Етикет: реформатори

Глас народен, глас реформаторски и Делян Пеевски в средата

След като разбрах, че вчера формацията на Светослав Витков „Глас народен“ се присъедини официално към Реформаторския блок, вече няма какво да ме изненада.

Честно ви казвам. Това дори не е политическа шизофрения, а чисто самоубийство.

Разбирам, че името на партията на Витков ще присъства в името на коалицията и тя ще се казва „Реформаторски блок – „Глас народен“ и вече ми се повръща.

20170217_6f4922f45568161a8cdf4ad2299f6d23_36691

Реформаторите коментират коалицията – има повече неща, които да ни обединяват, отколкото да ни разделят.

Ама естествено това, което ви събира, не са идеите на дясното или реформите, а задкулисието на Делян Пеевски, Бриго Аспарухов и Младен Георгиев.

Реформаторите в коалиция с близки на вербовчици и агенти на Държавна сигурност

Никога не са ме вълнували чак толкова реформаторите. Особено тези, които имат общо с Делян Пеевски, но все пак бих искал да припомня, че в партията на Витков експрерт по сигурността беше Младен Георгиев, разкрит от Биволъ като вербовчик на Бойко Борисов – агент „Буда“.

Също така Георгиев е известен с прозвището „Малкия Маджо“. Той беше назначен от Бойко Борисов за главен секретар на ДАНС. Няколко месеца след разкритията за „Буда“ той напусна тихомълком агенцията.

Освен това, пиар на партията е Светла Бригова Аспарухова-Попова, дъщеря на ген. Бригадир Аспарухов – високопоставен кадрови офицер от Първо ГУ на бившата ДС и издигнат до шеф на НРС от Желев в първите години на прехода.

Дъщерята на Аспарухов също е била служител на фирми на Атанас Тилев /Агент Румянцев/ и дори негов съдружник. На пиарското поприще чрез агенцията си Crystal Vision тя обгрижва не само „Глас Народен“, но и бившия водещ – Николай Бареков.

Реформаторите може би знаят за разкритието на Капитал, че лидерът на „Глас народен“ Светльо Витков е бил управител на фирмата за производство на цигари „Норт Табак“, свързвана с харманлийския контрабандист и агент на ДС – Тенчо Свинаря.

Тенчо Свинаря лъсна като агент „Стефан“ на ДС през юли т.г.

Той е бил съдружник с бившия зам.-началник на ПГУ на ДС и пръв зам.-министър на МВР на НРБ – ген.Любен Гоцев. Гоцев е бил и пряк шеф на Аспарухов по време на режима на Живков. Това не пречи Тенчо и Гоцев през борческите години да изнасят агнета за страните от Близкия и Среден изток.

Къде е Делян в цялата картинка?

Помните ли какво сподели в едно интервю миналата година Цветан Василев – Божидар Лукарски е подставен министър на Делян Пеевски.

Доказателствата се крият в аферите с  „Булгартабак“ и „Догансарай“.

Самия факт, че Божидар Лукарски заяви миналата година през март, че не е знаел кой е реалният собственик на компанията „Булгартабак“, е тревожен и повдига много въпроси като например: умишлено ли Министерството на икономиката прикрива реалния собственик на „Булгартабак“, как може точно министърът на икономиката да не знае кой е собственик на толкова голямо производство?

Ето отговорът на Лукарски: „Не сме се интересували и не е било предмет на Министерството на икономиката да изследва това. Важно е, но не сме го изследвали – това е ваша работа, на журналистите“.

От разследванията на „Биволъ“ разбрахме, че областният управител на Бургас – Вълчо Чолаков, който е част от Реформаторския блок и по точно от СДС, помага на Доган да заграби пристанището до Сарая.

Разкритията показват, че областният управител е одобрил с писмо 60-00-119 искане за заличаване на имота с пристанището, който в момента е изключителна държавна собственост. 

Искането е във връзка с проект за изменение на кадастралната карта подаден от собствениците на съседни имоти, за да се присъедини част от пристанището към имота на Сарая, а останалата част да се отпише от кадастралната карта като съоръжение.

 

 

 

„Не подкрепям никого“ делегитимира сегашния криминалноолигархичен модел

Днес на вашето внимание представяме интервю с Асен Генов.

Темата на разговара ни е президентските избори и опцията „не подкрепям никого“.

14572945_1611010725591538_1679002041869756993_n

Как ще коментираш тазгодишната президентска кампания?

Аз смятам, че сегашните президентски изборите са изключително важни. България трябва да защити своята геополитическа ориентация, членството си в общността на развитите западните демокрации, в ЕС и евроатлантическата си ориентация. Да защити членството си в НАТО, като гаранция за националната ни сигурност и суверинетета на страна ни.

Президентът, който ще бъде избран, не трябва да е просто поредната абсолютно безгласна партийна пионка. По скоро трябва да бъде личност, която не се притеснява да използва своя инструментариум и най-малкото през официалните си позиции да влияе на външнополитическата ориентация и вътрешнополитическа обстановка в страната.

Аз бих казал следното: бъдещият президент, трябва най-после да постави началото на това, България да започне да излиза от орбитата на политическата и икономическата зависимост от Русия.

Има достатъчно факти и макар и слабо отразени в мейнстрийм историята, които сочат, че България е обект на руските имперски интереси. По късно ставаме зависими от съветския съюз, а сега – от руската федерация.

България е жертва на руските геополитически интереси. В момента инструмент за влияние са са криминалната икономика, мафията и руското енергийно и икономическото лоби. Тази зависимост блокира развитието на страната и пречи на интеграцията ѝ в съвременния демократичен свят.

Личността на президента, такава, каквато аз искам да бъде избрана, е изключително важна и трябва да гарантира тези две неща. Първо, точно тази демократична ориентация на България и второ, намаляване на зависимостта ни от руските геополитически интереси.

Стигаме до въпроса дали в момента има кандидат, който изцяло отговаря на моите представи за такава личност. Аз смятам, че няма. Правят се плахи опити от някои кандидати да заемат провевропейска, пронатовска, прозападна позиция, но те произлизат от среди, които в никакъв случай не могат да бъдат възприети като традиционно изповядващи подобни политически възгледи.

Прави се опит Трайчо Трайков да бъде обрисуван като граждански кандидат, едва ли не издигнат от хората, които протестираха стотици дни на улицата, който е най-проверопейски ориентиран. Това може до известна степен да се приеме за вярно, но в достатъчно голяма степен това не е точно така. Той принадлежи към една политическа структура, която в момента се намира в много специфично състояние. Реформаторският блок са опозиция сами на себе си по отношение на участието си във властта.

А настоящата власт не гарантира по никакъв начин геополитческите интереси на България, за които говоря. Да, Борисов вероятно е по-лесен за контрол от страна на западните си колеги, но определено показа, че е зависим от Русия. Той беше буквално принуден от Русия и проруските партии в България да подкрепи номинацията на Ирина Бокова, а се знаеше, че тя няма да завърши успешно.

Въпреки, че Борисов е сравнително добре приет в ЕС  и НАТО, той има много големи зависимости от Русия.

Затова и реформаторите не могат да обяснят рационално своето съучастие в тази власт и усилията на част от хората в Реформаторския блок да играят опозиция сами на себе си не са достатъчни.

И тук вече кандидатурата на Трайчо Трайков увисва. Защото той от една страна иска да се определи като ярка проверопейска фигура, която е анти статуквото, но от друга страна, политическата сила, която го поддържа, съучаства на властта. Няма шанс това да увеличи доверието на избирателите.

Според мен, РБ просто се надяват да спечелят повече от 300 000 гласа, колкото спечелиха на последните избори, с което да декларират растяща подкрепа. Ако това наистина е целта им, това би било поредното предателство към техния избирател. Първото им предателство бе съчусастието в избора на Борисов за втори премиерски мандат. Второто предателство беше неспазеното обещание да се направи комисия, която да разследва Делян Пеевски. Третото предателство бе неспазеното обещание за къс управленски мандат, Велико народно събрание и най-вече, липсата на реформи у нас. Нямаше ефективно разследване и на фалита на КТБ, а истината остана скрита…

И тук стигаме до въпроса, какво смяташ да правиш след като не виждаш своя кандидат сред състезаващите се за президент политици?

Стигаме до опцията „Не подкрепям никого“.

Първо искам да попитам дали има смисъл да обяснявам защо другите кандидати не са приемливи? Ченгето Каракачанов? Радев, който е видимо проруски кандидат, или Митьо Пищова?! Или Петното?

Цецка Цачева? Та, тя е очевидно най-послушният и удобен за Борисов човек. Основното прегрешение на Цецка Цачева е, че спря инциативата „Правосъдие за всеки“ и не позволи гражданската подписка да влезе в парламента…

Лично аз смятам, че тези български граждани не припознават никого от кандидатите като своя човек, могат да използват опцията “не подкрепям никого”, която им е дадена от законодателя…

Стигаме до въпроса дали тази опция играе наистина за статуквото?

Аз съм твърдо уверен, че не тази опция помага на статуквото. Според мен това, което помага, е задължителното гласуване само по себе си. Отидеш ли до секцията, подпишеш ли се в списъка, ти вече качваш активността, Разлика между това да направиш една бюлетина невалидна или да гласуваш с „не подкрепям никого“ няма. Двата вида бюлетини не участват в броенето.

Да разгледаме двете хипотези как помагаме на статуквото, ако не подкрепяме никого и защо според мен са некоректни и неверни.

Едната е свързана с простата математика – някои твърдят, че ако активността премине 50% и извадим бюлетините, които не подкрепят никого, изчислявайки процентите между всички останали, тогава е възможно да спечели този, който има най-висок процент, ако той има повече от половината от останалите гласове.

Това е силно драматична, но малко вероятна хипотеза. Става дума за много специфична ситуация, при която трябва да има 30-35% и повече, които да са гласували с „не подкрепям никого“. Хипотетично, ако това се случи, възможно е най-големият играч да спечели с половината плюс един от останалите гласове. Това обаче би означавало, че друга част от основните играчи изобщо ще спре да съществува. Една или повече партии на статуквото ще изчезнат, ако избирателната активност остане в рамките на традиционната за България. Елементарни сметки са това.

Някои твърдят, че ако гласуваме с „не подкрепям никого“ помагаме на Цека Цачева. Това не е вярно, защото първо трябва да бъде изпълнена хипотезата, която описах току-що. Освен това, ще трябва да приемем хипотетично, че ГЕРБ ще спечели на първи тур повече от 1 милион и 200 хиляди гласа. Което също е пропаганда, но в полза на ГЕРБ. Всички знаем, че трендът на ГЕРБ е отрицателен и няма как да постигнат такива резултати. На последните избори те имаха в абсолютни стойности по-малко от 1 милион и 100 хиляди гласа.

„Не подкрепям никого“ е опция за всички избиратели, които ще бъдат принудени вместо да отидат за гъби, да гласуват. Вместо да рисуват или да напишат нещо нецензурно в бюлетината, те ще могат да отидат и да заявяват своята политическа позиция: “аз нямам политическо представителство, но искам да гласувам”. Всичко това ще доведе до необходимостта, тази политическа енергия да бъде по някакъв начин легитимирана. Тези хора ще трябва да получат своето политическо представителство.

Ако все пак тези хипотези, използвани срещу опцията “не подкрепям никого”, се реализират, това би означавало делегитимация на сегашния криминалноолигархичен политически модел в България…

Как ще коментираш призивите, че дори да не виждаме своя кандидат трябва да подкрепим просто някой?

Опцията „не подкрепям никого“ ще накара хората да спрат да гласуват негативно. Хората от много години гласуват наказателно – не харесвам този, затова ще подкрепя онзи, когото също не харесвам, но по-малко.

Гласувайки с „не подкрепям никого“ тези избиратели ще могат да излязат от схемата “подкрепям по-малкото зло”. Те ще гласуват с “не подкрепям никого”, не мразейки някой кандидат, а за да покажат, че просто нямат свой кандидат и политическо представителство.

Аз съм твърдо уверен, че тези хора, които ходят за гъби, не са доволни от политичексата ситуация. Сега могат да го изразят цивилизовано и нормално. По този начин те ще ни кажат, че не искат тези кандидати, които имат в момента, а искат нещо ново.

Ще покажат, че не харесват сегашната вътрешнополитическа ситуация и играчите в нея, които не правят нищо, в защита на геополитическата ориентация на страната, не правят нищо за намаляване на зависимостта ни от руските интереси, не правят нищо за борбата с корупцията, не правят нищо срещу олигархията, която унищожава и разграбва обществения ресурс, срещу мафията, срещу тези, които унищожават природата на България, културата на страната…

Аз вярвам, че тези, които ще гласуват с “не подкрепям никого” в огромния си процент са именно такива избиратели. Техният глас трябва да бъде чут, а ако успеят да разрушат сегашният политически консенсус, това би било прекрасно…

Какъв е твоят коментар за медиите в тази ситуация?

Платената политическа пропаганда и реклама в медиите трябва да бъде забранена. Медиите могат да имат своя редакционна политика и дори официално да подкрепят някой кандидат или политическа сила, но платеното политическо съдържание трябва да бъде забранено. По света има такива примери, при това, в западните демокрации.

Когато си плащаш за участия в медиите, ти искаш комфорт, не искаш да ти задават неудобни въпроси. Платеното политическо съдържание в медиите убива политическия дебат и противопоставянето на политически идеи и ценности.

Освен това, то е и неприемлив имуществен ценз за мнозина.

Това просто трябва да спре!

Интервю на Веселин Диманов

Срещата на реформаторите: Кой ще изберат?

d182d180d0b0d0b9d187d0be-d182d180d0b0d0b9d0bad0bed0b2-d0b8-d0b3d180d0bed0b7d0b4d0b0d0bd-d0bad0b0d180d0b0d0b4d0b6d0bed0b2

Циркът наречен „Президентски избори“ продължава с пълна сила. 

Днес главни действащи лица са хората от Реформаторския блок, които не могат да се разберат кой да бъде техният кандидат за президент.

Първо беше обявено, че Трайчо Трайков ще е човекът, който ще се бори за вота на българите.

От СДС обаче не бяха съгласни.

Пред „24 часа“ Бождар Лукарски обяви, че сините няма да подкрепят Трайчо Трайков за общ кандидат на РБ.

Той дори предложи да бъде издигнат проф. Велислав Минеков, за да е кандидатура на явен опозиционер на ГЕРБ, но ДБГ го оттегли. Малко по-късно заместници на Лукарски обясниха, че реакцията му е била емоционална заради напрежение между сините и ДБГ. И Караджов, и Трайков бяха номинирани от името на Гражданския съвет в дясната коалиция. СДС не излъчи свой кандидат.

Преди седмица лидерите на партиите в РБ уж постигнаха обединение около номинацията на Трайков. Решението си СДС взе ден преди заседанието на Изпълнителния съвет на РБ, който се очакваше да утвърди Трайчо Трайков като кандидат за държавен глава.

СДС иска отлагане на заседанието за вторник.

Продължаваме да считаме, че Караджов е автентичният десен кандидат, свързан винаги с десницата, който не е участвал в правителствата на други партии като Трайков, обясни Христов.

Той напомни, че е имало вътрешно допитване, в което Караджов води убедително пред Трайков. Затова от СДС ще поискат двамата кандидати да бъдат изслушани от Изпълнителния съвет на РБ другия вторник, тъй като Караджов е в чужбина в момента.

Решенията в РБ се вземат с гласовете на 3/4 от членовете на Изпълнителния съвет, който е от 21 души. СДС има 3 гласа, а Гражданският съвет, част от който застана зад Караджов, е с най-голяма квота – 6. Всички останали партии в блока застанаха зад Трайков.

ДБГ заяви категорично, че няма да подкрепи Караджов, тъй като той не се ползва с доверие в партията.

До момента имена не са гласувани, нека изчакаме легитимно решение, обясни Христов. Ако останалите партии подкрепят Трайков, ще приемем това решение и няма да разцепим РБ, категоричен бе обаче Христов.

На този фон преди заседанието изглежда, че е по-вероятно днес да стане ясен кандидатът за президент и той да е Трайчо Трайков. Но в дясната коалиция всичко е предпоследно…

Сбирката на Изпълнителния съвет на коалицията е в 12 ч, в него участват 21 души – шестима представители на Гражданския съвет и пропорпоционално разпределени членове от петте партии в коалицията, а решенията се взимат с 3/4 мнозинство – тоест поне 16 гласа. Самият Караджов е член на органа, но според запознати той нямало да присъства.

Ако се окаже, че само СДС са склонни на отлагане, те имат 3 гласа в съвета, тоест недостатъчно за блокиране на решение. Остава въпросът какви ще са позициите на различните членове на гражданския съвет, чиито две кандидатури останаха на масата за преговори.

Минеков към Хекимян: Вие прост ли сте?

Прочетете повече „Минеков към Хекимян: Вие прост ли сте?“

Нова драма: СДС не подкрепят Трайчо Трайков за президент

980x551_1472726881

Реформаторския блок излъчи своя кандидат за президент. В битката за „Дондуков” 2 ще влезе бившият министър на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков.

Кандидатът за вицепрезидент на реформаторите е ген. Съби Събев.

Кой е Трайчо Трайков? 

След продължителен кръг от преговори партньорите решиха да предложат кандидатурите на Изпълнителния си съвет, който трябва да утвърди.

Трайков завършва средното си образование в Първа английска езикова гимназия, София през 1989 г., а висшето – в УНСС със специалност „Международни икономически отношения“ през 1994 г. Впоследствие специализира финансов анализ и мениджмънт в Австрия и Германия.

Започва кариерата си в един от първите специализирани консултантски компании с фокус на Източна Европа, а впоследствие се присъединява към голяма европейска консултантска фирма. Там той се присъединява към екипа на своите клиенти EVN Group. Работи там в периода 2005 -2009 г. по мениджърски и проектни задачи, консултира и Electrica SA (румънският електроразпределителен холдинг) по приватизацията на Electrica Oltenia и Electrica Moldova.

Прокурист е на „ЕВН България Топлофикация“ и на „ЕВН България Електроразпределение“.

През 2009 г. е избран за министър на икономиката, енергетиката и туризма в правителството на Бойко Борисов.

Лукарски: СДС категорично няма да приеме Трайчо за президент

Меглена Кунева, аз и всички останали министри на РБ да подадем оставки от правителството и да издигаме проф. Минеков като кандидат-президент!

Това заяви лидерът на СДС и министър на икономиката Божидар Лукарски пред „24 часа“.

„СДС категорично няма да приеме номинацията на Трайчо Трайков за кандидат-президент – той е скрит опозиционер, а ние сме част от управлението. Тази кандидатура е мимикрия“, обоснова се Лукарски.

Неговата партия държи на Гроздан Караджов – кандидат, който е приемлив за всички, без ДБГ. Централата на Меглена Кунева наложи категорично вето на този кандидат.

„Тогава да издигаме номинацията на отявления опозиционер Минеков, а не на мимикрията и скрития опозиционер и ние с Кунева и другите министри да напускаме правителството! Така е по-честно“, пусна бомбата пред „24 часа“ лидерът на СДС.

Долу ръцете от пенсиите, ГОРАНОВ!

Лудост по време на отпуск…

Днес разбираме, че министърът на финансите Владислав Горанов иска да внесе проекта за промени в Кодекса за социално осигуряване, които предвиждат парите за втора пенсия да преминат от индивидуалните партиди на хората в обща сметка (пул), от която да бъдат изплащани. Затова сигнализираха Мартин Димитров, Гроздан Караджов и Георги Ганев от Гражданския съвет на Реформаторския блок, които дадоха пресконференция в централата на ДСБ по повод предложените от министър Владислав Горанов за промени в КСО. Част от тях се отнасят до частните пенсионни фондове.

Според реформаторите, ако се приемат промените в КСО, предложени от финансовия министър Владислав Горанов, това ще е може би най-голямата кражба, която ще се осъществи след случилото се в КТБ, заяви категорично Гроздан Караджов, депутат от РБ.

По думите му, тези промени са направени „тайно от парламента, тайно от ресорния министър и вицепремиер Ивайло Калфин“. Промените са направени изцяло нанасяйки вреда на хората, които очакват пенсии по втория стълб. На такива имат право родените след 1959 г., категорични са реформаторите.

Икономистът Георги Ганев беше категоричен, че законодателят няма право да пипа парите на хората и няма как да им ги вземе със закон. „Не знам защо финансовите министри на ГЕРБ имат маниакално желание да сложат ръка върху пенсионните фондове на хората“, добави той.

Горанов трябва да отложи внасянето на проекта за промени в Кодекса за социално осигуряване, които предвиждат парите за втора пенсия да преминат от индивидуалните партиди на хората в обща сметка (пул), от която да бъдат изплащани. Тъй като отново ситуацията е такава, че обществото не е запознато с реформата.

Мартин Димитров, Гроздан Караджов и Георги Ганев искат Горанов публично да обещае, че няма да внася текстовете, преди да са минали стрес тестовете на пенсионните дружества и преди обсъждане в широк експертен състав.

Димитров припомни, че през декември 2014 г. имаше подобен скандал. „Той нищо не успя да постигне от целите, които си беше поставил. А той иска преди да е постигнал промените от предишните му промени, да прави нови“.

Аргументът

Прехвърлянето на парите от индивидуални партиди в обща сметка, от която частният пенсионен фонд да ги изплаща на правоимащите, е, че така се създава буфер. Парите на пенсионерите, които починат по-рано от очакваната продължителност на живота им, ще отидат за изплащане на пенсии на хората, които ще живеят дълго.

Това обаче означава, че, първо, с някои изключения, парите от първоначално личните партиди на хората няма да могат да се наследяват, и, второ, обезсмисля втория стълб на пенсионното осигуряване, защото го уеднаквява в голяма степен с първия. При първия солидарен стълб парите от вноските се събират в НОИ и с тях се изплащат парите на сегашните пенсионери. Там лични партиди няма, а когато дойде време за пенсия, този, който е плащал пенсиите, образно казано, на родителите си, докато е работил, получава пенсия от вноските на работещите си деца.

Според Димитров, Караджов и Ганев идеята за създаване на „общ пул“ е национализация, която ограничава правото на хората да разполагат с парите си.

КОЙ и защо бърза ОТНОВО с промени в пенсионното осигуряване?

Ситуацията прилича на тази от 2014 година. Тогава малко преди коледната отпуската на парламента, водещата партия в управляващата коалиция реши да премести огромна сума пари от частните пенсионни фондове към държавния Национален осигурителен институт (НОИ). Предложението на ГЕРБ беше прието, но това предизвика вълна от недоволства, включително и протест пред сградата на правителството в София.

018140934_303001

 

От коментар на Иван Бедров публикуван през месец декември в „Дойче Веле” разбираме, че всеки български гражданин, роден след 31 декември 1959 година, внася по 12,8% от заплатата си в НОИ и други 5% в избран от него частен пенсионен фонд. От въвеждането на този модел през 2000 година досега, в тези фондове са натрупани около 8 милиарда лева, всеки има индивидуална сметка и получава всяка година информация за нея.

Тогава обаче министърът на финансите Владислав Горанов реши партидите да преминат към НОИ, освен в случаите, в които гражданите изрично са декларирали, че искат да останат в избрания от тях частен фонд. Същото важи и за младите, които сега навлизат на пазара на труда. Тоест – всеки, който по някаква причина не подаде декларация, се приема за привърженик на държавния монопол.

Различни анализатори и журналисти тогава разчетоха реформата на ГЕРБ, като цел да покърпи огромната дупка в НОИ, която всяка година се дофинансира от държавния бюджет.

Цитат от коментар на Иван Бедров публикуван в „Дойче веле” 2014 година.

017237261_40400

За 2015 година планираният дефицит в пенсионната система е над 2 милиарда лева. Ако парите от частните фондове заместят част от бюджетния транш, това ще помогне на финансовия министър да намали и дефицита в държавния бюджет, който самият той планира да е почти 3 милиарда или 3,7% от БВП – тоест, над допустимия 3-процентен праг. Разбира се, за да бъде улеснен министърът в намеренията си, трябва достатъчно българи да пропуснат да декларират оставането си в частните фондове – волно или неволно. Всяка една промяна в регулациите гарантира, че ще има голям брой хора, които не са научили за нея. И съответно тези хора ще бъдат автоматично прехвърлени в НОИ.

 

Имали скрит замисъл в обмисляната реформа?

Според Грозданов е възможно да има и криминална цел – да се понижи цената на най-голямото пенсионно дружество, за да се обслужи купувач, който да го купи на занижена цена. Нека министърът на финансите да заяви участва ли в тази покупко-продажба, или не.

По думите му, другата цел е, че се търси начин да се спаси НОИ, който е в хроничен недоимък на средства. Ако позволим здравата глава да понесе тегобите на болната, ще загубим с приемането на промените. Необходим е широк диалог за окончателно решение, който да спре тези прибързани промени и да даде сигурност на пазара и на всеки един от нас. Караджов се учуди от поведението на финансовия министър, защото става дума за ограбване на пари с тези поправки. Защо не се изчака резултатът от стрес-тестовете, които текат и да видим кои са гнилите ябълки между тях, запита той.

Връзката между опита за купуване на най-големия пенсионен фонд у нас – „Доверие“ преди три години, и днешната ситуация.

Думите му напомниха за опита за купуване на най-големия пенсионен фонд у нас  – „Доверие“ преди три години.  Припомням, че през 2013 година Vienna Insurance Group планира да продаде мажоритарния си дял в най-голямата пенсионно-осигурителна компания в България – „Доверие“.

За сделката тогава се състезават банкерът в изгнание Цветан Василев и Огнян Донев .

„Виена Иншурънс Груп“, собственост на  TBIH Financial Services Group N.V., притежава 92.361% в ПОК „Доверие“ чрез БЗП ГРУП и ЗПАД „Булстрад“. „Доверие“ има около 1.5 млн. клиенти, съобщаваха тогава медиите. От публикации във в. „Капитал” разбираме, че Цветан Василев е бил единственият поканен в сделката кандидат-купувач. 

Съвет: Уважаеми г-н Горанов, първо направете широко обществено обсъждане, на което да присъстват медии и журналисти.

Автор: Веселин Диманов
Източници на информация: OFFnews, Дойче Веле

Какви са възможностите пред дясното днес?

12974312_1761002917478304_3728372846971311410_n

Какви са възможностите пред дясното днес?

На този въпрос ще се опитат да дадат отговор от неправителствената организация  „Обединени реформатори“, които организират събитие, с което продължават  дискусията за развитието на дясната общност у нас.

Гост на събитието ще бъде Доцент Антоний Гълъбов. Той е социолог и преподавател в департамент Политически науки в НБУ. Известен с ярките си публикации в различни медии и с точните му анализи на една обществено-политическа среда, която не се отклонява твърде много от ранния му академичен интерес към девиантното социално поведение.

Идеята на срещата е да се стигне до разгорещени дискусии за възможностите пред дясното днес – не само в България, но и в Европа. Как може да се развие тази политическа общност, притисната от външни и вътрешни заплахи, заради които дискурсът все повече се измества към популизъм и „бързи решения“ на грешните проблеми.

Събитието ще се състои на 13-ти април, сряда, 19:00 часа. Домакини на срещата отново са галерия „Класика“.