Етикет: САЩ

Руският посланик в САЩ е подал оставка

Прочетете повече „Руският посланик в САЩ е подал оставка“

Реклами

САЩ към България: Конграчулейшънс за новите ви F-16

САЩ поздравиха българското правителство за решението да закупи осем многофункционални изтребители F-16, боеприпаси и свързаното с тях оборудване.

 

„Поздравяваме премиера Бойко Борисов и българското правителство за ангажимента му да модернизира въоръжените сили на страната чрез придобиването на тези високо ефикасни, оперативно съвместими с НАТО самолети“, се казва в прессъобщението на Държавния департамент.

Прочетете повече „САЩ към България: Конграчулейшънс за новите ви F-16“

САЩ към Пхенян: Tърпението ни се е изчерпало

Американският вицепрезидент Майк Пенс предупреди днес Северна Корея, че „ерата на стратегическо търпение е приключила“, предаде Асошиейтед прес, цитирана от БТА.

Пенс заяви пред журналисти близо до демилитаризираната зона, която разделя Северна и Южна Корея, че президентът Доналд Тръмп се надява Китай да използва своите „изключителни инструменти“ за натиск, за да накара Северна Корея да се откаже от опитите да разработи ядрени оръжия и балистични ракети.

Американският вицепрезидент отбеляза, че е имало „период на търпение“ през годините, но „ерата на стратегическото търпение е приключила“. Пенс каза, че администрацията на Тръмп се надява това да бъде ясно разбрано от Пхенян и допълни, че САЩ и техните съюзници ще постигнат своите цели с „мирни средства или най-накрая с каквото е нужно“, за да защитят Южна Корея и да стабилизират региона.

„Всички опции са на масата за постигането на целите и обезпечаването на стабилността на хората в тази страна“, заяви Пенс, чийто баща е ветеран от Корейската война.

Вицепрезидентът на САЩ посети днес американската база Бонифас близо до демилитаризираната зона, един ден след като Пхенян извърши неуспешен опит да изстреля ракета.

САЩ, техните съюзници и Китай работят заедно по различни варианти на реакция след последното ракетно изпитание на Северна Корея, заяви вчера съветникът на Белия дом по националната сигурност Хърбърт Р. Макмастър.

За унищожението на българската нация и кукловодите на прехода – интервю с Татяна Кристи

За много от вас Татяна Кристи е новата звезда в Интернет, изгряла покрай кампанията „Аз съм БСП“. Тя е личност, която не се страхува да назовава реалността такава, каквато е. Завършила „Журналистика“ в САЩ, където освен безбройните журналистически материали, има публикувана и детска книжка в стихотворна форма. Но това, което истински я вълнува, е политиката.
Kоя всъщност е Татяна Кристи, разберете сами:

tk

Г-жо Кристи, завършила сте “Журналистика” в САЩ, но освен журналист, сте и писател. Разкажете ни повече за тази част от живота ви.

Всеки, който се занимава с журналистика, винаги е имал потребност да пише. За съжаление аз през годините не съм имала време истински да се отдам на писане само за себе си, заради чистото удоволствие, поради хилядите други професионални и лични ангажименти. Но в последно време обръщам повече внимание на писането само заради личната си потребност от това. В САЩ, освен безбройните журналистически материали, имам публикувана  детска книжка – „Приключенията на малката вещица” (The Adventures of the Little Witch). Тя е в стихове и е за възраст – 5-10 годишни деца. Използват я в някои училища в класове по литература. Но хората много я харесват и като четиво за Хелоуин. Това е книжка за една малка вещица, която лоши вещици се опитват да учат на лоши магии, но тя намира призвание в развалянето им.

В последно време работя върху сборник с разкази на български език. Някои от тях вече са публикувани в различни български издания, но се приготвям да ги събера на едно място и да ги издам скоро в една книга. Много ми харесва кратката разказвателна форма, защото е едно прекрасно езиково предизвикателство –  най-трудната е, но и най-въздействаща според мен.

Журналистиката ли е вашата страст?

Ами аз имам много страсти. Журналистиката е една от тях. Решението ми да се занимавам точно с това дойде от изостреното ми чувство за справедливост на най-базисно ниво. Въобще моралният ми компас винаги е бил много чувствителен.

Истинската ми страст е политиката в международен аспект, защото от нея зависи съдбата на малкия човек, т.е. на всички нас – на местно и глобално ниво. Но със сигурност от мен би се получил и един прекрасен прокурор (ако трябваше да тръгна в тази посока).

От години живее в Съединените щати, но не спирате да се интересувате от случващото се в България, какво ви мотивира да го правите?

Макар че съм в САЩ от 1990 година, много често съм се връщала в България през годините. А през последните няколко години можех да си позволя да живея повече там, отколкото в Америка. Затова и съм толкова запозната с политическия и обществен живот в страната.

В интерес на истината до 2013 година напълно странях от каквито и да е изяви в България и наблюдавах политиката там почти безучастно. Ужасно се радвах на това, че станахме част от ЕС и си мислех, че вече ще тръгнем само напред и нагоре. Уви.   След като Пеевски беше номиниран за ДАНС през лятото на 2013 година, аз както и хиляди други българи, се почувствах лично засегната. Просто нещата станаха лични, затова и протестите имаха такава енергия.

Защо напоследък съм толкова активна като журналист и общественик в България? Защото считам поведението на българската политическа класа през последните години за криминално. Защото директно ги виня за това, че унищожават българската нация, директно ги виня за това, че българските деца напускат родината си, убедени, че тя не ги иска. Директно виня корупцията, шуробаджанащината – в която некадърността е издигната в култ, която задушава всичко читаво преди да покълне.  Директно държа отговорен Цацаров и поверената му прокуратура за това, че не служат на обществото, а на олигархията. Директно виня повечето медии, че са се продали за жълти стотинки на всякакви кокошкари. Виня целокупно политическата класа в България.

Всъщност бясна съм на тях. Затова този гняв го прекарвам през сатиричните си скечове, показвайки тоталната безполезност, смехотворност и неадекватност на самозабравилата се политическа върхушка. Виня ги заради милионите българи, които са станали имигранти по неволя. Защото в България човек без „нужния гръб”, е обречен. Защото една обикновена мутра може да дойде и да те пребие и ти да умреш от старост преди делото да приключи, ако въобще започне. Така че за мен всичко това е една лична вендета – за провалените животи и съдби на толкова много хора, заради отвратителната самозабравила се управляваща класа, чиито  корени винаги водят към  ДС и тоталитарния режим.

Вие осмивате доста често политическия елит в страната. Можете ли да кажете каква е разликата между политиците в България и тези в САЩ?

Политиците са недолюбвани навсякъде. Няма страна, в която да няма корупция, и в която неморални овластени хора да не се опитват лично да се възползват от обществен финансов ресурс. Основната разлика между тези в България и в истинските демокрации е, че в България те не се наказват. В България има произвол и липса на независима съдебна власт и защитни стени на много нива, които да пресичат такива практики. Основната причина в България хората да искат да стават политици е личната финансова облага – с много малко изключения.

Основната причина е, че маргинални некадърници, без никаква възможност за друга реализация, се стремят да влязат във властта – от най-ниско до най-високо ниво. И това го казвам на база конкретни лични наблюдения.  И го правят, защото обществото е свикнало с това всеки “сульо и пульо” – до вчера живял в стара панелка и карал раздрънкан „Опел“ – да може да стане милионер в момента, в който стане политик, без никога да падне под ударите на закона.

Политическата класа в България живее не с цел усъвършенстване на обществото и демокрацията, а с цел запазване на властовите си лостове. Нищо повече. Тяхното мото е: „След нас и потоп!” Това е основната разлика – не борбата на идеите, които да доведат до  прогрес и развитие, а борбата за власт заради самата власт. Трябва да сме много благодарни, че все пак сме в ЕС и от там има някакви механизми на мониторинг и влияние върху системата, иначе щяхме да бъдем в още по-трагично положение.

Често бивате обвинявана, че ви плащат, за да правите тези видео материали. В този ред на мисли – печелите ли от клиповете?

Благодарение на извратената медийна и обществена среда в България, в съзнанието на редовия българин човек не може да има някаква обществена позиция освен ако не е платен. Това е първото нещо, което се казва за всеки, дръзнал да защитава някаква гражданска позиция или кауза, просто защото вярва в нея. За много неща мога да виня кукловодите на българския преход, но най-голямата им вина е, че убиха идеализма у българите, убиха желанието им да се борят за нещо по-добро – тотално ги обезвериха и отвратиха от самия живот.

Затова и към мен тези обвинения идват от малки хора с тотално прецакан морален компас. До момента нищо не печеля от клиповете. Правя ги за разтоварване и забавление. Но понеже набират много голяма популярност и се вижда, че обществото има нужда от качествена  и смела политическа сатира, не изключвам скоро да се ангажирам с един сериозен медиен проект, който ще е професионален и комерсиален, и който със сигурност ще поразклати сатиричната сцена в България.

Други хора бъркат сатирата с реалността, прибързано ли заклеймяваме?

Както вече споменах, хората живеят в изкривена медийна и социална среда – живеят в страната на кривите огледала. Медиите от години дават платформа на най-безобразните човешки образи, а някои от тях  издигат в култ. Народът е тотално изтрещял от облъчване с  пълни идиоти. Затова много хора приемат превъплъщенията ми за напълно реални образи – дори и най-абсурдните от тях.

Имаше един период, когато умишлено се стараех да изглеждам максимално гротескно, надявайки се никой да не ме обърка с реален образ, но винаги се намираха хора, които да ме вземат на сериозно и да ме залеят с ругатни. Сега повече хора ме познават и следят. Сатирата ми за тях не е изненада. Но последният ми клип, за патриотката Рудина Свинарова, която иска да изпрати всички бежанци да се издавят в морето, се прие от много хора за чиста монета – защото имаме истинска такава героиня – безсрамното и скандално недоразумение Петя Георгиeва. Тази жена  говори в медиите много по-страшни неща от моята героиня.

Причината за всичко това е, че поради токсичната медийна среда, хората са престанали да имат изострено критично мислене. Хората виждат същите тези абсурдни, ужасни хора навсякъде около себе си и не могат да различат сатирата от реалността. Те всъщност не са виновни.

Как бихте коментирали личността на Делян Пеевски – той ли е най-голямото зло?

Той е най-видимата част от голямото зло – в пряк и в преносен смисъл. Задкулисните типове не обичат да са на светло, този обаче е особено мразен заради вулгарната си демонстрация на неуязвимост. Заради непукизма, с който погазва закони и остава незасегнат. Заради това, че почти не се вясва на работа в парламента, за който  е избран с напълно контролиран етнически вот на ДПС и заради това, че получава заплата от джоба на данъкоплатците, без да върши нищо в тяхна полза.

Той  бе лицето, предложено за евродепутат и шеф на ДАНС – това бе тотално унижение за всичко читаво и свястно в тази нация. Той е вездесъщ с присъствието си  и в законодателната власт и в съдебната власт, и в службите за сигурност, той дава поръчки на медиите, той взема най-апетитните обществени поръчки, той е в безумен конфликт на интереси с всичко в тази държава. Той събаря банки и после купува на безценица активите ѝ. Той от години върти едни държавни пари, които прелива от едно място в друго; той купува на безценица държавни предприятия с необезпечени кредити, продава ги на себе си чрез поставени лица, тегли нови кредити върху тези така наречени активи и т.н.

Самият факт, че главният прокурор нито веднъж не е повдигнал обвинение срещу този човек, въпреки безбройните примери за корупция, търговия с влияние, рекет и прочие, говори, че прокуратурата буквално е подчинена на олигархията в България. Тя е съучастник в тези престъпления! Разбира се, Пеевски е параван за много други като него и той си има босове (докато не се скарат или гръмнат един друг), но той не би могъл да съществува, ако нямаше подкрепата на корумпираните български държавни служители. Това, че за толкова години в България не се намериха институции или отделни светли личности, които да поемат риска да подведат подобни хора под отговорност, говори много за смазаността ни като нация. Какъв смисъл има да се биеш в гърдите, че си патриот и да целуваш портрета на Левски, когато търпиш най-обикновени бандити във властта? Та ти не си патриот, ти си един най-обикновен балкански мухльо, който си избива комплексите върху бежанците, циганите, гейовете, жените, Европейския съюз, либералите, правозащитниците, или там каквото болното ти въображение роди.

Доста често България е определяна като страната на мафията. С такова око ли се гледа на нас и в САЩ?

Обикновените хора или медии в САЩ не знаят много за България, нито се интересуват от нея. За тях това е някаква страна от Източна Европа, която е била най-близък сателит на Съветския Съюз. Това е клишето, което редовият американец знае. Много обаче са запознати с българските народни песни и танци и много ги харесват, и много американци се занимават с изучаването им като хоби. Една моя позната американка ме помоли наскоро да ѝ преведа и напиша транскрипцията на песента „Тодоро, Тодоро”, за да може да я пее за удоволствие. Аз не я знаех тази песен, а тя я знаеше.

В този аспект България е известна в положителен смисъл. Но съдейки по определени холивудски продукции със съмнително качество, България се възприема като диво мафиотско място на беззаконието. Но Холивуд и глупостите, които често бълва, не са критерий. Основна информация обаче за това какво мислят американците за България, са докладите на Държавния им Департамент за отделни политически личности, партии и обстановката в страната като цяло. Точно те не са никак лицеприятни и, да, според тях България е страна на олигархични групировки.

Много колеги се оплакват от липса на свобода на словото – свободни ли са българските журналисти?

Медийната среда в момента е ужасна и свободата на словото наистина е застрашена в България. Виждаме как с всяка изминала година се сриваме в индексите за свобода на медиите и сега сме на 113 място в компанията на страни, които са много далеч от представите ни за модерна демокрация.

И сега пак се връщаме към Пеевски поради това, че няма закон в България за прозрачна собственост на медиите – имаме сенчести фигури, които наливат пари в медийни проекти за свои цели. Ще се учудите, но Пеевски има дялове почти във всички големи печатни издания в България – дори в тези, които официално не се смятат за „негови”. За повечето медии в България дори споменаването на името Пеевски в негативен контекст е забранено.

Журналисти в България са ми разказвали как им се дават опорни точни – за това какво и как да пишат. За това как не трябва да се споменават определени лица или групировката ТИМ, например. Не ви ли прави впечатление, че никой в медиите не се занимава с далаверите на ТИМ? Имаме много случаи, в които журналисти са директно заплашвани – последният случай, който ми идва на ум, беше с журналист, който разследваше бандитската престрелка  в Слънчев бряг. Ако имахме правораздаващи органи и прокуратура в услуга на гражданите, такива неща не биха били възможни. Имаме произволно заведени дела срещу отделни журналисти и медии от хора, свързани с властта. Имаме зависими регулаторни органи, които вместо да защитават обществения интерес и свободата на словото, преследват разследващи медии и им налагат необективни и неправомерни глоби. Познавам журналисти, които след като се върнат от работа в зависима медия, пишат под псевдоними по различни сайтове, за да не си загубят работата, когато споделят открито мнението си.

И последно – за много хора не е известно, че политици и определени личности, омръзнали на обществото до втръсване, но които постоянно дефилират по телевизиите – в повечето случаи си плащат, за да са там. Това телевизиите няма да го ви го кажат. Но те си имат тарифи за интервюта и за други най-различни формати.  Тези „изяви” нямат нищо общо с обективна журналистика, но медиите формират обществено мнение с някакви чичковци и лелки, които са си платили да са в телевизора. Оттам и идва изкривяването на реалността.  Политическите партии са абонирани месечно в телевизиите с „медийни пакети”. На това те му казват пиар. Което няма нищо общо с пиар, ами си е чиста платена реклама, но за това гражданите не знаят.

Други някакви чичковци – явни или скрити – постоянно финансират различни нечистоплътни политически проекти чрез медиите. Медиите в България носят огромна вина – те са съучастник в една тотална обществена измама. Но ако не бяха на каишка на лицата, които дърпат конците на всичко в държавата, това нямаше да се случи. И мафията би била много по-беззъба. Медиите в България (с много малко изключения) предадоха обществото и загубиха своята основна функция на независима власт. Аз мога да кажа, че съм от щастливите хора, които не са се сблъсквали с цензура, защото никога не съм работила като журналист в България (слава богу). Не бих понесла това и често се чудя как колеги журналисти оцеляват в среда като българската, защото човек става журналист по призвание – с надеждата да промени нещо към по-добро. Не мога да си представя как може да си поръчков журналист! Ако мен ме принудят да правя нещо подобно, начаса бих си сменила професията.

Начинът, по който учат на журналистика в САЩ, създава наистина независими и непримирими журналисти. Те са „watch dogs” (кучета пазачи, бел. ред.) на демокрацията. Редица журналисти в Америка са лежали доброволно в затвора, за да не издадат източниците си на информация. Етичният кодекс за тази професия (за тези, които я практикуват сериозно) е издигнат в култ, както и свободата на словото. Обективността, безпристрастността и неподкупността – също.

Голяма част от българите живеят на прага на бедността – корупцията и беззаконието са взели превес над правата на българите, но въпреки това обществото не се бунтува. Предадохме ли се или се изморихме?

Определено се чувства голяма умора, особено у хората, които от дълго време се борят със системата в търсене на положителна промяна. Те са инвестирали безбройни часове от своя живот в тази благородна кауза и е много обезсърчаващо да бъдат блокирани на всяко възможно ниво от статуквотото.

А хората, които не са направили нищо, за да променят системата – нямат право да се оплакват. България в момента има ужасна нужда от активно и будно, и умно гражданско общество, което да замести неработещите институции, и което да бъде коректив на своеволията на управляващите. Но аз съм убедена, че промените тепърва предстоят. Този порочен политически модел един ден ще си отиде, най-вече заради младите, умните и активни хора, които ще имат силата, непримиримостта и енергията да си поискат държавата обратно.

Интервюто взе Веселин Диманов

 

Има ли връзки с Русия Тръмп?

zx620y348_2721473

ФБР не е открило доказателства за връзки на Доналд Тръмп с руските власти, съобщи в. „Ню Йорк таймс“.

Федералното бюро разследвало през лятото твърдения, че кандидат-президентът на републиканците е свързан с бизнеса в Русия. Убедителни свидетелства за това няма. Освен това от ФБР и от разузнаването на САЩ са убедени, че хакерските атаки срещу сървърите на Демократическата партия са имали за цел не да осигурят преднина на Тръмп пред Хилъри Клинтън, а да провалят изборите на 8 ноември.

Въпреки липсата на резултати, Бюрото продължава да разследва възможни връзки на Тръмп с Москва, отбелязва „Ню Йорк таймс“.

Същевременно Хоуп Хикс – прессекретарят на милиардера, опроверга твърденията за такива връзки, пише в. „Гардиън“. Те са по повод публикация на изданието „Слейт“, че сървърът на компанията „Тръмп органайзейшън“ поддържал постоянни контакти с руски партньори, най-вече с най-голямата банка там – „Алфа банк“. Според Хоуп този сървър бил създаден с търговска цел, но не работи още от 2010 г.

Самият Тръмп за пореден път нападна съперничката си Хилъри Клинтън и я обвини, че се опитва да въвлече САЩ във военен конфликт с Русия, който може да прерасне в Трета световна война. Той заяви това на среща със симпатизанти в град Албакърки, щата Ню Мексико.

„Как може Хилъри да управлява страната, след като дори не може да се оправи с пощенската си кутия? Една катастрофа следва след друга, един скандал след друг, едно предателство след друго“, каза богаташът.

Той имаше предвид възобновеното разследване на ФБР на служебната поща на Хилъри Клинтън от времето, в която тя е била държавен секретар на САЩ.

Вижте още: Тръмп настига Хилъри – повлия ли ФБР на резултатите?

Подновяването на разследването стопи разликата между двамата кандидати едва до 0,8 на сто в полза на Хилъри.

Демократите обвиниха директора на ФБР Джеймс Коми, че е нарушил закона в опит да повлияе на изборите.

Съдебната заповед ще позволи на ФБР да проучи имейлите, за да установи дали имат връзка с неговото разследване на частния сървър, използван за правителствени дела от Клинтън като държавен секретар на САЩ в периода 2009 до 2013 г.

По този повод Хари Рийд – лидерът на демократите в Сената, заяви, че директорът на ФБР Джеймс Коми може да е нарушил закона, когато 11 дни преди президентските изборите на 8 ноември е разкрил, че оглавяваното от него Бюро разполага с новооткритите имейли.

Рийд написа писмо до Коми, в които го обвини в двоен стандарт, защото е пренебрегнал призивите на демократите да проучи евентуални връзки между Доналд Тръмп и руското правителство. Същевременно Коми е информирал Конгреса за имейлите, открити при разследването срещу бившия конгресмен от Ню Йорк Антъни Уайнър. Последният е съпруг на Хюма Абедин – близка помощничка на Клинтън.

Според Рийд действията на Коми може да нарушават закона „Хач“ от 1939 г. Той носи името на автора си – сенатора демократ Карл Хач, и забранява на служителите на ФБР да използват служебната си власт, за да влияят на избори.

 

 

Тръмп настига Хилъри – повлия ли ФБР на резултатите?

0cd2a5b0e37ec2517afcbfd8abfde667

Разликата между демократката Хилъри Клинтън и кандидата на републиканците Доналд Тръмп в проучванията на общественото мнение в САЩ се стопи, предаде АФП.

Според специализирания сайт „Риъл клиър политикс“ преднината на Клинтън пред Тръмп е паднала до едва 0,8 на сто. Нова анкета, публикувана днес във вестник „Ню Йорк таймс“, дори отреди предимство от 4 на сто за кандидата на републиканците.

Повод за това е определено е решението на Джеймс Коми да оповести, че ФБР разполага с новооткрити имейли, които може би са свързани с разследването на работата на Хилъри Клинтън като държавен секретар.

На този етап не е ясно дали имат някаква връзка с Клинтън.

Демократите обвиниха директора на ФБР Джеймс Коми, че е нарушил закона в опит да повлияе на изборите.

Съдебната заповед ще позволи на ФБР да проучи имейлите, за да установи дали имат връзка с неговото разследване на частния сървър, използван за правителствени дела от Клинтън като държавен секретар на САЩ в периода 2009 до 2013 г.

По този повод Хари Рийд – лидерът на демократите в Сената, заяви, че директорът на ФБР Джеймс Коми може да е нарушил закона, когато 11 дни преди президентските изборите на 8 ноември е разкрил, че оглавяваното от него Бюро разполага с новооткритите имейли.

Рийд написа писмо до Коми, в които го обвини в двоен стандарт, защото е пренебрегнал призивите на демократите да проучи евентуални връзки между Доналд Тръмп и руското правителство. Същевременно Коми е информирал Конгреса за имейлите, открити при разследването срещу бившия конгресмен от Ню Йорк Антъни Уайнър. Последният е съпруг на Хюма Абедин – близка помощничка на Клинтън.

Според Рийд действията на Коми може да нарушават закона „Хач“ от 1939 г. Той носи името на автора си – сенатора демократ Карл Хач, и забранява на служителите на ФБР да използват служебната си власт, за да влияят на избори.

 

 

Русия е страна износител на природни богатства, икономически селяндур и извънредно докачлив партньор

Автор на коментара е Максим Трудолюбов, главен редактор на в. „Ведомости“ във в. „Ню Йорк таймс“.

Barack Obama, Vladimir Putin
President Barack Obama shakes hands with Russia’s President Vladimir Putin in a bilateral meeting during the G20 Summit, Monday, June 18, 2012, in Los Cabos, Mexico. (AP Photo/Carolyn Kaster)

Превод на БГНЕС, тук може да намерите цялата публилация БГНЕС. Заглавието е на редакцията.

Който и да стане следващ президент на САЩ, на него ще му се наложи да си има работа с Русия, която изглежда едновременно много позната и все по-малко познаваема. В продължение на много векове Русия оставаше страна-износител на природни богатства, икономически селяндур и извънредно докачлив партньор, управлявана от европейската култура и решително неевропейски политически органи. Само че сега тези ограничения бяха допълнени от нови фактори: политическата непредсказуемост на президента Владимир Путин и неговата готовност за използване на военна сила.

През последните две години Русия, очевидно, не се грижи за запазването на дългосрочни партньорства и международни споразумения. Тя презира предсказуемостта и зависимостта, тъй като ги смята за признаци на слабост. Единствената успешна реформа в Русия от 2000 г. досега се състоеше в модернизация на армията и снабдяването на войската с ново оръжие. Сега Русия изпитва недостиг на ресурси, въпреки което Путин, очевидно, е готов да реши всички разногласия със Запада с помощта на политически и военни маневри. Мащабите на щетите, които тези негови действия нанесоха на опитите за изграждане на партньорски отношения между Русия и Запада, станаха очевидни миналата седмица, когато бомбен удар на сирийските войски по болница край Дамаск, извършен на фона на провала на примирието, принуди държавния секретар на САЩ Джон Кери да призове към начало на разследване, имащо за цел да бъде изяснено не извършват ли Сирия и Русия военни престъпления.

Във вторник, 11 октомври, Кремъл отмени визитата на Путин във Франция. Най-вероятно причина за това решение стана изказването на президента Франсоа Оланд, направено в навечерието на визитата, за това, че е възможно Русия да извършва военни престъпления в Сирия. Засилващата се конфронтация на Кремъл срещу Запада вече стана причина за значително отслабване на руската икономика. Само че , както личи, населението на Русия е готово да се примири с намаляването на доходите и като цяло с атмосферата на неопределеност, плащайки за това, което лидерите на страната наричат национално възраждане. Вдъхновявано от шовинистичната държавна телевизия, руското общество с радост приема такава агресивна политика на своите власти, за която всеки западен лидер би заплатил с поста си (като един от примерите за това може да послужи съдбата на премиера на Великобритания Тони Блеър след съгласието си за участие в иракската война). Може да се каже, че Русия се явява единствената голяма държава, която без колебание е готова да пожертва дълготрайни отношения с други държави.

Обвинителните коментари на Кери прозвучаха само преди няколко дни, когато Путин взе решение да извади Русия от споразумението, по силата на което руснаците и американците трябваше да съкращават своите запаси от оръжеен плутоний. Законопроектът, който Путин изпрати за разглеждане от парламентаристите, включваше в себе си редица напълно неизпълними условия, при които Русия отново би се върнала към договора за утилизиране на оръжейния плутоний – недвусмислен сигнал за това, че въпросът е затворен. В списъка с тези условия попадна свалянето на всички санкции, наложени на Русия заради нейните действия в Украйна, компенсиране на загубите, които понесе Русия в резултат на въвеждането на санкциите и намаляване на американското военно присъствие в централна и Източна Европа. Решението на Путин за излизане от това споразумение беше обявено скоро след огласяването на решението на Америка да прекрати преговорите с Русия за ново примирие в Сирия, където, както подчертаха от администрацията на Обама, Москва е нарушила предишните договорки. На свой ред русия обвини САЩ в прехвърлянето на вината за провала на примирието. Всичко това стана на фона на ужасните събития в контролираните от бунтовниците източни части на гр. Алепо, където 275 000 мирни граждани се оказаха заложници на руските и сирийските военни. Системите за здравеопазване и водоснабдяване вече са в състояние на абсолютен срив, след като проправителствените войски се захванаха с останките на медицинските центрове и инфраструктурата в източната част на Алепо.

Такъв сценарий е характерен за Путин.

Насочване на преговорите в задънена улица, като същевременно се активизират бойните действия е тактика, която Русия няколко пъти е прилагала в горещи периоди от войната в Украйна през 2014 г. През февруари Строуб Талбот противопостави американската политика на „подкрепената със сила демокрация“ на балканите през 1990-те години на сегашната руска политика на „силата, подкрепена от дипломация“. В Сирия руските чиновници на думи се съгласяват с хуманитарните аспекти на обсадата на Алепо, но на практика просто ги пренебрегнат. „Въстаниците в Алепо са заинтересувани само от примирие, което би им позволило да докарат повече оръжия и да попълнят запасите си“, каза източник от министерство на отбраната на Русия, пожелал анонимност, в опит да обясни защо договарянето на примирие ще бъде много трудно. „От друга страна“, каза той, „армията на правителството не е достатъчно силна, за да превземе бързо Алепо.“ В резултат на това споразумение и мигът на приключване на бойните действия сега е по-далече от когато и да било. Още повече, че в Кремъл са убедени, че се движи към победа, след като САЩ не искат да се намесват и почти всички жертви и щети са за сметка на сирийците, а не на руснаците.

Въпреки болезнено бавния напредък на сирийските правителствени сили, Русия едва ли ще се захване с въвеждането там на свои сухопътни войски (това би било политически опасна крачка на Путин вътре в Русия), но при това тя няма да изостави своя съюзник – президента Башар Асад. Явно Путин смята Сирия за своего рода магически портал, който ще позволи на Русия бързо да премине на ново равнище на международно признание. Русия вече не се държи като страна, стремяща се да излезе от изолацията, наложена й от Запада заради окупацията на Крим и намесата в ставащото в Украйна. Вместо това тя се стреми да се представи като държавна-победител, чиито престъпления нямат никакво значение, доколкото на победителите не им е нужно да се оправдават. Ако се върнем назад, става ясно, че своя принос за сегашното захлаждане на отношенията са дали и двете администрации – и руската, и американската.

 

Американски учени категорични: Българите са сред най-коравосърдечните хора

e8254cdf6a60c0aacb685c6fcaf4d937_xl

Учени от САЩ направиха изследване сред около 100 000 граждани от над 60 държави по цял свят, за да проверят как хората се отнасят към чуждото нещастие.

Първите четири места в това отношение принадлежат на страни от Източна и Централна Европа (България, Естония, Литва и Полша), съобщава novini.bg.

„Жителите на този регион проявяват малко съчувствие към нещастието на другите хора и причините за това са високата степен на невротичност и разпространеният индивидуализъм“, каза професор Уилям Чопик от университета в Мичиган. На другата страна на класацията са Еквадор, Дания, Перу и Саудитска Арабия.

„В тези държави, заради високата степен широко застъпеният колективизъм, жителите им са по-съпричастни към нещастията на другите хора“, допълва ученият цитиран от РИА Новости.