Етикет: Протестна мрежа

Слуховете за смъртта на „Протестна мрежа“ са силно преувеличени

Лъчезар Косев е от създателите на „Протестна мрежа“ (ПМ), който участва в антиправителствените демонстрации от първия ден.

Днес ви представяме неговия отговор във връзка с публикувания вчера от „Гласът на младите хора“ коментар на Манол Глишев. В коментара си, Манол Глишев изказа своето мнение по темата с „Протестна мрежа“ и присъединяването на нейни основатели към политическото движение „Да, България“.

Публикуваме изпратеното до редакцията ни право на отговор на г-н Косев с незначителни редакции, незасягащи съдържанието и обема на отговора.

%d0%b1%d0%b3%d0%bd%d0%b5%d1%81
Снимка: БГНЕС

 

Като един от основателите на „Протестна мрежа“ искам добронамерено и коректно да отговоря на публикацията „Да, Протестна мрежа“ на „Гласът на младите хора“ от 26.02.2017 г. Благодаря на „Гласът на младите хора“ за тяхното желание да отразят мнението не само на автора Веселин Диманов, на цитирания Манол Глишев, но и на нас от „Протестна мрежа“.

Първо, благодаря на Веселин, че цитира основополагащите документи на „Протестна мрежа“, и че гледа критично към „Протестна мрежа“ през тяхната призма.

Да, можем напълно да потвърдим, че ПМ „не може да подкрепя политически формации и партии“, и че „няма партийни функции или амбиции“. Също така, действително сме се разграничавали не от една или две личности или групи, които са се опитвали да вкарат ПМ в някакви партийни гешефти и хитри планове, прикривайки се под всякакви форми. Всичко това не се е променило за нас още от ден 1-ви на съществуването на Мрежата. Ще се върна към това след малко, с факти.

Уважаемият господин Манол Глишев пита – „Някой протестира ли за нещо у нас?“. Честният отговор е, НЕ. Дори да се организират протести, на тях идват няколко десетки участници и те имат повече символичен характер. Би било много лесно да посочим ПМ и да кажем – „Ето, заради тях, те не правят нищо“. След огромната вълна на гражданската енергия от лятото на 2013 г., сега е време на затишие, нещо като „зимата на нашето недоволство“ – досущ като в романа на Стайнбек – сега е време, в което малцинството идеалисти страда, заобиколено от мнозинство недоволни от бедността си хора, които обаче не правят пряката връзка между справедливостта и просперитета. Но още по-тъжната прилика с романа е желанието за самоизяждане, озлоблението на идеалиста от неуспеха да повлияе не само на мнозинството, ами дори и на най-близките си. Това, което днес виждаме като „приятелски огън“. Вместо да се сочим обвинително с пръст, не е ли по-разумно да почакаме предстоящите избори? По всичко личи, че след тях ще има всички предпоставки за събуждане на гражданската енергия. Зимата ще отмине.

Относно твърдението че „Протестна мрежа“ се е превърнала в „Да, България“ – това не отговаря на истината.

Първо, ПМ е хоризонтална структура. Наистина, а не само на думи. За да вземе каквото и да е решение ПМ, има един-единствен механизъм – чрез гласуване и подкрепа от поне 66% от хората в Мрежата. Няма абсолютно никакво значение дали са те давали десетки пъти по телевизора, или си най-гръмогласният на площада, дали си станал част от Мрежата преди 2 седмици, или си от началото. Когато има гласуване, ти участваш само с един-единствен глас. Както всички други в ПМ. Това не значи, че в Мрежата няма неформални лидери. Всеки може да се превърне в такъв – ако донесе смислена идея и вдъхновение да убеди мнозинството да я реализират. Но и всеки неформален лидер може, и често бива изместен от следващ с по-навременна и смислена идея, с повече енергия.

Второ, през няколкото години от своето съществуване вътре в ПМ десетки пъти е поставян въпросът за конвертиране на Мрежата в партия. Изключително последователно спрямо първоначалните ни принципи, този въпрос ВИНАГИ е бил отхвърлян. Защото мнозинството от хора в Мрежата не сме искали да подменим онова, с което сме стартирали.

Няма да намерите НИТО ЕДНО решение или позиция в които ПМ да подкрепя (камо ли пък да основава) даден партиен субект. В крайна сметка на всички хора, търсещи такова развитие, им се наложи да реализират партийните си виждания (ДЕОС, „14 юни“, „Да, България“) ИЗВЪН ПМ, в тяхно лично качество.

Заради всичко това, да се твърди, че ПМ се е „превърнала“ в „Да, България“, е изключително грубо изкривяване на фактите. Да се слагат двете под общ знаменател – също. ПМ нито участва, нито може да носи отговорност за това, което прави „Да, България“. Ние сме независими едни от други, за добро или за лошо.

Това разграничение не трябва да се разбира и като неприятелска позиция спрямо ДЕОС, или „14 юни“, или „Да, България“. Мнозинството хора в ПМ, продължават да виждат смисъла и мисията на Мрежата в гражданския сектор. Но едва ли има здравомислещ човек, който да не иска и да види автентични партии със същите ценности и кауза като тези, заради които бяхме заедно на улицата стотици дни. И да не желае техния успех.

Една не малка част от основателите на „Да, България“ излязоха и от „Протестна мрежа“. Би било учудващо, ако не им желаем доброто в новото им партийно поприще. Същевременно – ако забравят откъде са излезли и изменят на принципите и мисията, с която стартираха, ПМ няма да се поколебае да им го каже в лицето. Вярвам, че ако ПМ се отклони, те биха направили за нас същото.

Нека обаче правим разлика между грешки на растежа и съзнателната подмяна на ценностите и идеите. „Да, България“ направи и някои грешни стъпки. Никой не е съвършен. Но не е ли редно да можем да правим разликата между стъпки накриво и генерално сбъркана посока? Между грешки на растежа и подмяна? Какво е това настървение на довчерашните приятели, които днес са по-жестоки и от троловете на статуквото?

Относно „снобското самодоволство на фона на пълния обществен неуспех“ – не, г-н Глишев. Не една или две грешки направи и ПМ. Всъщност точно наобратно е – нас силно ни боли от обществения неуспех на хората да осъзнаят пряката връзка между своя нисък стандарт на живот и избирането, и търпенето на престъпници като управляващи. Боли ни от това, че сякаш мнозинството хора смятат протестите от лято 2013 за безсмислени и непостигнали нищо, и заради това днес си стоят вкъщи „защото няма смисъл“, което изобщо не е така. Самодоволството пък остава за онези, които утре пак ще се отзоват във властта необезпокоявани. А ние – сигурно с Вас пак ще сме на улицата, независимо дали ще сме 50 или 50 000. Точно заради това, помислете малко повече преди да хвърлите камък. Вие за толкова безгрешен ли се имате?

И накрая, г-н Глишев, когато говорите за „меките Марии от ПМ“, ще си позволя да Ви напомня, че не един или двама от нас са арестувани по няколко пъти заради блокиране на кръстовища и скъсване на заграждения, и други видове гражданско неподчинение. Не мисля, че на дело сте направил нещо повече от нас, за да си позволявате подобно презрително отношение. Аз няма да отговоря на подобни ниски топки. Не ни отива да си говорим по такъв начин. Не ни е на нивото. Нито на Вашето, нито на нашето.

Впрочем, ако имате план за нещо по-добро и истинско от „Протестна мрежа“, ние можем само искрено да Ви пожелаем успех в реализирането му. Колкото повече, толкова повече.

П.С. Слуховете за смъртта на ПМ са силно преувеличени.

„Да, Протестна мрежа“

Движението „Протестна мрежа“ беше създадено на 7 август 2013 г. след  недоволството на голяма част от обществото срещу властта на олигархията, и конкретно срещу правителството Орешарски.

От сайта на движението разбираме, че:

Протестната мрежа следва да се превърне в постоянно действащ инструмент за съгласувано гражданско участие и контрол, готов да да се противопостави на всяко управление, което подкрепя олигархични структури, корпоративни интереси и действа против ценностите на свободата, демокрацията и гражданското общество.

Протестната мрежа се съгласява и приема доброволно следните ограничения на своята дейност: за да остане надпартийна, не може да подкрепя политически платформи и партии.

За да бъде част от Протестната мрежа, всяка група трябва да отговаря на следните критерии: да представлява непартийно сдружение на граждани, което няма партийни функции или амбиции.

Група може да бъде отстранена от Протестната мрежа при наличие на провеждане на партийна политика или дейност„.

Това е само част от прокламацията в сайта на движението.

Публикуваме коментара на Манол Глишев, който потърсихме за мнение по темата с „Протестна мрежа“ и присъединяването на нейните основатели към политическото движение „Да, България“.

12363198_10207812864816947_6054020930371257275_o

„Протестна мрежа“ ли?

Някой протестира ли за нещо у нас? Не, даже напротив – цари тишина и спокойствие. Сякаш всички са доволни. Следователно не съществува нищо протестно, било то мрежа или настроение. Отделен въпрос е дали това е добре, или зле. Просто отбелязвам факта.

Всъщност бившата „Протестна мрежа“ се превърна в партията „Да, България“, което не е чак толкова зле. Или поне щеше да е добре, ако тази партия, и коалицията около нея, имаше някакви реални шансове и желания за влизане в следващото Народно събрание, пък и за действителна борба с българските мафии. Такива шансове и желания обаче на практика не са налице.

„Протестна мрежа“ и „Да, България“, за мое огромно съжаление, са безсрамен провал. Тъкмо безсрамен, защото продължават да трупат снобско самодоволство на фона на пълния си обществен неуспех. Аз съм първият, който ще признае, че прави лоши прогнози, но все пак ще рискувам с още една: „Да, България“, тоест партията и коалицията на „Протестна мрежа“, няма да влезе в следващия български парламент. Дано и тази прогноза да е лоша, както досегашните ми. Ще се радвам.

„Протестна мрежа“ и „Да, България“ се изхабиха и показаха пълна неспособност за прилично, тоест твърдо и принципно поведение. Твърде много левичарска пропаганда направиха, за да представляват малкото останали честни български граждани. Това не е повод за злорадство у никоя друга политическа сила, защото „Нова република“, тоест безсмислената пост-Костова партия ДСБ е същият самодоволен, ненужен, провалил се проект.

Не приемайте тези груби изказвания като пропаганда в полза на големите мафиотски партии. БСП е престъпна организация, която трябва най-сетне да бъде забранена след всичките си исторически свинщини от 1923 година насам. ГЕРБ е младежко крило на БСП, така че за тази морална клоака важи същото. ДПС действително е проклятие за България, пък и дори в частност за горките български турци, така че няма защо да бъде щадено. Мястото на Доган е в една и съща килия с Нинова и Борисов. Оттам нататък по-дребните ченгета и мутри, като Марешки, патридиотите и каквито там още негодници се сетите, са също по-скоро от компетенциите на прокуратурата, а не подходящи кандидати за управлението на страната. Разбира се, прокуратура нямаме, тъй като и Цацаров е чудовище, за което законът не означава нищо.

Това не е новина. Лошото е, че бившата „Протестна мрежа“, а днес – „Да, България“ и бившите ДСБ, сиреч – „Нова република“, не са никаква алтернатива на мафиите и старите ченгета в България. Каквото там е останало от някогашния „Реформаторски блок“ е също толкова безполезно за гражданската кауза. Мимоходом казано, постоянните промени на имената на партии, клубове и движения също е дразнещо и издава липса на основания за съществуване.

България има все по-остра, вече отчаяна нужда от антимафиотски действия. Страната се задъхва под всекидневното беззаконие, развала и задълбочаваща се бедност, която пък се дължи на безогледния грабеж на обществени средства. Единствените партии, които имат някакъв реален шанс да управляват в момента, са БСП, ГЕРБ и ДПС, със съучастието на Марешки и патридиотите, но точно такова управление не бива да има, защото това значи само още и още кражби. Бъдещето никак не е розово. Но онези партии, които се опитват да ни продадат илюзията, че стоят срещу криминалното статукво, са жалки. Партийният опит на „Протестна мрежа“ в лицето на „Да, България“ и упорито досаждащите лилави комсомолци от ДСБ, тоест „Нова република“, представляват подигравка с жизнените интереси на една почти убита нация.

Смятам, че трябва да забравим за тези политически мъртъвци. Техните тела ще продължават още известно време да изпускат мехури, приличащи на публична реторика, но повечето български граждани не виждат в тях никаква сила, а само повод за горчив хумор.

Нека погледнем в бъдещето. Задаващото се Народно събрание ще бъде гнусно и може би нетрайно. То или няма да излъчи правителство, или ще роди такъв отвратителен кабинет, на фона на който Орешарски и Борисов ще ни се видят почти поносими. Такъв кабинет, разбира се, няма да изкара мандата си и при всички положения в България отново ще има предсрочни избори. Поне един страх на мафията ще се изпълни – този от липсата на достатъчна стабилност, в която да се краде на по-едро и по-дълго. Тепърва правителствените кражби ще бъдат по-бързи и по-малки, един вид хапка в движение.

България се нуждае от нова идея и мощен национален мотор на несъгласието. Време е за раздвижване и събуждане на тази наша глупашки заспала нация. Дали и кога ще се състои събуждането – не смея да прогнозирам.

Позволете ми един старомоден израз: всичко е в Божиите ръце. Иска ми се да видя гнева на съгражданите си, но вече ги познавам и презирам. Те не са способни да се изтеглят сами за плитката от блатото. Ритникът, който би ги стреснал, трябва да е наистина жесток. Нека забравим за меките Марии от „Протестна мрежа“, ДСБ, разните инициативи и клубове на сега мижитурстващи комсомолци. Единствено задълбочаването на несправедливостта, кражбите и евентуален глад биха могли да стреснат нашата – ще го кажа откровено – изключително жалка нация.

Коментар на Манол Глишев
Заглавието е на редакцията
Автор: Веселин Диманов