Етикет: Путин

Бита карта ли е Владимир Путин?

Владимир Путин доминира руската политика като неин безспорен лидер близо две десетилетия. В последователните си мандати като президент и премиер той премина през бум на икономиката, военно нашествие и възстановяване на статута на Русия като голяма сила.

Припомняме, че руският президент Владимир Путин получи най-голямата в историята на Русия подкрепа на президентските избори през 2018 година.

Прочетете повече „Бита карта ли е Владимир Путин?“

Реклами

Денят в снимки: Путинска Русия днес – кървища и арести

Масови протести, организирани от опозицията в лицето Алексей Навални разтърсиха руската столица Москва тази събота.

 

Причината е в знак на недоволство срещу отказа да бъдат регистрирани близо 30 кандидати за местните избори в руската столица, които ще се проведат през септември. Официалният мотив за отказа е, че те не били събрали необходимите около 5000 подписа за регистрация. Потърпевшите обаче отричат и твърдят, че документите за кандидатурата им са били изрядни, съобщава Дойче Веле, чиито репортери също са пострадали.

skynews-protest-russia-moscow_4729806
Пазещите реда полицаи. Снимка Ройтерс.

Руската полиция е арестувала малко повече от 1373 души, излезли вчера на демонстрация в Москва с искане за свободни избори. Това са данни на неправителствената организация „ОВД-Инфо“, според която това е най-големият брой арести от протестното движение през 2012 г. срещу завръщането в Кремъл на Владимир Путин, предаде „Франс прес“, цитирана от БТА.

Сред задържаните се отличават имената на Иван Жданов, Иля Яшин, който е близък до Алексей Навални, Дмитрий Гудков, както и един от кандидати за септемврийските избори, на който бе отказана регистрация – Любов Собол. От опозицията съобщиха още, че домовете на много от тях са били претърсвани от полицията.

skynews-protest-russia-moscow_4729805
Един от стотиците арестувани. Снимки: Ройтерс

По официални данни на полицията в Москва в демонстрацията са участвали около 3500 души, от които около 700 професионални журналисти и блогъри.

Според кореспонденти на различни чуждестранни медии, полицейските служители са използвали сила срещу демонстрантите. По данни на ovdinfo.org, десетки протестиращи са били със счупени носове, мнозина са имали рани по главите. И репортери съобщават за множество ранени демонстранти. Същевременно властите преброиха около 3500 участници в протеста.

skynews-putin-protests_4301516
Руската полиция е арестувала малко повече от 1373 души. Снимка Ройтерс

Опозицията протестира срещу недопускането на независими кандидати до местните избори на 8 септември, които се очертава да бъдат трудни за подкрепящите властта кандидати в контекста на социално недоволство.
Журналисти от АФП съобщават за извършени насилствено арести и за много демонстранти с травми по главата.

„Задържанията, непропорционалната употреба на сила срещу мирни демонстранти… са посегателство срещу основните свободи на изразяване, сдружаване и събиране“, заяви говорителка на върховния представител на ЕС за външната политика и сигурността Федерика Могерини.

skynews-protest-russia-moscow_4729804
Един от слоганите гласящ: Имаме право на свой кандидат. Снимка Ройтерс

 

Междувременно руският опозиционер Алексей Навални беше приет в болница с остра алергична реакция, каза неговата говорителка Кира Ярмиш, цитирана от „Асошиейтед прес“. Навални, който бе лишен от свобода за 30 дни заради призив за участие във вчерашния неразрешен от властите протест, е бил откаран от ареста в болница тази сутрин.

 

skynews-russia-moscow-protest_4730066
Очевидци, цитирани от Ройтерс, съобщават, че някои от задържаните дори не са били част от протеста, а просто са преминавали през района.

 

Навални, който никога не е имал алергии според говорителката, е със сериозни подутини на лицето и обрив по кожата.

Опозиционерът бе инициатор на вчерашния протест.

_108087402_mediaitem108087399

 

 

Снимки: Ройтерс

„Файненшъл таймс“: Путин е обиден

19559675_303

Причините за недоволство от режима на Владимир Путин му дават изчерпателна характеристика. Руският президент има дълъг списък от обиди и фиктивни случаи на неуважение към неговата страна.

Той е обиден от разпадането на Съветския съюз, разширяването на НАТО, а също така и от американските военни намеси в Близкия изток и какво ли още не. Само че това, което наранява Путин най-много беше характеризирано преди няколко години с няколко думи от американския президент Барак Обама.

Путин жадува за уважение. Русия, каза Обама – вече не е нещо повече от „регионална държава“, чиято реваншистка военна интервенция в Украйна по-скоро стана свидетелство за нейната слабост, отколкото демонстрация на сила и храброст. Руските действия са „проблем“, но не са най-голямата заплаха за националната сигурност на Америка. В Кремъл това навярно е предизвикало пристъп на мъчителна болка.

Такава оценка е едновременно и правилна, и погрешна. Почти по всички показатели – икономически, демографски, социални и технически – Русия е застрашена от неизбежен упадък. Но американският президент недооцени готовността на Москва да използва своите все още мощни въоръжени сили. Путин е лидер, готов да рискува, докато в същото време Западът прекалено залага на повишеното внимание. Обама също така не хвана връзката между авантюризма и наранена национална гордост. Путин преди всичко иска на световната сцена той да бъде възприеман като лидер на държава, която може като равна да води преговори със САЩ и с Китай.

Вижте още: The Times: Русия е слаба!

Ако не се случи политическо земетресение и победата не бъде получена от кандидата на републиканците Доналд Тръмп, ноемврийските избори в САЩ няма да променят основните и най-важни параметри на отношенията между Русия и Запада. Презареждането, предложено от Обама в началото на неговия президентски мандат, беше разрушено от анексирането на Крим, окупацията на Източна Украйна и руските бомбардировки на сирийския град Алепо.

Естествено, руският президент и сега има привърженици на Запад. И не само Тръмп. Лидерът на Лейбъристката партия на Великобритания Джеръми Корбин през целия си живот е бил против войните, които води Западът. Той не може да се застави да осъди тази жестока касапница, която руснаците устроиха срещу цивилното население на Алепо. Правят му компания лидерът на френския Национален фронт Марин льо Пен, а също и проруските фашистки партии в Унгария и Гърция. По такъв начин крайната левица се свързва с крайната десница. Само че на практика за всички е разбираемо, че намесата в Украйна и Сирия са израз на по-мащабна стратегия на Кремъл.

Оцеляването на режима и враждебността към Запада са двете страни на един медал. Поддръжката на популистките партии от десния и левия сектор в Европа, подкопаването на демокрацията в бившите комунистически държави и кибератаките срещу предизборния щаб на Хилъри Клинтън – всичко това е от една и съща опера. Мишена за Путин представлява либералният международен ред. Той иска поделяне на териториите между великите държави, което ще възстанови властта на Русия в нейната „близка чужбина“, а също ще увеличи ролята й в световните дела. На Запад сега няма готов отговор на неговите действия.

Полезни уроци могат да бъдат извлечени от студената война, особено за важността на такива неща като предсказуема и точна реакция. А дипломатите и стратезите трябва да освежат в паметта си някои стари правила за изграждане на отношенията между великите държави. Само че Русия не е Съветският съюз. Съединените щати със своите съюзници могат да установят принципи за изработването на основаващо се на реализма презареждане. Те трябва да започнат с неща като решителност, последователност, взаимодействие и уважение.

Най-важна е решителността. Путин е по-скоро опортюнист, отколкото велик стратег, лидер, чийто метод на проба и грешка търси слабостите на противника. Грешката на Запада е в опасението, че сдържането и сплашването могат да бъдат оценени от Кремъл като провокация. Но като не проявява решителност, Западът засилва, а не отслабва напрежението. Разположените най-отпред сили на НАТО в Източна Европа до известна степен успокоиха обществеността.

Но Вашингтон е длъжен да подава недвусмислени сигнали за границите на допустимото в Сирия и Европа, чието нарушаване няма да остане без последствия. Вторият компонент е последователността. Путин умело използва разногласията и колебанията. Европейските правителства по-специално трябва да показват, че в отношенията с Москва те могат да оставят настрана различията си.

Вместо на всеки няколко месеца, за да се подновят икономическите санкции, всеки път да дават на Русия възможността да сее раздори и съмнения, ЕС следва да промени динамиката, обявявайки тези мерки за безсрочни и да каже: санкциите ще бъде отменени само когато Кремъл коригира поведението си.

Последователността също така изисква балансиран отговор на враждебни действия. Москва трябва да знае, че кибератаките и подривната дейност водят до отговор, например, визови забрани за тези, които са тясно свързани с режима, или усилването на икономически санкции. Думата „взаимодействие“ често е използвана от тези, чиято истинска цел е покорството. Тук човек се сеща за Корбин.

Въпреки това твърдостта в отношенията не трябва да изключва признаването на взаимни интереси. Там, където страните могат да осъществяват полезно сътрудничество, да речем в борбата против тероризма или по въпросите за неразпространението на ядрени оръжия, Западът трябва да поеме инициативата за провеждане на съвместни действия. И, накрая, има такава дума като уважение. Да се каже, че Русия е слаба по почти всички параметри, означава да се изрече очевидното.

Но това не означава, че американският президент трябва публично да се противопоставя на обидчивия руски лидер, разказвайки му неприятни истини. На дипломацията е присъща сдържаността. За съжаление, ако Путин и по-нататък продължи да се преструва, че Русия е велика държава, тя с течение на времето ще престане да бъде велика страна.

Автор: Филип Стивънс, „Файненшъл таймс“.

Източник:  БГНЕС.

The Times: Русия е слаба!

bd3ed2dc249247f79d1bdc3ffdfb5f1d

Спасителите още изваждаха телата на загиналите деца от руините на училището в Идлиб, когато самолетоносачът „Адмирал Кузнецов” и руският флот тръгваха да бомбардират още сирийски градове. Междувременно Москва помоли да зареди гориво в испанско пристанище, също като в доброто старо време. Е, вярно е, че после Кремъл отмени плановете си.  

Преди дни Русия публикува снимки на чисто новата си междуконтинентална балистична ракета, РС-28 Сармат, която според руското военно министерство може да заличи площ „с размерите на Тексас или Франция“. В случай че жителите на Ларедо или Лион станат параноични от това изказване, длъжни сме да посочим, че руснаците със същия успех можеха да кажат и „с размера на Испания“.

А посланието на Кремъл е: „Ние сме велика сила, ние сме страшни. Не ни игнорирайте”.

В миналото Съветският съюз беше суперсила, почти равна по статус на САЩ. Руснаците бяха топ производител на манган, а МиГ-овете им бяха известни по целия свят. Но да погледнем на ситуацията реално – те имаха МиГ-ове, но нямаха тоалетна хартия, фабриките им се разпадаха, а магазините им бяха празни. Но дойдеше ли 9-и май, всички предшественици на РС-28 бяха изкарвани пред Мавзолея на Ленин, за да могат неговите наследници да им отдадат почит и възхищение.

По времето на Екатерина Велика била разпространена легендата, че нейният любим министър Григорий Потьомкин издигнал идилично изглеждащи села от гипсокартон по маршрута й около руските провинции. Руснаците повярвали на този мит. Защото дори и ако нещо не съществува в действителност, има значение дали другите вярват, че то съществува.

Ето, флотът на Русия се отправя към Сирия, нейните самолети бомбардират сирийски градове, войниците й загиват в Украйна под маската на „сепаратисти“, политиците й плашат съседите си, а хакерите й проникват в американските електронни пощи. Не са ли това действия и възможности на една суперсила?

А и руснаците харчат доста за отбрана. През 2014 г., с падането на цените на петрола, почти всички пера в бюджета бяха значително съкратени – с изключение на военните. Путин обясни на народа си, че гледа на разходите за отбрана като на „локомотив, който ще издърпа напред различни индустрии: металургията, машиностроенето, химическата и радио-електрически индустрии, IT и телекомуникациите“.

Но истинската опасност за Западна Европа е в надценяването на противника, коментира The Times. Много хора там гледат на Русия и нейната политика като на история за успеха. Путин им изглежда като победител – мъж, който върна гордостта и честта на сънародниците си. Той е решителен. Умен. Хитър. Той върна Крим на руснаците, пое инициативата в Сирия и предизвиква възхищението на повечето руснаци. А европейците, вместо да го демонизират, трябва да правят бизнес с него повече или по-малко по условията му. Това се чува отвсякъде.

Руското правителство разработва грандиозни и скъпи програми, като създаването на новия супер танк Армата, чиято цена от 5 милиона долара доведе до рязък спад на поръчките от 2 300 на 250. Мощният самолетоносач „Адмирал Кузнецов”, завършен през 1991 г., е истинско механично бедствие със слаби двигатели и остаряла система за изстрелване. Самият факт, че един руски кораб се налага да зареди в пристанище на НАТО на път за страна, която съвсем не е далеч, говори много.

От известно време насам руското правителство намира буфер в голям резервен фонд, който се образува от производството и продажбите на енергия, но сега и той пресъхва. В резултат на това разходите в други области биват жестоко орязвани. Например парите за здраве. Бременни жени в Москва чакат до шест седмици за ултразвук. Рентгенът и кръвните тестове се плащат от пациентите. Медици биват масово уволнявани.

Остават МиГ-овете и манганът. Познато, нали? А истинската опасност за европейците, както винаги, е в надценяването на противника.

Преди 30 години Михаил Горбачов осъзнава, че страната му не може да се конкурира със Запада в технологичните иновации и разходите за отбрана и ускори програмата за реформи. Това си беше чиста конкуренция. Случва се и в момента.

Не сме „за” кръстосване на шпаги и хвърляне на ръкавици. Но трябва да осъзнаем, че позицията на Русия е много по-слаба, отколкото изглежда.

Междувременно … 

Путин обяви, че Русия не планира да напада която и да било страна и не се меси в президентските избори в САЩ, заяви днес президентът Владимир Путин, цитиран от ТАСС и Ройтерс.

В своя реч Путин увери, че Русия не възнамерява да атакува когото и да било.

„Това е смешно, глупаво и немислимо“, подчерта той.

Руският президент обвини Запада, че преувеличава военната заплаха, която представлява страната му, за да оправдае увеличаването на собствените си военни разходи.

Русия не се меси в президентските избори в САЩ, каза Путин. „Към митичните, въображаеми проблеми се отнася и развихрилата се истерия, не мога да я нарека другояче, че Русия влияела на хода на настоящите избори за президент на САЩ“, заяви той.

 

„Нима наистина някой сериозно мисли, че Русия може с нещо да повлияе върху избора на американския народ?

Америка да не е някаква бананова република? Америка е велика държава“, каза още Путин и отрече твърденията, че Доналд Тръмп е негов фаворит в президентските избори в САЩ.

„Това са пълни глупости, това е просто средство от вътрешнополитическата борба, средство за манипулиране на общественото мнение в навечерието на президентските избори в САЩ“, заяви Путин.

Според него екстравагантното поведение на Тръмп е обмислен политически ход. „Г-н Тръмп е избрал този начин да достигне до сърцата на избирателите си. Той, разбира се, се държи екстравагантно, това всички го виждаме, но смятам, че това е обмислено“, смята той.

Той е на мнение, че световните проблеми трябва да се решават въз основа на международното право и устава на ООН. Руския президент обаче подчерта, че през последните месеци нищо в международните отношения не се променя към по-добро и заяви, че противоречията, свързани с преразпределянето на икономическата мощ и политическото влияние, само са се засилили.

„НАТО не се адаптира към новите условия“, отбеляза Путин. Той посочи, че алиансът, създаден по времето на Студената война, не се е променил оттогава.

„Терористичната заплаха в света нараства. Екстремистите са по-умни, по-силни и по-хитри от онези, които се заиграват с тях“, предупреди той. „Тероризмът може да се победи само чрез обединяване на усилията на всички държави. Днес има нужда от нещо като „план Маршал“ за възраждане на Близкия изток, каза Путин.

 

Държавният глава на Русия изрази съжаление, че Съединените щати са се постарали да провалят мирното споразумение за Сирия, което е договорил с американския си колега Барак Обама. Путин заяви, че му е трудно да работи със сегашната администрация на САЩ, защото тя не спазва никакви споразумения, включително за Сирия. Той каза, че е готов да работи с нов президент, когото и да избере американският народ, и е готов двамата да обсъдят всякакви проблеми.

Руският президент заяви, че Русия няма друг избор освен да прочисти, по думите му, „гнездото от терористи“ в сирийския град Алепо, въпреки че там има и цивилни. „За цивилните жертви в конфликти трябва да се скърби навсякъде, не само в Алепо“, каза Путин и повтори руските твърдения за убити цивилни в района на иракския град Мосул. „Камбаните трябва да бият за всички невинни жертви. Не само в Алепо“, заяви той.

Русия проявява сдържаност в Сирия, но може да изгуби търпение и да реагира на някои действия, предупреди Путин. „Не реагираме на нашите партньори по толкова груб начин. Всичко обаче си има граници. Може и да реагираме“, заяви той без повече подробности.

Източници на информация  NOVA и Vesti.bg

 

Телефон все ни свързва …

putin-borisov

Президентът на Руската федерация Владимир Путин е обсъдил по телефона редица въпроси с българския премиер Бойко Борисов, като сред тях е било енергийното сътрудничество между двете страни, предаде ТАСС, като се позова на пресслужбата на Кремъл.

Важно е да се подчартае, че наш Бойко  е инициирал разговора.

По-късно от правителствената пресслужба дадоха допълнителна информация за обсъжданите теми.

Бойко Борисов е настоял за преразглеждане на лихвите по задълженията на НЕК към „Атомстройекспорт” с оглед конкретните стъпки, които правителството вече е направило.

Обсъдена е била и подготовката на тристранна среща „България – ЕК – Русия” за газовия хъб „Балкан”. Експерти от „Булгартрансгаз” преди това ще запознаят руската страна с разработения бизнес модел на проекта.

Двамата са коментирали и ръста на руските туристи през този туристически сезон. Владимир Путин е оценил високо организацията на сигурността по Черноморието.

От официалното съобщение на руската страна става ясно, че са обсъждани също теми, свързани с търговско-икономическите отношения, както и „някои въпроси от международния дневен ред”.

Разговорът идва ден, след като Ирина Бокова се класира шеста при поредното гласуване в Съвета за сигурност за нов генерален секретар на ООН. Бойко Борисов по-рано заяви, че ако тя не е първа или втора, страната ни може да търси друга кандидатура.

От Москва вече заявиха, че подобно решение на България е нейно право и след евентуална рокада ще преценят дали да подкрепят нашия участник в надпреварата.

Преди малко по-малко от два месеца, в началото на август, Борисов отново се свърза с Путин. Тогава също беше официално оповестено, че основна тема в разговора им е била енергетиката.

В началото на миналия месец Борисов и Путин се споразумяха за засилване на връзките между двете страни в рамките на междуправителствената комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество.

Съпредседателите на тази група се срещнаха във Варна на 16 септември на форум, посветен на енергетиката.

В сферата на енергетиката един от най-големите проекти в отношенията между Русия и България е този за нереализирания газопровод „Южен поток“. Европейският парламент препоръча на България да се откаже от този проект. В края на 2015 г. той беше замразен, отбелязва ТАСС.

Сътрудничество между Русия и България съществува и в сферата на атомната енергетика, по-специално по модернизацията на АЕЦ „Козлодуй“, посочва ТАСС.

През юни България бе осъдена от Арбитражния съд при международната търговска палата в Женева да плати 550 млн. евро обезщетение на Русия заради спрения проект АЕЦ „Белене“.

Миналата седмица парламентът одобри на първо четене правителството да отпусне на НЕК заем в размер на 1.2 млрд. лв., с който тя да плати на руската „Атомстройекспорт“ за поръчаното и изработено оборудване за АЕЦ „Белене“.

Доналд Тръмп е сбъдната мечта за Русия

d182d180d18ad0bcd0bf-d0bfd183d182d0b8d0bd

Репортаж на New York Times хвърля нова светлина върху върху тесните връзки между Доналд Тръмп и Кремълските колонии в Украйни, а и където и да е.“ – цитат от сайта The Atlantic.

„САЩ разследват евентуално желание от страна на Русия, за осуетяване на президентските избори през номеври.“ – цитат от The Post.

„Няма ли да е прекрасно да се разбираме например с … Русия?“ – Доналд Тръмп, 27-ми юли.

И таз добра!

Една от най-обсъжданите версии в Америка е, че Кремълската политика определено иска да повлияе на президентските избори, което това от своя страна ще има влияние върху сигурността на страната.

Така смята и Колбърт Кинг, който коментира възможната ситуация на сайта на The Washington post. 

Според него връзката с Русия е опасна и всички, които гласуват трябва много добре да пресметнат рисковете.

Кинг пише още:

Аз имам поглед както над бившия СССР, така и над Руската федерация сега. Моята длъжност като заклет федерален служител беше да отговорям за сигурността на  Държавния департамент и чувствителна информация.

Бях току що назначен лейтант в американската армия, когато президентът Джон Кенеди активира 150000 резервисти в подготовка за военен конфликт с Никита Хрушчов.

Също така бях на пост, когато заради това, че СССР искаше да постави ядрени ракети в Куба бяхме цели 13 дни на ръба на ядрена война.

През август 1968 година САЩ наблюдаваше как Русия нахлува с войски в Чехословакия, за да се пречупи гръбнакът на движението за реформи там. Това ни убеди, че Русия е враг.

Сега Тръмп обаче, без да се крие, проявава прекалено големи симпатии към Русия и по-специално към Путин, който определя като дълбоко уважаван както в неговата страна, така и извън нея.

Много погрешно е мнението, че КГБ си е отишло и че Путин е много по-различен.

Да, някой ще каже, че Путин няма нищо общо с анексирането на балтийските държави  през 40-те години на миналия век от СССР. Но припомнете си анексирането на Киев през 2014 от Русия.

КГБ може да си отиде, но руската външна интелигентност, работеща с инициалите „СВР,“ процъфтява.

Доказателство:

Евгени Буряков, руският агент, който през 2012 г., се внедри като банкер в Ню Йорк за събиране на сведения и обменяше кодирана информация с други руски шпиони, които пък от своя страна са изпращали тайно събираната информация обратно към Москва.

Той беше хванат, бе обвинен и се призна за виновен през март.

Но дори тогава Тръмп защити Путин, като каза в национален ефир, че той не е знаел за този факт.

Но веднага се поражда въпросът – защо Тръмп толкова много защитава Русия?

Според The Post има много силни доказателства, че бизнеасът на Тръмп се поддържа от много силни руски инвеститори.

И така само заради своя бизнес и интереса на тези руски инвеститори, Тръмп е готов да смеси нещата. Готов е да прави бизнес с руски олигарси и изобщо да не се замисли до какво ше доведе това, ако той стане президент.

Тръмп определено е сбъдната мечта за Русия. А някои гласоподаватели в Америка трябва много внимателно да се замислят над това.

Автор:  Колбърт Кинг

 

 

 

Путин вдигна по тревога армията до Черно море. Защо?

Владимир Путин нареди внезапна проверка на въоръжените сили от Северно до Черно море, които са поставени в пълна бойна готовност.

Намислил ли е нещо руският президент или просто това е поредната проверка не се знае, но определено  разбуни духовете в интернет.

В пълна бойна готовност се поставят войските в Южния, част от силите и средствата на Централния и Западния военни окръзи, на Северния флот, главното командване на Въздушнокосмическите сили и командването на Въздушнодесантните войски, каза министърът на отбраната армейски генерал Сергей Шойгу на съвещание с ръководния състав.

Той разпореди проверката да продължи до 31 август.

Вижте още: Безсмъртен ли е Путин?

Според него така ще се оцени готовността на Южния окръг в много кратки срокове да разгърне самодостатъчни групировки „за локализиране на кризисни ситуации“.

Южният военен окръг на Русия вече активно се готви за стратегическите маневри „Кавказ-2016“ през септември, припомни той.

„Състояха се комплексни командно-щабни тренировки. Органите за военно управление, съединенията и подразделенията за бойно, специално и материално-техническо осигуряване проведоха упражнения по предварително развръщане на система за всестранно осигуряване на войските“, заяви оше Сергей Шойгу.

Миналата седмица Русия успешно изстреля балистична ракета от мобилната установка „Искандер-М“ при учения в Далечния изток.

В същото време Владимир Путин отиде в Крим на фона на новото напрежение с Украйна, която беше обвинена в опит за диверсия.

Вижте още: Срещата на диктаторите – Ердоган и Путин

Реакциите на интернет потребителите

В интернет определено тази новина не се подмина с лека ръка.

Хората коментираха дали това е поредното военно учение или от страна на Русия се подготвят някакви военни действия.

Много от интернет потребителите са, че тази внезапна проверка определено е знак за нов военен конфликт и дори се изказват по следния начин: „Щом дрънка с оръжия явно ще иска нещо пак.“ или „Миротворците“, не спряха да си играят на война…“.

Вижте още: Бойко на среща с Ердоган – потвърди се връзката Русия – България – Турция

Други обаче са убедени, че това наистина е поредното обучение, че се всява излишна паника и дори са на мнение, че се харчат излишни пари: „Параноята и всяването на страх у мужиците е основна задача на всеки руски ЦАР.Дрънкането на оръжие и харченето на безмислени пари само доубива петролната икономика на хаганата. Но вкарва пара в свирката на пропагандата.“

Русия и Черно море

Скоро в своя статия американското финансово-икономическо списание Forbes обяви, че  Русия е направила големи усилия за укрепване на позициите си в Черно море и е постигнала значителен напредък, разрушавайки плановете на НАТО и САЩ в региона.

Съединените щати засилиха сътрудничеството си с черноморските страни. Приканиха ги да проведат военноморски маневри и упражнения, както и обсъдиха с тях перспективите за съвместна отбраната. Защото държавите, които граничат с Русия, имат необходимостта да се защитят срещу потенциална „заплаха“ от Москва, посочва изданието.

Вижте още: Страхът от Путин в Америка

В същото време на западните страни е доста добре известно, че Русия в продължение на стотици години, вижда ситуацията с Черно море, като една от най-важните гаранции за нейната сигурност и това се потвърждава от много исторически и стратегически изследвания, според статията. В тази връзка, не е изненадващо, че през последните години Москва работи усилено, за да си възвърне предишната си славна флота.

Цялата статия можете да прочетете ТУК.

 

Бойко на среща с Ердоган – потвърди се връзката Русия – България – Турция

26-ти август.

Това е датата, на която вероятно премиерът Бойко Борисов ще замине за Анкара.

Защо?

Защото има покана от турската държава за срещи на високи ниво.

Това съобщават „Капитал“, които цитират два независими източника от правителството.

Така Борисов се очертава да бъде първият европейски лидер, отиващ в Турция след неуспешния опит за преврат, отворил пропаст между ЕС и управлението на Реджеп Тайип Ердоган.

Каква е целта на тези срещи? Ще се остави ли Борисов „да му вземат главата“ или ще потърси мост между Европа и Турция?

Второто едва ли ще се случи, като се има предвид политиката на премиера спрямо Турция, както и към другия голям и проблемен съсед – Русия.

Докато доскоро притесненията бяха как да не се допусне София да стане територия на сблъсъка между Анкара и Москва, сега се оказва, че подновеният брак по сметка между тях води до това премиерът Бойко Борисов да се задъхва в опитите си как да се поклони едновременно на изток и на юг, пише Светломира Гюрова в „Капитал“.

Още по-странно в тази ситуация е, че София не се държи като част от ЕС и НАТО, а сякаш е сама и беззащитна в света и цивилизационният избор, направен с членството в тях, може бързо да бъде жертван в името на някакви краткосрочни цели.

Определено тази среща потвърди едно:

Връзката Русия – България – Турция е официално закрепена

Димитър Бечев, научен сътрудник в Центъра за университетски изследвания на университета „Харвард“, посочва две причини защо България не успява да има последователна линия към Турция и Русия.

„Първо, мненията в публичното пространство са поляризирани, особено за Русия. Отношенията с Москва и Анкара се експлоатират вътрешнополитически. По-важната причина е, че позицията на Русия и Турция спрямо Запада непрекъснато търпи промени. И България се опитва да се адаптира към средата“, казва Бечев пред „Капитал“.

Примерите само от последните дни показват колко не се получава.

АЕЦ „Белене“ – желания за рестарт, но кой ще я строи?

Единственото възможно обяснение за унизителните коментари на Борисов как Путин не бил сърдит, когато му се обадил да си говорят за възкресяването на „Южен поток“ и АЕЦ „Белене“, е това да се привижда като някакъв коз в опитите за продажба на скъпите реактори за централата на трета страна.

Тези дни се появи и една нова теория – Бойко Борисов се държи мило към Турция и нейната политика, защото е обещано турско финансиране на проекта с руски реактори и оборудване. Схемата предвиждала като инвеститор да влезе частна турска компания и руско-турски консорциум. В замяна България щяла да получи достъп до размразения след срещата Путин – Ердоган проект „Турски поток”, наричан от Борисов „газов хъб Балкан”.

Вижте още: Турция ли ще строи АЕЦ „Белене“?

Закарването на Абдуллах Бююк на граничния пункт Капъкуле  буквално в чувал и в разрез с няколко български закона и международни конвенции, както и предаването дни по-късно тихомълком на Анкара на двама заподозрени членове на ПКК, за което се разбра само от кратки съобщения в турските медии  също не могат да се обяснят само със сложната международна обстановка.

За България и в по-спокойни времена е трудно да води последователна политика към Турция.

Позицията на Бойко Борисов спрямо случая с Бююк също се обяснява със строежа на АЕЦ „Белене“ и евентуалното турско финансиране. Но дали е така или Борисов просто не иска да се спречква с Ердоган?

Безхарактерната битка на София

Отчаяната позиция на София не може да бъде извинена нито с проклятието на географията, поставила ни в менгемето между два агресивни квазиимперски проекта, нито с това, че докато „големите началници в света“ не вземат да се разберат и решат кризите в Сирия и Украйна, за нас не остава нищо друго, освен да превиваме гръбнак и да правим съмнителни договорки под масата с авторитарните режими в Анкара и Москва.

„Проблемът е, че ние водим безхарактерна политика. Вместо ясно да формулираме и отстояваме целите си, ние гледаме да се скрием зад някой друг. Политиката да се харесаш на всички е обречена – няма решение, особено когато напрежението се увеличава“, казва отново пред „Капитал“ бившият външен министър и бивш вицепремиер Ивайло Калфин.

А резултатът е:

България става непредвидим партньор, на който не може да се разчита и още по-малко може да се уважава.

Ще настъпим ли мина в крайна сметка? 

Определено политиката на България е оримесена с паника да не настъпим руска или турска мина.

За всички анализатори обаче тази политика няма как да мине нито за смислена, нито дори за дипломатическо лавиране.

Бившият посланик на България в Москва Илиан Василев описва линията, която София трябва да следва към Москва и Анкара, като „равнодистанцирана, с уважение и достойнство, но с гръбнак и твърдост“.

Засега обаче изглежда, че премиерът Бойко Борисов е решил да лавира и да бъде непостоянен.

Решил е да не заема позиция, а по-скоро да заздрави връзката межди трите държави.

Тук обаче остават въпросите:

България повече ще спечели или повече ще изгуби от това решение на премиера? 

Докога ще се държим като държава, която е подлога и средство на по-големите?

Не е ли време да водим самостоятелна и категорична полити, заради която същите тези държави да започнат  да ни уважават?

 

 

Как Уикилийкс отнемат животи?

 

Уикилийкс придобиха известност преди шест години, заради добрата работа. Публикуваха стотици хиляди страници със секретни правителствени документи за войните на САЩ в Афганистан и Ирак, последвани от четвърт милион поверителни телеграми от американски дипломати. Работейки с големи новинарски организации, включително Ню Йорк Таймс, Гардиън и Der Spiegel, сайтът се свързваше както с отчетността, така и със смелостта за „радикална прозрачност.“

Но това претърпя промяна. С публикуването на електронни писма, умишлено насочени към саботиране на президентската кандидатура на Хилъри Клинтън, Уикилийкс се превърна от глобална платформа, в нещо напълно различно.

240px-Julian_Assange_20091117_Copenhagen_1_cropped_to_shoulders
Джулиан Асандж

Джулиан Асандж, основателят на сайта, спомена в холандско телевизионно интервю, във вторник, че млад служител от Националния комитет на Демократическата партия, е убит във Вашингтон на 10 юли, защото е предоставил информация на Уикилийкс, срещу награда от $ 20 000.

„Разобличителите полагат значителни усилия, за да ни доставят материали и често поемат последствията си!“, заяви Асандж. „27-годишен, който работеше за Националния комитет на Демократическата партия, бе прострелян в гърба и убит, само преди няколко седмици, по неизвестни причини.“

Асандж не предлага подкрепа и разбиране: „Ние не коментираме кои са нашите източници.“, каза той, когато холандският интервюиращ настоя за подробности.

seth
Сет Рич

Семейството на убития Сет Рич, впоследствие излезе с изявление, че полицията на окръг Колумбия, разследва убийството, но го представя като ограбване с фатален край. Рич, който е работил в Националния комитет на Демократическата партия от 2014 г., е бил убит в 4 часа сутринта, докато излизал от дома си и говорил по телефона с приятелката си.

„Някои се опитват да превърнат тази ужасна трагедия в политическа. И в опитите си да го направят, те всъщност причиняват повече вреда. Така възпрепятстват органите на реда да си вършат работата“, казва в изявлението си Брад Бауман, консултант от Демократическите комуникации, представляващ семейството.
„В името на намирането на убиеца на Сет, и необходимото спокойствие, нужно на семейството в този труден за тях момент, те приканват обществеността да се въздържа от излизане с недоказани теории за убийството на Сет.“-съобщи още Бауман

Асандж, от своя страна, пуска информацията в навечерието на Демократическата конвенция. Това за критиците на Уикилийкс е като знак, че предприятието вече не се квалифицира като независима платформа за насърчаване на откритост.

„Уикилийкс се е превърнал в нещо друго. Там вече няма стремеж към обективност. Когато те публикуват информация, тя е в услуга на някоя конкретна цел: за възмездие или за сметка на физическото лице. Прекрачиха границата. Ако имаха хиперлинк към смъртта на служителя Сет Рич, те сигурно щяха да го публикуват и да бъдат отговорни за това. Институциите за мен, са просто отвратителни, точно защото разпространяват всякакви инсинуации. “ – казва Джон Уондърлич, изпълнителен директор на фондация “Sunlight”.

Обезпокоителното в случая с Уикилийкс е трудното намиране на хора, които ще говорят за задкулисните им дейности. TIME се свърза с много институции, но само фондация „Sunlight“ реагираха, защото по-рано са публикували критична статия, озаглавена „On Weaponized Transparency”. В статията се подчертава, че като не успеят да предоставят лична информация, като имейл адреси и информация за кредитни карти, Уикилийкс излагат на опасност личния живот на служителите им, които стават проблем на правителствените агенции.

„Центърът за отговорна политика е в състояние да докладва, че Националният комитет на Демократическата партия поиска от Белия дом, да възнагради доносници с комисионни, без да излага ненужна лична информация“, отбелязват в статията.

„Аз се страхувам повече от Уикилийкс, отколкото от Агенцията за национална сигурност „, казва един американски адвокат, който държи да остане анонимен, отчасти поради опасения за възмездие. „В самото начало, те са действали като издатели и журналисти. Идеята, че тези негодници обръщат играта в своя полза, дава голямо отражение. Оказва се, че са безпринципни. „

Усилията ни да достигнем до служител на Уикилийкс по телефона, чрез съобщение и имейл, за коментар по темата, бяха неуспешни.След като турски служител, работещ за тях в Северна Каролина, злепостави сайта миналия месец като публикува линкове, в които са изложени лични имейли и телефонни номера на около 20 милиона турски жени, Уикилийкс публикува в Туитър: „Един журналист, който не може да поеме отговорност за своята грешка, а в този случай, катастрофална грешка, просто няма да продължи да работи в областта на журналистиката.“

И когато Едуард Сноудън туийтна, че Уикилийкс са „враждебно претенциозни “ към тази грешка, Уикилийкс го обвиниха, че се опитва да се подмаже със следния отговор: „Обстоятелствата няма да ви спечелят помилване от Клинтън!“.

43794-Edward_Snowden
Едуард Сноудън

Едуард Джозеф Сноудън е американски разобличител, шпионин и системен администратор. Той е работил за ЦРУ и Агенцията за национална сигурност на САЩ. Живее в Москва от 2013 г. Убежище му е дадено от президента Владимир Путин, с помощта на адвокат на Уикилийкс. Това става, след като властите в САЩ издадоха заповед за ареста му, след оповестяване на операциите на Агенцията за национална сигурност. И Джулиан Асандж – журналистът и интернет активист, основател на Уикилийкс е преследван от закона. През август 2010 г. е обвинен от шведската прокуратура в нападение и изнасилване на 2 шведки, но скоро обвинението в изнасилване е оттеглено. В свое интервю Асандж отрича твърденията за нападение и изнасилване и ги определя като злонамерена маневра срещу Уикилийкс. През декември 2010 г. Асандж, тогава в Британия, научава, че Швеция е поискала екстрадирането му. На 19 юни 2012 г. той поисква политическо убежище от правителството на Еквадор и се установява в посолството на тази страна в Лондон.

„Сноудън е реформатор, а Асандж наистина е революционен анархист, който просто иска да направи бум. Двамата млади и русокоси бегълци, са издирвани за излагане на държавни тайни. Но целите им са различни.“ – казва в заключение виден адвокат, който пожела да остане анонимен.

Източник: time.com
Снимки: Уикипедия

Светла Енчева: На Бююк не е дадено правото да се защити и да обжалва

Светла Енчева е журналист, социолог, блогър (автор на „Неуютен блог“), активист в областта на човешките права. Работи на свободна практика, като посвещава усилията си основно на сайта за човешки права „Маргиналия“. Завършила е специалност „Философия“ през 1998 г. Преподавала е социология в Югозападен университет „Неофит Рилски“ от 1998 до 2009. От 2009 до 2015 работи като анализатор в Социологическата програма на Центъра за изследване на демокрацията. Свири несистемно на бас китара.

Потърсихме я за коментар относно разразилата ситуация около екстрадацията на Абдуллах Бююк.

Съгласна ли сте, че с екстрадирането на турския гражданин Абдуллах Бююк е „нарушен всеки един закон“, каквато теза изказа адвокат Николай Хаджигенов днес пред  БТВ?

Уважаваният от мен адвокат Хаджигенов се е изразил образно. Едва ли при извеждането на Бююк до границата е нарушен Законът за висшето образование например. Но по-важното е, че е нарушена Конституцията на България, в която се казва, че сме правова държава. В една правова държава структура на МВР, каквато е дирекция „Миграция“, не може да си позволи да действа в противоречие с решенията на съда. Нарушен е и Законът за чужденците в Република България, в чийто чл. 39, ал. 2 пише, че принудителното отвеждане до границата и експулсирането се извършват под „наблюдение от омбудсмана на Република България или от оправомощени служители от неговата администрация, както и от представители на национални или международни неправителствени организации“. В Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи се казва, че всеки има право на справедлив съдебен процес. На Бююк не е дадено правото да се защити и да обжалва, дори адвокатът му не е уведомен за отвеждането му до границата. Още по-важно е, че се поставя на риск и правото на живот на предадения, защото Турция се готви да върне смъртното наказание, за да го използва срещу гюленистите. Нито българското, нито европейското законодателство допускат налагането на смъртно наказание. То не се приема и от Съвета на Европа.

Какви могат да са международните последствия за България? Очаквате ли реакции от ЕС и правозащитни организации?

Правозащитни организации отдавна алармират за различни форми на погазване на човешките права в България, но от това няма ефект. Наскоро дори ООН обърна внимание, че у нас търсещите убежище се третират като престъпници. Ако адвокатът на Бююк заведе дело в Страсбург (не съм убедена обаче, че това може да стане, ако клиентът му няма възможност да го упълномощи), България е много вероятно да бъде осъдена. Но страната ни и от присъдите на Страсбург не се стряска. Надявам се да има реакции от страна на европейски страни и институции, както и на Съвета на Европа.

Приемате ли за достоверно днешното обяснение на премиера Борисов, че екстрадирането на Бююк се е наложило заради заплахата от страна на Турция с нова бежанска вълна?

Премиерът не каза точно това. Той каза, че главната му цел е България да не бъде „залята“ от бежанци, но че не това е причината за предаването на Бююк. Каза също „Трябва да направим така, че Турция да третира България по различен начин от всички страни в Европа“. Ако мога да си позволя да използвам малко черен хумор – това вече е направено. Лично аз съм склонна да мисля, че България толкова панически се страхува да не би в страната ни случайно да припари някой бежанец, който да вземе, че да остане, а не веднага да избяга в Германия, че предаването на Бююк е най-малкото, което държавата би направила, за да си гарантира спокойствието. Отделно, не трябва да пренебрегваме и един друг сюжет – стоплянето на отношенията между Турция и Русия. Прави ли ви впечатление, че националистическите ни партии и коалиции, които преди непрекъснато говореха колко страшен и лош е Ердоган, след опита за преврат си мълчат (като изключим критичните изказване на Красимир Каракачанов и Велизар Енчев по повод на екпулсирането на Бююк)? Защо ли?

За съжаление, сега най-много директорът на „Миграция“ да го отнесе. Макар на всеки, който има и малко понятие от МВР, да му е ясно, че това е толкова строго йерархизирана структура, че граничи с фантастиката решение от такъв мащаб, каквото е предаването на Абдуллах Бююк, да се извърши поради личната воля на директора на една дирекция, била тя и „Миграция“.

Съществува ли подобен случай в последните години  – екстрадиране на чужд гражданин в нарушение на закона?

Нямам данни. За това трябва да питате някой миграционен адвокат, какъвто аз не съм. Директорът на дирекция „Миграция“ обаче сам каза, че само от началото на годината са принудително изведени от страната над 500 души, но той не е уведомявал омбудсмана и неправителствени организации, защото нямал „разписано писмено задължение“. Това е нарушение на Закона за чужденците, в който ясно е указано какво трябва да се прави. За директора на „Миграция“ очевидно да има лична заповед е по-важно от това, какво пише в закона.

По какъв начин този случай е показателен за все по-силното настъпление на диктатури в региона в лицето на путинска Русия и ердоганова Турция? Има ли сили за противодействие България и какви са те ?

Не разбрах съвсем смисъла на въпроса. За връзката с Русия споменах по-горе. Но тази тенденция към диктатури толкова близо до България е плашеща. И тук вече не става дума за ислям, а просто за диктатура. Затова и православна Русия и мюсюлманска Турция толкова се харесват напоследък. Още по-страшно е, че тези диктатури всъщност се позовават на „народа“, като по този начин имитират демокрации. Огромна част от руснаците си искат Путин. Ердоган иска да върне смъртното наказание, защото „народът иска“. Тук се сещам за българския шоумен с политически амбиции Слави Трифонов, който беше казал, че ако народът иска да ходим със зелени гащи, всички ще ходим със зелени гащи – според него това е демокрацията. За съжаление, либерално мислещите хора в България, на които им е ясно, че съвременната демокрация включва и неща като върховенство на закона и права на малцинствата, са критично малко.

Интервю на Александър Малинов