Етикет: Русия

Руският посланик в САЩ е подал оставка

Прочетете повече „Руският посланик в САЩ е подал оставка“

Реклами

Безредици в Москва: близо 700 протестиращи са задържани

Малко преди 19 ч. московско време броят на задържаните от полицията протестиращи достигна 685 души, разправата с демонстрантите продължава, съобщава ОВД-Инфо. Сайтът публикува списъка с имената на арестуваните.

За поредната акция „Разходка по булевардите“ под лозунга „Да си върнем правото на избор“ призова щабът на опозиционера Алексей Навални.

Прочетете повече „Безредици в Москва: близо 700 протестиращи са задържани“

Денят в снимки: Путинска Русия днес – кървища и арести

Масови протести, организирани от опозицията в лицето Алексей Навални разтърсиха руската столица Москва тази събота.

 

Причината е в знак на недоволство срещу отказа да бъдат регистрирани близо 30 кандидати за местните избори в руската столица, които ще се проведат през септември. Официалният мотив за отказа е, че те не били събрали необходимите около 5000 подписа за регистрация. Потърпевшите обаче отричат и твърдят, че документите за кандидатурата им са били изрядни, съобщава Дойче Веле, чиито репортери също са пострадали.

skynews-protest-russia-moscow_4729806
Пазещите реда полицаи. Снимка Ройтерс.

Руската полиция е арестувала малко повече от 1373 души, излезли вчера на демонстрация в Москва с искане за свободни избори. Това са данни на неправителствената организация „ОВД-Инфо“, според която това е най-големият брой арести от протестното движение през 2012 г. срещу завръщането в Кремъл на Владимир Путин, предаде „Франс прес“, цитирана от БТА.

Сред задържаните се отличават имената на Иван Жданов, Иля Яшин, който е близък до Алексей Навални, Дмитрий Гудков, както и един от кандидати за септемврийските избори, на който бе отказана регистрация – Любов Собол. От опозицията съобщиха още, че домовете на много от тях са били претърсвани от полицията.

skynews-protest-russia-moscow_4729805
Един от стотиците арестувани. Снимки: Ройтерс

По официални данни на полицията в Москва в демонстрацията са участвали около 3500 души, от които около 700 професионални журналисти и блогъри.

Според кореспонденти на различни чуждестранни медии, полицейските служители са използвали сила срещу демонстрантите. По данни на ovdinfo.org, десетки протестиращи са били със счупени носове, мнозина са имали рани по главите. И репортери съобщават за множество ранени демонстранти. Същевременно властите преброиха около 3500 участници в протеста.

skynews-putin-protests_4301516
Руската полиция е арестувала малко повече от 1373 души. Снимка Ройтерс

Опозицията протестира срещу недопускането на независими кандидати до местните избори на 8 септември, които се очертава да бъдат трудни за подкрепящите властта кандидати в контекста на социално недоволство.
Журналисти от АФП съобщават за извършени насилствено арести и за много демонстранти с травми по главата.

„Задържанията, непропорционалната употреба на сила срещу мирни демонстранти… са посегателство срещу основните свободи на изразяване, сдружаване и събиране“, заяви говорителка на върховния представител на ЕС за външната политика и сигурността Федерика Могерини.

skynews-protest-russia-moscow_4729804
Един от слоганите гласящ: Имаме право на свой кандидат. Снимка Ройтерс

 

Междувременно руският опозиционер Алексей Навални беше приет в болница с остра алергична реакция, каза неговата говорителка Кира Ярмиш, цитирана от „Асошиейтед прес“. Навални, който бе лишен от свобода за 30 дни заради призив за участие във вчерашния неразрешен от властите протест, е бил откаран от ареста в болница тази сутрин.

 

skynews-russia-moscow-protest_4730066
Очевидци, цитирани от Ройтерс, съобщават, че някои от задържаните дори не са били част от протеста, а просто са преминавали през района.

 

Навални, който никога не е имал алергии според говорителката, е със сериозни подутини на лицето и обрив по кожата.

Опозиционерът бе инициатор на вчерашния протест.

_108087402_mediaitem108087399

 

 

Снимки: Ройтерс

Западът подценява заплахите за България, но ние трябва да си помогнем сами

Прочетете повече „Западът подценява заплахите за България, но ние трябва да си помогнем сами“

Турция няма търпение и енергия да тича след Европа

Турция вече няма търпение и енергия да тича след Европа, заяви турският президент Реджеп Тайип Ердоган, цитиран от Ройтерс.

Когато ЕС спази обещанията си за визова либерализация, хуманитарна помощ и отвори нови преговорни глави, ние също ще покажем добри намерения, каза Ердоган, който говори пред група местни лидери в президентския дворец в Анкара.

Турският президент каза също, че Анкара иска да поддържа политически и икономически отношения с Русия, Иран, Китай и страните от Централна Азия на „най-високо равнище”, но добави, че добрите отношения с Изтока не са алтернатива на тези със Запада, и обратно.

Това се отнася и за Черноморския и Средиземноморския регион, изтъкна президентът.

Дискусията за сближаването на Турция с Изтока като алтернатива на напрегнатите ѝ отношения с Европейския съюз започна, когато в края на ноември Ердоган спомена възможността Турция да се ориентира към членство в Шанхайската организация за сътрудничество.

Русия и Турция са заинтересовани от по-нататъшното възстановяване на двустранните отношения, заяви днес пък руският външен министър Сергей Лавров след среща с турския си колега Мевлют Чавушоглу, предаде ТАСС.

„Файненшъл таймс“: Путин е обиден

19559675_303

Причините за недоволство от режима на Владимир Путин му дават изчерпателна характеристика. Руският президент има дълъг списък от обиди и фиктивни случаи на неуважение към неговата страна.

Той е обиден от разпадането на Съветския съюз, разширяването на НАТО, а също така и от американските военни намеси в Близкия изток и какво ли още не. Само че това, което наранява Путин най-много беше характеризирано преди няколко години с няколко думи от американския президент Барак Обама.

Путин жадува за уважение. Русия, каза Обама – вече не е нещо повече от „регионална държава“, чиято реваншистка военна интервенция в Украйна по-скоро стана свидетелство за нейната слабост, отколкото демонстрация на сила и храброст. Руските действия са „проблем“, но не са най-голямата заплаха за националната сигурност на Америка. В Кремъл това навярно е предизвикало пристъп на мъчителна болка.

Такава оценка е едновременно и правилна, и погрешна. Почти по всички показатели – икономически, демографски, социални и технически – Русия е застрашена от неизбежен упадък. Но американският президент недооцени готовността на Москва да използва своите все още мощни въоръжени сили. Путин е лидер, готов да рискува, докато в същото време Западът прекалено залага на повишеното внимание. Обама също така не хвана връзката между авантюризма и наранена национална гордост. Путин преди всичко иска на световната сцена той да бъде възприеман като лидер на държава, която може като равна да води преговори със САЩ и с Китай.

Вижте още: The Times: Русия е слаба!

Ако не се случи политическо земетресение и победата не бъде получена от кандидата на републиканците Доналд Тръмп, ноемврийските избори в САЩ няма да променят основните и най-важни параметри на отношенията между Русия и Запада. Презареждането, предложено от Обама в началото на неговия президентски мандат, беше разрушено от анексирането на Крим, окупацията на Източна Украйна и руските бомбардировки на сирийския град Алепо.

Естествено, руският президент и сега има привърженици на Запад. И не само Тръмп. Лидерът на Лейбъристката партия на Великобритания Джеръми Корбин през целия си живот е бил против войните, които води Западът. Той не може да се застави да осъди тази жестока касапница, която руснаците устроиха срещу цивилното население на Алепо. Правят му компания лидерът на френския Национален фронт Марин льо Пен, а също и проруските фашистки партии в Унгария и Гърция. По такъв начин крайната левица се свързва с крайната десница. Само че на практика за всички е разбираемо, че намесата в Украйна и Сирия са израз на по-мащабна стратегия на Кремъл.

Оцеляването на режима и враждебността към Запада са двете страни на един медал. Поддръжката на популистките партии от десния и левия сектор в Европа, подкопаването на демокрацията в бившите комунистически държави и кибератаките срещу предизборния щаб на Хилъри Клинтън – всичко това е от една и съща опера. Мишена за Путин представлява либералният международен ред. Той иска поделяне на териториите между великите държави, което ще възстанови властта на Русия в нейната „близка чужбина“, а също ще увеличи ролята й в световните дела. На Запад сега няма готов отговор на неговите действия.

Полезни уроци могат да бъдат извлечени от студената война, особено за важността на такива неща като предсказуема и точна реакция. А дипломатите и стратезите трябва да освежат в паметта си някои стари правила за изграждане на отношенията между великите държави. Само че Русия не е Съветският съюз. Съединените щати със своите съюзници могат да установят принципи за изработването на основаващо се на реализма презареждане. Те трябва да започнат с неща като решителност, последователност, взаимодействие и уважение.

Най-важна е решителността. Путин е по-скоро опортюнист, отколкото велик стратег, лидер, чийто метод на проба и грешка търси слабостите на противника. Грешката на Запада е в опасението, че сдържането и сплашването могат да бъдат оценени от Кремъл като провокация. Но като не проявява решителност, Западът засилва, а не отслабва напрежението. Разположените най-отпред сили на НАТО в Източна Европа до известна степен успокоиха обществеността.

Но Вашингтон е длъжен да подава недвусмислени сигнали за границите на допустимото в Сирия и Европа, чието нарушаване няма да остане без последствия. Вторият компонент е последователността. Путин умело използва разногласията и колебанията. Европейските правителства по-специално трябва да показват, че в отношенията с Москва те могат да оставят настрана различията си.

Вместо на всеки няколко месеца, за да се подновят икономическите санкции, всеки път да дават на Русия възможността да сее раздори и съмнения, ЕС следва да промени динамиката, обявявайки тези мерки за безсрочни и да каже: санкциите ще бъде отменени само когато Кремъл коригира поведението си.

Последователността също така изисква балансиран отговор на враждебни действия. Москва трябва да знае, че кибератаките и подривната дейност водят до отговор, например, визови забрани за тези, които са тясно свързани с режима, или усилването на икономически санкции. Думата „взаимодействие“ често е използвана от тези, чиято истинска цел е покорството. Тук човек се сеща за Корбин.

Въпреки това твърдостта в отношенията не трябва да изключва признаването на взаимни интереси. Там, където страните могат да осъществяват полезно сътрудничество, да речем в борбата против тероризма или по въпросите за неразпространението на ядрени оръжия, Западът трябва да поеме инициативата за провеждане на съвместни действия. И, накрая, има такава дума като уважение. Да се каже, че Русия е слаба по почти всички параметри, означава да се изрече очевидното.

Но това не означава, че американският президент трябва публично да се противопоставя на обидчивия руски лидер, разказвайки му неприятни истини. На дипломацията е присъща сдържаността. За съжаление, ако Путин и по-нататък продължи да се преструва, че Русия е велика държава, тя с течение на времето ще престане да бъде велика страна.

Автор: Филип Стивънс, „Файненшъл таймс“.

Източник:  БГНЕС.

The Times: Русия е слаба!

bd3ed2dc249247f79d1bdc3ffdfb5f1d

Спасителите още изваждаха телата на загиналите деца от руините на училището в Идлиб, когато самолетоносачът „Адмирал Кузнецов” и руският флот тръгваха да бомбардират още сирийски градове. Междувременно Москва помоли да зареди гориво в испанско пристанище, също като в доброто старо време. Е, вярно е, че после Кремъл отмени плановете си.  

Преди дни Русия публикува снимки на чисто новата си междуконтинентална балистична ракета, РС-28 Сармат, която според руското военно министерство може да заличи площ „с размерите на Тексас или Франция“. В случай че жителите на Ларедо или Лион станат параноични от това изказване, длъжни сме да посочим, че руснаците със същия успех можеха да кажат и „с размера на Испания“.

А посланието на Кремъл е: „Ние сме велика сила, ние сме страшни. Не ни игнорирайте”.

В миналото Съветският съюз беше суперсила, почти равна по статус на САЩ. Руснаците бяха топ производител на манган, а МиГ-овете им бяха известни по целия свят. Но да погледнем на ситуацията реално – те имаха МиГ-ове, но нямаха тоалетна хартия, фабриките им се разпадаха, а магазините им бяха празни. Но дойдеше ли 9-и май, всички предшественици на РС-28 бяха изкарвани пред Мавзолея на Ленин, за да могат неговите наследници да им отдадат почит и възхищение.

По времето на Екатерина Велика била разпространена легендата, че нейният любим министър Григорий Потьомкин издигнал идилично изглеждащи села от гипсокартон по маршрута й около руските провинции. Руснаците повярвали на този мит. Защото дори и ако нещо не съществува в действителност, има значение дали другите вярват, че то съществува.

Ето, флотът на Русия се отправя към Сирия, нейните самолети бомбардират сирийски градове, войниците й загиват в Украйна под маската на „сепаратисти“, политиците й плашат съседите си, а хакерите й проникват в американските електронни пощи. Не са ли това действия и възможности на една суперсила?

А и руснаците харчат доста за отбрана. През 2014 г., с падането на цените на петрола, почти всички пера в бюджета бяха значително съкратени – с изключение на военните. Путин обясни на народа си, че гледа на разходите за отбрана като на „локомотив, който ще издърпа напред различни индустрии: металургията, машиностроенето, химическата и радио-електрически индустрии, IT и телекомуникациите“.

Но истинската опасност за Западна Европа е в надценяването на противника, коментира The Times. Много хора там гледат на Русия и нейната политика като на история за успеха. Путин им изглежда като победител – мъж, който върна гордостта и честта на сънародниците си. Той е решителен. Умен. Хитър. Той върна Крим на руснаците, пое инициативата в Сирия и предизвиква възхищението на повечето руснаци. А европейците, вместо да го демонизират, трябва да правят бизнес с него повече или по-малко по условията му. Това се чува отвсякъде.

Руското правителство разработва грандиозни и скъпи програми, като създаването на новия супер танк Армата, чиято цена от 5 милиона долара доведе до рязък спад на поръчките от 2 300 на 250. Мощният самолетоносач „Адмирал Кузнецов”, завършен през 1991 г., е истинско механично бедствие със слаби двигатели и остаряла система за изстрелване. Самият факт, че един руски кораб се налага да зареди в пристанище на НАТО на път за страна, която съвсем не е далеч, говори много.

От известно време насам руското правителство намира буфер в голям резервен фонд, който се образува от производството и продажбите на енергия, но сега и той пресъхва. В резултат на това разходите в други области биват жестоко орязвани. Например парите за здраве. Бременни жени в Москва чакат до шест седмици за ултразвук. Рентгенът и кръвните тестове се плащат от пациентите. Медици биват масово уволнявани.

Остават МиГ-овете и манганът. Познато, нали? А истинската опасност за европейците, както винаги, е в надценяването на противника.

Преди 30 години Михаил Горбачов осъзнава, че страната му не може да се конкурира със Запада в технологичните иновации и разходите за отбрана и ускори програмата за реформи. Това си беше чиста конкуренция. Случва се и в момента.

Не сме „за” кръстосване на шпаги и хвърляне на ръкавици. Но трябва да осъзнаем, че позицията на Русия е много по-слаба, отколкото изглежда.

Междувременно … 

Путин обяви, че Русия не планира да напада която и да било страна и не се меси в президентските избори в САЩ, заяви днес президентът Владимир Путин, цитиран от ТАСС и Ройтерс.

В своя реч Путин увери, че Русия не възнамерява да атакува когото и да било.

„Това е смешно, глупаво и немислимо“, подчерта той.

Руският президент обвини Запада, че преувеличава военната заплаха, която представлява страната му, за да оправдае увеличаването на собствените си военни разходи.

Русия не се меси в президентските избори в САЩ, каза Путин. „Към митичните, въображаеми проблеми се отнася и развихрилата се истерия, не мога да я нарека другояче, че Русия влияела на хода на настоящите избори за президент на САЩ“, заяви той.

 

„Нима наистина някой сериозно мисли, че Русия може с нещо да повлияе върху избора на американския народ?

Америка да не е някаква бананова република? Америка е велика държава“, каза още Путин и отрече твърденията, че Доналд Тръмп е негов фаворит в президентските избори в САЩ.

„Това са пълни глупости, това е просто средство от вътрешнополитическата борба, средство за манипулиране на общественото мнение в навечерието на президентските избори в САЩ“, заяви Путин.

Според него екстравагантното поведение на Тръмп е обмислен политически ход. „Г-н Тръмп е избрал този начин да достигне до сърцата на избирателите си. Той, разбира се, се държи екстравагантно, това всички го виждаме, но смятам, че това е обмислено“, смята той.

Той е на мнение, че световните проблеми трябва да се решават въз основа на международното право и устава на ООН. Руския президент обаче подчерта, че през последните месеци нищо в международните отношения не се променя към по-добро и заяви, че противоречията, свързани с преразпределянето на икономическата мощ и политическото влияние, само са се засилили.

„НАТО не се адаптира към новите условия“, отбеляза Путин. Той посочи, че алиансът, създаден по времето на Студената война, не се е променил оттогава.

„Терористичната заплаха в света нараства. Екстремистите са по-умни, по-силни и по-хитри от онези, които се заиграват с тях“, предупреди той. „Тероризмът може да се победи само чрез обединяване на усилията на всички държави. Днес има нужда от нещо като „план Маршал“ за възраждане на Близкия изток, каза Путин.

 

Държавният глава на Русия изрази съжаление, че Съединените щати са се постарали да провалят мирното споразумение за Сирия, което е договорил с американския си колега Барак Обама. Путин заяви, че му е трудно да работи със сегашната администрация на САЩ, защото тя не спазва никакви споразумения, включително за Сирия. Той каза, че е готов да работи с нов президент, когото и да избере американският народ, и е готов двамата да обсъдят всякакви проблеми.

Руският президент заяви, че Русия няма друг избор освен да прочисти, по думите му, „гнездото от терористи“ в сирийския град Алепо, въпреки че там има и цивилни. „За цивилните жертви в конфликти трябва да се скърби навсякъде, не само в Алепо“, каза Путин и повтори руските твърдения за убити цивилни в района на иракския град Мосул. „Камбаните трябва да бият за всички невинни жертви. Не само в Алепо“, заяви той.

Русия проявява сдържаност в Сирия, но може да изгуби търпение и да реагира на някои действия, предупреди Путин. „Не реагираме на нашите партньори по толкова груб начин. Всичко обаче си има граници. Може и да реагираме“, заяви той без повече подробности.

Източници на информация  NOVA и Vesti.bg

 

Цацаров обвини Делян Добрев в умишлена безстопанственост по проекта „Белене“

1387654179_1_559x

Главният прокурор Сотир Цацаров внесе в понеделник искане за сваляне на имунитета на бившия енергиен министър от първия кабинет „Борисов“ Делян Добрев. От съобщението на държавното обвинение се разбира, че срещу Добрев са събрани доказателства за умишлена безстопанственост по проекта „Белене“. От действията на бившия министър са настъпили щети за 4.61 милиона евро, твърди държавното обвинение.

Става дума за консултантския договор за изграждането на централата с „Парсънс“. Договорът е сключен в края на януари 2005 година. На 28 март 2012 година Министерският съвет прие решение за прекратяване на изграждането на на ядрената централа, което бе потвърдено от Народното събрание ден по-късно.

Въпреки това договорът с „Парсънс“ не б прекратен, а плащанията по него продължиха. Общата сума на тези плащания след прекратяването на проекта „Белене“ е 4.61 милиона евро.

„Това обстоятелство (прекратяването на проекта-б.р.) е било известно на министър Делян Добрев, който въпреки вменените му права и задължения не е предприел каквито и да е действия за изпълнението на предложеното и гласувано лично и от него решение на Министерския съвет“, се казва в съобщението на прокуратурата.

Делян Добрев не издал заповеди или указания към ръководните органи на Българския енергиен холдинг (БЕХ) за прекратяване на консултантския договор.

„Добрев не е взел отношение по тези въпроси, въпреки и изпратеното му изрично писмо с меморандум от изпълнителния директор на НЕК, в който са развити въпроси относно прекратяването на договора с „Парсънс“, допълват от прокуратурата. Това писмо е било изпратено от НЕК до Добрев пак през 2012 година.

„Така, Делян Добрев, като министър на икономиката, енергетиката и туризма не е организирал и контролирал изпълнението на държавната политика в областта на енергетиката съобразно решенията на Министерския съвет и на Народното събрание“, се казва в искането на главния прокурор до парламента.

Припомняме, че през 2012 година Делян Добрев предаде на церемония в сградата на министерството на икономиката, енергетиката и туризма министър Трайков предаде поста на Делян Добрев.

„Благодаря на министър Трайков за добрите думи. Ние работихме като екип през последните 10 месеца и мисля, че успяхме да свършим много неща. Надявам се да успея да завърша в срок задачите, които набелязах и които вече споделих пред народните представители и пред вас“, каза в отговор Делян Добрев тогава.

По ирония само преди три дни Делян Добрев обясни, че активността на прокуратурата по проекта „Белене“ няма връзка с президентските избори. В момента той е председател на парламентарната комисия по енергетика.

През последните седмици за проекта бе обвинен бившия енергиен министър на БСП Петър Димитров. Той също ще отговаря за умишлено неупражнен контрол върху шефове на НЕК по проекта за АЕЦ „Белене“.

Преди това прокуратурата повдигна обвинения срещу бившите директори на НЕК Любомир Велков и Мардик Папазян за сключване на неизгодна сделка с „Атомстройекспорт“ за продажбата на стария реактор ВВЕР-1000, произведен от чешката „Шкода“, който не бе използван в новия проект.

 

 

Русия е страна износител на природни богатства, икономически селяндур и извънредно докачлив партньор

Автор на коментара е Максим Трудолюбов, главен редактор на в. „Ведомости“ във в. „Ню Йорк таймс“.

Barack Obama, Vladimir Putin
President Barack Obama shakes hands with Russia’s President Vladimir Putin in a bilateral meeting during the G20 Summit, Monday, June 18, 2012, in Los Cabos, Mexico. (AP Photo/Carolyn Kaster)

Превод на БГНЕС, тук може да намерите цялата публилация БГНЕС. Заглавието е на редакцията.

Който и да стане следващ президент на САЩ, на него ще му се наложи да си има работа с Русия, която изглежда едновременно много позната и все по-малко познаваема. В продължение на много векове Русия оставаше страна-износител на природни богатства, икономически селяндур и извънредно докачлив партньор, управлявана от европейската култура и решително неевропейски политически органи. Само че сега тези ограничения бяха допълнени от нови фактори: политическата непредсказуемост на президента Владимир Путин и неговата готовност за използване на военна сила.

През последните две години Русия, очевидно, не се грижи за запазването на дългосрочни партньорства и международни споразумения. Тя презира предсказуемостта и зависимостта, тъй като ги смята за признаци на слабост. Единствената успешна реформа в Русия от 2000 г. досега се състоеше в модернизация на армията и снабдяването на войската с ново оръжие. Сега Русия изпитва недостиг на ресурси, въпреки което Путин, очевидно, е готов да реши всички разногласия със Запада с помощта на политически и военни маневри. Мащабите на щетите, които тези негови действия нанесоха на опитите за изграждане на партньорски отношения между Русия и Запада, станаха очевидни миналата седмица, когато бомбен удар на сирийските войски по болница край Дамаск, извършен на фона на провала на примирието, принуди държавния секретар на САЩ Джон Кери да призове към начало на разследване, имащо за цел да бъде изяснено не извършват ли Сирия и Русия военни престъпления.

Във вторник, 11 октомври, Кремъл отмени визитата на Путин във Франция. Най-вероятно причина за това решение стана изказването на президента Франсоа Оланд, направено в навечерието на визитата, за това, че е възможно Русия да извършва военни престъпления в Сирия. Засилващата се конфронтация на Кремъл срещу Запада вече стана причина за значително отслабване на руската икономика. Само че , както личи, населението на Русия е готово да се примири с намаляването на доходите и като цяло с атмосферата на неопределеност, плащайки за това, което лидерите на страната наричат национално възраждане. Вдъхновявано от шовинистичната държавна телевизия, руското общество с радост приема такава агресивна политика на своите власти, за която всеки западен лидер би заплатил с поста си (като един от примерите за това може да послужи съдбата на премиера на Великобритания Тони Блеър след съгласието си за участие в иракската война). Може да се каже, че Русия се явява единствената голяма държава, която без колебание е готова да пожертва дълготрайни отношения с други държави.

Обвинителните коментари на Кери прозвучаха само преди няколко дни, когато Путин взе решение да извади Русия от споразумението, по силата на което руснаците и американците трябваше да съкращават своите запаси от оръжеен плутоний. Законопроектът, който Путин изпрати за разглеждане от парламентаристите, включваше в себе си редица напълно неизпълними условия, при които Русия отново би се върнала към договора за утилизиране на оръжейния плутоний – недвусмислен сигнал за това, че въпросът е затворен. В списъка с тези условия попадна свалянето на всички санкции, наложени на Русия заради нейните действия в Украйна, компенсиране на загубите, които понесе Русия в резултат на въвеждането на санкциите и намаляване на американското военно присъствие в централна и Източна Европа. Решението на Путин за излизане от това споразумение беше обявено скоро след огласяването на решението на Америка да прекрати преговорите с Русия за ново примирие в Сирия, където, както подчертаха от администрацията на Обама, Москва е нарушила предишните договорки. На свой ред русия обвини САЩ в прехвърлянето на вината за провала на примирието. Всичко това стана на фона на ужасните събития в контролираните от бунтовниците източни части на гр. Алепо, където 275 000 мирни граждани се оказаха заложници на руските и сирийските военни. Системите за здравеопазване и водоснабдяване вече са в състояние на абсолютен срив, след като проправителствените войски се захванаха с останките на медицинските центрове и инфраструктурата в източната част на Алепо.

Такъв сценарий е характерен за Путин.

Насочване на преговорите в задънена улица, като същевременно се активизират бойните действия е тактика, която Русия няколко пъти е прилагала в горещи периоди от войната в Украйна през 2014 г. През февруари Строуб Талбот противопостави американската политика на „подкрепената със сила демокрация“ на балканите през 1990-те години на сегашната руска политика на „силата, подкрепена от дипломация“. В Сирия руските чиновници на думи се съгласяват с хуманитарните аспекти на обсадата на Алепо, но на практика просто ги пренебрегнат. „Въстаниците в Алепо са заинтересувани само от примирие, което би им позволило да докарат повече оръжия и да попълнят запасите си“, каза източник от министерство на отбраната на Русия, пожелал анонимност, в опит да обясни защо договарянето на примирие ще бъде много трудно. „От друга страна“, каза той, „армията на правителството не е достатъчно силна, за да превземе бързо Алепо.“ В резултат на това споразумение и мигът на приключване на бойните действия сега е по-далече от когато и да било. Още повече, че в Кремъл са убедени, че се движи към победа, след като САЩ не искат да се намесват и почти всички жертви и щети са за сметка на сирийците, а не на руснаците.

Въпреки болезнено бавния напредък на сирийските правителствени сили, Русия едва ли ще се захване с въвеждането там на свои сухопътни войски (това би било политически опасна крачка на Путин вътре в Русия), но при това тя няма да изостави своя съюзник – президента Башар Асад. Явно Путин смята Сирия за своего рода магически портал, който ще позволи на Русия бързо да премине на ново равнище на международно признание. Русия вече не се държи като страна, стремяща се да излезе от изолацията, наложена й от Запада заради окупацията на Крим и намесата в ставащото в Украйна. Вместо това тя се стреми да се представи като държавна-победител, чиито престъпления нямат никакво значение, доколкото на победителите не им е нужно да се оправдават. Ако се върнем назад, става ясно, че своя принос за сегашното захлаждане на отношенията са дали и двете администрации – и руската, и американската.

 

„Руското влияние у нас граничи с похищение“

17678848_303

Икономическото присъствие на Русия в България е толкова силно, че „граничи с похищение на държавата“ в полза на руските интереси и в ущърб на българите и евроатлантическите структури.

Тези директни и смели думи се намират в доклада „Ръководството на Кремъл: Разбиране на руското влияние в Източна и Централна Европа“ и са плод на проучването, продължило 16 месеца.

То е дело на вашингтонския Център за стратегически и международни изследвания и българския Център за изследване на демокрацията. Авторите на текста са Руслан Стефанов, Мартин Владимиров, Хедър Конли и Джеймс Мина.

Според текста Русия води кампания от икономически и политически мерки, за да манипулира България, Унгария, Латвия, Сърбия и Словакия, да дискредитира западния либералнодемократичен модел и да подкопае трансатлантическите отношения.

„В някои страни руското влияние е толкова всепроникващо и ендемично, че е пречка за националната сигурност, както и за западната ориентация на страната и евроатлантическата стабилност. Както и в случая със Словакия, за много българи проевропейската и проруската ориентация не са взаимноизключващи се, а са национална необходимост, която личи в политиките на държавата.“

Като един от основните показатели за измерване на руското влияние авторите са избрали прага от 12% от БВП. Когато т.нар. руски отпечатък върху икономиката е над 12%, те смятат, че то преминава в много трудна за контролиране намеса в политиката.

Под руски отпечатък се има предвид руското корпоративно присъствие, преките инвестиции, търговските отношения (двустранният търговски баланс) и частната собственост и инвестиции.

Какъв е случаят специално за България?

В България руският икономически отпечатък през последните 15 години никога не е слизал под 16.9% (2005 г.). Този показател се движи в рамките на 22-24%, а пикът му е през 2012 г. – 27.5%. Никоя друга от петте проучвани бивши комунистически страни не е в толкова силна зависимост.

Преките чуждестранни инвестиции от Русия са се увеличили почти 4 пъти от 2005 г. насам – от 0.8% от БВП в началото на периода до 4.4% през 2014 г. В доклада обаче веднага се прави уточнение, че има непубликувани други изчисления, според които преди две години делът на руските инвестиции е надхвърлил 11.2%.

Най-яркото руско влияние е в енергийния сектор на България и чрез него Кремъл разполага с мощен инструмент за натиск над настоящи и бъдещи политически решения в София. (Другите изброени сектори са финанси, телекомуникации, имоти и медии.) Това е повод за тревога и за бъдещата политическа ориентация на България, пишат авторите.

Относно това кои са проруските фактори в България в доклада първо се изтъква, че руснаците действат политически опортюнистично, т.е. изместват вниманието си от традиционни към нови популярни партии, когато старите съюзници започнат да губят значение.

Изглежда, няма един основен двигател на руското политическо влияние в България, а по-скоро взаимно подсилващи се мрежи на влияние, простиращи се от корумпирани политици и симпатизиращи партии до големи енергийни компании и български олигарси.

Четири партии директно да посочени като свързани с руското влияние.

Най-откровено проруската е „Атака“, основната си остава БСП, а в полза на руски енергийни проекти се изказват ДПС и АБВ. „Това доведе до странна политическа коалиция, заради която български депутат допусна, че БСП, ДПС и АБВ работят за създаване на проруска коалиция, която да свали правителството.“

„За да поддържа руското икономическо господство и да избягва подробни проверки на бизнес делата си, Кремъл използва сложни и сенчести мрежи, обхващащи държавни служители и бизнес общността. Изискването на непрозрачност на транзакциите създаде порочен кръг на увеличено руско икономическо влияние и западане на българските стандарти за управление. Руската държава и частни интереси влияят върху посоката на управлението. Подобни практики се демонстрират в управлението на държавни компании, големите енергийни инфраструктурни проекти, раздаването на договори за обществени поръчки, одобряването на сливания и придобивания и възползването от „вратички“ в корпоративното управление, за да се блокират политически инициативи, противоречащи на руските бизнес и стратегически интереси“.

Авторите описват и механизма, чрез който се движи руското влияние до върховете на властта в България:

„С придобиването на значително влияние над българската икономика Русия използва доминиращата си позиция в стратегически сектори, за да засили съществуващите връзки и да изгради нови с корумпирани бизнесмени и местни олигарси. От своя страна тези бизнесмени са свързани с известни политици, над които оказват значителен контрол. Политиците сключват сделки, облагодетелстващи тези бизнесмени и засилващи властта им в корупционните мрежи в страната и над държавните институции.

Все по-често средното звено в тази верига се премахва и проруски местни бизнесмени директно влизат в политиката и заемат важни позиции в държавните институции, за да прокарват проруски бизнес интереси и политики.

С помощта на спонсорирани от Кремъл политически партии и бързо създавани организации в подкрепа на конкретни руски политики проруските играчи успяват да влияят върху дебата за националната политика в България и върху българското правителство, така че Русия да извлича пряка полза.

Ако има настояване от ЕС или НАТО в София да предприемат стъпки, за които се смята, че противоречат на руските интереси, българското правителство ще се окаже под огромен натиск от проруски партии и организации, които мобилизират пълен набор от средства за промяна на политиката в полза на Москва.“

Публикацията на доклада съвпада с безпрецедентен дебат в САЩ по въпроса дали Русия опитва да се намеси в президентските избори на 8 ноември чрез кибератаки и оповестяване на имейли от кампанията на Хилъри Клинтън. От щаба на демократката твърдят, че Кремъл опитва да съдейства на републиканеца Доналд Тръмп да влезе в Белия дом.

В петък американското правителство за пръв път формално обвини Русия, че е атакувала Демократическата партия. Руският президент Владимир Путин отхвърли обвиненията, а външният министър Сергей Лавров коментира, че САЩ стават по-враждебни спрямо Москва, а НАТО мести военна инфраструктура по-близо до границите на Русия с източноевропейските държави.

Източник: Дневник