Етикет: Протести

Безредици в Москва: близо 700 протестиращи са задържани

Малко преди 19 ч. московско време броят на задържаните от полицията протестиращи достигна 685 души, разправата с демонстрантите продължава, съобщава ОВД-Инфо. Сайтът публикува списъка с имената на арестуваните.

За поредната акция „Разходка по булевардите“ под лозунга „Да си върнем правото на избор“ призова щабът на опозиционера Алексей Навални.

Прочетете повече „Безредици в Москва: близо 700 протестиращи са задържани“

Денят в снимки: Путинска Русия днес – кървища и арести

Масови протести, организирани от опозицията в лицето Алексей Навални разтърсиха руската столица Москва тази събота.

 

Причината е в знак на недоволство срещу отказа да бъдат регистрирани близо 30 кандидати за местните избори в руската столица, които ще се проведат през септември. Официалният мотив за отказа е, че те не били събрали необходимите около 5000 подписа за регистрация. Потърпевшите обаче отричат и твърдят, че документите за кандидатурата им са били изрядни, съобщава Дойче Веле, чиито репортери също са пострадали.

skynews-protest-russia-moscow_4729806
Пазещите реда полицаи. Снимка Ройтерс.

Руската полиция е арестувала малко повече от 1373 души, излезли вчера на демонстрация в Москва с искане за свободни избори. Това са данни на неправителствената организация „ОВД-Инфо“, според която това е най-големият брой арести от протестното движение през 2012 г. срещу завръщането в Кремъл на Владимир Путин, предаде „Франс прес“, цитирана от БТА.

Сред задържаните се отличават имената на Иван Жданов, Иля Яшин, който е близък до Алексей Навални, Дмитрий Гудков, както и един от кандидати за септемврийските избори, на който бе отказана регистрация – Любов Собол. От опозицията съобщиха още, че домовете на много от тях са били претърсвани от полицията.

skynews-protest-russia-moscow_4729805
Един от стотиците арестувани. Снимки: Ройтерс

По официални данни на полицията в Москва в демонстрацията са участвали около 3500 души, от които около 700 професионални журналисти и блогъри.

Според кореспонденти на различни чуждестранни медии, полицейските служители са използвали сила срещу демонстрантите. По данни на ovdinfo.org, десетки протестиращи са били със счупени носове, мнозина са имали рани по главите. И репортери съобщават за множество ранени демонстранти. Същевременно властите преброиха около 3500 участници в протеста.

skynews-putin-protests_4301516
Руската полиция е арестувала малко повече от 1373 души. Снимка Ройтерс

Опозицията протестира срещу недопускането на независими кандидати до местните избори на 8 септември, които се очертава да бъдат трудни за подкрепящите властта кандидати в контекста на социално недоволство.
Журналисти от АФП съобщават за извършени насилствено арести и за много демонстранти с травми по главата.

„Задържанията, непропорционалната употреба на сила срещу мирни демонстранти… са посегателство срещу основните свободи на изразяване, сдружаване и събиране“, заяви говорителка на върховния представител на ЕС за външната политика и сигурността Федерика Могерини.

skynews-protest-russia-moscow_4729804
Един от слоганите гласящ: Имаме право на свой кандидат. Снимка Ройтерс

 

Междувременно руският опозиционер Алексей Навални беше приет в болница с остра алергична реакция, каза неговата говорителка Кира Ярмиш, цитирана от „Асошиейтед прес“. Навални, който бе лишен от свобода за 30 дни заради призив за участие във вчерашния неразрешен от властите протест, е бил откаран от ареста в болница тази сутрин.

 

skynews-russia-moscow-protest_4730066
Очевидци, цитирани от Ройтерс, съобщават, че някои от задържаните дори не са били част от протеста, а просто са преминавали през района.

 

Навални, който никога не е имал алергии според говорителката, е със сериозни подутини на лицето и обрив по кожата.

Опозиционерът бе инициатор на вчерашния протест.

_108087402_mediaitem108087399

 

 

Снимки: Ройтерс

Димитър Узунов: Мечтата на Панов е да отреже главата на главния прокурор

Председател на ВКС няма място, на който и да е протест. Недопустимо е! Това заяви в ефира на Канал 3 представляващият ВСС Димитър Узунов известен като „човекът на Бойко“ от записите Яневагейт.

73803_660_370.jpg.pagespeed.ce.acoAFuDh-g

Узунов коментира днешните снимки пред медията на Делян Пеевски, които показаха, че председателят на ВКС заедно със съпругата си Елисавета е бил на политически протест с участието на кандидати на „Нова Република“ и „Да, България“ точно две седмици преди парламентарните избори. Нещо повече – Панов е рамо до рамо с кандидата за депутат от партията на Радан Кънев – Петър Славов.

”Видяхме снимки на Калпакчиев да се среща с лидера на политическа партия, но е интересно, че и той и Лозан Панов не коментират собствените си срещи. Мечтата на Панов е да отреже главата на главния прокурор, такава беше и мечтата на бившия правосъден министър”, каза още той.

”На мен Цацаров не ми е началник, но съм принуден да изразя своето възмущение”, добави Узунов.

”На кадрите от протеста срещу главния прокурор са същите професионални протестиращи. Протестъри, това е!”, отсече представляващият ВСС.

”Правилата ни за срещи са изчерпани в етичния кодекс са магистратите. Абсурдно е Лозан Панов да е на протеста! Това означава: ”Аз съм пристрастен”. Калпакчиев казва, че Цацаров е нарушил закона за съдебна власт със срещата в ЦУМ, но Сашо Дончев и Георги Гергов не са подсъдими, главният прокурор не е нарушил етичния кодекс”, категоричен бе Узунов.

”Съжаляваме, че г-ж Цачева дойде в края на нашия мандат. Впечатлени сме от нейната ерудиция. Всички колеги сме много респектирани от г-жа Цачева”, каза той.

”Имаме проблеми в съдебната система, тя беше разделена на съдийска и прокурорска колегия, прокурорската е с обиколки пред съдебната в реформата”, подчерта Димитър Узунов.

Половин година смърт без правосъдие – справедливост кога?

Преди точно половин година, на 18 август 2016 г., втора национална вълна мирни протести заля страната, когато мотористи от над 20 града в България се обединиха срещу пороците в съдебната система.

edf

Организираните от “братята на вятъра” протести стартираха след абсурдното решение на съдия Недялка Николова от Софийски Окръжен съд да пусне под домашен арест Фарук Бекташ, който при фатална катастрофа на 24 юли край Драгоман, прегази и уби семейство Таня и Бойко Бойкови. По-късно Бекташ се укри. По-късно беше открит в Германия, където живее, но Берлин отказа да го върне на България.

В този дъждовен ден, в който сякаш безброй сълзи се изсипваха от безкрайното небе, граждани и мотористи се събраха и “затвориха за ремонт” Съдебната палата в София.

cof

Те имаха следните искания:

1) Уволнение или оставка на съдия Николова;

2) Съдебна реформа – за независима, морална и прозрачна съдебна система;

3) Промени в Закона за Движение по Пътищата.

Мотористите се заканиха да продължат протестите, гневни от факта, че човешкият живот е принизен до графа “загинали” в статистиката. Че изконното право на човек – правото му на живот – може не просто да бъде отнето с лека ръка, а да остане неовъзмездено и поругано.

sdr

И докато за пореден цъкаме с език и клатим глава с неодобрителното “Справедливост кога?”, нека ви припомня какво се случи, и нека заедно достигнем до заключението дали справедливостта е понятие, действащо на територията на република България?

Какво се случи?

На  24 юли 2016 г. В 5,30 сутринта 60-годишен турски гражданин отнема живота на българско семейство опитни мотористи. Това са 54-годишният Бойко Бойков и съпругата му Таня Бойкова (на 51 години), които тръгнали на гости на сина си в Австралия със семейния Triumph Rocket 3.

На отбивката край Драгоман турският гражданин буквално се врязва в тях с Мерцедеса си, със скорост над 120 км./ч (при разрешени 60). Шофьорът се прибирал през Калотина за Турция и най-вероятно е заспал зад волана. При огледа е бил намерен термос с кафе, излетял от колата на водача-убиец, която се е движела и без винетка.

sdr

Кой е Фарук Бекташ?

Фарук Бекташ е 60-годишен гастербайтер, който работи в Германия. Малко след трагедията на 24 юли, турският гражданин бе задържан, но няколко дни по-късно бе пуснат под “домашен арест” от съда. Веднага след това той избяга от правосъдието, укривайки се в Германия.

“Опасността Фарук Бекташ да се укрие не е голяма”

След като изчезна от квартирата, която беше взел под наем, Бекташ се издирваше от „Интерпол” с червена бюлетина.

На 21 октомври последва “изгубване в превода” след като вицепремиерът Румяна Бъчварова първо обяви, че Бекташ е открит в Германия, но бундесрепубликата е отказала да ни го върне, а след това се оказа, че германските власти решили да не арестуват Бекташ, защото той бил регистриран на един и същи адрес от 1982 г., съден е за престъпление по непредпазливост и е в напреднала възраст. Според Бъчварова след отказа на Берлин вече нямало как Бекташ да бъде съден в България.

“Не можем да го търсим из Европа”, каза тогава вътрешният министър.

sdr

Издадена бе заповед Фарук Бекташ да се яви в съда, където да стане ясно дали е съгласен да се върне у нас, за да отговаря за смъртта на Бойко и Таня, които зверски прегази.

Това е всичко, което ще прочетете за Фарук Бекташ.

Новините за него в свършват на 21 октомври и след това не се обелва и дума. Медиите забравят за него, защото убийства и катастрофи в България не липсват на ежедневието.

Но забравихме ли го и ние?

Със сигурност близките и роднините на Таня и Бойко няма да забравят. И няма да простят.

В началото на август Владимир Бойков, синът на загиналите мотористи, сподели пред bTV, че очаква правосъдие:

„Ще вярвам, че ще има правосъдие един ден“.

Но правосъдие няма. И до днес.

Ще има ли правосъдие?

Няма да има. Не и в България, където хората забравят за трагедиите, забравят за убийствата, за зверствата, за несправедливостта; забравят за неработещата съдебна система – забравят, докато не им се наложи да се сблъскат с всичко наведнъж. А когато това се случи, винаги е прекалено късно. Късно е за човешкия живот, който е безвъзмездно изгубен.

Когато липсват законите, когато няма разделение на властите, когато няма власти, но няма и обществена реакция – българите ще умират.

Ще умират, докато не изчезнат.

sdr

Изчезнахме ли като нация?

Има време докато изчезнем напълно, но със сигурност стремглаво сме се насочили по този път.

Изчезнали са медиите, които да информират адекватно, които да не обслужват интереси, различни от обществените. bTV, NOVA – къде сте?

Изчезват протестиращите, изчезват разгневените, изчезват бунтуващите се – изчезват от България, за да станат деца на Света – изоставени, забравени и дори полу-убити от своята Майка.

Изчезваме и чисто статистически. Преживявайки в страната с най-висок отрицателен прираст в Европейския съюз. Няма област в България, в която естественият прираст на населението да не е отрицателен – няма такава. Да, дори и в София повече хора умират, отколкото да се раждат.

Защо припомняме всичко това?

Защото не трябва да забравяме. Защото не трябва да се примиряваме. Защото днес е човек, който не познаваме, заети сме, работим, едва изкарваме месеца – утре ще е съседът, вдругиден ще са децата ни.

Защото докато пием ракия пред телевизорите, бодваме салата и цъкаме неодобрително след всяка емисия “новини”, ще продължим

да убиваме децата си

да ги погребваме

да наблюдаваме безучастно.

Докато не изчезнем напълно.

Автор: Биана Гунчева
Снимки: Биана Гунчева, Веселин Диманов

На румънците им дойде до гуша – те няма да се откажат

Докато корумпираните елити трупат богатства, румънският народ страда, коментира германското сп. „Шпигел“. Стотици хиляди граждани се вдигнаха на протести, тъй като вече нямат доверие на своите водачи. А властта им отвърна с обидна невъзмутимост.

На 21 декември 1989 г., в деня преди да падне, диктаторът Николае Чаушеску насрочва масов митинг, очаквайки да бъде окъпан в любовта на народа си. Той отправя зов към събралите се приблизително 110 000 души да осъдят бунтовете в Тимишоара и се надява да ги умилостиви с обещания за повишаване на заплатите. В този момент става ясно колко отдалечен е от реалността. Вместо очакваните бурни аплодисменти, той получава вяло ръкопляскане. А милиони румънци пред телевизионните екрани го виждат как стои безпомощен пред тълпата. Това е сигнал, че е дошло време за бунт. И той не закъснява.

rumuniaprotest

Днес, почти 30 години по-късно, румънците отново са будни и отново искат своето. Те се опълчиха на скандалния правителствен указ, позволяващ на корумпираните политици да избягат от отговорност. И въпреки че декретът беше оттеглен, гражданите не се прибраха по домовете си. Те прозряха, че властимащите възнамеряват въпреки всичко да прокарат намеренията си. Било то и през страничния вход, коментира списанието.

Лидерът на управляващите социалдемократи Ливиу Драгнеа заяви, че протестите са организирани от негови противници. Той и партията му съзряха „виновниците” за случващото се в лицето на президента Клаус Йоханис, борсовия спекулант Джордж Сорос, неправителствени организации и ръководствата на чужди банки в Румъния.

От една страна, през последните години редица румънски институции прокараха поредица от мерки срещу корупцията – стотици висши чиновници и политици отидоха в затвора, а имуществото на много провинили се бе конфискувано.

57220-560x315-trim370594418

От друга страна, се направиха опити да се отслаби законодателството за борба с корупцията или да се дискредитират органите, борещи се с нея. На мушка застана главният прокурор от Националната дирекция за борба с корупцията (ДНА) Лаура Кодрута Кьовеши. Редица румънски медии разнищиха докрай темата с плагиатстването на нейната докторска дисертация и дори стартираха импровизирано разследване. Автор на кампания беше медийният магнат Себастиан Гита, издирван за пране на пари и изнудване с международна заповед за арест.

В същото време на бял свят излизат нагли корупционни схеми на политици. Пример: лидерът на социалдемократите Ливиу Драгнеа. В продължение на години той беше един от най-могъщите „местни барони“. Инженерът властваше в южната част на румънския окръг Телеорман, където притежаваше много земя и внушително недвижимо имущество. Многократно той беше разследван за измамни приватизационни схеми, нагласени търгове за обществени поръчки и фалшификация на документи. През април миналата година той беше осъден на две години затвор за изборни измами, с изпитателен срок. В момента срещу него тече разследване за злоупотреба със служебно положение – с негово знание в окръг Телеорман са били отпускани заплати за фиктивни работни места.

Случаят на Драгнеа е христоматиен за румънските политически елити. На фона на управляващите, които се облагодетелстват по нечестни начини, румънският народ мизерства и е на второ място по бедност в ЕС след България. На румънците обаче им дойде до гуша. И няма да се откажат.

Цитирано от сайта на Нова Телевизия, превод и редакция Гергана Тенева

Манол Глишев за третата годишнина от Окупацията на Софийския университет

14813659_1636880293004581_1450836853_n

На тази дата, точно преди три години, група студенти окупираха Ректората на Софийския университет.

Тогава студентите показаха решителност и изразиха позиция. 

Вместо да ви припомняме събитията оттогава, решихме един от участниците да разкаже от първо лице за това какво точно е било усещането в този ден.

За „Гласът на младите хора“ говори Манол Глишев:

manol1

*****

Как си спомняш деня, когато окупирахте Ректората на Софийския университет?

Един от най-вълнуващите дни в живота ми. Бяхме в 272-а аудитория, отначало само стотина души.

Няколко оратори насърчавахме студентите, които вече бяха решили да окупират самата зала, да пренесат действието върху цялата сграда. Припомням: това е помещението, където преподаваше безсрамният Димитър Токушев, тогава шеф на Конституционния съд, одобрил връщането на Делян Пеевски в Народното събрание. Забавно е, спомням си, че в първия ден на Окупацията дори прочетох пред събралите се студенти Шекспировия монолог на Хенри Пети преди битката при Аженкур – просто за надъхване. Беше трескав, малко наивен и много, много красив момент.

В един момент решихме да застанем в два края на аудиторията и да се преброим. Искащите пълна окупация бяхме повече, решението бе взето и приключението започна.

Мисля, че всички бяхме щастливи.

Икаше ни се да вярваме, че правим нещо като Съединението. „Пронунциаментото е извършено по начин най-благороден…“ Надявам се и други да изпитат същото чувство.

Окупацията започна като фойерверк и известно време – за съжаление, твърде кратко – беше истинска алтернатива на прогнилата българска псевдодържава. Най-хубавото обаче беше, че хиляди хора от цялата страна ни подкрепиха.

Имаше такива, които нощем пазеха сградата отвън, за да не нахлуят в нея изродите на БСП, ДПС и Атака. Имаше хора, дошли отдалеч, за да стиснат ръката на някого от нас, да ни пожелаят успех и да ни влеят кураж. Имаше хора, които буквално деляха залъка си с нас. В продължение на няколко дни станах свидетел на трогателни, възвишени сцени.

Това не се забравя. Има нещо смиряващо и задължаващо в спомена за тези моменти.

Тогава не успяхме да оправдаем доверието на хората, но това още по-сериозно поставя въпроса за дълга и честта.

Говориш за вълнение и дълг, а същевременно споделяш, че си разочарован от гражданското общество у нас. Не си ли противоречиш?

Тогава още не бях разочарован. Дългът си стои, но днес вече виждам, че ентусиазмът и постоянството много трудно се съчетават у българите. Това ме ядосва и ме води до грозни мнения за качествата на нашия народ. В края на краищата, смятам, че съм длъжен да правя това, което мога – да говоря нещата, които смятам за истина, да приканвам към действие и ако такова има, да се включа в него.

Други претенции нямам.

Оттам нататък всичко е лична отговорност и мога само да поздравя хората, които чувстват в себе си воля и сили. За останалите в най-добрия случай мога да съжалявам, но по-често ги презирам. И съм убеден, че криминалнте типове, присвоили си властта над България, също презират безропотното мнозинство от своите поданици.

Каква е разликата между вас и „Ранобудните студенти“?

Под „нас“ в случая имаш предвид по-твърдо настроените хора. Отначало сякаш нямаше разлика. По време на самата Окупация се оформиха две идеи, две течения вътре в Ректората: една група настояваше за меко поведение, разговори с правителството, по-малко или направо никакви шествия по улиците. Тази група искаше и бързо сваляне на Окупацията. Пак тази група не искаше да отмени и грешното ни решение за допускане на университетската администрация на работа.

Днес бих нарекъл тези хора или глупаци, или предатели. Може би – и двете. След като извършиха своето, някои от тях започнаха уютни кариерки и си ги спомням с лошо чувство. Предполагам, че е взаимно, но ми е все тая.

Тези хора си останаха в ниското.

Другата група, към която с известна гордост броя и себе си, настояваше за твърдост, праволинейност, груб тон към управляващите, пълно прогонване на администрацията от сградата и продължаване на Окупацията до нова ескалация на протестите.

И до днес смятам това за правилно – и е много жалко, че не успяхме да наложим това мнение. Тогава беше моя лична грешка, че изобщо допуснах да се говори за администрация и допускане на изпити в окупираното здание, както и че нервите ми не издържаха при няколко лоши решения.

От такива грешки човек се учи.

Тогава имаше ли подигравателно отношение от Ректора към окупаторите?

Не точно. Мисля, че тогавашният Ректор беше притеснен – поне до момента, в който няколко страхливци не отидоха да разговарят с него и не му показаха, че са готови да се огънат пред неговите увещания. Имаше подигравки и дори опити за агресия от страна на неколцина от по-некадърните преподаватели (за съжаление, дори в Софийския университет има такива), но тези неща нямаха реално значение. Когато човек се е хванал с нещо голямо, подигравките на дребните души са просто фонов шум.

Далеч по-вредно от всяка подигравка е предателството. Страхът, липсата на последователност, интелектуалната неподготвеност, липсата наполитическа култура и на младежки патос – ето това имаше решаващо значение.

„Радикално крило“ на Ранобудните – така ви представиха в медиите, вярно ли е това?

Пак имаш предвид по-твърдо настроените от нас. Ами да, може и така да го кажем. В случая „радикалното“ крило просто беше по-последователно в идеите си. Когато си казал „а“, трябва да продължиш с „б“, пък и с цялата азбука. „Умереното“, тоест страхливото крило на Окупацията беше създадено от злонамерени кариеристи и придоби тежест заради неподготвеността на иначе невинни и ентусиазирани студенти.

Докато „радикалните“ сред нас бяха стигнали до едно логично мнение: че крайната цел на Окупацията е сваляне на кабинета, рапускане на онова Народно събрание и предизвикване на извънредни избори – при това с възможност за нова Окупация при поредна изборна подмяна.

Подмяната, впрочем, се случи. За мое горчиво съжаление, оформилата се протестна или гражданска общност тогава не оъзна, че Окупацията е само едно от възможните и необходими средства за борба с криминализираните български власти и може да бъде наследена от други форми.

Обърни внимание – не правя никаква разлика между ГЕРБ, БСП, ДПС, Атака, т. нар. „Патриоти“ и всички останали крадци, мутри и ченгета в Народното събрание. Тогава ми се искаше да вярвам, че поне Реформаторският блок е нещо по-различно, но сега се подигравам на собствената си наивност. Днес радикализмът ни е нужен повече от всякога.

Как си обясняваш свалянето на първата Окупация?

Всъщност двете Окупации на Софийския университет от 2013-2014 не са „първа” и „втора”, защото през 90-те години е имало по-стари студентски стачки, които вече са част от съвременната история на България. Колкото до нашия случай, Ректорът Илчев и ДАНС си изиграха добре картите.

Внедриха и умело използваха страхливци и кариеристи сред нас. За съжаление, бяхме излишно учтиви с тези хора. Тази наша наивност обаче се превърна в урок.

Ако днес студенти отново поискат да направят нещо, бих им разказал за всичките си провали, за да ги избегнат.

Ако се върнеш тогава, има ли нещо, което искаш да промениш?

Практическият смисъл на този въпрос е: бих ли направил нещо по-добре днес. Да. Бих.

Бих изгонил няколко души, бих издържал доста по-дълго, бих заложил малко повече на груботодействие и малко по-малко на реториката, макар все още да я смятам за важна.

Директно бих влязъл във физически сблъсък с т. нар. „полицаи“, а всъщност безродници, които влачеха онази пейка с момичето на нея.

Всъщност нека оставим условното наклонение и пожелателните форми. Трябва да направим тези неща, без значение дали ни се иска или не.

Друг изход няма – иначе криминализацията на властите, жестокостта на всекидневието в ръцете на мутри и нарастващото руско влияние ще ни унищожат. В България няма защо да си говорим празни приказки за „избори“ и „демокрация“. Ножът вече е опрял до кокала и ако не вземем съдбата си в ръце, след няколко години няма да можем да говорим така свободно, както днес.

На много места у нас това вече се е случило. Демокрацията и законността тепърва ще трябва да бъдат градени върху костите на престъпниците. Пък който иска да го разбира.

Дали българският народ ще се справи със задачата си? Дали изобщо я осъзнава?

Вече не зная. Но чакам.

За „Гласът на младите хора” разговора проведе Веселин Диманов

Миньорите са непоклатими: Протестът продължава

img_3678

Вече 24 часа продължава протестът на миньорите от първа смяна на рудник „Бабино“ в „Бобов дол“, които се затвориха вчера сутринта в мината в знак на протест срещу нищожното заплащане за труда им.

Според тях са орязани 50% от заплатите им.

От мината казват, че работниците са взели колкото са изработили. Заплащането е намалено с 20-40% на човек заради неизпълнени норми, казват от ръководството.

Още във вторник протестиращите призоваха при тях да отиде за разговор някой от ръководството на мината или представител на държавата, но това така и не се е случило. Работниците искат да бъде изпълнен списъкът с техните искания, който съдържа 9 точки.

Сред тях са незабавно изплащане на пълният размер на заплатите им за август и септември и получаване на ваучерите за храна от март до септември, които им се полагат.

От ръководството твърдят, че са изплатили вчера 2000 лв. за ваучери, но миньорите са категорични, че това е крайно недостатъчно. За момента се твърди, че точният брой на затворилите се в мината е 130 души, но вчера петима са били извадени, защото им прилошало. Те вече са по домовете си в добро състояние.

Според миньорите протестиращите са повече от обявения към момента брой, но това няма как да бъде потвърдено или отречено, тъй като в мината слизат само техни колеги. Те носят периодично храна и вода на протестиращите. Тази сутрин намиращите се в мината са закусвали банички, предоставени от местен бизнесмен.

Не е ясно и в какви условия миньорите са изкарали последните 24 часа, но според техните колеги спят директно на камъни и по въглищата.

Единственото осветление, с което разполагат идва от лампите, използвани за работа в мината. Те работят около 7-8 часа, т.е. една тяхна смяна.

 

И бежанците у нас протестират …

 

5605a9aeb608b1eb44cafb461ce624bd

Тези дни имаше много протести против бежанците.

И в София, и в Самоков хората излязоха на площадите, за да покажат, че не искат бежанци на територията не само на тези градове, а и на страната.

Вижте още: Самоков протестира – не желае мигранти

Но след днешния репортаж на bTV от бежанския център във „Враждебна“ изниква един интересен въпрос:

Самите бежанци искат ли изобщо да са в България?

Мигрантите от Сирия, настанени в бежанския център във „Враждебна” по програмата за релокация на мигранти в ЕС, обявиха, че започват гладна стачка от 9 часа днес.

Те настояват да бъдат върнати обратно в Гърция, след като по думите им там са били излъгани, че в България ги чакат къща за всяко семейство, по 500 евро издръжка на всеки, социални осигуровки, образование и преводачески услуги.

Групата от мигранти във „Враждебна” твърдят, че нямат никакъв отговор на техните искания от българските власти. Още когато поставиха въпроса, техните искания бяха преведени, а още на следващия ден обясних, че започва бърза процедура за получаване на статут. България има закон, който регламентира времето, в което се изпълнява тази процедура.

Още във вторник разпределихме хората на две групи, проведе се първото интервю, с което се стартира процедурата за закрила, обясни обаче директорът на центъра във „Враждебна” Иван Пенков. В четвъртък разговаряхме с тях по отношение на излизане от центъра и прибиране, допълни той.

Пенков посочи още, че е проведена и среща с представители на международна организация за миграция, Върховния комисариат за бежанците, на които е дадено обяснение на мигрантите какво се прави към момента и какво предстои да се направи. Мигрантите изтъкват, че българската страна не е виновна за случилото се, но искат тяхната малка група да получи статут.

Искаме българската държава да ни помогне тази лъжа да се оправи. В края на краищата ние сме хора, заяви един от мигрантите пред bTV. Мигрантите настояват да бъдат върнати в Гърция, където да потърсят правата си.

Там искат да се срещнат с ръководството на агенцията по бежанците, както и да разкажат за проблема си пред международни медии.

Самоков протестира – не желае мигранти

ba-veren-straj-na-rodinata

Социалната мрежа Фейсбук бе залята през последните дни от призиви под надслов „Не на мигрантите в Самоков“.

Причината? 

Слухове в общественото пространство, че се готви настаняване на бежанци в бившите поделения в града.

„За евентуално настаняване на бежанци в общината никой не ме е питал или уведомявал”, категоричен бе междувременно на пресконференция на 3 октомври кметът Владимир Георгиев.

По думите му, нито МВР, нито някоя друга институция е търсила за информация или консултации общинското ръководство по този толкова важен въпрос. 

Във връзка с всички тези слухове, за неделя, на 9 октомври, от 11 ч. е обявен граждански протест на централния площад „Захарий Зограф”.

Ние от „Гласът на младите хора“ потърсихме  Рени Мутафчийска, един от хората, които организират протеста, за да ни разкаже повече за настроенията в града и до колко хората в Самоков са притеснени от възможността слуховете да се окажат верни. 

********

Можеш ли да кажеш кой пусна слуховете, че се прави оглед на бившето военно поделение в града, както и на сгради в селата Гуцал и Говедарци с цел да станат бежански лагери?

Именно това, че не мога да цитирим източник с оглед на неговата безопастност, провокира противниците на протеста да огласяват, че е глупаво да се прави нещо въз основа на „слухове”. Сега аз искам да ги попитам: случващото се в България през последните години, Постановление 208 от 12 август 2016 г., бежанците, които търсят заплащане и дом даром и изказванията на Р. Бъчварова слухове ли са? Вие, Господа мислите ли, че Самоков е под стъклен похлупак и тези събития просто ще ни заобиколят?! Самоков не е ли в България?! Докога ще носим розови очила и ще казваме: „О, да се оправят, мен не ме интересува”?

Ако не е Самоков, то ще е домът на Ваши роднини в България. Това не Ви ли вълнува?

Хората стреснати ли са?

Хората са не само стреснати. Хората са в паника. И не само във връзка с „евентуалното” заселване на поделенията, а с всичко гореизброено! Хората започват да се пробуждат. В цяла България. Реакциите и на нашите емигранти /пряко засегнати от изказването на Р.Бъчварова/ са повече от показателни!

Очакваш ли да има много хора на площада в неделя или ще е поредният рехав протест?

Аз вярвам в българите! Ще има хора! Ще има и представители на ромския етнос. Те също се притесняват за дома си!

Хората са зажаднели да покажат позиция, както и да бъдат чути. Защото има преломни моменти във всяка история. И този е един от тях!

Всеки, който иска да запази живота и свободата си, такива, каквито ги познава, ще излезе и ще го покаже!

Как ще коментираш изказването на кмета Владимир Георгиев, че никой не го е питал него?

Ще попитам дали поделенията са общинска собственост? Както и дали са длъжни да го уведомят по закон или просто е „редно”? Освен това бих искала да знам кога да очакваме отговор от Р. Бъчварова на депозираното питане по този въпрос? Много ми е интересно и каква би била позицията му ако „слуховете” се потвърдят? Той вярва ли, че събитията в България заобикалят Самоков?  Ще ни подкрепи ли?

Смяташ ли, че протестите ще окажат някакво влияние на евенутално решение?

Протестите тепърва започват. Не говоря за Самоков. Говоря за цялата страна. Вижте Кресна! И при тях всичко беше „слух” докато не се потвърди. Вижте Харманли! Те живеят в тази реалност! Без никой да се съобрази с броя на населението. Вижте София! Сърцето на България! Протестът там е на 07.10.16 г.

Ако не мислех, че ще има резултат, нямаше да се опитам. Ако не извикаш, никой няма да те чуе!

Вече е съвсем официална и информацията за сумата отпусната от ЕС за интеграция на мигрантите, както и за укрепване на границата. Мислите ли, че тези пари са малък повод за тези скрити действия от страна на управляващите? Събудете се!

Интервюто взе  Любен Спасов

 

Искане на оставки и обвинения във Фонда за лечение на деца. Кой е виновен?

%d1%81%d0%b4%d1%84%d0%b3%d0%b1%d1%84%d1%84%d0%b3%d0%b1%d1%84%d0%b1

Скандалите около Фонда за лечение на деца не спират. 

В този случай има три гледни точки – напусналите Обществения съвет на Фонда, неговото ръководство и родителите.

И вместо размяната на различни гледни точки да доведе до решаване на проблема, то изглежда, че тепърва различията се задълбочават, а виновни няма. 

Типично по български.

От всичко това обаче страдат децата.

Първо, напусналите дадоха пресконференция, на която изнесоха тежки данни за работата на Фонда, след това проф. Владимир Пилософ реши на извънреден брифинг да отговори на обвиненията. Пред министерството на здравеопазването имаше протест на родители на болни деца.

До какво ще доведе всичко това?

Родителите искат оставки 

Родители се събраха на протест пред здравното министерство заради работата на Фонда за лечение на деца. Липса на диалог и забавени решения са част от оплакванията от новото ръководство на Фонда.

Едно от основните притеснения на родителите е, че според тях ръководството съвсем съзнателно насочва голяма част от децата за лечение в България вместо в чужбина.

Конкретните им искания са шефът на Фонда проф. Пилософ да подаде оставка, защото според тях той не се справя с работата си. Настояват и за незабавна проверка на цялостната дейност на администрацията от април досега.

Бистра Кирчева се оплака пред bTV, че на детето й с диагноза рак на костния мозък е отказано лечение в чужбина с аргументация, че може да бъде извършено в България, макар че е установено, че не всичко може да се направи у нас.

„Костваше 45 дни да получим „Не”, за които детето се влоши”, заяви тя.

„Защо досега са изпращани деца с такова заболяване в чужбина, а в един момент не изпращат? Защо след като няколко доктора ми казват, че детето не могат да го оперират в България, фондът продължава да твърди, че могат да оперират детето ми тук”, попита майката.

Лилия Боюклиева от протестиращите настоя за оставка на проф. Пилософ, защото по думите й той явно не може да се справи с тази длъжност. „Може да е добър лекар, не мога да кажа, но за директор на Фонда за лечение на деца той не става според мен”, категорична беше тя.

„При предното ръководство също съм имала спънки за лечение в чужбина, но когато съм писала писмо и когато съм обжалвала, винаги са ми отговаряли в срок, винаги са взимали адекватни мерки”, допълни майката.

Напусналите Обществения съвет: Правят се системни и тенденциозни грешки

Петима от членовете на Обществения съвет към Фонда го напуснаха и днес дадоха изявление пред медиите малко преди протеста. Те изнесоха данни, които се разминават с данните на здравното министерство. Според тях протоколите от заседанията на Обществения съвет са пълни с грешки, което на практика подменя решенията на Съвета.

Те дадоха пример – 20 деца са вписани като отложени, а те са одобрени за лечение. Други 6 също са вписани като отказ, а са одобрени.  Според хората, напуснали Обществения съвет, това са системни и тенденциозни грешки.

Те твърдят, че често на заседанията не са давани напълно комплектовани досиета на деца, което не им дава увереността, че се вземат правилните решения за лечение.

Напусналите членове обвиняват Пилософ, че не се справя и не успява да събере в срок необходимите становища на лекарите и оферти на болниците.

Всички данни ще бъдат предадени на парламента, премиера и Сметната палата, стана ясно още на пресконференцията.

Има 216 неокомплектовани досиета на деца, които чакат лечение, казаха напусналите Съвета. Проф. Пилософ не може в срок да си изиска становищата от експертите, дава ни ги в този вид, за да мине през Обществения съвет и да спази правилника. Ние връщаме документите и вината остава в Обществения съвет“, обясниха те.

Един от конкретните примери – предоставен е случай на дете, което се нуждае от лечение в чужбина без становище на един от експертите. На базата на предоставените документи членовете на ОС не са приели случая да бъде финансиран.

След като родителите са се свързали и са предоставили подписан и подпечатан документ от лекар, че е неотложно лечението (документ, който не е бил в комплекта, предоставен на Фонда по този случай) проф. Пилософ отново е изпратил за разглеждане документите на детето вече с експертизата. На базата на по-пълната информация и в нарушение с правилата на Фонда, защото не може повторно разглеждане на един и същи казус, е имало положително становище за това дете, разказаха от Обществения съвет.

До края на юни 59 случая на деца са били само с едно становище, което е непълна информация.

Според правилата, поради липса на информация, членовете на Съвета връщат тези случаи, за да се допълни комплекта на документи. От Фонда обясняват на родителите, които чакат да спасят живота на децата си, че Съветът е върнал случая, без да казват защо.

„Общо 212 случаи на деца сме разгледали с по едно становище от 20 април до днес. Да, по правилник нямаме право да гласуваме, но ако не бяхме гласували, 212 деца щяха да чакат“, разказаха представители на Обществения съвет.

„Същото е и за децата без оферти – 30 деца са подадени за това време. Гласуваме, защото децата не могат да чакат“, отговориха на обвиненията от министерството на здравеопазването от Съвета.

От Обществения съвет разказаха, че като запитали председателя на фонда проф. Владимир Пилософ защо подават неокомплектовани заявления, неговият отговор бил: „Да си вържа гащите“. Той обяснил, че спазвайки сроковете подава някакви документи за обсъждане в Съвета. Членовете на Съвета, понеже нямат всички становища, не могат да вземат решение и връщат случая на Фонда. „Той спазва процедури, децата изобщо не са на дневен ред“, възмущават се членове на гражданското общество във Фонда.

Ако няма Обществения съвет, няма да има прозрачност и няма да знаем къде отиват парите за лечение на деца, обясниха членовете на Съвета.

Отговорът на проф. Пилософ

Два часа след тази пресконференция в БТА в министерството на здравеопазването директорът на Фонда проф. Владимир Пилософ и заместник-министърът на здравеопазването Ваньо Шарков дадоха извънредна пресконференция по темата.

Директорът на Фонда за лечение на деца проф. Владимир Пилософ обяви пред журналисти, че няма подмяна на решения на Обществения съвет.

Всички протоколи са били изпращани на Съвета по приет ред, но досега членовете му не реагирали, допълни той. Самият обясеннията му протокол от предишно заседание се подписвал на следващо заседание и това било прието от самия Обществен съвет. Масовото напускане на членове на ОС проф. Пилософ обясни така: „На някои от тях изчиташе мандатът“.

Фондът ще продължи да работи с пълно темпо, добави той. Децата, лекувани в чужбина през последните години и сега не се различавали като брой.

„Железните правила, които са създадени в момента, някому очевидно пречат“, предположи професорът.

Той посочи, че откакто е директор на Фонда, девет деца са починали след лечение в чужбина. Медицината в чужбина не е панацея, аргументира се той. 

Той отрече да има забавени плащания към клиники в чужбина. Плащанията се извършвали своевременно, по установен ред.

Миналата година е имало близо 20 жалби срещу работата на фонда, сега има 15, като голяма част от тях се дължат на получено отрицателно становище за лечение, реши да даде пример за ефикасността на Фонда проф. Пилософ.

Според справка от Фонда за лечение на деца през 2015 са разгледани 1575 заявления.

От април т. г. до сега са разгледани 870 заявления, от които са одобрени 104 за лечение в чужбина, 545 – за лечение в България, 71 са отказите, а 148 са становищата за допълнително разяснение.

Източници на информация: ClubZ, bTV