Етикет: Природа

Денят в снимки: Едни от най-красивите места в България

Днес в „Денят в снимки“ ще ви разходим из нашата страна. 

Красотата на природата на България е неуспорима и едва ли  в една статия може да се съберат всички красиви кътчета. 

Родината ни предлага страхотна природа и културни забележителности, които със сигурност биха оставили добри впечатления във всеки. 

Определено след като изгледате всички  тези снимки ще си кажете: „България е супер яка!“

*********

Лозенец


 Не говорим за квартала в София, а за курорта на Черноморието,който се намира преди малкия град Китен. Приказните плажове с фин пясък, в съчетание с красива природа наоколо, правят курортното селище едно от най-красивите места в България. Наблизо се намират парк Странджа, природен резерват Ропотамо, Ботаническа градина и крепостта Кастрицион, където също бихте могли да отскочите и да се насладите на природните дадености.

Рилският манастир


Много хора го наричат Йерусалим на България, тъй като е един от най-значимите паметници на културата и символ на духовната ни обител. Влизайки в двора му, ще бъдете очаровани от царящата хармония между отделните части на постройката. Тя притежава изящни арки в черно и бяло и пет купола, почти достигащи необятното небе. 

Созопол


Един от най-старите градове на българското Черноморие. Любимо място за много туристи, които искат да се докоснат до отминалите исторически времена. Градът е построен през VI век пр. н.е. Тогава се е казвал Аполония и все още могат да се видят автентични за този период къщи и постройки.

Пловдив


 Вторият по големина град в България е създаден преди 6000 години върху 7 хълма, наричани “тепета”. Старият град е известен със своята архитектура в типичен български възрожденски стил. Можете да видите къщи с уникални фасади в различни цветове. Амфитетърът е също доста добре запазен и много

Белоградчишката крепост


Белоградчишката крепост е построена от човешка ръка преди много години. Визията и архитектурата й са толкова зашеметяващи, че беше номинирана за едно от Новите седем чудеса на света през 2009 г., но така и не бяха избрани. Въпреки това си заслужава да бъде видяна на живо.

Велико Търново


Велико Търново е била столица на Втората българска държава през XII до XIV век. Достигайки до портите на крепостта Царевец, може да се усети величието на средновековния дворец, където са управлявали царе през 1393 г. Вечер всеки посетител може да се наслади на светлинното шоу, което озарява крепостта.

Мелник 


Мелник е най-малкият град в България, но е известен и с това, че там се произвеждат едни от най-хубавите сортове вино. Стъпите ли на тази земя, незабавно трябва да посетите Мелнишките пирамиди и Роженския манастир.

Православният храм „Св. Александър Невски“


Православният храм „Св. Александър Невски“ е емблематичен за столицата ни и едно от местата, които са най-често посещавани от туристите. Храмът представлява внушителна петкорабна кръстокуполна  базилика в неовизантийски стил  с множество куполи. През 1955 г. „Св. Александър Невски“ е обявен за паметник на културата с национално значение. Освен това той е първата по големина напълно завършена и действаща катедрала на Баланския полуостров.

Хисарлъка


Хисарлъка е късноантична и средновековна крепост, която се издига на 2 км югоизточно от Кюстендил. Тя е определена за архитектурно-строителен паметник на културата с категория „национално значение”. Датира в края на 4 век, преживява Първата и Втората българска държава и е съборена от османските завоеватели през 15 век. Днес тя отново е възстановена, а от нея се вижда прекрасна гледка към града.

Село Боженци


Село Боженци, област Габрово сякаш е запечатало времената на нашите прадеди. То е създадено след османското нашествие в Търново в края на 14 век и се разраства през Възраждането. Неслучайно селото е обявено за архитектурно-исторически резерват – къщите са уникално красиви, в старинен стил, и има забрана за изграждането на различни постройки.

Източник на информация и снимки: economic.bg

Реклами

Денят в снимки: Красивата разруха на Мальовица

За красивата ни природа, е изписано много. За природата на Мальовица, думите в речника няма да ми стигнат. Там е красиво и през зимата, и през лятото. Въздухът е нещо съвсем различно от този в София, например. Туристите продължават да преоткриват красотата й, докато ние се чудим как умишлено да я погубим.

IMG_3024

Въпросът е защо? Защо Мальовица западна като курорт? И защо последните що-годе добри отзиви датират от 2007 г.?

IMG_3022

До Мальовица се стига през село Говедарци (Говедарци – Мальовица ок. 14км.) „Асфалтираният” път до там е първият фактор, който възпрепятства чужденците. Ако сте с хубава кола, бързо ще се откажете от намеренията си за ски или покоряване на върха. Положението е трагично. Реално погледнато, ви е нужен джип или кола, за която не ви пука особено.

IMG_3001
Иначе на Мальовица има евтини заведения и станция за нощувки, както и паркинг, където можете да оставите колата си, без да се притеснявате, че ще е надалече. Има дори Wireless internet. Който не съм използвала, но това е друга тема.

IMG_2997
Заведение за хранене

За хотел Мальовица отзивите са, че е посредствен хотел от късния социализъм. Направили са някакъв козметичен ремонт- по една боя върху старите легла и шкафове. Но зимно време в хотела е студено, което за мен е недопустимо.

Иначе в заведенията, цените са доста добри. Поръчваш двойка кебапчета и печелиш гарнитура „изненада“ която варира от пържени картофки до люта чушка. Както се казва – от сърце. Полянката е хубава и голяма като има изглед към върха:

IMG_2946

Точно от нея започва маршрутът за изкачване на върха, след дървената арка с надпис: „Национален парк Рила“ и табелите с упътвания.

IMG_2992

Зимно време хората трудно се навиват да карат ски. На големите панички (самият влек) им предстои ремонт, защото колелото е счупено. Защо ли не измислят нещо ново, като оправдание за мързела си? А на хижата, зимно време, посетители споделят, че няма топла храна. Няма нищо за ядене, освен солети, пасти и чай. Не готвели зимата за посетители. Защо ли, сякаш умишлено, искат да скапят това място?

IMG_3006

Срам ме е, че си съсипваме природата в планините…от алчност, или пък нехайство. Защото останах „поразена” от прекрасната гледка на стария, неподдържан и доста ръждясал влек. Що за техника е това? А друг основен проблем е, че горе няма достатъчно налягане на водата, за да се направи изкуствен сняг. Което също е предпоставка. Поредната. За разрухата на това място.

IMG_3007

Предвид изложените фактори, Мальовица запада като курортно място. Жалко, но факт. Намалената посещаемост е осезаема, а причините са видими. Погубената стойност на самото място, кара дори жителите на близките села да предпочитат други дестинации, особено през зимата. А изводите оставям на вас!

IMG_2999

Снимки и текст: Елена Ангелинина

 

 

Забравихме, че сме хора!

Замисляли ли сте се за това какво представлява „нормалното“ днес? Човечеството съществува от векове, без появата на съвременния начин на живот. И всичко си е било наред. Без коли, без технологии, без супермаркети или магазини за дрехи. Замисляли ли сте се, че можете да бъдете по-щастливи, ако се доближите до природата? Дали ще преоткрием миналото и хората, живеещи онзи начин на живот, който е по-стар, и се счита за архаичен?

feature_image_tasdfasd222emplate

Защо не преброите предимствата на модерната реалност? Дали не са по-малко от недостатъците? Като се вгледаме в съвременния свят, изобилстващ от депресия, тревожност и стрес, мнозина мислят, че това е нормално. Че тези признаци са физически части на човешкото ни битие. Когато в действителност, това не е така! А точно обратното: нашите естествени човешки инстинкти са подтиснати всеки ден. В името на една идеология. Наречена е човешко общество.

А в човешкото общество властват мизерия, болести и убийства. Работохолици се въртят във фалшивата реалност. И си мислят, че няма отърване. От този кошмар наяве. Резултатът е следният. Забравихме, че сме хора. Всеки ден ни заливат с ужасяващи новини, които формират масовата представа за света, в който живеем. Във всяка минута някой – някъде там е принуден да трепери за живота си. Нормално ли е това ?!?

Сега ще Ви представя едно вдъхновяващо видео и неговия превод, тук:

Не съм роб на шефа ми! Не съм купищата ми от непрочетени имейли! Не съм списъкът с нещата, които трябва да направя (to do list)! Не съм лайковете в моя профил във Фейсбук! И не съм бързата храна, която поемам по време на обедната ми почивка!
Аз съм…
Аз съм листата, които закачвам с раменете си. Аз съм тревата под краката ми. Аз съм вятърът, който се прокрадва между дърветата. Аз съм водата, която си намира път измежду камъните. Аз съм почвата. Аз съм изборите, които правя! #IAMNATURE

Това е новият филм на WWF „Аз съм част от природата”. Той ни показва от къде идваме и на къде отиваме. И че начинът ни на живот – не винаги има смисъл. За самите нас. Краткият филм е обект на много дискусии в мрежата. Режисиран е от Алекс Еслам и Стефан Бурчардт, а Мерилин Ортнър е отговорна за дизайна на продукцията.

140922_WWF_iamnature_print_A0_Editorial_lowres-12_800

В заключение, бих казала, че ние всички сме едно сърце. Едно живо дихание и узряване, благодарение на еволюцията на живота. В процеса на разгръщането на утрешния ден, ние сме тук, за да извървим пътя си. Видеото по-горе е приятно събуждане за големия брой хора, които са изолирали техните страсти и мечти, за да се поберат в идеята за механично общество.

Източник: expandedconsciousness.com
Автор: Елена Ангелинина

Как ще излгежда природата, ако ги няма хората?

Екранна снимка (65)

/ Ето как изглежда природата в момента в Чернобил – 30 години без човешка намеса /

Какво се случва със средата, когато хората изчезнат?

От „Ройтерс“ ни запознават с един много любопитен пример, който ние от „Гласът на младите хора“ искаме да споделим с вас.

Много от вас сигурно помнят трагедията в Чернобил, а по-малките няма как да не са се поинтересували.

Тридесет години след аварията там обаче, тридесет години без човешка намеса в областта, се вижда как природата там процъфтява. Увеличава се популация на вълци, лосове, елени и други диви животни в обезлюдени зони в Беларус и Украйна

Тридесет години след ядрената авария в Чернобил районът е еволюирал от бедствена зона в природен резерват, обитаван от множество диви животни.

И това се случва, след като районът бе обявен за постоянна необитаема зона за хора след инцидента през април 1986 г.

Прочетете повече „Как ще излгежда природата, ако ги няма хората?“

Тънем в мръсотия и това май ни харесва!

Тънем в мръсотия и това навярно се превръща в ежедневие! Как е възможно да има хора, които си позволят да изхвърлят боклуците си в планината? Как е възможно същите тези хора да нехаят и да съсипват съзнателно природата?

За статията 1.1за статията 3.1

В планинските райони около град Кърджали се наблюдават големи струпвания от битови отпадъци, които хората са си позволили да изхвърлят там. Знаем, че е трудно да бъдат следени, да бъдат хванати и глобени, но не и невъзможно.

Екипът на „Гласът на младите хора“ си поставя амбициозната задача да отразява нерегламентираните сметища, да изпраща уведомителни писма на кметовете на селата и градовете, в които тези сметища се намират, за да може всички с общи усилия да спасим природата си.

за статията 5.1за статията 2.1

Прочетете повече „Тънем в мръсотия и това май ни харесва!“