Етикет: Робство

Козият рог е една истинска история

0000107956-article2

Козият рог е една истинска история, която наистина се е случила. Тя дори е много по-ужасна от разказа на Николай Хайтов и от двата филма. Оригиналната версия на този велик филм е заснета през 1971 година и успява да пожъне огромен успех и затова през 1972 година е заснета отново с малки подобрения в сценария, а и самия филм получава номинация за Оскар и ако не е била тогавашната власт в България може би е щял да получи тази толкова скъпа награда.

В този филм виждаме как четирима турци нахлуват в един свят български дом и изнасилват една българка и след това я удушват и то пред погледа на нейната малка дъщеричка. А точно в този миг бащата на детето е извън дома, той дори е извън селото и няма никой, който да защити тази майка и нейната малка дъщеря. Бащата се прибира чак, когато е станало твърде късно. И тогава в изблик на ярост той подпалва своя роден и бащин дом и заедно с детето си, което се чувства ужасно, забягват в планината. Там реже косите на щерка си и я възпитава като мъж.

Прочетете повече „Козият рог е една истинска история“

ЗАЩОТО НЕ СЕ ГАСИ ТУЙ, КОЕТО НЕ ГАСНЕ!

гасне

Били са черни, робски времена. Народът е превивал гръб под турския камшик.
Странно защо, точно от тези времена ни е останал израза – къща като прогимназия.

Най-голямата къща в селото не била чорбаджийската, а било училището. И селото се е управлявало от кмета, даскала и попа (в тоя ред). Защото гладният, неграмотен и поробен народ е знаел едно – без просвещение – няма свобода. И е давал мило и драго да изучи децата си – в повечето случаи в чужбина.

Сега са „други времена и друг простора“. Уж сме свободни, а членуваме във всякакви съюзи. Почти не остана наша армия за хранене, но храним доста чужда.

В тия времена образован народ не трябва на никого. Образованите хора мислят, задават неприятни въпроси, пък и искат отговори. Я си спомнете 1989 г., кой поведе тълпите (не Левски Спартак – той е от друг филм).

Прочетете повече „ЗАЩОТО НЕ СЕ ГАСИ ТУЙ, КОЕТО НЕ ГАСНЕ!“

Турското робство – голямото зло за българите

През 1393 г. Османската империя е с векове назад от държавата ни

Проф. Минчо Семов

Всеки народ има в своята история тежки времена, в които е понасял страдания, изоставал е в своето развитие и се е оказвал зад гърба на напредващите. В други случаи се е стигало и до застой, безвремие. Най-тежкото, най-голямото зло за един народ е връщането назад от едно или друго стъпало на цивилизацията в едно или друго блато на варварството, в което волята на силата, волята на силния решава всичко. Това става, когато един народ, изостанал в своето цивилизационно развитие спрямо постигнатото от обществения и човешкия прогрес, завладее с военна сила далеч по-напреднал народ и унищожи неговата държава и общество.

robstvo

Това е станало с българския народ от 1393 до 1878 г. То е нашето голямо зло, което ни връща с векове назад в историята ни. България на 712 години, Турция на 70-75. Към 20-те години на ХIV век Осман I създава на територията на Мала Азия държава с поданици, които се наричат османски турци. Първата й столица е Бурса (1326 г.). В годината на завладяването на Търново, а с него и на българската държава, османските турци имат държавност и религия на около 70-75 години. От 1326 г. от 1856 г. в продължение на 530 години тази държава постоянно воюва и може да се смята за напълно милитаризирана с развитие, в което абсолютен приоритет има войската и войната. Турската империя, наричана Османска по името на династията, е изостанала спрямо европейските държави: Англия, създадена в 829 година, с почти 500 г., Франция (843 г.) с повече от 480 г., с над 160 г. от Австрия, с около 640 г. от България, основана в 681 година.

Прочетете повече „Турското робство – голямото зло за българите“

Помним ли „Вторият Батак“?

Юлска жега. Слънцето сипе отгоре огън. Огън пламти и отдолу, където къщите горят. Дори листо не трепва, тежка тишина се е разстлала над Гюнели махле. Тихо е. В църковния двор се стелят трупове – обезобразени, разчленени, разхвърляни във всички посоки. В храма, разрушен, почернен и осквернен, човешките тела са едно върху друго, на камари. Зловещата тишина мирише на смърт. Така изглежда селото, което години по-късно ще бъде определено с думите „разбунен мегдан” и „вековна мъка”.

svideteli_8206

Азмакът се влачи тежко, сигурно защото в него има повече кръв, отколкото вода. 2400 българи са зверски избити на този 14 юли. Кървавата трагедия се разиграва по време на Руско-турската война, когато селяни от девет села, сред които Радево, Любенец, Богданово, Сокол, Млекарево, Пет могили, Гледачево, Радне махле, се втурват по пътеките, понесли най-ценното, за да дирят спасение зад каменните зидове на храма в Любенова махала. Той не успява да ги опази, нито молитвите им, нито пендарите, златото, среброто и иконите. Съсичат ги. Варварски. С цялата ярост на губещите и озлобените. За 1013 от тях – жени, деца, пеленачета, старци и мъже в разцвета на силите си, смъртта настъпва в сакралното пространство на църквата, пред погледите на Исус и Богородица. Другите 1387 я намират в църковния двор и по прашните улици, които почервеняват от кръвта им. Историците определят драматичните събития от лятото на 1877-а с думите „втори Батак”.

За съжаление този факт не влиза в учебниците по история, за него рядко се говори извън района на Новозагорско и Радневско, където паметта за случилото се е жива и се предава от поколение на поколение. Може би причината е, че нямаме своя Вазов, защото едва ли без неговото ярко слово Батак щеше да е това, което е днес. Именно патриархът на българската литература превърна драмата му в непреходен български символ. И въпреки неудовлетвореността на мнозина от този край, свързана с подценяването и непознаването на тази драматична част от историята ни, по-значимото е, че хората тук знаят и помнят. Трагедията в Гюнели махле е изследвана от местните краеведи и историци и възпята от поетите. Всяка година на този ден жителите на селото и на общината полагат цветя и се прекланят пред паметта на онези 2400 българи, които не доживяха свободата и които преосветиха храма, носещ името на свети великомъченик Георги с кръвта си.

Прочетете повече „Помним ли „Вторият Батак“?“

Ще трябва да цензурират и Ботев, Левски, Вазов за думата робство…

Botev-Levski-Vazov1

Левски, Ботев и Вазов говорят за робство. Няма как да ги цензурираш.

Кметът на Панагюрище с няколко думи предизвика спонтанно избухналата дискусия за думата “робство”.

За мнозина у нас отричането на думата “робство” е същото, като отричането на холокоста за евреите. Но трябва ли да ги рутаят заради това?

Трябва ли използването на думата робство да се третира като думата “арменски геноцид” от страна на официална Турция?

Трябва ли да изличим и цензурираме от българското национално съзнание изразите “да въстане робът”, ” не щях да съм турский и никакъв роб” (Левски), “поробен народ”, свързани с “Освобождение”, борба за свобода и национална независимост? Можем ли да цензурираме изразите на български възрожденци? (виж по-долу как употребяват думата робство Левски, Ботев, Вазов).

От една страна анализатори и историци се опитват да обясняват, че понятието робство е пресилено, неточно, българите не са били точно роби, имали са определени права, плащали са данъци и т. н., използват понятието “османско владичество” вместо “турско робство”.

Прочетете повече „Ще трябва да цензурират и Ботев, Левски, Вазов за думата робство…“

Робство ли е било? Хронология на кланетата.

робстволие12

• В 1344 – 1421 г. турците поробват българските земи като извършват кланета и опустошения в невиждан мащаб довели до пълно обезлюдяване на цели райони. Исая Серски пише за това, че „Тогава живите облажаваха умрелите по-рано“.

• В 1352 г. турски нашественици извършват масови кланета в Айтос, Ямбол и Пловдив

• В 1359-1364 турски нашественици извършват масови кланета в Стара Загора, Пловдив и Сливен. Тогава е избито и отвлечено в робство цялото население на градовете Венец и Сотирград и те престават да съществуват.

• В 1372 турците избиват и отвличат в робство цялото население на Бактун и града престава да съществува.

• На 17 юли 1393 г. Баязид превзема Велико Търново и извършва масово клане на населението. След няколко дена в една от църквите са събрани и изклани още 110 оцелели търновски първенци.

• В 1598 г. турците извършват клане във Велико Търново при подавянето на Първото търновско въстание, за да спасят живота си най-малко 16 000 българи забягват във Влашко.

• В 1600 г. Мехмед паша изколва българите в Чепинската долина отказали да се потурчат и останали в селата си, а потурчилите се „за кашмер“ са накарани да разрушат 218 църкви и 33 манастира в района.

Прочетете повече „Робство ли е било? Хронология на кланетата.“