Етикет: Петър Москов

Държавата пада в капана си

img_3884

Може ли един частник да е по-силен от цяла държава?

Може, ако името на държавата е България, а на частника – Величка Минева.

В това са се убедили депутати, министри, полиция, правосъдие и куп административни началници. Тази дама е съпруга на Марио Минев, известен с прякора Човекa-митница. От 1989 г. той започва работа на ГКПП Кулата със заплата от 220 лева, но през 2000-а напуска като милионер.

Имотите му се простират от Петрич до Черноморието, а жена му се впуска в политиката. През 2008-а тя е водач на Съюза на комунистите в България и е избрана за общински съветник в града. Докато се грижи за благото на петричани обаче, госпожа Минева не спира да се занимава с бизнес. Нейната фирма „ЕТНО” през 2011-а сключва договор с Националната спортна академия. Много сладък договор. Благодарение на него наема за 10 години Националната спортна база „Цар Самуил” в Петрич.

Така националната база става частна.

А г-жа Минева става стопанин на: хотел, почивна станция, административна сграда, двуетажна спортна сграда, стадион с лекоатлетическа писта, тренировъчно игрище, тенис корт, спортен салон, баскетболен салон, хандбално игрище, басейн с бар до него, павилион за закуски. И перлата – Специализираната болница за рехабилитация. Срещу доходите, които ще получава от всичко това г-ж Минева обещава, че ще инвестира 2 милиона и 369 000 лева. За този договор петричани разбират едва, когато достъпът им до комплекса е отрязан. Децата и юношите няма къде да играят и тренират.

Съоръженията са занемарени, стадионът е станал негоден за игра, басейнът е разрушен, спортният салон е превърнат в склад. Заради това през 2014-а Министерството на спорта иска договорът да бъде прекратен. Прекратен е обаче толкова, колкото и войната в Сирия.

През 2015-а в Петрич започват протести. Гражданите и ф.к. „Беласица” изпращат писмо до спортния шеф Красен Кралев, че не са допускани до базата.

През февруари 2016-а Националната спортна академия уведомява с нотариална покана „ЕТНО” за прекратяване на договора – поради нарушения и неизпълнени инвестиции. Но: представителите на НСА не са допуснати да влязат – в своята собственост – от наемателя. Изгонени са и придружаващите ги полицаи от РДВР- Благоевград. (Егати полицаите, които изпълняват заповеди не на своите началници, а на съпругата на Човека-митница.)

На 1 март К. Кралев отговаря на петричани: „В „Цар Самуил” има нарушения, ще действаме безкопромисно.” След това обаче тихомълком признава, че не може да реши въпроса и го прехвърля на Петър Москов.

Защо на него?

През август депутати от Пиринско искат проверка на болницата за рехабилитация, която работи незаконно като хотел и източва Здравната каса. Болницата е сключила договор с нея и получава по 300 000 лева годишно.

Къде се разпределят те? Не и в наемодателя. Защото петричката болница има сключен договор не със собственика НСА, а с наемателя – „ЕТНО”. Така фирмата е станала едноличен собственик не само на болницата, но и на нейният капитал.

Петър Москов не е от хората, които си оставят магарето в калта и нарежда пет проверки. Още повече, че според закона, министърът на здравеопазването е принципал на всички здравни заведения. Но не и според д-р Румен Кондев, управител на Болницата за рехабилитация. Той категорично отказва да представи един важен документ, поискан от г-н Москов – договора за наем между болницата и нейния стопанин – Националната спортна база „Цар Самуил”. Защото такъв договор няма, твърдят депутатите от Югозапада, според които болницата е незаконна.

Следва лавина от уведомителни писма за: прекратени договори, преустановяване на болнични дейности, смяна на адреси, процедури за нови наемни отношения… А за какво се използват помещенията на болницата – за хотел, почивна станция или за нещо друго, така и не е ясно. Защото управителят д-р Румен Кондев отказва да даде на министър Москов дори копие от договора между болницата и „ЕТНО”.

В този случай изпъква един от проблемите на демокрацията – че законните процедури трудно могат да докажат незаконното.

Оказва се, че дори министър, търсещ истината и решаването на проблема, като Петър Москов, е безпомощен. Той признава, че държавата няма никакъв инструмент да се намеси в този казус: „Договорните отношения и разнопосочните нормативни актове са такива, че не ми позволяват да предприема други действия.”

Преведено на български това звучи така: човек е безсилен срещу административните капани, създадени от държавата, в които попада самата тя. И ни вкарва и нас.

Автор: Сергей Трайков

Източник: СтършелБрой 3665 от 21 Октомври 2016

Здравната система е неефективна – само Москов не е съгласен

61143976

България отново е на дъното в поредната класация. Отново сме номер 1 само че отзад напред.

Този класацията е на Bloomberg за ефективност на здравеопазването и познайте какво – българската здравна система остава една от най-неефективните в света.

Класацията е за 2014 г. и оценява продължителността на живота, разходите за здравеопазване на глава от населението и разходите като дял от брутния вътрешен продукт.

В класацията са включени 55 държави – такива с население над 5 млн. души, продължителност на живота над 75 години и БВП на глава от населението над 5000 долара годишно.

България е поставена на 46-о място заедно с Либия, като е паднала с три места в сравнение с класацията от 2009 г.

phpmxyurx_559x

Според данните в България се отделят 662 долара на глава от населението за здравеопазване, а средната продължителност на живота е над 75 години.

Преди България са Казахстан, Еквадор, Венецуела, Дания, Тайланд, Алжир и др. В самото дъно на класацията пък са Беларус, Сърбия, САЩ, Йордания, Колумбия, Азербайджан, Бразилия и Русия.

Кои са критериите за оценяване?

Според методологията за определянето на индекса 60% от тежестта има продължителността на живота, 30% тежест има разходът за здравеопазване като дял от БВП, а 10% тежест – сумата, която се отделя на глава от население.

За съставянето на класацията са използвани данни на Световната здравна организация, Световната банка и др. Взети са предвид всички дейности по превенция, терапевтични медицински услуги, семейно планиране, здравословно хранене, спешна медицинска помощ.

Оказва се, че размерът на отделяните средства за здравеопазване не са решаващи за неговата ефективност. Добър пример е САЩ, където се отделят по 9400 долара на глава от населението и 17,14% от БВП, но ефективността на здравеопазването е по-ниска в сравнение с България, където се отделят 662 долара на човек и 8,44% от БВП отива за здравеопазване.

Къде здравеоопазването е най-ефективно?

На първо място в класацията е Хонконг, който запазва позицията си от 2009 г. Следват го Сингапур, Испания, която се е качила с 5 позиции от 2009 г. насам, Южна Корея, която пък се е качила с 3 позиции, и Япония.

В топ 10 са още Италия, Израел, Чили, Обединените арабски емирства и Австралия.

Сред държавите, постигнали най-голям напредък от 2009 до 2014 г. са Аржентина и Иран (качили се с 22 места в класацията). Най-голям спад в нивото на здравеопазването пък има в Либия (с 34 места по-надолу в класацията), Еквадор (с 27 места по-надолу в класацията) и Саудитска Арабия (с 21 места по-ниско в класацията в сравнение с 2009 г.), като все пак трябва да се отбележи, че редица държави в тазгодишната класация не са били включени в класацията от 2009 година.

Межувременно у нас … 

… се разбра, че аферата с турските ваксини продължава.

„Бул Био“, чийто принципал е здравният министър Петър Москов, изнасяла в бидони ваксини ТетаДиф (ваксината е срещу тетанус и дифтерия) в Турция. В края на юни ръководството на дружеството решило да смени бидоните с „голи ампули“ (без надписи за съдържание и производител) за частната „Тюрк илач“.

На скрито място в планина Люлин се намира складовата база на държавната фирма „Бул Био“, която е под патронажа на Министерството на здравеопазването. Фирмата изнасяла в бидони ваксини ТетаДиф (ваксината е срещу тетанус и дифтерия) в Турция. В края на юни ръководството на дружеството решило да смени бидоните с „голи ампули“ (без надписи за съдържание и производител) за частната „Тюрк илач“.

Служители на „Бул Био“ подали сигнал до предаването, че се подготвя пратка за Турция, за която са произведени 1 000 000 „голи ампули“ ТетаДиф. Разказали, че за първи път разливат ваксината в ампули и че суспензията се „бърка“ в складовата база на предприятието, която се намира над кв. „Суходол“.

Там обаче няма законна лаборатория – Изпълнителната агенция по лекарствата е издала разрешение единствено за централната лаборатория на „Бул био“.

От „Открито“ подали сигнал и прокуратурата, която провела успешна акция на 1 и 4 юли, при която били иззети над един милион ампули без надписи, които са приложени като веществено доказателство. Установено е, че липсват договори за въпросното производство. Експерти обясниха, че след експорта „голите ампули“ се превръщат в турски ваксини, а цената им става десетки пъти по-висока.

След акцията министър Москов разпорежда вътрешен одит на „Бул Био“, а проверката потвърждава грубите нарушения.

Повече по темата ТУК.

Аферата с турските ваксини продължава

d0bcd0bed181d0bad0bed0b2-d0b2d0b0d0bad181d0b8d0bdd0b8

В началото на годината избухна огромен скандал с ваксините дарени от Турция. 

В  предаването „Открито с Валя Ахчиева“ на БНТ, разкрития по темата буквално взривиха държавата. 

Разследване на Валя Ахчиева показа, че българска ваксина „Тетадиф“ срещу тетанус и дифтерит, се изнася като неразлят продукт на възможно най-ниска цена от страната до южната ни съседка. Там се разсипва в дози, след което се връща в България за анализ на качеството и пак заминава за Турция. Накрая ваксината се продава като турска на много по-висока цена.

В цялата врътка участват същите фирми, които бяха замесени с вноса на турския „Пентаксим“ и износа на БЦЖ-българската „Бул Био“ и „Мефар“. Този път в схемата е включена и друго турско дружество-Тюрк Илач. Продуктът тръгва от „Бул Био“ до Мефар. Там суровината се разсипва, след което ваксините отиват в Турк илач.

След това стоката се връща в България, за да се направи анализ на качеството, тъй като разкарването и разсипването на друго място крие рискове за качеството на продукта. Щом се издаде нужния сертификат, ваксините потеглят обратно за Тюрк Илач. Те от своя страна ги пласират на пазара като турски на далеч по-висока цена.

Схемата лъсва в момента, в който ИАЛ иска от „Бул Био“ да се запознае с договора.

Стигна се до това, въпросното предаването изобщо да не се излъчи по националната телевизия, а министър Москов даваше много обяснения.

Сега нови разкрития по темата излизат наяве, а на Петър Москов ще му се наложи да обяснява отново.

 Новите разкрития по темата

„Бул Био“, чийто принципал е здравният министър Петър Москов, изнасяла в бидони ваксини ТетаДиф (ваксината е срещу тетанус и дифтерия) в Турция. В края на юни ръководството на дружеството решило да смени бидоните с „голи ампули“ (без надписи за съдържание и производител) за частната „Тюрк илач“.

На скрито място в планина Люлин се намира складовата база на държавната фирма „Бул Био“, която е под патронажа на Министерството на здравеопазването. Фирмата изнасяла в бидони ваксини ТетаДиф (ваксината е срещу тетанус и дифтерия) в Турция. В края на юни ръководството на дружеството решило да смени бидоните с „голи ампули“ (без надписи за съдържание и производител) за частната „Тюрк илач“.

Служители на „Бул Био“ подали сигнал до предаването, че се подготвя пратка за Турция, за която са произведени 1 000 000 „голи ампули“ ТетаДиф. Разказали, че за първи път разливат ваксината в ампули и че суспензията се „бърка“ в складовата база на предприятието, която се намира над кв. „Суходол“.

Там обаче няма законна лаборатория – Изпълнителната агенция по лекарствата е издала разрешение единствено за централната лаборатория на „Бул био“.

От „Открито“ подали сигнал и прокуратурата, която провела успешна акция на 1 и 4 юли, при която били иззети над един милион ампули без надписи, които са приложени като веществено доказателство. Установено е, че липсват договори за въпросното производство. Експерти обясниха, че след експорта „голите ампули“ се превръщат в турски ваксини, а цената им става десетки пъти по-висока.

След акцията министър Москов разпорежда вътрешен одит на „Бул Био“, а проверката потвърждава грубите нарушения.

„Питам се, не е ли доказателство сигналът на министър Петър Москов до главния прокурор за това че самият той, като принципал не е контролирал това държавно дружество, както изисква законът. За ваксините ТетаДиф го питахме и ние още през зимата“, припомня журналистката Валя Ахчиева.

През февруари на въпрос дали знае, че има подписан действащ договор за ваксини, който е подписан не с управителя, а с трима обикновени служители, министър Москов признава, че знае всичко за „Бул Био“, защото е собственик и принципал на фирмата.

Защо обричат болните деца на България?

Преди години медиите бяха заляти от сърцераздирателни съобщения за дарителски кампании и призиви за помощ за тежко болни деца, чието лечение е непосилно скъпо за родителите им. Тогава държавата отказваше да го поеме, а в много случаи то и без друго не беше по силите на българската медицина. Сигурно сте забелязали, че в последните няколко години тези кампании почти изчезнаха. Причината за това се нарича „Фонд за лечение на деца“ – една от малкото институции в България, чиято дейност напълно отговаря на прокламираната в името ѝ цел. Или може би е по-точно да се каже – отговаряше.

017237353_40300
Текстът първо е публикуван на сайта dw.com. Автор е Ясен Бояджиев. Ние го препечатваме без никаква редакторска намеса. 

Как се създава работеща институция?

Формално Фондът е създаден отдавна, но в истински работеща институция се превърна едва след 2009 година. Тогава доклад на Сметната палата разкри, че години наред, докато децата са чакали напразно за финансиране на лечението им, а някои от тях са платили това чакане с живота си, Фондът е „спестявал“ половината от отпуснатите му пари и ги е връщал в бюджета. Общественото възмущение наложи приемането на законодателни промени, с които бе създаден Обществен съвет, включващ водещи специалисти и представители на неправителствени организации и медии. Заедно с доскорошния директор, формирал стегната и компетентна администрация, Общественият съвет успя да се пребори с бездушието на държавната бюрокрация и да превърне Фонда в добре смазана машина, работеща бързо и прозрачно в интерес на болните деца.

Така той си спечели всеобщо обществено одобрение и доверие. Но не и благоволението на държавата. Напротив – чрез своите здравни министри и чиновници тя периодично се опитваше да го овладее и да го върне в предишното му състояние: като отстрани Обществения съвет от вземането на решения или поне отнеме думата на неправителствения сектор в него; като наложи финансов лимит за лечението; като спре изобщо финансирането или подмени директора. Опитите бяха неуспешни. Досега.

Унищожението

Този път държавата заложи на сигурно, като впрегна целия си репресивен и административен арсенал в изпълнението на очевидно предварително изготвен и добре организиран сценарий. Със специалното участие, разбира се, на прокуратурата.

В първото действие бяха скалъпените обвинения и съпътстващата ги пропагандна кампания. Маскирани антимафиоти нахлуха внезапно във Фонда и арестуваха всички работещи в него, сякаш става дума за терористична клетка или наркокартел. После „случайно“ изтече информация, подкрепена с видео-„доказателства“, за тежки провинения като корупция, подкупи, пари в пликове и скрити скъпоценности. Лично премиерът, въпреки че това изобщо не е негова работа, се включи с уверението, че действията на службите по случая били „избродирани“.

Само че още в следващите дни от първоначалните стряскащи обвинения не остана абсолютно нищо, а цялата „организирана престъпна група“ бе освободена. Останаха само „съмнения“ за административни „нарушения“, които са всъщност нормални и известни на всички практики в интерес на бързото и успешно лечение на децата. Някои от тях са плод на нормативни празноти, за които самият Фонд е предупреждавал. Както често се случва в България, накрая и от тези обвинения най-вероятно няма да остане нищо.

Веднага последва второто действие – светкавична подмяна на хората и процедурите. Часове след показния арест на стария директор, Фондът вече си имаше нов, очевидно отдавна определен. Цялата досегашна администрация също бе заменена. Към последвалия заради това хаос се добави напълно съзнателното усложняване и забатачване на досегашните прости и бързо работещи процедури, при това без да е отменен действащият и без да е приет нов правилник. Здравният министър-реформатор обяви, че Фондът „вече работи като часовник“. А всъщност болните деца и притеснените им родители бяха върнати в познатата отпреди години бюрократична действителност на разтакаване, разкарване по институциите и смразяваща неизвестност. Заедно с прозрачността изчезнаха съчувствието и човечността.

Все по-очевиден приоритет на авторите и изпълнителите на този сценарий е да бъде сведен до минимум броят на децата, изпращани на лечение в чужбина. Подкрепен от граждански протест, състоял се в Деня на детето, Общественият съвет успя да се противопостави. Но не се съмнявайте, че много скоро ще дойде ред и на третото действие – разтурването на пречещия Обществен съвет, който не се притеснява да говори на висок глас за измислените „престъпления“ и да изобличава лъжите. Можем да очакваме подмяната му с по-послушни хора. Или направо ликвидирането му чрез нова поправка в закона.

Каква е целта?

Каква точно е целта на цялата операция, не е ясно. Дали да спести средства на държавния бюджет? Или да пренасочи средства към „правилните“ болници, лекари, чиновници и доставчици (на медицински изделия, например)? Или и едното, и другото плюс нещо трето? Каквато и да е целта, едно е сигурно: тя вече не отговаря на написаното в името на Фонда за лечение на деца.

Впрочем, организираното и методично унищожаване на Фонда е просто поредният епизод във войната на държавата срещу гражданите. Той е поредната от многото институции, превзети, за да бъдат подчинени на интереси и цели, които са несъвместими със законовото им предназначение и не се съдържат в имената им. Независимо какво би трябвало да защитават (законността, конкуренцията, финансовата дисциплина, правата и свободите на гражданите…) или срещу какво би трябвало да се борят (престъпността, незаконното строителство, конфликта на интереси, корупцията…).

Автор: Ясен Бояджиев

Източник: Дойче веле