Етикет: Родина

ОБИЧАМ ТЕ, РОДИНО, НО ЩЕ ТЕ ПРЕДАМ!

Едва от три месеца живея в Дания…

До скоро мисълта за Родината пълнеше очите ми със сълзи. Копнеех за красивата ни природа, за по-топлия климат, за малките улички и хората, с които имах приказка на всеки ъгъл. Липсваха ми приятелите, които ме познаваха толкова добре, че можеше да напишат книга за живота ми.

Липсваха ми определени места и емоциите, които свързвах с тях. Липсваше ми всичко, което под една или друга форма изпълваше ежедневието и душата ми с усещане за принадлежност, любов и смисъл. Но в един момент желанието за по-достоен и спокоен живот надделя над всичко, което имах. И трябваше да започна отначало, напускайки зоната си на комфорт и всичко, което познавах. Всичко, към което принадлежах и… принадлежеше на мен.

Напуснах България, но България не напускаше мен.

Нужни ми бяха около три месеца, за да се прокрадне в съзнанието ми идеята да остана тук постоянно. България ме предаде. Разочарова близките ми, приятелите ми и семейството ми. Ще отнеме бъдещето и на моите деца, така както отне моето.

Прочетете повече „ОБИЧАМ ТЕ, РОДИНО, НО ЩЕ ТЕ ПРЕДАМ!“

Реклами

Клетва за родината

Родино моя, скъпа, оставам с теб вовеки.
За теб в жарта ше стъпа.
Наследници сме преки
на Аспарух и Крум душата ми пристава.
Където и да съм, кръвта вода не става.
За назе кой умрял е, аз винаги ще помня.
България Граал е, а скита се бездомна.
До теб оставам буден в кошмара на пророка.
Живота ми е труден, но усмивката широка.

На листа правя татус с перото на Паисий.
Юнак или еничар, от тебе сам зависи.
Какъв е плана впит, за да не се опълчиш,
да бъдеш тих и сит и вечер да се кълчиш.
Кажи ми кой те мъти „Политрико“ депутата?
Ти можеш да си в пъти от олигарси по-богата.
Родила „Майстора“ художник и милиони афродити,
сега от твотите рожби стават хермафродити.
Пиявици са впити, горите ти сечат се.
Пияниците скрити в дявола кълнат се.
Под расото ченге си, а искаш моята вяра.
Към хора като теб поливам думите със сяра.
Изтича бавно мозък от раната кървяща.
За мен светът е плосък, а ти си кръгла щот си нащта.
За тебе мила майко ранен байрака вдигам.
За твоите обятия аз цял живот „умирам“!

Родино моя, скъпа, оставам с теб вовеки.
За теб в жарта ше стъпа,
наследници сме преки
на Аспарух и Крум душата ми пристава.
Където и да съм, кръвта вода не става.
За назе кой умрял е, аз винаги ще помня.
България Граал е, а скита се бездомна.
До теб оставам буден в кошмара на пророка.
Живота ми е труден, но усмивката широка.

Мащехи от запад за сирачета гавроши,
а от изток само чакат ни с ядрени галоши.
Добиват шистов газ и хилят се американци.
Убиват „нежно“ нас, за да превърнат ни в индианци.
Годините са сито, героите са кюлче.
Народът ни е жито, чийто хляб е с пискюлче.
За да не бъдеш просто гост изисква се труд къртов.
Бай Ганьо вдига тост, че Алеко днес е мъртъв! (Заклевам се)
Чета ти стиховете, Христо и настръхвам
и бавно страховете в джоба си ги пъхвам.
Изпълнил съм дълга си, ръцете ми са чисти,
а те с лъжи пак пълнят редовете – „популисти“.
Не гледам ви в чинийките, не ща си и фунийките.
На пода са ви шийките, робуват на хартийките.
Дори и да замина, аз знам тя ще ми прости!
Обичам те Родино и в теб ще гният моийте кости!

Родино моя, скъпа, оставам с теб вовеки.
За теб в жарта ше стъпа,
наследници сме преки
на Аспарух и Крум душата ми пристава.
Където и да съм, кръвта вода не става.
За назе кой умрял е, аз винаги ще помня.
България Граал е, а скита се бездомна.
До теб оставам буден в кошмара на пророка.
Живота ми е труден, но усмивката широка.

Текст: Бате Сашо
Автор: Бате Сашо
„Гласът на младите хора“

Писмо до България

 

Далечен привет- Българийо мила! Отдавна исках да ти пиша, но все не стигаше ми сила и чувствата не смеех да издишам… Времето си мина откакто заминах повярвай– всеки ден си го броя… Дните ми удобни са в чужбина, а нощите ми пълни са с тъга. Сърцето ми жадува те Родино очите търсят твойте планини, липсва ми „небето от коприна“ и мириса на борови гори.

асд1

С надежда заминах – Ще свикна с мечтания задграница живот… И малко по- малко сякаш привикнах, но останах си „без корени дърво“. Песните слушам, връщам картини в спомените само с теб живея ,
без да виждам другарите си мили с които виртуално през сълзи се смея! 
Заминах оставих и майка и татко да стареят в голямата къща сами. Понякога се чуваме за малко да се оплачем кой и колко го боли! Преди не разбирах що е носталгия някак си звучеше ми фалшиво, но сега я усещам и така ми е жално, че и бедна да си пак изглеждаш ми красиво.

С цялата си болка ти пиша Родино, искам да ти кажа как те обичам за мене прекрасна си цветна градина
и в сънищата нощем твоя въздух дишам!

Автор :Гена Андрова
Статията е споделена от страницата на bgnow.eu
И
зточник: Съюз на българите в чужбина

Сърцето ми е в България

заглавнаснимкаБиана4

След едно доста дълго време, през което бях позабравила този блог и през което ежедневието и начинът ми на живот коренно се промениха, се връщам отново тук – към дълбоко личното, към силно българското и към всичко онова, което ужасно много ми липсва в момента.

България. Родното.
Истинското.
За мое съжаление или радост местоположението на тази публикация няма да е Варна, България, а Бирмингам, Великобритания.
Радост? 
Да, радвам се, че съм тук, че се запознах с хора от най-различни и невероятни места по света, радвам се, че трупам коренно различен и много полезен опит. Дойдох с най-оптимистичната нагласа, че животът ми тук ще допринесе за едно по-добро бъдеще и, че цялата промяна, с която се сблъсквам ще бъде едно безценно изживяване, от което съм имала нужда.
И това прави животът ми тук приятен и изпълнен с положителни емоции, не се чувствам като на заточение, дори не се чувствам чуждо на място, където никога преди това не съм била. Всеки ден се събуждам с мисълта, че това мое решение ми е коствало прекалено много, за да не го уважавам и, за да не извличам максимума от него.
Това е животът ми, той е пред мен и аз се чувствам щастлива от промяната.
Защо? Това въпреки всичко си остава чуждо място, прекалено далеч от моите корени и прекалено различно от „вкъщи“. Ако домът е там, където е сърцето, то това не е моят дом.
Сърцето ми е в България.

Прочетете повече „Сърцето ми е в България“