Етикет: Политика

Слави предлага гражданите да избират главния прокурор

Прочетете повече „Слави предлага гражданите да избират главния прокурор“

Реклами

12 мерки, които ще помогнат за подобряването на сигурността на информационните системи

Прочетете повече „12 мерки, които ще помогнат за подобряването на сигурността на информационните системи“

Анкета: Бихте ли подкрепили нов политически проект начело със Слави Трифонов?

В отворено писмо преди ден до медиите Слави Трифонов обяви официално свой политически проект.  В разпространения текст той обещава, че ще намери тези българи, които да заместят сегашната политическа класа. 

„И в България, и по света със сигурност има талантливи, квалифицирани и морални българи, които могат да управляват нашата страна и да ни измъкнат от тази 27-годишна каша. И аз ви гарантирам, че ще направя всичко възможно и започвам от днес да търся такива българи“, пише Слави Трифонов.

Ще ги намеря. Ще ви ги представя. И вие сами ще решите дали искате тези българи да заместят сегашната политическа класа.

В текста му се казва още, че българите ще решат дали новите претенденти за власт са достойни да заменят настоящите политици.

По този повод ние ви питаме: Бихте ли подкрепили нов политически проект начело със Слави Трифонов?

Румен Радев: Осъждането на нацизма е абсолютно задължително

Президентът Румен Радев с критика към управляващите заради така наречения „нацистки скандал”. Според държания глава осъждането на нацизма е абсолютно задължително, без значение дали си част от властта или не.

 

0000329045-article2
Снимка: архив, Reuters

 

Според Радев всяка шега с нацисткия режим е недопустима.

Внушава се, че ако си обикновен гражданин, е допустимо да се снимаш и да се шегуваш. Ако отидеш във властта, това става забранено. Става дума за позицията, която заемаш в обществото. Ти си част от това общество, независимо дали си гражданин или политик”, коментира президентът.

Най-добрата реакция в случая била извинението.

Първият, чиято глава скандалът взе, е вече бившият заместник-министър Павел Тенев.

Аз нямам нищо общо с фашизма. Не съм съгласен с идеологията му. Просто беше една снимка. Наистина – не добре обмислена. В комбинация с това, че я публикувах, направо глупава”, коментира Тенев пред NOVA.

Решението да подаде оставка взел сам, но след телефонен разговор с вицепремиера Валери Симеонов.

Надявам се на втори шанс, но знам, че е невъзможен. Винаги ще бъда с този етикет. От това ме е яд! Преди няколко дни беше официалното завършване на предучилищна възраст и момиченцето ми ме попита: „Тати, защо не се усмихваш?”. Отговорих й: „Как да се усмихна, при положение че всички около нас са с фотоапарати, някой ще ме снима и ще каже: „Ето вижте, той сега се смее”. И ще ми го извадят от контекста”, коментира още уволненият заместник-министър.

Очаква се още една оставка по нацисткия скандал – тази на шефа на дирекция „Социална политика“ в Министерството на отбраната Иво Антонов. Той също бил заснет преди време да прави нацистки поздрав. Засега обаче Антонов е в болничен.

Източник: NOVA

Усещането за почтеност у над 20 ооо души днес отвори нова страница в политическата ни история – коментар на Кристиан Таков

Днес в рамките на 18 часа над 20 000 български граждани подкрепиха „Да, България“, поставяйки рекорд по гражданска активност в политическата история на България. По този повод се свързахме за коментар с доц. Кристиан Таков, член на Националния съвет на „Да, България“.

Припомняме, че в понеделник в Софийски градски съд (СГС) са постъпили жалби срещу регистрацията на партия „Да, България“. Две от жалбите са фиктивни – те са подадени от имената на членове на движението, но липсват елементи за тяхната идентификация – единен граждански номер или обратен адрес. Третата жалба е от човек, който още на Учредителното събрание се е опитал да провокира хаос и го е напуснал, без да стане учредител, както днес се разбра от думите на председателя на „Да, България“ Христо Иванов, който направи извънредно изявление.

Шансът „Да, България“ да участва на предсрочния парламентарен вот на 26- ти март е да стане част от коалиция. Срокът за регистрация в ЦИК е 8 февруари.

%d0%bd%d0%b0%d0%b4%d0%b5%d0%b6%d0%b4%d0%b0-%d1%87%d0%b8%d0%bf%d0%b5%d0%b2%d0%b0-%d0%ba%d0%b0%d0%bf%d0%b8%d1%82%d0%b0%d0%bb
Снимка: Надежда Чипева [Капитал]
Ето какво ни сподели Кристиан Таков:

За мен това е трогателно до сълзи, защото показва не просто една реакция на упорство или на протестен вот, а реакция на някакво възмущение от низостта и мерзостта на средствата, които тези хора, опитали се да сложат пръст в колелата на “Да, България”, използват. Тоест, в хората е останало някакво усещане за почтеност, което е наранено и тези над 11, 13 или 20 хиляди подписа, събрани за един ден, са нещо небивало в нашата политическа история.

Това за съжаление просто копае още по-дълбоко една ужасна пропаст в българското общество между хората, които смятат, че всичко е позволено, и хората, които вярват, че има граници и знаят къде са те. За мен това е отвъд ежедневно политическия смисъл на цялото нещо.

За спекулациите и фалшивите жалби

Много бяха забавни някои коментари като: “Евала! Страхотна пиар акция си направихте!”, тоест имаше хора, които подозряха ръководството на “Да, България”, че само си е спретнало цялата тази история. Други заподозряха, разбира се, “Нова република” и Радан Кънев, че едва ли не като отблъснахме протегнатата ръка “На ви сега”.

Не, дълбоко съм убеден, че тук има много добре изчислен механизъм. Този механизъм беше известен на нас юристите в “Да, България” и в никакъв случай не е някаква супер изненада. Нямаше начин такова нещо да бъде блокирано и предотвратено, защото действително срокът за подаване на жалби изтичаше вчера, ние нямаше как да изчакаме този срок, за да имаме пълната сигурност. Можехме да имаме само относително голямата сигурност, че прокуратурата няма да атакува решението за допускане на регистрацията, но не и да спрем някой, който вероятно е злоупотребил и с чуждо име, да вземе и да пусне някаква “фейк” жалба. Това е реалността на политическия живот в България.

Някакви жалки създания се опитаха да осуетят порива и възрожденския дух на десетки хиляди хора. Не знам как спят, но вероятно спят добре.

За политическия страх, породен от новосформиралото се движение “Да, България”

Той не е панически засега, но страх, или поне дискомфорт съществува и вярвам, че цялата тази афера не е предизвикана от безумство, породено от страх. Трябва да призная, че тя е прекалено внимателно планирана и прецизно осъществена, взети са всички възможни плюсове за “лошите” от странната ситуация със сроковете.

Както казах, това не е толкова импулсивно действие, породено от страх. Това е по-скоро желание да унизят “Да, България” и да покажат на нейните привърженици и симпатизанти къде им е мястото, или да им демонстрират, че няма да стане. Само че постигнаха обратен ефект. Това говори за две неща: първото е за дълбинната безнравственост, другото нещо е, че те са склонни да повтарят едни и същи грешки, както направиха при отказа за регистрация на НДСВ и така амбицираха българския избирател. Това говори за ограничен интелектуален капацитет. Но такива са милиционерите в България, винаги са били и ще бъдат.

Оптимист ли е Кристиан Таков за предстоящата предизборна кампания?

Все повече вярвам, че ще получим сериозна подкрепа макар да съм наясно, че голяма част от този огромен успех със събирането за отрицателно време на такъв впечатляващ брой подписи, е резултат не само на наша убедителност, а и на вбесяването на хората.

Определено съм оптимист и смятам, че всяко зло е за добро. Просто стресът, който причиниха на толкова много хора, опитът да обезверят десетки хиляди хора, е наистина унизителен и много симптоматичен за нашия политически живот.

Той винаги е бил такъв, това са кадрите, с които работи.

Интервю на Веселин Диманов
Редактор: Биана Гунчева

Оптимист съм за бъдещето на България – разговор с Мануела Малеева

Легендарната Мануела Малеева е най-високо класиралата се българска тенисистка (3-тото място в световната ранглиста), както и единствената, печелила турнир от Големия шлем – US Open на смесени двойки с Том Гъликсън (1984 г). Живеейки в Швейцария от години, тя никога не е преставала да бъде активна и ангажирана с най-ярките граждански каузи в България.  Днес Мануела Малеева е едно от лицата в инициативния комитет на „Да, България“. Това е един открит разговор за прозрачността като нещо възможно, за мотивацията да навлезеш в партийната борба, за вярата, че нещо различно може да се случи. Разговор за корупцията в България и съдебната реформа, както и за огромната нуждата от лустрация.

 

%d0%bc%d0%b0%d0%bb%d0%b5%d0%b5%d0%b2%d0%b0
Сн.: Фейсбук

 

В четвъртък вечер имахте среща с българи от чужбина и страната в клуб „Перото“ – кое беше най-важното, което те споделиха с вас? Добре ли премина срещата?

Срещата мина много добре, аз усетих една хубава атмосфера. Основното нещо, което българите от чужбина споделят, е болката за това, че нещата не се получават в България. За това, че животът тук е много труден, да не кажа непоносим, и за това как много биха искали да се върнат, биха искали да се реализират професионално тук, но засега условията в България не им позволяват да направят тази крачка. В общи линии това беше една от темите, която често се сподели. Имаше и конкретни въпроси относно какво ние искаме да направим и как искаме да го направим – много неща все още не можем да кажем точно и конкретно, тъй като сега “Да, България” трябва да се регистрира, в момента се пишат програмите. Това, което се опитахме да предадем, е желанието наистина да се случи нещо различно – нещо по-различно от това, което се е случвало през последните 27 години.

От професионалния тенис до партийната борба в България – какво ви мотивира да се включите в толкова ангажираща инициатива?

Същото това желание за коренна промяна. Често усещам подкрепата на много хора, че чрез мен могат да се припознаят в нещо, което ще бъде направено честно, коректно, прозрачно. Не искам да звучи като някаква банална фраза или клише, което през последните години много се е повтаряло –  за корупция и за неслучващата се съдебна реформа, но много партии носиха смисъла на тези думи – много заявиха антикорупционни политики, нова съдебна реформа. В крайна сметка виждаме, че нищо не се случва, затова очакванията към нас са много големи и усещаме, че нямаме право на абсолютно никаква грешка. Вдигнали сме летвата много високо със заявката и на всички хора, които се включиха в инициативния комитет – това са 77 души, които застават зад Христо Иванов – страшно много хора, това е и нашата мотивация.

Вярата е, че наистина искаме да направим нещо различно, колкото и банално да звучи.

Кои ще са най-важните точки, които ще бъдат включени в антикорупционната програма на “Да, България”?

Ужасно трудно е за мен да говоря специфично за програма и дадени точки, понеже никога не съм се занимавала точно с това. Съвсем честно казано – в момента програмата се пише и не мога да ви кажа с точност, но фактът, че аз се включих и в инициативата “Правосъдие за всеки” като гражданска организация, показва, че знам, че има много голям проблем с корупцията в България и съдебната реформа.

По време на срещата в “Перото” Христо Иванов заговори за нуждата от “лустрация от второ поколение” – как да разбираме тези думи и какви мерки ще бъдат предприети?

Лустрацията е много важна. В смисъла на това, че е второ поколение, той имаше предвид, че не можем да направим същата лустрация, както преди 30 години, че трябва да направим една нова лустрация. Първото, с което започваме, е това, че всеки от нас гарантира, че не е бил служител на държавни служби, не е бил свързан по никакъв начин с партийни принадлежности. Повечето от нас са и много млади, за да бъдат засегнати. В нашата декларация ние гарантираме, че не сме били обвързани към държавните служби.

Предстои да се изготви една програма за лустрация – ще има огромна нужда за „изчистване“ на различни кадри, които са били към Държавна сигурност (ДС). От друга страна, за съжаление, дори и да направим някакъв закон, който би се свързал с лустрацията от преди 27 години – с такъв закон не бихме успели да се справим с Пеевски. Христо Иванов говори за лустрация второ поколение, в такъв смисъл, че лустрация, 27 години по-късно, просто ще трябва да се пригоди към това, което се е случило през тези 27 години.

Делян Пеевски ли е най-голямото зло за България?

Той е едно от тях. Дали е най-голямото зло, не мога да ви кажа, но знаете колко много от фирмите са обвързани към бизнеса на Делян Пеевски. Има най-различни подозрения за много неща, трябва да се извадят доказателства, които досега не могат да бъдат извадени.

Един от хората, заради които мисля, че нещата са ужасно трудни в България е той, да.

Вие оглавихте инициативен комитет „Гласувай без граници“, основан в подкрепа на въпроса в националния референдум през 2015 г.  – доколко са важни референдумите, за да се развива активно гражданско общество?

Аз мисля, че са много важни, поне от опита, който имам в Швейцария – живеейки там, където имаме по четири референдума на година, в които абсолютно гражданското общество участва в решенията.

От друга страна референдумите трябва да бъдат такива, че да могат да бъдат обяснени и да са разбираеми за всеки един, който би отишъл да гласува. За съжаление мисля, че на последния референдум, например за мажоритарното гласуване, нямаше никаква разяснителна кампания и всъщност дори и на мен трябваше да ми бъде обяснено няколко пъти, за да мога да разбера каква точно е разликата между мажоритарна и пропорционална система.

Това, което бих казала е, че са много важни, но и самите въпроси трябва да бъдат разбираеми за всеки един човек. В този случай ми се стори, че може и да е нож с две остриета, но аз подкрепям референдумите, защото това е начинът да бъдат чути гражданите.

Как ще коментирате действията на Борисов в настоящата политическа обстановка?

В момента ми се струва, че се използват всякакви начини, за да може да бъде запазена властта – дали от Борисов, дали от останалите политически партии, които са в коалиция с ГЕРБ. Един такъв страх – те говорят за стабилност, че трябва да се запази тази стабилност, но това, което виждаме е, че хората продължават да живеят ужасно беден живот, че сме една от най-бедните страни в Европа, корупцията е огромна, по свобода на словото сме на 113-та позиция.

Така че, Борисов също ми изглежда като човек, който се опитва всячески да запази властта. Като че ли нещата му се изплъзват, вече не е тази абсолютно всемогъща и недостижима персона – нещата са се разклатили.

Оптимист ли сте за бъдещето на България, за бъдещето на младите хора, които също биха искали да се развиват в страната си?

Ако не бях оптимист, може би нямаше да се захвана с всичко това. Мисля, че има прекрасни хора в България и прекрасни българи, които живеят извън България, които милеят за родината, без това да звучи отново като клише и слогани, които “патрЕотите“ напоследък много използват. Наистина мисля, че има огромен потенциал, но трябва да се вкара някаква законност, някакво върховенство на спазване на законите, икономиката трябва и може да се раздвижи – има много добри предприемачи с идеи за развитие в различни сфери на бизнеса.

За съжаление, всичко е под огромен натиск да не може да се развива, за да може да бъде контролирано от може би 100 или 200 души в България.

Интервюто взе Биана Гунчева

За унищожението на българската нация и кукловодите на прехода – интервю с Татяна Кристи

За много от вас Татяна Кристи е новата звезда в Интернет, изгряла покрай кампанията „Аз съм БСП“. Тя е личност, която не се страхува да назовава реалността такава, каквато е. Завършила „Журналистика“ в САЩ, където освен безбройните журналистически материали, има публикувана и детска книжка в стихотворна форма. Но това, което истински я вълнува, е политиката.
Kоя всъщност е Татяна Кристи, разберете сами:

tk

Г-жо Кристи, завършила сте “Журналистика” в САЩ, но освен журналист, сте и писател. Разкажете ни повече за тази част от живота ви.

Всеки, който се занимава с журналистика, винаги е имал потребност да пише. За съжаление аз през годините не съм имала време истински да се отдам на писане само за себе си, заради чистото удоволствие, поради хилядите други професионални и лични ангажименти. Но в последно време обръщам повече внимание на писането само заради личната си потребност от това. В САЩ, освен безбройните журналистически материали, имам публикувана  детска книжка – „Приключенията на малката вещица” (The Adventures of the Little Witch). Тя е в стихове и е за възраст – 5-10 годишни деца. Използват я в някои училища в класове по литература. Но хората много я харесват и като четиво за Хелоуин. Това е книжка за една малка вещица, която лоши вещици се опитват да учат на лоши магии, но тя намира призвание в развалянето им.

В последно време работя върху сборник с разкази на български език. Някои от тях вече са публикувани в различни български издания, но се приготвям да ги събера на едно място и да ги издам скоро в една книга. Много ми харесва кратката разказвателна форма, защото е едно прекрасно езиково предизвикателство –  най-трудната е, но и най-въздействаща според мен.

Журналистиката ли е вашата страст?

Ами аз имам много страсти. Журналистиката е една от тях. Решението ми да се занимавам точно с това дойде от изостреното ми чувство за справедливост на най-базисно ниво. Въобще моралният ми компас винаги е бил много чувствителен.

Истинската ми страст е политиката в международен аспект, защото от нея зависи съдбата на малкия човек, т.е. на всички нас – на местно и глобално ниво. Но със сигурност от мен би се получил и един прекрасен прокурор (ако трябваше да тръгна в тази посока).

От години живее в Съединените щати, но не спирате да се интересувате от случващото се в България, какво ви мотивира да го правите?

Макар че съм в САЩ от 1990 година, много често съм се връщала в България през годините. А през последните няколко години можех да си позволя да живея повече там, отколкото в Америка. Затова и съм толкова запозната с политическия и обществен живот в страната.

В интерес на истината до 2013 година напълно странях от каквито и да е изяви в България и наблюдавах политиката там почти безучастно. Ужасно се радвах на това, че станахме част от ЕС и си мислех, че вече ще тръгнем само напред и нагоре. Уви.   След като Пеевски беше номиниран за ДАНС през лятото на 2013 година, аз както и хиляди други българи, се почувствах лично засегната. Просто нещата станаха лични, затова и протестите имаха такава енергия.

Защо напоследък съм толкова активна като журналист и общественик в България? Защото считам поведението на българската политическа класа през последните години за криминално. Защото директно ги виня за това, че унищожават българската нация, директно ги виня за това, че българските деца напускат родината си, убедени, че тя не ги иска. Директно виня корупцията, шуробаджанащината – в която некадърността е издигната в култ, която задушава всичко читаво преди да покълне.  Директно държа отговорен Цацаров и поверената му прокуратура за това, че не служат на обществото, а на олигархията. Директно виня повечето медии, че са се продали за жълти стотинки на всякакви кокошкари. Виня целокупно политическата класа в България.

Всъщност бясна съм на тях. Затова този гняв го прекарвам през сатиричните си скечове, показвайки тоталната безполезност, смехотворност и неадекватност на самозабравилата се политическа върхушка. Виня ги заради милионите българи, които са станали имигранти по неволя. Защото в България човек без „нужния гръб”, е обречен. Защото една обикновена мутра може да дойде и да те пребие и ти да умреш от старост преди делото да приключи, ако въобще започне. Така че за мен всичко това е една лична вендета – за провалените животи и съдби на толкова много хора, заради отвратителната самозабравила се управляваща класа, чиито  корени винаги водят към  ДС и тоталитарния режим.

Вие осмивате доста често политическия елит в страната. Можете ли да кажете каква е разликата между политиците в България и тези в САЩ?

Политиците са недолюбвани навсякъде. Няма страна, в която да няма корупция, и в която неморални овластени хора да не се опитват лично да се възползват от обществен финансов ресурс. Основната разлика между тези в България и в истинските демокрации е, че в България те не се наказват. В България има произвол и липса на независима съдебна власт и защитни стени на много нива, които да пресичат такива практики. Основната причина в България хората да искат да стават политици е личната финансова облага – с много малко изключения.

Основната причина е, че маргинални некадърници, без никаква възможност за друга реализация, се стремят да влязат във властта – от най-ниско до най-високо ниво. И това го казвам на база конкретни лични наблюдения.  И го правят, защото обществото е свикнало с това всеки “сульо и пульо” – до вчера живял в стара панелка и карал раздрънкан „Опел“ – да може да стане милионер в момента, в който стане политик, без никога да падне под ударите на закона.

Политическата класа в България живее не с цел усъвършенстване на обществото и демокрацията, а с цел запазване на властовите си лостове. Нищо повече. Тяхното мото е: „След нас и потоп!” Това е основната разлика – не борбата на идеите, които да доведат до  прогрес и развитие, а борбата за власт заради самата власт. Трябва да сме много благодарни, че все пак сме в ЕС и от там има някакви механизми на мониторинг и влияние върху системата, иначе щяхме да бъдем в още по-трагично положение.

Често бивате обвинявана, че ви плащат, за да правите тези видео материали. В този ред на мисли – печелите ли от клиповете?

Благодарение на извратената медийна и обществена среда в България, в съзнанието на редовия българин човек не може да има някаква обществена позиция освен ако не е платен. Това е първото нещо, което се казва за всеки, дръзнал да защитава някаква гражданска позиция или кауза, просто защото вярва в нея. За много неща мога да виня кукловодите на българския преход, но най-голямата им вина е, че убиха идеализма у българите, убиха желанието им да се борят за нещо по-добро – тотално ги обезвериха и отвратиха от самия живот.

Затова и към мен тези обвинения идват от малки хора с тотално прецакан морален компас. До момента нищо не печеля от клиповете. Правя ги за разтоварване и забавление. Но понеже набират много голяма популярност и се вижда, че обществото има нужда от качествена  и смела политическа сатира, не изключвам скоро да се ангажирам с един сериозен медиен проект, който ще е професионален и комерсиален, и който със сигурност ще поразклати сатиричната сцена в България.

Други хора бъркат сатирата с реалността, прибързано ли заклеймяваме?

Както вече споменах, хората живеят в изкривена медийна и социална среда – живеят в страната на кривите огледала. Медиите от години дават платформа на най-безобразните човешки образи, а някои от тях  издигат в култ. Народът е тотално изтрещял от облъчване с  пълни идиоти. Затова много хора приемат превъплъщенията ми за напълно реални образи – дори и най-абсурдните от тях.

Имаше един период, когато умишлено се стараех да изглеждам максимално гротескно, надявайки се никой да не ме обърка с реален образ, но винаги се намираха хора, които да ме вземат на сериозно и да ме залеят с ругатни. Сега повече хора ме познават и следят. Сатирата ми за тях не е изненада. Но последният ми клип, за патриотката Рудина Свинарова, която иска да изпрати всички бежанци да се издавят в морето, се прие от много хора за чиста монета – защото имаме истинска такава героиня – безсрамното и скандално недоразумение Петя Георгиeва. Тази жена  говори в медиите много по-страшни неща от моята героиня.

Причината за всичко това е, че поради токсичната медийна среда, хората са престанали да имат изострено критично мислене. Хората виждат същите тези абсурдни, ужасни хора навсякъде около себе си и не могат да различат сатирата от реалността. Те всъщност не са виновни.

Как бихте коментирали личността на Делян Пеевски – той ли е най-голямото зло?

Той е най-видимата част от голямото зло – в пряк и в преносен смисъл. Задкулисните типове не обичат да са на светло, този обаче е особено мразен заради вулгарната си демонстрация на неуязвимост. Заради непукизма, с който погазва закони и остава незасегнат. Заради това, че почти не се вясва на работа в парламента, за който  е избран с напълно контролиран етнически вот на ДПС и заради това, че получава заплата от джоба на данъкоплатците, без да върши нищо в тяхна полза.

Той  бе лицето, предложено за евродепутат и шеф на ДАНС – това бе тотално унижение за всичко читаво и свястно в тази нация. Той е вездесъщ с присъствието си  и в законодателната власт и в съдебната власт, и в службите за сигурност, той дава поръчки на медиите, той взема най-апетитните обществени поръчки, той е в безумен конфликт на интереси с всичко в тази държава. Той събаря банки и после купува на безценица активите ѝ. Той от години върти едни държавни пари, които прелива от едно място в друго; той купува на безценица държавни предприятия с необезпечени кредити, продава ги на себе си чрез поставени лица, тегли нови кредити върху тези така наречени активи и т.н.

Самият факт, че главният прокурор нито веднъж не е повдигнал обвинение срещу този човек, въпреки безбройните примери за корупция, търговия с влияние, рекет и прочие, говори, че прокуратурата буквално е подчинена на олигархията в България. Тя е съучастник в тези престъпления! Разбира се, Пеевски е параван за много други като него и той си има босове (докато не се скарат или гръмнат един друг), но той не би могъл да съществува, ако нямаше подкрепата на корумпираните български държавни служители. Това, че за толкова години в България не се намериха институции или отделни светли личности, които да поемат риска да подведат подобни хора под отговорност, говори много за смазаността ни като нация. Какъв смисъл има да се биеш в гърдите, че си патриот и да целуваш портрета на Левски, когато търпиш най-обикновени бандити във властта? Та ти не си патриот, ти си един най-обикновен балкански мухльо, който си избива комплексите върху бежанците, циганите, гейовете, жените, Европейския съюз, либералите, правозащитниците, или там каквото болното ти въображение роди.

Доста често България е определяна като страната на мафията. С такова око ли се гледа на нас и в САЩ?

Обикновените хора или медии в САЩ не знаят много за България, нито се интересуват от нея. За тях това е някаква страна от Източна Европа, която е била най-близък сателит на Съветския Съюз. Това е клишето, което редовият американец знае. Много обаче са запознати с българските народни песни и танци и много ги харесват, и много американци се занимават с изучаването им като хоби. Една моя позната американка ме помоли наскоро да ѝ преведа и напиша транскрипцията на песента „Тодоро, Тодоро”, за да може да я пее за удоволствие. Аз не я знаех тази песен, а тя я знаеше.

В този аспект България е известна в положителен смисъл. Но съдейки по определени холивудски продукции със съмнително качество, България се възприема като диво мафиотско място на беззаконието. Но Холивуд и глупостите, които често бълва, не са критерий. Основна информация обаче за това какво мислят американците за България, са докладите на Държавния им Департамент за отделни политически личности, партии и обстановката в страната като цяло. Точно те не са никак лицеприятни и, да, според тях България е страна на олигархични групировки.

Много колеги се оплакват от липса на свобода на словото – свободни ли са българските журналисти?

Медийната среда в момента е ужасна и свободата на словото наистина е застрашена в България. Виждаме как с всяка изминала година се сриваме в индексите за свобода на медиите и сега сме на 113 място в компанията на страни, които са много далеч от представите ни за модерна демокрация.

И сега пак се връщаме към Пеевски поради това, че няма закон в България за прозрачна собственост на медиите – имаме сенчести фигури, които наливат пари в медийни проекти за свои цели. Ще се учудите, но Пеевски има дялове почти във всички големи печатни издания в България – дори в тези, които официално не се смятат за „негови”. За повечето медии в България дори споменаването на името Пеевски в негативен контекст е забранено.

Журналисти в България са ми разказвали как им се дават опорни точни – за това какво и как да пишат. За това как не трябва да се споменават определени лица или групировката ТИМ, например. Не ви ли прави впечатление, че никой в медиите не се занимава с далаверите на ТИМ? Имаме много случаи, в които журналисти са директно заплашвани – последният случай, който ми идва на ум, беше с журналист, който разследваше бандитската престрелка  в Слънчев бряг. Ако имахме правораздаващи органи и прокуратура в услуга на гражданите, такива неща не биха били възможни. Имаме произволно заведени дела срещу отделни журналисти и медии от хора, свързани с властта. Имаме зависими регулаторни органи, които вместо да защитават обществения интерес и свободата на словото, преследват разследващи медии и им налагат необективни и неправомерни глоби. Познавам журналисти, които след като се върнат от работа в зависима медия, пишат под псевдоними по различни сайтове, за да не си загубят работата, когато споделят открито мнението си.

И последно – за много хора не е известно, че политици и определени личности, омръзнали на обществото до втръсване, но които постоянно дефилират по телевизиите – в повечето случаи си плащат, за да са там. Това телевизиите няма да го ви го кажат. Но те си имат тарифи за интервюта и за други най-различни формати.  Тези „изяви” нямат нищо общо с обективна журналистика, но медиите формират обществено мнение с някакви чичковци и лелки, които са си платили да са в телевизора. Оттам и идва изкривяването на реалността.  Политическите партии са абонирани месечно в телевизиите с „медийни пакети”. На това те му казват пиар. Което няма нищо общо с пиар, ами си е чиста платена реклама, но за това гражданите не знаят.

Други някакви чичковци – явни или скрити – постоянно финансират различни нечистоплътни политически проекти чрез медиите. Медиите в България носят огромна вина – те са съучастник в една тотална обществена измама. Но ако не бяха на каишка на лицата, които дърпат конците на всичко в държавата, това нямаше да се случи. И мафията би била много по-беззъба. Медиите в България (с много малко изключения) предадоха обществото и загубиха своята основна функция на независима власт. Аз мога да кажа, че съм от щастливите хора, които не са се сблъсквали с цензура, защото никога не съм работила като журналист в България (слава богу). Не бих понесла това и често се чудя как колеги журналисти оцеляват в среда като българската, защото човек става журналист по призвание – с надеждата да промени нещо към по-добро. Не мога да си представя как може да си поръчков журналист! Ако мен ме принудят да правя нещо подобно, начаса бих си сменила професията.

Начинът, по който учат на журналистика в САЩ, създава наистина независими и непримирими журналисти. Те са „watch dogs” (кучета пазачи, бел. ред.) на демокрацията. Редица журналисти в Америка са лежали доброволно в затвора, за да не издадат източниците си на информация. Етичният кодекс за тази професия (за тези, които я практикуват сериозно) е издигнат в култ, както и свободата на словото. Обективността, безпристрастността и неподкупността – също.

Голяма част от българите живеят на прага на бедността – корупцията и беззаконието са взели превес над правата на българите, но въпреки това обществото не се бунтува. Предадохме ли се или се изморихме?

Определено се чувства голяма умора, особено у хората, които от дълго време се борят със системата в търсене на положителна промяна. Те са инвестирали безбройни часове от своя живот в тази благородна кауза и е много обезсърчаващо да бъдат блокирани на всяко възможно ниво от статуквотото.

А хората, които не са направили нищо, за да променят системата – нямат право да се оплакват. България в момента има ужасна нужда от активно и будно, и умно гражданско общество, което да замести неработещите институции, и което да бъде коректив на своеволията на управляващите. Но аз съм убедена, че промените тепърва предстоят. Този порочен политически модел един ден ще си отиде, най-вече заради младите, умните и активни хора, които ще имат силата, непримиримостта и енергията да си поискат държавата обратно.

Интервюто взе Веселин Диманов

 

Орбан за Борисов: За унгарците е радост и гордост, че удостояваме премиера на България

На тържествена церемония в парламента в Будапеща министър-председателят в оставка Бойко Борисов бе удостоен с Големия кръст за граждански заслуги. Наградата, връчена му от премиера Виктор Орбан, е една от най-престижните, която може да се дава от унгарската държава, съобщи правителствена информационна служба.

3011_pm-orban01

Орденът е знак за уважение към една забележителна политическа кариера, заради хилядолетното приятелство между двата народа и заради усилията на България и българския народ за опазването на границите на Европа, заяви премиерът Виктор Орбан

„Бойко Борисов направи много за хилядолетната дружба между България и Унгария. Това е едно ценно приятелство. Това отличие е знак, че българското правителство, начело с Бойко Борисов, застава зад Унгария и нейната сигурност, но и зад цяла Европа. И те не са задължени за това, а го правят заради своята история и ценности“, коментира министър-председателят на Унгария Виктор Орбан.

3011_pm-orban06

Борисов от своя страна заяви: „Чест е за мен да съм тук да получа тази награда. Тя не е за мен лично, а за усилията на цялото правителство, на българските граничари, военни, за всички, които денонощно бдят за сигурността на цяла Европа. Мога да ви уверя, че в България в мое лице, в лицето на всички, които ми вярват, ще направим всичко необходимо тази защита, не само на българската граница, да продължи, както да продължи и борбата с престъпността, контрабандата, корупцията – всичко, което трови нашите държави.

Още веднъж благодаря, че в такъв момент с вашата оценка стимулирате всички, които са приели това за кауза и изпълняват всичките си ангажименти към Европа. Приемам го от името на всички тях”, каза министър-председателят Бойко Борисов.

По време на церемонията Виктор Орбан подчерта приятелството между България и Унгария, което определи като ценно. „За нас, унгарците, винаги е било добре да знаем и да чувстваме, че на Балканския полуостров има един народ, чиято историческа съдба е сходна с нашата и който разбира нашето мислене и нашите действия. Това е ценно приятелство. Особено е ценно е сега, когато Европа се държи сякаш нищо не е научила и всичко е забравила от последните столетия”, посочи той. По думите му, днес отново трябва да се защитават външните граници на Европа и „тази задача трябва да бъде изпълнена от тези, които имат не само дългогодишна история, но и дългогодишна памет”.

Има такива исторически грешки, които не могат да бъдат поправени. Затова се стремим всичките ни решения да бъдат в полза на националните ни интереси. Само така можем да защитим себе си, само така можем да защитим Европа. Затова за нас, унгарците, е радост и гордост, че удостояваме премиера на България Бойко Борисов с отличието, подчерта министър-председателят Виктор Орбан.

На България ѝ трябва нова Република – разговор с Манол Глишев

Манол Глишев е граждански активист и автор, когото обичаме да интервюираме. Днес го потърсихме за коментар още веднъж по темата с избора на Румен Радев за президент на България и ходът на Борисов.

Как ще коментираш резултатите от балотажа между Румен Радев и Цецка Цачева?

Прикритите путинисти загубиха от откровените путинисти. Дори Цачева да беше спечелила, тя също щеше да работи против санкциите срещу агресивната Русия на Путин. Просто щеше да се опитва да твърди, че не е така. Докато Радев няма никакви задръжки по този въпрос. Там, където Цачева щеше да се опитва да шикалкави, той ще бъде открит. Това е добре, защото сега нормалните граждани на България по-лесно ще схващат с кого си имат работа. Но, разбира се, е жалко, че нямаме по-добър президент.

Кой можеше да е по-добър президент?

Плевнелиев за втори мандат, Христо Иванов, Бойко Атанасов, Велислав Минеков, Лозан Панов, дори Трайчо Трайков. За съжаление, възможността за действително налагане на някого от тези почтени мъже, беше проиграна в зародиш от позорните „исторически компромиси“ на псевдореформаторите. Тези хора са врагове на собствените си интереси и много помагат на различните червени мафии да продължат да съсипват България. Популизмът и наглостта на ГЕРБ, на БСП и АБВ, на ДПС, на лъжепатриотите, на трифоновците, барековците и сидеровците нямаше да бъдат възможни, ако наистина имахме сериозна демократична десница от морални хора. Уви, в момента разполагаме само с отвратителното поведение на Кунева-Лукарски и с доказаната немощ на Кънев.

Твърдиш, че си десен човек. Не очакваш ли нещо от „новия десен проект“?

Десен не значи наивен – поне не за цял живот. Мога да си позволя любопитство. Любопитен съм какво мислят Христо Иванов и Росен Плевнелиев за този уж нов, уж десен проект. Но в никакъв случай вече няма да вложа ентусиазма, който похабих в 2013 г. за тогавашния „реформаторски“ блок. На България наистина ѝ е необходима истинска дясна партия, която да печели гласове, да говори ясно, да иска лустрация, да не предлага никакви отстъпки към Русия и да работи за съдебна реформа. Но такава партия не може да се роди от срещи и разговори в зали и ресторанти. Тя може да се роди само на площадите. Сега, когато Радев спечели президентските избори и Борисов разчиства пътя към нов парламентарен вот, най-вероятно БСП ще се опита да си върне властта. Срамно, но това е положението. Независимо кой ще заеме най-много места в следващото Народно събрание, новото правителство ще бъде също толкова мафиотско и путинистко, колкто досегашните кабинети. Формирането на истинска българска десница ще има шанс да започне едва тогава, когато започне неминуемият процес по сваляне на това ново правителство с поредна серия протести. Тоест тази задача изисква както нов тип лидери, така и нов изблик на воля от страна на гражданите. Клетата „стабилност“ трябва да бъде забравена. В този смисъл е хубаво, че ГЕРБ постепенно отслабва.

Можем ли да кажем, че БСП победи ГЕРБ на тези избори? И каква е причината?

Интересно е дали ГЕРБ не победиха сами себе си. Борисов знаеше, че Цачева е неизбираема. Той можеше да предложи вътрешнопартийни избори за кандидат. Можеше и да предложи поне двама относително популярни кметове. Вместо това предпочете да заложи на губещата Цачева. Защо го направи? Дали няма причини да се страхува от собственото си оставане на власт? Борисов направо подари тази победа на откритите кремълски резиденти у нас. Или пък не им я е подарил, а е уплашен и се опитва да се отърве от отговорност за непосредственото бъдеще. Без нелепата кандидатура на Цачева, БСП посепенно си отиваше. Сега може и да има временно засилване на тази стара криминална групировка. Синовете на комунистическия режим отстъпиха пред бащите си. Любопитен съм дали пък след идващите парламентарни избори ГЕРБ няма да влязат в коалиция с БСП. Да речем – уж в името на „националното единство“.

Румен Радев е новият президент. Какво е мнението ти за него?

Човек на Москва. Основните прерогативи на българския президент са външната политика, отбраната, една осакатена възможност за вето и няколко представителни функции. Основното му средство за действие е публичността. Радев вече недвусмислено заяви, че негова основна цел ще бъде свалянето на санкциите срещу Русия. Първият ангажимент на навия ни държавен глава е спрямо чужда държава. Какво да говорим повече? Този човек може и да не се опита даú извади България от НАТО, но ще компрометира ролята на страната ни в пакта. В края на мандата си този президент ще бъде копие на Първанов: изолиран от западните ни съюзници и приет единствено в част от бившите съветски републики. Ще ходи на лов за архари и ще прави всичко по силите си за засилване на руското влияние у нас. Това директно го прави държавен изменник, защото в момента руският режим е заплаха за мира в Източна Европа. Спамота е, че такъв човек беше избран у нас.

Не смяташ ли обаче, че въпреки острите критики това е изборът на гражданите?

В никакъв случай. Тези избори всъщност бяха спечели от кандидатпрезидентската тройка Не Гласувам, Не Подкрепям Никого и Гласувам С Невалидна Бюлетина. Над половината български гласоподаватели се подиграват с изборната ни система и отхвърлят с презрение предлаганите им кандидати. За Радев, за Цачева, за Марешки и така нататък гласуваха малко хора. Изборите у нас са все по-непредставителни и съответно – все по-нелегитимни. Нацията мълчи и се отвращава. Малцината осъзнати граждани гласуваха или за Трайков, или с „Не подкрепям никого“. Ако у нас имаше законност, партиите щяха да бъдат принудени да сменят кандидатите и да провеждат изборите дотогава, докогато някой кандидат спечели не просто мнозинството от валидните бюлетини, а подкрепата на поне четвърт от всички български гласове. Така че това сега не бяха избори, а лош театър.

Изпълни ли Борисов обещанието си?

Да, за първи път в живота си. Необичайно за човек, винаги правещ обратното на това, което е казал първоначално. Той май наистина просто се е чудел как да се отърве от властта, която вече не му носи предимства, а само проблеми. За всички българи е добре, че Борисов за втори път се проваля. Още по-добре ще бъде, когато Радев, Нинова и останалите открити путинисти също се провалят. Но цената няма да е ниска.

Как си обясняваш залитането на премиера към референдума?

Ударил го е на уволнение, вече му е все едно какво ще избълва публично. Борисов никога не е умеел да прецени какво да каже и какво да си спести – защото българите досега бяха прекалено толерантни към неговите глупости. От друга страна, той е популист и може би дори пак се надява, че ще яхне вълната. Историята обаче не познава трето завръщане на цар Ивайловците. Веднъж провалила се, всяка реставрация е последна. Това не е лошо. Колкото до самия референдум, той е поредният гнусен абсурд в нашия обществен живот. Ако тезите му бъдат наложени в ново законодателство, това ще бетонира властта на БСП и/или ГЕРБ, тоест на Русия, защото ще оцелеят само двете по-големи партии, които работят директно с Кремъл. А това в никакъв случай не бива да се допуска. В този смисъл трябва да внимаваме дали сега БСП няма да се опита да прокара избори за Велико народно събрание и нова конституция. Една подмяна от типа на 1990-1991 вече ни стига. Разбира се, че на България й трябва нова конституция, нов обществен договор и изцяло нова република, но това в никакъв случай не трябва да става чрез комунисти, мутри и популистки референдуми. Изграждането на истинската българска държава от руините на сегашното беззаконие тепърва предстои. То трябва да се извърши от съзнателните граждани и от такава политическа сила, която да бъде органически неспособна на компромиси.

 Издал си нова книга. Разкажи повече за нея.

О, това е далеч по-приятна тема от политиката. Новата ми стихосбирка се казва „Проект за прекрасен живот“ и съдържа текстове от последните две години. Надявам се, че е по-добра от предишното ми томче със стихотворения. Издателството е „Black Flamingo”, а редактор е моят приятел и отличен поет Роберт Леви. Книгата трябва да излезе в началото на този декември. Ще направя всичко възможно да я има на коледния Панаир на книгите. Надявам се да се хареса на всеки, който обича поезия. Опитвам се да бягам от политиката, когато си пиша стихотворенията, поне в повечето случаи. Авторите и техните пристрастия си отиват, но понякога книгите им остават.

Интервю на Веселин Диманов

Идилия: Бойко благодари на Слави за спокойния митинг-концерт

78f502461110c4d314eb36f70984df35_xl

„Благодаря на Слави Трифонов, въпреки че много ни критикуваха защо сме разрешили този на практика партиен митинг на Орлов мост. Но въпреки всичко, той си проведе проявата спокойно. Благодаря, че и Трифонов положи усилия за спазване на реда“.

Това заяви премиерът Бойко Борисов на излизане от новата асеновградска църква.

„Беше мирно, беше спокойно. Благодаря на Слави Трифонов, че положи усилия да мине в рамките на това, което демокрацията заслужава. Ако не бяхме разрешили концерта на Слави Трифонов, въпреки трудностите за толкова много хора два дни в София, щяха да кажат: „Пречат на свободата.“, каза Борисов.

Премиерът говори пред медиите в Асеновград, където участва в освещаването на нова църква. По думите му строителството на църкви е добро и за образованието, и за вярата, и за националната сигурност.

Той отклони въпроса за кандидатурата за следващ български еврокомисар с думите, че пред църквата говори само за Църквата. Изрази надежда, че изборите ще преминат спокойно, за което службите полагали усилия.

Министър-председателят отговори на въпроса спокойни ли ще са изборите след седмица. Борисов заяви, че полагат усилия от страна на МВР вотът да протече нормално.

Хиляди скандираха „Българи юнаци“ на концерта на Слави

Митинг-концертът на Слави Трифонов и екипът му започна в 19 ч. на Орлов мост с фойерверки в бяло, зелено и червено.

Хиляди хора напълниха центъра на София и бул. „Цариградско шосе“, пяха и скандираха „Българи юнаци“.

Организаторите на концерта предвидиха около 60-70 хил. души на събитието.

Пред събралите се граждани говориха членовете на Инициативния комитет – Иво Сиромахов, Ивайло Вълчев, Тошко Йорданов, Краси Радков, Иван Кулеков, Филип Станчев, Драгомир Петров и Александър Вълчев.

Последният излезе на сцената с 14-годишния си син и 7-годишната си дъщеря.

На събитието имаше засилено полицейско присъствие

До инциденти и ексцесии не се стигна. От МВР съобщиха за двама задържани заради притежание на боксове, трима заради липса на документи и един, защото отказал да изпълни полицейско разпореждане.

Във „Фейсбук“ обаче съобщиха за вандалски прояви по време на концерта.

Живуща на бул. „Цариградско шосе“ разказа, че желязната врата в двора на дома ѝ е била счупена и него са влезли много хора, които хвърляли боклуци. Жената публикува и видео от мястото. Тя съобщи още, че звъняла на тел. 112, но резултат няма.

Повод за концерта беше предстоящият референдум

На 6 ноември освен за нов президент на страната, ще имаме възможност да отговорим на въпросите:

Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?

– Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?

– Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?