Етикет: общество

Вчерашният митинг е нещо хубаво, но недостатъчно – коментар на Манол Глишев

Днес темата ни е „Събужда ли се гражданскито общество“. Повод за това е шествието за съдебна реформа, организирано от „Инициатива правосъдие за всеки“, което се проведе вчера.

Потърсихме за коментар Манол Глишев – културен деец, писател и един от малкото истински активисти.

Ето какво сподели той за медията ни по темата:

„Първо – честит празник! Пиша това на 24 май, може би най-запазената откъм подмени и фалшификации дата в календара ни. Като че има нещо вярно в идеята, че денят на нашата писменост и просвета е най-подходящ за национален празник. Дали именно просветата не остана последното достъпно оръжие в гражданския арсенал? Трябва да помисля над това. Всички би трябвало да помислим.

Сега – по темата. Няколко пъти съм коментирал за „Гласът на младите хора“ и мисля, че си струва да отговарям на въпросите, които ми задавате. Този път става дума за вчерашния митинг или шествие за съдебна реформа. Може ли това събитие да се приеме като знак за събуждане на гражданското общество в България?

Отговорът е: не. Не може. Такова събуждане все още няма. 

Знам, че това звучи зле. Познавам дори почтени и добронамерени хора, които споделят схващането ми, но ще се почувстват зле от ясното му изразяване, защото смятат, че трябва да се демонстрира увереност при всички обстоятелства. Тъй като обаче не приемам, че истината може да се защитава с лъжа, си позволявам тази позиция, макар тя да е крайно неприятна и за самия мен.

Гражданското общество у нас беше успешно опраскано и в момента е в шок. Последните парламентарни избори отново върнаха на власт непоносимия Борисов и този път му добавиха за партньори още по-непоносимите „патриоти“. На негражданското мнозинство от мълчаливи и наплашени българи този резултат или не прави впечатление, или ги оставя само в още по-дълбок ступор. Приемам второто, то е по-оптимистичната версия. На гражданското малцинство от по-осъзнати личности му е ясно, че това означава само още кражби, още корупция, още институционална некадърност и още простащина на власт, но пред нас сякаш вече няма полезен ход.

Мафиотизираните власти направиха необходимото, за да унищожат доверието между противниците си. За говорители на гражданското общество се самопредложиха и издигнаха най-страхливите и неподходящи хора, които нямаха никакво чувство за историческа отговорност. Вече всъщност е без значение дали това е станало с парите на мафията или просто поради наша собствена слабост. Резултатът така или иначе е това, което нарекох опраскване. В този смисъл Лозан Панов е сам.

И това ме връща към вчерашното шествие. Да, чудесно, там е имало няколко хиляди души от различни партии и НПО-та, читатели на последните що-годе прилични медии, пък и безпартийни, а просто протестиращи, смислени лица. Все още относително приемливо устроени граждани в пълния смисъл на понятието. Шествието им ще остане изолирано. Хубаво е, че се е състояло, но то трябва да се случва всяка вечер и да доведе до климат на нетърпимост, а не до успокояване на съвестите. Само че това, което трябва да се случи, не се случва и опитът сочи, че сред най-интелигентната и перспективна част от инак коматозния български народ царят унизително страхливи нагласи, рационализирани като „мъдрост“ и „реализъм“. Тоест вчерашният митинг е нещо хубаво, но недостатъчно. Засега никой не е способен на повече – и властите знаят това. Това не ми харесва, а няма да хареса и на много от читателите ви, но истинността на твърдението не се влияе от това дали го харесваме.

Далеч съм от мисълта, че борбата на гражданското общество с мафиите е изгубена. Не е. Просто това гражданско общество трябва да огладнее, за да забрави страховете и превземките си. Признавам, че много разчитам на бъдещите грешки, на злонамереността, корумпираността и обикновената некадърност на правителството. Имам пълно доверие на Борисов, Цацаров, Симеонов и подобните им, когато става дума за оливане. Те ще се олеят. Да почакаме. Тогава може да проима и събуждане“.

Автор: Манол Глишев

Реклами

Ердоган – ‘УБИЕЦЪТ’ на Вежди Рашидов

Копелета, убийството е акт на отнемане на живота на живо същество – човек, животно или растение. В резултат на този грозен акт – настъпва смърт.

Убийствата се разделят на предумишлени и умишлени. И двата вида се наказват съобразно законите. Във всяка държава е различно. За да съм максимално точен, ще ви дам най-простата дефиниция на убийството – при извършването на убийство е налице – посягане към най-ценното благо на тази земя – животът.

Иначе, както сами виждате, тази публикация е озаглавена „Ердоган – ‘УБИЕЦЪТ’ на Вежди Рашидов“.

Естествено Ердоган не е посягал на живота на Рашидов. Той си е жив и здрав и все още е министър на културата на Република България.

В тази публикация искам да засегна отново големия проблем с хибридността на българските медии и липсата изобщо на последователност.

Темата за преврата срещу Ердоган „уби“ или по-скоро измести отново фокуса на обществото от скандалите около Вежди Рашидов. А те уж бяха големи, оставки се искаха, имаше подписки и други такива атракциони. Медиите и цялата общественост се побъркаха по тази тема и спряха работа по всичко друго единствено и само заради сензацията, а тя е „Преврат в Турция“.

Оказа се обаче, че това е една проста инсценировка, която се превърна в сензация и главна новина в България вече втори ден. Други теми няма, а вчера беше съборът на Рожен. Ако си спомняте миналата година каква истерия беше, то ще ме разберете на къде бия.

Това се случва защото българските медии (телевизия, радио, онлайн платформи) са се превърнали в хибридни.

Кога една медия става хибридна?

Тогава, когато няма никаква последователност в темите, когато започнат да се наблюдават сериозно заглушавания на определени казуси и разкрития, които са пряко свързани с политици и икономически фактори. Съответно както би трябвало да знаете, журналистиката си служи с атракциони, за да привлича вниманието на читателите, но когато се прекалява с тях, те губят своята тежест и се превръщат в нещо средно между сериозна журналистика и жълта.

Това определение важи за почти всички медии, които публикуват много теми с почти еднаква информация, но с различни заглавия. Без да цитирам сайтове и колеги, всеки един прочел тази публикация може да провери в най-тиражираните медии информация, която се предоставя по темата около случващото се в Турция.

По същата темата ще ви попитам само – Знаете ли какво реално се случва днес там? Предполагам, че не! Същото е и по темата с #Brexit. Тя беше също основна, по която медиите в България изписаха толкова много редове, че История Славянобългарска прилича на една книжка за оцветяване.

Липсата на последователност води до медийни „убийства“ (на теми) . Ердоган „уби“ Рашидов, а той „уби“ Георги Костов и Ясен Тодоров. Схващате ли?

Ако не – припомням: „В политиката нищо не става случайно. Ако нещо се е случило, значи така е било замислено“.

Скандалите около Вежди Рашидов изместиха фокуса от нагнетилото се гражданско недоволство, след като стана ясно, че висши магистрати са били на „скромна“ вечеря организирана от престъпници. Това се разбра след разследване на „Биволъ“. Малко след това, последва и официалното признание на МВР и ВСС, че са командировали Георги Костов (Главен секретар на МВР) и Ясен Тодоров (Председател на Етичната комисия във ВСС) на купон в Слънчев бряг, няколко дни преди стрелбата по Митьо Очите.

Сега Ердоган измества фокуса от Вежди Рашидов, на който една група активни граждани искаха оставката, която все още не е разписана. Може би няма и да я получим, не защото обществото греши, а защото така е било замислено.

Накрая, като за финал ще ви кажа, че докато сме толкова лесно манипулируеми и използваме атракционите за собствена облага, ще живеем в тази грозна реалност, която можем единствено да променим с последователност.

А такава липсва другари и другарки.

ПРИПОМНЯМ ОТНОВО: Темата – МВР и вечерята с мафията на една маса, е ТАБУ за българските медии и журналисти, защото идват избори, а родните „свободни“ медии винаги са се борили за по-големи субсидии. Доколкото знам, колкото по четен е един сайт, толкова по-голямо е парчето от баницата. Амин.

Автор: Веселин Диманов
Заглавието в публикацията служи като атракцион на Автора за привличане на аудитория. То няма за цел да предизвика смут или да обижда министъра на културата.

 

 

 

 

Евровизия в България: Скандали и злоба

Българинът всеки ден ме учудва. Все си мисля, че няма как. Все си мисля, че всичко съм видял, но не. Винаги ще се намери тема, която ще ми покаже една различна черта на нашето общество.

Има две теми обаче, при които средностатистическият българин си е постоянен и там хем ме изненадва, хем си казвам „Да, типично“.

Тези две теми даже до някаква степен се преплипат една в друга.

Едната е нашата невъзможност да се обединим за нещо. Нито протести, нито трагедии, нито несправедливости .. нищо не може да ни накара да застанем заедно, да бъдем едно цяло и да се опълчим, където трябва или да си помогнем.

Ей, така .. без очаквания за някаква възрващаемост. От човещина.

Другата тема, на която българинът е много компетентен, винаги разбира и все ме учудва, че му е важна е … Евровизия.

Дааа … просто като се почне от избора на кой да отиде, мине се през песента и разбира се след това се прави задълбочен анализ на самото представяне на сцената. В тези моенти българинът забравя за Бойко, забравя за проблеми и коментира Евровизия.

За жалост обаче дори тогава няма обединение. Или има – в изливането на омраза спрямо, който и да е наш представител.

Историята на Евровизия в България е изпълнена със скандали. Те винаги са различни, но все големи. Само едно нещо е постоянно – българинът винаги е недоволен от нашия представител.

Започва се едно обсъждане колко е зле. Как няма да се класираме. Не ни е хубава песента. Ако е на английски – защо е на английски. Ако е на български – защо е на български? Ако е денс или поп парче – къде ни е българската черта? Ако е фолклор – трябва да сме модерни!

И колелото се завърта. Българинът дори стига до коментиране на облеклото на изпълнителя, на поведението му на сцената … абе, разбирачи сме си!

Как на една Евровизия от 2005 насам не се обединихме? Как веднъж поне не подкрепихме напълно човекът, който изпращаме?

Не, че Евровизия е нещо, за което на всеки трябва да му пука, но поне говорим за твой сънародник, който представя твоята държва. Зарадвай се, бе! 

Не сме общество и това си е! Не може да се израдваме на една Евровизия, а какво остава за нещо по-голямо.

В четвъртък Поли Генова ни класира на финал. “If love was a crime” ще се бори за победа днес. Българите в чужбина поне се обединиха. У нас – дори не ми се коментира. То не бяха коментари за роклята, за изпълнението, за песента. Европа нямала вкус.

България участва в конкурса от 2005 година и определено тази се размина без големи скандали, като изключим злобните коментари.

Сега ще ви върнем назад във времето, за да си припомним за тези 11 години различните ни представители, скандалите около тях и как се представихме пред Европа.

2005 –  „Каффе“ – Lorraine

Още с първото си участие на конкурса България показа, че определено ще покаже на европейците що е то скандал и че ние сме много добри в това.

Нашата Евровизия започна с интриги и напрежение и това май повлече крак конкурсът у нас да си е съпровождан със скандали.

Начинът на избора на „Каффе“ на българския финал е оспорен от подгласниците им, дуото на Слави Трифонов и Софи Маринова. Когато идва техният ред да изпълнят песента си, „Единствени“, пред публиката, те излизат на сцената и Трифонов обявява, че се оттеглят от конкурса, защото гласуването е манипулирано чрез SIM карти закупени за 50 хил. лева, така че да спечели група „Каффе“.

Трифонов обяснява, че за трите седмици на конкурса дотогава „Каффе“ са имали едва 3000 гласа, а от обяд в събота, часове преди финала, те получили още 60 000 гласа. Крайният резултат е 48 803 отчетени SMS-а за „Единствени“ и 76 590 за песента-победител „Lorraine“.

В крайна сметка обаче на Евровизия 2005, която се провежда в Киев, български представители са група „Каффе“. Те завършват на 19-о място на полуфинала, което не им позволява да вземат участие в същинската битка за песента-победител.

2006 – Мариана Попова – Let me cry

На Евровизия 2006 представителка на България е поп изпълнителката Мариана Попова. Песента ѝ Let me cry е определена като изключително стойностна, но отново не се класира за финала, завършвайки на 17-о място на полуфинала.

Мислите си, че и тук е минало без скандали? Лъжете се!

Участници във финалния кръг на конкурса „Евровизия“ тогава настояваха за ново гласуване. В тази година БНТ въведе ограничения за гласуване по време – 10 минути и до 5 обаждания от един телефон. Музикантите тогава обаче изразиха протест срещу техническите проблеми по време на гласуването чрез обаждания през мобилните оператори и БТК, регистрирани от феновете им в страната. Тогава гласуването се определи, като технически опорочено.

Независимо от това обаче Мариана Попова бе нашият втори опит в конкурса.

2007 – Елица Тодорова и Стоян Янкулов – Вода

Ето тук трябва да отбележим, че за малко имаше надежда за Евровизия в България и обществото ни като цяло. Това е годината, в която нямаше скандали. Това е единствената година, в която песента победител беше избрана категорично и нямаше някой, който да каже нещо против. Освен коментари от сорта, че е „too much фолклор“.

Това бе и първият ни и единствен път (до тази година), в който България се класира на финал. Елица и Стунджи ни помляха с песента „Вода“ и наистина ни накараха да бъдем горди с ибзора си на песен за Евровизия.

„Вода“ безапелационно се налага над останалите песни на българския финал, оставяйки вторите – дует Каризма, зад себе си с 30 000 гласа по-малко. Песента е смесица от типичен български фолклор (преки заемки от вокалната традиция на шопския и граовския регион, с елементи на „тресене“ при изпълнението на Елица) вплетен в модно дръм-енд-бейс звучене.

На финала в Хелзинки, българската песен заема пето място след песните на Сърбия, Украйна, Русия и Турция. Има слухове, че тогава България е трябвало да спечели конкурса, но на този етап сме нямали подходяща зала, за да бъдем домакини.

Слух? Мит? Истина? Или просто така си залъгваме българското его? Не знаем, но засега това 5-то място не е подобрено от никой друг участник. Дори от самите Елица и Стунджи! ЗАСЕГА!

2008 – Deep Zone Project  – DJ, Take Me Away  

Евровизия 2008 се провежда в Белград. По регламента от предишните години, първите 10 страни на финала предходната година се класират директно на финала на състезанието, но за 2008 регламентът е променен и България отново участва на полуфинал въпреки своето 5-то място през 2007 г.

Вече единствено 4-те Големи (Великобритания, Германия, Испания и Франция) и победителят от предишното издание (в случая Сърбия) се класират директно на финала без да се налага да минават през полуфинал. Другото ново нещо е, че полуфиналите са два.

Българската песен „DJ, Take Me Away“ на „Deep Zone Project“ и DJ Balthazar участва на втория полуфинал на 22-ри май.

Тзи път изборът на песен преминава спокойно. Разбира се, всезнаещият българин имаше проблеми с „плахото представяне на Йоана като вокал“, но като цяло песента се очакваше да има успех заради модерното си (електронно) звучене. В крайна сметка не се класира на финала.

2009 – Красимир Аврамов – Illusion

И стигаме до скандала на скандалите. Красимир Авромов и неговата песен определено създадоха смут през 2009. Тогава и зрителите, и музикалната гилдия се обединиха, но този път в отрицателен аспект.

Обвиненията бяха всякакви – Красиимир Авромов не може да пее, песента е ужасна и разбира се, че има манипулация с вота. И наистина имаше нещо гнило – никой не харесваше песента, а официалните данни сочеха, че тя отива на полуфинала в Русия с цели 55,52% от зрителския вот. Скандалът бе толкова голям, че дори хора от EBU – основните организатори на „Евровизия“, решиха да пращат свои хора в София, които да наблюдават българското издание на конкурса от тук нататък.

В крайна сметка Красимир Авромов не се класира на финал,  а и трябва да си признаем, че чисто в процентно отношение, това наистина е най-слабото представяне на страната ни в конкурса.

2010 – Миро – Ангел си ти

През 2010 наистина българите бяхме обнадеждени, че най-накрая страната ни отново ще бъде на финал, защото самото избиране на изпълнител и песен мина без скандали.

За представянето на България в конкурса БНТ промениха дотогавашния регламент поради всички предишни спорни участия на страната в конкурса. Новият представител на България в конкурса е избран от 51 композитори, музиканти и представители на медиите. Миро събира най-много гласове от положителния вот и през октомври е поканен да бъде Българският представител в Конкурса за песен Евровизия.

Съгласно новият регламент за участие на България от БНТ са избрани 5 песни, които Миро трябва да изпълни.

На 7 февруари е Националният полуфинал, на който Миро изпълява петте песни: Eagle, Моят поглед в теб, Twist & Tango, Остани и Ангел си ти.На националния финал на 28 февруари с над 48% от зрителския вот песента на Миро „Ангел си ти“ беше избрана да бъде българската песен в Евровизия 2010.

За съжаление въпреки големите очаквания и този път България не се класира на финалите.

2011 – Поли Генова – На инат

На Евровизия 2011 България е представена от песента на Поли Генова „На инат“. В тази година отново надеждите бяха гоелми и отново се разминахме без скандали.

Всички говореха колко добра е песента. Световните медии говореха само суперлативи.

Изпълнителката участва във втория полуфинал, но не успява да достигне до финала, тъй като се класира на дванадесето място.

2012 – Софи Маринова – Love Unlimited

В тази година определено беше даден шанс на поп-фолк певица да представи  България на конкурса. Това, разбира се, доведе до много коментари в обществото, а и в гилдията. Драмата тогава обаче бе друга.

На 14 януари 2012 г., на полуфинала на конкурса за избор на песен, Маринова и песента ѝ заемат второто място при зрителите (и пето по брой точки при журито) с 2162 SMS-а и 93 т. от журито, след Деси Слава (DESS), която е обявена като първи избор едновремено и на публиката и на журито, с 2396 SMS-а и 148 т. от журито. На финала на 29 февруари обаче, Софи Маринова заема първо място по брой получени SMS-и и е трета при журито, докато Десислава е втора при зрителите и не влиза в челната тройка на журито. Група New 5 пък на финала е на трето място при зрителите и първа при журито, но при равен резултат предимство взима изборът на зрителите – в случая песента на Софи Маринова.

Отново се получиха коментари за гласуването. Отново имаше леки сътресения, но определено в сравнение с други години нещата минаха бързо и безболезнено. Софи Маринова участва на втория полуфинал на конкурса в Баку на 24 май и не попада сред първите десет, които продължават участието си на финала. Българската песен е с равен брой точки с класиралата се за финала песен на Туджи от Норвегия, но с получени точки от една държава по-малко (от 10 срещу 11 държави за Норвегия), което се оказва фатално.

2013 – Елица Тодорова и Стоян Янкулов – Само шампиони

През 2013 отново се опитахме да ни мине номера с Елица Тодорова и Стоян Янкулов, но този път не ни се получи.

С песента „Само шампиони“ те се класират на 12-то място във втория полуфинал и не успяват да затвръдят миналия си успех. Критиките към тях бяха, че този път песента не беше толкова добра, колкото „Вода“.

След това за три години България се раздели с „Евровизия“.

Три години ние не се включихме в конкурса и сякаш чакахме точния момент да го направим. Имахме си спомена за „Вода“ и нашето 5-то място, и колкото и да пробвахме не можехме да го подобрим.

Е, дойде времето да се поздравим, че имаме още един участник успял да се класира на финал на „Евровизия“.

Поли Генова и нейният втoри опит в конкурса “If love was a crime” ни класираха на финала и довечера е напълно възможно България да стане победител в Евровизия 2016.

И докато у нас отново нападат Поли. Било то за тоалет, песен и какво ли още не, то в чужбина песента набира скорост, българите извън страната подкрепят песента, а чуждестранни анализатори предричат едно много добро класиране за нас, дори победа.

Стискаме палци на Поли и й пожелаваме довечера всичко да мине както трябва, и да представи България достойно!

Нещо, в което ние не се съмняваме изобщо!

Автор: Любен Спасов

Ще възкръсне ли българската демокрация?

Притчата, че всичко случило се преди Великден ни беше причинено от лидерите на ПФ – Каракачанов и Симеонов – е за наивници. Те просто бяха избрани, за да реализират непопулярни стъпки, които иначе трябваше да легнат в електоралната сметка на управляващата партия.

Коментар на Илиян Василев публикуван в списание „Мениджър“

d0b8d0bbd0b8d18fd0bd2_11

Нали не си представяте, как една малка партия е оставена да преначертае цялата програма на Народното събрание и да принуди депутатите да работят „под пара“, само и само, за да изпълни предизборното си обещание пред четири процента електорат.

Нали не мислите, че премиерът Борисов не разбира, че давайки подкрепа на полусварени законодателни инициативи си вкарва автогол. Но другият вариант – сам да инициира тези откровени репресивни мерки спрямо българските граждани като инициатива на партия, член на Европейската Народна партия, просто не става.

Това, че всички се готвят за избори е логичното продължение на осъзнаването на факта, че този парламент е блокиран. Може да продължи само в условията на постоянни, съпътстващи медийни и други скандали, пропаганда на „успехи“, които да затъмнят провали и обикновената истина, че няма изпълнено нищо съществено или качествено, което да е от приоритетната листа на обществото.

Вече никой не говори за реформи или ако говори не го приемат насериозно. Писах преди няколко месеца за това – Парламентът отдавна стигна границата на своята полезност, респективно отрицание.

Новото старо е, че се сменят играчите, за да остане играта. „Атака“ е в миманса, изтеглена по разпореждане от Кремъл, защото дискредитира спонсора си. И на преден план излезе национализмът в различните му разновидности – от гласовитото радолюбие на Слави Трифонов до радикалния национализъм. Във време, което е бременно с избори, никоя партия не може да се позволи да се самоизолира от едни или други националистически тенденции. Още по-малко ГЕРБ и Борисов.

За да направят следващото правителство в рамките на Модела, трябва да изолират ДОСТ и направят изкуствено заслон на ДПС. Другият път е да прелеят гласове от „Атака“ към ПФ – за да могат да вкарат силни националисти – балансьори, вместо ДПС.

Борисов призна, че именно електронното гласуване е провокирало тази калвакада от електорални гафове около Избирателния закон. А тепърва предстои президентското вето и реакцията на Конституционния съд.

За това, че процесите не са извън контрола на ГЕРБ свидетелствува и фактът на публикуване на стенограма на заседанието на „коалиционите партньори“. Няма как Борисов да даде разрешение този документ да види бял свят, ако не е уверен, че щетите за другите участници ще бъдат по-големи от тези за ГЕРБ. За негов ужас се оказа, че е допуснал поредния гаф, защото магията на управлението му вече е срината. Всички се убедиха в интелектуалното и управленско равнище на участниците – присъдата е еднозначно – царят е гол.

Колкото и да атакуват ДПС и ДОСТ на националистическа вълна има предел на ползите. Нещо повече, макар и тезата за ограничаване на избирателните права на българските граждани в Турция да спечели известна популярност, тя е незащитима и откровено аморална. Първо, защото те имат всички права, каквито има всеки български гражданин, независимо от това къде се намира по света.

Борисов все повече налага в медийното пространство идеята за битка между него и Трифонов, а това е поредната псевдосхватка. И двамата са „състезатели“ – продукт на едни и същи политически технолози от прехода. Те играят насигурно, първо за да не допуснат реална алтернатива и второ за да имат резервен вариант в случай, че премиерът се самосвали от власт. Да виждате някой да води смислен дебат за нужното и възможното? Виждате ли в тези, които ни продават като „нови“ визия, управленска култура, интелект и решения? Или пък че правят нещо повече от регистър на текущи популярни очаквания и жалби на обществото? Всичко остава на повърхността като политическо шоу.

Автор: Илилян Василев
Източник: manager

“Подигравката с правовата държава в Македония е невиждана!”

Трибуна „Стамболовъ“ е младежко сдружение, стартирало работата си на 9 януари 2016 г. Целта им е да представят позиции по актуални за България и Европа въпроси, както и по теми, свързани с българската историческа памет.

Избрали са Стефан Стамболов за техен патрон, защото виждат в него образец на възторжен и непобедим идеализъм, съчетан с безгранична любов към свободата на Отечеството.

По проекта Трибуна „Стамболовъ“  работят Александър Малинов и Йордан Балев

“Подигравката с правовата държава в Македония е невиждана!”

2111050729

-Здравей, Владимир. Кажи ни повече за теб – от къде си, с какво се занимаваш в момента?
– Здравей. Роден и израстнал в Република Македония, град Прилеп. В България записах висше, в НХА, София, специалност Индустриален дизайн, завърших със степен Бакалавър. Работя в София като уеб и графичен дизайнер в рекламна агенция вече доста години.

Прочетете повече „“Подигравката с правовата държава в Македония е невиждана!”“

Завистта като диагноза. Болни ли сме българите?

2110225991

„Ако има гений на завистта, той непременно е българин!“

Това прозрение е на мъдреца от Шопско Елин Пелин.

Гений на завистта има и той носи нашенски одежди. Без значение дали е в антерия и потури, или бяла риза, и панталон, българинът е башмайстор на калните номера.
Усети ли, че някой е на сантиметър пред него, веднага му подлага динена кора. Хлъзгавият терен е причината за всички беди на отечеството.

В християнството завистта, един от седемте смъртни гряха. При нас нейните корени са далеч по-древни, идат от езическите вярвания. Малцина знаят, че хан Крум е удушен, защото бил най-способният сред българското племе.

Нашите предци пращали при Тангра люде като него. Вярвали, че с таланта си ще помагат на върховния бог в небесните му дела.

„Обичаят препоръчвал такъв човек да бъде удушен с въжета, докато от устата, ноздрите и ушите му потечала кръв“, пише проф. Йордан Андреев.

Като съпоставя фактите около кончината на владетеля, историкът заключава: „Случаят с Крум изглежда приблизително същият. Няма съмнение, че той се радвал на изключителен респект сред своя народ. Следователно може наистина да имаме работа със „сакрално цареубийство“.

Хан Крум умира в навечерието на съдбоносна военнаерация. На 13 април 814 г. той се готви да щурмува Константинопол. Дворцовите жреци решават, че ще е полезен повече на небето, отколкото на земята. Внезапно увиват въже около шията и му секват дъха.

Васил Левски също е жертва на черна завист.

Прочетете повече „Завистта като диагноза. Болни ли сме българите?“

Кой е виновен? Как живеят децата на България…

Тези дни излезе класация, която показва, че българските тийнейджъри започват да приемат алкохол на 13 години.

Никой не остана изненадан.

Отдавна се знае, че българските деца са много „по-отворени” от чуждите.

Смарт телефон, когато станат на 9.

Обувки с висок ток, когато са на 11.

Цигари на 12.

Алкохол на 13.

А наркотици и секс – малко след това.

Родителите рядко знаят какво правят децата им, когато излязат от дома.

А и понякога не се интересуват.

Оставят ги да се прибират, когато поискат, да правят, каквото искат и с когото искат. Вярват, че децата им ще бъдат като тях и ще имат някакъв морал. Вярват, че времената не са страшни.

Но те са… особено в България.

Детството на едно дете вече свършва много по-рано отпреди години. Едно момиче на 11 години днес е много по-развито от своите предшественички. Знае повече неща, видяла е повече. Пробвала е такъв коктейл от емоции, че дори една 30-годишна жена би й завидяла.

Прочетете повече „Кой е виновен? Как живеят децата на България…“

Кои са ГРАЖДАНИТЕ ?

Какво е да бъдеш гражданин?

Да бъдеш гражданин означава да имаш чувство за отговорност към това, което те заобикаля.  Да бъдеш гражданин означава да имаш позиция по въпроси, засягащи настоящето и бъдещето развитие на обществото, към което се числиш. Да бъдеш гражданин означава да имаш активност и да решаваш възникналите проблеми, защото не е страшно те да възникват в един колектив, а е истински страшно да бъдат оставени да ни владеят и обсебват ежедневието ти.  Да бъдеш гражданин означава да желаеш да се бориш с трудностите, които ежедневно те заливат, смазват, почернят и малкото добро настроение. Да бъдеш гражданин днес е равно на това да бъдеш отговорен човек!

Съществуването на Гражданско общество е знак, че едно общество е достигнало интелектуалното си ниво на развитие, на еволюция дори. Благодарение на гражданското общество една държава върви напред, защото това е групата от амбициозни хора, които отиват и протестират срещу застрояването по Черноморието ни в участъци с дюни, които са ангажирани с това днес, докато са все още млади, да следят пенсионната реформа, защото знаят, че един ден това ще засята именно тях.

Гражданското общество е коректорът на властта. Благодарение на гражданското общество държавата може да се радва, че има движещо ядро, че властта има коректор, че хората искат да живеят и да се развиват именно в своята родна страна.

Прочетете повече „Кои са ГРАЖДАНИТЕ ?“

Да кажем НЕ на расизма!

movies_american_history_x_edwa_2560x1600_1
Никой не избира какъв да се роди. Никой не избира своята националност. Никой не се ражда расист! Ако съдим хората по цвета на тяхната кожа, а не по същностните им характеристики, никога няма да се докоснем до тях самите. Ще достигнем само видимото, ще ги съдим по това как изглеждат, а не какво сърце носят. Какво послание носят. Колко любов носят…
Любовта няма цвят.
Приятелството няма цвят.
anti-racism
Всички ние се раждаме равни на тази земя, живеем под едно слънце, от един и същ биологичен вид сме. Нека не позволяваме на наложените предразсъдъци да попречат на реалната ни оценка за хората. Същността на човека не се крие във външния му вид. А не се ли крие красотата на света именно в разнообразието, което той ни предлага? Ако виждахме само проекция на нас самите навсякъде, ако всички до един изглеждахме еднакво, мислихме еднакво, действахме еднакво… Какво щеше да ни дава радост? Какво щеше да ни приканва да търсим? Да търсим какво? Себе си, все едно се гледаме в огледалото отново и отново и единственото, което откривамеда е… СЕБЕ СИ?

Прочетете повече „Да кажем НЕ на расизма!“

Забравата на българската история и погубването на традициите и обичаите.

korica

Реших да пиша по едни много наболели, за мен, теми – забравата на българската история и погубването на традициите и обичаите. Тъжа за безхаберието, разделението и самоунищожението, към което вървим така неуморно от години насам. С тази тема бих искал да изразя отвращението си по повод зачестилата спекулация с българската история. История, която крие в страниците си падението, страданията, разделението, но и безспорното ВЕЛИЧИЕ на българите през годините, по време на войни, в които сме се сражавали за отечеството, за това да бъдем и да наричаме себе си – българи. В тази статия няма да ви обяснявам как сме достигнали разединението, което цари в България.

Искам да ви попитам,

вас, кога за последно България е била обединена? Но не от празник или мероприятие, а от човешка гледна точка. Кога за последно сме били единни като гражданско, работещо за страната, общество?  Ако преди, възрастните хора, казваха, че ние сме тяхната надежда, че ние сме бъдещето на България, че ние трябва да съхраняваме и пазим традициите на тази държава, то сега е обратното. Някои хора може да не бъдат съгласни с мен, но добре, че ги има възрастните. Благодаря на Господ, че все още има съвестни учители, страхотни професионалисти, които дават мило и драго да покажат правилния път на младите хора. Те са отдали живота си за едничката кауза – да учат нашите деца. Българският учител, в исторически аспект, винаги е играел важна роля в развитието на народа и съхранението на вярата му.

Прочетете повече „Забравата на българската история и погубването на традициите и обичаите.“