Етикет: Самоков

Самоковци се обединиха в битката за живота на Александрина Кръстева

Самоковци отвориха „Магазин за надежда“ и се обединиха в помощ на Александрина Кръстева, набирайки средства на стойност 16 279, 80 лв.

alexcover

Наскоро ви разказахме за 19-годишната Александрина Кръстева, която преди година е диагностицирана с остра лимфобластна левкемия. В началото на месеца бе открит рецидив на болестта и сега Алекс има спешна нужда от спешна костно-мозъчна трансплантация, а необходимата сума от 250 000 евро, е непосилна за семейството ѝ.

Ако можех да имам едно
магазинче с две полички,
бих продавал… познайте какво?

Надежда. Надежда за всички.

 

С тези думи започна вчера откриването на благотворителния концерт „Приказка за надеждата“ – кампания, организирана от младите самоковци: Любен Спасов, Христиана Видинова, Венелина и Никол Валентинови, Марина и Иван Спасови, Валентин Пенов и Иван Иванов. Организаторите на събитието са приятели на Алекс от детството, с които тя е прекарвала летата си в Маджаре, прераснали в дългогодишни приятелства и безброй емоции.

20170222_174747

Обединени от каузата да подкрепят Алекс в нейната най-тежка битка, близо 400 души се присъединиха към инициативата и изпълниха залата на читалище-паметник „Отец Паисий” в гр. Самоков, където с общи усилия успяха да съберат 2 154, 24 лв. за каузата „Александрина Кръстева“. Участие взеха детско-юношески танцов състав „Рилска магия“, момичетата от “ Katty Dance Studio“, Елена Нестерова, Габриела Даганова, Диана Чаушева, Дует „Пирин“, дечицата от ОУ „Христо Максимов“, Танцова група към читалище-паметник „Отец Паисий-1859“,ТФ „Росица“, ТФ „Палакарийчета“ и читалището.

Любен Спасов, организатор и водещ на концерта сподели още:

„Щастливи сме да обявим, че от кутиите за дарения за Александрина, сложени из целия град Самоков и околността, се събра сумата от 14 125, 61 лв. Също така от вчерашния концерт събрахме 2 154, 24 лв. Общата сума е: 16 279, 80 лв.

Искаме да благодарим на ВСИЧКИ ВАС, защото това нямаше да се случи без вашата безкористна помощ. Благодарим на фирмите, които преведоха пари по сметката на Алекс и на тези, които тепърва ще помогнат. Наистина сме горди, че всички ние в община Самоков, за пореден път, показахме, че добрите хора ги има.

АЛЕКС ЗАСЛУЖАВА ЦЯЛАТА ТАЗИ ОБИЧ! Важно е да отбележим, че по дарителските сметки все още може да се превеждат пари и всеки, който иска да помогне, може да го направи. Това наистина е една приказка, в която надежда сме всички ние. БЛАГОДАРИМ ВИ!“

От екипа „Гласът на младите хора“ изразяваме своята подкрепа към Алекс и искрено адмирираме съпричастността, огромните сърца и отдадеността от страна на тези млади хора, които са доказателство, че докато доброто продължава да съществува, надеждата никога не е изгубена!

alexphoto

Битката на Александрина продължава. И вие също можете да се включите в нея като дарите средства на банкова сметка:

БАНКА ДСК

СМЕТКА В ЛЕВА: 020000000024183329
IBAN : BG93STSA93000024183329
BIC : STSABGSF

СМЕТКА В ЕВРО:020000000024183399
IBAN: BG46STSA93000024183399
BIC: STSABGSF

Автор: Биана Гунчева
Снимки: Самоков365, Анна Манова

 

Реклами

Зов за помощ: Да дарим надежда на Калин!

img_3683

Калин Кирилов Иванов, на 16 години, от Самоков, ученик в ПТГ „Никола Вапцаров”, се нуждае спешно от средства за животоспасяващо лечение в Германия

Момчето  е има тумор на окото и операцията наистина е спешна.

Номерът на банковата сметка на майка му е:

BG61BPBI79424074962101
Post Bank – Пощенска банка
Галина Иванова

За хората, които са на територията на Самоков средства се събират и в редакцията на в. „Приятел”, тел. 0722/6-67-30, 0896 400 164. Дарение можете да направите в магазини „Браво“, цветарски магазин “ Магнолия“, касата на канал „Рила“, в почти всички училища.

Помогнете на един прекрасен млад човек да спаси здравето и живота си!

Самоков протестира – не желае мигранти

ba-veren-straj-na-rodinata

Социалната мрежа Фейсбук бе залята през последните дни от призиви под надслов „Не на мигрантите в Самоков“.

Причината? 

Слухове в общественото пространство, че се готви настаняване на бежанци в бившите поделения в града.

„За евентуално настаняване на бежанци в общината никой не ме е питал или уведомявал”, категоричен бе междувременно на пресконференция на 3 октомври кметът Владимир Георгиев.

По думите му, нито МВР, нито някоя друга институция е търсила за информация или консултации общинското ръководство по този толкова важен въпрос. 

Във връзка с всички тези слухове, за неделя, на 9 октомври, от 11 ч. е обявен граждански протест на централния площад „Захарий Зограф”.

Ние от „Гласът на младите хора“ потърсихме  Рени Мутафчийска, един от хората, които организират протеста, за да ни разкаже повече за настроенията в града и до колко хората в Самоков са притеснени от възможността слуховете да се окажат верни. 

********

Можеш ли да кажеш кой пусна слуховете, че се прави оглед на бившето военно поделение в града, както и на сгради в селата Гуцал и Говедарци с цел да станат бежански лагери?

Именно това, че не мога да цитирим източник с оглед на неговата безопастност, провокира противниците на протеста да огласяват, че е глупаво да се прави нещо въз основа на „слухове”. Сега аз искам да ги попитам: случващото се в България през последните години, Постановление 208 от 12 август 2016 г., бежанците, които търсят заплащане и дом даром и изказванията на Р. Бъчварова слухове ли са? Вие, Господа мислите ли, че Самоков е под стъклен похлупак и тези събития просто ще ни заобиколят?! Самоков не е ли в България?! Докога ще носим розови очила и ще казваме: „О, да се оправят, мен не ме интересува”?

Ако не е Самоков, то ще е домът на Ваши роднини в България. Това не Ви ли вълнува?

Хората стреснати ли са?

Хората са не само стреснати. Хората са в паника. И не само във връзка с „евентуалното” заселване на поделенията, а с всичко гореизброено! Хората започват да се пробуждат. В цяла България. Реакциите и на нашите емигранти /пряко засегнати от изказването на Р.Бъчварова/ са повече от показателни!

Очакваш ли да има много хора на площада в неделя или ще е поредният рехав протест?

Аз вярвам в българите! Ще има хора! Ще има и представители на ромския етнос. Те също се притесняват за дома си!

Хората са зажаднели да покажат позиция, както и да бъдат чути. Защото има преломни моменти във всяка история. И този е един от тях!

Всеки, който иска да запази живота и свободата си, такива, каквито ги познава, ще излезе и ще го покаже!

Как ще коментираш изказването на кмета Владимир Георгиев, че никой не го е питал него?

Ще попитам дали поделенията са общинска собственост? Както и дали са длъжни да го уведомят по закон или просто е „редно”? Освен това бих искала да знам кога да очакваме отговор от Р. Бъчварова на депозираното питане по този въпрос? Много ми е интересно и каква би била позицията му ако „слуховете” се потвърдят? Той вярва ли, че събитията в България заобикалят Самоков?  Ще ни подкрепи ли?

Смяташ ли, че протестите ще окажат някакво влияние на евенутално решение?

Протестите тепърва започват. Не говоря за Самоков. Говоря за цялата страна. Вижте Кресна! И при тях всичко беше „слух” докато не се потвърди. Вижте Харманли! Те живеят в тази реалност! Без никой да се съобрази с броя на населението. Вижте София! Сърцето на България! Протестът там е на 07.10.16 г.

Ако не мислех, че ще има резултат, нямаше да се опитам. Ако не извикаш, никой няма да те чуе!

Вече е съвсем официална и информацията за сумата отпусната от ЕС за интеграция на мигрантите, както и за укрепване на границата. Мислите ли, че тези пари са малък повод за тези скрити действия от страна на управляващите? Събудете се!

Интервюто взе  Любен Спасов

 

Дори да гладуват, им се празнува – Абе, пей сърце!

Има една поп-фолк песен, която описва идеално живота на ромите.

„Живот като сватба не спира да радва“; Гърми „Бубамара“ да скачам ме кара“; „Дори да гладува му се танцува“

Наистина ромите обичат танца, музиката … в кеото няма нищо лошо.

Лошото е, че те не спазват законите, не се съобразявзт с околните и не ги интересува на кого пречат дори в забавлението си.

За поредните шумни празненства в квартал „Столипиново“ в Пловдив, сигнализира зрител на NOVA в рубриката „Моята новина“.

„Пиша ви от името на неромската част в квартала. Заобиколени от боклуци, глутници кучета, части от заклани животни и викащи хора, си живеем на ръба на нервите си. Действието се развива на 150 метра от Шесто РПУ, в рамките на един месец биваме „изселвани“ от домовете си всяка събота или неделя. Причината- улични празненства от всякакъв род, често с продължителност над 6 часа“, пише Мария.

Търпеливо чакаме до 23 часа, за да уведомим съответните държавни органи, които със сигурност са в течение на нещата. Уви те често биват изкушавани от парични „награди“ и данданията продължава“, допълва тя.

Всички знаем, че това не е изолиран случай. 

Вижте още: Страх ли ви е от циганите в гетата?

Навсякъде, където в близост има ромски квартали, хората се оплакват от силния шум, който почти никога не спира.

Подобен е случаят в Самоков. Хората там също се оплакват от постоянна музика.

Разярени граждани се обърнаха към пиара на кметството във Фейсбук, а отговорът беше, че това е работа на МВР, което знаем, че не е напълно вярно. 

И докато българските институции си прехвърлят отговорността, веселбата не спира.

Хората няма какво да направят, а често сме свидетели, че дори при намесата на полицията музиката не спира, а много често полицаите изяждат по някой шамар.

Това май напоследък е модерно у нас.

Защо за нас законите да въжат, а за други не?

Защо, ако ние си пуснем музика след 23 часа полицията ще дойде на секундата, а там партито се продължава? 

И не, този път отговорността не е само на МВР.

Отговорността е на всички нас, които търпим и не се оплакваме. На нас, които не сме единни и позовляваме да ни правят на луди.

А докато управляващите бягат от отговорност заради няколкото гласа повече на изборите, положението у нас няма да се промени.

Абе, пей сърце! 

 

Кой допуска замърсяването на язовир „Искър“?

Нормално ли е канална вода да се изтича директно в реката? 

С този въпрос от Нова се обръщат към директора на РИОСВ- София инж. Ирена Петкова по повод изтичането на отпадни води в язовир Искър.

Това безумие се е случило вследствие на авария, която е установена още в събота, но никой от ВиК София не е уведомил РИОСВ за случилото се.

Защо?

Защо някой от служителите е решил да спести тази информация и да остави боклуци и канални води да замърсяват водата, която идва към София?

Петкова уточни, че са взети проба от водата и те  показват, че няма отклонение от нормите, но това трябва ли да ни успокои и да подминем проблема с лека ръка?

Оказва се, че проблемът идва от град Самоков и вече няколко месеца мръсният поток отива в язовира, вместо към пречиствателната станция. Проблемът, според отговорните от ВиК-Самоков е в запушването на мръсния канал в източната част на града.

Река Искър също е видимо замърсена и в нея, освен отпадната вода от канала, плуват всякакви боклуци. Пътят на реката преминава през няколко села преди да се влее в язовира. Водата от него пък отива за снабдяване на София.

Поправяне на запушения колектор започна, когато от Нова са попитали за проблема. Защо?

Кой допуска такова голямо замърсяване на водата и защо никой до този момент не е казал за проблема? Защо отново трябва медиите да се намесват, за да може институциите да си свършат работата? 

Все въпроси, на които отговорът си остава неизвестен.

По пътя на наркотиците: Нарколабораторията в Самоков

Погледнете хубаво това място. Спокойно е, нали?

IMG_4346

Да, тези складове се намират в Самоков. В двора на горското стопанство.

Точно тук, на това спокойно местенце, преди почти два месеца, беше разбита една много добре оборудвана нарколаборатория. Точната дата – 8 юни, 2016 година.

За един ден, това местенце не беше от най-спокойните. Имаше жандармерия, която беше напълнила двора и претърсваше един от складовете. Тук се намираха и висши служители, които нервно обикаляха.

IMG_4348

Обаче, много от вас, все още не знаят какво е станало тук. Изминаха два месеца и никой не говори за тази нарколаборатория.

Тази случка се потули. Никой не коментира случилото се. Кметът не знае нищо. Директорът на ДГС Самоков – също. МВР Самоков ни отсвириха толкова бързо, че даже се зачудихме от къде ни е дошло.

IMG_4349

Както преди два месеца, така и сега, за повечето хора тук – интрига няма. А ние си мислим, че не само има интрига, но и тя е много по-голяма, отколкото си представяте.

Защо никой не се притесни, че толкова модерна нарколаборатория се намира в града? Защо никой не се стресна от факта, че това се е случвало под носа на управляващи и полиция? Много е странно, че никой не се учуди, че нито една медия не се поинтересува от случая.

Това просто не се е случило. Тук няма нищо интересно.

IMG_4351

Ние отидохме до нарколабораторията днес. И да, в момента там е скучно. Това е просто един склад. И знаете ли, сега можех да кажа, че отново нещата са били от познатата ситуация „Всяко чудо за три дни“. Но този случай е различен. Той беше „чудо“ само за един ден. След това – никой не посмя да зададе въпроси. Да се разрови по-дълбоко. Още по-страшното – този случай не достигна до обществото.

Случаят в Самоков наистина ще остане в историята като „Нарколабораторията, за която никой не говори“. Въпросът е защо?

IMG_4352

За финал, ще ви предам разговора ми с единствения човек на двора днес – охраната. Мисля, че някак си този разговор описва цялата ситуация:

  • Кои сте вие и какво искате?
  • Журналисти сме. Ще направим няколко снимки.
  • А, добре. Правете, каквото знаете.

След това махна пренебрежително с ръка, върна си се на работно място и си полегна.

Вижте нашите разследвания по темата: 

На кого е откритата в Самоков нарколаборатория?

Нарколабораторията, за която никой не говори

Мафията ли стои зад нарколабораторията в Самоков?

Имат ли пръст братя Галеви в нарколабораторията в Самоков?

Автор: Любен Спасов

Снимки: Елена Ангелинина 

Стефан Ташев: ДЪРЖАВАТА се кланя на МАФИЯТА

Днес ви представяме интервю с криминалния журналист Стефан Ташев.

С него си поговорихме откровено за българските медии, държавата и връзката им с мафията.

Не подминахме темата за разбитата нарколаборатория в Самоков и всички въпросителни около нея. Замесена ли е полицията?

За българската следа в бизнеса с амфетамини, Митьо Очите и неработещите институции у нас. Има ли бъдеще за журналистиката и защо колегията е толкова разединена? 

Отговорите на всички тези въпроси може да прочетете в интервюто, което Стефан Ташев даде специално за нас.

20160708_170112679_iOS

********

Юни месец беше наситен с много криминални прояви, които напомнят мутренските години. Нека започнем разговора обаче от един случай, който беше потулен и от медии, и от институции – разбитата нарколаборатория в Самоков. Какво е мнението ви за случилото се?

В последните години много малко нарколаборатории бяха наистина разбити. Скоро стана скандал с министър Бъчаварова, която каза, че има много малко задържан кокаин при направени проверки.

Вариантите са два. Единият е, че наркобизнесът в България е умрял и не съществува, което ми се струва малко несериозно с оглед това, което се случва в Студентски град и арестите в дискотеките.

Другият вариант е, че полицията не си върши работата и получава пари от там.

Интересното около нарколабораорията в Самоков е, че се намира точно в този град. Там може би за първи път се разбива толкова модерна нарколаборатория. Там са вложени много пари и някой може би е изпял конкуренцията, защото инвестициите в едно такова начинание са минимални, а печалбите са десеторни.

В последно време амфетамините се продават много по-добре от другите наркотици. Затова българите се преориентираха и започнха да ги продават в Близкия изток и в Арабските държави, където за наркотици режат ръце. От тук вече идва и връзката с ИДИЛ. За да се бият, на тези хора им трябват наркотици, затова в момента тази търговия е много модерна.

България е водеща държава в производството на амфетамини. Има много лаборатории из цялата страна.

Защо и медии, и институции потулиха случая и никой не го коментираше? Замесена ли е полицията?

Разбира се, че е замесена! Според мен някой си е платил, за да се случи всичко  това. Не е трудно да се хване една нарколаборатория. Първо, защото тя харчи голямо количество ток. Второ – използват се химикали, които миришат много силно, причвличат животни. Това в град като Самоков може да се хване веднага. Стига някой да иска. Пак казвам – инвестицията за такава нарколаборатория не е голяма, препаратите ги има почти навсякъде. Трябва един химик, който да не се взриви и таблетиращи мишини, които могат да се купят лесно.

Щом се мълчи по темата, значи са замесени хора от високите етажи. Най-малко са запазени връзките с групировките от миналото, а най-големият пример за тези връзки беше случилото се в Слънчев бряг.

Наследниците на Самоковеца също в момента продължават бизнеса му. Той отговаряше за контрабандата във ВИС заедно с Мето Илиенски, който изчезна безследно. Тези хора се издигнаха след убийството на Васил Илиев. Сега пък Самоковеца е заместен от момчета, които преди това бяха крадци на коли. По морето е така с Митьо Очите.

Забележете и нюанса, че техните хора вече са и политици. Охранителят на Митьо Очите например в съветник в Поморие от ДПС. Така е и в Самоков, така е в София.

Тоест Самоков продължава да е един от районите, в които дейността на определени групировки продължава?

Разбира се! Тази лаборатория доказва точно това. Не трябва да се успокоявате, че в Самоков животът е спрял. Не е така. Отделно Самоков е близо до София и голям курорт.

Тази лаборатория показва, че зимата се правят наркотици за курорта, а след това се свалят и за София. Няма друго обяснение. Хем не си в столицата, хем си близо.

Самоков винаги е бил интересен от тази гледна точка. Преди време имаше голям стратегически сблъсък – Супер Боровец, който костваше няколко живота, един от които беше този на Юри Галев. Групата на Килърите първоначално бяха арестувани за неговото убийство. Само че по-късно в разследването Юри Галев някак си отпадна и прехвърлиха убийството на други хора.

Друго много интересно нещо за Самоков е точно присъствието на тези групировки. Освен Килърите, хората на Сретан Йосич и Бай Миле също са чести посетители на града.

Заради близостта с Боровец Самоков е много интерес град от гледна точка на престъпния свят.

Няма как да не обсъдим Митьо Очите. Как ще коменитирате тази сага, която следяхме през целия юни месец?

Слънчев бряг е огледален образ на цялата тъпа държавна политика, ако въобще има такава. В Слънчев бряг държавата я няма, там управляват групировки и там, за да продаваш сладолед, царевица, трябва да платиш на някого.

Отначало, управляващите искаха да изкарат случилото се битова свада, но си се оказа, че сме свидетели на действията на организирана престъпна група. Дори таксиметровите шофьори са замесени в схемите. Как? Много елементарно – с транспорт на наркотици и проститутки.

В Слънчев бряг е интересно, че се намеси един друг играч – Кравата. Той развали рахата на тези хора. Той  не е случаен човек. Доста високо е в йерархията на СИК.

И точно в този момент държавата реши да се намеси, направи проверки из целия курорт и се рабзра, че заведенията крият масово оборот. Половината от тях пък нямат разрешително. Ами къде е била досега тази държава, бе?

Сега ще ви кажа къде е!

Веднага след стрелбата на Митьо Очите имаше откриване на турситическия сезон в Слънчев бряг. Той се откри от сдружението на хотелиерите на Cacao beach. Собственик на този плаж и на дискотетката, в която беше откриването е Радостин Бързанов – Слънцето. Това е бившият бодигард на Георги и Васил Илиеви, който пое от тях бизнеса и продъжлава да го върти там.

И в този ден, на крака в заведението му, дойдоха областният управител, зам. – министърът на турзима, съветничката на министърката на туризма, общински съветници. Това какво показва? Държавата отива на крака на мафията!

Бързанов два пъти беше подсъдим. В неговото заведение имаше побоища, стрелби. Но управляващите товва не ги интересува!

Това ни показва, че държавата я няма. Знаете, че единственият следовател в Слънчев бряг е човек на Митьо Очите. Какво има да говорим изобщо?

Още по – страшното е, че това не е единственото парти на мафията и висши магистрати този месец, за което разбрахме. Просто тези разкрития ни показаха, че официално държавата и мафията си пият ракията заедно.

Защо хората остават апатични към всичко това? Защо няма реакции?

Защото хората са обезверени. Те знаят, че главният секретар, че няма да бъде заменен. Това в нормална държава, след такива разкрития, няма как да се случи. Тези хора отдавна да са излетяли от постовете си.

Не, че има голямо значение, дали ще бъде сменен главният секретар. На негово място, ще дойде подобен на негио, защото цялото министерство е такова – пълно с чиновници.

Хора, които стоят на заплата и не смеят да правят резки движения, за да не закачат някой, който не трябва.

Заради тези особености обществото се загуби и вече го няма. То само спи и мърмори. Силни сме във Фейсбук, кръчмата .. и до там.

Това ли е целта и на медии, и на управляващи – да поддържат дълбокия сън на обществото?

Разбира се! Вижте и в медиите как ни набиват една тема за няколко дни и след това всичко се забравя! Митьо Очите ще оздравее и без проблеми ще се завърне на „трона“ си.

Най-малкото може да ви направи впечатление следното – групата на Козела са обвинени, но срещу хората на Очите няма никакви обвинения. Защо? То не бяха бронижелетки, палки, ножове. Защо само едната група има обвинения?

Митьо Очите е еманацията на българската беззаконност. У хората остава впечатлението за пълно беззаконие и да ви кажа то е така.

Разберете, тези хора управляват черноморието. Може да видите, че на изборите в Несебър и Слънчев бряг няма партии, всичко е сдружения. Те са завзели властта на тези места и не мислят скоро да я оставят.

А къде се намира, между всичко казано дотук, журналистиката?

Няма я! Занимават ни с жълтото – цял един един месец слушаме за състоянието на Митьо Очите. Кой го интересува това, кажете ми?

Това ли е най-важният въпрос в държавата? Дали диша един мафиот?

Погледнете състояните на образованието, здравеопазването … никой не го интересува за тези теми.

Това положение не напомня ли на мутренските години? Защо връщаме времето назад, лиспват ли ни 90-те?

Ние не се връщаме назад, защото ние не сме мръднали от положението, което беше тогава. Медиите отново не смеят да мръднат. Тези мафиоти се правят звезди, а те са престъпници. Всичко това се случва, защото не се знае в какво са замесени главните редактори на същите тези медии и откъде взимат пари. Ако даден човек те спонсорира ще напишеш ли нещо срещу него?

Другият вариант е да пишеш в полза на властта – как са се преборили с престъпността. Ами не са се преборили и всички го усещаме.

Положението е страшно – ето при моя вход е пълно с проститутки, наркомани. Целият ми двор е в спринцовки. А там деца играят. За каква безопасност на гражданите говорим.

И това е така, защото полицията не си върши работата, а даже е част от тези схеми. Няма как това да се случва без да се плати на полицията.

Медиите и журналистите обаче, които смеят да пишат за всичко това веднага стават неудобни. Или пък ги обвиняват, че изпълняват поръчка.

Какво е бъдещето на разследващата журналистика?

Журналистиката е почти ликвидирана! Целта, естествено, е да се манипулира общественото мнение и то се прави, като на дневен ред излизат глупави теми, а истниските проблеми се неглижират.

Спасението ще е в електронната журналистика и сайтовете.

Управляващите много се ядосват, че вече не може да наложат пълна цензура. Има Фейсбук, има други социални мрежи. Просто няма как да извиваш ръце. Да, ще съсипят още няколко вестника, но вече има и други места, където човек може да пише.

Най-големият проблем на България е, че няма гражданско общество, а журналистиката по никакъв начин не помага да се възпита такова. Да се научи да реагира на всички несправедливости.

Самата журналистика зависи от това общество и това е единственият й шанс за спасение. Не трябва да позовляваме всички да ни смачкат. Журналистиката не трябва да позволява да умре. Вижте колко паднаха тиражите на вестниците. И изобщо да не ми говорят, че такъв е пазарът. Не е вярно това. Просто много медии загубиха доверието на хората.

Призванието на журналистиката е да бъде коректив на властта. За жалост това не се случва у нас. Затова сме стигнали  до това положение.

Останаха ли незавизими журналисти и може ли да се запазиш чист от цялата тази помия?

Останаха независими журналисти в Бъглария и да може да се запазищ чист. Като пишеш истината. Аз смятам, че съм такъв. Правят го и много други колеги.

Доста хора са изхвърлени на улицата, точно защото не са искали да се продадат.

В момента медийната среда нарочно се наводява с глупави сайтове, с цел хората да започнат да не се доверяват на медиите. Тиражират се глупости и неверни факти заради сензацията, но повярвайте ми нищо не е случайно.

Медиите се превърнаха в инструмент на разчистване на сметки.

Гилдията обаче не е ли разединена? Пример за това може да е Лили Маринкова и как никой не я подкрепи при нейното скандално уволнение.

Гилдията не е единна. Много се мразим. Няма синдикати, които да те защитават. Ние сме на принципа разделяй и владей.

Много грозни думи чух и за Лили Маринкова.

Има ли шанс българската журналистика?

Според мен да! Пак казвам – социалните мрежи и медии са ни надеждата. Не може да има празно пространство. Не може журналистиката да е едно преписване. Тия репортери трябва да спрат да са държачи на микрофони.

Не може да е само Делян Пеевски. Те го оттеглят и мисля, че ще се нормализират нещата в държавата. Рано или късно.

Интервю на Любен Спасов

Квартирата на Дебелянов в Самоков – паметник на разрухата

„Народ, който не помни миналато си, няма бъдеще”, започвам този текст точно с тази сентенция, защото освен, че е вярна, е и безсмъртна. Късата памет на хората и желанието да заличат неща, които са безспорни факти, е повече от жалко.

Сред тези недъзи на обществото безапелационно се нарежда и абсолютната незаинтересованост на голяма част от самоковци към тяхната собствена история. Много от местата, на които стъпваме, дори само физически погледнато, са разпиляни парчета история, а наредим ли ги в големия пъзел – става страхотна туристическа пътека. Истинска, без да е изфабрикувана от някъде. Без да е съчинена.

Ако наскоро сте минавали по една от красивите самоковски улици, а именно „Цар Борис III”, вероятно сте забелязали, че точно под Девически манастир „Покров Богородичен” буквално на тротоара и на част от улицата е „легнала” една къща.

13607966_10207173921087457_2008410790_n

И ако при преминаването ви от там, случайно не ви е паднала на главата някоя греда – вие сте късметлии.

Тази къща, намираща се на едно може да се каже централно място в града, натисната от времето ли, от обстоятелствата ли, се е разрушила. Като преди това застрашително беше с наклонен връх към задната дворна част.

Тази къща – днес само спомен, а преди месец грозна, тъжна и самотна гледка, е била квартира на големия български писател Димчо Дебелянов.

През Балканската война Димчо Дебелянов служи като редник в Самоков. Къщата е позната на самоковци като Попниколчова. В нея преди доста години е живяла учителката по математика Елена Попниколчова, в чиято стая Дебелянов е творил своите безсмъртни стихове. Точно от тук тръгва и скръбния път на твореца към фронта, където загива едва 29- годишен на 2 октомври 1916 година. Малко известен факт е това, че в Самоков е живяла и неговата сестра Мария.

И ако наречем тази руина днес Димчовата къща няма да сбъркаме.

И за нея ще говорим в минало време – от една страна, защото това е частен имот, който не е със статут на музей и от друга това, че нищо през тези години не е предприето за това поне да се постави една паметна плоча или да се издирят наследниците и да бъдат провокирани поне към размисъл за важността и делото на Дебелянов. Можеше поне стаята, в която е прекарвал голяма част от времето си да бъде запазена.

Смята се, че стихотворението „Спи градът” е написано точно за Самоков.

И настина спи този град за важните неща, които му се случват, но за доста от безмислените е ококорил широко очи. Прадокс? Не! Реалности…

Но вече е късно за подобен тип разсъждения.

Сами не знаем стойността на много неща, особено ако не са с финансово измерение и наша полза. Жалко. Наистина жалко.

Днес тази къща „лежи” на паважа и събира укорителните погледи на хората, които вероятно ежедневно минават оттам и цъкат с език. Всички от нас обаче сме мними свидетели на тази разруха – кога с безразличието си, кога с бездействието си. Но резултатът е един и същ. Пишем нещата и събитията в минало време и късаме листа.

А след време нещо проблясва в съзнанието ни, че е можело и по-иначе. Или ни измъчва съвестта за това, че не сме опазили, не сме предали нататък. Но за кратко, после пресичаме на другия тротоар, забързани в нашите си най-важни неща. Обръщаме гръб на грозната гледка, защото такива неща ни отблъскват.

Истината е такава – грозна, но все пак истина.

Интересно е кой ще събере остатъците от частния имот, но и кой ще „закърпва” историята или просто ще я отмине като ненужен факт. По-важно е да се изчисти – тротоар, съзнание – кой каквото му е нужно.

А Димчовата къща остава празно петно и заобиколена от двор с много излишъци.

Автор: Анна Манова

 

На кого е откритата в Самоков нарколаборатория?

Какво става у нас? Всеки ден се случва нещо, което все повече ни напомня за мутренските години. Явно сериалът „Под прикритие“ свърши, но филмът в реалния живот продължава с пълна пара.

В началото на тази седмица беше разбита добре оборудвана нарколаборатория в Самоков. Оказа се, че помещенията се намират в ДГС- Самоков и са отдавани под наем на пловдивчани от собственичката им – Милена Петрова, по-известна като вдовицата на Ивайло Чукачев.

13315500_807875295980454_369661523237915358_n

Петрова уверила органите на реда, че не е запозната с това каква дейност се развива в складовете. Оказва се, че при обиска е задържан един пловдивчанин, а са иззети 9 кг. сух канабис, техника за 250 хил. лв. и едно живо растение. Заловени са още лица.  Двама души са задържани от служители на РУ- Самоков при полицейски операции по линия „наркотични вещества“.

На 8 юни при провеждането на полицейска операция на територията на гр. Самоков 22- годишен местен жител е предал доброволно на полицейските служители пликче с около 2 грама канабис.

Мъжът е задържан за срок до 24 часа и по случая е образувано бързо производство за извършено престъпление по чл. 354А от НК. Действията на криминалистите от РУ- Самоков срещу престъпленията, свързани с наркотични вещества, продължили и на следващия ден. При извършена проверка, у 23- годишен криминално проявен жител на града служителите на реда намерили бяло топче с тегло около 1.5 грама и топче суха тревиста маса с тегло около 1 грам.

На местопроизшествието е извършен оглед и по случая е образувано досъдебно производство. При последвалото претърсване на обитавания от мъжа адрес са намерени и иззети още 23 топчета с бяло прахообразно вещество с общо тегло 15 грама, реагиращо на амфетамин, 2.5 грама канабис, както и други веществени доказателства, съотносими към извършеното престъпление.

Извършителят е задържан за срок до 24 часа. Действията по разследването на двата случая продължават под наблюдението на Районна прокуратура- Самоков.

А ние питаме – ще се разбере ли как така тази нарколаборатория без проблеми е действала толкова време, кой е нейният собственик и защо толкова лесно си е действала в  близост до държавна институция?

Ще се разреши ли случаят или ще е поредното потулено дело?

Източник: Самоков 365

„Оставам българка, където и да живея“

1560513_10152017441932912_1676975813_n

/ Пепа е отляво на  снимката/

Oт „Гласът на младите хора“ започваме нова рубрика. Ще ви срещаме с емигранти, напуснали страната ни по различни причини, за да разберем как се справят в чужбина. По-добре ли им е там? Липсва ли им България и смятат ли някога да се върнат у нас?

Целта е да видим нашата България през очите на човек, който я е напуснал и наблюдава всичко отстрани.

Днес ще ви запознаем с Пепа Милушева. 

Може би много от вас не знаят коя е тя. За тези, обаче, които се интересуват от зимни спортове, това име изобщо не е непознато. Пепа е скиорка, родом от село Говедарци, която преди години е имала много успешна кариера тук в България. Минала е през алпийските дисциплини, после през ориентирането и ски-бягането, като през ’94-та носи и световна титла за България по ски-ориентиране. От близо 20 години живее в Щатите, в градчето Крафтсбъри, където ръководи местния ски-клуб „Крафтсбъри нордик”. В България се връща само за месец, поради натоварената си програма и ние успяхме да се срещнем с нея, и да си поговорим за България, Америка и спорта.

Прочетете повече „„Оставам българка, където и да живея““