Етикет: Пеевски

Разследвания срещу Божков и Пеевски отиват в кофата за боклук

zx620y348_2616248

Случвало се е по разследвания, по които съм работил да преминава името на фирми, свързани с Васил Божков. Това разказа пред Биволъ следователя от Столичната следствена служба Бойко Атанасов.

„Когато става дума за такива хора, обикновено всичко спира. На тези разследвания, когато съм разговарял с наблюдаващите прокурори, име се е случвала съдбата да бъдат хвърлени в кофата за боклук.“, разказа още Атанасов. Магистратът не скри смущението си от факта, че членът на ВСС Ясен Тодоров и Васил Божков поддържат контакти при условие, че през 2006 година именно Тодоров, като директор на 10 следствена служба в София разпитва Васил Божков.

Публикация на вестник „Сега“ от април 2006 година съобщва, че президентът на „Нове холдинг“ е бил разпитван по „мижаво дело“. Васил Божков е разпитван около половин час за побой пред негово чейнджбюро, станал през 1997 година. Бизнесменът коментира ситуацията с фразата „Явно някой иска да ме изкара престъпник”. Тогава един от адвокатите на Божков е Явор Хайтов – същият с който Тодоров беше заснет на излизане от офиса на Божков от екип на „Дневник“.

Бойко Атанасов коментира, че Васил Божков е от кръга бизнесмени, за които той не знае, да са били разследвани. „Това е един кръг, който е помилван от всички главни прокурори.“

За Божков се твърди, че преди десетина години е бил в остър конфликт с вече почетния лидер на ДПС Ахмед Доган. Медиите тиражират версията, че лидерът на ДПС започнал да ходи с охрана от НСО заради този конфликт. По непотвърдена информация през януари 2006 година дори е имало опит за атентат.

Той коментира, че в същия този кръг от „помилвани бизнесмени“ попадат Дeлян Пеевски и десетки олигарси, които са станали милиардери. „Тези хора не съм чул да са недоволни от работата прокуратурата“ коментира следователя.

Атанасов заяви, че този кръг кадрува в съдебната система и е изключително опасен за националната сигурност. „От работата на подобни бизнесмени се генерират задължения към държавния бюджет в порядъка на десетки милиони.“ Атанасов подчерта, че от както има Закон за данък добавена стойност никой от управляващите не е споменал какви са обемите на несъбраното ДДС и защо държавата не предприема никакви действия, за да го събере.

Атанасов съобщи, че в Столичното следствие вече е възможно да се документират разпити на видео. Липсата на техника за видео разпити беше една от причините преди повече от година Атанасов да поиска отстраняването на Цацаров, заради системно неизпълнение на служебните му задължения. Атанасов отправи и обвинение срещу административния ръководител на държавното обвинение, че той организирал „шпицкоманда“ от следователи и прокурори, които да се занимават с дела от обществена значимост срещу „неизвестни извършители“. Атанасов беше категоричен, че по тези дела в обвиняеми биха се превърнали политически фигури и разследванията се използват за натиск. Въпреки че ВСС не потвърди информацията изнесена от Атанасов пред Биволъ, на него не му беше образуван дисциплинарна процедура. „Ако това, което бях заявил, беше лъжа, трябваше да последва санкция спрямо мен, аз трябваше да бъда дисциплинарно уволнен. Фактът, че не ми беше образувана дициплинарка доказва истинността на това, което публикувахте (преди година)“.

Атанасов коментира, че статуквото в съдебната власт се продуцира от кръг на хора с общи интереси, който придобива популярност, като „Свински черва“. „Тези хора си имат един принципи, те си ги знаят. Най-вероятно ги обсъждат на срещите, които провеждат в ЦУМ, в офисите на Васил Божков, на други места…“

Следователят коментира, че #ЦУМгейт разкрива реалната картина на взаимоотношенията между главния прокурор, бизнесмени и политици – „това, което всички знаем, но никой не казваше“ . Очевидно това е масова практика, заяви още Атанасов. Следователят коментира, че дори и да иска да подаде оставка, за Цацаров ще е трудно, защото кръгът който го е избрал е състояние е способен на много неща, като например да спре националния омбудсман от кандидатпрезидентска надпревара. „Говорим за нещо сташно, с което Италия е разполагала преди време и са се преборили…“

Интервю на Димитър Стоянов

Реклами

Цветан Василев коментира задкулисието в България, все едно не е бил част от него

Банкерът в изгнание Цветан Василев коментира механизма, по който функционира задкулисието на службите в България във втората част от интервюто си за Сашо Диков пред телевизия Би Ай Ти.

ktb-7

„Оставям изказванията на тия с памперсите. Други са хората, които дърпат конците сега. В България хората – бизнеселитът и политиците, се държат в подчинение с компромати. Дали те са свързани с вземане и даване на пари или с нещо друго, но това е водещото“, категоричен е Василев.

Запитан дали и той няма такива документи, бившият изпълнителен директор на КТБ каза:

„Моят морал и моят начин на мислене не ми е позволявал да правя това, което са правили тези, които са в момента моите морални ментори. Моите морални ментори са хора, омърсени от мръсотия, подлости, гнусотия и интриги – само заради завист. Сега виждам колко завист е имало в тези, които организираха този пуч срещу банката (КТБ)“, добавя още Василев.

Той говори и за ролята на ДПС депутата Делян Пеевски.

„Сега се разбра, че Пеевски искал да става и банкер, оказа се, че Пеевски искал да става собственик и на „Техномаркет“. Горанов защо не провери как „Техномаркет“ и техните хора са проспали 80% от „Техномаркет“ да преминат в собственост на Миролио, без Миролио да е дал един лев. „Техномаркет“ е изгубен актив за банката, придобит от Пеевски. Много странно защо е придобит през Миролио“, коментира Цветан Василев.

По същия начин загубен актив за банката е „Домо Румъния“, заяви Василев и каза, че една стотинка не е влязла в банката.

„Не знам с какво държат Цацаров, но очевидно Цацаров не е свободен човек в решенията си. Не съм финансирал избирането на Цацаров. Ако го е финансирал, го е финансирал Пеевски – не мога да говоря за това. Но това не е единственият проблем. Финансирането на избора, не означава вярност и лоялност докрай“, смята още Цветан Василев.

Той твърди, че човекът на Пеевски е бил бившият зам. главен прокурор Бойко Найденов, тъй като след това Найденов е отишъл в неговите компании – „Дореко Комерс“, „Дореко Секюрити“ и др.

„Това е факт за тази близост. В един етап двата лагера – Борисов и Цветанов от едната страна и Пеевски от другата, намериха своя избор в сегашния главен прокурор. Каква е била цената на това споразумение, аз не знам. Не съм бил част нито от тези преговори, нито от финансирането. Но е очевидно, че главния прокурор съвестно изпълнява своите ангажименти към двата лагера“, коментира Василев.

Банкерът твърди и че премиерът в оставка Бойко Борисов му е обещавал, че ще спаси КТБ през 2014 г.

„Бойко Борисов обещаваше, че ще спаси КТБ през целия период след падането на банката. Беше ясно, че ще има предсрочни парламентарни избори и неговото условие беше да спечели изборите, за да спаси банката. Точно за това работех активно, сформира се консорциум с виенска консултантска компания и партньорите от Оман, които бяха водещи в този консорциум. Бяха направени предложения за спасяване на банката. Основните активи бяха свободни от всякакви обременености. Нищо не е искал. Нито той е поставял условия, нито аз“, разказа Цветан Василев.

Банкерът е категоричен, че КТБ е можело да бъде спасена.

„Тогава нито имахме цесии, част от активите преминаха в чужди ръце на много подценена стойност. Искров беше на ръчно управление на прокуратурата и Пеевски. Очевидно той никога не е изказвал своето собствено мнение. Дори сигналът от прословутата пресконференция на Иван Искров от 11 юли 2014 г. едва ли е писан от него. За Искров, и за Димитър Костов, и за Нели Кордовска – много неща ще излизат наяве сега“, подчерта изгнаникът в Белград.

На въпрос как за една нощ Славчо Христов е прехвърлил „Сибанк“ на Цветелина Бориславова, Василев отговори:

„Може би същото са ми готвили и на мен. Ако бяха успели да ме арестуват, може би са ми готвили същото и на мен. Понеже нямаше друго основание да ме арестуват, измислиха и прословутия заговор за убийството на Пеевски. Хем да ме арестуват, хем да влязат вътре в офисите – за да предизвикат паника“.

Василев заговори и за това, че е можело да свърши и като бизнесмена Мишо Бирата, който почина при неизяснени докрай обстоятелства.

„Тяхната крайна цел беше да предизвикат паника и да поставят банката на колене, за да влязат вътре“, убеден е Василев. Той намекна, че е трябвало да бъде вкаран в ареста и да бъде притиснат, а и не само. „Имат опит – и Мишо Бирата, имат разнообразен опит“, коментира Цветан Василев. Той каза и че вече е завел две дела в Страсбург, защото, по думите му, българският съд е отказал правосъдие и право. „Аз казвам – трябва политически да се променят нещата, за да имам шансове за справедлив съдебен процес в България. Говоря за наказателното производство. А иначе по отношение на търговските дела за отнемане на лиценза – те са изчерпани. И ние заведохме две дела срещу България в Страсбург – за нарушаване на човешките права чрез отказ от правосъдие в България“, обясни Василев.

Той каза и че винаги е бил оптимист и е смятал, че по-лошо няма как да стане. Запитан какво да очакваме през следващите месеци, Василев отговори:

„След Орешарски вече мислех, че не може да отиде надолу – то пък дойде това уж широко коалиционно правителство, което вкара и Пеевски в цялата история. Аз все пак очаквам положителни промени. Народът изригна, народът каза не на това статукво, което беше до сега. Ние искаме промяна. Как и по какъв начин тази вълна на недоволство ще бъде овладяна, в лошия смисъл на думата, от политиците, е един друг въпрос. И кой ще овладее това недоволство на народа? Надявам се все пак да е за добро. Това, което искаше да постигне Борисов е своеобразен „Голям шлем“ в противовес на основните принципи на демокрацията и разделението на властите. Да изнудваш, че ще хвърлиш оставка, че ще хвърлиш страната в хаос, че кметовете ти ще подадат оставка, само защото народът е избрал не твоя кандидат за президент при орязаните функции на президента, означава само едно – самозабравяне“.

Той каза, че е успял да продаде някои имоти, тъй като банковите сметки са запорирани, а има и приятели, които му помагат да оцелее. Обясни, че, ако е искал да замине за Южна Африка, е можело да го направи още през 2014 г. и че не го е направил, тъй като не се чувства виновен и иска да го докаже.

Василев каза и че през месец май тази година е била направена презентация от една от водещите американски фирми пред държавния департамент на САЩ и лайтмотивът е бил, че КТБ е класически случай на корпоративно рейдърство – заграбване, обсебване на активи на бизнес или политическа конкуренция с помощта на държавните институции.

Той призова новоизбрания президент да разсекрети стенограмите от заседанията за КТБ при президента Плевнелиев, за да стане ясно кой, какво и как е видял нещата тогава.

„Чувал съм какви ли не „истини“ от тази стенограма, но ще ми бъде много интересно. Аз считам, че в тях на практика стои омертата на всички политически сили и с това се обяснява и единодушното решение на парламента на 6 ноември за фалирането на банката“, смята Василев.

По думите му, очевидно, правителството на Орешарски и централната банка са излъгали и подвели ЕК, че става въпрос за спасителен план за всички банки.

„След което се взема решение да бъде унищожена само КТБ. От друга страна, подпомогната Първа инвестиционна банка за втори път“, смята Василев и добави, че от тези стенограми ще се разбере кой какви позиции е защитавал. Той е убеден, че това обществеността трябва да го знае.

„Няма какво да попречи на Радев, още повече, че проблемът с т.нар. афера с КТБ беше повдигнат към всички кандидат-президентски двойки и с изключение на Трайчо Трайков никой друг не говори повече по темата. Сега е времето новоизбраният президент да покаже, че може да прави неща, които да засилят ролята на президентската институция“, смята банкерът.

Според него президентската институция в момента е единственият светъл лъч в тъмата на мафиотизираните държавни структури.

„Банката е до 20 юни 2014 г. и след тази дата. До тогава контролът на активите е бил достатъчен, така че да обезпечи покриването на пасивите. След 20 юни 2014 г. започва разпадът, осъществен с помощта на квестори и синдици“, категоричен е Василев.

По думите му, тези синдици, които работят сега, нямат необходимото ниво на компетентност и са подбрани „от кол и въже“. Той посочи, че били избрани от Троян, за да могат да оказват влияние чрез адвокатите Момчил Мондешки и Александър Ангелов.

„Но тези синдици си позволяват да харчат 3 пъти и половина повече пари, отколкото банката е имала административно-управленски разходи, когато е била работещо предприятие и е реализирала средно по 60 млн. лв. годишна печалба след данъци“, добави Василев.

Според него е публична тайна и има сигнали до прокуратурата, че през фиктивно завежданите искове срещу длъжници на банката, целта на които не е да се събират пари от банката, а да бъдат усвоявани средства през правните кантори, досега са отклонени над 120 млн. лв. от масата на несъстоятелност само за правни разходи през кантори.

„Това би могло да се върши от юристите на банката. Огромна част на тези пари се връщат към тези, които контролират – синдиците, несъстоятелността на банката и кражбата на активите. Много ми е интересно, ако направят внезапна данъчна проверка на счетоводствата на тези правни кантори, какво ще открият“, добави Василев.

Той каза, че се твърди, че около 75% от тези пари са отишли обратно при Пеевски и другите „организатори и контрольори на несъстоятелността на банката“.

Банкерът твърди, че Мондешки е бил „касичката на Владимира Янева“, а топлите му връзки с Александър Ангелов са от времето преди да ударят КТБ.

„Очевидно сега на него е възложено да организира цялата дейност както по кражбите, така и по замитането на следите вътре в банката.

Той коментира и скандала „Яневагейт“ със записите на разговора между Мондешки, Янева и Румяна Ченалова. По думите му, това, за което се говори в тази „радио пиеска“ засяга нещата, свързани със степента на поквареност на правосъдната и правораздавателната система.

„Ченалова не я знам къде е била. Не е идвала при мен. Тя е съдийката, която обяви ТЦМЕ в несъстоятелност по несъществуващ иск на фирма на Пеевски. Ченалова има сигнали до ЕК и независимо че мен ме е яд, че тя е извършила това посегателство, е облекчила работата на тези, които организираха атаката срещу банката. В момента мога да кажа, че подкрепям нейната позиция, защото в крайна сметка всеки човек има право на своя катарзис. Аз също съм грешил“, добави Василев.

Банкерът обясни и че преди краха на банката е получил „неприлични предложения“.

„Емисари бяха пращани само през лятото на 2014 г. с някакви срамни, неприлични предложения. Очевидно или искаха да се подведа с желанието си да докажа, че не съм виновен, за да ме направят техен слуга, марионетка и с нашийник на врата, или да ме ликвидират, каквито данни има достатъчно“, посочи банкерът.

Той коментира и случая с Иво Прокопиев като цитира публикация, в която Петър Стоянов-Сумиста от „Килърите“ казва, че са го натискали да даде показания срещу Цветан Василев за това, че е поръчал убийството на Иво Прокопиев.

„Случката от 2010 г., нямам никакво съмнение, че е инициирана пак от същите тези служби под контрола на Борисов и Цветанов, за да могат да ме очернят. Разбирам Прокопиев, нормално е да се страхуваш за живота си. Класическа ченгеджийска сглобка, за да могат да ме натопят мен. Борисов ме помоли да се срещнем, защото Прокопиев имал притеснения, че аз съм могъл нещо да правя по негов адрес. Видяхме се с Прокопиев през 2010 г. Тогава той каза, че е омерзен от България и напуска, но се върна много бързо. Класическа ченгеджийска сглобка от службите по времето на Борисов“, подчерта Василев.

Банкерът не присмя на твърденията, че е поръчвал убийството на когото и да било.

„Аз всичките ги поръчвам да ги убиват, а те всичките живи – е Пеевски жив, и Прокопиев жив. Не мога да разбера“, коментира иронично банкерът.

Той показа и документи, по които работи прокуратура в чужбина.

„Имаме достатъчно доказателства, които са предоставени на външни разследващи институции, които вярвам, че ще стигнат до истината за внезапното забогатяване на Делян Пеевски, който до 2013 г. има една декларация за не знам колко хиляди лева, а сега е най-успелия бизнесмен в България“, каза още Василев.

Според него успелият млад мъж изнася активите си към дубайска компания.

„Пеевски чрез фиктивни операции на покупко-продажба на активи изнася активите си към една компания, регистрирана в Дубай, а вкарва всякакви мръсни пари като доказан доход на себе си и на семейството си в България. За това работи външна прокуратура, защото българската смята, че той е чист като ангел“, добави още Василев.

По думите му обществото тепърва има да научава неща за работата на „двата клана“. Той посочи и че е поискал през септември да бъде разпитан по телемост, но му било отказано.

„Очевидно на тях не им трябват моите показания. Те дават светлина върху какво се е случвало. Банката не е окрадена преди 20 юни 2014 г. Банката е окрадена след 20 юни 2014 г. от тези, които ме обвиняват“, категоричен е Василев.

Банкерът бил готов да бъде разпитан и от делегация, която да отиде да го разпита в Белград.

Дописката е на OFFnews

Сутрешно: Борисов говори повече за Доган, Пеевски и Орешарски отколкото за #БайХуй и Цачева

Напук на всички очаквания Бойко Борисов не коментира изказването на Радан Кънев в студиото на Нова ТВ преди седмица.

Премиера обърна повече внимание на ДПС и Пламен Орешарски, като заяви в студиото на „Здравей България“ , че почетният председател на ДПС Ахмед Доган подкрепя Пламен Орешарски за президент, за да реализира сценарии „Орешарски“ 2 с кандидата на левицата Румен Радев, обясни днес по „Нова телевизия“ премиерът Бойко Борисов.

С подкрепата за Орешарски от една страна ще види какво е подкрепата за партията му към днешна дата, а след това събраните гласове ще бъдат изтъргувани, допълни още той.

„Доган познава изкушенията на българина за власт. След като ГЕРБ не му дава излаз към властта. Сега изкушението е към БСП“, категоричен е Борисов.

Борисов предрече, че следващата стъпка е сваляне на правителството, нови избори и управление в коалица по сценария Орешарски, но с друг премиер. Борисов три пъти обяви, че ГЕРБ няма да си съструдничи с ДПС. Премиерът посочи, че Румен Радев се представя със същите силни страни, като Орешарски – безпартиен, експерт, честен човек, можещ да управлява. „Радев с гласовете на ДПС ще е същият зависим, като Орешарски“, обобщи обаче той.

Борисов обяви, че няма връзки с Пеевски и допълни, че ако е имал, ДПС са щели да го подкрепят във всичко и нямало да има нужда да правят нов модел Орешарски. „По-добре да загубия изборите, но да съм с вдигната глава, отколкото да съм в колаборация с тези хора“, обяви премиерът.

Борисов обяви, че е благодарил всеки път за подкрепата на депутатите на ГЕРБ, когото определени решения в парламента не е можело да минат, заради това, че на народните представители от коалиционните партньори, не може да се разчита.

Премирът подчерта, че не търси нови коалиционни партньори. „Няма да има други партньори. С тези е лошо, но без тях е по-лошо“, поясни той. Борисов призова ДПС и БСП да забавят клатенето на държавата до следващата година, защото сега предстои тежка зима.

Според лидера на ГЕРБ обаче другите партии, които имат претенции към властта, не са готови за избори. „Слаби са още. Хората не са забравили, Орешарски. Освент това те нямат кадри и способности“, каза Борисов.

Според него най-добрият сценарий за държавата е правителството да изкара мандата си до 2018 година и тогава да си се проведат редовните избори.

Обявената подкрепа от ДОСТ за кандидата на ГЕРБ за президент Борисов коментира с думите: Няма по-лошо от непоискано добро. Избързаха ДОСТ, създаде се възможност за приказки, които нямат общо с действителността“, каза премиерът.

Пак правят номера някои от кандидатите за президент., обяви Борисов.

Така чувам. Трябва да сме пунктуални и искам да се спазват правилата. Г-жа Цачева дойде в студиото ви, а Радев – не. Не гледайте социологическите агенции, аз не ги гледам. Вярвам на една и няма да ви кажа коя е тя, за да не й правя реклама. Тя казва, че се очаква добра избирателна активност и българите ще изберат президент. Това заяви в ефира на Нова телевизия премиерът Бойко Борисов. По думите му, ако не са първа политическа сила – ще подадат оставка и това е принципна позиция. „Не считам, че ще давам оставка.

Мисля, че г-жа Цачева ще направи добри резултати. Всичките други кандидати ги познавам и съм работил с тях – едни са ми били министри, други заместници и т.н. Г-жа Цачева е много над тях, като качества тя няма равна“, каза още той. „Дори и да загубим избори – ще си остана прав, а не клекнал. Целият проблем на Прехода е, че се явихме ние и не могат да ни сломят, а само се въртят около нас, но ние имаме принципи“, отсече още министър-председателят.

Медиите и институциите са абдикирали, а Борисов е единственият източник на информация – какво искате от тази държава?

zx620y348_2196340

За нея колегите казват: „Тя е от онази в последно време рядко срещана порода журналисти, които много, ама много обичат работата си и я вършат със страст и решителност.“ 

Нещото, което на нас ни направи впечатление е свободата, с която говори Полина, чувството за хумор и професионалният подход.

Вижте какво сподели с нас Полина Паунова:

img_3629

Полина Паунова сега?

Журналист.  Много е глупаво журналистът да бъде в центъра на вниманието, затова и подобни въпроси са ми странни. Работата на журналиста е да насочва вниманието, а не да се кичи с него.

Да започнем разговора от последното интервю на Цветан Василев – защо според теб прокуратурата не взе под внимание твърденията, които бяха изнесени от него, въпреки че с тях се потвърждават много от разследванията по темите КТБ и Булгартабак?

Отговорът е прост – защото ги доказва.

Затова не го взеха предвид. Прокуратурата може да вземе предвид всяка една тъпотия, съжалявам за грубия език. Но – всяка една глупост може да представлява за прокуратурата, стига тя да е подадена от правилния човек.  Като пример – ако помните как прокуратурата разследваше заговор за убийството на Пеевски.

Колкото до интервюто – Цветан Василев говореше с факти, така обилни за първи път, защото имайте предвид, до този момент той даде доста интервюта, но нито едно от тях не съдържаше толкова имена и факти, колкото последното. Това интервю, разбира се, е много добре премислено. След като го прочете човек се вижда целта му – да се отърси по някакъв начин, или да се отличи от бившите си вече съдружници. Ние нямаме съмнение, че той е бил част от цялата тази ситуация и това, че той няма да се саморазкрие като – „и аз бях във всичко това“. Затова е необходимо да се чете с необходимата скептичност или съмнение, както искате – така го наречете.

Та… когато излезе интервюто, това беше един много добър тест – да проверим дали фактите, които до този момент са изговорени, са верни. С отказа от проверка на твърденията на Василев и имената, които той разкрива – защото той говори за конкретни личности, за хора от службите, всъщност прокуратурата потвърди това, което е казал самият той.

Едва ли има човек в България, който може да се усъмни в това. И пак отварям скоба – говорим през цялото време с уговорката, че Цветан Василев не е сълза от еднорог. Думите му трябва със сигурност да бъдат поставяни под съмнение, но, за да знаем кое е вярно, кое не е вярно, преувеличава ли, прикрива ли, какво преувеличава, кого прикрива, в какво да се съмняваме, и какво да приемаме като база, на която да стъпят разследвания (в това число и журналистически), трябва да има някакви институции в тази държава, на които гражданите да имат доверие.

Но пък я погледнете от друга гледна точка – ако от държавното обвинение бяха съобщили, че ще проверят думите на Василев, а след това излязат и кажат, че няма нищо вярно в тях – дали някой щеше да повярва на това?

Тоест, институциите в тази страна са до такава степен делегитимирани, че каквото и да направят или кажат, всъщност значение няма. Затова и живеем в слухове, тъй като няма кой да ги потвърждава, за да станат факти, или да ги разсее, за да е ясно, че са лъжи. Така че… налага ни се да се ориентираме сами в слуховете и да се опитваме да ги дешифрираме.

Като заговорихме за прокуратура – каква е ролята според теб на Сотир Цацаров в тази цялата схема – можем ли да кажем, че той се опитва да прикрие фактите, или играе ролята на защитник на правото? Тъй като, както видяхме, бившият правосъден министър Христо Иванов също настояваше активно за проверка на твърденията, но в един момент излезе главният прокурор и каза, че няма да се занимават с това…

Не мога да кажа каква е ролята на Сотир Цацаров, защото това би било присъда.  И аз, и вие можем да се ориентираме по публично достъпната информация, или по слуховете. А публично достъпната информация по темата „Цацаров“  започва с онова прословуто изречение „Ти си го избра“.

Имаме един запис, който казва че Борисов си го е избрал, и едни действия, които показват, че това, ако не 100% вярно – то поне е силно вероятно. Видимо е, че прокуратурата има фаворити, любими хора, и врагове. Фаворитите не са разследвани, дори напротив – разследват се мними поръчения за убийствата им, например.

Цацаров до този  момент не е доказал по никакъв начин в публичното пространство, че иска да управлява една реформирана, модернизирана институция, която да не е от посттоталитарен тип.

В България прокуратурата е постсоциалистическа. Тя има всички белези, за да я определим като такава, защото е институция – силно централизирана.

Това не е мое заключение. Това е заключение на Веницианската комисия.

А тук ще цитирам и едно интервю на адвокат Даниела Доковска – прокуратурата представлява артериите на властта в България. Като се напаснат тези пъзел-парчета, ясна ли е ролята на Цацаров?

Вярваш ли в тайната власт, имам предвид масонските ложи и лобито им над политическите решения?  Както видяхме – законопроектът, който трябваше да ги разкрие, отново беше променен в тяхна полза.

Виж, това не е мистичен и задкулисен свят, в който едни хора, преоблечени по карнавален начин взимат решения. Трябва да излезем от тази теория на конспирацията.

Много по-просто изглеждат нещата.

Давам пример – дали ще говорим за ловна дружинка, или ще говорим за масонска организация, в която някакви чичовци се събират – няма голяма разлика. На практика това са неформални контакти. Или иначе казано – едно ядене и пиене (защото дълбоко подозирам, че побалканчените масони правят основно това заедно) да „опрощава грехове“.

И, за да не звучи патетично това с греховете – това са зависимости, взаимни услуги. И тези „услугвания“ варират от това да звъннеш по телефона, когато те спре КАТ и стигат до там, когато те разследват , пак да звъннеш по телефона.

Министър може да се обади на съдия, депутат може да се обади на прокурор… Затова не е допустимо магистрати да членуват в тайни организации.

Не става дума наистина за илюминати, масони, кеймтрейлс и прочие. Става дума за облаги, които едни хора консумират от познанството си един с друг. На колкото по-високо ниво са хората, които се събират тайно, на толкова по-високо равнище са договорките, които те постигат.

Най-просто казано – обвиване в мистика на шуробаджанащината.

Според теб има ли пряка зависимост между трите вида власти в България?

Има пряка зависимост и тя е в парите. Дори между четирите вида власти, ако сложим и журналистиката, те са обединителният фактор. Дори самият Цветан Василев го казва в интервюто си. Там твърди, че няма едър бизнесмен, който да не се отчита пред партии.

Отчитането означава, че не става дума дори за еднократно даване на пари. Отчитането означава, че си плащаш един вид „наем“. И ако такова е положението за едрия бизнес, представете си какво е то за дребния бизнес. Когато си бизнесмен например в Кърджали, трябва да се отчиташ на местните управници.

Става дума за мащаб.  Местните медии те покриват, когато се отчиташ в Кърджали, но пък същото се случва и на национално ниво.

Преди време се опитах да направя едно проучване колко са зависими регионалните медии, тоест – какво пречи на работата на регионалния журналист. Това, което връзва ръцете на колегите в страната, е същото, което връзва и нашите ръце тук.

Само че там е два пъти по-гадно, защото мащабът е по-малък. Т.е. на дребно е.  Там месният общински съветник държи сайт, друг общински съветник от различна партия държи вестник и са разделени на лагери. Бизнесът също е разделен на лагери по места. Тоест партията Х протектира Пешо, който има птицекланница например, а партия У протектира някоя строителна фирма. Медиите, свързани с париите Х и У пазят хем партиите, хем в едната медията рекламира птицкланница, а в другата – строителна фирма.

Всяко едно нещо, което ви се струва смущаващо в обществено-политическия живот, което е видимо, го има в умален мащаб в различните населени места.

След като заговорихме за журналистика, каква е медийната среда в България? Ето като пример можем да дадем казуса с Лили Маринкова и скандалното  ѝ уволнение, както и решението на фондацията „Радостина Константинова“ да не връчва наградите на „Биволъ“.

Ако се върнем назад и стигнем до 2013 година със скандалното назначаването на Пеевски в ДАНС и след първоначалното общо възмущение, помните – последваха безрадостни дълги дни на протести. Бяха свързани с медийна пропаганда, с атаки срещу хората, които искаха нормализация в държавата. Това противопоставяне се натрупваше и натрупваше, тлееше и клокочеше, за да се превърне един ден от дълбока разделителна линия  в лагери на едните, и лагери на другите.

Освен че в обществен план се разделихме на лагери като агитки на футболни отбори, същото се случи и в журналистиката. Ние се превърнахме във фенове, или в анти фенове. Изчезна голяма част от критичността, появиха се едни „наши „и „ваши“, и тук не правя изключение сред никого. Появиха се  по-приемливи и по-малко приемливи (според критериите на всеки лагер), което убива журналистиката генерално и журналистите един по един.

За да бъдеш журналист, трябва да бъдеш критичен, тоест – не трябва да си губиш способността да се съмняваш във всичко.

Когато си фен това изключва съмнението. От тази гледна точка 2013 година и следващата 2014 година, когато се разви тази „фенщина“ в обществото, са преломни за качеството на журналистиката в България. Всъщност тогава се разкриха доста зависимости – печатните медии започнаха да изчезват все повече и повече, авторитетни български медии доскоро, започнаха да публикуват материали под псевдоними за важни политически събития. Говоря за в. „Труд“, който всеки божи ден докато Христо Иванов беше министър на правосъдието, публикуваше анализи от никому неизвестен журналист срещу правосъдната реформа.  Накрая Блъсков излезе и каза, че под въпросния псевдоним се криел лично той. Това е доста нагледен пример за случващото се.

Какво да кажем повече…

И сега отиваме към Лили Маринкова.

Тя не е от никого, ако мога да се изразя така. Тя е от тези журналисти, които успяха да се запазят еднакво критични и към единия, и към другия лагер. Затова Лили Маринкова спря да е модерна. Агитките си създават свои модни тенденции. Лили Маринкова не се вписа в нито една от тях. Това не е тъга за нея, а е похвала. Но е тъга за обществото. По тази причина никой не я защити.

Най-добро сравнение може да се направи с Волгин и свалянето на предаването му „Деконструкция“. Той продължава да е в ефир – води „12+3“, но получи огромна подкрепа за свалянето на „Деконструкция“. Помните протестите пред БНР, на тях присъстваха функционери и на БСП. Ето това казвам – агитката си подкрепи агиткаджията. Това при положение, че Волгин не бе свален от ефир.

Лили Маринкова беше свалена от ефир и не се случи такова нещо, просто защото няма агитка.

Много малко действащи колеги се подписахме в подписката за подкрепа на Лили Маринкова. В тази подписка има сравнително малко журналисти. Това, че гилдията не се включи активно, говори само едно – вече няма гилдия.

Как ще коментираш невръчването на награда на „Биволъ“ за техни разследвания по темата „Сараите на Доган“?

Тук отговорът ще бъде горе-долу същият. Блъсков излезе от Фондация „Радостина Константинова“. Това не доведе до връчване на наградата, но именно този факт, че „Биволъ“ нямат награда за разследванията си, до голяма степен потвърждава истинността на тези текстове.

Живеем във времена, където отрицанието всъщност е потвърждение.

А това по-добре, или по-зле е за обществото?

Естествено, че е по-зле, защото как предлагате това общество да се ориентира? В момента фактите сами по себе си нямат стойност, защото няма кой да се занимава с тях. Нямаме журналистика, която да ги чопли, нямаме институции, които да ги разследват, когато се налага, нямаме адекватни партии, които да ги обясняват.

За жалост в България отдавна не се говори за политики. Няма идеологически сблъсък. А като няма тези неща – няма здрава основа.

Когато партийната система е пред срив, журналистиката е във фактически срив, а съдът е подчинен на прокуратурата – няма как обществото да разбере какво се случва, защото нищо не си е на мястото.

От 2009 година, с идването на власт на ГЕРБ, се зароди една нова тенденция и това е, че в държавата има само един източник на информация – и това е Бойко Борисов.

Преди това имаше вътрешнополитически живот – имаше идеологически спорове, различни аргументи, а сега няма нищо. Когато липсва вътрешнополитическият сблъсък, няма как да има междупартиен сблъсък. Журналистите също лесно се дадохме. И, ето че това е омагьосан кръг – нямаш факти, имаш само изказвания на Борисов, нямаш критичност, нямаш институционалност. Ориентирането в обществените отношения трябва да се случва пипнешком, а нормалният човек не се вдава чак толкова в това.

Как ще коментираш факта, че много често в България медиите са използвани за отвличане на вниманието? Добър пример е това, когато пред „Биволъ“ министър Бъчварова потвърди, че Георги Костов е бил на тайна вечеря в Поморие, на една маса с мафията и веднага след това стана скандалът с Вежди Рашидов, и всички насочиха вниманието си натам.

Много често сме свидетели на такова замаскиране на очите, но понякога наистина е съвпадение.

Вежди Рашидов не е интелектуалец. Както за един неинтелтуалец е присъщо да се бие с катаджия на пътя, така той задръства ефира с думи. Този неинтелектуалец си е позволил да направи забележка на колега, доста груба, и ние всички се хващаме за това, защото не можем да се хванем за реалните неща, които пречат на журналистите в България да работят.

Защото, ако колегията се хване за по-дълбочинните проблеми, половината колеги ще останат без работа.

Ние като журналисти сме много обидени, че нямаме свобода на словото, но не можем да го кажем, точно защото нямаме тази свобода. И когато ни се появи такъв повод, като този с Рашидов, който е толкова очеизваден, че няма как да не се реагира, ние се хващаме за него като удавник за сламка. Защото в тази ситуация бунтът е лесен. Много е лесно да се съпротивляваш на официално казани думи, защото тогава няма голяма заплаха. А, за да се стигне дотам, че Рашидов да си позволи да ги каже, журналистиката е била унижавана по безброй други начини, срещу които бунт не е имало.

И не говоря само за журналистиката. Виждате какво става в съда.

Случаят със съдия Мирослава Тодорова преди години също е показателен. Когато в ръцете на Цветанов беше целият репресивен апарат, тогава само, Съюзът на съдиите, под ръководството на съдия Тодорова, успяваше да каже нещата, които си мислим всички, при това да ги каже официално и видяхте какво последва – уволнение.

Какво мислиш за предстоящите президентски избори? ГЕРБ все още нямат кандидат…

Според мен най-хубаво е ГЕРБ да си кажат кандидата след изборите. Чиста работа! Така ще може да си го посочат и да се приключи. Специално за мен в тези избори са много по-интересни кандидатите тип Жорж Ганчев, Радо Шишарката от т.нар. сериозни кандидати.

Защото тези по-различни кандидати са със същото в обществото влияние като това на сериозните. Единствената разлика е, че смешните, маргиналните кандидати нямат зад гърба си Пеевски или Цветанов. Ако ги имаха зад гърба си, 300% някой от тях щеше да стане президент.

Мислиш ли, че Борисов ще се кандидатира?

В момента е време, в което каквото и да каже човек, все ще е вярно. Аз смятам, че Борисов не желае да бъде президент, защото реалната власт не се намира в президентството. А и, ако той стане президент, трябва да се откаже да бъде партиен лидер, което означава, че трябва да си упражнява властта в партията през ръка. А колкото и да е силен, по този начин се управлява много по-трудно. Борисов ще се кандидатира, само ако се налага. Ако няма външна сила, той няма да го направи, защото на този етап това не му е необходимо.

Самият отказ на Росен Плевнеливе да се кандидатира за втори мандат, въпреки подкрепата от десни организации, на какво се дължи?

Не съм сигурна дали Росен Плевнелиев не искаше да бъде президент. Не знам какво доведе до този момент. Ако си спомняте, той беше казал, че ще обяви дали ще се кандидатира отново юни месец, а го направи доста по-рано. Не знам дали беше накаран да направи това, или този ход е негово лично решение. Изглеждаше ми по-скоро като кризисен ход, който не бе плод на твърда лична убеденост, а трябваше да направи поради външна намеса.

Наред с достойнствата на Плевнелиев трябва да си дадем сметка, че той позволяваше в целия си мандат вмешателство от страна на Борисов.  Наистина на няколко пъти президентът се опълчи на властта в полза на гражданите, но забележи – това се случваше, когато властта не бе ГЕРБ. Плевнелиев беше много труден за решения срещу ГЕРБ и много лесен за решения срещу Орешарски. Това е човек, който излезе и в интервю за чужда телевизия и обяви – „Аз съм от ГЕРБ“. В което няма кой знае колко лошо, защото той беше избран от тази партия, но смелостта на Плевнелиев срещу Орешарски не може да се сравнява с тази срещу Борисов.

Защо стигаме до време, в което проблемите в страната се трупат, но хора по улиците няма?

Защото се измориха. Има толкова много поводи за протестиране, че ако се протестира срещу всичко, ние няма да можем да се приберем вкъщи. Все пак смятам, че макар и на лагери, макар и силно разделени по някакви теми, извън обществената поляризация, ако има голямо събитие-провокатор, протести ще има. Между другото и предишният и сегашният кабинет Борисов са плашливи от недоволство срещу него.

Борисов се плаши, когато не го харесват. От тази гледна точка, когато протестите са били за нещо много конкретно, са генерирали гражданска енергия, събирало се е недоволство.

Но глобални теми, като реформите в МВР например, или съдебната реформа, не могат да генерират такава гражданска енергия, защото тези теми не се разбират от много хора.

В такъв случай обаче самите гилдии са тези, които трябва да настояват за промяна и да не се отказват. През годините видяхме, че има такива хора, които работят и дават идеи.

Но тук пак идва ролята на журналистиката.

Ако ние не говорим, няма как тези проблеми да станат обществено достояние. Ако не обясним, няма да има разбиране по темата. А ако никой не вникне в темата, няма как да се възмути.

Редовият човек не се вълнува от генералните проблеми на държавата – той се вълнува от това да има сигурно ежедневие.

И, за да обясниш, че за да има нормално образование, трябва да има нормална държава, а за да има нормална държава, трябва да има правов ред, трябва да има журналистика, а не фенове на разните му там отбори.

Какво трябва да се промени, за да има някакъв прогрес в България?

За да се правят крачки напред, трябва всеки да се занимава с това, което умее и да не се скатава. Журналистите например, трябва да казваме нещата такива, каквито са и да им намираме доказателства. Ние се омързеливихме. Занимаваме се с теми с лесно съпротивление, няма ровене, няма търсене. И като го няма това – няма как различните тези да бъдат доказани. Няма как да бъдат правени разкрития и оттам няма как да бъде търсена отговорност. Всичко е много свързано. Критичността ни е проблемна.

Генералният ни проблем е, че няма плътност. В нищо.

Смяташ ли, че журналистиката, наречена 4-та власт, е подчинена?

Генерално погледната е така. Ако почнем от журналистическото образование, което е пълна трагедия, и от него излизат осакатени хора. Те не знаят как се пише репортаж, как се пише дописка, защото не са научени. А като излязат от университета най-често отиват във вестник, който официално не се води на Пеевски, но пък всъщност е. И там се сблъскват с цензура, с понятието, познато в българските медии „за този не пишем лошо, защото ни е приятел“. Там се запознават с редактор, който иска да си избута „работния ден“ и вече е претръпнал, не му пука. Там се доосакатяват.  Тези ненаучени в университета млади хора, влизат директно в машината от зависимости и „приятелски услуги“ и така всъщност се изграждат хора, които са закърмени с изврата на професията.

Достигнала ли си това ниво на удовлетворение от това, което правиш?

Не знам, честно. Ама не знам дали трябва да се работи журналистика в България. Колкото до мен лично – харесвам екипа, с който работя, харесвам си медията.

Но генерално погледнато да работиш като журналист в България не е особено удовлетворително. Всичко е за отбиване на номера. Според мен един млад човек не бива да се занимава с журналистика в България. Няма да забравя Ясен Бояджиев, с когото сега работя в „Медиапул“, преди точно 10 години ми правеше интервю за работа в „Инфорадио“. Та, тогава той ми каза: „Ако искаш ела утре за първи работен ден. Но, ако ме питаш – не идвай, не ходи и другаде, млада си, моментално напусни държавата“.

Тогава не послушах Яшо. Но, ако сега трябва да дам съвет на някого на 20 години, ще му кажа това – бягай оттук.

Какво те мотивира да продължаваш?

На първо място ме мотивира това, че съм успяла да извоювам да казвам точно това, което мисля. Без да се съобразявам с това, че някой на някого е приятел. Тоест, че не работя в среда, в която някой ми се обажда да спирам текст, или се налага да  се автоцензурирам.

Това е щастие – да правиш нещата така, както ги разбираш.

Снимка: Велко Ангелов – Капитал
Интервю на Веселин Диманов

Ако Радостина Константинова беше жива…

„Колеги“,

Тази година се навършват шест години от смъртта на журналистката Радостина Константинова. Време през, което журналистиката се промени, етиката в нея също, да не говорим изобщо за еталона в нея.

Нека не опорочаваме това, което тя остави след себе си.

Далеч съм от мисълта, че познавам цялата творческа дейност на Радост, но сега бих искал да ви припомня малко за нея.

Радост е родена през 1961 г. в Несебър, завършила е английската гимназия в Бургас, а по-късно и журналистическия факултет в София. Кариерата на Радостина Константинова започва от в. „Отечествен Фронт“, където се запознава с Петьо Блъсков, Владо Райчев, Емил Петков и Драго Василев.

Малко след това заедно правят пресгрупата „168 часа“.

Била е дългогодишен редактор на „168 часа“, както и на в. „Политика“, работила е в телевизия „ТВ7“, както и в кореспондентското бюро на Асошиейтед прес. Радостина Костадинова е основател на пресгрупата „Монитор“.

13249450_1199088770125681_966665047_n

За нея приятелите и колегите и от „24 часа“ и „168 часа“, казват: „Умееше да мотивира – не с пари, а да те направи част от каузата, дори да е за един определен материал“.

Журналистиката е кауза, която трябва да мотивира всички да търсят истината и да я предават по най-добрия възможен начин.

Именно такава беше Радост.

Журналистиката за нея бе всичко. Тя се посвети изцяло на това да покаже, че тази професия е четвъртата власт, с която не трябва да се злоупотребява.

13236203_1199088763459015_1639579436_n

Може това да ви се струва клише, но си е самата истина. А тя боли.

Тежката диагноза за родната журналистика е, че тя бавно, но сигурно се превръща в бухалка на властта, която разчиства сметките си, използвайки професията.

Жалък е фактът, че за последните няколко години журналистиката, и журналистите като цяло, се отдръпнаха от хората и техните проблеми. Тази професия вече няма за цел да бъде четвъртата власт, която да бъде в полза на гражданите, а се превърна в крепител на статуквото и негов главен проводник.

Радостина Константинова умира през 2010 г. в САЩ, Ню Йорк. Освен принципите в средите на журналистиката, тя остави и дете, което вече е на седем години. Малко след това се създаде и фондация на нейно име.

Фондация „Радостина Константинова“, която в момента се управлява от Петьо Блъсков и съпругата му.

Уважаеми г-н Блъсков, имената на почтените, истинските и ценни за България, и като цяло за журналистиката хора, не трябва да се опетняват и цапат с гнусни действия. Такова бе вашето обаче на тазгодишните награди на фондацията.

Където вие заедно със съпругата си, Емил Димитров, адвокатите Даниела Доковска и Ина Лулчева, Валерий Тодоров и Мария Вангелова, майка на покойната журналистка, предпочетохте да лишите журналистите на „Биволъ“ от заслужената награда за техните разследвания по темата Булгартабак и Сараите на Ахмед Доган.

Оправданието за вашето решение е смешно, а именно, че статииете са без подписани автори. Журналистите, част от професионалното жури, обориха този ваш довод. Те посочват, че изпратените разследвания са придружени от писмено уверение, че са изготвени в съавторство на Асен Йорданов и Атанас Чобанов.

Този ваш лицемерен акт ни връща в началото на тази публикация, а именно насоката на професията – Журналист.

Вашето действие затвърждава у нас, младите и бъдещи журналисти, че четвъртата власт всъщност е коалиционен партньор на политиката. Жалко е, разберете, защото приживе Радостина Константинова в една своя публикация от 1992 година, пише „понеже сме правова държава, думите се превръщат в дела и документи. Жална им майка на съдиите“.

Жална ви майка, уважаЕеми съдии, защото вашите действия и задкулисни игри може да ни покажат, че вие предпочитате да застанете зад статуквото, а не зад колегите си. Вашите дела се превръщат в документи, запечатващи грозната реалност за българската журналистика.

Към финала на текста ми, ще се върна към заглавието.

Ако Радостина беше жива, тя никога нямаше да допусне това да се случи, най малкото от фондация, носеща нейното име.

Ако тя беше жива, може би никога нивото на „Монитор“ и останалите медии, придобити от Ирена Кръстева, нямаше да е толкова ниско.

Ако тя беше жива и беше наградена, а нейни колеги ощетени, Радост първа щеше да се разграничи от наградата си до изясняване на случая, което останалите наградени нямат доблестта да направят, тъй като явно е по-важно да сме част от „силата на деня“, отколкото да се борим за истината. Ако беше жива, тя щеше да оцени труда на колегите си от „Биволъ“ и щеше да им даде наградата.

И както журналистката на „Дневник“ Петя Владимирова, заяви днес в интервю за БНР: „В продължение на пет години нито един от политиците и държавниците ни не може да каже на кого е продал „Булгартабак“. В продължение на година сайтът „Биволъ“ в своето разследване в поредица от материали посочва мрежата, механизмите, начините, по които един стратегически отрасъл се срива, защото е продаден на банка най-съзнателно“.

Това не ли достатъчно, за да бъдат наградени хората, разкрили зависимостите и далаверите на определени кръгове фирми и дружества, близки до Доган, Борисов, Пеевски и други?

Един път, мамка му, се замислете какво оставяте след себе си, на какво учите младите хора, какво им показвате. Вие, уважаеми, трябва да служите за пример, а не обратното.

Блъсков, другарю, най-малко с тази публикация искам да се връщам назад в миналото ти и твоите връзки и зависимости от политици, Агенти на ДС, бизнесмени, и прочие. Но запомни едно – истината винаги излиза наяве, тя не прощава на никого. Застига ни всички рано или късно. Помисли как ще те запомни обществото като човек, като журналист. Всеки в своя живот прави грешки, но важното е да се учим от тях.

И в заключение ще кажа само, че ако Радостина беше жива, България никога нямаше да достигне до тези нива на Свобода на словото.

Извинявам се на семейството на журналистката Радостина Константинова, за това, че името ѝ е упоменато в подобна публикация.

Автор: Веселин Диманов

#КОЙ УПРАВЛЯВА

zx620y348_2553050

ДПС не иска друг лидер освен Ахмед Доган; местните партийни събрания са декларирали преди националната конференция в края на април, че имат само един председател – почетният; няма номинации за поста след уволнението на Лютви Местан… Това са само част от новинарските акценти, които предшестваха не какво да е, а тържеството за 62-рия рожден ден на Ахмед Доган, превърнато в политическо събитие №1 на отминаващата вече седмица.

Освен че завладя медиите, партийно-банкетната традиция успя да превърне една пиянска сбирка в определяща за публичния живот на България. Ден след важното мероприятие репортерки с променени лица в парламента наобиколиха стаята на ДПС и започнаха да притискат в ъглите народни представители, които, къде с мътен, къде с блеснал от респект към „единствения истински политик в България“ (разбирайте Доган) поглед разказваха за празничното слово на лидера си.

В резюме: Доган няма да се върне начело на оперативното ръководство на ДПС. Това е декларирал самият той пред най-близките си съпартийци и приятели. Словото на почетния лидер на Движението е продължило по-малко от 10 минути и в него той почти не е говорил за политика. Заявил е обаче, че ситуацията в партията не е кризисна. Очакванията на висшите партийци, че водачът им ще даде нишан кой е фаворитът за наследник на изгонения Лютви Местан, също не са се оправдали. Той повторил тезата си, че вече няма да е просто „съзерцател“ на процесите, макар и да няма намерение да влиза в оперативни управленски функции.

Прочетете повече „#КОЙ УПРАВЛЯВА“

Welcome to Шишиland!

peevski_thumb-large

„Аз съм един успял мъж на 33 години“, това заяви Делян Пеевски в официална позиция относно решението на Конституционният съд от 8.10.2013 г., който отхвърли искането на 96 народни представители от 42-то Народно събрание за предсрочно прекратяване пълномощията на народния представител.

„Това престъпление ли е?” – попита тогава Пеевски и допълни – „Въпросът, на който и аз имам право, е КОЙ (кои) и защо не позволиха да стана Председател на ДАНС. Мое е правото преди всички да дам ясния и неудобен отговор на този въпрос.”

Две години по-късно въпросите около депутата от ДПС продължават да са много, отговорите – малко. А собственостите – все повече.

Какво притежава Делян Пеевски в момента?

Прочетете повече „Welcome to Шишиland!“

Пеевски се отказа от закупуването на “Канал 3″

peevski

Депутатът от ДПС Делян Пеевски обяви, че прекратява финализирането на сделката за покупката на ”Канал 3”. Той направи обръщение към медиите, с което уведоми за решението си:

”През м. семптември 2015г. Комисията за защита на конкуренцията даде разрешение за придобиване на телевизия ”Канал 3” от страна на ”Нова Българска Медийна Група Холдинг” ЕАД. С настоящото заявявам, че въпреки това разрешение и предвид категорично изразената ми вече позиция да преустановя занапред всяко мое участие в български бизнес проекти, ”Нова Българска Медийна Група Холдинг” АД се отказва от приключване на сделката по придобиване на телевизия “Канал 3″.

Във връзка с продължаващите спекулации, тиражирани както от конкурентни издания, така и от мои политически опоненти, за “медиите на Пеевски” и за наличието на концентрация на медийния пазар, за пореден път ясно посочвам, че в състава на холдинга “Нова Българска Медийна Група Холдинг” АД влизат дружества, издаващи само и единствено вестниците “Монитор”, “Телеграф”, “Политика Днес”, “Меридиан мач”, като холдинга притежава участие и в регионалния вестник “Борба”.

Прочетете повече „Пеевски се отказа от закупуването на “Канал 3″“

Паралелнa реалност

realnost

България е остров на стабилността. Европейските лидери ни обичат. Изпреварили сме Румъния по всички параграфи. В това число и в сферата на правосъдието. Просто нашите министри са честни, свестни и съвестни, а техните крадат и затова са в затвора. Много ясно. Борим контрабандата. Направо сме и видели цаката. Пеевски никога не е имал нищо общо с Булгартабак. И с Цветан Василев почти не се познават, нали.

Този текст е публикуван първо на сайта SHASH.BG. В него ще откриете, една различна гледна точка.

Този последният сам си фалира банката, щото тя през цялото време е функционирала като пирамида. Ама го е правел толкова тайно мръсникът, че нито една институция не е разбрала през всичките години на съществуване като многостепенно геометрично тяло. Нито ДАНС, нито прокуратурата, нито БНБ, нито КФН… никой! А прокуратурата, Пеевски, БНБ нямаха нищо общо с фалита на банката. Не си мислете такива работи, моля Ви се, ше ги обидите. Булгартабак няма нищо общо с контрабандата на цигари в Близкия изток, а спря износа си, просто щото Прокопиев много завижда на тютюневия холдинг и на анонимния му собственик и подменя ценностите на българите.

Прочетете повече „Паралелнa реалност“