Етикет: разследваща журналистика

Няма премиер, няма прокуратура: „Службите са на Делян“ – разговор с Атанас Чобанов

Прочетете повече „Няма премиер, няма прокуратура: „Службите са на Делян“ – разговор с Атанас Чобанов“

Реклами

Бойко Атанасов – следователят, повел битка срещу статуквото

5defc9afd2bdfba1bcd24e76223aad5f_XL

Днес ви представяме интервю със следователя от Софийската градска прокуратура Бойко Атанасов.

Ще прочете едно интервю, от което ще научите нещо повече за него и работата му.

Един разговор за съдебната система и зависимостите между магистратите.

Обърнахме внимание на Сотир Цацаров и приближените му.

И като за финал една интересна история.

13962573_1534751913217420_8455457677959839280_n

***********

Какво знаем и какво не знаем за Бойко Атанасов?

Казвам се Бойко Атанасов и съм следовател от 2002 година, от 1997 година съм помощник-следовател.

От 2002 година до 2005 година съм заемал длъжността следовател в 04  следствена служба в София. Преместен съм от тази служба заради подаден сигнал срещу ръководителя на службата за оказван натиск при работата ми по наказателни дела и поради тази причина от 13.12.2004г. съм заточен да разследвам ЖП аварии по влаковете до края на 2007 година. От 2007 година до настоящия момент съм преместван многократно от отдел в отдел и сектор в сектор в столичното следствие по неясни критерии — това важи и за повечето от  следователите, които не се вслушват в „съветите” как да решават делата си.

През 2008 година бях преместен за съдия в гр. Дулово без да съм кандидатствал за такава работа. ВСС се бе произнесъл по обстоятелства, които не бях заявил. Съдът отмени този произвол на ВСС.

От 2011 година до настоящия момент съм се явил на четири конкурса за градски прокурор на София. За този период, който обхваща един мандат, на този пост  постоянно се сменят административните ръководители на СГП през около година,   заради записите в Банкя, при които бе записан премиерът с градския прокурор в присъствието на разследвани лица, а това доведе до огромен скандал. При тези обстоятелства градският прокурор бе освободен в началото на 2013г.  Впоследствие градска прокуратура се управляваше на автопилот от различни временно изпълняващи длъжността и така се стигна до избора на нов градски прокурор в началото на 2014г.  като в началото на тази година постът отново бе овакантен, без да са ясни причините.

В четирите си последователни концепции за работата на СГП, съм представил основните проблеми пред ВСС, които са незаобиколим фактор, и без решаването им най-голямата прокуратура не би била в състояние да се бори с корупцията.

Какво точно представлява професията следовател? 

В момента цялата административна власт по разследване на корупцията е съсредоточена в ръцете на главния прокурор. Тази информация присъства на сайта на ВСС, но трябва да се взима предвид това, че обществото вече не се интересува от работата на съдебната система, заради множеството гафове, фалове и скандали, които възпроизвежда ръководството на прокуратурата — в това число и бившото ръководство на Софийски градски съд, който е единственият съд, разследващ политическата корупция.

Информация, резултати и присъди по тези дела липсват, а те лиспват целенасочено. Не се предприемат никакви действия, за да се въведе някакъв законово действащ  отдел в рамките на Софийска градска прокуратурата, съгласно НПК, който да разследва, а се създават някакви специализирани такива, които са подчинени на главния прокурор.

Там се водят едни разследвания, които се прекратяват и спират. След това се възобновяват и т.н.

Съмнения има, че тези дела се използват за извиване на ръце, когато се цели определен резултат при някакво гласуване, в парламента например.  Но като няма наказани, се получава така, че все едно няма извършители на такива тежки корупционни престъпления. В прокуратурата  има много тайни, а тези тайни кого обслужват?

В Софийска градска прокуратура в момента има 4-ма прокурори, които разследват тежки престъпления, свързани с  разкриване на престъпления  срещу европейския бюджет. Обемът на материали за разследвания е много голям.  Това показва и отношението на ръководството на прокуратурата, че най-вероятно прокуратурата е абдикирала от такъв тип дела.  Надзорът по граждански дела  се осъществява от  тринадесет  прокурори, което ясно показва приоритетите в работата-имитация, в работата по тежки и сложни икономически дела.

Колко опасна е тази професия? Вашата работа е да се изправяте срещу системата, а това няма как да не ви поставя в рискова ситуация.

В момента не е рискова, защото резултати от тази работа липсват. Когато и да се тръгне по някаква следа за разкриване на крупна престъпна схема, било то и от държавни служители, обикновено тези дела се спират и не се разследват. Стига се до мястото, което показва, че наистина е така и повече не се дълбае да се разкрие извършителят на престъплението.   Обратното,  в случай че прокуратурата би си свършила работата, нещо, което липсва  и не се забелязват и най-малки признаци за това, би означавало, че професията може да е опасна. Прокурори, които по всяко време са склонни на споразумение  с подсъдимия, няма от какво да се притесняват, тяхната работа може да им носи само  ползи от каквото си помислите естество.

Корупцията у нас  не се преследва, което  може да означава две неща: или  е напълно изчезнала като явление,  или е считана за нормално поведение. Ако е вярно второто – къде е ролята на прокуратурата  и на чия страна?

Какви са зависимостите в съдебната система?

Зависимостта е във ВСС и начина, по който се назначават магистратите. ВСС е политически орган — една голяма част от членовете са избрани от политически партии, на квотен принцип и то винаги  става много бързо. Така бяха назначени и  инспекторите в инспектората на ВСС от парламента набързо и без обсъждания.

Главният прокурор е назначен по съмнителен начин. Има едни такива тайни, които са видими за всички, но все пак остава тайна как точно се случват нещата. Как едни хора са предпочетени пред други, при наличие на условности и зависимости. Определено мога да кажа, че прокуратурата не функционира в законов порядък и не разследва корупционни престъпления. Това решение е взето навярно при провеждани в сряда срещи в 09:30 часа, между представители на държавното обвинение и изпълнителната власт.

На какво се дължи според вас това?

На зависимости – масонски, партийни, икономически… това няма да се изкорени. Нещата даже се задълбочават. Инспекторатът също е политически орган – той се назначава от парламента, отново на квотен признак. От управляваща коалиция си имат свои хора там. Когато аз исках да проверя главния прокурор, на мен ми беше отговорено, че инспекторатът не може да прави подобни проверки. Просто тези хора стават недосегаеми. Тях никой не може да ги разследва по никакъв повод.

Как ще коментирате темата с подслушванията – доколко са законни?

В последните години, когато съм имал за разследване големи дела, разбрах, че съм бил подслушван незаконно. Това го знам официално от бюрото за контрол на СРС, а преди това, по различни поводи, административни ръководители на прокуратурата и висши магистрати, са се опитвали да изискват от мен определено процесуално поведение по дела, което е било различно от законовото.

Какво означава това?

Да заемам длъжност, която не съществува по закона на съдебната власт.

Прокуратурата все още е в съдебната власт. Като такава, действа по нейния закон.

Административните длъжности на ръководители на съдебната власт са изрично изброени в закона. С едно движение на административния ръководител на градска прокуратура през 2013г. — Николай Николай Кокинов, съобразено с волята на Цацаров, бяха създадени нови длъжности. Такива длъжности не съществуваха до месец март, 2013 г., а ЗСВ отсъстват.

Тогава, след одобрение на главния прокурор, за завеждащ следствения отдел в Софийска градска прокуратура беше назначен Петьо Петров. Същият ми предложи да заема една длъжност, която не съществува. Аз отказах и след това ми се каза, че срещу мен има заведено дело и има план за моето задържане, но той не бил одобрен. Въпросният план е бил изготвен от тогавашния шеф на ГДБОП. Изненадах се, защото съм работил изключително добре с тях.

Писах до главния прокурор, че съм принуден да заема длъжност, която не съществува, като това ще ми донесе само негативи.

След това обаче трябваше да пиша обяснение защо съм писал до главния прокурор и изведнъж разбрах, че попадам в един омагьосан кръг. Всички те (Петьо Петров, Сотир Цацаров и Николай Кокинов) са като скачени съдове и действат като един. Договорили са се така, че да създадат такива длъжности и сектори, които да не съществуват, които да произвеждат правосъдие по един  извънзаконов начин.

По това време съм бил подслушван и това е предмет на дело, което водя в Софийски градски съд срещу прокуратурата и Окръжния съд, който е дал разрешението това нещо да се случи, като аз не съм извършил никакво престъпление, за да се налага да бъда подслушван.

Също така съм поискал от главния прокурор да се запозная с материали срещу мен от инспектората на ВСС, които са се появили на конкурса за градски прокурор през 2013г. От отговора, който ми беше даден, излиза, че аз съм неизвестен извършител и не мога да ги видя. Но това вече е масова практика в прокуратурата – да се води преписка срещу някого, въпреки че е длъжностно лице. По този начин се мачка въпросният човек.

Смятате ли, че в България има пряка зависимост между трите вида власти?

Беше необходимо още преди време да се приемат законови мерки с ясни и приложими правила, които да бъдат изпълнявани. В момента имаме едно замаскиране на съдебната реформа. Вече е приета стратегия от парламента за намаляване на мандата на главния прокурор, за прозрачност на работата и отчитане на прокуратурата. В момента имаме един закон за съдебната власт, който засили централизацията в прокуратурата. Главният прокурор и хората около него се превърнаха в едно своеобразно политбюро.

Дори промените, които бяха приети онзи ден показаха, че са съобразени изцяло и единствено с неговата воля.

Много неща, които бяха заложени не са изпълниха, като например тестове за лоялност по отношение на инспектората, които да показват кои магистрати не отговарят на нормалните морални изисквания да вземат тази длъжност.

По закона за съдебната власт най-вероятно още след лятната ваканция ще има ремонт. По ремонтирания вече закон ще започнат нови ремонти.

По отношение на взаимодействието на съдебната власт с останалите власти, тя може да има само работно взаимодействие. С изпълнителната власт такова взаимодействие не се вижда. Виждат се някакви срещи, с участието на главния прокурор, премиера и неизвестни лица, които изобщо не влияят по никакъв начин на работата. Поне видимо не се вижда да има подобрение в качеството на  работата.

Ние като обикновени магистрати не присъстваме на тези оперативки и не знаем какви решения се взимат. Обсъждат се неща, които на никого не са известни, а резултати няма! Или по-точно има — отсъстват резултати и работата по  делата, свързани с разкриване на корупция.

Може ли да кажем, че всяко едно управление в България първо покорява съдебната власт?

Не искам да се повтарям, но наистина трябва да уточним, че съдебната власт продължава да не функционира и прокуратурата е един безусловен слуга на всички управления у нас досега.

Когато Делян Пеевски беше избран за председател на ДАНС, първото нещо, което се случи, е главният прокурор да го приеме в кабинета си с карта на ДАНС, а след това решението на Конституционния съд беше, че той така и не е бил постъпил на длъжността председател на ДАНС. Кой лъже?

Получава се една шизофрения на такива високи нива, че е показателно как институциите не работят. Няма как да бъде подчинено нещо, което не работи.

И това не е само при новите управляващи. Това си е отдавна.

Функционират ли все още групировките?

Най-вероятно на този въпрос трябва да отговори г-н Борисов и главният прокурор. Има ли, няма ли СИК? До каква степен я е имало? Имало ли е контрабанда на цигари? Прокуратурата не е на тази вълна и този въпрос не я интересува. Виждаме, че главният прокурор постоянно е в някакво бързане, все нещо работят… какво работят – резултатите са тайна и за съда, и за обществото. Доколкото знам делата срещу Мирослав Найденов са прекратени, а може би в тези сбирки на министерски съвет се обсъждат и делата за авиоотряда, и други такива важни дела, които в миналото са били свързани със СИК и други групировки.

На какво ниво е корупцията в България според вас?

На много добро работно ниво. Мисля, че прокуратурата не може да се оплаче за високото ниво на корупцията. Предпоставка за това е всичко, което изброих до момента.

Румънският модел – възможен ли е в България?

Този модел очевидно работи. Той не се ползва с одобрение в нашата страна, най-вече от някои представители на ВСС, както и от високопоставени  представители в прокуратурата. За какво им е той да влиза в сила у нас и те да започнат да работят качествено? Ако се вгледаме кои са най-големите врагове на този модел у нас, който ще създаде една независима прокуратура, ще ни станат ясни много от зависимостите им в миналото и опасността те да бъдат едни от първите разследвани.

И друго – как ви се струва да имаме не малко магистрати, които да са едновременно и пенсионери, които получават заплата? Магистратите са хора, които имат висок морал и високи нравствени качества. Да получавам и заплата, и пенсия не е незаконно. Но на вас как ви се струва да се получават 1000 лева пенсия и 3-4 000 лева заплата? Ние живеем в една европейска и  демократична държава, а това положение в България да имаме действащи магистрати, които да са едновременно и  пенсионери не ми е известно да съществува в друга държава.

Младши следователи не се назначават. Защо? Защо да не може да дойдат нови кадри в тази система? Система, която се е капсоловала за близки и роднини — примерите са безброй.

Може ли да направите коментар за вечерята на Георги Костов и Ясен Тодоров в Поморие?

Най-вероятно това не е единствената вечеря, която се е състояла по подобен начин след избор на административен ръководител, на която видни кадровици да похапнат за сметка на назначения. Просто това е вечеря, която стана публично достояние заради една стрелба. Етичната комисия не се самосезира, за да се провери, а даде сериозен отпор. Прикриването на причините и случилото се изпариха и малкото останало доверие във ВСС отвътре и отвън в системата.

По-важният въпрос за мен е дали това не е дар, който е получаван, защото е извършено нещо, например гласуването. Щом дамата, която е домакин на това събитие, го прави точно в този ресторант, това означава ли, че прокуратурата е замесена с подобни хора и действия? ВСС отказа да се самопровери, за ръководството на прокуратурата.

Това е по-интересният въпрос, а с последните действия на ВСС изобщо не може да се говори за престиж на съдебната власт, защото той беше загубен окончателно. Включително и с тази софра.

Разкажете ни една интересна история от вашата работа, която ви е мотивирила да продължите да се занимавате с това през годините.

Много са нещата. Определено работата, която върша е благодарение на това, че съм бил обучен от магистрати, които са ми показали как да я върша законово. Следователят, прокурорът, наред с останалите правохранителни органи са страж на обществото. Страж, който трябва да го пази. Извършителите да бъдат наказани. Съдът наказва, но следователят и прокурорът поднасят информацията, заради която някой е наказан за извършено престъпление.

Няма да е много далеч моментът, когато ще се откажа от изпълнение на тези функции, защото виждам една огромна съпротива в системата. От колеги, от ръководството на прокуратурата и понякога се учудвам, че намирам сили да отида на другия ден на работа. Просто аз имам виждане как искам да работя, а в момента усещам отпор.

Тоест вие имате кауза, вашата работа да осигурява един по-добър живот на обикновенните граждани?

Целта на съществуването на тази професия е точно това – да има нормално функциониране на обществото.

Ако и последният човек, който има добри намерения в тази система, я напусне, какво остава за обществото? И не е ли важно обществото да застава зад тези хора?

В момента аз го играя нещо като някакъв вид ваксина, в смисъл такъв, че номенклатурните кадри от ръководството на прокуратурата ги обединявам срещу себе си. Може би наистина е по-добре да се махна и да не им преча. Съпротивата, както ви казах, е огромна. Прозрачност в работата на прокуратурата липсва — тайна е какво се случва вътре в прокуратурата, както за работещите, така и за обществото какви са резултатите от работата.

Не мисля, че аз съм единственият, който мисли различно от статуквото, но просто другите не намират сили да го кажат на глас. А това, за съжаление, се дължи на страх. Страх, който се подхранва периодично от административното ръководство с противозаконни заповеди, които се привеждат в изпълнение, а за хора, които са се клели да спазват конституцията и законите в страната при тяхното назначаване, означава едно – началото на един произвол.

Това положение в прокуратурата насажда страх и несигурност в магистратите. Страх за работата и мястото им в прокуратурата, както и страх от това да загубят една добре платена работа. Да не загубят рахата си.

Интервюто взе: Веселин Диманов

 

 

Има ли проблеми с кредитите на ПИБ – говори Димитър Стоянов от „Биволъ“

1377111_10202097069297024_270922299_n

Димитър Стоянов е разследващ журналист в „Биволъ”. Потърсихме  го по темата за стрес тестовете на българските банки и по-специално относно разследванията на кредитите на Първа инвестиционна банка (ПИБ).

От „Биволъ” разбираме, че съществуват два надзорни доклада за Първа инвестиционна банка от 2012 и 2015 г., като за това потвърждава БНБ.

Централната банка отказа да предостави официално тяхното съдържание с аргумента, че докладите представляват професионална и банкова тайна по Закона за кредитните институции, чл. 62-64.

Това обаче не е точно така – банкова тайна се явява само информацията за наличности и операции по влогове и сметки на клиенти, съгласно чл.62, ал.2 ЗКИ. Докладите на „Банков надзор“ не съдържат толкова конкретна информация и следователно не може да бъдат банкова тайна. На това основание Биволъ ще изиска двата доклада по реда на ЗДОИ.

Както знаете на ПИБ е оказана и държавна помощ. БНБ обаче отказа да отговори дали докладът от 2012 е предоставен на ЕК при искането за държавна помощ за банката. Тя си измива ръцете с Министерството на финансите, което водело кореспонденцията с Европейската комисия в областта на държавните помощи.

Освен това преди година новият шеф на БНБ Димитър Радев обеща да се изследва кредитирането на свързани лица, засечено в мащабно разследване на Биволъ за  ПИБ. Частичната информация от стрес тестовете, публикувана вчера от БНБ показва, че това не е направено. Защо?

Освен това Биволъ има информация, която установява документално, че един и същ малоимотен кипърски гражданин на име Георгиус Георгиу е получил от ПИБ кредити за над 1,2 млрд. лв.

Какво мисли за всички тези нарушения Димитър Стоянов и защо въпреки тях за ПИБ няма последствия, четете в интервюто.

********* 

Да разкрием повече за разледванията за ПИБ

ПИБ оставят трайното усещане, че не е в най-светлата част на бизнеса у нас. Собствеността, която се ползва в обществеността, като фактическа на ПИБ, всъщност е собственост, която се води на офшорни собственици. Това според мен е един много сериозен проблем.

Горовим за „Юлен“, „Витоша ски“, „Надин“, „Кремиковци“ … тези юридически лица са собственост на офшотни компании. В обществото за тях има усещането и яснотата, че стои Първа инвестиционна банка и техните капитали. Но всъщност те са собственост документално на Евдокиа Макламузи и на придобилия популярност у нас Георгиос Георгиу.

Тази ситуация бих я определил, като липса на прозрачност, която създава повече от неприятно усещане за това как се борави с капиталите в ПИБ. Аз няколко пъти съм искал информация за сметките на Валери Милорадов Петров. По закона на банките ПИБ трябваше да ми отговори, защото аз съм негов пълномощник. Имам отговор ор БНБ, че наистина от ПИБ трябва да ми отговорят, но те не вземат под внимание по никакъв начин отговора на БНБ и аз нямам яснота какво има или няма по сметките на Валери Милорадов Петров.

Петров е собственик на „VM CORPORATION“. Ще си позволя да го цитирам – преди време той ми каза, имам го на запис, че „ПИБ е най-измамната банка“. Неговата фирма получи обществената поръчка от „APIA“ за доставка на храни за румънските бедни, но тя не ги достави. В момента румънската прокуратура разследва „VM CORPORATION“, Валери Петров, високопоставени служители в ПИБ, Иван Тенев – Универсалния, групата на Мила Георгиева, известна като кървавата Мила и румънска организирана престъпна група за източването на тези 26 млн. евро.

Валери Милорадов Петров, човек без собственост. ПИБ обаче му дава банкова гаранция от 30 млн. евро. Как се дава банкова гаранция на човек, който не притежава нищо?

Именно на базата на тази банкова гаранция, румънската агенция „APIA” беше предоставила договор за доставка на храните на „VM CORPORATION“. Де факто по всичо изглежда, че ПИБ е съдействала активно за извършването на тази измама. Точно затова се разследваш служители на ПИБ за съучастие по тази схема. И това е факт – беше потвърдено и от Европейската комисия.

Нека погледнем миналото на хората, които са в управата на ПИБ. Част от тях са съпричастни към ДС.

И в един момент за всички е ясно, че резултатите на ПИБ след тези стрес тестове са най-малкото смущаващи. Какво обаче е показал стрес тестът може само да гадаем. Аз не съм икономист и не мога да коментирам, защото най-вероятно ще допусна грешка. Но е факт, че ПИБ получи държавна помощ в размерите на 1,2 млрд. лева в момента, в който рефинансира кредитите на близки до Делян Пеевски фирми, кредити, които по-рано бяха към КТБ.

Аз не мисля, че в живота има случайности. Убеден съм, че ПИБ оцелява в момента само и единствено, защото рефинансира кредите на Делян Пеевски.

Можем ли да кажем, че има лица във властта, които не искат ПИБ да фалира?

Вярвам че никой не иска ПИБ да фалира. Това би било потресаващо както за България, така и за цялата европейска икономика.

България не може да си позволи още един фалит на банка. Особено след фалита на КТБ, който беше меко мазано провокиран. Според мнозина експерти, КТБ е имала много по-добра ликвидност от ПИБ към момента, в който фалира.

Но, ако още една банка фалира в Европа, това ше бъде един много сериозен трус за европейската банкова система.

Тоест положението е такова – въпреки привидна корупционна държавата държи на крака тази банка.

Оставам с такова впечатление. Колко банки получиха държавна помощ, освен ПИБ?

Защо КТБ не получи такава държавна помощ? Защо в един момент всички институции като НЕК изтеглиха влоговете си от КТБ и къде според вас отидоха тези влогове? В ПИБ, разбира се.

В един момент се оказа, че капиталите, които бяха съсредоточени към финансовата институция на Цветан Василев, се пренасочиха към ПИБ.

Тези разследвания имат ли негативен ефект върху вас.

В момента, в който „Биволъ“, и в частност аз, започнахме да разследваме Валери Петров и групата, която е организирала източването на “APIA”, аз бях следен около седмица от хора, в дома ми беше влизано, репортери на „Канал 3“ се появиха пред къщата на Атанас Чобанов, за да притесняват жената и децата му, в момент,  в който той не беше в Париж.

Главният редактор на „Канал 3“ оправда действията на репортерите си, като заяви, че ние сме ходили по домовете на хората, които са съпричастни към групата, която е изтичила „APIA“. По-нататъшен коментар е излишен.

Можем ли да кажем, че умишлено икономисти, които са близки до властта, защитават стрес тестовете, които доста хора разкритикуваха?

Будят съмнение! Такова е моето наблюдание. Разбира се, икономист е човек, който е работил с реалната икономика. Ако визираме хора като г-н Каролев, бих казак, че неговите икономически инициативи в по-голямата си степен са провали, така че аз лично бих го определил като човек с диплома на икономист, но очевадно реалната икономика не му понася.

„Биволъ“ пубикува секретен доклад на БНБ, който ясно свидетелства за много тежки нарушения в дейността на ПИБ. Това остана некоментирано, никой от националните медии не си позволи да коментира това.

Разбирам, че ПИБ е голям рекламодател, но медиите преди всичко трябва да информират хората, а не само да печелят пари.

 

 

Интервюто взе Веселин Диманов

Източник на инфомрация: Биволъ

Разследванията им може да прочетете тук:

БНБ призна за убийствените доклади за ПИБ. Били тайни.

Димитър Радев се провали на стрес теста

 

 

След разследване на Биволъ: Прокуратурата започва проверка за незконната сеч в Габрово

Колегите от разследващия сайт „Биволъ“ отново накараха институциите у нас да започнат да си вършат работата както трябва.

След тяхната публикация с разследване кой сече и на кого са имотите в тази обалст,  сечищата в тройно защитената зона в парк Българка, Натура 2000 и вододайна зона на Габрово са проверени експресно от няколко институции.

На място са отишли инспектори от ИАГ и Басейнова дирекция, които са констатирали драстични нарушения – документни измами и унищожаване на дере на река. Сезирана е прокуратурата.

Как започна всичко?

Журналистите от Биволъ получават в редакцията си сигнал за започнала масова сеч на вековни букови гори в непосредствена близост до вододайната зона на гр. Габрово. В землището на с. Стоманеците, по пътя за известната с красотата си местност Узана са влезли дървосекачи и тежки машини, които от 10 дни секат гората, а дървения материал струпват на самия площад на селото, алармираха местни жители.

Екипт на Биволъ решава да извърши необходимата проверка около обстоятелствата за скандалната сеч  и се натъква на безразборната масова сеч.

Проверка на Биволъ показа, че организаторът на цялото безобразие е криминално проявено лице от Габрово – Георги Митев – по прякор „Лотоса“. Преди години той е бил арестуван и следствен като участник в група от т.нар. “имотна мафия” – мутри, които чрез заплахи и измами карат хора да прехвърлят на тяхно име своите имоти и недвижима собственост.

След това от сайта сезират органите.

Цялото разследване на Биволъ четете ТУК.

Отговорът на институциите

В неделя следобед на редакционната поща на Биволъ простига съобщение от пресцентъра на ИАГ. В него се твърди, че разрешителните за сеч са издадени от лесовъди на частна практика и не е необходима санкцията на директора на Изпълнителната агенция по горите.

На документите публикувани от Биволъ обаче личи подпис на инж. Тони Кръстев и печат на ИАГ. Възможно е това да е фалшификат, което предстои да се изясни, обясняват и от Агенцията.

razreshitelno-krustev-768x571

Разследването на Биволъ обаче до спирае на сечта към момена със Заповед на директора на РДГ.

От ИАГ описват следните нарушения:

Проверяващите костатират навлизането на превозни средства в частната горска територия без разрешително за достъп. Установено е, че не е поставена обозначетелна табела за имота.

И не само това!

Вчера на сайта на ИАГ беше публикувано съобщение, че лицензът на частнопрактикуващия лесовъд, допуснал изграждането на тракторен път в горска територия, в нарушение на технологичния план в землището на гр. Габрово, кв. Стоманеците ще бъде отнет.

Паралелно се активизира и „Басейнова дирекция“, която е към МОСВ. Вчера проверка на място установява, че е унищожено дерето на река Дълбоки дол през което е прокаран път за извозване на трупите. Съставени са констативни протоколи и се изготвят актове за нарушението. От Басейнова дирекция също се заканват да сезират прокуратурата.

Защо отново медиите трябва да вършат работата на институциите?

Наистина е срашно, че Опитът на местните власти да се противопоставят на сечта предизвиква заплахи и съвсем конкретен вандалски акт, демонстрация на безнаказаност и сила над закона: флагът на община Габрово е изтръгнат заедно с пилона от стената на кметството, стъпкан и изоставен насред селския площад. МВР разследва кой точно е извършил това хулиганско поругателство.

Защо обаче отново след реакцията на медиите,и по-специално Биволъ в случая, е нужна, за да се задействат институциите? Защо винаги след намесата на медии, които наистина се борят за истината има някаква промяна? Къде са институциите преди да се вдигне медйната пушилка?

Отново виждаме  връзката със знакови фигури на прехода и съвременни представители на криминалния контингент,в този случай е особено видна, подробно документирана и изпълва със субстанция термина „дървена мафия“, който често се използва без конкретни доказателства.

Утре, 3 август, в Габрово е насрочена публична дискусия по случая с участието на отговорните институции и местната власт. Биволъ ще продължи да следи темата, тъй като тя е знакова за методите и похватите за обогатяване на всяка цена от българската гора.

Източник на информация: Биволъ

За опасния живот на разследващия журналист – разговор с Димитър Стоянов

Днес ви представяме едно интервю с Димитър Стоянов.

Каквото и да кажем за него ще е малко, но това, което трябва да знаете е, че той е криминален журналист. От тези безстрашните. Гмуркащи се надълбоко, при това все в мръсните води.

От разговора ни ще разберете за най-добрите му разследвания, любовта му към професията, за разследванията му в „Биволъ“.

Какво му е коствало през всичките тези години да ни показва истината, която не винаги се харесва, но пък абсолютно винаги има последствия за тези, които имат топки да я показват?

Ще разберете дали според него има надежда за българската журналистика и една много интересна история около делото „Килърите“. 

13726698_1514478178578127_1575736360453122950_n

**********

Каква журналистика обича да прави Димитър Стоянов?

Това, което обичам и това, което много ми харесва е да работя разследвания, които генерират риск. В сферата на тъмната страна, ъндърграунда. Такова беше разследването по отношение на злоупотребите със средствата на Румънската разплащателна агенция АПИА. Това е разследване, по което в момента се води досъдебно производство в Румъния срещу отговорни фактори в Първа инвестиционна банка. Там имаше последици. Бях преследван, влизаха в дома ми, имаше заплахи от високопоставени служители в съдебната власт. Но общо взето това са разследванията, които обичам и преди да започна да работя за „Биволъ“.

Когато има ответна реакция, тогава може да прецениш до колко сериозно се приема твоята работа и какво точно си свършил. До тук, като си направя равносметка от 10.10.2010 г. съм имал поне 7 пъти директни сблъсъци по време на работа. Като говоря за физическа агресия, отделно няколко пъти съм бил заплашван. Налагало се е няколко пъти да не мога да спя две вечери подред на едно и също място.

За случая в Земен какво повече може да ни споделиш?

Земен е един много показателен случай. Това е емблематичен пример за престъпление, което се извършва в България – злоупотребата с Европейски средства.

Случаят в Земен е като представителна извадка за това как се прави тази злоупотреба. Една година живея с този случай, защото той има развитие. Всяко следващо разследване по Държавен фонд „Земеделие“ малко или много може да се свърже с този случай – като практика, като начин на извършване на престъпление, като модели, като схеми … нещата изглеждат по този начин.

Земен е есенция. Отначало големите медии се правеха, че не го виждат. След това започнаха серия репортажи за начина, по който се крадат европейски средства. Истината е, че в „Биволъ“ сме твърде малък екип и много трудно успяваме да обхванем в цялост картината. Затова работим по конкретни случаи, които са показателни .

Как би описал цялостната картина от твоя гледна точка?

Цялостната картина мога да я опиша само с една дума – разочарование. Това е разочарованието на нас българите от Европа. И на Европа от нас.

Ние постоянно искаме да се сравняваме. Ето Румъния, например, върви много напред. Да, нещата и там не са идеални, но има множество магистрати, политици и чиновници, които понасят съдебна отговорност. Имаме осъдени представители на трите власти.

Това са неща, които  у нас липсват, а престъпления определено има. Това е големият ни проблем.

Разочароващо е, че почти 10 години, след като бяхме интегрирани в ЕС, ние по-скоро вървим назад в посоката на прозрачност. Разбира се, това няма да остане без последици. Аз съм убеден, че ще понесем много тежки санкции и корекции, защото друго е немислимо. След излизането на Великобритания от ЕС мерките ще се затегнат.

Ние малко или много се надявахме, че като станем част от ЕС ще сме обект на външна регулация. Това не се случи. От своя страна явно Европа се е надявала, че като има повече средства ще се краде по-малко, но и това не се случи.

Как ще коментирате случая с Георги Костов и Ясен Тодоров, и тяхната вечеря с мафиоти в Поморие?

Това е един много конкретен случай, едно класическо разследване на нашия колега Асен Йорданов, за което той има адмирациите на целия екип и на будната част от обществото. Прекрасен, класически материал – документално доказан, с потвърждение от МВР и ВСС.

Присъствието на Георги Костов и Ясен Тодоров, а и на други магистрати, на една маса с хора от криминалния контингент, не е прецедент. Това е поредният случай.

Още през далечната 1996 г., когато стана поредната престрелка в София, тогавашният министър на вътрешните работи – Любомир Начев беше „засечен“ на последния етаж на НДК, в компанията на елитни манекенки. Пред Севда Шишманова – тогава репортер в БНТ, Начев заяви: „Не сте ме намерили. Не съм тук.“ Телевизията обаче излъчи материала. Любопитен съм как би се разиграла подобна ситуация днес.

В МВР газенето на закона е по-скоро традиция. Това е просто поредното потвърждение, че нищо не е мръднало.

Този материал на Асен Йорданов предизвика истинска буря във ВСС. Ясен Тодоров е човек с много съмнителна биография и определено за него не е изненада, че е бил на тази маса.

Ако се загледаме в миналото на Георги Костов също ще видим, че има черни петна. Той беше шеф в 9-то районно, а то е едно от полицейските управления с най-мрачна слава. За него се твърди, че е много добър професионалист, но има и други слухове. Но и неговото присъствие на тази маса също не е изненада.

Проблем е, че се разбра за това. Проблем е реакцията на прокуратурата и МВР.

Има ли изключително силна връзка между трите вида власти, като те работят, пазейки се взаимно?

Класическата формулировка за мафия е хомогенност на организираната престъпност със съдебната и изпълнителната власт. Силата на мафията се корени във връзките, които тя има и чадъра, който успява да разпъне над свои хора.

Тази връзка е факт. Проблем е, когато излезе един човек, който така или иначе е кадруван и е избран за главен прокурор, и започне да задава въпроси от ефира на една телевизия като „Ваша работа ли е на кого е заведението, в което са яли?“.

Да, моя е! Аз като данъкоплатец плащам заплатите на тези хора и някой казва, че не е моя работа. Напротив!

Голям проблем е тази реакция на главния прокурор. Във всяка една държава, за много по-малки проявления, всеки един магистрат щеше да напусне редиците на съдебната власт за уронване на престижа й.

Проблемът наистина е в реакцията, а не че някой е хванат в нарушение. Навсякъде някой е хващан в крачка. Но и навсякъде, този който нарушава закона е наказан за това.

Тук всички се защитават взаимно.

Аз разбирам поведението на Цацаров, като опит да запази Ясен Тодоров.

Как реагираха медиите на този случай? И има ли някаква връзка между това, че в същия ден, в който бяха пратени официалните отговори на МВР и ВСС по случая, избухна скандалът с Вежди Рашидов?

За съжаление в България понятието за медии се изчерпва с трите национални медии, които достигат най-лесно до хората. За мен проблем е слабата реакция на тези медии, но определено не е неочаквано. Не е прецедент, не е за първи път. Най –вероятно няма да бъде и за последен.

Медиите в България са загубили една от основните си функции – да доставят обективна и адекватна информация за нещо случило се. Да се премълчи един подобен скандал е пагубно.

И трите национални телевизии получават средства от правителството под една или друга форма. Това също оказва влияние.

Всичко това означава, че ние вървим в една посока на загуба на свобода на слово, към неглижиране на реални проблеми и към едно избирателно представяне на информация. С пълно основание, се чувствам деседент в днешно време. Както и всеки един от екипа ни.

Кое е важно да се запази, за да се спаси журналистиката?

Важно е, когато получиш обективни доказателства, че някой от твоите големи рекламодатели или донори се е издънил, ти да не кажеш „Той ми е рекламодател, не става да го излъчим.“.

Медиите имат социални функции, но тези функции са горе-долу на последно място в списъка с техните задачи. Медиите трябва да информират, алармират и да носят информация за истински важните неща. Да съобщават за деяния подобни на тези на Георги Костов и Ясен Тодоров.

Когато се премълчи подобна информация, ние вървим към автоцензура и квазидиктатура.

С кое най-много се гордееш в своята кариера и какво предстои?

Надявам се, че най-доброто предстои, защото поле за изява и теми за разследване има в изобилие. Малко са хората, които искат да работят това нещо, защото тази работа сякаш повече взема отколкото дава, но все пак някой трябва да я върши.

Като гордост … Аз като се върна назад във времето, от 2006 правя разследвания, все някой ме заплашва, бил съм нападан от действащи магистрати пред камера, бил съм заливан с бензин, но това ме кара да мисля, че в моментите, в които съм работил, съм улучвал правилните за момента теми. Определено мисля, че имам няколко попадения, но и имам да науча много. Мисля си, че едва сега започвам и че този, който си мисли, че е научил всичко, греши много. Това, от което се страхувам, е да не си повярвам твърде много.

Конкретен пример за случай, след който съм бил удовлетворен е един свързан с „Килърите“.

До края на 2010 година бях репортер в PRO.BG. Телевизията вече не съществува, а форматът след моето напускане просъществува още няколко години. За това предаване имах няколко попадения и веднъж достигнах до двама от защитените свидетели по „Килърите“ . Достигнах до едно от момчетата, защото то беше отказало да артикулира удобните за МВР тези в съдебно заседание. Той ми разказа, че тогавашният главен секретар е разпоредил да му бъде свалена охраната.

Момчето имаше родвайлер, живееше на приземен етаж и на втория ден, в който му свалиха охраната някой се опита да влезе в тях, но кучето го е нападнало.

Аз разбрах всичко това и предложих на тогавашния продуцент на това предаване Веселин Иванов и криейтив продуцента Миролюба Бенатова, да интервюирам момчето за нас. И двамата ми казаха, че няма как аз да отида и да запиша това нещо, че никой няма да се навие да ми даде подобно интервю. Но аз им казах, че ще стане.

Няколко дни по-късно възникнаха конфликти между нас, на професионално ниво и те решиха, че нямат нужда от моите услуги.

Още от преди това съм много близък приятел с един от колегите в „Разследване“ – Марин Николов. Тогава се обърнах към него с въпрос дали той е съгласен да направим материал по случая.

След един ден вече имах зелена светлина от тогавашния шеф на новините на Нова телевизия да изработя материал.

По Коледа го излъчихме.

Този случай винаги ще си го спомням с доза задоволство, защото всички ми казваха, че няма как да стане, но то стана. А и не само!

Това беше първият случай по голямо дело, където защитени свидетели, макар и без лице, говорят за него по телевизията. Имахме предупреждения да не излъчваме нищо по темата, но ние го направихме. В момента, в който го излъчихме охраната беше върната на момчето. Разказа обективно пред съда какво се е случило и делото завърши с осъдителни присъди.

Това е случаят, който ми носи удовлетворение и чувствам, че съм бил полезен. Един човек оживя заради моята работа и работата на колегите. Благодаря и на Марин Николов, че тогава ми подаде ръка.

Защо обществото не реагира на проблеми, които трябва да го ядосат?

Гражданското общество в България започна да се развива на 14.06.2013 г. В България то е много младо и крехко. То спечели няколко битки, но тепърва му предстои да изгради рефлекси – че трябва да протестира, да сваля правителства. Ние още нямаме тази зрялост на общество. Трябва да приемем, че спасението е в нашите ръце.

Има една класическа руска теза, която гласи, че спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се.

Българинът има месианско мислене, чака месията. Той вярва, че е избраният народ и за него има избран месия. Да и аз вярвам, че българите сме избраният народ, но вярвам, че избраният месия за България е всеки един български гражданин.

Интервю на Веселин Диманов

Мръсните пари захранват пеевщината и модела КОЙ

Интервю с Атанас Чобанов главен редактор на сайта за разследваща журналистика „Биволъ“. Техните разследвания разкриха връзката Пеевски-Доган-Борисов, пътят на контрабандните цигари от „Булгартабак“ за Близкия изток. Показаха и разледваха морския сарай на Ахмед Доган, намиращ се на бургаския нос Чукалята в парк Росенец, аферата „Яневагейт“, „Дюнигейт“ и извадиха на показ много други важни за обществото проблеми, в които са замесени политици, общественици и бизнесмени.

 

zx620y348_2697154

Атанас Чобанов е български журналист роден в гр. София. От 2010 година е главен редактор на сайта за разследваща журналистика Биволъ партньор на Wikileaks и OCCRP в България. Работи още като научен работник в CNRS, в лабораторията MODYCO.

13620016_1487502664609012_1103702026979311738_n

*********************

Какво е нивото на журналистиката в България?

Журналистиката у нас е в упадък като качество на материала, който се излъчва, и начинът, по който се информират хората. Задълбочаването по темите, над които журналистът трябва да бди, не е на ниво, а поддържането на баланса с властта и това тя да не скрива всичко, което е нелицеприятно като злоупотреби, корупция и т.н., също куца.

Журналистиката в България абдикира от функцията си да бъде „куче пазач“ и да налага теми, от които властта бяга. Навсякъде по света, ако има нещо, което властта не желае да бъде публично, то това действа като виагра на журналистите да работят именно върху това, а при нас действа като бром. Когато има сигнал отгоре, че не се желае да се работи по дадена тема, всички заспиват и забравят.

Дали има обажданя по телефона, СМС-и и изобщо някакви действия срещу главните редактори, оставям те да си кажат. Но има много свидетелства, че в България нещата стават по този начин. Ще дам пример: мога да цитирам американския посланик Джон Байърли, който казва, че журналисти са идвали и са се оплаквали, че Бойко Борисов плаща за позитивно отразяване и наказва за негативно.

Вие сте главен редактор на сайта за разледваща журналистика – „Биволъ“ от 6 години. Какъв е пътя на разследващия журналист и как може човек да се докаже в тази среда? Какво се изисква?

Разследващата журналистика има една особеност, че тя може да е справедлива, но не може да е неутрална. Тя е ангажирана.

Когато разследваме нещо, не го правим просто, за да покажем как стоят нещата и да има различни гледни точки, които трябва да уважаваме. Ние го правим, за да покажем гледната точка, която показва справедливостта в това, в което сме разследвали. Иначе за какво сме го направили?

Какво търсим с тези разследвания? Да покажем, че общественият договор е нарушен от институция или изобщо от някого. Разследващата журналистика заема позиция и това я прави партизанско занимание. За да бъде оправдана тази партизанщина, то тя трябва да бъде в обществен интерес. Ако видите материал, с претенции да е разследващ, в полза на някоя коорпорация или властта, каквито сме виждали за съжаление в България, това не е разследване, а поръчкови и пропагандни материали.

Стандартите за развитие на този вид журналистика са известни отдавна. Те се едни и същи от много години – да се събират доказателства, които да са неопровержими, документални, или да имаме минимум два източника. Информацията да бъде изчерпателна, подробна. Да няма празноти и да има голяма проверка на фактите.

Разследващата журналистика е мултидисциплинарен феномен, защото се налага все по-често журналистите да бъдат специалисти по теми, по които не са учили и за които нямат ценз, но те се самообразоват в хода на разследването, за да могат да отсеят достоверното от недостоверното. Задължително за разследващата журналистика е да се отдава дължимото на колегите, които са работили по дадена тема преди теб. Много рядко се случва да пишеш по тема, по която не е писал някой друг. Трябва много коректно да се цитират източниците от колегията.

Вашите разследвания са по теми, които в последно време не влизат в телевизионния ефир и много рядко са цитирани от други медии, въпреки че са защитени с доказателства. Според вас на какво се дължи това – страх, редакторска намеса?

Бих казал по-скоро, че наблюдавам периоди в отразяването на нашите теми. Има периоди, в които даже има свръх отразяване. Такъв беше случаят с Дюнигейт, когато всички медии се нахвърлиха на темата и я нищеха в продължение на седмици. По същия начин успяхме да наложим и темата Яневагейт.

Но това се дължи и на подхода, който ние изпозлваме – да пускаме информация на парче, за да видим как властта и институциите ще реагират, и съответно да докажем, че лъжат. Те се опитват да ни баламосат, че нещата не са такива, но следващата порция информация ги опровергава. Това е класически прийом, за да извадим информация от институциите, които не искат да говорят по принцип.

Така че, не винаги сме били натикани в ъгъла на игнорирането от страна на другите медии, просто в момента сме в един период, в който цитирането на наши разследвания е табу. Което табу беше пробито по най-глупавия начин от Петьо Блъсков и Фондация „Радостина Константинова“, когато отказаха да ни дадат наградата, за която бяхме номинирани, точно за темите табу. То пък се получи Ефектът Стрейзънд и навсякъде се разбра, че има такива теми, че са ни дали награда за тях, ама някой ни я е отнел. Това е парадоксът – когато се опитваш да потискаш една информация, за да не излиза, в един момент налягането се покачва и тя избива отнякъде.

Но наистина в момента сме в период, в който нямаме чуваемост, защото не следваме мейнстрийм новините. Ние следваме собствена адженда и темите, които развиваме не са тези, които наблюдаваме в големите медии. Дори се прави опит да се спускат теми, за да се заглушат нещата, които ние сме публикували, които са изключително скандални.

Може ли да дадем като пример и последната информация около празнуването на МВР заедно с представители на мафията?

Да, може. Висши магистрати, полицаи и главният секретар на МВР Георги Костов отиват на вечеря в заведението на Пламен Петков, който е началникът на Божо Кравата, който няколко дни по-късно прави кървавия екшън с Митьо Очите. Те отиват неслучайно там, а защото са поканени от един прокурор, който е в много близки отношения със собственика на заведението, който е един от босовете на организираната престъпност.

Това е много скандален случай. Трябва да се знае кой е бил там и защо. Ние имаме официален отговор и от МВР, и от ВСС, в който потвърждават, че Георги Костов е бил там, при това командирован. Ясен Тодоров, шеф на Етичната комисия е бил там, при това и той командирован. Но по това нещо се мълчи. И не само се мълчи, ами и излизат едни теми, които са претоплени манджи, неновини, които имат за цел да заглушат тази тема и на нея да не се обърне внимание. Всичко се прави с цел. Защото след време, ако попиташ главните редактори: „Защо не отразихте тайната вечеря в Поморие?“, те ще ти отвърнат „Ами имахме други теми!“. Това е стар трик, за да се насища медийното пространство с ненужна информация.

Не смятате ли, че обществото не реагира на журналистиката в последно време?

Има такъв момент. За съжаление имаме претръпване. Толкова много са разкритията за корупция и злоупотреби, а толкова малко действия има за предотвратяването им. Имаме едно премирение и едно такова балканско „Ние така ще си караме“. Няма го желанието да се борим с корупцията и да си оправим държавата.

Има воля да се скрием, да се наведем, да се снишим. Това обезверява хората, но резултатът е много трагичен – те си заминават. Емигрират е страни, където се чувстват по-добре материално и вероятно и духовно.

Има ли политически натиск към независимите журналисти?

Явно да. Свидетели сме на заплахи на журналисти, като последният случай с Вежди Рашидов например, който заплаши Георги Ангелов от БНТ. Уволнения като това на Лили Маринкова. Защо трябваше да я уволнят като журналист? Добре, новият директор не иска да работи с нея в екип като директор на „Хоризонт“, но защо изобщо се спря цялото предаване „Неделя 150“, точно няколко месеца преди изборите?

Това е чист политически ход, който ще има тежки последствия за нивото на медийната свобода в България. Политиците се изнервят, защото контролират съдебната система и всички органи, които могат да им навредят, но това, което няма как да контролират напълно е общественото мнение. И когато информацията за техните безобразия придобие публичност, това ги дразни.

Политически ход ли е оттеглянето на Делян Пеевски изчезна. Как може да тълкуваме това?

Да кажем, че временно е изчезнал. Той изчезна само физически, но моделът КОЙ все още го има. Докато има генератор на мръсни пари в тази държава, пеевщината и моделът КОЙ ще продължават да съществуват и да изкривяват медийната среда в България. И не само.

Тоест връзката Борисов-Пеевски-Доган не е по никакъв начин прекъсната?

Тя няма как да бъде прекъсната, защото тя е изконсумирана. Тоест те са „родили“ и не може да се откажат от общото си чедо, защото всеки държи другия с компромати за това как са си разделили „Булгатабак“ и са получили комисионни от по 10% за всеки. Поне според нашите проучвания нещата са станали така. Става въпрос за комисионни като част от сoбствеността и тази собственост генерира някакви печалби. Булгартабак беше генератор на мръсни пари, които идваха от контрабанда на цигари от Близкия изток. Става въпрос за около 200-300 милиона долара годишно.

Отношенията им не са приключили и няма как да приключат, според мен. Това, че Борисов се опитва да се разграничи от Пеевски, е само фасада. Пеевски може да се погрижи от чужбина да поддържа производството на контрабандни цигари и от Дубай.

Реформа в съдебната система на България може ли да доведе до промяна? Смятате ли, че тогава наистина службите да започнат да обръщат внимание на работата на журналистите?

Недостатъчно е само реформа според мен. Трябва и лустрация. Това е разликата с румънския модел. Там се извърши лустрация и затова успява независимата прокуратура. В България службите са дълбоко превзети от наследниците на ДС, които действат със същите методи. Не може да се отрече, че има млади хора, които са обучени да работят по други стандарти и искат да се реализират, и да се борят с престъпността, но над тях има едни чичковци, които са се реализирали в комунистически служби и продължават да работят под шапката на някой генерал, който държи компромати за политици и разпределя порциите в държавата.

Ако си мислите, че Доган прави това, сте в заблуда. Порциите се разпределят от няколко бивши полковници от ДС. Те имат влиянието да нареждат и на Доган, и на Бойко Борисов, защото държат за тях информация, която са придобили още в комунистическия режим.

Какво можете да кажете за Досието „Буда“? Вие първи писахте, че има втора папка по този случай.

Това е информация, която ние получихме заедно с документи, където пише, че е имало втора папка, по-малка като размер, която съдържала Досието „Буда“ от времето на ДС. Тоест Бойко Борисов е бил на отчет – дали като агент, или нещо друго – не знаем. Може да е било разработка. Нямаме представа. Но той е бил разработван по тази информация и ние мислим, че това нещо подлежи на проверка и трябва да имаме едно наум. Това обяснява много процеси. Изглежда, че Бойко Борисов е изключително зависим от проруските лобита. В правителството имаме едни министри, които са пронатовски, държат България да спазва ангажиментите си в Атлантическия съюз. И от друга страна имаме Борисов, който се огъва, не иска да дразни Русия.

България колко време не спря „Южен поток“? След като Путин каза, че го прекратява, България продължаваше да работи и да отчуждава земи. Какво значи това?

Тоест можем спокойно да кажем, че България е запазила зависимостта си от бившия Съветски съюз?

Абсолютно! Запазила е тази зависимост, особено икономическата такава е много дълбока. Знаете, че от 50 години откакто са вкарани тези тръби, в България 1 куб.м. газ не е влязъл от други държави.

За съжаление България има много мощни лобита, които се хранят от тази зависимост. Има корупционни пари, които текат от Русия към България и те опъват с 4-те копита да не се случи енергийната независимост на държавата.

Какво следва за „Биволъ“ оттук нататък?

Това, което сме започнали да правим, е една информационна система, която започва да дава резултати. В нея са съединени няколко регистъра – Търговският регистър, Регистърът на обществените поръчки, Регистър на Фонд Земеделие, и ще вкараме един регистър за интересните политически лица. Това е с цел, за да откриваме какво притежават те, в кои фирми имат участие, как се захранват тези фирми, и това е един много сериозен труд, но се опитваме да развиваме този подход, защото не само ни позволява да правим разкрития, но тази публичност много притеснява тези, които редят корупционните схеми. Те знаят, че могат лесно да изгреят на радара ни и няма да могат да предотвратят публичността.

Интервю на Веселин Диманов

Крепостта се превзема винаги отвътре

Днес на вашето внимание предлагаме интервю с Лили Маринкова, която наскоро беше неправомерно уволнена от БНР.

Преди да я изгонят (меко казано), тя беше директор на програма „Хоризонт“.

Лили Маринкова е носител на множество награди, включително „Репортер на годината“, „Сирак Скитник за радиожурналистика“ както и на „Голямата награда на Българската медийна коалиция за цялостен принос към независимостта на медиите и утвърждаването на принципите на гражданското общество“.

Решението за нейното отстраняване дойде малко след като за нов генерален директор на радиото бе избран Александър Велев.

От разговора ни с нея ще разберете какви са причините за това решение на новия директор. Има ли цензура и нарушава ли се свободата на словото в радиото?

Както и КОЙ, и чии интереси стоят зад това скандално решение на новото ръководство. Има ли връзка уволнението на Маринкова с отказа на фондация „Радостина Константинова“ да връчи награда на „Биволъ“?

13494870_1475705272455418_6105993259843677549_n

**********

Как се чувства Лили Маринкова след БНР?

Случката е твърде скорошна, за да мога да споделя нещо конкретно. По-скоро това време мина в срещи с мои приятели, с хора от Факултета по журналистика и колеги журналисти, с които говорихме за ситуацията.  Когато дълги години си в една медия , развиваш чувството за дълг и когато си извън нея, времето вече тече  по друг начин.

Разкажете какво се случи.

През всички години, в които съм работила в „Хоризонт“ е имало сътресения. Почти задължително при всяко ново ръководство. Най-проблемно е било отношението към наследството. Но моят  случая е  недообмислен, рязък и твърде неучтив. Александър Велев е отсъствал от националното радио, а и от България 15 години. Наистина известно време е работил за БНР като кореспондент но определено беше в периферията на медийните проблеми. Очаквах, че ще бъде любопитен да чуе моя скромен анализ за проблемите на програмата. Вместо това, признавам, за огромна моя изненада, сложи пред мен заповед за моето уволнение и се разделихме.  Не помня вече с какви думи. Не мога да преценя, дали това бе само демонстрация на овластяване, или поет ангажимент за моето светкавично изгонване , тъй  като още на другия ден вратите на БНР бяха затворени за мен. Не мога да реша кое е по-лошо- да изпълниш политическа поръчка, за да се овластиш, или да всееш страх и попариш овреме бледите кълнове на евентуален протест.

 Разкажете ни за длъжността директор на програма „Хоризонт“.

Аз бях на този пост  една година, но другите 30 години  са ме научили ,че директният, уважителен, приятелски  контакт се предпочита пред високомерното администратиране.  Била съм,  и то доста  години, главен продуцент на програмата. През това време създадохме нови предавания, които се утвърдиха. Но определено да се ръководи „Хоризонт“ е трудно. Особено по време на финансови колизии. В тях беше и  генезисът на миналогодишните протести.

Защо според вас радио колегията не ви защити?

Подкрепиха ме независими, свободни личности. В същото време получих информации от дългогодишни колеги за ревизионни актове и други подобни, които  категорично  доказват  тежки нарушения в първия мандат н  А.В. Но не вярват, че както тогава и сега  те ще събудят разследващите органи. Опозицията за сета е в нелегалност.

Назначението на Александър Велев политическо ли е? Дали е с цел да се заглушат теми, които не трябва да стигат до обществото?

Какво друго може да бъде, след като СЕМ, по своята конфигурация, е политически орган.Без Лозанов СЕМ се превърна в брокерско дружество

Но  политическо е и спирането на „Неделя 150“. Да свалиш от ефир преди избори най-сериозното  обществено-политическо предаване е политически саботаж.

А това редно ли е да се случва в общественото радио?

Не е редно, но заглушаването на гласове  и предавания се превръща в традиция. А.В. не е първият, а както вървят нещата, няма да е и последният лъже Нерон, който ще се  експонира върху  руините на медийната свобода. Един Тартюф ,пресмятал 15 години  дивидента от новото овластяване. Една Коробочка заровена в   дрипавите си  мераци. Една синьо-червена креатура в перманентен поклон.

Настоящият директор журналист ли е? В свои стари изказвания той самият казва, че не иска повече да се занимава с радио и се насочва да прави политика, а сега заема този пост!

Дали е журналист? За някои това е морална категория. Свидетели сме как тази професия може да бъде и злина. Особено, когато се използва за овластяване.

Какво Ви е мнението за разследващата журналистика в България?

Не е високо, но за радост има бляскави изключения.

Има ли връзка с вашето уволнение и това, че многократно сте засягали темата за Булгартабак и Сараите на Доган във вашето предаване? 

Принципът е да не  заобикаляме никоя тема. Особено неудобните. . Не знам дали това е част от причината за уволнението ми, но скоро ще разберем.

Как?

Ако ефирът ги забрави. Вижте, крепостите се превземат отвътре. Журналистиката  все повече се превръща в обител на посредственост и  грандомания,  търгуваща с индулгенции без бандерол.

Със сигурност в управленския екип на „Хоризонт“ има хора, които доброволно са поели ангажимент да доносничат.

Когато отнеха наградата на „Биволъ“, точно за тези разследвания, целта беше тези теми да станат апокрифни и само в мрежата. Вие ги връщахте в ефира. Определено е възможно да сте била неудобна.

Мотивът на журито да не бъде награден „Биволът“ постави без всякакво съмнение, границата между допустимо и недопустимо, но и посочи кой и какво пари най-силно  властта. Доскоро общуването с овластените беше само мъчително, но вече е и опасно..

Смятате ли, че е правилно в комисията по култура и медии да има точно такива политически лица, вместо журналисти?

Те са функция на Народното събрание. Те са там.

Това нормално ли е според вас? По този начин не се ли налага политическо влияние над медиите?

СЕМ е политико-икономически  орган. А изборът на директор откровена инвестиция.

Как трябва да се промени БНР, за да бъде по-свободно и журналистите да се чувстват по-освободени да работят и да правят това, което искат?

То е ясно! Политическото влияние се запази. За съжаление, програмната независимост е фикция. Но зависи от волята на журналистите да се подчиняват на това или не. Журналистът има правото, но дали има куража да откаже дадена поръчка.

Прекърши ли се българската журналистиката под политичския натиск?

Понякога има доброволно поемане на робство.   Можеш да познаеш отдалече кой към коя политическа общност е . Всеки е предсказуем и всеки е  изчислен.

Загуба на посоки и цели- на това сме свидетели. Ние сме едно разсипано общество.

Бихте ли се върнали да работите в БНР?

Разбира се! От 30 години в БНР, аз съм била по-малко от една година директор на „Хоризонт“ и то в объркан и емоционален период. Аз съм журналист през всичките тези години и това е основното, което върша. Аз обичам тази професия! Бих правила пак предавания, с удоволствие. Това те прави свободен. Цял живот се питаме какво е да си свободен? Нашата трудна работа, която те заробва с много неща, взема цялото ти време. Но ти дава много свобода.

Каква е журналистиката за Вас и каква трябва да бъде по принцип?

Журналистиката трябва да те освобождава от страха. Тя да бъде критична и аргументирана. Да не бъде късогледа. Да не бъде забита в една посока. За съжаление, човек може само да се срамува от пропуснатите възможности. Да не се държи така, сякаш има цялото време на света. Нищо подобно. Всяка изява. Всяка публикация. Всеки момент е скъпоценен.

Интервюто взе: Веселин Диманов