Етикет: Нато

Западът подценява заплахите за България, но ние трябва да си помогнем сами

Прочетете повече „Западът подценява заплахите за България, но ние трябва да си помогнем сами“

Реклами

Пристигнаха американските самолети, които ще охраняват небето на България

980x551_1472810809

Четири американски самолета, които ще пазят небето над България, пристигнаха в авиобаза Граф Игнатиево, съобщиха от Министерството на отбраната.

Самолетите са от състава на 194-та ескадрила на Националната гвардия на САЩ. Между 9-ти и 16-ти септември те ще помогнат на българските МиГ-29 за усилване на охраната на въздушното пространство.

При изпълнение на съвместни задачи българските дежурни изтребители ще се използват приоритетно, се казва още в съобщението на Ведомството.

Съвместните мисии по охрана на въздушното пространство на страната ни ще се извършват в рамките на Интегрираната система на НАТО за противовъздушна и противоракетна отбрана.

Решения за гарантиране на сигурността на съюзниците в Източна Европа бяха взети от държавните и правителствени ръководители на страните-членки на срещата на най-високо равнище на НАТО в Уелс през 2014 г. и във Варшава през 2016 г.

Едно от тези решения е усилването на мисията по охрана на въздушното пространство на страните-членки от Източния фланг със съюзнически сили на ротационен принцип.

Източник: NOVA

 

САЩ местят ядрените си оръжия от Турция в Румъния

Олнайн изданието EurActiv.com излязоха с новина, която определено засяга международното положение в световен план.

Новина в сайта гласи, че САЩ са започнали да местят ядрените си оръжия от Турция към Румъния, като авторите се позовават на свои източници, пожелали анонимност.

Решението на Вашингтон е просто още едно показно, че САЩ определено не удонряват политолата на Турция, а двете държави влошиха отношението си много сериозно след опита за преврат на 15 юли.

Според източниците на изданието трансферът е изключително труден и от техническа, и от политическа гледна точка.

Според доклад на Simson Center от Студената война досега около 50 тактически ядрени оръжия на САЩ са позиционирани във военновъздушната база в Инджирлик в Турция, която се намира на приблизително 100 км от границата на страната със Сирия.

След проваления опит за преврат обаче електричеството в базата беше спряно, шефът ѝ – арестуван, а достъпът на американски военни самолети, които я ползваха за въздушните си удари в Сирия – спрян, припомня изданието.

В доклада се посочва, че е под въпрос как САЩ биха могли да упражняват контрол върху ядрените оръжия при задълбочаване на гражданския конфликт в Турция.

Според друг източник на изданието отношенията между Вашингтон и Анкара толкова са се влошили след опита за преврат, че американските власти вече нямат доверие на турските за разполагането на ядрените оръжия.

Оръжията ще бъдат преместени във военната база Девеселу край град Каракал, допълват източниците на изданието. Там беше разположена и американска система за противоракетна отбрана през май т.г.

Румъния беше съюзник на Съветския съюз по времето на Студената война, но никога не е приемала ядрени оръжия през периода. Разполагането на тактически американски оръжия в близост до границата с Русия със сигурност ще разгневи допълнително Москва и ще ескалира напрежението между Кремъл и Белия дом.

Изданието припомня, че разполагането на руски ядрени оръжия в Куба от времето на Студената война едва не е предизвикало ядрена война.

Изданието е потърсило коментар от Държавния департамент на САЩ, както и от външните министерства на Турция и Румъния. От САЩ и Турция е обещан отговор на въпросите, но по-късно Държавният департамент е прехвърлил топката на Министерството на отбраната, а отговор от него още няма.

От НАТО пък са изпратили до медията дипломатичен отговор, който гласи, че „съюзниците трябва да се уверят, че американските ядрени оръжия, разположени в Европа, остават в безопасност“. Алиансът припомня и комюникето от срещата във Варшава, в което се казва, че НАТО отчасти разчита на американски ядрени оръжия, които са разгънати в Европа и предоставени на съюзници. Съюзниците на свой ред трябва да гарантират, че всички компоненти на ядреното оръжие на НАТО остават в безопасност и са сигурни и ефективни.

Румънското външно министерство междувременно отрича информацията на медията.

Според практиката, датираща още от времето на Студената война, всякаква „изтекла“ информация за американското ядрено оръжие, разположено в Европа, никога не е била потвърждавана официално, отбелязва изданието. Публична тайна е обаче, че такова оръжие е разположено в Белгия, Холандия, Германия и Италия.

Превод: Миглена Иванова, Investor.bg

Русия изменя военния баланс от Прибалтика до Черно Море

Михаил Найденов, експерт в сферите на отбранителната политика, международната сигурност и международните отношения.

Работи в Министерството на отбраната от 2001 г. Към настоящия момент е  държавен експерт в дирекция “Отбранителна политика“.

Завършил е през 2000 г. специалност „Международни отношения“ в СУ Св. „Климент Охридски“. Специализирал е в Училището на НАТО в Оберамергау, Германия, Националната школа по администрация (ENA), Франция, Шведския колеж по национална отбрана и Европейския колеж по сигурност и отбрана. Автор е на научни публикации по въпросите на отбраната, националната и международната сигурност. Владее английски и френски език.

Настоящото интервю се дава изцяло в лично качество и по никакъв начин не ангажира Министерството  на отбраната!

*********

-Здравейте, господин Найденов. Как бихте коментирал развитията от последните дни, свързани с националната сигурност на България и реакциите от политици и експерти ? Наистина ли ставаме свидетели на „тежка пропагандна война с елементи на хибридни атаки“, както се изрази министър Ненчев?

С уговорката, че изцяло говоря в лично качество, напълно съм съгласен с даденото определение. Нещо повече. Днес сме не само свидетели, но и потърпевши от използването на хибридно въздействие. Хибридната война като динамично развиващ се феномен днес има различни измерения , с помощта на които агресорът постига желаното въздействие върху набелязаната страна, като едно от тях е информационното. Това, което наблюдаваме през последните дни е добре направлявана мощна информационна кампания, насочена към създаване на объркване сред държавните институции и българското общество. В крайна сметка целта беше постигната.

-Липсва ли способност на българската държава да обяснява външната си политика на гражданите? Сякаш липсва синхрон между институции и министерства, който бива използван от медии с цел манипулация на информацията.  В тази връзка, как бихте оценили реакцията на президента, премиера и министъра на отбраната след появата на новината за т.нар. „флотилия“ и различните медийни интерпретации по темата ?

Нека разгледаме плюсовете и минусите от изявленията на президент, премиер и министър.

Да започнем първо с минусите. Цялостното усещане след направените изявления е негативно. Създаде се чувство, че държавата се оправдава за нещо, което все още не е извършено и което всъщност не е напълно ясно какво е по своята същност и обхват. Затова казвам, че хибридната атака в случая успя, защото постави и тримата ръководители в отбранителна позиция, едва ли не да се обясняват по тема от сюжет, в който те са вкарани неочаквано и против волята им. В резултат на това общият тон на пресконференцията създаде усещането за един нерешителен и разколебан съюзник. Това, в крайна сметка изпраща лош сигнал към останалите страни от НАТО. В лексиката доминираха отрицанията, т.е. това, което няма да се прави, а не това, което всъщност трябва и следва да се направи. Независимо, че беше подчертано не веднъж, че България може да участва в инициатива в Черно море, но само в рамките на НАТО, това остана на заден план и незабелязано на фона на отрицанията.  Реакциите в чуждите медии не закъсняха. Ройтерс говори за това, че съюзникът България се е подал на натиска на Москва, а някои медии в Русия открито и пренебрежително твърдят, че страната ни се е огънала и е „обърнала гръб“ на НАТО. Независимо от това, какво са искали да кажат тримата ръководители, в психологически план усещането сред обществото, а и сред съюзниците ни, е най-малкото за колебание и нерешителност. Следва да се отчита, че подобни реакции от наша страна могат да действат окуражаващо за оказване на бъдещ натиск върху страната ни и общественото мнение с използването на информационните инструменти на хибридната война.

Нека сега да разгледаме и положителните моменти. Те са два, макар и в тежката сянка на създаденото общо впечатление за оправдаване и обърканост. Първо, реакцията на тримата беше бърза. Очевидно институциите са научили урока си от досегашните прояви на медийни манипулации по темата отбрана и сигурност и реагираха незабавно като свикаха въпросната пресконференция, за да пресекат по-нататъшните опити да се експлоатира пуснатата в ход дезинформация. Второ, независимо, че това остана на заден план на фона на създаденото първоначално впечатление за отстъпление, все пак беше ясно заявено (при внимателен прочит на стенограмата), че България може да участва в инициатива в Черноморския регион, но само в рамките на НАТО. Именно в рамките на Алианса, но не и в регионален или друг формат. Това всъщност напълно отговаря на националните ни интереси като съюзник. Това беше положителният момент, около който и тримата трябваше да изградят комуникацията си с медиите и обществото в онези решителни минути. Да се фокусират върху това, какво можем да направим, какво можем да подкрепим, върху това, какво искаме в съюзен формат, а не върху това какво не искаме. Дано бъде бързо научен и този урок.

-Каква всъщност е стратегията на НАТО за общи действия в Черно Море? Изглежда Алиансът казва едно, а политиците в България имат по-различни виждания.

В настоящия момент все още е рано да се говори за стратегия на Алианса към Черноморския регион. Вероятно в близко бъдеще могат да бъдат взети решения в тази насока, но нека изчакаме най-напред да мине срещата на високо равнище във Варшава.

Що се отнася до политиката на НАТО спрямо региона, а също така и до тази на ЕС, на първо място трябва да се направи ясна, задълбочена и точна оценка на това, което се случва по отношение на сигурността. Тази оценка следва да бъде споделена от всички страни-членки и въз основа на нея да се разработи стратегия за колективно действие.

Всичко това трябва да взема предвид коренно променената среда за сигурност, в която се намираме днес след незаконното анексиране на Крим от страна на Русия и систематичната дестабилизация на Украйна.  Следва да се отчитат и възможностите на Русия да използва деструктивния потенциал на „замразените конфликти“ в региона и най-вече трябва да се следят действията на Москва в посока засилване на руското военното присъствие в Черно море и особено изграждането на способности за възпрепятстване достъпа на съюзни сили до този регион (т.нар. A2/AD – Anti-Access/Area Denial Capabilities). Накратко казано, Русия води активна ревизионистка политика на възвръщане в максимална степен на изгубеното влияние на бившия СССР, като следва своя ясна стратегия. Част от руската стратегия е воденето на хибридна война и най-вече значителното усилване на военните й способности в Черноморския регион до степен, в която се нарушава значително военния баланс. Предвид водената от Москва външна политика и политика за сигурност, всичко това крие значителни рискове за сигурността на останалите държави от региона, вкл. и България.

Ето защо е необходимо да се укрепват националните и колективните способности за отбрана, като един засилен ангажимент на НАТО и ЕС към сигурността в Черноморския регион напрактика е без алтернатива. Въпросът е възможно най-скоро да се намери подходящата форма на едно засилено ангажиране на НАТО със сигурността в региона.

Що се отнася до втората част на въпроса Ви относно политиците, които имат други виждания, мога да кажа, че тяхното поведение води до откриване на неприемливи рискове пред националната ни сигурност в светлината на променената стратегическа среда и в крайна сметка до компрометирането ни като съюзник. Без да влизам в подробности защо и как се е стигнало до поведението на някои политици у нас, позволете ми да използвам израза „хибридни политици“, които водят „хибридна политика“  и което превръща държавата ни в „хибриден съюзник“. Не като своенрав, но отговорен, съюзник, както някои биха искали да изглеждаме, а като „хибриден съюзник“. Това значи раздвоена държава, с раздвоена политика, на която в крайна сметка не може да се разчита. В крайна сметка превръщането ни в „хибридна държава“ е мерилото за успеха на „хибридната война“, която се води срещу нас. За съжаление, това днес не е особено далеч от истината.

20151212_wom913_0

-Kаква е ролята на Турция в тази обща стратегия на НАТО?

Турция винаги е следвала първо своите национални интереси в региона и ги е налагала, благодарение на потенциала си, независимо от останалите съюзници от НАТО. Традиционно Анкара се противопоставя на евентуално присъствие на Алианса в региона. В това отношение Турция и Русия имат един споделен интерес и той е да не се допуска НАТО в Черно море, независимо, че двете държави си съперничат по много направления, включително в сферата на сигурността. Стратегически Турция иска да има доминираща роля в Черно море и нейният главен съперник е Русия. Същото важи и за Москва.

Какво би могло да се промени евентуално за в бъдеще предвид променящия се в полза на Русия баланс на силите в региона още е рано да се каже, но дори и Турция да се съгласи НАТО да влезе в Черно море, под една или друга форма, и да има осезаемо присъствие (разбира се в рамките на позволеното от режима от Монтрьо, който Турция в никакъв случай няма да се съгласи да се промени), непременно Анкара ще се стреми да има водеща роля и последна дума. Това определено не е в наш интерес.

-За много хора в България войната в Украйна е нещо далечно, което не ги засяга. Обяснете ни защо именно руската анексия на Крим създаде нуждата от засилване на присъствието на НАТО в Черно Море.

Незаконното анексиране на Крим и последвалата систематична дестабилизация на Украйна ни поставиха в една нова стратегическа ситуация. НАТО, включително и България, реагира незабавно и още на срещата на върха в Уелс през септември 2014 г. бяха взети редица решения, от които произтичат конкретни мерки за укрепване на колективната отбрана. Най-вече на съюзниците, разположени по източните граници на Алианса, вкл. и България. Обърнете внимание, че тези решения водят до укрепване именно на отбранителния потенциал, но не и на нападателния.

По тази тема много се спекулираше и продължава да се спекулира. Проруските информационни кампании, услужливо поддържани и от някои наши медии и политици, говорят че едва ли не НАТО се въоръжава, за да води война срещу Русия, което всъщност не е вярно. Целта на тези изфабрикувани манипулации е де създадат впечатлението, че да изграждаш собствената си отбрана и да допринасяш за укрепването на колективната в рамките на НАТО е едва ли не превъоръжаване, дори дрънкане на оръжие, насочено срещу Русия. Следователно, според тази изкривена логика, да се предприемат действия за укрепване на отбранителния потенциал значи за де готвиш да нападаш някого. Ето в този манипулиран наратив бяхме вкарани през последните няколко дни. И нашите власти, за съжаление, показаха признаци на нерешителност.

След анексирането на Крим Русия води активна настъпателна политика за възстановяване сферата на влияние на бившия СССР и тази политика е подкрепена и със съответния военен инструмент. По целия източен фланг на НАТО, от Прибалтка до Черно море,  Русия се стреми да измени рязко военния баланс в своя полза и развива съответните военни способности за това. Последните руски военни учения показват една завидна способност за кратко време да се постига мобилизация на значителни по големина военни формирования и те да бъдат придвижвани бързо на големи разстояния. В това отношение НАТО все още изостава от Русия. Ето защо предприетите до момента от НАТО действия за укрепване на колективната отбрана са не само легитимни, но и желателни. По своя характер те са изцяло отбранителни. За това говори и техния мащаб. Най-малкото числеността на силите и средствата на НАТО, които са налични и които Алиансът възнамерява да разположи по източния фланг, са символични в сравнение с тези, които Русия държи по западните си граници, което говори че тези сили на Алианса са с чисто отбранителен характер. Тяхната цел е по-скоро да се изпрати сигнал до съюзниците на Изток, че ще им бъде оказана помощ в случай на необходимост.

-Как ще изглежда регионът ни след десетилетие – през 2026 година? Ще станем ли свидетели на разпадането на съюзи като ЕС и НАТО или напротив, те ще бъдат допълнени от нови членове?

ЕС и НАТО ще преминат успешно изпитанията, дори и последиците от възможен BREXIT. От това двата съюза ще излязат по-силни. Въпросът е как ние ще понесем тези изпитния и ще успеем ли най-накрая да завършим започналия след падането на Желязната завеса все още неприключил преход.

Очаквам Русия да изпадне в криза поради катастрофалния курс, поддържан от настоящото държавно ръководство. Икономически страната няма да издържи на напрежението, както не можа бившия СССР. Едва ли обаче ще стане по-демократична в обозримо бъдеще. По-скоро виждам след десетилетие една Русия, преживяла нещо подобно, което преживя бившия СССР. Със свити сфери на влияние, възможно и частично дезинтегрирана, отдръпнала се към себе си, недемократична и с нереализуеми евразийски реваншистки амбиции, притисната на Изток от Китай и на Юг от ислямския фактор в Кавказ и Централна Азия. Впрочем, ако ме питате, там очаквам в обозримо бъдеще нещо да се случи, което да бъде използвано като пореден опит за мобилизиране на руснаците около сегашното им държавно ръководство.

В тази връзка НАТО и ЕС ще трябва да бъдат по-активно ангажирани на изток с установяването на стабилност. Двата съюза ще останат притегателна сила за интеграция на нови членове. Урокът, който обаче и двете организации трябва да научат е колко е трудно да бъдат трансформирани във функциониращи демокрации и пазарни икономики страните от бившия Източен блок. Необходим о е твърдо ангажиране с постигането на промени не само преди членството, но най-вече в периода след това. И най-вече да се инвестира в младото поколение, което е истинският носител на промяната. Именно от младите хора ще се изгради новият национално отговорен елит.

-Ще завърша с малко по-страничен въпрос – как трябва да се намери изход от затворения кръг на българската политика, която за младите хора в България е символ на корупция и липса на морал? С други думи какви са стъпките, които идващото поколения трябва да предприеме, за да се подобри състоянието на България?

Основната задача си остава изграждането на върховенството на закона. Без постигането на една истинска правова държава не можем да имаме надеждна система за национална сигурност, включително и система за отбрана. Формално за толкова години преход ние имаме изградени демократични институции и на хартия  отговаряме на условията за членство в ЕС и НАТО.  Въпросът е какво е качеството на тези институции и това на техните политики. За да имаме ефективно функциониращи институции, които да осигурят просперитет на нацията, надеждна отбрана и достойно място на България в евроатлантическото семейство, ние първо трябва да изградим правова държава. Защото всичко започва с върховенството на закона. Ето това трябва да бъде фокусът на усилията на младите хора днес и утре.

Интервюто взе: Александър Малинов

“Междуморието” от Балтика до Черно море и ролята на България

Трибуна „Стамболовъ“ е младежко сдружение, стартирало работата си на 9 януари 2016 г. Целта им е да представят позиции по актуални за България и Европа въпроси, както и по теми, свързани с българската историческа памет.

Избрали са Стефан Стамболов за техен патрон, защото виждат в него образец на възторжен и непобедим идеализъм, съчетан с безгранична любов към свободата на Отечеството.

По проекта Трибуна „Стамболовъ“  работят Александър Малинов и Йордан Балев

“Междуморието” от Балтика до Черно море и ролята на България

Intermarium, преведено от латински като „Междуморие“, представлява поредица от гео-стратегически планове на Полският лидер Йузеф Пилсудски, създадени след Първата Световна Война, с цел създаването на федерация или съюз от централно и източно-Европейски държави за защита от експанзията на империи и велики сили, главно новосъздаденият тогава Съветски Съюз.

След разпадането на Руската империя през 1917 г., в района на Източна Европа освен Полша се образуват няколко нови държави – Литва, Латвия, Естония и Украйна. По образа на Полско-Литовската Жечпосполита, Междуморието е трябвало да се простира от Балтика до Черно море, реално създавайки „стена“ срещу експанзията на Кремъл, която според Пилсудски е щяла да са завърне с пълна сила след възстановяването от загубите след Първата Световна Война и Октомврийската Революция.

Неподкрепен както от повечето Източните страни, така и от повечето Западните сили (с изключение на Франция), проектът не се осъществява. По-малко от 2 десетилетия след неуспехът на „Междуморието“ всички страни, които Пилсудски планира да бъдат част от него, ще са попаднали или под Нацистка, или под Съветска окупация, и с изключение на Финландия, всичките ще бъдат съсипани от социо-икономическият експеримент наречен планова икономика и тоталитарна Марксистка държава.

Историята, странно и понякога досадно, се повтаря. Както направи след Първата Световна Война, през 1990-те Кремъл отново се срина и изгуби контрол над страните от Източна и Централна Европа. Отново изпадна в период на полу-анархия и слабост. След това отново се съвзе от този период чрез изкачването на власт на авторитарна, безскрупулна клика, твърдо решена да възвърне изгубените гео-политически позиции.

Започна се още през 1990-те, леко и премерно, със създаването на замразени етнични конфликти в страни като Молдова, където Приднестровската република е все още непризната от останалия свят, но под де факто контрол на руската армия. Прерасна в открити конфликти с Чечня и Грузия и полу-прикрити, какъвто е случаят с Украйна. Стигна се и до директното анексиране на територията на суверенна държава през март 2014 г., когато Кримският полуостров беше окупиран и превзет от руската армия.

В този контекст отново се заговори за Междуморието. Странно или не, ситуацията в тази част на Европа изглежда учудващо подобна на ситуацията от преди почти 100 години, именно когато Пилсудски създава своята идея. Полша отново е новоосвободен народ със сериозна енергия и амбиции за възстановяване на държавата си, както икономически, така и военно и гео-политически, позволявайки и да заеме водеща роля в региона.

Русия отново е авторитарен режим, тъкмо възстановил се от скорошен социален, икономически и гео-политически разпад, със силно залитане към Иредентизъм и склонност да използва военна сила за възвръщането на сферата си на влияние, или дори на територии. Отново, както преди 100 години, Кремъл се представя за идеологична, социална и гео-политическа алтернатива на „Запада“, използвайки същите основни постулати – „Запада“ е декадентски, либерален, „пред разпад“ и управляван от богатите и „буржоазията“ (сега му викат „банкерите и ционистите“).

За сметка на това „Руският свят“ уж предлага „по-висши ценности“, консерватизъм и „твърдата ръка“ на „патриот-самодържавник“, който се „грижи“ за народа. Както преди 100 години, този наратив манипулира хиляди Марксисти и комунисти в Европа, превръщайки ги в „Пета колона“ на СССР, стигащи от обикновени диверсанти и шпиони до терористи – какъвто е случаят през 1925 г., когато спонсорани от Кремъл групи взривяват църквата „Света Неделя“ в София. По подобен начин и днес хиляди биват манипулирани от пропагандата на Москва.

Но този път наравно със соц-носталгици и руски поклонници, манипулирани са и хора от другата политическа крайност – шовинисти, псевдо „националисти“ и нео-фашисти. Мисловният процес е същият и готовността им да бъдат Пета колона на Кремъл в страните от Европа се повтаря.

Каква трябва да е е позицията на България

България е най-уязвимата от агресивна външна намеса страна-членка на ЕС. Най-нестабилната държава членка е, поради наличието на голямо Турско малцинство от една страна, и голямо русофилско такова, от друга. Тези фактори я превръщат в бойно поле на интересите на двете външни сили, като и двете я смятат за възможен свой Троянски Кон в ЕС. Подкрепа в борбата срещу опита за подчинение на тези страни, България няма да получи от Запада.

Той е безразличен, апатичен, гледащ икономическият си интерес от една страна, а от друга – крайно либерален и пълен с леви „анти-глобалисти“ подкрепящи Русия, или мюсюлмани, подкрепящи Турция. Разбира се от НАТО и главно от САЩ подкрепата може да дойде само срещу Русия, но не срещу силният им съюзник Турция. Така че за България опция остава единствено Източна Европа, и лига на тези страни, именно по примера на „Междуморието“. Държави като Полша са както силно анти-Ислямски настроени поради все още консервативно-християнските си нагласи, така и анти-Кремълски, поради историческият си опит.

Това ги прави перфектни съюзници за страна като България, попадаща под ударите и на двете държави. През 2015 България подписа с Полша споразумение за ремонт на двигателите на българските самолети МиГ-29, което е важна първа крачка в посока на по-тясно военно сътрудничество.

За щастие членството в НАТО пази България от това Турция да спретне един „Донбас“ в Кърджали по примера на руската военна намеса в Украйна. Което не би било далеч от мислите на Ердоган и режимът му, който наподобява почти едно към едно този в Кремъл. Факт е, че няма НАТО-вска държава в историята, която да е загубила територия. (макар опитите на някои нелепо да дават Кипър и Гърция за пример) Няма и да има такава държава, докато НАТО съществува, тъй като това е единствената причина страни изобщо да членуват в съюза. Така че за Българската територия и граници е гарант това, че сме в НАТО, без значение на колко хора не им харесва организацията, членовете или действията и. Не трябва да ти харесва дадена организация, за да оценяваш обективно какво тя носи на членовете си. Няма прецедент страни в НАТО да губят от територията си. Страхът нещо подобно да се случи на България докато е членка на НАТО е по-скоро политически повлиян и идва от явните и не толкова явни про-руски сили у нас.

Все пак, обаче, в 21ви век освен със “сепаратисти“-наемници, войната на Големите срещу Малките се води и по други начини, колективно наречени „Хибридна война“. Една територия може да бъде превзета и отвътре, чрез политически и социални структури, позволяващи населението в даден регион да развие лоялност и идентичност към въпросната външна сила, подкопаващ структурата, основата и членуването на държавата в дадени външни организации. Така например, за България това значи, че от една страна Турската Хибридна Война може да доведе до създаването на открито про-Турски и нео-Османистки партии (ДОСТ), които чрез финансирането си отвън, а и от олигарси вътре в страната, да развиват сепаратистко, паралелно самосъзнание на хората в определени етнически-смесени региони, водещи до открито сепаратистки нагласи.

Същевременно пък Кремълската Хибридна Война може, посредством свои партии (ДПС, БСП, АБВ, АТАКА, ВМРО) и агенти на бившите комунистически служби (ДС) да разпространява своят гореописан идеологичен наратив използвайки популизма и жълтите медии, създаващ все по-голям процент хора от „Петата колона“, призоваващи дори за държавен преврат, за да изкарат страната от ЕС и НАТО, и да я подчинят отново на Кремъл.

В този контекст евентуалното сближаване на Източноевропейските страни с цел общата им защита по предложението на Пилсудски от преди почти 100 години е логично, полезно и нещо, което трябваше да се случи още тогава, за да избегнем поредното разпокъсване на Източна Европа от великите сили и нейното съсипване. Всички източноевропейци трябва да осъзнаем, че в дългосрочен план не проработва идеята поотделно да се коалираме с външни сили, мислейки си всеки път, че сме избрали правилната – тази, която “ще спечели и покрай нея и ние“, а накрая оставайки само използвани и подчинявани.

Силата, която ще защити всички малки народи от Балтика до Черно море, че и Адриатика, няма как да бъде външна – в лицето на някой от Големите Играчи, а трябва да бъде вътрешна – в съюз на самите нас. САЩ-Русия-Турция, а скоро и Китай, могат да бъдат само временни гаранти за интересите на отделни източно европейски страни срещу някоя от другите световни и регионални сили. Траен гарант може да бъде само обединение (не държавно, а международно и гео-политическо) на самата Източна Европа, срещу всички външни заплахи, от Изток, Запад или Юг.

 

Автор: Кристиян Шкварек

Редакция: Александър Малинов

 

Русия с военни действия, ако Швеция се присъедини към НАТО

Руски изтребители тренират за провеждане на въздушни удари срещу членове на НАТО в региона на Черно море. Военновъздушните сили се се прицелили във военната инфраструктура на Румъния, България и Турция.

Също така се знае, че Русия приключва разработката на ново поколение ракети, неуязвими за оръжията на НАТО, в частност ПРО системите.

Всичко това ще се случи, защото Русия ще предприеме военни действия по северните си граници, ако Швеция се присъедини към НАТО. Това заяви руският външен министър Сергей Лавров пред шведски вестник.

„Нищо лично, това е просто бизнес“, допълни Лавров. „Винаги сме предупреждавали НАТО да не се разширява на изток“, каза още Лавров.

Швеция от своя страна поръча да бъдат изготвени доклади с експертни оценки за последиците, до които ще доведе евентуалното й кандидатстване за членство в НАТО. Въпреки това няма консенсус между правителството и опозицията дали да се направят постъпки за присъединяване към отбранителния съюз.

България срещу Русия или Русия срещу България?

снимкабтвновините

В последните две години отношенията между руската и българската държава са меко казано динамични. Със събитията в Украйна и начина на действие на Русия (анексията на Крим и подкрепата за сепаратистите в Източна Украйна), разбирателството и със Запада се срути, а отношенията се обтегнаха до невиждано от Студената война напрежение. Европа и флагмана на НАТО – Съединените щати застанаха срещу Русия в опит на установяване на мир и възвръщане на добрите отношения между страните, с тези цели бяха наложени санкции, засягащи най-вече руската икономика. Руската федерация отговори с реципрочни санкции (сами по себе си наказващи руските потребители), но и с друго средство, наречено Хибридна война. Това е така да се каже неконвенционална (невоенна) атака срещу западните страни най-вече с информационни средства, а дори в самата Русия с видна проправителствена пропаганда. Руските управляващи искат да извадят на показ до голяма степен вменената омраза на руската нация срещу Запада, срещу неговия начин на живот, ценности и успехи.

Нашите, български отношения с Русия до преди две години се въртяха най-вече покрай доставките на нефт и газ до страната ни (сами по себе си други обширни теми), но в момента на ескалацията на Украинската криза и нашите отношения рязко се влошиха. Това е за мен разбираемо. Ние като членове на ЕС и НАТО сме признали западните ценности, институции и живот, дори нещо повече, ние сами искахме да сме в този клуб и това е верен знак, че България иска да е западна страна. Тук идва и логиката, че щом Русия е срещу западните страни, тогава тя е и срещу нас, тези, които сме в този клуб, или поне искаме да сме пълноценна част от него.

Прочетете повече „България срещу Русия или Русия срещу България?“