Етикет: Престъпление

България – държавата на невинната престъпност

Невинен, невинен, оправдан и пак невинен.

Все същият рефрен вече 27 години гали с припева си гнева на българския народ. Гняв изпълнен с търпение и гостоприемство, сякаш с широки обятия е готово да посрещне всяка поредна несправедливост чукаща на входната врата.

Наричаме България – държава на невинната престъпност.

Купища доклади с данни за колосалните размери на корупция по високите етажи на властта, контрабанда, наркотрафик и неразкрити убийства , събират прах  в някое канцеларско помещение, в интернет, в ума ни.

Подхвърляме цифри и проценти за да прошепнем с половин уста очевидното. Очевидното обаче само по себе си крещи. Знаковите дела се превърнаха в приятна сутрешна разходка до съдебни зали. Българската съдебна  система успя да оправдае всичко, да оневини всички, да реалбилитира престъпността и да заключи, че в крайна сметка  извършителите са невидими персонажи от някоя художествена измислица.

Но животът вчера, днес и утре не е художествена измислица.

В същото време същата тази система  понякога ни подхвърля  и по една дъвка, с която да залъжем вниманието си.

Изводът:

Престъпност има – виновни няма.

Тази парадоксална ситуация, превърнала се в тенденция на българския политически живот иска да ни каже следното:  Гарван гарвану око не вади.

Видеото, което концентрира информация за оправдателнти присъди през последните години всъщност разказва и една история:

За да възтържествува справедливостта, подсъдим и жертва се срещнали пред една везна. Подсъдимият извадил от джобовете си злато и ги поставил от едната страна на везната, жертвата поставила истината от другата страна. Везната хлътнала в полза на подсъдимия. Истината нямала никаква тежест.

Докато очите на българската съдебна система са широко затворени, желанието за справедливост е ефимерна надежда.

Отговорите са малко, въпросите са повече. Питаме #Кой, питаме #Как?

Питаме себе си, забравихме или сме свикнали ?

Ако сме забравили – да си припомним, ако сме свикнали – да отвикнем.

#СъдебнаРеформа

Автор: Димитър Безев

Бойко, още ли те е страх от Сретен Йосич?

Някой може ли да си представи, че Бойко Борисов го е страх от нещо?

Нашият премиер е такъв смелчага, че даже, ДО СКОРО, не бях сигурен дали тази дума присъства в речника му изобщо.

Дали ще е с фуражка, с внучето пред щангите във фитнеса, или на поредното интервю, където разни журналистки го нападат, Борисов излъчва самоувереност и ни показва, че няма нещо на земята, което може да го спре.

Просто си мисля, че човек, който е бил охрана на Тодор Живков и усилено се говори, че е бил Агент на ДС под кодовото името „Буда“, няма от какво да го е страх.

Отделно Бойко има любовта на избирателите си, които го подкрепят каквато и идиотска снимка да качи, каквото и обидно изказване за интелекта на българския народ да направи.

Какво повече му трябва на един политик? Та това не е ли най-голямата оръжие? Любовта на избирателите! На народа!

Да, но явно съм се заблудил толкова много, че чак се изненадах жестоко, когато разбрах, че Бойко Борисов изпитва страх. Не знаех дали това е реално.

Бойко има свой личен кошмар и неговото име е Сретен Йосич.

Йосич не случайно е определян за гангстер №1 на Балканите. А и не само. Много хора се страхуват от него, включително и Бойко Борисов. Това е човек,  с който определено не искаш да се закачаш. Човек с огромно влияние, който не се спира пред нищо, когато има сметки за уреждане. А в България те са много.

Сретен Йосич и България

Нашата страна определено не е непозната територия за сръбския мафиот. От много отдавна той е част от пресъпния живот у нас и определено се чувства като у дома си тук.

Първите му регистрирани контакти със страната са още от 1995 г.

Между 1998 и 2002 г. Йосич е влизал у нас многократно, използвайки различни паспорти.

В началото на 1998 г. сръбският мафиот дори докарва в България съпругата и децата си. Използвайки един от паспортите си, в който пише, че се казва Марко Милосавлевич, наема апартамент в центъра на София, недалеч от сградата на Министерството на вътрешните работи. Има оперативни данни, че през миналия век и началото на този Сретен Йосич е бил покровителстван от висши политици у нас и в Сърбия.

Специално у нас Йосич винаги е бил приеман „топло“ и съвсем лесно е въртял контрабанден канал през Калотина. Имало е дори случаи, в които камиони, натоварени с незаконни цигари, са били охранявани от барети от поделението във Врана. Това е нямало как да стане без личното позволение на лица от ръководството на държавата и МВР.

Всичко това се е случвало в момент, в който кралят на кокаина е издирван в цяла Европа за 23 поръчкови убийства, включително и на полицаи, наркотрафик и пласиране на фалшиви пари.

Едно от тези убийства е  на Гокси Бомбаша. Бомбаша бе дребен гангстер от белградския подземен свят, който през 1995 г. се похвалил, че е нает от черногорски колеги да очисти Йосич.

Йоца Амстердама (както е известен още Йосич) обаче го изпреварва. Гангстерът наема белградските полицаи Мариянович и Проданович, на които дава автомати „Хеклер и Кох“ МР-5 и обещава хонорар от по 200 000 марки.

Резултатът – Гокси е тежко ранен и преживява още известно време в болницата. Йосич обаче не е доволен, той е искал от полицаите Гокси мъртъв. Не им плаща обещаните хонорари и въпреки че им дава ясни указания да изхвърлят оръжието, двамата не го правят и след 10-ина дни го използват при въоръжен грабеж.

Така службите в Сърбия разплитат случая с Бомбаша и стрелбата в кафенето. Двамата са арестувани и осъдени на по 20 години затвор, а Сретен Йосич успява да се укрие и да напусне Сърбия, премествайки се първоначално в Холандия.

След много престъпления там, Йосич е вкаран в затвора, но успява да избяга и се прехвърля за постоянно в България, където отново се радва на добър прием.

Но не за дълго!

Йосич е арестуван на 20 юни 2002 г. при спецакция на НСБОП в близост до столичния пл. „Възраждане“. След задържането му антимафиотите получават сигнал за подготовка на бягството му от затвора. Заради това е преместен в ареста на Транспортна полиция, конвоиран от барети.

Според схемата прокуратурата трябвало да издаде заповед за преместване на Йосич от един затвор в друг под охраната на баретите, а по пътя той да изчезне. Планът обаче се проваля заради личната намеса на тогавашния главен секретар на МВР Бойко Борисов. Така сърбинът е успешно екстрадиран в Холандия. Точно заради бързата реакция на Борисов, Йосич го е взел на мушката си, като през 2007 г. на граничния пункт Калотина даже бе хванат гранатомет, с който по оперативни данни е трябвало да бъде ликвидиран сегашният премиер.

И така историята около Бойко и Сретен се завъртя. Оказа се, че те имат общо минало, а още по-интересното е, че чухме думите от премиера, които никога не сме вярвали, че той ще каже: „Страх ме е от Сретен Йосич“.  По действията на Сретен можем да се ориентираме, че той се чувства предаден от премиера. Сякаш Бойко не е спазил някаква уговорка. Не знаем, но определено премиерът не обича да чува името на сръбския мафиот.

Но нека започнем  отначало.

Сретен Йосич и Бойко Борисов

Оказва се, че Сретен Йосич и Бойко Борисов са много тясно свързани. Твърди се, че сръбският мафиот има голям пръст в това Бойко Борисов да стане главен секретар на МВР. Историите на двамата са толкова тясно свързани, че няма как като чуеш името на Сретен Йосич да не го свържеш с това на премиера.

Първото засвидетелство, че Сретен и Бойко не са си далечни, а дори напротив, бе на 07.04.2009 година, в Окръжен съд в Белград, когато Сретен Йосич заяви категорично: „В България се е чувствах сигурно, защото бях под защитата на разузнавателния сектор, на Бойко Борисов, който по-късно стана кмет на София.“

По-късно думите на Йосич до някаква степен се потвърдиха.

На 25.11.2011 г. пред Шуменският окръжен съд подсъдимият по делото „Килърите“ Васил Костов – Кеца разказва за среща в София между Бойко Борисов, Бай Миле и Сретан Йосич.

Кеца е твърди, че е присъствал на няколко срещи и категорично заявява, че менно Сретен Йосич е бил този, който е платил високата цена в размер на 400 хиляди долара за влизането на Бойко Борисов в МВР.

Кеца посочва, че хора от СИК заявили пред Йосич, че имат „едно момче, което трябва да стане важна клечка в полицията, за да слуша” (визирайки Бойко Борисов).

Васил Костов заявява в прав текст, че във времето, в което Бойко Борисов е бил главен секретар на МВР контрабандните канали са работели на пълна пара, тъй като са били оглавявани от негови хора.

Разбира се, Бойко Борисов веднага опроверга казаното от Йосич – „Това не е сериозно. Аз съм го арестувал след престрелка и съм го екстрадирал с холандски самолет. Опитва се да ме дискредитира. Вие знаете какви врагове сме, спомняте си какви заплахи имаше срещу мен“, допълни тогава той в едно свое интервю от 2009.

В същото интервю Бойко за първи път си и призна, че се страхува от Йосич: „Това, че Сретен Йосич не ме е забравил, определено ме притеснява. Страхувам се не само за своя живот, но и за хората, които са участвали в ареста и екстрадирането му.“.

И наистина нашият премиер е имало от  какво да се страхува.

Йосич е отправял многократно на публични места заплахи, че ще ликвидира Бойко Борисов и дори се твърдеше, че заканите му са достигнали до Сръбската разузнавателна служба за сигурност, които са уведомили НСО.

Сигналът за готвено покушение срещу Бойко Борисов по заръка на Сретан Йосич косвено бе потвърдено и от Петър Стоянов – Сумиста, осъден на доживотен затвор като тартор на бандата за поръчкови екзекуции „Килърите”. Сумиста, който минава за близък до Йоца Амстердама, даде интервю през 2014 за предаването „Дневен ред“ на TV7, в което потвърди за напрежение между Йосич и Бойко.

Сумиста твърди, че Бойко Борисов дори е изпращал през 2010 г., в периода февруари – март месец, човек да търси контакт със Сретен Йосич в затвора в Белград. Според тартора на „Килърите”, Бойко треперел от Йоца, с когото имал много специфични и променящи се през годините отношения.

Друга информация, която през годините многократно е споделяне, е че докато Бойко е работил за СИК, чрез охранителната фирма „Ипон” през 90-те на миналия век, е слугувал именно на Сретен. Това е казвано не от един или двама представители на подземния свят, но така и не се е потвърдило категорично.

Любопитна подробност е, че когато Бойко бе повикан да даде показания в съда по делото на Йосич, той отказа. В интервю по темата за bTV тогава Борисов коментира: „Коя страна ще си прати премиера на разпит като гражданин срещу задържан от него човек в друга държава?!”

Сретен Йосич на свобода! Бойко, страх ли те е?

Сретен Йосич официално бе пуснат на свобода и веднага атакува, като заяви своето желание да съду Сърбия. Сръбският топ мафиот иска обезщетение от 60 млн. динара (около 100 хил. долара) заради незаконен арест по случая с убийството на хърватския журналист Иво Пуканич. Искът му е заради това, че Сретен Йосич е бил незаконно държан в ареста и била нарушена презумпцията за невинност.

И това не е всичко!

Анализ на специалните службите в Сърбия и България сочи, че Сретен Йосич се завръща ударно в опита си да завладее огромни престъпни територии на Балканите. Според анализа Йосич си е поставил амбициозната задача да вземе под свой контрол всички канали за кокаин, които минават през Балканския полуостров.

За краткото време, в което е на свобода Сретен Йосич съди Сърбия и бързо влиза в крачка с бизнеса си. Кажете ми какво му пречи да изпълни заканите си и към Бойко?

Има ли от какво да се притеснява Бойко Борисов, като всички служби пазят него?

 Използвани източници: bivol.bg; dnes.bg; infonews.bg; vesti.bg

Автор: Любен Спасов

Късата памет на българина! Аплодираме престъпление без наказание

618x346

Ние от екипа на „Гласът на младите хора“ публикуваме този материал от WEBCAFE.BG, тъй като именно късата памет на българите е в основата на проблемите в обществото. Накратко ви припомняме случая: през 2007 Максим Стависки катастрофира край Приморско. При катастрофата умира момче на 23 години, а 18-годишната Мануела остава в будна кома. Накрая Максим беше осъден условно, като има забрана да се качва на кола до 2012 година, което той не спазва.  Едно е ясно – въпреки че очерни две семейства, Максим има подреден и нормален живот, жъне успехи, а споменът му от трагедията сякаш отдавна е избледнял. Фактът, че продължава да шофира, при това нехайно, доказва само едно – съвестта му явно се е изпарила при зловещата катастрофа, ако изобщо някога я е имал.

Сега ви представяме коментар на Асен Григоров по темата. Публикацията е цитирана от webcafe.bg. без редакторска намеса.

Миналата седмица едно чисто родно събитие мина сякаш незабелязано от медии и публика. 12 000 души в зала „Арена Армеец“ аплодираха на крака леденото шоу „Парад на шампионите“, организирано под патронажа на спортния министър Красен Кралев и кмета на София Йорданка Фандъкова. В едни други времена, с едни други лица, това щеше да е съвсем нормално. През 2016 г. – с Максим Стависки на леда е провокация към елементарния морал.

Съдебното дело за предизвиканата от Максим Стависки през 2007 г. катастрофа, при която загина младо момче, а 18-годишната Мануела остава в будна кома, е един от най-отвратителните български примери за тоталната безпринципност на съдебната власт, безогледно политическо лобиране и натиск и омаскаряване на жертвите чрез медиите.

По времето на катастрофата носителят на орден „Стара планина“ Максим Стависки е лице на кампания на bTV за безопасно каране: „Ако си пил, слез – искам да стигна жив„.

За убийство на пътя в пияно състояние този човек получи условна присъда, твърди се – не без висша политическа намеса.

Прочетете повече „Късата памет на българина! Аплодираме престъпление без наказание“