Етикет: Свобода на слово

Битият бит е банална фраза в журналистиката

България е класирана най-ниско от всички страни на ЕС в годишния рейтинг „Репортери без граници“ за свободата на словото.

Страната ни е на 109-о място от общо 180 държави.

Естествено от „Репортери без граници“ са се погрижили да споменат единствено и само Делян Пеевски, и неговите медии като основни виновници за отреденото ни място.

Краткият анализ за България е озаглавен „Подкупване на медиите“. В него се посочва, че ниският рейтинг на страната „се дължи на медийната среда, в която преобладава корупция и тайни споразумения между медии, политици и олигарси, включително Деян Пеевски, бивш шеф на главната разузнавателна агенция и собственик на Новата българска медийна група“. Уточнява се, че „групата му има 6 вестника и контролира близо 80% от разпространението на печатните медии“.

Уникално постижение, наистина, но никъде в този доклад не се спомена за побоя на журналисти в България.

Странно нали? Все едно не се случва, няма такива хора и никога не е имало.

За мен „Репортери без граници“ можем да наречем онези български журналисти, които ежедневно обикалят страната, за да ни покажат истината. Журналистите, които рискуват живота си, като правят разследвания, които разобличават престъпници.

Такива, които не се влиаят от цензура или редакторска намеса.

Вярно не са останали много, но все още се намират такива.

Всички знаете за случая със Стоян Тончев и жестоко посегателство срещу негоНа 14.01.2016 г. вечерта той е нападнат от маскирани в близост до дома си в Поморие и жестоко пребит по поръчка.

Причината е журналистическата му дейност, свързана с разкритията за престъпното управлението на Община Поморие.  Ударите са нанасяни само и единствено в главата.

Журналистът е обезобразен, с комоцио и по спешност приет в болницата. Изпотрошени са лицевите му кости, нос и челюст, следствие на което се налага  хирургическа интервенция за тяхното наместване и продължително лечение.

Припомняме, че Румяна Бъчварова се зарече тогава, че ще се реагира много бързо, защо според вас все още няма наказани.

Битият бит е банална фраза

На 22 септември 2008 година, малко след 22 часа журналиста Огнян Стефанов излиза от ресторант „Кипарисите” в центъра на София, където току-що е вечерял.

Когато стига до колата си, някой го повиква по име. Успява само да се обърне, колкото да види седем или осем мъже, облечени в черно и въоръжени с чукове и метални тръби.

Първият удар е по гърба. Следва втори – много силен, после трети, четвърти. Нападателите чупят ръцете и краката му.

Оставят го на тротоара, тъй като го вземат за мъртъв; после е откаран в болница, където три дни лежи в кома между живота и смъртта.

Хулигански подбуди

„Агресия на пътя“. Така започнаха новините на Нова ТВ преди две седмици.

Този път жертва на побои станаха журналисти на NOVA – репортерът Мария Милкова и операторът Огнян Пенев. Двамата бяха нападнати на магистрала „Тракия”. Нападението е станало пред очите на десетки свидетели. Нападателите са обявени за издирване“.

По случая е образувано досъдебно производство за хулиганска проява с използването на моторно превозно средство – престъпление, за което Наказателният кодекс предвижда лишаване от свобода до 5 г., както и за нанасяне на лека телесна повреда на водача на автомобила по хулигански подбуди.

Когато нападнаха Асен Йорданов

Четирима непознати мъже през 2007 година нападнаха и нанесоха побой на журналиста Асен Йорданов в Бургас в района на кръстовището на улиците „Рилска“ и „Асен Златаров“.

Асен бе отведен в МБАЛ Бургас от екип на Центъра за спешна медицинска помощ, където е прегледан и освободен за домашно лечение с контузни рани по гърба и главата, без опасност за живота.

Съюза на журналистите в България „Подкрепа“ излезе с декларация в подкрепа на бития колега.

Няма наказани за това злодеяние. По това време, той е съавтор на Мария Николаева в разследването й за незаконните строежи в Природен парк „Странджа”. Същото това разследване, заради което Мария беше заплашена. 

Истината за всички тези случаи се знае в журналистическите среди, но наказания няма, защото в България МВР и прокуратурата имат само една цел – да пазят престъпниците.

Докога обаче, журналистите ще стават жертви, защото държавата е слаба?

/Веселин Диманов/

Реклами

Да търсиш истината в държава като България е скъпо и много опасно за живота занимание – интервю със Стоян Тончев

Прочетете повече „Да търсиш истината в държава като България е скъпо и много опасно за живота занимание – интервю със Стоян Тончев“

Каква е цената на свободата на словото – говори Борислав Сандов

„Зелените срещу Асарел-Медет и МОСВ в поредна съдебна сага. След като спечелихме дело на последна инстанция на Върховния административен съд, Асарел-Медет и МОСВ опитват отмяна на окончателното и влезнало в сила решение, чрез извънредна инстанция, в заседание, което се провежда сега. Казусът е свързан с опита на Асарел за драстично разширение на мината над Панагюрище, превръщайки я в най-голямата на Балканите. Наглостта на Цоцорков, в опита за отмяна на това решение, идва и от факта, че през последната половин година, мината му на два пъти отрови реката и уби всичко живо по нея. Разчитаме че съдът няма да бъде подведен от опитите за прилагане на процедурни хватки от страна на отровителя олигарх.

Междувременно, хората продължават да живеят по поречието на реката, заляти с пропагандата на приятелите на отровителя – политическото статукво. Плакати, билбордове и още тонове хартия опитват да натрапват лицата на статуквото и на подмяната. А промяната не сече гори за плакати. Зелените работим на всички нива, за да останат здрави хора в България. За да оцелеят род и природа.“

Това е статусът, който ще влезе в историята.

Това е статусът на Борислав Сандов, който той ще помни вечно.

Това е статусът, който му докара осъдителна присъда за обида във “Фейсбук”, поради което трябва да плати 5 хиляди лева на държавата и обидения човек.

Може би в момента това е най-известният статус у нас. Може би и с право.

Борислав Сандов – човекът, който казва истината, от която някои се обиждат. Затова го и съдят.

Днес ние ви представяме интервю с него. Едно различно интервю. Срещнахме се в „Перото“ на НДК. Тематично, защото перото е свобода, а тя е безценна за онези, които я ползват, за да помагат.

От разговора ни ще разберете причината за присъдата, която му беше наложена заради пост в личния му профил във “Фейсбук”. Ще научите нещо повече за него и защо е важно да не се страхуваме и цензурираме в мрежата.

За гражданското общество и медиите, четете в интервюто:

13880146_1528451897180755_8558557365881293608_n

***********

Какво знаем и какво не знаем за Борислав Сандов?

Аз имах щастието да започна своята гражданска активност във времето, когато Интернетът стъпи сериозно в България. Като цяло всичко за мен се намира в Интернет и човек много лесно може да намери информация за мен. Като се започне от природозащитни действия още през 2005-2006 година, а и студентските протести от 2009 година, които бяха потушени от полицията, която тогава много сериозно преби гражданите.

Смея да твърдя, че съм един скромен човек. Живея под наем. Повечето ми дрехи са втора употреба. Пътувах често на стоп.

Пътуването на стоп е нещо страхотно. От една страна обикаляш различни кътчета на страната, но от друга срещаш хора от различен социален клас и с различна съдба.

Аз съм човек, който е видял и 2 и 200. Бил съм на палатка без пари и без храна, но съм бил и на кофенренции в 5-звездни хотели. Говорил съм си с хора, които изнемогват и едва свързват двата края, но съм си говорил и с министър-председателя например.

Друго интересно нещо е, че съм редовен кръводарител.

В предварителния ни разговор вие казахте, че делото за клевата срещу вас заради статус във Фейсбук е следствие от едно друго, много по-важно такова. Разкажете повече.

Въпросният статус, заради който ме съди г-н Цоцорков, го написах по време на едно съдебно заседание, на което аз представлявах „Зелените“. Това съдебно дело през 2014 година вече беше на две години и половина, даже три.

Казусът е следният: „Асарел-Медет“ опитва да разшири двойно мината си и да стане най-голямата мина на Балканския полуостров, като не прави нужните обществени обсъждания надолу по реката за селата, които са след Панагюрище. По закон трябва да попитат жителите на тези села дали са съгласни да има мина. Такова нещо не се е случило.

Без допитване до гражданите и без тяхно знание, реката около мината буквално е тровена. За това има доказателства и аз не клеветя никого. В тези реки риба няма, тя е измряла. Хората си гледат зеленчуци до тях. Положението е ужасно.

И ние започваме да съдим „Асарел-Медет“ именно заради всичко това.

Спечелихме делото на тричленен състав, който е първата инстанция на Върховния административен съд. Печелим делото и при петчленен състав – това е втората и окончателна инстанция, след която решението влиза в сила. Но Цоцорков успява да предизвика седемчленен състав, което е извънредна инстанция, в случай, че в предишните две е имало някакви нередности. В нашия случай нямаше такива, но все пак стигнахме до това извънредно положение.

Въпросният проблемен и обиден за Цоцорков статус е написан точно по време на този седемчленен състав. Това дело също го спечелихме и тогава Цоцорков реши да заведе делото лично срещу мен.

Забележете обаче друго – по някакъв странен начин Цоцорков предизвиква втори седемчленен състав, втора извънредна инстанция по същото дело, което досега в съдебната практика не беше съществувало. Впоследствие той печели и връща цялото разглеждане на тричленен състав –  първата инстанция, при различни съдии и това дело предстои да започне отново в началото на 2017 година, и сигурно ще продължи още две години.

Разбирате ли, делото спрямо мен и моето изказване в социалната мрежа е реванш и много пъклен план, за да може по-важното дело да се върне там, откъдето е започнало.

Вижте още: Стигнахме дъното – осъдиха Борислав Сандов за пост във Фейсбук

Самият Цоцорков няма Фейсбук. Той разбира по един много интересен начин за вашия пост.

Да, пиарката на Цоцорков е видяла статуса и ми заяви, че част от нейната работа е да следи моя профил. Ние не сме приятели във „Фейсбук“, но моят профил е публичен. Така тя вижда въпросния статус и казва на Цоцорков. Аз тогава попитах защо е трябвало да ме съдят, след като има много различни начини за справяне с проблема. Най-малкото да ме помолят да сваля поста или да го докладват. Това е „Фейсбук“ все пак.

Другото по-любопитно и по-важно нещо е, че Цоцорков подава жалбата в съда в последния ден от изтичането на шестте месеца, през които има правото да се оплаче.

Защо това е така? Много просто – както казах, аз написах поста по време на въпросното извънредно съдебно заседание. Докато излезе решението на съда минават около 3-4 месеца. Ние печелим делото, него го хваща яд и тръгва на реванш към мен. Цялото това нещо е много целенасочено.

Вие може би сте първият, който е осъден за публикация във Фейсбуку нас, още повече, че е написана в личния ви профил. Какъв е коментарът ви за това?

Да, това не е страница, която може да се спонсорира, за да достигне до трети лица. Това е моят личен профил, който може да бъде прочетен от приятелите ми във „Фейсбук“, както и хората, които ме следват.

Даже дадох такъв пример в съда, че това е все едно да стоя на една поляна с приятели и да кажа нещо за някого, някой в гората да ме подслушва, след това да отиде и да каже на трети човек, в случая на своя шеф, аз какво съм казал на поляната, и този шеф решава, че трябва да ме съди, че аз съм го казал поляната и да ме викне в съда на неговото селище.

Абсурдно е от личен „Фейсбук“ профил да се стига до съд, когато няма дискриминация, реч на омразата или клевети. Няма как да има такива дела, а още по-лошото, те да бъдат печелени.

Тази присъда поставя ли под въпрос доколко изразяването в социалните мрежи може да е независимо?

Това определено е много лош прецедент. Като знаем колко много хора използват „Фейсбук“ и как точно в мрежата те изразяват своята позиция по наболели теми, трябва да отворим няколко нови съдилища и да ги напълним с дела.

Наистина не искам да вярвам, че ни се ограничават местата, на които можем да говорим свободно и, че се връщаме в едни времена, в които да се събираме по сурдинки и да говорим тихо, за да не ни чуе някой, който е решил да ни подслушва.

Това е много опасно. Опасявам се, че няма да е последното дело във „Фейсбук“. Не съм оптимист доколко социалната мрежа изцяло ще остане една независима територия.

Това изцяло политически ход ли беше спрямо вас и смятате ли, че след вашия случай може да се породи страх у хората да се изразяват свободно в мрежата?

Категорично мисля, че на активните граждани във „Фейсбук“ този случай ще им повлияе. Това е един от най-големите страхове. Даже в началото си мислех доколко трябва да се говори по този въпрос, тъй като у малкото хора, на които бях споделил, веднага забелязах една автоцензура. Така че страх определено ще има.

Само че, воден от другия принцип, който надделя у мен, че несправедливостта не бива да бъде потулвана и, че в България, когато нещо наистина е голям проблем, обществото реагира адекватно, аз не замълчах.

А колкото до това дали има политически характер, мога да кажа, че аз съм много активен в гражданското общество вече 10 години и нагоре. Много често съм обърквал схемите на политици и на големи компании, които се опитват да прескочат закона. Винаги съм се борил в полза на обществото.

Но специално в това дело се появи един много неприятен инцидент за българската демокрация, защото решението на съда е, че делото е от частен характер – Цоцорков срещу Сандов – но съдът ме признава за виновен като длъжностно лице, съпредседател на „Зелените“. Сиреч, представлявайки една партия в демократичния живот в България, аз дори чрез личния си профил съм засегнал някого емоционално и, ако бъдат осъждани политически лица от съдебната система, която би трябвало да е независима, и то от съдилищата, които се намират в радиуса на влияние на дадения човек, който се опитва да ме осъди, това изцяло говори за политическа репресия.

Политическа репресия от гледна точка на гражданската ми активност през годините като активист и политическа репресия от гледна точка на политическата ми принадлежност. Това е един много тежък политически удар, който не трябва да се допуска в рамките на ЕС. Защото това показва, че в България имаме проблем дори отвъд свободата на словото, минава към базисни демократични принципи. Към ограничаване на политическата критика. Защото независимо, че той не е лице на партия, той е достатъчно влиятелен в местната политика.

Докъде стига цензурата?

Поредното дъно! Намираме се на обидно ниското място по свобода на медиите в България. Медиите у нас, в по-голямата си част, са несвободни и гражданите все повече търсят информация чрез независими от тези медии мрежи. Като „Фейсбук“.

Това е заплаха за статуквото. Заплаха, защото свободата на словото е намерило друго място, в което може да се развива. Много е тъжно, че освен несвободната ни медийна среда, вече имаме и не чак толкова свободна среда в социалните мрежи.

Това е абсолютна цензура срещу това някой да нарича нещата с истинските им имена. Защото, отново казвам – аз имам доказателства за това, което съм написал. Самият съд призна, че това е истината. Но все пак съм осъден за обида. Това ни казва много.

Какъв съвет бихте дали като един човек, пострадал от своето мнение, на хората, които не искат да спират да са активни?

Първо – по никакъв начин това да не води до автоцензура. По никакъв начин това да не стряска хората, че и те могат да бъдат осъдени. Защото, ако сме много тези, които правим това нещо, те не могат да ни „отстрелят“ всичките.

Могат да ударят хора като мен, защото явно съм им сериозен „трън в задника“, но по никакъв начин не могат да осъдят всички. Ето, сега този мой статус от 2014 се споделя от много хора. Те не могат да заведат дело срещу всеки един.

Друго много важно, което искам да кажа на тези хора, е да се опитаме заедно да променим нещо. Аз искам да помогна и на други хора в подобна ситуация. Имам вече контакти на осъдени за коментар в някакъв сайт и просто искам да им помогна. И ще го направя. В началото с трибуна, но след това и финансово. Само да имам възможността чрез общността да събера парите за дело в Страсбург, което ние всички заедно ще заведем.

На трето място искам да направя един призив към хората, които се занимават с журналистика. Нека разнищим цялата ситуация покрай тази мина и този човек, защото има много неща, за които аз знам и които могат да бъдат доказани. Когато разобличим модела, който ни управлява толкова много години, наистина може да напреднем в демокрацията. А и не само.

Как един човек може да промени нещо?

Когато има съмишленици и съратници. Първо, винаги борбата е за съмишленици – да убедиш хората в дадена кауза, а след това идват съратницитите – хора, които правят същото.

Демократичните общества работят по този начин. Когато всеки един, виждайки несправедливост, реагира и не си затваря очите, не я подминава и не си казва: „Мен това не ме касае“. Там в демократичните общества всеки един е активен гражданин.

Все си мисля, че вървим натам. Проблемът е, че вървим много бавно и много хора се отказват, защото не виждат резултати, а те просто не идват бързо. Не трябва да се отказваме, а да продължаваме да се борим за тази кауза.

Интервюто взе Веселин Диманов

Как можете да помогнете на Борислав Сандов?

Можете да го  подкрепите, като се включите солидарно в събирането на сумата по глобата, тъй като за него тя е непосилна. Допълнително събраните средства ще отидат за фонд за подкрепа на свободата на словото.

Специално създадена за целта банкова сметка:

ПроКредит банк

IBAN: BG19PRCB92301031470019

BIC: PRCBBGSF

Борислав Димитров Сандов

PayPal акаунт: Borislav.Sandov@gmail.com

Или директно в платформата на международната ми кампания: https://www.generosity.com/…/guilty-of-saying-th…/x/14689476

Крепостта се превзема винаги отвътре

Днес на вашето внимание предлагаме интервю с Лили Маринкова, която наскоро беше неправомерно уволнена от БНР.

Преди да я изгонят (меко казано), тя беше директор на програма „Хоризонт“.

Лили Маринкова е носител на множество награди, включително „Репортер на годината“, „Сирак Скитник за радиожурналистика“ както и на „Голямата награда на Българската медийна коалиция за цялостен принос към независимостта на медиите и утвърждаването на принципите на гражданското общество“.

Решението за нейното отстраняване дойде малко след като за нов генерален директор на радиото бе избран Александър Велев.

От разговора ни с нея ще разберете какви са причините за това решение на новия директор. Има ли цензура и нарушава ли се свободата на словото в радиото?

Както и КОЙ, и чии интереси стоят зад това скандално решение на новото ръководство. Има ли връзка уволнението на Маринкова с отказа на фондация „Радостина Константинова“ да връчи награда на „Биволъ“?

13494870_1475705272455418_6105993259843677549_n

**********

Как се чувства Лили Маринкова след БНР?

Случката е твърде скорошна, за да мога да споделя нещо конкретно. По-скоро това време мина в срещи с мои приятели, с хора от Факултета по журналистика и колеги журналисти, с които говорихме за ситуацията.  Когато дълги години си в една медия , развиваш чувството за дълг и когато си извън нея, времето вече тече  по друг начин.

Разкажете какво се случи.

През всички години, в които съм работила в „Хоризонт“ е имало сътресения. Почти задължително при всяко ново ръководство. Най-проблемно е било отношението към наследството. Но моят  случая е  недообмислен, рязък и твърде неучтив. Александър Велев е отсъствал от националното радио, а и от България 15 години. Наистина известно време е работил за БНР като кореспондент но определено беше в периферията на медийните проблеми. Очаквах, че ще бъде любопитен да чуе моя скромен анализ за проблемите на програмата. Вместо това, признавам, за огромна моя изненада, сложи пред мен заповед за моето уволнение и се разделихме.  Не помня вече с какви думи. Не мога да преценя, дали това бе само демонстрация на овластяване, или поет ангажимент за моето светкавично изгонване , тъй  като още на другия ден вратите на БНР бяха затворени за мен. Не мога да реша кое е по-лошо- да изпълниш политическа поръчка, за да се овластиш, или да всееш страх и попариш овреме бледите кълнове на евентуален протест.

 Разкажете ни за длъжността директор на програма „Хоризонт“.

Аз бях на този пост  една година, но другите 30 години  са ме научили ,че директният, уважителен, приятелски  контакт се предпочита пред високомерното администратиране.  Била съм,  и то доста  години, главен продуцент на програмата. През това време създадохме нови предавания, които се утвърдиха. Но определено да се ръководи „Хоризонт“ е трудно. Особено по време на финансови колизии. В тях беше и  генезисът на миналогодишните протести.

Защо според вас радио колегията не ви защити?

Подкрепиха ме независими, свободни личности. В същото време получих информации от дългогодишни колеги за ревизионни актове и други подобни, които  категорично  доказват  тежки нарушения в първия мандат н  А.В. Но не вярват, че както тогава и сега  те ще събудят разследващите органи. Опозицията за сета е в нелегалност.

Назначението на Александър Велев политическо ли е? Дали е с цел да се заглушат теми, които не трябва да стигат до обществото?

Какво друго може да бъде, след като СЕМ, по своята конфигурация, е политически орган.Без Лозанов СЕМ се превърна в брокерско дружество

Но  политическо е и спирането на „Неделя 150“. Да свалиш от ефир преди избори най-сериозното  обществено-политическо предаване е политически саботаж.

А това редно ли е да се случва в общественото радио?

Не е редно, но заглушаването на гласове  и предавания се превръща в традиция. А.В. не е първият, а както вървят нещата, няма да е и последният лъже Нерон, който ще се  експонира върху  руините на медийната свобода. Един Тартюф ,пресмятал 15 години  дивидента от новото овластяване. Една Коробочка заровена в   дрипавите си  мераци. Една синьо-червена креатура в перманентен поклон.

Настоящият директор журналист ли е? В свои стари изказвания той самият казва, че не иска повече да се занимава с радио и се насочва да прави политика, а сега заема този пост!

Дали е журналист? За някои това е морална категория. Свидетели сме как тази професия може да бъде и злина. Особено, когато се използва за овластяване.

Какво Ви е мнението за разследващата журналистика в България?

Не е високо, но за радост има бляскави изключения.

Има ли връзка с вашето уволнение и това, че многократно сте засягали темата за Булгартабак и Сараите на Доган във вашето предаване? 

Принципът е да не  заобикаляме никоя тема. Особено неудобните. . Не знам дали това е част от причината за уволнението ми, но скоро ще разберем.

Как?

Ако ефирът ги забрави. Вижте, крепостите се превземат отвътре. Журналистиката  все повече се превръща в обител на посредственост и  грандомания,  търгуваща с индулгенции без бандерол.

Със сигурност в управленския екип на „Хоризонт“ има хора, които доброволно са поели ангажимент да доносничат.

Когато отнеха наградата на „Биволъ“, точно за тези разследвания, целта беше тези теми да станат апокрифни и само в мрежата. Вие ги връщахте в ефира. Определено е възможно да сте била неудобна.

Мотивът на журито да не бъде награден „Биволът“ постави без всякакво съмнение, границата между допустимо и недопустимо, но и посочи кой и какво пари най-силно  властта. Доскоро общуването с овластените беше само мъчително, но вече е и опасно..

Смятате ли, че е правилно в комисията по култура и медии да има точно такива политически лица, вместо журналисти?

Те са функция на Народното събрание. Те са там.

Това нормално ли е според вас? По този начин не се ли налага политическо влияние над медиите?

СЕМ е политико-икономически  орган. А изборът на директор откровена инвестиция.

Как трябва да се промени БНР, за да бъде по-свободно и журналистите да се чувстват по-освободени да работят и да правят това, което искат?

То е ясно! Политическото влияние се запази. За съжаление, програмната независимост е фикция. Но зависи от волята на журналистите да се подчиняват на това или не. Журналистът има правото, но дали има куража да откаже дадена поръчка.

Прекърши ли се българската журналистиката под политичския натиск?

Понякога има доброволно поемане на робство.   Можеш да познаеш отдалече кой към коя политическа общност е . Всеки е предсказуем и всеки е  изчислен.

Загуба на посоки и цели- на това сме свидетели. Ние сме едно разсипано общество.

Бихте ли се върнали да работите в БНР?

Разбира се! От 30 години в БНР, аз съм била по-малко от една година директор на „Хоризонт“ и то в объркан и емоционален период. Аз съм журналист през всичките тези години и това е основното, което върша. Аз обичам тази професия! Бих правила пак предавания, с удоволствие. Това те прави свободен. Цял живот се питаме какво е да си свободен? Нашата трудна работа, която те заробва с много неща, взема цялото ти време. Но ти дава много свобода.

Каква е журналистиката за Вас и каква трябва да бъде по принцип?

Журналистиката трябва да те освобождава от страха. Тя да бъде критична и аргументирана. Да не бъде късогледа. Да не бъде забита в една посока. За съжаление, човек може само да се срамува от пропуснатите възможности. Да не се държи така, сякаш има цялото време на света. Нищо подобно. Всяка изява. Всяка публикация. Всеки момент е скъпоценен.

Интервюто взе: Веселин Диманов

За забранените книги на Пролетния базар в София

Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост – 24 май, отбеляза старта на най-голямото книжно изложение у нас – Пролетният базар на книгата, който е в рамките на шест дни в НДК, с организатори – асоциация „Българска книга“. Имате възможността да посетите над 55 събития – премиери, разговори с писатели и четения на над 1000 кв. м. изложбена площ – до 29 май.

За презентацията е нужен JavaScript.

С близо 100 участващи книгоиздатели и търговци, Ви препоръчвам да се разходите и да обиколите всичко. По етажи. Защото е наистина вълнуващо и интересно да разгледаш сравнително малките щандове, отрупани с книги. Дори само да наблюдаваш заинтересованите интелектуалци от някое и друго ново издание. Книгата е перфектният подарък. Мирисът й на ново и копнежът за знания са за предпочитане пред всяка друга материална облага.

За презентацията е нужен JavaScript.

Пролетният базар на книгата определено си намира местенце в съзнанието на всеки, дръзнал да го посети. И оставя следа. Както и спомен. За един по-различен базар. От който всеки взема по нещо за себе си. Без значение дали е материално, или не. Защото литературата си остава най-голямата вълшебница на нашия, а и не само свят.

За презентацията е нужен JavaScript.

Ето и допълнителна информация за Пролетния базар на книгата:

Място: Национален дворец на културата, ет. 1-3

Работно време:

24-28 май, от 10:00 до 20:00 часа

29 май, от 10:00 до 19:00 часа

Scheme_Tablo_Proleten bazar na knigata 2016

Във връзка с Пролетния базар на книгата – на 28 май от 16,00 ч. в литературния клуб „Перото“ се състоя среща, организирана от Клуба на българските писателки. А темата бе: Има ли и днес забранени, опасни и вредни книги?

IMG_2527

Започна се от това, че цензурата е ограничаване на свободата на словото чрез явни и скрити забрани, респективно наказателни санкции. От древността до наши дни различните й проявления са назовани като религиозна, военна, административна и политическа (в частност идеологическа) цензура.

IMG_2572

Дискусията засегна Средновековието, през което църквата бързо развива цензорската институция, издава векове наред “индекси” на забранените книги, осъжда и гори на клада книги и хора. Класово-партийната идеология на тоталитаризма присвоява властта на информацията чрез зловещо налагане на цензура по морални съображения. Забранени автори стават Блага Димитрова, Георги Марков, Никола Вапцаров, Христо Смирненски и дори Пейо Яворов.

IMG_2549

Предмет на дискусията бе и творчеството на Фани Попова-Мутафова. Тя се увлича по националистически идеи и пише публицистика по време на Втората световна война,  възхваляваща царското семейство, Адолф Хитлер и Бенито Мусолини. Поради това след 1944г. изпада в немилост. Арестувана е и осъдена от т. нар. народен съд на 7 години затвор за „прогерманска дейност“ и „великобългарски шовинизъм“.

IMG_2579

Засегнат бе и романът “Лолита” на Владимир Набоков, който е забранен във Великобритания и обявен за безнравствен в САЩ през 50-те години на ХХ в. Дори когато става световен бестселър, редица американски книжарници и библиотеки отказват разпространяването му, а в медиите текат дебати дали литературната интерпретация на педофилията руши моралните норми.

PicMonkey Collage

Стигна се до логичния въпрос: Може ли новото издание на „Моята борба“ да подпали война? Над този и други въпроси разсъждаваха и дискутираха с публиката: Леа Коен, Светлана Дичева, Нина Ненчева, Виктория Бисерова и Боряна Дукова, която след срещата публикува следния статус:

„Днес в „Перото“ беше много интересно, горещо и полемично, докато говорихме за цензурата и забранените книги. Да бъдем свободни е дар от небесата, както казва Дон Кихот. Така че НЕ на забраните и ДА на свободния избор. Клубът на българските писателки се чувствуме много уютно в този дом на словото, както и на Панаира на книгите в НДК.”

Снимки и текст: Елена Ангелинина

#КОЙ изтри ОТНОВО карикатурите на Чавдар Николов?

Приятели, днес отново сме свидетели на налагане на цензура! Отново под ножа е Чавдар Николов.

Абе, не е удобен този човек и това е! Днес неговите карикатури отново бяха махнати, този път от YouTube канала му. Това обяви самият Чавдар преди няколко минути, чрез Фейсбук. Брей, че загадъчни „Свински опашки“! Сега пък изчезнаха от You Tube.“: – казва карикатуристът.

13162055_1437012746324671_1754009560_n

„Този профил е спрян поради неколкократни или много сериозни нарушения на правилата на YouTube срещу спам, манипулиране и подвеждащо съдържание или поради други нарушения на Общите условия.“ 

Чавдар Николов е роден през 1959 г. Завършил е специалност „Визуална комуникация“ в Бирмингамския институт по изкуство и дизайн, Великобритания. В Лондон има публикувани 15 работи в знаменитото сатирично списание „Прайвит ай“. Сътрудничил е на редица наши издания, работил е във вестниците „Демокрация“, „Новинар“ и „Преса“ – от създаването до края му. Печелил е най-големите конкурси за карикатура у нас, има отличие за политическа карикатура на ООН, а тази година спечели второ място на Световния конкурс за карикатура, публикувана в пресата, в Кашкаиш, Португалия.

12512642_1144746802254554_3607117647629388270_n

Както помните това не е първият акт на налагане на цензура над известния карикатурист. Преди няколко седмици той бе свален от ефира на Нова, отново заради своя карикатура.

И нека всичко започне от начало … 

На 13-ти април, видео карикатурата на Чавдар Николов, посветена на мутрите, които „арестуват“ мигранти по границата с Турция с белезници „свински опашка“, и излъчена по Нова телевизия, бе изтрита от сайтовете на медията.

Няма как да забравим тази карикатура.

Клипът започва с надпис „681 Конска опашка“ и образа на хан Аспарух, който развява знаме с конска опашка – символ на прабългарите. Следва надписът „2016 Свинска опашка“ и образът на Бойко Борисов, а зад него Динко и останалите ловци на мигранти. Премиерът развява не знаме, а „свинска опашка“. Облечен е с анцуг, а на гърдите му вместо SAMSUNG пише NESAMSUM.

След това обаче стана интересно. 

Много скоро след пускането на карикатурата тя бе изтрита от сайтовете на Нова и Vbox7. Това предизвиква масово недоволство в обществото и ответна реакция в медиите.

Нет Инфо първоначално обявиха, че карикатурите на Чавдар Николов не са били гледани и това е причината за тяхното сваляне.

Стигна се и до протест – #СтигаВечеСвинщини, който имаше за цел да защити както в частност Чавдар, така и свободата на словото в България.

След големия обществен натиск обаче карикатурите на Николов бяха върнати, а обяснението от Нова бе, че Чавдар е бил със спрян договор и е трябвало да бъде подновен. Карикатуристът обаче казва, че не знае за такова нещо, а Силва Зурлева получи „Златен скункс“ за тази огромна цензура в българския ефир.

От Нова предложиха на Чавдар Николов да се върне в „Здравей, България“, но той отказа. В момента публикува своите карикатури в Терминал 3 и от скоро и в Шоуто на Слави.

Обиденият Бойко!

Главният заподозрян за свалянето на карикатурите, разбира се, е Бойко Борисов. Той тогава се обиди и на медии, и на общество и каза, че това е пореден опит „да му извадят очите“. Бойко тогава заяви, че нито се обижда на карикатури, нито има комплекси за нещо. „Вече над 10 години куп карикатуристи си изкарват прехраната с моя образ“, каза премиерът тогава и заяви, че никога не е казал думичка на никого.

Милият премиер! Толкова сме лоши понякога! Да го обвиняваме така! 

Странното е, че точно след неговото изказване профила на Николов във Vbox7 бе върнат.

Съвпадение!? Не мислА! 

И ето стигаме до днес, когато карикатурите на Чавдар Николов отново изчезват. Този път Бойко обаче се застрахова. На среща е и няма кой да го обвини в нищо.

Браво, Бойко! Така се прави! Желязно алиби.

А след тези случаи ние изобщо не трябва да се учудваме, че сме на 113-тo място по свобода на словото в света.

Няма нормална държава, в която да се налага такава огромна политическа цензура.

А в този случай – за втори път.

Тези свински опашки много жилави излязоха бе!

*Карикатурата използвана в публикацията е публукувана първо в terminal3.bg

 

ИМА СИ СВИНЧО ОПАШКА

Скандалът на седмицата бе свързан с карикатури – след като Чавдар Николов нарисува премиера ни да развява свинска опашка, Нова телевизия едностранно прекрати договора си с художника.

13015626_1745044412377400_7520838390417706268_n.jpg

Текстът първо е публикуван във в. „Стършел“. Ние го препечатваме с тяхното изрично съгласие. 

Някои сайтове и журналисти реагираха на посегателството срещу свободата на словото. И „Стършел”, като единствен вестник за хумор и сатира, не може да остане настрани – ние също се присъединяваме към протеста срещу цензурата. Чавдар Николов е наш сътрудник и приятел от години. Харесваме карикатурите му и ги печатаме. Но който и друг карикатурист да беше на неговото място, пак щяхме да го защитим, защото въпросът е принципен: не може в една европейска страна политици и медийни собственици да налагат намордник на свободната журналистика! А в България това се прави – затова по свободно слово сме в края на класациите.

Кой се бъзна от карикатурата на Чавдар?

Прочетете повече „ИМА СИ СВИНЧО ОПАШКА“

Върнаха карикатурите на Чавдар Николов във VBOX7

Карикатурите на Чавдар Николов отново могат да бъдат видени в канала му във vbox7.com, съобщава първо“club Z„.

Припомняме, че творчеството на Чавдар Николов бе свалено вчера VBOX7, малко след като той публикува видео карикатура, в която се иронизира премиерът Бойко Борисов чрез свързването му с т.нар. свински опашки.

След като доживяхме да видим как отново се налага цензура в българския ефир, днес карикатурите отново са налични на профила му във VBOX7.com

Чавдар Николов с прекратен договор във Vbox7

 

От Нова телевизия, която е собственик на vbox7.com, обясниха, че договорът на карикатуриста е прекратен, защото видеата с неговото творчество имат малко посещения, пише „club Z“

Малко по-рано днес премиерът Бойко Борисов заяви, че няма нищо против карикатурите, в които е главен герой.

Той отрече да има нещо общо със свалянето на карикатурите на Николов и дори заяви, че ще ги пуска в собствения си профил във фейсбук.

Връщането на профила на Чавдар Николов във VBOX7.COM идва малко след изказването на премиерът.

Официална информация на този етап липсва.

Засега няма официално обяснение за този обрат.

Карикатурите могат да бъдат видени тук.

Междувременно ние провеждаме анкета, с която категорично искаме виновните за свалянето на карикатурите на Чавдар Николов да получат Златен скункс от „Господари на ефира“

АНКЕТА: ЗЛАТЕН СКУНКС за директорите на НОВА и Нетинфо?

 

България – страната на Абсурдите

България – страната на Абсурдите, където на власт е глупостта, тарикатите печелят, умните емигрират, работливите са бедни, пенсионерите кучета ги яли, а свободата на словото е мираж. О, забравих и да си БаДка е модерно!

Добре дошли, уважаеми ЗРИТЕЛИ! Да, ние сме само зрители, защото свикнахме с абсурдите и проблемите, които ни заобикалят. Още по-жалък факт е, че и пукната пара не даваме да ги променим, но пък даваме пари за да издържаме 240 некадърни псевдодемократи, комунисти, националисти, реформатири, деформатори, алигатори и т.н. Отново факт неуспорим! 

Факт е, уважаеми ЗРИТЕЛИ, че България е страна, в която абсурдите са нещо обичайно, нещо естествено, нещо, което вече дори не ни прави впечатление. Така ли е? Така е, ще кажат някой! Защо, обаче, пренебрегваме всичкия този абсурд и тихо си седим по апартаментите, пиейки ракия, хапвайки салатка? Аз лично отговор нямам! Няма друга такава държава, в която да има толкова много проблеми, а решение да не се търси, но пък от друга страна кой да търси решения на проблемите? Учените ли? Та, те едвам кретат вече в тая държава!

Прочетете повече „България – страната на Абсурдите“