стая, за да докаже, че там няма нищо интересно.

Въпреки, че на нас ни стана странно, защо пред една тоалетна са нужни бар столове и изобщо някакъв вид бар, и то със стъклено, гладко покритие.  

Но въпреки всичко, не може да не се съгласим, че наистина има логика в думите му, че е възможна целенасочена атака срещу това определено заведение, защото отново повтаряме – това не е изолиран случай.

Няколко месеца по-късно

От този случай измина почти половин година и ние се чудим – Какво стана с разследването по случая?

Знаем, че от няколко месеца дискотеката на Константин не работи, защото правят ремонт и се готвят за новия сезон на студентски партита.

Тоест, този случай изобщо не е  повлиял на работата на дискотеката.

Разровихме се за информация по делото, което се води срешу управителя на дискотеката, но не открихме нищо.

Последно се знае, че  Игнат Ханджиев е задържан за постоянно, но няма информарция след това.

Все още ли е в ареста Ханджиев? И изобщо разследва ли се случаят, както обещаха полицаите или всичко отново се забравя, както обикновено става в нашата страна.  

Вдига се шум за три дни, полицията затваря няколко човека, за да замаже очите на хората и дотук.

Партито продъжлава. Разпространението на наркотици продължава.

А и защо да не продължава?

Както виждаме няма огромни последици след акцията в началото на годината. Дори напротив – тепърва предстоят големите партита за отркиването на сезона.

А и защо, след като от МВР са получили информация, че и в други дискотеки има ткаива стаи и се разпространяват наркотици, не сме чули за втора подобна акция? 

Покровителстването на наркосхемите у нас е огромно. Знаем, че по Слънчев бряг дори полицаи участват в тях.

Може би в Студентски град е същото положение, а скандалът с „Плаза“ е замазване на очите или разичстване на сметки. 

Едно е сигурно – разпространяването на наркотици тече с пълна сина и това се позовлява от полицията.

И не само от полицията … Какво прави кметът на района – Димитър Дилчев?

Това не е проблем от вчера.

Защо няма изказване по темата или не каже какви мерки ще предприеме, за да започне постепенна промяна в Студентски град?

Въпросите са много: 

Кой е разпънал чадър над дилърите в района, за да си развиват спокойно бизнеса?

Докога ние ще си затваряме очите и буквално пред нас ше се извършват престъпления?

Докога някакви акции ще ни отвличат вниманието от сериозния проблем, че всичко се случва със съгласието на полицията? 

Докога ще се правим, че такива случаи са скандални и не можем да повярваме, че се случват у нас? 

 

 

Зверствата на милиционерите

Не е лесно да си полицай. Или поне не е лесно да си добро ченге. В България репутацията на пазителите на реда традиционно е сред високите, но това не пречи те често да са осмивани, подигравани и смятани за не достатъчно интелигентна прослойка на обществото. Представата за българското ченге далеч не е същата като тази, която се създава по телевизията. Напротив ‒ полицаите понякога са обект на присмех, част от тях минават за подкупни, вероятно има защо, а някои дори нанасят побой на гражданите, които се предполага, че трябва да пазят.

Днес, Ви припомняме 3 случая на издевателство на родната полиция над невинни граждани!

3(2)
1. Бедните студенти

Студент отива на лекции. Качва се на автобус 73. Слиза, за да му бъде написан акт  за нередовен пътник. Студентът отказва заради това, че само от него се иска лична карта, а другите нередовни пътници  са пуснати. Полицаят побеснява, започва да му нанася удари. Случаен минувач заснема случилото се, но и той отнася няколко удара. Що за наглост от страна на полицая?!? Никога няма да застанем зад това да не се спазват законите, но и за това да се превишават права. Именно това виждаме в полицията, която е забравила каква е задачата им – да пазят гражданите, а не да ги полагат.

13726703_10209166872981500_97242858101451228_n
2. Кой е с предимство на пътя?

Моторист е пострадал , блъснат от патрулка, която била с нередовни документи. Инцидентът е станал в столицата този месец. Установено е ,че полицаят е бил в нарушение, защото е направил обратен завой на двойна непрекъсната линия. Освен това, полицейският автомобил не е имал гражданска отговорност! Пострадалият е със счупена ключица и скъсани сухожилия. Кой ще понесе отговорност? И въпросът е – ще има ли осъдени?

1387626299_0_559x-
3. Делото за „скъсания пагон“

Софийският районен съд (СРС) глоби с 300 лева един от основните свидетели на прокуратурата по делото за хулиганство срещу Иван Цонев и Александра Стоилова, добило популярност като случая със „скъсания пагон“ пред столичното Първо РПУ.

Делото срещу Иван Цонев и Александра Стоилова доби скандална известност през април 2014 г., когато предаването „Господари на ефира“ по Нова телевизия излъчи в свой репортаж кадри от охранителните камери в Първо РПУ, показващи, че полицаят Кристиян Стоянов е инсценирал скъсването на единия си ръкав, за да набеди момичето.

Припомняме Ви инцидента от нощта на 15 септември 2013 г., когато призори, около 5 ч сутринта,  при минаване покрай Първо РПУ на бул. „Шипченски проход“ момчето закачило с ръкава си задната чистачка на полицейска кола. Тя била оставена щръкнала и в тъмното по невнимание Иван без да иска я счупил. Моментално от патрулна кола наблизо изскочили трима полицаи и се нахвърлили стръвно върху момчето и момичето. Последвали бой, удари по главата и ритници. Момичето – Александра Стоилова потърсила помощ от психиатри, заради страховата невроза и шока, който е преживяла. Момчето Иван Цонев било с контузии по краката. След двойката са вървели още четирима техни приятели, които са очевидци на полицейското насилие. Бащата на битото момиче внася жалба до главния прокурор на републиката за нанесения побой от полицаите.

655-402-policai

Полицаят Кристиян Стоянов контрира със своя версия – че младежите ритали служебни автомобили, а момчето откъртило задната чистачка на бус за огледи. И докато обезвреждал Иван, Александра го нападнала и му скъсала пагона. Твърденията на униформения обаче бяха оборени от въпросния телевизионен репортаж, в който се виждаше, че след задържането на двамата, ръкавът на Стоянов е непокътнат, а „скъсването“ се появява няколко часа по-късно, когато униформеният излиза от стая в управлението.

Инсценировката с ръкава, от страна на полицая, бе потвърдена дори от проверка на Инспектората на МВР, разпоредена от тогавашния министър Цветлин Йовчев във връзка с обществения отзвук от случая. Александра пък подава три жалби в прокуратурата с искане държавното обвинение да провери случилото се и поведението на полицай Стоянов. Твърди, че тя е била малтретирана и че не е посягала на полицая.

Въпреки това обаче, прокуратурата отказва да образува разследване срещу униформения и дава на съд само Иван и приятелката му, обвинявайки ги в хулиганство и игнорирайки напълно заключенията от проверката на ведомствения инспекторат по случая, както и показанията на техни четирима приятели, присъствали на ареста – Николай Тодоров, Златина Коцева, Иво Петров и брат му Тодор Петров. За случая първоначално Даниел Пашов и колегата му Никола Панчев, който е шеф на „Охранителна полиция“ във Варна са получили наказания, които после са били отменени.

Полицаи от Първо РПУ продължават да си противоречат за скандалния случай от 2013 г. Няма особени последствия и делата вероятно отдавна са прекратени. И този случай бе потулен, а родната полиция – оневинена, въпреки очеизвадните кадри от охранителните камери.

Нема такава държава!
Докога родната полиция ще „продължава да ни пази“?
Изводите ги оставям на Вас!

Източници:
webnovinar.com
Mediapool.bg
gospodari.com

Автор: Елена Ангелинина

 

Кунева, всички МЛАДИ хора са приоритетни на тази ДЪРЖАВА!

Приоритетни и неприоритетни студенти. Има ли право и на какво основание Министерството на образованието и науката (МОН) разделя различните специалности в университетите по този начин?

Ние от екипа на „Гласът на младите хора“ се свързахме с едни от организаторите на протеста, който ще се състои утре пред сградата на МОН. Ето какво споделиха с нас Любов Димитрова и Весела Спасова.

Според Любов Димитрова – студентка в Нов Български Университет (НБУ), специалност „Право“, идеята за този протест е породена от обидита на постановлението на Министерски съвет, който раздели специалностите на приоритетни и неприоритетни, което пък поражда думата дискриминация.

„Това, което се случва е грешно, защото се прави управление тип „разделяй и владей“, за да сме по-лесни за манипулиране и съответно да се предадем и да се откажем“, заяви колежката й Весела Спасова, втори курс, НБУ, специалност „Право“.

0cc3f98c-ccef-47d4-bb36-b78fd5bb432d

„Заставаме не само зад себе си като прависти, а подкрепяме всички определени като неприоритетни специалности, които според нас са много приоритетни за тази държава. Мислим, че е важно младите хора да се обединим и от нас зависи бъдещето на тази държава. Искаме да покажем, че можем да бъдем разумни и единни и че можем да постигнем целите си по абсолютно интелигентен и мирен начин“, категорични са Любов и Весела.

Ето какво още казаха те:

Какво точно означава приоритетни и неприоритетни специалности?

Любов:  За мен нямаше да има чак такова негодувание и бум, ако в министерството малко се бяха замислили да употребят някаква друга дума, а не „неприоритетни“, защото това е абсолютно накърняване на достойнството на всеки студент. За мен това е пълна дискриминация. Самата дума е много дискриминационна.

Весела: Това разделение според мен отново е изкуствено направено с цел – да има разделение между самите студенти. Най-простият пример, който може да дадем е, когато преди два дни обикаляхме  с подписката около подлеза на СУ и Националната Худежествена Академия. Там се запознахме със студенти и им обяснихме какво точно правим. И в този момент едно от лицата се обърна и ни каза „Хм, ами ние сме си от приоритетните специалности“. Ето го точно това разделение, което се цели – вместо да сме обединени, ние губим подкрепа, ако не всички са готови да ни помогнат. Разбира се, това е единичен случай – например днес говорихме със студенти от НАТФИЗ, които са от приоритетните специалности, но на първо четене са готови да ни помогнат. Затова се опитваме да се свържем с абсолютно всички, за да има резултат. А не да се получи едно събиране на по бира пред МОН.  Точно така ще изглежда и никой няма да ни вземе на сериозно.

219d1055-1388-4998-8cd9-07df1b63bffb

Решението на МОН изненада ли Ви?

Любов: Като цяло имаше слух още от две години за такова разделение, но самото разделение на 32 специалности, които да са приоритетни е ново. Да, в последните години много прависти излязоха, много икономисти, но не сме съгласни приоритетните специалности да се подпомагат с европейски пари. Нека министерството си извадят пари от собствения бюджет и да ги подкрепят, и насърчат по някакъв начин.

Весела: Сърцето на една държава са медици, прависти, психолози, икономисти, журналисти … Не може МОН да преценява кои са такива. Аз затова от началото на разговора говоря за обединение – всички да сме заедно, а не да се делим. Всички специалности са еднакво важни. Самата идея на европейския проект е всички студенти да имат равни права. У нас обаче всичко се опорочава.

Какво е мнението Ви за Меглена Кунева?

Любов: Многоточие. Многоточието е нещо, което някога човек е искал да каже, но е решил, че няма смисъл. Дамян Дамянов го е казал: „Обичам този знак. Макар неважен, макар неясен… Скъсан… Просто малко… Човекът нещо искал е да каже… Но… изведнъж се сетил… Премълчал го…“

Весела: Според мен има по-подходящи хора, които да заемат нейния пост.

На вас парите, от които ви лишават от МОН за какво ви трябват?

Любов: Честно ли? За учебници! Наистина, нашите учебници са скъпи и миналата стипендия я изразходвах за това.

13228112_1199957146705510_1248628591_n

Какво искате да изразите с този протест?

Любов: Целта ни е да покажем на абсолютно всички, че ние можем да се обединим и че младите хора на България са приоритетни, имат глас и могат да действат заедно срещу абсолютно всички неправди на правителство, министерства и като цяло срещу всички институции. Надяваме се да имаме подкрепа от цялата страна.

Весела: Утре сутринта, преди протеста, има среща с Меглена Кунева в МОН. Тя е обявила, че ще има среща с ректорите и НПСС. Всички те ще поставят въпросите ни пред нея, като се очаква тя да даде адекватно решение на проблема, но ще видим до каква степен ще е такова. Ако тя откаже и отхърли предложенията, разбрахме, че всички те ще бъдат наш гръб.

Засега сме заявили, че ще сме 300 човека. Постоянно сме в срещи и говорим с председатели на студентските съвети.

Ако на утрешната среща Меглена Кунева предложи наистина логично решение на проблема какви ще са вашите следващи действия?

Весела: Готови сме веднага да си стиснем ръцете. Ние не целим да се правят размирици, ние искаме всичко да бъде много културно и просто да постигнем това, за което се борим. Нашето желание е младите хора да покажат, че имат мнение по даден проблем, а не да се оставят да бъдат манипулирани.

9e72551c-09ea-478b-87b6-f9404b932cd6

Какви са настроенията сред младите хора?

Весела: Масата от обществото са много надъхани. На повечето хора, като им обясним за какво иде реч, веднага се подписват и искат да се обаждат на още хора, което за нас е едно добро начало.

Любов: Хубавото е, че поне около 60% от хората, с които се срещнахме знаеха за решението на МОН. Значи са запознати с проблема, което наистина е оптимистично за младите хора.

Весела: Ние търсим контакт с абсолютно всички, не само с определени хора. Свързваме се със студенти от други градове, разпространяваме информация, търсим съмишленици. Идеята е младите хора наистина да застанат единно и да покажат, че не сме тук за малко и ще си отидем и няма да ни интересува. Идеята е, че ние искаме да се развиваме в тази държава и да бъдем пълноценни нейни жители.

Лесно ли младият човек изразява своето недоволство?

Любов: Въпросът е младите хора наистина да искат да изразят своето мнение, а не да мишкуват постоянно от Фейсбук страници и профили. Зад компютъра всеки е много силен, но целта е да видим колко са силни на протеста.

Весела: На събитието във Фейсбук заявилите, че ще дойдат са 1000. 2000 са заинтересувани. Надявам се наистина да се съберем много млади хора.

Професорите подкрепят ли Ви?

Любов: Подкрепят ни със съвети как да се направи дадено нещо и всичко да бъде законосъобразно.

Други градове ще се включат ли?

Любов: Да, имаше запитвания от едно момиче от Пловдив. Обяснихме им как да направят всичко.

Весела: Но наистина ще е хубаво да се обединим всички, на едно място, за да има по-голям ефект. За да сме единни и да можем да променим нещо.

Какъв апел бихте отправили към обществото?

Крайно време е да спрем да мълчим. Крайно време е да се чуе нашият глас, без да има замесени пари от политически партии и без политически нагласи. Не искаме да бъдем политически пионки.  Искаме поле за реализация в тази държава. Искаме да сме свободни, пълноценни и уважавани граждани, защото в крайна сметка цялата държава зависи от младите хора. Ние сме бъдещето. Това ни се повтаря от детската градина, но никой не ни подкрепя. Всеки гледа как да си направи офшорната сметчица, да си набута парички там, да му е добре и всичко отива по дяволите.

Тук може да намерите повече информация относно протеста: https://www.facebook.com/groups/127568817647895/

Интервю на Любен Спасов и Веселин Диманов

Боряна Тодорова: Решението на МОН е неадекватно, неморално и несправедливо!

Една от най-горещите теми на седмицата е протестът на студентите, които се чувстват ощетени от решението на МОН да разделят специалностите на приоритетни и неприоритетни, като #неПРИОРИТЕТНИТЕ вече нямат право да кандидатстват за европейски стипендии за успех.

В поредица от интервюта и коментари, ние от „Гласът на младите хора“ ще ви показваме различни мнения на студенти, които приемат лично темата и имат отношение по нея.

Първият ни материал от поредицата „НЕПРИОРИТЕТНИТЕ“ ще бъде интервю с Боряна Тодорова. Тя е студентка, която работи в чужбина, за да си плаща образованието в България. Приема проблема присърце и подкрепя колегите си напълно. В интернет без прболем изразява своята гражданска позиция, затова я поканихме да каже и пред нас мнението си за случващто се в образователната система.

Здравейте! Нека започнем така: От МОН разделиха студентите на пририотетни и неприоритетни. Колко точно безумно според вас е това и защо ограничиха студентите във взимането на Европейски стипендии?

Жалко е, че подобна недомислена и неадекватна стратегия може да се пусне в употреба. Има толкова много млади български студенти, които се трудят усилено за да имат отличен успех и разчитат на тези пари, от които в момента ще бъдат лишени. Разбира се, ние успяваме, защото обичаме познанието, науката и бъдещата си професия, а не задвижени от екстринсивни мотиватори, каквито са парите и наградите. И все пак вярвам, че целта на стипендиите е точно такава- да подпомогне обучението на успешните студенти чрез малка сума пари, които биха покрили някои разходи – например за учебници, квартири и общежития, допълнителни тренинги и обучения. И е безумно да лишиш хиляди български младежи от тези пари, защото учат не каквото ти си решил, че е важно за държавата. От МОН обясняват, че целта на това разделение според специалността е да се стимулират кандидат-студенти да записват специалности, в които има недостиг на кадри. Наивно е да се вярва, че чрез стимул от стипендия в размер на 120 лева на месец, и то само за отличниците, ще се постигне този ефект.

Критериите по които са решавани кои са приротетните специалности са не до там ясни. Според вас как МОН решиха, че Медицината, Правото, Журналистиката са по-малко важни от Животновъдството например. Съобразено ли е всичко със закона?

Не мога да говоря за правния аспект на проблема, аз уча психология и нямам юридически познания. Мога да кажа обаче, че смятам това за неадекватно, неморално и несправедливо. Аз вярвам, че всяка специалност е важна. Всеки млад човек е важен. Всеки български студент е важен. И всеки, който е избрал да учи, да се развива и да се самоактуализира в България е важен. Няма значение дали учиш медицина или металургия, социални дейности или „Наука за Земята”, посланието което е редно България да ти дава е „ Ти си значим за нас!”. Всеки от нас може да допринесе за развитието на страната, независимо какво изучава и в каква област се специализира. И не е редно студентите да бъдат разделяни на „приоритетни” и „ неприоритетни”. Дори да изключим финансовата страна на въпроса, това е най-малкото обидно. МОН все едно ни казва :” За нас вие, адвокати, медици, фармацевти, културолози, социални работници, криминалисти, социолози, етнолози, философи, икономисти, филолози, психолози и тн. почти всички студенти, с изключение на тези от „избраните” 32 специалности, не сте важни. Вие не сте приоритет. Ние нямаме нужда от вас.” . С такова унизително отношение и такава неадекватна стратегия на образованието няма да се стигне до положително бъдеще за България.

Смятате ли, че по този начин МОН се опитва един вид да насочва бъдещите студенти какво да запишат при своето кандидатстване?

Да, според МОН има дефицит в определените 32 специалности и липса на кадри за страната. Факт е, обаче- в листа с приоритетните специалности са освен рядко желани, така и много търсени специалности като например Ветеринарна медицина, Архитектура или Информатика и компютърни науки. Забравя се обаче най-важното- мотивираният студент учи това, за което е мечтал, това, което обича и, което вярва, че ще му донесе успешна реализация след това, именно поради любовта му към неговата наука. Не можеш да мотивираш някого да се запише да учи например Животновъдство или Теория на изкуствата, ако той цял живот е мечтал да стане лекар или криминалист. И няма смисъл, защо да искаш от орела да се учи да плува, а делфина да лети? Както орелът е роден с определени способности, които може да развие само в летенето, така и делфинът е роден, за да плува. Българската образователна система по принцип иска всички да сме хем орли, хем делфини и всички да летим и да плуваме еднакво добре. А сега МОН иска да ни определи кое е по-важното и да ни насочи в избора ни- да плуваме ли, да летим ли? МОН определя „приоритетите на държавата”, но това не означава, че това са приоритетите на бъдещите студенти. Това е само виждането на МОН по този въпрос. Наивно е, че МОН определя тази статегия като „интелигентен растеж” .

Напоследък нашето общество постоянно е разделено на някакви групи и то от самите управляващи. Според вас това не е ли една агресивна атака от тяхна страна срещу единството ни като общество?

Не знам дали това се прави тенденциозно, но вярвам, че е много погрешно и трябва да бъде минимизирано. Ако всички сме единни и сплотени, ние ще бъдем трудни за управляване, подтискане и манипулация. Ако сме разединени лесно може да ни бъде изместен фокусът от основните проблеми, докато сме затънали в пререканията помежду си. Ако сме вглъбени в спорове кой е по-велик, по-можещ, по-ценен или по-българин лесно можем да се превърнем в управляема и внушаема маса.

Забелязва се, че всички хуманитарни специалности са неприоритетни. Това може ли да се вземе като знак, че освен реазединени, управляващите не ни искат и мислещи, и креативни и гледащи извън рамката?

Това е едно от най-абсурдните неща. На кой му трябват мислещи, креативни, отворени млади хора с мнение? Не казвам, че колегите от приоритетните или от всички специалности не са такива, но все пак хуманитарните науки развиват едно по-различно и критично мислене, което съвсем логично не е изгодно за една система, която се стреми да потуши автономността, индивидуалността и дори правото на глас.

В последните години изглежда, че за нашата страна не само някои специалности, а по принцип образованието и инвестирането в младите хора е неприоритетно. Смятате ли, че в такъв случай да емигрираме е единствения изход или си заслужава да останем да се борим у нас?

Човек винаги има избор. Какъв е изборът на един завършващ студент- да избяга в чужбина и да се опита да се реализира там, където е много по-вероятно да бъде оценен и да работи достоен труд или да остане в България и да потърси своя път в своята страна, въпреки че знае-ще е трудно? Аз вярвам, че човек стига да си повярва наистина може да промени света, своя свят, света за другите. Да избягаш е най-лесният вариант, и да забравиш откъде си тръгнал. Това не означава, че ще си по-щастлив, ти ще си просто избягал. Може да си много успешен някъде в чужбина, но няма да си там, където наистина има нужда от теб, там където можеш да се бориш за промяна. За тази цел е абсолютно нужно младите хора да бъдат подкрепяни по всякакъв възможен начин от държавата- учениците, студентите, специалистите. Изобщо социалната политика трябва да се промени и да се насочи наистина към хората, да работи за хората(, каквато всъщност би трябвало да е нейната основна функция).

На 16-ти май ще има протест пред сградара на МОН. Ще успеете ли да присъствате?

Аз работя в чужбина и затова физически не мога да присъствам, но подкрепям всички колеги, които ще бъдат там на 16ти. Започнах тази работа по време на обучението си. Налага се да работя на 1300 км. от дома, за да си плащам образованието в България, именно защото освен предложения за кредити към студентите, България не допринася с нищо и не облекчава по никакъв начин младите хора, които искат да учат и се издържат и борят сами, за да могат да си го позволят. Жалкото е, че ако няма кой да издържа един млад човек, а той трябва да работи в България и да плаща такси, квартири и  учебници сам, рядко може да си го позволи. А при друга част от студентите  родителите се лишават от всевъзможни неща, за да осигурят образование на децата си. Ако това продължава така, скоро ще имаме общество, в което да учиш е привилегия на заможните.

Според вас ще има ли активност на протеста или и тук няма да бъдем единни?

Аз вярвам, че ще има голяма активност на протеста. Робското търпение и преклонението на глава пред властимащите са черти от националния ни характер, останали във времето. Това обаче лека-полека се променя и вече младите хора се пробуждат, искат да изразят своето мнение, искат гласът им да бъде чут. Искат да се борят и да показват активна позиция. Искат да виждат промяна. Искат да имат бъдеще и да са активни участвници в него, а не само наблюдатели.

Има ли изглед ситуацията в България да се подобри?

Има надежда. Аз вярвам, че именно когато спрем да мълчим и да се примиряваме с това, което смятаме за несправедливо, тогава можем да променим действителността. Държавата-това не са управниците, държавата-това са хората. Това сме ние. Всичко зависи от нас. Ако оставяме някой да си прави с нас, каквото си реши, дори това да не ни харесва, няма да променим нищо. Ако се изправим и заявим мнението си и готовността си да се борим за една по-адекватна система не само на образованието, но и социална изобщо, едва тогава може да очакваме нещо да се промени. А тя, промяната… започва с всеки от нас.

 *******

Приятели, нашето име неслучайно е „Гласът на младите хора“.

Това е платформа, където всички ние, бъдещето на страната, можем да изкажем спокойно своето мнение и да се опитаме да променим нещо.

Хората от нашия екип винаги сме давали думата на който иска да се изкаже, без значение дали сме на едно мнение. Ние се опитваме да разгледаме една тема от всички възможни гледни точки, за да бъдем крайно обективни.

Студентски град отвъд чалготеките!

След всяко произшествие в Студентски град се завърта цикъл от репортажи, интервюта, обвинения и оправдания. Масово схващане е че „греховният квартал” е меко казано неприятна среда за академично развитие. Викане, силна музика и побоища са първите асоциации на хората за жилищния комплекс. Ала това е медийният образ, набит в главите им.

IMG_2060л

Всъщност Студентски град се намира в полите на Витоша. Той е един от най-разнообразните населени площи в София.

IMG_2050l

Ако се огледаш – виждаш стари жилища от времето на комунизма, които днес са обитавани от студенти. Последните ремонти са довели до подобрения в много от тях, включително и тези, които приютяват чуждестранните студенти. Има много търговски, бизнес и жилищни центрове.

IMG_2048л

При всичките им оплаквания, мнозинството студенти продължават да стоят в Студентски град, въпреки обстановката. Икономиката казва, че хората реагират на стимули и, ако трябва да съдим по реакцията на академичната младеж, ситуацията си ги устройва.

IMG_2042л

Може би не всеки се вглъбява в мизерията. Студентският живот е без претенция за нещо голямо. Или забележително. Вдигаш поглед нагоре и се удивяваш. От красивото небе над София след дъжд.

IMG_2057л

Гледка, която нищо никога няма да изтрие. Усета за нощния хлад, който влиза през балкона докато споделяме няколко минути тишина. Никакви пари и вещи не са нужни, за да се полюбуваш на облаците и красотата на природата.

IMG_2047l

Животът е прекрасен, ако погледнеш отвъд това, което виждаш. За да оцениш моментите тук и сега. За да видиш Студентски град като място, изпълнено с младост, красиви гледки и блокове. Защото чалготеките са си все още там, докато отминалите мигове – не. Но поне успях да ги запечатам във фотографии!

Автор и снимки: Елена Ангелинина

Московският „Студентски град“ = малък ад!

Всеки, който е живял в Студентски град в София може да разкаже милион истории за живота там. Условията в общежитията, мизерията, улиците и всички други оплаквания, които сме слушали.

Но определено дори студентите в София може да съчувстват на колегите си от Москва.

Екранна снимка (71)

Как протича животът на студентите в руските общежития в Москва? Това искаме да ви покажем сега!

Прочетете повече „Московският „Студентски град“ = малък ад!“

Как да оцелеем в общежитията?

stud_grad14

Текстът първо е публикуван в личния блог на Мира Илиева – „Светът на Мира“

Всеки, който е живял на общежитие в Студентски град, знае, че в определен момент най-съкровеното му желание е просто да се изпари от това място.

Денят, в който се изнесох от моето, беше паметен. И доста дълго очакван.

След 4 години, в които обитавах с познати и непознати онази стая с номер 209 (известна сред редовните й посетители като Mir Hostel), носталгията май е мъртва. Така си се роди.

Първият ми спомен от студентски град е булевардът пред УНСС, по чиято осова линия подтичвах, за да питам таксиджиите накъде е блокът ми, а часове по-късно си създадох още един първи спомен, сядайки на кафе в клуб Face с родителското тяло, докато всичко беше толковашарено, шумно и цветно, че ми изглеждаше като курортче.

Е, тогава не знаех, че кафенето и въобще почти всички заведения там няма да бъдат моя любима дестинация за свободните вечери. Кварталът е предимно чалголюбивомясто, в което едно време имаше легендарен Строежа, днес все още има Шедьовър, а за Маската не съм сигурна, но не е нещо специално. И един бивш Тукан, сега Саунд Уейв, в който се ходи на караоке.

Квартал на парадокса.
Когото и да попитате за живота в Студентски, ще ви каже, чеденонощните магазини са супер якото предимство, и си е вярно. Кварталът бълва заведения за бързо хранене, дюнери, катми, пици. За кратко през последната година съществува брутално симпатична Шкембудка, но студентският организъм понася чесън като елемент на чесновия сос в дюнера, но не и в шкембенцето с чесънче и люто. Всъщност Студентски е квартал на парадокса. Същият парадокс около затварянето на Строежа, за който плакахме и пишехме сълзливи статуси, но реално минимално количество хора и фенове го посещавахме в последните му месеци студентство…

Това е мястото, на което няма гладни улични кучета, но има доста гладни хора. Духовно.

Прочетете повече „Как да оцелеем в общежитията?“

СТУДЕНТИ НА КИЛО, ДИПЛОМИ НА МЕТЪР

01.indd

В България над 42 на сто от младежите на възраст от 19 до 24 години учат в университети. А 80 хиляди се борят за диплома в странство. Кому са нужни те обаче, след като всеки трети висшист не работи по специалността? А това, че студенитте са неграмотни и висшето ни образование е в упадък, едва ли е новина: и през тази учебна година хиляди отличници избраха да учат в чужди университети. А в родните влязоха тройкаджии. Дори в най-престижния СУ „Св. Кл. Охридски” след третото класиране останаха незаети 550 места и след това там можеше да не влезе само онзи, който не е пожелал. Затова новият министър на образованието Меглена Кунева откри топлата вода като съобщи, че броят на студентите е прекалено голям и трябва да се намали. И обясни, че в Закона за висшето образование ще бъдат направени промени, които ще му придадат съвсем ново лице. Да видим какви са те.

През последните 16 години 95 на сто от държавната субсидия се дава на висшите училища според броя на студентите. Това субсидиране на принципа не „какви”, а „колко”, принуждава академичните ръководства ежегодно да завишават приема.

Прочетете повече „СТУДЕНТИ НА КИЛО, ДИПЛОМИ НА МЕТЪР“

Хиперинфлация на висшето образование

Знаете ли как функционират парите? Защо имат стойност? А чували ли сте за инфлация? (Повечето сте я преживели – финансовата, но не и на образователно ниво.) Това е процес, при който количеството пари в обръщение се покачва, а покупателната възможност намалява. Апропо – имаш все повече и повече пари и можеш да си купиш все по-минимално количество стоки, услуги и блага.
Е, идентична е образователната тенденция у нас. Де юре, в университетите (Централната банка на образованието), трябва да протича процес на натрупване на знания и умения, които последством да се веритифицират чрез изпити, а във финален етап тяхното притежание да бъде легализирано с диплома. Ръководната концепция гласи, че дипломата е вид измерител на компетентност и интелектуален капитал, удостоверяващ ги бюрократично, т.е. прави ги държавно и обществено признати. Като механизъм за селектиране, висшето образование следва да произведе една унифицирана система за квалифициране, с други думи – всички университети да подреждат спрямо еднакви критерии индивидите под определен ред в научната стълбица.
Така определени личности биват титулувани като бакалаври, магистри, доктори и т.н., а по естествен път отпадат други. На този принцип лежи всяка система за оценяване – при условията на равния старт, тя йерархизира според показаните резултати. Де факто, 25 години след рухването на социализма у нас, наблюдаваме монополизираното прилагане на комунистическата идеологема „от всекиго според възможностите, всекиму според потребностите“ към висшето образование. Тя разиграва следния етюд: Наплив от студенти се ситуира документално в лоша имитация на образователна институция. Под нестихващите аплодисменти на обществото, въпросните млади хора биват въвлечени в бутафорията наречена образователен процес. Местата за прием нарастват, а в академичните среди непрестанно се дебатират механизми за борба с дефицита на аудиторната посещаемост и студентската заинтересуваност.
Съществува лаконична подробност – тъй като, университетът отдавна не е безкористен „раздавач на знание“, в негова свръхцел се превръща печеленето и задържането на студенти, които се явяват нищо повече от финансов донор, благодарение на делегираните бюджети. Корелацията между финансовите инжекции на калпак и увеличаване квотите за прием е повече от очевидна. Има само един проблем – студентите трудно успяват да демонстрират знания, поради очевидната им липсва (чийто генезис и каузалност е тема на дълъг разговор, който не е акцент на тази статия.), което би довело до колапс на икономическата въртележка. (Повечето университети в България са се превърнали в единствения бизнес и поминък в областта, на която прилежат.)
Уравнението започва да придобива следните параметри -> Y (бр. студенти)*Р (сумата, която държавата отпуска за всеки студент + семестриалната такса, дължима от всеки студнет) = Х (финансовите приходи на университета). При положение, че търсим maх стойност за Х и Р е константа, то очевидно отговорът е maх Y. Казано простичко, дипломата с фактура (ще платя авторски права на доц. Ivo Hristov) е съдбата на всеки записал се в университет, сиреч на всеки пожелал. Което от своя страна е равно на непрестанно продуциране на трагикомичния етюд – висше образование.
И сега насочвам обратно вниманието ви към процеса хиперинфлация, който е функция на количеството пари и темповете, с които покупателната им способност намалява. След като уточнихме, че дипломите се раздават като тоалетна хартия по време на късния Соц, с други думи на глава от населението, то тяхната стойност достига точката на замръзване. В условията на ускоряващия се процес по обезценяването им, попадаме в хиперинфлация на висшето образоваие. Свидетелството, условно определящо завършването на обучителния цикъл като успешно, няма добавена стойност и не дава преимущество, тъй като е: 1) достъпно за всички; 2) загубило е своя индивидуализиращ и класифициращ характер; 3) не е придобито благодарение на култивирани знания и способности.
Висшето образование отдавна е престанало да изпълнява фундаменталните си функции на системен механизъм за ерудиция и селекция. А какво е съдбата на институция, загубила устоите на своята идентичност? Какво се случва с държава, чиято Централна банка рухне? В образованието няма Валутен борд.
Автор: Виктория Петрова
„Гласът на младите хора“
Научете повече за автора:
Виктория Петрова е студент трети курс на ПУ“Паисий Хилендарски“ в специалност Социология на правото, икономиката и иновациите. Има участие в междунарони мобилности, насочени към развитие на младежки политики, интеграционни процеси и демократични механизми. („New Generations, New Policies, New Future” Лисабон, Португалия; “Understanding religion, removing stereotypes“ в Букурещ, Румъния). Преминала практики в областта на емпиричната социлогия и пенитенциарните институции. Притежава стаж на позиция – Психоанализа и социоанализа. Понастоящем участва в два проекта, анализиращи и търсещи решение на важни социални и граждански проблеми. („Младежко лидерство за демокрация на участието“ към Академия за лидерство, където работи по тема „Кариерно развитие и професионално ориентиране.“ и „Младите срещу младежката безработица“ към Институт за икономическа политика). Интересите й са в областите: Социология, Право, Политология, с фокус в по полетата на: Теория на държавата, Форми на политическо управление, Международни отношения и геополитика, Социология на правото, Институционални процеси, Гражданско общество, Електорални изследвания, Образователни политики, Социология на образованието, Социална политика.

Среща на заминаващите студенти в UK

11698502_10204513318209049_4874878803346496318_n

Тази събота на 29 август в София студенти, които учат в чужбина ще направят среща, на която, вече учащи в Англия, Шотландия ветерани, ще ошлайфват зайците и ще им бъдат спасителен пояс в предстоящото изпитание. Младежите са избрали да се съберат на място с приятна, неангажираща атмосфера на Витошка, за да се опознаят и поговорят като приятели, но и като бъдещи колеги в университите навън.

Срещата има за цел вече учащите в чужбина студенти да разкажат на тепърва започващите каква е обстановката там и какви изненади ги очакват. Организаторът на срещата е Кристиян Димов, който е и  президент на българското общество в University of Strathclyde в Шотландия. Преминалите като него пътят на това да отидеш в непозната държава и да бъдеш студент, ще споделят опит с бъдещите първокурсници. Срещата има страхотен замисъл, тъй като едновременно съчета опознаването между младите хора и разговорите по изключително важната тема – предстоящето им обучение. С тази среща първокурсниците ще се почувстват много по-спокойни и уверени, защото ще чуят истории за университетите, в които ще влязат на есен, навярно ще чуят и интересен разказ за някой професор с интересн нрав, ще слушат забавни истории от българските купонджийски вечери. Срещата цели да помогне на зайчетата да се почувстват по-спокойни и уверени в начинаието си, да им вдъхне кураж и да им покаже, че винаги ще имат близки хора, дори и в чужбина, в лицето на останалите български студенти.

За съжаление много млади българи избират да получат образованието си в чужбина. Това е тъжен факт, но не можем да ги виним, защото те правят избора си: да придобият по-качествени знания, да работят по-заплатена работа, да бъдат по-уважавани и ценени специалисти в сферата, в която са избрали да се развиват. Тъжен е фактът, че в България се създават нови университети на поразия, но количеството в пъти повече задминава качеството и потенциала от преподаватели и студенти в Алма Матер.

Ние от „Гласът на младите хора“ пожелаваме успех на първокурсниците в чужбина и знаем, че те ще се справят. Само фактът, че поемат риска да са далеч от семейстовот и приятелите си, ги прави силни и отговорни към бъдещето си младежи. Вярваме, че ще се справят отлично и ще представят достойно България. Защото българите имаме чудното свойство да прославяме държавата си през чужденците, макар в нея да се чувстваме точно като такива. И няма да скрием, че тайничко се надяваме един ден тези младежи да се върнат в България, за да работят тук, за да възраждат българската икономика, за да допринасят за бъдещето на българското.

Попътен вятър и си учете прилежно уроците! Е, разбира се, не забравяйте да се наслаждавате и на емблематичните студентски купони!

Ако има желаещи зайчета, които ще бъдат студенти в чужбина, да отидат на срещата в София тази събота, нека се свържат с Кристиян Димов. Знаете къде да го откриете: Facebook (прикачен линк).

„Гласът на младите хора“