Етикет: музика

Ангел Ковачев – свободата да избереш да си друга порода

Днес ви представяме интервю с Ангел Ковачев.

Всички го познавате, но тепърва той иска да го ОПОЗНАЕТЕ.

Има разлика.

Срещнахме се с него в Лозенец, в един следобед, в който се чудеше дали да завали.

Беше наистина супер свеж разговор. Въпреки времето.

Говорихме си за музика и каква част от живота на Ангел е тя. Говорихме си за изкуството, което трябва да се защитава и отстоява.

IMG_3135

Обсъдихме още дали е трудно да се самопродуцираш в България, и трябва ли да ни интересуват комерсиалните битки.

Поговорихме си за младите хора у нас – защо са аполитични? Какво е нужно, за да има положителна промяна и какво трябва да направим, за да се изградим сами като личности?

Предлагаме ви да прочетете интервюто, за да разкриете още едно парченце от пъзела, наречен Ангел Ковачев.

 

******

Какво се случва с Ангел Ковачев в момента?

Малко по малко започвам да виждам плодовете на семенцата, които посях преди малко повече от година, когато реших да продължа като самостоятелен артист и това ме кара да се чувствам благодарен!

Рязко смених стила и посоката на това, което правя. Концепцията и идеите ми изключително много се различават от онова, което съм правил допреди година и съм щастлив от решенията, които взех и изборите, които направих.

В момента съм концентрирал изцяло енергията и желанието си в това да опознавам себе си чрез изкуство и по този начин да покажа на хората кой реално е Ангел Ковачев.

Смятам, че имам какво да кажа – имам позиция и вярвам, че имам своя почерк. Също така вярвам, че е въпрос на време този почерк да се установи и да придобие своята уникалност.

Всичко това е свързано с много работа, стискане на зъби и постоянство.

Иначе в момента работя по следващото си самостоятелно парче, което е с работно заглавие „Небесен“ – почти на финалната права е. Много се вълнувам!

След това започвам работа по един дооста нестандартен проект – акустична сесия + госпел хор в пещера, хаха! Надявам се до края на ноември да види бял свят…

Паралелно работя по първия си албум, който искам да издам като независим артист. Мисля да го представя февруари, догодина с голям концерт в столицата. Повече подробности тепърва ще обявявам. В момента с мениджъра ми работим по организацията.

След като реализирам този проект, мисля вече да запиша висше образование. За сега съм фиксирал Codarts, Ротердам, Холандия.

Ако всичко това, което изброих, се навърже така, както си го представям, би било просто прекрасно! Разбира се, подготвен съм за всякакви резки завои. Но според мен винаги трябва да си поставяме цели, по-големи от собствения ни кръгозор, защото това ни изгражда като характери. Винаги може да е трудно, но пък това показва колко силно искаш даденото нещо.

1015 copy

Решението ти да станеш независим артист е доста смело, като се има предвид, че в България винаги ти е нужен гръб, независимо в каква сфера. Как се реши?

Да, наистина да се самопродуцираш в България е смело  решение, поради ред причини (всички знаем какви), но тук става въпрос за моето изкуство и за моят път.

Това, което сме направили за тези 3 години според мен е удачно за една определена възраст. Когато си на 19-20 е окей – всичкото „хахо-хихи“, „ръцете горе“ и т.н., но идва онзи момент,  в който трябва да вдигнеш нивото и да предизвикаш себе си. Преди да реша да напусна „Вирджиния“ имахме готово парче, на което щяхме да снимаме клип.

Политиката на компанията по принцип е доста полезна за определен тип хора, в определено време. Просто аз реших за себе си да развивам твореца в мен.

От тази гледна точка, реших да се махна.

Не е бунт или нещо такова. Просто те си имат едно виждане за работа – аз имам друго и така…

Те бяха отзивчиви и аз поех по своя път. За мен беше ясно, че нещата няма да са същите, и оттук нататък отговорността е на моите плещи. Това вярвам обаче, че е свързано с една зрялост.

Колко е трудно да се самопродуцираш в у нас?

Ами… трудно е, но удовлетворението е много по-голямо. Аз затова обичам музиката и това, което правя сега. Защото започвам да се занимавам с една песен още от идеята за нея и впоследствие я поливам – също като едно цвете – и виждам как расте, как се разлиства. Този процес е неописуем.

С ротациите как стоят нещата ми е понякога доста озадачаващо… Много колеги в бранша ме подкрепят, като разпространяват и излъчват музиката ми, за което съм им безкрайно благодарен! Други пък рязко биха откат, след като започнах да се самопродуцирам, но и в двата случая на какъв принцип работи цялата схема – идея си нямам…Все още не съм разбрал.

Така или иначе за мен преди всичко е важен факта, че в момента следвам сърцето си и правя това, което обичам да правя и ми харесва! Знам, че има хора, които ценят труда ми и това ме насърчава!

Истината е, че милионите гледания и безброй ротации, не могат да ти гарантират, че ще напълниш клуб или концертна зала с платежоспособни хора, които са дошли да те слушат. Присъствал на гигове на супер шано типове, където е имало маса много хора, които се РАЗЦЕПВАТ! И същите тези имат качеството, облика и аудиторията си. Просто не ги дават по телевизията.

И с това искам да кажа, че кое е комерсиално и кое не – дооста е относително… Смисъл, да си на екрана не е нещо лошо, но не е жизнено важният фактор, който трябва да бъде движещата сила да твориш.

1026 copyВ нашата страна, когато си различен от масата, не винаги си добре приет и постоянно си избутван в ъгъла. В българския шоубизнес, ако изобщо има такъв, така ли е?

Не искам да го казвам, но има някаква истина в това твърдение. Хайде, не си запратен в ъгъла и разбира се намираш съмишленици, които харесват уникалността в странността ти, но определено се случва да засечеш и поглед тип „ТОЗ ПЪК!“, хаха!“

Напоследък, между другото, имам наблюдението, че най-позитивно се приема да пееш за слънцето, звездите, лятото и морето.

„Аз и тиии в нощтааа, хванати за ръкааа, летим към вечносттааа…“ Пеят се някакви страшни празнословия и плашещото е, че доста хора се кефят истински и от сърце.

В момента обаче, в който започнеш да използваш малко повече съществителни имена и… край (смее се)!

Да, за да е комерсиална една песен, не може да си крайно вглъбен нарцис. Нужна е някаква адаптация, но не за сметка на това, което си всъщност.

Истинското удовлетворение за един артист, според мен, е когато  хората го харесат и приемат такъв, какъвто е – с всичките му предимства и недостатъци. Ако, бидейки естествен и истински, стане дадено парче комерсиално – супер!

Но иначе защо ще го правиш..?

Защо би деформирал творението си, в страха, че няма да покрие нечии очаквания? Ясно е, че критерият тук е “дай го малко като еди кой си”, “направи го като на еди коя си”…

Съществува тенденцията да копираме западни модели, защото успехът е доста по-сигурен, от колкото да рискуваш и експериментираш с нещо ново, и никому непознато. Но в крайна сметка какво? – Ще достигнеш до хората след 15 промени в продукцията си, но от теб като е останала вече една по-скоро закърпена твоя версия, какво ще им покажеш на тези хора, чието внимание вече си спечелил..? Ще вперят всички поглед в теб, окей. И какво ще им кажеш?

Младите хора могат ли да се развият успешно в България, или трябва да заминат в чужбина дори само, за да научат нещо?

Задължително е според мен да се пътува и обикаля света при всяка една възможност! Просто, за да разшириш мирогледа си, запознавайки се с други култури,  друг начин на мислене, други традиции.

Защото понякога ми се струва, че дори на подсъзнателно ниво, аз лично съм се хващал, повлиян от натрупване на някакви ситуации, да започвам да си мисля, че всичко се върти в този мащаб, което не е така! Пътуването е като отдушник. Всички тревоги и страхове, които се натрупват в битието ни, изчезват в момента, в който излезем от кубчето.

Не е вярно, че в България всичко е невъзможно. Не искам да го вярвам. Точно младите хора могат да променят това. България е една разорана нива и ти, ако просто си иновативен и имаш подхода, можеш да направиш нещо наистина качествено, което да достигне до правилните хора и да намери своето място в техните сърца.

У нас има много читави младежи – много креативни, много дейни. Далеч съм от мисълта за изпростяването на младото поколение. Естествено има го и този елемент, но него винаги го е имало.

Плюс това, тъпанарите винаги са по-напористи и по-нахъсани, докато талантливите творци е по-вероятно да са по-тихи хора, по-интровертни, разкъсани от вътрешни противоречия. Аз лично понякога копнея за увереността на некадърника…

Много често сме склонни да захвърлим някаква идея и да не повярваме в нея, само защото ни е смачкало дадено обстоятелство, а всъщност тази идея може да роди толкова много неща, и да те отведе на места, за които не си и подозирал.  Просто не трябва да сме пасивни.

13872871_10208345359530320_2146521605254584384_n

Това е едно от обвиненията към младите хора – че са апатични към това, което се случва в страната, че са много аполитични. Ти какво мислиш?

Масово младите хора са аполитични, но това не значи, че не им пука. И аз напоследък се чувствам така за жалост. Знаеш ли как ми се живее в една страна, в която с кеф да си платя данъците, с кеф да отида да гласувам за любимата си партия… Естествено това е един доста далечен свят. Политиката тук е пълен цирк, да не говорим, че демокрацията като цяло е доста манипулативно понятие за мен.

И си мисля, че освен да останеш апатичен към политиката, не знам дали има друга алтернатива. Колкото и да пишем статуси във „Фейсбук“, колкото и да се възмущаваме, тя играта си върви. Няма да коментирам колко често се е случвало да има някаква фрапантна новина, в която всички се втренчваме, а всъщност задкулисно да се  прехвърлят милиони.

А защо спряхме да реагираме на проблемите?

И аз спрях да реагирам! Вярвам, че ако хората реагират на позитивните новини повече, това ще доведе до по-цветуща ситуация. Има тенденция да се споделя и коментира само това, от което не сме доволни. А в България се случват и хубави неща.

Ходил ли си на протести?

Да, ходил съм. Цацаров искам да го удуша (смее се)! Нямаме ли правосъдие, всичко отива по дяволите. КАКВО стана и с Бююк? Съдът се е произнесъл, но въпреки това МВР отиват и го екстрадират. Какво става?! Щом самите институции прекрачват толкова безскрупулно закона, какво остава за гражданите? И това е само единичен пример…

И най-смешното е, че всички тези, които пишат против институциите и се възмущават от деянията им, също се случва да се възползват от целият този хаус, за да оттърват кожичката. Като сгафиш е въпрос на достойнство да си понесеш последствията.

Много ме е яд и за всички еврофондове, които се разграбват, и ми е много интересно – като ги няма до няколко години, какво ще правим?

Нашето поколение живее на гърба на своите родители, баби и дядовци, които са се бъхтили здраво. Ама какво ще правят нашите деца? Ще има ли доктори, учители за тях?

1031 copy

Ти каза, че има положителни неща в България. Опиши ми някои от тях.

Имаме най-яката природа на света! Имаме толкова прекрасни места, където можем да намерим мир, покой и да се насладим на Божието творение.

С магистралите можем да се похвалим (смее се), които са постоянно в ремонт. Имахме и много хубаво Черноморие.

Но шегата настрана. България наистина е парченце от Рая, оставено ни даром от Твореца. Трябва да го ценим, да го пазим и да бъдем благодарни, че го имаме.

Какви положителни черти на българското общество може да посочиш?

Българите сме много предани. Силно обичаме и силно мразим – силно чувстваме.

Креативни сме. Напористи сме и наистина работим здраво, за да постигнем целите си.

Вътрешният свят на българина е много ценен. Вярвам, че на духовно ниво българите сме значимо племе и вярвам, че занапред много събития ще тръгнат оттук – като начин на мислене и ценностна система. Има силна духовна енергия, която е положителна на нашите ширини, и е въпрос на избор да я усвоим.

Борбени и търпеливи сме. За второто не знам дали е положително, защото ни се качват на главите.

Българинът е добър човек. Иска да работи и да има мир в неговото семейство.

Липсва ни обединението. Липсват ни лидери, които да вдъхнат вяра. Но тази вяра трябва да е много силна, за да може да излекува раните на разочарование и предателство, създадени в миналото и останали в съзнанието на българския народ.

Вярваш ли, че е положително бъдещето на България?

От нас зависи!

Интервюто взе Любен Спасов

 

 

Реклами

5 години без Ейми Уайнхаус

На днешния ден си спомняме за невероятната джаз изпълнителка – Ейми Уайнхаус. За своите крехки 27 години, тя ни остави уникално наследство като оказа влияние върху нарастването на популярността на жените соло изпълнителки и съживи британската музика. Един от най-запомнящите се гласове остави урок за своите колеги от хайлайфа – какво причинява славата и каква е цената, която трябва да платиш за нея. Ейми почина в съня си през 2011 г. Така изпълнителката влезе в печално известния Клуб 27 – със световни звезди, приключили живота си на тази възраст. В него са и Джими Хендрикс, Джим Морисън, Джанис Джоплин, Кърт Кобейн.

Ейми Уайнхаус започва кариерата си без много очаквания. „Честно казано не вярвам, че ще стана известна. Аз съм просто музикант.“ Талантът й обаче бързо е забелязан от продуцентите и след доброто представяне на първия й албум, Ейми се вдъхновява да напише втори. Back to black е самото доказателство, че Уайнхаус не е звезда-еднодневка, а явление в музиката. Идолите й са някои от най-добрите джаз и соул певци. Сред тях е и живата легенда Тони Бенет, с който правят дует.

amy-winehouse-brits-2007-1376406967-view-1Албумът й Back to Black от 2006 г. достига до шест номинации на награди Грами и печели пет, правейки нов рекорд за най-много спечелени награди Грами от жена в една нощ. На 14 февруари 2007 г. Ейми печели Brit Award за Най-добра британска изпълнителка. Печели Ivor Novello Award три пъти – първата през 2004 за Най-добра съвременна песен (музика и текст) за Stronger than me; втората през 2007 г. отново за Най-добра съвременна песен с Rehab; третата награда Ейми печели през 2008 г. за Най-добра песен (музика и текст) с Love is a losing game.

Въртележката на славата обаче завърта Ейми с бясна скорост, а срещата с бъдещия й съпруг е съдбоносна. Името й рядко се появява в пресата, ако пред него не стои епитетът „проблемна“ и не е придружено с описание на битката й с алкохола и наркотиците, както и на сложните отношения със съпруга й – дребен дилър на име Блейк Фийлдър-Сивил. Любовта им е толкова луда и деструктивна, че скоро Ейми посвещава всички свои изпълнения на него, започва рязко да слабее и все по-често се появява на участия под силното влияние на наркотици и алкохол.

След като любимият й влиза в затвора, родителите на Ейми успяват да я убедят да се лекува от зависимостите си и да стои далеч от него. Няколко години тя се опитва да изчисти тялото и душата си от провалената си връзка и влошеното си здраве. През 2011 г. губи битката и умира в съня си.

Музикалният критик на Daily Telegraph Нийл Макормик си спомня колко съсредоточена е била тя и колко невероятно е пяла по време на запис на дует с Тони Бенет. „Толкова е тъжно. Това е най-трагично погубеният талант, за който се сещам“, добавя той.

Документалният филм за певицата – “Amy” от 2015 г. разказва  за живота, битката й със самата себе си, любовта й към музиката и дава друга гледна точка за това защо се стигна до фаталния край. Вижте трейлъра тук:

Източник:
kanal3.bg
wikipedia.org
Автор: Елена Ангелинина

Тупак е жив!

В съзнанието на мнозина, едно от най-популярните имена в музиката завинаги остава това на Тупак Шакур. За мъжът, превърнал се в легенда, продължава да се говори и до ден днешен. Песните му все още вдъхновяват и карат подрастващите да преоткрият гения на една нелепо погубена изгряваща звезда. Убийство му никога не е разкрито, но и днес, той не е забравен от своите фенове. Жив е в съзнанията на тези, които са успели да се докоснат до неговото творчество.

“Не мога да обясня защо аз блестя, а другите не блестят. Мисля, че всеки блести по различен начин.”

2pac

Лисейн Париш Крукс, по-известен като Тупак Амару Шакур, е роден на 16 юни 1971 г. в Бруклин, Ню Йорк Сити. Израства в Харлем. Майка му Афени Шакур и баща му Били Гарланд са активни членове на партията „Черната пантера“ в Ню Йорк в края на 60-те и началото на 70-те. Тупак се ражда само месец, след като майка му е оправдана по повече от 150 обвинения за „Конспирация срещу правителството на САЩ“ в съдебния случай New York Panther 21. Тупак израства, без да знае, че неговият биологичен баща е жив. Той е кръстен на вожда на инките. Тупак Амару означава „блестяща змия“, а Шакур на арабски означава „благодарен на Бог“.

Първият му пробив в музиката е през 1991 г. като част от групата Digital Underground. През същата година получава признание и за албума си „2Pacalypse Now“. Този албум обаче е и началото на лошата слава на Тупак като водеща фигура в гангстерските войни в хип-хопа, в които се убиват полицаи и се извършва сексуално насилие. През същата година започва и актьорската му кариера с филма „Juice“ (1992 г.). През 1993 г. се снима с Джанет Джексън в „Poetic Justice“. Прави общо 11 роли за киното.

През 1994 г. обаче започват проблемите му със съдебната система. Осъден е на 15 дни затвор за нападение и побой, а през 1995 г. е обвинен в сексуално насилие срещу една от неговите почитателки. Освободен е след 8 месеца в затвора.

maxresdefault

7 септември 1996 г., мързелива лятна вечер в Лас Вегас, хората се разхождат по булеварда, забавляват се. Нищо не подсказва, че именно това ще е нощта, в която хип-хопът ще загуби своя идол. По улицата се движи колона от 15 луксозни автомобила. Най-отпред е черно BMW 7. Зад волана седи шефът на музикалната компания Death Row, Марион Найт. До него е най-успешният му артист – Тупак! Около 23 часа двамата се отправят към „662“, клуба на Найт. Тогава колата им е изтласкана от бял кадилак. Прозвучават изстрели – общо 13 на брой. Два от куршумите улучват Тупак Шакур в гърдите, по един – в ръката и в крака. Рапърът е в смъртна опасност. Всяка секунда е от значение. Но линейката се появява едва половин час по-късно. По пътя към Университетския медицински център, Тупак изпада в кома. Дни наред лекарите се опитват да спасят живота му, но напразно. На 13 септември в 16 часа и 3 минути е обявена смъртта на най-великия рапър в историята. Тогава той е едва на 25 г. Когато Тупак умира, той има по-малко от 100 000 долара в банковата си сметка.

За феновете на Тупак е още по странен фактът, че убиецът му не е идентифициран. Все пак в момента на стрелбата, около Пак има десетки негови приятели. При полицейските разпити обаче, всички те казват, че не могат да опишат извършителя. Според много хора обяснението се крие в закона на улицата – той забранява сътрудничество с властите. „Перем мръсното си бельо сами“ – гласи едно от най-важните правила на рапърите. Вероятно хората на Тупак са искали сами да се справят с убиеца му и са предпочели да мълчат.

По света са продадени над 120 милиона копия от неговите албуми, а само в САЩ – над 41 млн. Списание „Ролинг Стоун“ го определя за 86-ия най-велик музикант на всички времена.

tupac-hologram-coachella

По-голямата част от песните му са издадени след неговата смърт. По време на музикалния фестивал Coachella през 2012 г. Тупак “възкръсна” чрез холограма по време на изпълнението на Dr. Dre и Snoop Dogg. Рапърът Тупак Шакур сякаш оживя на сцената и дори изпълни две парчета – Hail Mary и 2 Americaz Most Wanted. Идеята е била съгласувана с майката на рапъра – Афени Шакур, която е предоставила необходимите материали. Създаването на холограмата е отнело около 4 месеца, като предполагаемата цена е от 100 до 400 хиляди долара. В проекта са участвали компанията на Dr. Dre, студиото за специални ефекти Digital Domain на Джеймс Камерън и две фирми, специализирани в холограмите – AV Concepts и Musion Systems.

Припомнете си за талантливия и дързък рапър с неговите най-ключови цитати:

„Мама винаги ми казваше: Ако не можеш да намериш нещо, за което да живееш, по-добре намери нещо, за което да умреш.“

„Реалността е фалшива. Мечтите са истински.“

„Страхът е по-силен от любовта, не забравяйте това. Страхът е по-силен от любовта и цялата любов, която съм дал, няма да означава нищо, когато дойде страхът.“

„Ти порастваш, ние всички порастваме, всички сме създадени, за да пораснем. Или се развиваш, или изчезваш.“

all-eyez-on-me-poster-1-20160617

От много години слушаме за голям биографичен филм, посветен на краткия, но знаменателен живот на превърналия се в легенда рапър Тупак Шакур. Но в края на миналата година нещата най-накрая се задвижиха и резултатите са налице. Филмът е озаглавен „All Eyez on Me”, режисьор е известният с десетките си музикални клипове на едни от най-големите рап звезди Бени Буум, сценарият е дело на Джереми Хафт и Ед Гонзалес, а в ролята на 2Pac влиза дебютантът Деметриъс Шип Джуниър. В ролите ще видим Данай Гурира като майката на 2Pac, политическата активистка и член на „Черните пантери” Афени Шакур, Джамал Улард като Notorious B.I.G., Стефон Ипшингтън като Puff Daddy, Кат Греъм като Джейда Пинкет, Грейс Гибсън като Фейт Еванс, Доминик Л. Сантана като Шуг Найт, Харолд Хаус Муун като Dr. Dre и други.

Можете да видите първия тийзър от трейлъра тук:


Източници: egmontbulgaria.com
                       wikiquote.org
                       operationkino.net
Автор: Елена Ангелинина

 

Огнян Вълев: Аз живея чрез изкуството!

Огнян Вълев е музикант, роден на 5 октомври 1959 г. в гр. Гоце Делчев. Завършил е Българска Държавна Консерватория, специалност „Китара” в гр. София. Има завършен майсторски клас по камерна музика при проф. Хинес Тутшалт в института за артистична практика Михаелщайн – Германия. Концертирал е в няколко европейски страни. Има реализирани записи в Българското национално радио и Българската национална телевизия. Автор е на учебниците “Методически основи на обучението по китара” и „Свиренето на китара начин на живот – Магията на пръстите”.  Художествен директор е на Международния фестивал на класическата китара “Гоце Делчев” /най-старият китарен фестивал в България/ и Лятна академия за изкуство “Родопска магия”, провеждани всяка година в родния му гр. Гоце Делчев и с. Скребатно. Заради музиката за китара, която е композирал, фестивалите и музикалните академии, които е направил, той е сред най-известните китаристи в България. В момента маестрото работи по философското учение, което той е нарекъл „Музикален орфеизъм”.

IMG_2266

Можете ли да дадете определение за изкуство?

Изкуството е интелектуален продукт на едно общество. Обаче, за да има такъв продукт, обществото трябва да бъде осъзнато. Общността трябва да може да направи едно културно събитие или фестивал. Нужна е задружност. В тази връзка, изкуството е хуманен, човешки продукт. То е нещо, което помага на хората да разберат света около себе си.

От къде черпите своето вдъхновение?

Аз имам нужда да черпя идеи. И това, което правя е да се обърна към света, който ни заобикаля. Непрекъснато го анализирам и същевременно му се наслаждавам. Художниците, например, изследват по много интересен начин света – във форми и цветове. Затова се опитвам да го гледам с очите на художник. Аз съм музикант и много ми помага това, че започнах да се интересувам и от барабани. Във всичко, което ни заобикаля има движение и пулсация. Светът живее в ритъм и това е наистина вдъхновяващо.

IMG_2254

Любим спомен от следването Ви във ВИТИЗ (сегашният НАТФИЗ) ?

Аз и много мои съученици учихме актъорско майсторство като втора специалност. Любими ми бяха лекциите при Крикор Азарян. Ходил съм да гледам работата му в Народния театър „Иван Вазов”. Аз съм фен на този тип изкуство. За мен то винаги е било интересно, от гледна точка на моята работа, тъй като е вид сценично изкуство. Крайният резултат от моята дейност е това, което аз правя на сцената като музикант. Обаче, за да се науча да бъда ефективен, трябва много добре да познавам работата на хората, които се занимават с театър и друг вид изкуство.

Можете ли да си представите живота без изкуство?

Никога не съм можел да си го представя. Смятам, че това е невъзможно. Аз живея чрез изкуството. За мен, то е един инструмент, който помага на хората да превърнат света в близък до себе си.

IMG_2386
Маестро Огнян Вълев изпълнява „Старинна сюита за барокова китара“ на Нощта на музеите в гр. Гоце Делчев

Разкажете ни малко повече за своите нови проекти.

Сега имам два концерта. Единият е участие в Нощта на музеите в гр. Гоце Делчев, където ще изсвиря „Старинна сюита за барокова китара” и моята пиеса – „Силвия”. А на концерта ми в с. Ковачевица, в репертоара ще включа още: „ Любов, кастанети и танго ”, „ Небесно танго ” и „ Танца на мелничаря ”, които са истински музикални шедьоври. Това, което искам да постигна е да разказвам различни истории с китарата. Музикалните фрази са конструирани и затворени в характера на произведението, което свиря. Музикалният език има качествата да въздейства.

IMG_2263

Какви съвети бихте дали на нашите читатели?

Това, което искам да ги посъветвам е винаги да мислят и да откриват важните неща в живота. Да реализират различни творчески проекти. Когато човек търси значимите неща, то той е щастлив. А това е най-важното!

Довършете изречението: България е

България е най-красивата страна на света. За мен България е родното ми място, къщата, семейството и приятелите ми. И всичко онова, което тепърва ще открия.

Снимките и интервюто направи Елена Ангелинина – бивша възпитаничка на школата по китара към читалище „Просвета” с ръководител Огнян Вълев.

Едно различно интервю с Михаела Филева

20160325_215050000_iOS

„Не,не виждам смисъл в това, да повтарям нечия съдба“ – с тези думи започва една от най-популярните песни на Михаела Филева, които я описват идеално.

Звездата й изгря преди 5 години с участието й в музикално риалити, но през това време тя изобщо не се остави на течението и успя да се превърне в една от супер успешните млади изпълнители на българската поп сцена.

Феновете са много, наградите също, но въпреки това Михаела не се  възгордяла, а напротив – здраво стъпила е на земята, с ясна самооценка и виждане какво още иска да постигне.

Срещаме се с нея в столично заведение, като си говорим за бъдещите й проекти, има ли музикална култура българинът и какво е да си от другата страна в един риалити формат.

Прочетете повече „Едно различно интервю с Михаела Филева“