Етикет: Обичам България

Стефан Василев: Гласът на младите трябва да води до нещо конструктивно

Стефан Василев е на 35 години от гр. София. Завършил е 39 СОУ, гр. София и Икономика в УНСС. Занимава се с графичен дизайн и брандинг от 15 години. От около 3-4 години се е запалил силно по фотографията и с днешна дата, има множество успешни проекти. Обича споделените моменти с интересни и зареждащи хора. Фотографията за него е начин да се среща с нови личности. Да експериментира и да си изразява идеите. Вдъхновява се от хората. От различни образи, физиономии, срещи и контакти.

Как бихте описали своя стил фотография?

Аз се вдъхновявам от страшно много хора. Това са Thomas Agatz, Mikkel Lauman, Andrew Kearns и много други. От българите са Николай Иванов, Кирил Станоев, Мирослав Белев, Наталия Калчева. Иначе при мен е рано още да се говори за стил. Но харесвам светлина, контражур и разни загатнати елементи. Не искам всичко да е кристално ясно, на фокус или изчистено и до детайл. Предпочитам да има повече загатване и светлина, ако е възможно. Което донякъде е свързано с технически ограничения. Светлината замаскира, от време на време, някой мой пропуск. Ако нещо не е на фокус, нещо не е трябвало да се вижда, се е скрило от разни отблясъци.

1456538_10152045118848604_1859892508_n

Кога навлязохте в света на фотографията?

Аз още не съм навлязъл, така че това е много силно казано. Сигурно ще навлизам още много време. Но преди може би 3-4 години започнах малко по-често да снимам. А сериозно се занимавам от 2-3 години.

P8024815

Трудно ли е да уловите момента? И колко кадъра правите преди да успеете?

Зависи от ситуацията. Аз снимам с ръчен фокус, което предполага, че, за да уловя момента, някой път се изисква страшно много експерименти, докато го оцеля. Но обикновено за 10-ина снимки отиват някъде около 1000. Но това е нормално, предполагам, че при повечето фотографи е така. При мен от тези 1000 половината са без фокус, другата половина са мигвания, приказки, странни физиономии и такива неща. И накрая затова остават малко – 5-10%, може би, са хубавите снимки. Иначе са много. Преди ставаха малко, заради техническите ограничения на фотоапарата. Но сега не е така и снимам докато не падне батерията.

Каква е тайната на една хубава снимка?

За мен повече като метод е, че човек трябва да се забавлява. Моята основна цел е да се забавлявам. И на мен да ми е приятно и интересно, както и на модела. Тогава нещата се получават.

13179297_947314695382970_3183935030933306205_n

Коя е снимката, която най-много харесвате? Свързана ли е с някаква история? 

Любима снимка нямам. Защото всички снимки, които стигат до някакъв финален вариант, ми харесват за споделяне с аудиторията. От време на време се случва да щракна някой кадър, за който да не мога да повярвам, че аз съм го правил. Да е точно, като тези, които съм разглеждал и са ми харесали и вдъхновили. Като го видя и си казвам – „Супер! Това не е мое!” (смее се) Но се случва да имам и такива кадри. Предполагам, че за разните конкретни проекти има нещо от сорта на – първия кадър или последния. Или този, от който е стартирал самия проект. Такива кадри носят сантиментална стойност, но няма как да са по-предпочитани от всички останали. Харесвам си всички снимки. Те значат нещо. Представят уловен момент. Имат си история.

Снимали ли сте из България?

Да, но аз не съм пътувал с основна цел – да снимам. По принцип съм от тези хора, които снимат мястото, на което съм и гледам то да ми е приятно. Навсякъде ми е интересно. Навсякъде може да е красиво и зареждащо.

Няма как да не отбележа,че в преобладаващата част от снимките ви са жените. А освен тях, какво обичате да снимате най-много?

Обичам да снимам красиви и въздействащи момичета. Портрети или разни летни, разкрепостени фотосесии. Имаше период в началото, в който, като всеки нормален човек, който се захваща с това нещо, снимах цветя, пейзажи и макро кадри. Постепенно започнах да снимам познати хора и приятели. За момента това е нещото, което ми е най-интересно и най-приятно. В което откривам най-много красота.

71452_10153956778288604_8234976103668826768_n

Разкажете за идеята на албума ви – Urban Saints?

Urban Saints стартира с една снимка, преди около 4 години. Купих си фотоапарат. Разбрах се с една позната да се видим. Както се казва да снимам и да си изпробвам новата придобивка. Обикаляхме в нейния квартал. Из разни дворове, стълбища, гаражи, улици – къде ли не. Снимахме сигурно 3-4 часа. И една от снимките беше при изоставена сграда. Може би от професионалното ми изкривяване от дизайна, се получи странна подредба. Имаше геометрия – вътре в кадъра. Не знам от какво е било продиктувано, но стана интересна снимка. Първоначално мислех с нея да обикаляме и да търсим разни други такива места с „ореоли”. Но е малко сложно за организация, затова говорих и с познати. Обиколихме, и се оказа, че има страшно много такива места. Така реших, че трябва да снимам всеки път различни лица, на различно място. Имаше период, в който бях решил да снимам и мъже, и жени. Но пак, може би от дизайна, исках да е подредено. Да са 50% на 50%, за да има симетрия. Но този идея отпадна и снимам само жени. Този проект е вече на 4 години и си съществува като моя серия от снимки.

Какво искате да снимате най-много, а все още не сте успели?

До момента съм снимал супер различни неща. Снимал съм от модни линии до фотосесия за ролкови кънки. Снимал съм аксесоари, очила, бельо и бански. Всякакви такива интересни неща. За момента не се сещам за нещо, което да съм искал да снимам и да не съм успял.

Има ли нещо общо между фотография и журналистика?

На теория – да, защото и едното, и другото могат да пресъздават ситуации. И да улавят нещо, което се случва в определен момент. Така, че и журналистиката донякъде е вид творчество и изкуство. Защото не просто разказваш и пресъздаваш някакъв момент, но и оставяш своята гледна точка и своя отпечатък върху това. Както и при фотографията. Може да снимаш просто един кадър – съвсем „обикновен”, но може и да направиш така, че снимката да има замисъл. Така, че определено имат връзка.

А каква роля играе случайността при фотографията и при журналистиката?

Пълно е с фотографски проекти, които са от типа на “People of…”, които обикалят и снимат минувачи по улиците. Това е случайост – на кой ще попаднеш и кой ще запечаташ. Предполагам, че и в журналистиката е така. Никой не те предупреждава какво ще се случи в утрешния ден, за да си подготвен. За момента аз не разчитам толкова на случайността, просто защото фотографските ми умения не позволяват да съм толкова нащрек. И да реагирам за половин секунда и да снимам нещо. Обичам да мога да се приготвя. Да са планирани нещата, но винаги има и момент на импровизация. И все пак е в контролирана среда. Като за фотосесия. И можеш да кажеш на човека – „Спри!”, „Изчакай!”, „Върни се!” или „Не мърдай!”. Докато при другия вариант, това го няма. Движението няма да спре, защото ти си решил да снимаш непознати.

Гласът на младите е:

Инструмент, който не трябва да се подценява. И трябва да се използва целенасочено. И да не бъде само като средство за запълване на времето и за мрънкане. Трябва да води до нещо конструктивно. И по някакъв начин да обогатява света, който по-възрастните са „създали”. Или да го променя и да го раздруса. Да го обърне с главата надолу, ако трябва. Трябва да е израз на новото и различното.

Какво бихте посъветвали нашите читатели?

Да експериментират и да не се притесняват да опитват нови неща. Да се срещат с непознати хора. И да се поставят в некомфортни ситуации, защото никога не знаеш къде може да откриеш нещо , което може да бъде богатство за теб самия.

Интервюто взе: Елена Ангелинина
Снимки: Елена Ангелинина и Стефан Василев

Реклами

Денят в снимки: Красивата разруха на Мальовица

За красивата ни природа, е изписано много. За природата на Мальовица, думите в речника няма да ми стигнат. Там е красиво и през зимата, и през лятото. Въздухът е нещо съвсем различно от този в София, например. Туристите продължават да преоткриват красотата й, докато ние се чудим как умишлено да я погубим.

IMG_3024

Въпросът е защо? Защо Мальовица западна като курорт? И защо последните що-годе добри отзиви датират от 2007 г.?

IMG_3022

До Мальовица се стига през село Говедарци (Говедарци – Мальовица ок. 14км.) „Асфалтираният” път до там е първият фактор, който възпрепятства чужденците. Ако сте с хубава кола, бързо ще се откажете от намеренията си за ски или покоряване на върха. Положението е трагично. Реално погледнато, ви е нужен джип или кола, за която не ви пука особено.

IMG_3001
Иначе на Мальовица има евтини заведения и станция за нощувки, както и паркинг, където можете да оставите колата си, без да се притеснявате, че ще е надалече. Има дори Wireless internet. Който не съм използвала, но това е друга тема.

IMG_2997
Заведение за хранене

За хотел Мальовица отзивите са, че е посредствен хотел от късния социализъм. Направили са някакъв козметичен ремонт- по една боя върху старите легла и шкафове. Но зимно време в хотела е студено, което за мен е недопустимо.

Иначе в заведенията, цените са доста добри. Поръчваш двойка кебапчета и печелиш гарнитура „изненада“ която варира от пържени картофки до люта чушка. Както се казва – от сърце. Полянката е хубава и голяма като има изглед към върха:

IMG_2946

Точно от нея започва маршрутът за изкачване на върха, след дървената арка с надпис: „Национален парк Рила“ и табелите с упътвания.

IMG_2992

Зимно време хората трудно се навиват да карат ски. На големите панички (самият влек) им предстои ремонт, защото колелото е счупено. Защо ли не измислят нещо ново, като оправдание за мързела си? А на хижата, зимно време, посетители споделят, че няма топла храна. Няма нищо за ядене, освен солети, пасти и чай. Не готвели зимата за посетители. Защо ли, сякаш умишлено, искат да скапят това място?

IMG_3006

Срам ме е, че си съсипваме природата в планините…от алчност, или пък нехайство. Защото останах „поразена” от прекрасната гледка на стария, неподдържан и доста ръждясал влек. Що за техника е това? А друг основен проблем е, че горе няма достатъчно налягане на водата, за да се направи изкуствен сняг. Което също е предпоставка. Поредната. За разрухата на това място.

IMG_3007

Предвид изложените фактори, Мальовица запада като курортно място. Жалко, но факт. Намалената посещаемост е осезаема, а причините са видими. Погубената стойност на самото място, кара дори жителите на близките села да предпочитат други дестинации, особено през зимата. А изводите оставям на вас!

IMG_2999

Снимки и текст: Елена Ангелинина

 

 

Денят в снимки: Легендарната магия на Седемте Рилски езера

Има нещо магично около Седемте Рилски езера. Наистина е така.

Всеки, който ги е посетил знае за какво говоря. Това е едно кътче, което те пренася на едно по-различно, по-извисено място. Зарежда те с енергия.

 

Това е място, на което като отидеш оставаш без думи и просто наблюдаваш.

 

viber image3 (1)

Наблюдаваш красотата. Наблюдваш мястото, което е останало непроменено от времето. Наблюдаваш магията.

Магията, която там се усеща. Наистина е така.

Иска ми се да ви разкажа една легенда, която всеки запален турист знае за това място.

“ Тази история започва преди много години, когато Земята още не била населена от съвременните хора. По това време в планината Рила живеели мъж и жена великани. Те се обичали с цялото си сърце. Обичали и своя дом…

635730784795746150
Той бил толкова привлекателен, слънчев, топъл и уютен, че нямало как да не очарова всяко живо същество, а на любовта им се радвали всички стихии и целият свят.
Но за нещастие един ден злите сили минали покрай техния дом. Като видели, че съществува такова красиво място, завидели на семейното им щастие, ядосали се, решили да унищожат всичко и да заличат любовта им завинаги. Започнали да изпращат черни облаци и опустошителни ветрове. Страшни земетресения разтресли земята…

viber image1
Мъжът великан защитавал яростно всяко стръкче тревичка, всяко малко поточе и цвете, бранел своята любима и отбивал атаките на злите сили. Това обаче само увеличило тяхната злоба и жестокост – те били решени да завършат пъкленото си дело докрай.

В една тежка битка младият великан паднал убит. Доволни от постижението си, злите стихии си тръгнали, оставяйки след себе си разчупени скали, опропастени долчини и една съсипана от скръб жена. Мъката на младата вдовица била толкова голяма, че сълзите й бликали безспир и се стичали по хребетите право в долчините. Леели се и се събирали в тях… образували се бистри езера, чистотата на които поразявала всеки…

viber image2

Преди езерото Бъбрека планинските водачи показват огромна скала, намираща се в посока към езерото Сълзата, на която са „изобразени“ мъж и жена в огромни размери. Според легендата това са фигурите на двамата влюбени, които ще останат да „пазят“ вечно своя красив дом.“

Това е легендата, която разказва за създаването на Седемте Рилски езера. Всяко едно от езерата заслужава вниманието на всеки, посетил това вълшебно място.

Имената на езерата също не са случайни!

Долното езеро е с това име, защото е най-ниското езеро от седемте. След него идва Рибното езеро, което получава това име, защото в него може да видите най различни видове риба. Разбира се, трябва да се подчертае, че риболовът както в това, така и в другите езера е напълно забранен. Плуването също!

Следващото езеро е Трилистника. То получава името си зараи формата, която е придобило – три листенца. Старото му име е Средния гьол.

viber image
Трилистника

След това идва ред на Близнака – най-голямото езеро от всички. Името му е такова, защото по време на суша се образуват две по-малки езерца.

IMG_4280
Близнака

Може би „най-известното езеро“ е Бъбрека. Това е езерото, което е получило своето име най-категорично и не се е наричано по друг начин никога. Всеки турист се снима с това езеро и определено то е като символ на Седемте Рилски езера.

IMG_4274
Бъбрека

Окото и Сълзата са двете езера, които са известни с това, че докато се качите до там е истинско приключение. Да, едни от най-хубавите гледки са там, но и най-опасният маршрут е до тези две езера. Там много рядко се топи снега и много рядко могат да бъдат видяни с изцяло размръзнали се води.

Категорично може да се каже, че Седемте Рилски езера със своята история, природа и обстановка зареждат с положителна енергия. Не случайно Петър Дънов избира точно това място, за да провежда своите обучения и празници.

Вижте още: Непознатото Бяло братство

Магията на Рила блика на всеки квадратен метър там, във всяка една секунда. Не се усеща умора, не се усещат минути. Просто се наслаждавате на момента и на това, което виждат вашите очи.

А когато си тръгвате, ви става мъчно и започвате да правите планове, кога отново ще се върнете, за да се потопите поне още веднъж в това блаженство. 

Ако не сте посетили това райско място на земята, ви препоръчвам да го направите в най-скоро време. Всеки българин трябва да се докосне до този природен феномен.

ааа

Снимки: Елена Ангелинина; Христиана Видинова; Бисер Боянов

Автор: Любен Спасов

Ах, Българийо, Българийо!

За славното ни минало си спомняме с гордост. Прекланяме се пред личностите, превърнали се в символи на свободата. Нашата свобода. На ден като този, отегчеността от баналното ни ежедневие, бива заменена от възхищение към НЕГО!

Ах, Българийо, Българийо! Защо си толкова заспала! Събуди се, събуди се от дълбок сън! Стига вече, пет века близо! Аз сиромахът, уловен от ловчанец-предател, в село Къкрина на хана на края, уловен от 20 души заптиета и няколко души български изроди. С мене си имах двама верни мои другари решителни и тий мене не оставиха. Ах! — помислих аз на умът си, страшно да извикам, като лев на Балкана:
Елате, мои мили братя българи, решителни юнаци! Мене отървете от 20 заптии! По пътя няма никой и аз бях все в надежда. Събуждайте се, събуждайте! На оръжие ставайте. Сега е време за революция. Турска сила вече пада. На мойто място има друг, но не се е явил още. Никой от вас да не се разпуща, работа вършете, не се плашете!

На днешната дата честваме 179 години от рождението на Васил Иванов Кунчев – Левски! Българският национален герой е роден в град Карлово на 6 юли (18 юли нов стил) 1837 г. През 1845 г. започва образованието си в килийното училище в родния си град, а година по-късно вече учи в местното взаимно училище. Едва на 14 години остава без баща. В периода 1852-1854 г. той живее в местния светогорски метох и учи църковно пеене. През 1858 г. е ръкоположен за йеродякон и става църковен певец в църквата „Света Богородица“ в Карлово. Поради отличния успех на момчето, вуйчо му Василий Караиванов обещава, че един ден ще го изпрати на учение в Русия.

Какво кара този човек със светло бъдеще в духовното дело да се захване с революционна дейност? Тук е мястото да отдадем заслуженото и на друг голям български революционер – Георги Раковски. По това време той разгръща мощна пропагандна дейност, която оказва силно влияние върху българската младеж. През 1861 година като следствие на икономическа криза в Османската империя и провежданата стопанска политика, потискаща българите, в революционните среди настъпва раздвижване. Стоил Попов от Калофер и Левски полагат едни от първите усилия за вдигане народа на борба.

Вместо да се откаже от народното дело, на 3 март 1862 г. Левски напуска родния си град и се отправя към Сърбия, за да се присъедини към Първата Българска легия, организирана от Раковски. Според легендата, по време на военни упражнения, той прави „левски скок“ и така получава своя прякор. Есента на същата 1868 г. съдбата сякаш на шега събира великаните на революционната мисъл – Васил Левски и Христо Ботев. Двамата живеят при изключително тежки условия в изоставена мелница край Букурещ и безспорно оказват влияние един на друг. Ботев е силно впечатлен от личността на Апостола. В писмо до Киро Тулешков, той пише следното:

Приятелят ми Левски, с когото живеем е нечут характер, когато ние се намираме в най-критическо положение, то той и тогава е такъв весел, както и когато се намира в най-добро положение. Студ, дърво и камък се пука, гладни от три деня, а той пее и се весели. Вечер додето ще легнем, той пее; сутрин щом си отвори очите пак пее. Колкото и да се намираш в отчаяност, той ще те развесели и ще те накара да забравиш всички страдания. Приятно е човек да живее с подобни личности.

Според Апостола, докато българите не са напълно готови за самостоятелно въстание, те не трябва да влизат в никакви съюзи със съседни народи и правителства. Василъ Лѣвскій желае самостоятелна българска държава. Той иска българския народ да бъде равен на останалите балкански народи.

Levski-Komiteti

Процесът срещу Левски остава забулен в тайнственост. За него не пише нито турската, нито световната преса. Светът не знае за драмата в софийския конак, където един българин преборва цяла империя с воля и вяра в народното дело.

С днешна дата, Левски оставя на поколенията около 140-150 писма и прокламации, в които излага идеите си за равноправието на хората, за човешките права и свободи, идеята за демократичното управление, за общуване между народите и съвършеното равенство между тях, идеята за законността и равенството пред законите – идеи, актуални и до днес.

Аз Васил Лъвский в Карлово роден, от българска майка юнак аз роден, не щях да съм турский и никакъв роб, същото да гледам и на милия си род. Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-о (от 1861-о лето), да му служа до смърт и да работя по народната воля. Без революция сме загубени во веки веков. Близо е времето вече — българинът не ще бъде роб, а свободен. Всичко се състои в нашите задружни сили. Играем с живота на 7 милиона българи — трябва зряло да се постъпва. Ако спечеля, печеля за цял народ — ако загубя, губя само себе си!

Източници : bulgarianhistory.org
                         wikiquote.org
Автор: Елена Ангелинина

Вижте най-красивите села в България

България е известна със своята магическа природа и още по-магически скрити от всички места, в които всеки може да се влюби.

Няма чужденец, който да е дошъл в България и да не се е влюбил във високите планини, зелените гори и малките селца, които пазят духът от онова време. Селца, в които като влезеш и не искаш повече никога да си тръгваш.

Това са места от които лъха история, а като видиш дружелюбната баба, която ще ти се разсърди, ако не хапнеш от това, с което иска да те почерпи.

Идилия! Просто няма как да не се вклюбите в такова място, а за щастие в България такива много.

Така мисли и сaйтът Grub оr Рub,който e избpaл дa пpeдcтaви 10 бългapcĸи ceлa, които всеки чужденец, а и не само трябва да посети, но предупреждавар, че те са токова красиви, че има опасност да си останате там.

  1. Бoжeнци

63

Toвa мaлĸo бългapcĸo ceлo щe ви oтвeдe нaзaд във вpeмeтo – чaĸ в бългapcĸoтo възpaждaнe, c изцялo зaпaзeнa apxитeĸтypa oт тoзи пepиoд. Paзпoлoжeн в цeнтъpa нa Cтapa плaнинa, ceлoтo пpeдлaгa paзнooбpaзиe oт aтpaĸции. Oт eднo oт тяx e бaницaтa – тpaдициoннo бългapcĸo лaĸoмcтвo, ĸoeтo e гopдocт зa бългapcĸaтa нaциoнaлнa ĸyxня.

  1. Жepaвнa

3398217_orig

Извecтeн cъc cвoитe дoбpe зaпaзeни ĸъщи и мyзeи oт Bъзpaждaнeтo, тoвa ĸитнo ceлцe щe ви oчapoвa cъc cвoятa пpиpoдa и yниĸaлнa apxитeĸтypa.

  1. Дeлчeвo

6107883q

Cгyшeн в Πиpин плaнинa, тoвa ceлo e извecтeнo cъщo ĸaтo „opeлa нa Πиpин„, зaщoтo пpocтo e ĸaтo opeл, ĸaцнaл виcoĸo в плaнинaтa. Caмo cи пpeдcтaвeтe глeдĸaтa.

  1. Шиpoĸa лъĸa

dsc02776copy

Извecтнo cъc cвoитe aвтeнтични poдoпcĸи ĸъщи, мyзиĸaлни тpaдиции и бoгaтa иcтopия, тoвa ceлo-peзepвaт пpeдлaгa мнoгo интpигyвaщи зaбeлeжитeлнocти и щe мoжeтe дa ce дoĸocнeтe дo aвтeнтичния нaчин нa живoт нa xopaтa oт peгиoнa нa Poдoпитe.

  1. Гeлa

big

Paзпoлoжeнo в близocт дo Cмoлян, тoвa e eдин oт нaй-извecтнитe бългapcĸи ceлa. Cмятa ce, чe Гeлa e ocнoвaн oт тpaĸитe и днec e eднa oт нeгoвитe зaбeлeжитeлнocти e имeннo тpaĸийcĸaтa ĸpeпocт Гpaдищe.

  1. Лeщeн

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Toвa ceлo e cĸpит cĸъпoцeнeн ĸaмъĸ в Poдoпитe – cъc cтapинни ĸъщи, пpиятeлcĸи нacтpoeни xopa и тoплo вpeмe. Πepфeĸтнoтo мяcтo зa тeзи, ĸoитo тъpcят тиxo и cпoĸoйнo мяcтo зa peлaĸc

  1. Pибapицa

1244_002264397-big1

Haмиpa ce в Teтeвeнcĸия бaлĸaн, нa 600 мeтpa нaдмopcĸoтo paвнищe, в тoвa бългapcĸoтo ceлo тpaдициитe ca вce oщe живи. Oчapoвaтeлнитe мaлĸи ĸoĸeтни ĸъщи, дивaтa пpиpoдa и гocтoпpиeмни xopa щe нaпpaвят Pибapицa вaшeтo любимo мяcтo!

  1. Opeшaĸ

bg

Mнoгo aтpaĸтивнo ceлo, paзпoлoжeнo близo дo Tpoян. Cмятa ce, чe тoзи paйoн e бил нaceлявaн oщe пo вpeмe нa пaлeoлитa.

  1. Бpъшлян

brx9

Бpъшлян e eдин oт нaй-мaлĸитe ceлищa в Бългapия, ĸaтo имa caмo oĸoлo 70 житeли. Ocвeн тoвa yдивитeлeн e и пeйзaжa, ĸoйтo ce paзĸpивa пpeд пoceтитeлитe мy. Ceлoтo e извecтнo cъщo и c Eтнoгpaфcĸaтa ĸъщa-мyзeй и Myзeя нa зeмeдeлиeтo.

  1. Apбaнacи

arbanasi-paorama

Eднo oт нaй-извecтнитe ceлa нa Бългapия c aвтeнтичнa бългapcĸa aтмocфepa. Ceлoтo e cъщecтвyвaл пo вpeмe нa Bтopaтa бългapcĸa дъpжaвa и cпopeд мecтнитe лeгeнди тyĸ e мяcтoтo, ĸъдeтo цapeтe нa Tъpнoвo ca ceчeли мoнeти. Apбaнacи e в cпиcъĸa нa ЮHECKO ĸaтo cвeтoвнo ĸyлтypнo нacлeдcтвo и oпpeдeлeнo cи cтpyвa дa ce пoceти.

 

ОБИЧАМ ТЕ, РОДИНО, НО ЩЕ ТЕ ПРЕДАМ!

Едва от три месеца живея в Дания…

До скоро мисълта за Родината пълнеше очите ми със сълзи. Копнеех за красивата ни природа, за по-топлия климат, за малките улички и хората, с които имах приказка на всеки ъгъл. Липсваха ми приятелите, които ме познаваха толкова добре, че можеше да напишат книга за живота ми.

Липсваха ми определени места и емоциите, които свързвах с тях. Липсваше ми всичко, което под една или друга форма изпълваше ежедневието и душата ми с усещане за принадлежност, любов и смисъл. Но в един момент желанието за по-достоен и спокоен живот надделя над всичко, което имах. И трябваше да започна отначало, напускайки зоната си на комфорт и всичко, което познавах. Всичко, към което принадлежах и… принадлежеше на мен.

Напуснах България, но България не напускаше мен.

Нужни ми бяха около три месеца, за да се прокрадне в съзнанието ми идеята да остана тук постоянно. България ме предаде. Разочарова близките ми, приятелите ми и семейството ми. Ще отнеме бъдещето и на моите деца, така както отне моето.

Прочетете повече „ОБИЧАМ ТЕ, РОДИНО, НО ЩЕ ТЕ ПРЕДАМ!“

Клетва за родината

Родино моя, скъпа, оставам с теб вовеки.
За теб в жарта ше стъпа.
Наследници сме преки
на Аспарух и Крум душата ми пристава.
Където и да съм, кръвта вода не става.
За назе кой умрял е, аз винаги ще помня.
България Граал е, а скита се бездомна.
До теб оставам буден в кошмара на пророка.
Живота ми е труден, но усмивката широка.

На листа правя татус с перото на Паисий.
Юнак или еничар, от тебе сам зависи.
Какъв е плана впит, за да не се опълчиш,
да бъдеш тих и сит и вечер да се кълчиш.
Кажи ми кой те мъти „Политрико“ депутата?
Ти можеш да си в пъти от олигарси по-богата.
Родила „Майстора“ художник и милиони афродити,
сега от твотите рожби стават хермафродити.
Пиявици са впити, горите ти сечат се.
Пияниците скрити в дявола кълнат се.
Под расото ченге си, а искаш моята вяра.
Към хора като теб поливам думите със сяра.
Изтича бавно мозък от раната кървяща.
За мен светът е плосък, а ти си кръгла щот си нащта.
За тебе мила майко ранен байрака вдигам.
За твоите обятия аз цял живот „умирам“!

Родино моя, скъпа, оставам с теб вовеки.
За теб в жарта ше стъпа,
наследници сме преки
на Аспарух и Крум душата ми пристава.
Където и да съм, кръвта вода не става.
За назе кой умрял е, аз винаги ще помня.
България Граал е, а скита се бездомна.
До теб оставам буден в кошмара на пророка.
Живота ми е труден, но усмивката широка.

Мащехи от запад за сирачета гавроши,
а от изток само чакат ни с ядрени галоши.
Добиват шистов газ и хилят се американци.
Убиват „нежно“ нас, за да превърнат ни в индианци.
Годините са сито, героите са кюлче.
Народът ни е жито, чийто хляб е с пискюлче.
За да не бъдеш просто гост изисква се труд къртов.
Бай Ганьо вдига тост, че Алеко днес е мъртъв! (Заклевам се)
Чета ти стиховете, Христо и настръхвам
и бавно страховете в джоба си ги пъхвам.
Изпълнил съм дълга си, ръцете ми са чисти,
а те с лъжи пак пълнят редовете – „популисти“.
Не гледам ви в чинийките, не ща си и фунийките.
На пода са ви шийките, робуват на хартийките.
Дори и да замина, аз знам тя ще ми прости!
Обичам те Родино и в теб ще гният моийте кости!

Родино моя, скъпа, оставам с теб вовеки.
За теб в жарта ше стъпа,
наследници сме преки
на Аспарух и Крум душата ми пристава.
Където и да съм, кръвта вода не става.
За назе кой умрял е, аз винаги ще помня.
България Граал е, а скита се бездомна.
До теб оставам буден в кошмара на пророка.
Живота ми е труден, но усмивката широка.

Текст: Бате Сашо
Автор: Бате Сашо
„Гласът на младите хора“

ЗАЩОТО НЕ СЕ ГАСИ ТУЙ, КОЕТО НЕ ГАСНЕ!

гасне

Били са черни, робски времена. Народът е превивал гръб под турския камшик.
Странно защо, точно от тези времена ни е останал израза – къща като прогимназия.

Най-голямата къща в селото не била чорбаджийската, а било училището. И селото се е управлявало от кмета, даскала и попа (в тоя ред). Защото гладният, неграмотен и поробен народ е знаел едно – без просвещение – няма свобода. И е давал мило и драго да изучи децата си – в повечето случаи в чужбина.

Сега са „други времена и друг простора“. Уж сме свободни, а членуваме във всякакви съюзи. Почти не остана наша армия за хранене, но храним доста чужда.

В тия времена образован народ не трябва на никого. Образованите хора мислят, задават неприятни въпроси, пък и искат отговори. Я си спомнете 1989 г., кой поведе тълпите (не Левски Спартак – той е от друг филм).

Прочетете повече „ЗАЩОТО НЕ СЕ ГАСИ ТУЙ, КОЕТО НЕ ГАСНЕ!“

10 причини да се гордеем, че сме Българи – Българи

Нека поне за малко се почувстваме горди, че сме българи, защото света такъв какъвто го познаваме, нямаше да съществува ако не бяха българите.

veliki-bylgari-na-asparuhoviq-most-(snimki)-164620

  1. Между 1939г. и 1942г. Джон-Винсент Атанасов изобретява първата електронно-изчислителна машина. В правителствения адрес, връчен от президента, е записано: “Проф. Джон Атанасов винаги е подчертавал своя български произход и се гордее с него. Той е пример за всички, които отдават силите и способностите си в името на науката и за благото и напредъка на човечеството.”
  2. Деветдесет на сто от познанията по авиация щат­ските летци дължат на г-н Джорданов – пише видният американски авиоспециалист Д. Х. Ърл. – Почти всеки от стоте хиляди наши летци в Америка притежава неговите книги и те се четат като Библията.” Джорданов е американското име на българина Асен Христов Йорданов, изобретател на първия български самолет, летец-изпитател, конструктор и изобретател, дал криле на американското самолетостроене и аеронавтика.
  3. На 22 октомври 2002 г. американската информационна агенция “Асошиейтед прес” съобщава за нова дигитална говореща книга за слепи, изработена от българина Лъчезар Цветанов.
    На външен вид книгата изглежда като всички останали издания. Когато се разтвори обаче, тя има  само две дебели страници и множество бутони с различна форма.С тяхна помощ незрящият читател може да прелиства напред и назад страниците, да си прави бележки или да се прехвърли бързо на вече набелязан пасаж.
  4. Лунният триумф на човека заема челно място в неговото победоносно шествие по пътя на прогреса, начертан от несломимия му дух и любознателен ум.Тогава ние не знаехме, че зад този човешки триумф стои името на българина Иван (Джон) Стефанов Ночев.

Прочетете повече „10 причини да се гордеем, че сме Българи – Българи“

„Народът, който имаше всичко, което е пожелавал“

Народностното ни име „българи“ продължава да е с неясен първоначален произход…

На илюстрацията: Най-ранният надпис около Мадарския конник се отнася до българската помощ за възстановяването на Юстиниан II като византийски император през 705 г.

Лошото състояние на началото на надписа позволява сега там да се прочете само изразът „на българите“ (ограден с плътна черта на снимката).

Заедно с печата на патриция Мавър това са двата най-ранни епиграфски паметника, които съдържат народностното ни име.

5877971

Противно на вековните старателни усилия тайната на нашето народностно име остава засега неразгадана. Нещо повече, не само отсъства едно-единствено общоприето схващане за произхода и значението на думата „българи“, но даже напротив, предположенията се увеличават с бясна скорост и в геометрична прогресия, кое от кое по-невероятни.

Съвременното състояние на проблема с възникването на етнонима „българи“ не е някакво изключение. За не малка част от най-старите етноними в Евразия също няма общоприет възглед за възникването им и това е напълно разбираемо. Засега голямата част от научните изследвания се занимават, ако не друго, поне с класифициране и типологизиране на съществуващите схващания за произхода на едно или друго от тези най-стари народностни имена.

Прочетете повече „„Народът, който имаше всичко, което е пожелавал““