Етикет: Отец Иван

Колко струва едно дете?

d182d18ad0b6d0bdd0be-d0b4d0b5d182d0b5d186d0b51

„Продай ми 10 деца. Давам по 80 хиляди лева за хлапе.“

Такива думи е чул отец Иван от Нови хан.

Тези страшни думи на пръв поглед може да ви се струват единствено скандални, но зад тях тои един огромен проблем, а именно – трафикът на хора.

Тази оферта я е отправил един англичанин.

Наглото предложение за милион вървяло с обещание децата да бъдат дадени за осиновяване от бездетни семейства в чужбина.

Класичекса схема. Класическо поведение.

„Чужденецът дойде с преводач, поиска да поговорим“, разказва за скандалната случка свещеникът благодетел, цитиран от „Телеграф“.

„Децата не са прасенца, за да ги продавам“, разгневил се отецът и отпратил наглия чужденец въпреки постоянната нужда от пари за приюта.

Големият проблем, който стои зад това предложение

Трафикът на хора и сексуалната екслпатация на деца стават все по-големи проблеми за съвременното бъгларско общесто.

За жалост, като много други големи проблеми, и на този не се обръща достатъчно внимание.

Оказва се, че България много активно участва в тези схеми и типично по български те са гнусни, изпълнени с много насилие и секс с малолетни.

Да, България е първенец в детската проституция.

Деца са карани дори от собствените си родители да проституират, а какво остава за англичанин дошъл буквално на пазар за деца в България.

Трафикът на хора – проблем, над който трябва да се замислим

500 от около 5000. Или едва около 10 на сто. Това е процентът на измъкнатите от канали за трафик на хора.

 Хора, на които животът им се е променил изцяло. Хора, които вече няма да са същите.

А това е поредният проблем, подминаван от масата. Поредният проблем, за който цъкаме, като слушаме, но забравяме за него след 2 минути. Поредният проблем, по който институциите не взимат категорично отношение. 

А разкриването на канал за трафик на хора и най-вече довеждането на разследването до успешен край – до осъдителни присъди, става все по-трудно. Основната причина е, че е необходимо съдействие от жертвата. И тя да се чувства именно жертва.

България все още е основно страна източник на трафикирани лица, но през последните години също е станала и страна на транзит и крайна точка на трафик на хора.

Да, приятели, не се успокоявайте, че трафикът на хора е просто поредната страшна статистика. Не си мислете, че го има само в големите държави или на филм. Всичко се случва под нашите носове. Тук – в нашата страна.

Сексуалната експлоатация е най-често срещаната форма на трафик, но в същото време расте броят на лицата – жертви на трудови злоупотреби. По данни на прокуратурата, броят на жертвите на трафик, които са били част от досъдебно производство, са средно 530 на година, като 86% от тях са жени. 77% са сексуално експлоатирани, а 12% са жертва на принудителен труд, най-малката част са жени, трафикирани, за да продават новородени деца. В статистиката присъстват и случаи на насилствена просия и джебчийство и жертви на трафик на органи.

Числата включват само лицата, които са дали съгласие да свидетелстват по такива случаи, което означава, че реалният брой на пострадалите е много по-висок.

Тенденция е и растящият брой екплоатирани мъже в секторите на земеделието и строителството.

България се отличава с големия си брой трафиканти, но и жертвите стават все повече.

Трафикираните от България лица се озовават най-често в Германия, Гърция, Холандия, Австрия, Франция, Кипър, Полша, Италия и Чехия. Сезонният трафик на хора също не е рядкост, като експертите посочват конкретния пример на изпращане на български работници да берат боровинки в Швеция. Броят на експлоатираните лице вътре в страната също е нараснал.

Плашещото е, че много от жертвите не смеят да свидетелстват, а въпросът е „Защо?“

Хората, експлоатирани от трафикантите рядко се измъкват от канала след собствени признания и рядко се обръщат към полицията. Разследващите в България разказват, че дори понякога колегите им в западноевропейски страни трябвало да обикалят и да общуват с едно момиче в продължение на 4-5 години, за да се отпусне то и да каже, че всъщност е жертва.

Отстрани погледнато, може и да изглежда странно – защо момиче, принудено да проституира например, не го казва при първото питане на човек в униформа? И то не го прави, не само ако е под наблюдение, но и когато сутеньорът не е наблизо. Когато е съвсем само на улицата, а не затворено.

За специалистите това е лесно обяснимо – пленът, натискът, принудата все по-рядко са физически. Тъй като тогава рисковете за трафиканта са много по-големи.

Затова се набляга на психологическия натиск с който да се предотврати свидетелстването.

Често се среща и внушението, че трафикантът работи с полицията, че там са „негови хора“.

Всички статии на „Гласът на младите хора“ по темата може да четете тук:

„Легалната“ детска проституция

Жертвите на трафик нямат ИМЕНА!

Жертвите на трафик нямат ИМЕНА! (Част 2)

България – център на трафика на хора 

Трафик на хора: В капана на неясните обяви

 

 

 

Доброто е навсякъде! Младежи дариха 6000 лева на приюта на отец Иван

Група млади хора са дарили 6000 лева, събрани на стотинки, на приюта на отец Иван в Нови хан.

За това разказа самият свещеник пред БНТ тази сутрин.

Отецът призова държавата да намали още данъците да хората, които правят дарения.

Вижте още: Чудо по Великден! Дете получи втори шанс за живот

„Имаше преди тенденция да се увеличават даренията, но ставаха повече и хората, а сега се дават по-малко пари на приюта, а 300 души храня. Скоро се обадиха двама от Велико Търново. Помолиха ме да ги взема, защото не издържали. Няма места обаче. Мъжът е болен с краката, не може да се движи. Дойде и майка с три деца. Как да ги върна? Никой не ме пита обаче как ще ги нахраня. Тази година много са малко приходите. Може би има и други църкви, които събират средства. Много станаха хората, които имат нужда от помощ“, каза още свещеникът.

А ние от „Гласът на младите хора“ се надяваме тази доброта наистина да е заразна и да не е само по празниците.

Нека наистина станем по-добри и да помагаме на хората в нужда.

Имаме много примери за това как българите разсъждават зле относно благотворителността. И може би са прави. През годините много често сме били свидетели на измами.

Но когато каузата си заслужава и е ясно, че е истинска не трябва да си затваряме очите. Не трябва да подминаваме нуждаещите се, само защото сме предубедени.

Наистина дано има повече такива млади хора – с мнение в обществото, защитаващи както своите, така и чуждите права. Имаме нужда от такива хора, за да можем да променим положението в държавата в момента, което с всеки изминал ден става все по-нетърпимо.

 

FRONT NEWS: Отец Иван: В безизходица сме!

otec-ivan_thumb-large

Отец Иван, чувам, че сте в затруднено положение, какво става?

Да. Положението е много зле и не знам как ще се оправим. Не можем да платим тока, започнаха да го изключват в къщите в Якимово, тъй като има натрупани задължения за 4000 лева. До края на седмицата ще спрат тока и в другите къщи. В голямо затруднение сме, беше лято, хората ни позабравиха, изхарчихме спестяванията… Направили сме огромни сметки в магазините, които тепърва трябва да се връщат. В безизходица сме.

Как живеят хората там без ток?

Мизерия е, трудно е. Има няколко печки на дърва.Вечер са на свещи, когато стане тъмно. Не може без ток.

За колко души се грижите?

За над 300 души. 302-ма. Има и много деца, едва се справяме. Това са много хора, а аз не мога да върна никого. Как да бърна човек, който няма подслон и не е ял от дни? Не мога. Преди като бяха 30-40 беше по-лесно, разходите по-малко, но с броя растат и всички разходи. Няма как да ги оставя обаче гладни и жадни.

На какво ги учите тези хора?

Да се обичат взаимно, да си помагат, да прощават, да работят. Много от тях не са работили никога. Даже децата ги пращам дапомагат, да гледат, да се учат от малки.

Прочетете повече „FRONT NEWS: Отец Иван: В безизходица сме!“