Етикет: РБ

„Не подкрепям никого“ делегитимира сегашния криминалноолигархичен модел

Днес на вашето внимание представяме интервю с Асен Генов.

Темата на разговара ни е президентските избори и опцията „не подкрепям никого“.

14572945_1611010725591538_1679002041869756993_n

Как ще коментираш тазгодишната президентска кампания?

Аз смятам, че сегашните президентски изборите са изключително важни. България трябва да защити своята геополитическа ориентация, членството си в общността на развитите западните демокрации, в ЕС и евроатлантическата си ориентация. Да защити членството си в НАТО, като гаранция за националната ни сигурност и суверинетета на страна ни.

Президентът, който ще бъде избран, не трябва да е просто поредната абсолютно безгласна партийна пионка. По скоро трябва да бъде личност, която не се притеснява да използва своя инструментариум и най-малкото през официалните си позиции да влияе на външнополитическата ориентация и вътрешнополитическа обстановка в страната.

Аз бих казал следното: бъдещият президент, трябва най-после да постави началото на това, България да започне да излиза от орбитата на политическата и икономическата зависимост от Русия.

Има достатъчно факти и макар и слабо отразени в мейнстрийм историята, които сочат, че България е обект на руските имперски интереси. По късно ставаме зависими от съветския съюз, а сега – от руската федерация.

България е жертва на руските геополитически интереси. В момента инструмент за влияние са са криминалната икономика, мафията и руското енергийно и икономическото лоби. Тази зависимост блокира развитието на страната и пречи на интеграцията ѝ в съвременния демократичен свят.

Личността на президента, такава, каквато аз искам да бъде избрана, е изключително важна и трябва да гарантира тези две неща. Първо, точно тази демократична ориентация на България и второ, намаляване на зависимостта ни от руските геополитически интереси.

Стигаме до въпроса дали в момента има кандидат, който изцяло отговаря на моите представи за такава личност. Аз смятам, че няма. Правят се плахи опити от някои кандидати да заемат провевропейска, пронатовска, прозападна позиция, но те произлизат от среди, които в никакъв случай не могат да бъдат възприети като традиционно изповядващи подобни политически възгледи.

Прави се опит Трайчо Трайков да бъде обрисуван като граждански кандидат, едва ли не издигнат от хората, които протестираха стотици дни на улицата, който е най-проверопейски ориентиран. Това може до известна степен да се приеме за вярно, но в достатъчно голяма степен това не е точно така. Той принадлежи към една политическа структура, която в момента се намира в много специфично състояние. Реформаторският блок са опозиция сами на себе си по отношение на участието си във властта.

А настоящата власт не гарантира по никакъв начин геополитческите интереси на България, за които говоря. Да, Борисов вероятно е по-лесен за контрол от страна на западните си колеги, но определено показа, че е зависим от Русия. Той беше буквално принуден от Русия и проруските партии в България да подкрепи номинацията на Ирина Бокова, а се знаеше, че тя няма да завърши успешно.

Въпреки, че Борисов е сравнително добре приет в ЕС  и НАТО, той има много големи зависимости от Русия.

Затова и реформаторите не могат да обяснят рационално своето съучастие в тази власт и усилията на част от хората в Реформаторския блок да играят опозиция сами на себе си не са достатъчни.

И тук вече кандидатурата на Трайчо Трайков увисва. Защото той от една страна иска да се определи като ярка проверопейска фигура, която е анти статуквото, но от друга страна, политическата сила, която го поддържа, съучаства на властта. Няма шанс това да увеличи доверието на избирателите.

Според мен, РБ просто се надяват да спечелят повече от 300 000 гласа, колкото спечелиха на последните избори, с което да декларират растяща подкрепа. Ако това наистина е целта им, това би било поредното предателство към техния избирател. Първото им предателство бе съчусастието в избора на Борисов за втори премиерски мандат. Второто предателство беше неспазеното обещание да се направи комисия, която да разследва Делян Пеевски. Третото предателство бе неспазеното обещание за къс управленски мандат, Велико народно събрание и най-вече, липсата на реформи у нас. Нямаше ефективно разследване и на фалита на КТБ, а истината остана скрита…

И тук стигаме до въпроса, какво смяташ да правиш след като не виждаш своя кандидат сред състезаващите се за президент политици?

Стигаме до опцията „Не подкрепям никого“.

Първо искам да попитам дали има смисъл да обяснявам защо другите кандидати не са приемливи? Ченгето Каракачанов? Радев, който е видимо проруски кандидат, или Митьо Пищова?! Или Петното?

Цецка Цачева? Та, тя е очевидно най-послушният и удобен за Борисов човек. Основното прегрешение на Цецка Цачева е, че спря инциативата „Правосъдие за всеки“ и не позволи гражданската подписка да влезе в парламента…

Лично аз смятам, че тези български граждани не припознават никого от кандидатите като своя човек, могат да използват опцията “не подкрепям никого”, която им е дадена от законодателя…

Стигаме до въпроса дали тази опция играе наистина за статуквото?

Аз съм твърдо уверен, че не тази опция помага на статуквото. Според мен това, което помага, е задължителното гласуване само по себе си. Отидеш ли до секцията, подпишеш ли се в списъка, ти вече качваш активността, Разлика между това да направиш една бюлетина невалидна или да гласуваш с „не подкрепям никого“ няма. Двата вида бюлетини не участват в броенето.

Да разгледаме двете хипотези как помагаме на статуквото, ако не подкрепяме никого и защо според мен са некоректни и неверни.

Едната е свързана с простата математика – някои твърдят, че ако активността премине 50% и извадим бюлетините, които не подкрепят никого, изчислявайки процентите между всички останали, тогава е възможно да спечели този, който има най-висок процент, ако той има повече от половината от останалите гласове.

Това е силно драматична, но малко вероятна хипотеза. Става дума за много специфична ситуация, при която трябва да има 30-35% и повече, които да са гласували с „не подкрепям никого“. Хипотетично, ако това се случи, възможно е най-големият играч да спечели с половината плюс един от останалите гласове. Това обаче би означавало, че друга част от основните играчи изобщо ще спре да съществува. Една или повече партии на статуквото ще изчезнат, ако избирателната активност остане в рамките на традиционната за България. Елементарни сметки са това.

Някои твърдят, че ако гласуваме с „не подкрепям никого“ помагаме на Цека Цачева. Това не е вярно, защото първо трябва да бъде изпълнена хипотезата, която описах току-що. Освен това, ще трябва да приемем хипотетично, че ГЕРБ ще спечели на първи тур повече от 1 милион и 200 хиляди гласа. Което също е пропаганда, но в полза на ГЕРБ. Всички знаем, че трендът на ГЕРБ е отрицателен и няма как да постигнат такива резултати. На последните избори те имаха в абсолютни стойности по-малко от 1 милион и 100 хиляди гласа.

„Не подкрепям никого“ е опция за всички избиратели, които ще бъдат принудени вместо да отидат за гъби, да гласуват. Вместо да рисуват или да напишат нещо нецензурно в бюлетината, те ще могат да отидат и да заявяват своята политическа позиция: “аз нямам политическо представителство, но искам да гласувам”. Всичко това ще доведе до необходимостта, тази политическа енергия да бъде по някакъв начин легитимирана. Тези хора ще трябва да получат своето политическо представителство.

Ако все пак тези хипотези, използвани срещу опцията “не подкрепям никого”, се реализират, това би означавало делегитимация на сегашния криминалноолигархичен политически модел в България…

Как ще коментираш призивите, че дори да не виждаме своя кандидат трябва да подкрепим просто някой?

Опцията „не подкрепям никого“ ще накара хората да спрат да гласуват негативно. Хората от много години гласуват наказателно – не харесвам този, затова ще подкрепя онзи, когото също не харесвам, но по-малко.

Гласувайки с „не подкрепям никого“ тези избиратели ще могат да излязат от схемата “подкрепям по-малкото зло”. Те ще гласуват с “не подкрепям никого”, не мразейки някой кандидат, а за да покажат, че просто нямат свой кандидат и политическо представителство.

Аз съм твърдо уверен, че тези хора, които ходят за гъби, не са доволни от политичексата ситуация. Сега могат да го изразят цивилизовано и нормално. По този начин те ще ни кажат, че не искат тези кандидати, които имат в момента, а искат нещо ново.

Ще покажат, че не харесват сегашната вътрешнополитическа ситуация и играчите в нея, които не правят нищо, в защита на геополитическата ориентация на страната, не правят нищо за намаляване на зависимостта ни от руските интереси, не правят нищо за борбата с корупцията, не правят нищо срещу олигархията, която унищожава и разграбва обществения ресурс, срещу мафията, срещу тези, които унищожават природата на България, културата на страната…

Аз вярвам, че тези, които ще гласуват с “не подкрепям никого” в огромния си процент са именно такива избиратели. Техният глас трябва да бъде чут, а ако успеят да разрушат сегашният политически консенсус, това би било прекрасно…

Какъв е твоят коментар за медиите в тази ситуация?

Платената политическа пропаганда и реклама в медиите трябва да бъде забранена. Медиите могат да имат своя редакционна политика и дори официално да подкрепят някой кандидат или политическа сила, но платеното политическо съдържание трябва да бъде забранено. По света има такива примери, при това, в западните демокрации.

Когато си плащаш за участия в медиите, ти искаш комфорт, не искаш да ти задават неудобни въпроси. Платеното политическо съдържание в медиите убива политическия дебат и противопоставянето на политически идеи и ценности.

Освен това, то е и неприемлив имуществен ценз за мнозина.

Това просто трябва да спре!

Интервю на Веселин Диманов

Най-лесно е да станеш българин

14442843_1300325503335340_1908771849_n

Изказването на Пьотр Толстой дълго време ще отеква в съзнанието на повечето българи. 

Това категорично и нагло заявяване, че ще бъде купена цяла България не се прие добре и започнаха обсъждания за това до колко това изявление е възможно и вярно.

Вижте още: ПатрЕоти, къде сте? Искат да купят България

Депутатът от РБ Петър Славов обаче даде една интересна гледна точка в ефира на Нова телевизия днес сутринта.

Той призова правителството да провери дали няма схема за купуване на българско гражданство чрез купуване на имоти в страната ни.

Оказва се, че да станеш българин е най-лесно. Това обаче не е с много положителен знак за нас.

 

Това е висш представител на Русия, вече депутат, трябва да се провери дали с лесни и изгодни кредити някои руски граждани не са подпомагани да купуват тук имоти, а после да искат и гражданство, каза Славов.

Имаше предложение прагът за продължително пребиваване на чужденци у нас да бъде намален на 100 хил. лв., но това не бе прието. Не е проблем чужди граждани да купуват имоти у, нас стига да е ясен произходът на парите им и да спазват законите на страната. Думите на Толстой са арогантни, това е обида на националното ни достойнство, допълни Славов.

Срещата на реформаторите: Кой ще изберат?

d182d180d0b0d0b9d187d0be-d182d180d0b0d0b9d0bad0bed0b2-d0b8-d0b3d180d0bed0b7d0b4d0b0d0bd-d0bad0b0d180d0b0d0b4d0b6d0bed0b2

Циркът наречен „Президентски избори“ продължава с пълна сила. 

Днес главни действащи лица са хората от Реформаторския блок, които не могат да се разберат кой да бъде техният кандидат за президент.

Първо беше обявено, че Трайчо Трайков ще е човекът, който ще се бори за вота на българите.

От СДС обаче не бяха съгласни.

Пред „24 часа“ Бождар Лукарски обяви, че сините няма да подкрепят Трайчо Трайков за общ кандидат на РБ.

Той дори предложи да бъде издигнат проф. Велислав Минеков, за да е кандидатура на явен опозиционер на ГЕРБ, но ДБГ го оттегли. Малко по-късно заместници на Лукарски обясниха, че реакцията му е била емоционална заради напрежение между сините и ДБГ. И Караджов, и Трайков бяха номинирани от името на Гражданския съвет в дясната коалиция. СДС не излъчи свой кандидат.

Преди седмица лидерите на партиите в РБ уж постигнаха обединение около номинацията на Трайков. Решението си СДС взе ден преди заседанието на Изпълнителния съвет на РБ, който се очакваше да утвърди Трайчо Трайков като кандидат за държавен глава.

СДС иска отлагане на заседанието за вторник.

Продължаваме да считаме, че Караджов е автентичният десен кандидат, свързан винаги с десницата, който не е участвал в правителствата на други партии като Трайков, обясни Христов.

Той напомни, че е имало вътрешно допитване, в което Караджов води убедително пред Трайков. Затова от СДС ще поискат двамата кандидати да бъдат изслушани от Изпълнителния съвет на РБ другия вторник, тъй като Караджов е в чужбина в момента.

Решенията в РБ се вземат с гласовете на 3/4 от членовете на Изпълнителния съвет, който е от 21 души. СДС има 3 гласа, а Гражданският съвет, част от който застана зад Караджов, е с най-голяма квота – 6. Всички останали партии в блока застанаха зад Трайков.

ДБГ заяви категорично, че няма да подкрепи Караджов, тъй като той не се ползва с доверие в партията.

До момента имена не са гласувани, нека изчакаме легитимно решение, обясни Христов. Ако останалите партии подкрепят Трайков, ще приемем това решение и няма да разцепим РБ, категоричен бе обаче Христов.

На този фон преди заседанието изглежда, че е по-вероятно днес да стане ясен кандидатът за президент и той да е Трайчо Трайков. Но в дясната коалиция всичко е предпоследно…

Сбирката на Изпълнителния съвет на коалицията е в 12 ч, в него участват 21 души – шестима представители на Гражданския съвет и пропорпоционално разпределени членове от петте партии в коалицията, а решенията се взимат с 3/4 мнозинство – тоест поне 16 гласа. Самият Караджов е член на органа, но според запознати той нямало да присъства.

Ако се окаже, че само СДС са склонни на отлагане, те имат 3 гласа в съвета, тоест недостатъчно за блокиране на решение. Остава въпросът какви ще са позициите на различните членове на гражданския съвет, чиито две кандидатури останаха на масата за преговори.

Минеков към Хекимян: Вие прост ли сте?

Прочетете повече „Минеков към Хекимян: Вие прост ли сте?“

Парламентът реши: Без ДДС за дарените храни

d0bfd0b5d182d18ad180-d181d0bbd0b0d0b2d0bed0b2-d0bcd0b0d180d182d0b8d0bd-d0b4d0b8d0bcd0b8d182d180d0bed0b2

Хранителните продукти, които са дарени до 30 дни преди изтичането на срока на годност, да не бъдат облагани с данък върху добавената стойност (ДДС). Премахването на налога обаче да важи, само ако стойността на даренията на година не надхвърлят 0.5% от общия годишен оборот на данъчно задълженото лице, което ги прави.

Такива промени в закона за ДДС прие единодушно на първо четене парламентът днес по предложение на депутатите от Реформаторския блок (РБ) Петър Славов и Мартин Димитров.

Целта на поправките е да мотивират големите хранителни вериги да даряват храна, вместо да я изхвърлят. По данни на Българската хранителна банка всяка година се унищожават над 670 хил. тона храна. В същото време 21,2% от българите или 1,54 млн. души живеят в бедност.

Мотивът на вносителите е, че той оскъпява дарителството и затова търговците и производителите предпочитат да унищожават храната с изтичащ срок на годност. В резултат годишно в България се изхвърлят 670 милиона килограма храна.

Депутатите записаха, че ще може да се дарява храна с не по-малко от месец срок на годност. А за да се избегнат данъчни злоупотреби, търговците ще имат право да даряват продукти на стойност не повече от 0,5 от годишния им оборот.

Въпреки това критики не липсваха, а текстовете вероятно ше претърпят сериозни корекции между първо и второ четене.

Аз съм убедена, че ще има злоупотреби. Въпросът е колко големи злоупотреби. С кухи фирми по ДДС години наред гоним михаля. Да не стане и сега с този закон да гоним михаля“, коментира председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова.

„Това отваря дискусия за следващи преференции, които не могат да бъдат направени. ДДС върху лекарствата, върху хляба, върху книгите…“, коментира Петър Чобанов от ДПС.

„Българският опитът в последните години показва точно това, че от най-добрите намерения се получават най-големите пробиви. Ще се опитаме да поставим препятствия срещу лошите намерения на някои. За да не се провали тази идея и да не напълним някои недобросъвестни бизнесмени и търговци, трябва да има комплексен подход“, каза още Менда Стоянова.

От парламентарната трибуна Петър Славов призова парламентарните групи да се обединят около поправките, за да покажат едно „модерно измерение на дясната социална политика“.

Нова драма: СДС не подкрепят Трайчо Трайков за президент

980x551_1472726881

Реформаторския блок излъчи своя кандидат за президент. В битката за „Дондуков” 2 ще влезе бившият министър на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков.

Кандидатът за вицепрезидент на реформаторите е ген. Съби Събев.

Кой е Трайчо Трайков? 

След продължителен кръг от преговори партньорите решиха да предложат кандидатурите на Изпълнителния си съвет, който трябва да утвърди.

Трайков завършва средното си образование в Първа английска езикова гимназия, София през 1989 г., а висшето – в УНСС със специалност „Международни икономически отношения“ през 1994 г. Впоследствие специализира финансов анализ и мениджмънт в Австрия и Германия.

Започва кариерата си в един от първите специализирани консултантски компании с фокус на Източна Европа, а впоследствие се присъединява към голяма европейска консултантска фирма. Там той се присъединява към екипа на своите клиенти EVN Group. Работи там в периода 2005 -2009 г. по мениджърски и проектни задачи, консултира и Electrica SA (румънският електроразпределителен холдинг) по приватизацията на Electrica Oltenia и Electrica Moldova.

Прокурист е на „ЕВН България Топлофикация“ и на „ЕВН България Електроразпределение“.

През 2009 г. е избран за министър на икономиката, енергетиката и туризма в правителството на Бойко Борисов.

Лукарски: СДС категорично няма да приеме Трайчо за президент

Меглена Кунева, аз и всички останали министри на РБ да подадем оставки от правителството и да издигаме проф. Минеков като кандидат-президент!

Това заяви лидерът на СДС и министър на икономиката Божидар Лукарски пред „24 часа“.

„СДС категорично няма да приеме номинацията на Трайчо Трайков за кандидат-президент – той е скрит опозиционер, а ние сме част от управлението. Тази кандидатура е мимикрия“, обоснова се Лукарски.

Неговата партия държи на Гроздан Караджов – кандидат, който е приемлив за всички, без ДБГ. Централата на Меглена Кунева наложи категорично вето на този кандидат.

„Тогава да издигаме номинацията на отявления опозиционер Минеков, а не на мимикрията и скрития опозиционер и ние с Кунева и другите министри да напускаме правителството! Така е по-честно“, пусна бомбата пред „24 часа“ лидерът на СДС.

Георги Харизанов: Следващият президент трябва да има качествата на Росен Плевнелиев

c0edf51f1a08002f2e41cc915348846e

Днес ви представяме интервю с Георги Харизанов. С него говорихме за дясната политика и предстоящите президентски избори. Ще излъчат ли обща кандидатура РБ и ГЕРБ?

Засегнахме работата на съдебната система и усещането на хората за липса на справедливост. От интервюто ще разберете каква е оценката му за настоящия президент Росен Плевнелиев.

Спряхме се и на масонските организации в съдебната система. Ще разберете още нужна ли е лустрация и какви са целите пред ПП ГЕРБ за предстоящата президентска кампания. Какво още сподели пред нас, четете в интервюто:

**********

Какво знаем и какво не знаем за Георги Харизанов? С какво се занимава в момента?

От 15 години със съпругата ми се собственици на една компания, която е лидер в търговията с рекламни и промоционални сувенири. Това е дейност, която винаги съм държал встрани от всичко друго, с което съм се занимавал и може би заради това устойчиво си върви без да влияе от другите промени в живота ми, които се дължат на докосването ми до политиката.

Освен това не крия, че винаги ме е привличала политиката и обществената дейност. След края на СДС, който за мен настъпи през 2001, няколко години не се бях занимавал с политика, след което с възникването на ГЕРБ видях шанс и енергия за политическа сила, която ще съумее да побеждава БСП и това беше основният мотив да започна отново да се занимавам с политика.

2013-2014 показах, че е време да започне да се мисли по малко по-различен начин и да се отворят вратите на партиите към по-широк кръг от хора.

Тогава видяхме, че има един дефицит за говрене за ценности и със съмишленици създадохме Института за дясна политика, като първата цел, която си поставихме беше да се стигне до общо управление в десницата.

Това го постигнахме и сега продължаваме да се стремим да възродим разговора за ценности, за дясното, за консерватизма и правим това чрез беседи, телевизионно предаване и списание.

Как може да се формира термина дясна политика в България и къде се намира дясното у нас?

Най-общо казано, ако лявата политика е политика на колективизма, която жертва правата и свободите на индивида, подчинявайки го на един голям колектив и търси равенство, то дясната политика е тази, която залага на отделния индивид. Стремежът на дясната политика не е да прави хората равни, а щастливи, осигурявайки на всеки един човек равен старт, за да търси това щастие, чрез работа и осигурявайки добро бъдеще на близките си.

Накратко: Дясната политика е тази, която чрез трите основни стълба, на които се крепи – патриотизъм, религия и капитализъм – да осигури условия на всеки един човек да търси щастието си.

Тези условия са защита и неприкосновеност на частната собственост, свобода на частната инициатива, гаранция и защита на инвестициите.

Доколкото това къде се намира дясното мисля, че е ясно – в управлението. Това е добрата новина. Ако може да говорим за лошата новина това, че и като общество, и като управление ние страдаме от редица дефицити. Имаме много да наваксаме. Има много наследство, което да се преодолява и има много промени, които трябва да се случат.

Ниски данъци, справедливост, правосъдие и създаване на базови условия всеки да търси щастието си.

Смятате ли, че съдебната реформа върви към подобряване или е в застой?

Положението е много странно. Самата реформа върви за момента добре. Приеха се неща в закона за съдебната власт на второ четене, които към момента на конфликта и на оставката на Христо Иванов, никой не вярваше, че шест месеца по-късно ще могат да бъдат приети. В някаква степен и политическата класа и статуквото в съдебната система установих преминваване на едни червени линии и отстъпиха.

Което по никакъв начин не значи, че е постигнат някакъв напредък и в работата на съдебната система, и в усещането на хората за справедливост. Има още много време да мине, за да може да се даде време на самата съдебна система да заработи и тогава да се види дали има напредък и в работата на системата, и в усещането на хората за справедливост.

Как ще коментирате настоящата президентска кампания, скандалите в лявото и неизлъчването на кандидат от страна на ГЕРБ?

Ако трябва да си послужа с шега, за да опиша положението, ще кажа следното: Ситуацията в момента е да можеш и да не искаш, което е по-благоприятното да искаш, но да не можеш. ГЕРБ са в ситуация да могат, но да не искат. Това тяхно решение е само и единствено тактика. ГЕРБ могат да излъчат кандидат във всеки един момент. Не се съмнявайте в това, защото ГЕРБ бидейки лидерски  проект, ясно конструиран йерархически, там решения се взимат много лесно.

Така че очевидно от страна на ГЕРБ става въпрос на тактика, която има за цел две неща – тази неизвестност да стовари напрежението върху плещите на всички останали, а и да остави изпълнителната власт да работи на спокойствие. Тези две цели са постигнати. Както виждате всички говорят за разправии в БСП, за номинации, за генерали, за Татяна Дончева, за всичко друго, но не и да се упражняват в атаки срещу изпълнителната власт, което би било проблем.

Това са целите на ГЕРБ и те до момента успешно си ги постигат.

Проблемът в БСП е много по-комлексен и сложен, но най-кратко бих характеризирал така: Според мен Корнелия Нинова тръгна с искреното намерение да осъществи някаква форма на вътрешнопартийна демокрация. След което имената,които бяха излъчени първо от вътрешнопартийното допитване, второ от номинационните събрания, тези имена не бяха от червената олигархия и в момента, Нинова не може да осъществи първоначалните си планове, а ще трябва да се съобрази с избора на хората, които в крайна сметка й помогнаха да стане председател на партията.

Аз мисля, че ген. Радев в слаба кандидатура и тезата, че заради нещата, които се случват около нас имаме нужда от генерал на чело е нелепа.

Виждате, че Патриотичният фронт нямат този проблем, а вчера министър Ненчев беше този, който каза на глас това, което всъщност трябва да се случи, а именно обща кандидат президентска двойка на десницата, която трябва да издигната заедно от ГЕРБ и РБ.

Според вас как трябва да изглежда един президент и как оценявате мандата на Росен Плевнелиев?

Според мен бъдещият прездент трябва да изглежда възможно най-близо до това, което беше Росен Плевнелиев, в който отговор се крие и оценката ми за мандата на президента.

Росен Плевнелиев показа изключително точна, адекватна и силна външнополитическа позиция, изкара един изключително тежък мандат и беше принуден да състави две служебни правителства. Двете служебни правитеслтва станаха жертва на изклюително грозна медиийна атака. Част от тази атака понесе и лично президентът Плевнелиев, но аз мисля, че той осъществи един изключитлено достоен мандат, в много сложна обастановка, а това беше най-тежкият мандат за български президент до момента. Мога да изразя съжаление, че той не се кандидатира за втори мандат, но той зададе стандарти, към които трябва да се придържа следващият президент.  Не мисля, че има нещо в политиката на Плевнелиев, което може да се подложи на критика.

Смятате ли, че в България трябва да има лустрация?

Аз смята, че е ТРЯБВАЛО. През 2016 година този разговор е вече архаичен. Всички казват партийните лидери от едно време си отидоха, дойдоха децата им. Не съм против, не ме разбирайте погрешно, аз съм за лустрацията, но за мен е изпуснат моментът.

Борбата с комунизма за мен е приключила, това е една архаична теза, новата левица за мен са либералите. Според мен сблъсъкът в момента е консерватизъм – либерализъм, а не комунизъм – антикомунизъм. Аз съм ЗА лустрацията, но преди 25 години. Сега тя няма да даде почти никакъв резултат.

Как ще коментирате нежеланието на управляващите в момента да приемат конкретни текстове, които да разкрият тайните и масонски организации?

Такива текстове в крайна сметка се приеха. Такива кръгове, че има – има. Тези кръгове са проблем не защото по някакъв начин е злепоставящо да си масон, а защото членството в такива организации предлага една среда на нерегламентирани контакти.

Скоро се подсетих за една публикация за един съдия, който вечеряше със свой подсъдим. В това съда не видя етичен и морален конфликт, а за мен е.

Проблемът с тези оргнизации е,че тези сбирки създават друг вид близост между хората и най-вече нерегламентирани контакти между съдии, прукорори и защитници. А това са страните в процеса, която трябва да са максимално далече една от друга, ако искаме да има справедливост. Няма как хора, които всяка седмица са заедно, да застанат безпристрастно един срещу друг.

Друга актуална тема – Слави Трифонов и политиката. Какво е вашето мнение?

Това е тема, която е актуална от 15 години. Слави Трифнов е човек, който под някаква форма винаги се е занимавал с политика, влияел е на политиката и е формирал обществено мнение.

Слави Трифонов е човек, който изпя „Пътнико виден, пътнико off“, стоя на барикадите. После симпатизираше и подкрепяше вълната, която започна Бойко Борисов през 2007 година. Подкрепяше и беше част от инциативния комитет на Миглена Кунева. Не е новина, че Слави Трифонов се занимава с политика.

Дали той ще влезе в нея в лично качество е друг въпрос. Аз съм скепитичен по тази тема. Социалогическото проучване, което се цитира в неговото предаван е манипулативно. Сериозните такива засичат присъствие на Слави Трифнов в политиката, но то е просто едно прескачане на 4% бариера.

Според мен г-н Трифонов има известна разпознаваемост, но тя щеше да му свърши работа, ако преди него не се беше случил Николай Бареков. Вече хората правят много лоши паралели и това пречи в момента на Трифонов.

Според вас на какво се дължи съществуването на младия аполитичен човек? Защо младите не са запознати с нещата, които се случват в държавата?

Според мен е задължително младите да се интересуват от политика, защото дори и те да не се интереуват от нея, тя се интересува от тях. От политиците зависят много неща в живта на един човек, макар и да не ни е струва така и колкото един човек да е аполитичен. Най-малкото трябва да си информиран и трябва да има гражданско самосъзнание. Да отстоява правата си като гражданин.

Не съм съгласен, че младите не присъстват в политката. Имаме 24-годишен народен представител, имаме 27-годишен евродепутат, имаме 30-годишен директор на ЦГМ. Не съм съгласен, че нямаме млади хора в политиката, определено обаче са недостатъчно.

Младите хора трябва да започнат да се интересуват. Дори да не са пряко в политиката, в никакъв случай не трябва да са аполитични. Мисля, че след протестите през 2013 година това беше единственото положително нещо – младите хора тогава определено показаха гражданска позиция и навлязоха в политиката по един различен начин.

Дано не се налага да минаваме през втора подобна криза, за да се включват младите в политиката.

Интервюто взе: Веселин Диманов

Долу ръцете от пенсиите, ГОРАНОВ!

Лудост по време на отпуск…

Днес разбираме, че министърът на финансите Владислав Горанов иска да внесе проекта за промени в Кодекса за социално осигуряване, които предвиждат парите за втора пенсия да преминат от индивидуалните партиди на хората в обща сметка (пул), от която да бъдат изплащани. Затова сигнализираха Мартин Димитров, Гроздан Караджов и Георги Ганев от Гражданския съвет на Реформаторския блок, които дадоха пресконференция в централата на ДСБ по повод предложените от министър Владислав Горанов за промени в КСО. Част от тях се отнасят до частните пенсионни фондове.

Според реформаторите, ако се приемат промените в КСО, предложени от финансовия министър Владислав Горанов, това ще е може би най-голямата кражба, която ще се осъществи след случилото се в КТБ, заяви категорично Гроздан Караджов, депутат от РБ.

По думите му, тези промени са направени „тайно от парламента, тайно от ресорния министър и вицепремиер Ивайло Калфин“. Промените са направени изцяло нанасяйки вреда на хората, които очакват пенсии по втория стълб. На такива имат право родените след 1959 г., категорични са реформаторите.

Икономистът Георги Ганев беше категоричен, че законодателят няма право да пипа парите на хората и няма как да им ги вземе със закон. „Не знам защо финансовите министри на ГЕРБ имат маниакално желание да сложат ръка върху пенсионните фондове на хората“, добави той.

Горанов трябва да отложи внасянето на проекта за промени в Кодекса за социално осигуряване, които предвиждат парите за втора пенсия да преминат от индивидуалните партиди на хората в обща сметка (пул), от която да бъдат изплащани. Тъй като отново ситуацията е такава, че обществото не е запознато с реформата.

Мартин Димитров, Гроздан Караджов и Георги Ганев искат Горанов публично да обещае, че няма да внася текстовете, преди да са минали стрес тестовете на пенсионните дружества и преди обсъждане в широк експертен състав.

Димитров припомни, че през декември 2014 г. имаше подобен скандал. „Той нищо не успя да постигне от целите, които си беше поставил. А той иска преди да е постигнал промените от предишните му промени, да прави нови“.

Аргументът

Прехвърлянето на парите от индивидуални партиди в обща сметка, от която частният пенсионен фонд да ги изплаща на правоимащите, е, че така се създава буфер. Парите на пенсионерите, които починат по-рано от очакваната продължителност на живота им, ще отидат за изплащане на пенсии на хората, които ще живеят дълго.

Това обаче означава, че, първо, с някои изключения, парите от първоначално личните партиди на хората няма да могат да се наследяват, и, второ, обезсмисля втория стълб на пенсионното осигуряване, защото го уеднаквява в голяма степен с първия. При първия солидарен стълб парите от вноските се събират в НОИ и с тях се изплащат парите на сегашните пенсионери. Там лични партиди няма, а когато дойде време за пенсия, този, който е плащал пенсиите, образно казано, на родителите си, докато е работил, получава пенсия от вноските на работещите си деца.

Според Димитров, Караджов и Ганев идеята за създаване на „общ пул“ е национализация, която ограничава правото на хората да разполагат с парите си.

КОЙ и защо бърза ОТНОВО с промени в пенсионното осигуряване?

Ситуацията прилича на тази от 2014 година. Тогава малко преди коледната отпуската на парламента, водещата партия в управляващата коалиция реши да премести огромна сума пари от частните пенсионни фондове към държавния Национален осигурителен институт (НОИ). Предложението на ГЕРБ беше прието, но това предизвика вълна от недоволства, включително и протест пред сградата на правителството в София.

018140934_303001

 

От коментар на Иван Бедров публикуван през месец декември в „Дойче Веле” разбираме, че всеки български гражданин, роден след 31 декември 1959 година, внася по 12,8% от заплатата си в НОИ и други 5% в избран от него частен пенсионен фонд. От въвеждането на този модел през 2000 година досега, в тези фондове са натрупани около 8 милиарда лева, всеки има индивидуална сметка и получава всяка година информация за нея.

Тогава обаче министърът на финансите Владислав Горанов реши партидите да преминат към НОИ, освен в случаите, в които гражданите изрично са декларирали, че искат да останат в избрания от тях частен фонд. Същото важи и за младите, които сега навлизат на пазара на труда. Тоест – всеки, който по някаква причина не подаде декларация, се приема за привърженик на държавния монопол.

Различни анализатори и журналисти тогава разчетоха реформата на ГЕРБ, като цел да покърпи огромната дупка в НОИ, която всяка година се дофинансира от държавния бюджет.

Цитат от коментар на Иван Бедров публикуван в „Дойче веле” 2014 година.

017237261_40400

За 2015 година планираният дефицит в пенсионната система е над 2 милиарда лева. Ако парите от частните фондове заместят част от бюджетния транш, това ще помогне на финансовия министър да намали и дефицита в държавния бюджет, който самият той планира да е почти 3 милиарда или 3,7% от БВП – тоест, над допустимия 3-процентен праг. Разбира се, за да бъде улеснен министърът в намеренията си, трябва достатъчно българи да пропуснат да декларират оставането си в частните фондове – волно или неволно. Всяка една промяна в регулациите гарантира, че ще има голям брой хора, които не са научили за нея. И съответно тези хора ще бъдат автоматично прехвърлени в НОИ.

 

Имали скрит замисъл в обмисляната реформа?

Според Грозданов е възможно да има и криминална цел – да се понижи цената на най-голямото пенсионно дружество, за да се обслужи купувач, който да го купи на занижена цена. Нека министърът на финансите да заяви участва ли в тази покупко-продажба, или не.

По думите му, другата цел е, че се търси начин да се спаси НОИ, който е в хроничен недоимък на средства. Ако позволим здравата глава да понесе тегобите на болната, ще загубим с приемането на промените. Необходим е широк диалог за окончателно решение, който да спре тези прибързани промени и да даде сигурност на пазара и на всеки един от нас. Караджов се учуди от поведението на финансовия министър, защото става дума за ограбване на пари с тези поправки. Защо не се изчака резултатът от стрес-тестовете, които текат и да видим кои са гнилите ябълки между тях, запита той.

Връзката между опита за купуване на най-големия пенсионен фонд у нас – „Доверие“ преди три години, и днешната ситуация.

Думите му напомниха за опита за купуване на най-големия пенсионен фонд у нас  – „Доверие“ преди три години.  Припомням, че през 2013 година Vienna Insurance Group планира да продаде мажоритарния си дял в най-голямата пенсионно-осигурителна компания в България – „Доверие“.

За сделката тогава се състезават банкерът в изгнание Цветан Василев и Огнян Донев .

„Виена Иншурънс Груп“, собственост на  TBIH Financial Services Group N.V., притежава 92.361% в ПОК „Доверие“ чрез БЗП ГРУП и ЗПАД „Булстрад“. „Доверие“ има около 1.5 млн. клиенти, съобщаваха тогава медиите. От публикации във в. „Капитал” разбираме, че Цветан Василев е бил единственият поканен в сделката кандидат-купувач. 

Съвет: Уважаеми г-н Горанов, първо направете широко обществено обсъждане, на което да присъстват медии и журналисти.

Автор: Веселин Диманов
Източници на информация: OFFnews, Дойче Веле