Етикет: Москва

ВИДЕО: Съветската полиция арестува дете – рецитирало „Хамлет“

В центъра на Москва малко момче беше арестувано по особено жесток начин, докато рецитира „Хамлет“. На разпространеното видео се вижда как полицаите, които са на място, започват да го дърпат и влачат към полицейската кола.

2-d0b0d180d0b5d181d182-d0bdd0b0-d0b4d0b5d182d0b5-d0b2-d0bcd0bed181d0bad0b2d0b0.png

Намесват се родителите му, но това не помага. Детето е вкарано в полицейската кола и отведено в районното управление „Арбат“.

Видео от тази случка бе разпространено в социалните мрежи и предизвика гнева и на руснаци, и на хора по целия свят.

Сайтът на радио „Свобода“ съобщи, че полицаите са се опитали да подведат под отговорност родителите на момчето, съобщи „Клуб Z“.

Всичко започнало така:

Момчето е на разходка с приятелка на семейството. Тя седяла на пейката с книга в ръка. Детето пък започнало да рецитира на висок глас. Внезапно се приближила полицейска кола и детето било вкарано вътре – без никакво обяснение. Подробностите разказал пред медиите бащата на момчето Иля Скавронски. Той уточнява изрично, че детето му не е просило.

„Той се занимава с театър. За него изявата на улицата е борба срещу притеснителността му“.

Скавронски разказва, че жената е преживяла нервен срив, след като един от полицаите ги заплашил да ги подведе под отговорност за нападение над органите на реда. Полицаите твърдят, че са задържали детето заради просия, а бащата – за обида на полицай.

Късно през нощта на петък срещу събота семейството е било освободено.

Упълномощената от президента на Русия да съблюдава правата на децата Анна Кузнецова обяви, че ще се заеме със случая. Ръководството на полицията в Москва е поело ангажимент пред нея да извърши проверка.

Адвокатите на семейството обявиха, че ще подадат жалба срещу действията на полицията.

Реклами

Западът подценява заплахите за България, но ние трябва да си помогнем сами

Прочетете повече „Западът подценява заплахите за България, но ние трябва да си помогнем сами“

Огромен пожар в Москва: 16 души загинаха

И днес в световен мащаб инцидентите не спират, като отново има невинни жертви.

В пожар, обхванал склад на Алтуфиевското шосе в Москва, са загинали 16 души и четирима са ранени, предават руските агенции, цитирайки информация, огласена от министерството на извънредните ситуации.

Пламъците, обхванали склада на Алтуфиевското шосе, вече са потушени, допълва ТАСС, цитирани от БГНЕС.

При гасенето на стихията пожарникарите открили помещение, отрязано от огъня. След като съборили стената, те намерили вътре 16-те жертви, уточнява пресслужбата на министерството на извънредните ситуации.

По предварителни данни всички жертви са гастарбайтери, които работели и живеели в склада. Самоличността им засега не е установена.

Реакцията на институциите е била мигновенна, но за съжаление пожарът е бил прекалено голям. Пожарникарите участвали в борбата с огъня са били 140, като са спасили 12 души.

Следствието разглежда няколко версии за възникване на огъня в това число битова и техническа.

Манол Глишев за издигнатата кандидатура на АБВ и БСП: Радев е неизбираем кандидат

Поетът, граждански активист и културен журналист Манол Глишев отговаря на въпросите на „Гласът на младите хора” относно предстоящите президентски избори.

Как ще коментираш решението на АБВ и БСП от днес да издигнат бившият шеф на ВВС ген. Румен Радев за обща кандидатура за президент на двете партии?

Има две възможности: или Нинова и Първанов наистина си вярват, или просто се опитват да помогнат на Борисов да спечели президентските избори. Ако си вярват, значи открито работят против членството на България в НАТО, защото Радев открито заяви, че е противник на Северноатлантическия пакт. Ако пък се опитват да помогнат на Борисов с тази очевидно абсурдна кандидатура, значи между двете формално леви партии и формално дясната партия на министър-председателя има много дълбоко разбирателство за това как ще продължи преразпределянето на националната баница. И двата сценария са еднакво тревожни, но и в двата случая Румен Радев най-вероятно няма да стане президент. Той е неизбираем. Излязъл е направо от седемдесетте години.

Липса на силни кадри или популизъм се цели с този избор?

Ако е популизъм, той е много зле прицелен. Радев изглежда като лош спомен от миналото. Прилича на офицер от Варшавския договор и се държи като такъв. Не вярвам комбинативните умове на Първанов и Нинова да не са отчели това. Така че да, тази кандидатура може по-скоро да се дължи на липса на силни кадри, защото самата Нинова е човек без свое присъствие, а Първанов вече просто няма конституционното правото да се кандидатира, без значение дали ще го признае или не. Всъщност самата кандидатура на Радев е вид мълчаливо, чисто фактическо признание, че Първанов не храни излишни надежди. Разбира се, съществува и възможността двете открито путинистки партии просто да са паникьосани и да бързат. Не е изключено Москва да изисква действия от тях. А те просто нямат на кого да се спрат. Овчаров? Румен Петков? Михо Михов? Станишев? Миков? Двете червени формации разполагат с множество компрометирани лидери, но нямат нито едно популярно лице. В този смисъл Радев е приемлив за Първанов и Нинова, защото появата му свидетелства за лоялност към Путин. Други резултати обаче не могат да произлязат.

Първанов обяви: „Вярвам, че генерал Радев ще е по-добър президент“. Самият Първанов добър президент ли беше?

Добър, но само за Русия. Първанов искаше да прави „голям шлем” (проект, който сякаш Борисов се опитва да поднови). Като президент, агентът „Гоце” попадна в тотална международна изолация, приемаха го само не особено важни за България страни от Средния Изток, бивши съветски републики. Позитивите на президентските му години се изчерпват с факта, че той е висок и носи костюми по мярка. Можеше да бъде сбъркан с някого от охраната си.

Ще се обедини ли дясното за обща президентска кандидатура?

„Дясното” ли? Какво „дясно”? Политическа десница в България вмомента не съществува. Партията на Борисов в никакъв случай не е дясна, защото нейните служители, като започнем с Цецка Цачева, гледат на т. нар. „държавност” като на свещена (и дойна) крава. Десният човек разчита на себе си, а не на държавата. В т. нар. „народно” събрание няма хора, които да разчитат на себе си, а камо ли на морал, религия, съвест, способности или принципи. Така че да оставим тези клишета за „дясното”. Има псевдодясна мафия, въплъщавана най-добре от ГЕРБ. Около псевдодясната мафия гравитират и повечето незначителни функционери на бившия „реформаторски” блок. Има и псевдолява мафия, въплътена едновременно от АБВ, БСП, ДПС, Атака и НФСБ. Има и още няколко пост-барековски депутати като прочутата с изисканата си мисъл Ана Баракова, които могат да бъдат част от каквато мафия поискаш. Псевдоцентристка, да речем? В този смисъл е доста вероятно успешният кандидат на псевдодясната мафия да бъде някой човечец, посочен от Борисов. Не ми се вярва да е самият той, защото не би напуснал кормилото на изпълнителната власт заради пост, носещ най-вече морална тежест. Все пак един министър-председател на парламентарно-бананова „държава” има повече възможности да проследи процеса на ограбване на обществото в сравнение с президента й. Така че допускам, щото накрая Борисов ще си хареса за кандидат-президент някоя относително незначителна личност, от чийто възход не се бои, и ще обяви това за подвиг на всепобедното „дясно”.

В предишното си интервю за нас ти каза, че има институционален тормоз срещу теб и членовете на Движение обществен натиск, на което си съпредседател. Продължава ли той?

Както и преди, ще ти отговоря, че това са доста смешни опити от страна на т. нар. „прокуратура” и т. нар. „полиция” да притеснят сериозни граждански активисти. В момента срещу членове на нашето движение все още има опити за институционално сплашване, но за нас  това вече стана скучно всекидневие и се отнасяме с присмех към безпомощното губене на време, с което доблестната стража неубедително се опитва да си оправдае хляба. Не е тайна, че и аз, и приятелите ми открито се подиграваме с крайната липса на професионализъм и с политическия слугинаж, в който т.нар. „органи” живуркат. Вместо да гонят истински престъпници, милиционерите и чиновниците някак плахо се опитват да досаждат на политически осъзнали се граждани. За тези казионни хорица мисля като за мравки в кухнята си. Те все още имат някакви – намаляващи – остатъци от фактическа власт, но отдавна нямат нито легитимност, нито авторитет. Да не говоря, че не будят никакъв респект, а само съжаление.

Интервю на Веселин Диманов
Снимка: Емил Георгиев

 

Срещата на диктаторите – Ердоган и Путин

Колкото и да има напрежение между Русия и Турция, техните президенти никога няма да си влошат напълно отношенията. Просто те са толкова еднакви в начина си на управление на народа, че сме сигурни, че тайно даже си симпатизират.

И няма как да е друго яче – двама дикатори, които обичат властта.

Какво по-хубаво приятелство от това?

Днес една от основните новини е, че двамата лидери ще се срещнат за първи път от ноември 2015 г. насам. За последен път те се видяха на срещата на Г-20 в турския курорт Ангалия.

Това е първата среща на двамата в последните месеци, които Анкара и Москва прекараха в обтегнати отношения заради свалянето на руски самолет от турската армия през ноември.

Тази среща определено ще е интересна, заради това, което ще си кажат двамата.

Все пак да не забравяме, че след неуспешния опит за преврат срещу Ердоган на 15 юли Путин лично му се обади и го подкрепи срещу метежниците. И наистина в момента отношенията между двете страни са идеални.

Нас лично обаче ни гложди въпросът: Докога?

Когато Москва и Анкара се карат …

Преди сдобряването между Путин и Ердоган прехвръкнаха неведнъж искри. Всичко започна на 24 ноември 2015 г., когато турски изтребители свалиха руски бомбардировач близо до границата със Сирия.

Путин поиска извинение от Ердоган. Турският президент обаче отговори следното:

„Аз мисля, че ако има някоя държава да се извинява, това не е нашата. Този, който трябва да се извинява, е единствено този, който е нарушил въздушното ни пространство. Нашите пилоти са си свършили работата по опазване на границата.“

След това турският президент на няколко пъти предупреди колегата си да не си играе с огъня. Това бе в отговор на руската заплаха да наложи икономически санкции срещу Турция.

Накрая двете страни си размениха взаимни обвинения, че купуват петрол от територии в Ирак и Сирия, контролирани от „Даеш“ („Ислямска държава“).

Първо Путин обвини за това Турция. В отговор Ердоган заяви, че Анкара разполага с данни на САЩ, че руски компании и „Даеш“ продават петрол на Сирия.

Подобряване на отношенията

Всичко започна с подаване на ръка от страна Ердоган.

По принцип безкрупулният и не особено мил президент реши, че не иска Русия срещу себе си и през юни се извини с писмо на Путин за сваления самолет.

Последва телефонен разговор между държавните глави на двете страни, след което Владимир Путин отмени забраната за туристически посещения на Турция. Този жест също си е събитие.

Двама диктатори стоплят отношения. Падат забрани. А обществото просто изпълнява и се надява този, който го управлява да е в добро настроение, за да може да отиде на почивка, където си поиска.

Какво ще си говорят на тази среща?

Двамата президенти ще обсъдят въпросите за отмяна на руското ембарго за внос на турски хранителни продукти, възобновяване на чартърните полети, проекта за газопровод „Турски поток“ и за АЕЦ „Аккую“, уреждането на сирийската криза, борбата с тероризма и други теми.

Владимир Путин и Реджеп Тайип Ердоган ще разговарят насаме, след което срещата им ще продължи с работна закуска с участието на министри и пресконференция.

Денят ще завърши с разговори за представители на деловите среди на двете страни, като сред тях е предвидено да бъде ръководителят на „Газпром“ Алексей Милер.

Модерните диктатори

Ердоган и Путин определено имат много общо. Затова няма как и постоянно да са в лоши отношения. Много световни медии ги определят като женена двойка, която се кара, но не се и развежда.

Те двамата наистина са двойка, но определено са двойка диктатори.

Които имат сходно управление и искат да си помагат един на друг.

Когато са един срешу друг хвърчат искри и забрани. Когато са заедно – си звънят по телефона и се подрепят в трудните моменти.

От всичко това обаче страда обществото. Общетвото, което е средство за победа, но никога то не печели нищо.

 

Московският „Студентски град“ = малък ад!

Всеки, който е живял в Студентски град в София може да разкаже милион истории за живота там. Условията в общежитията, мизерията, улиците и всички други оплаквания, които сме слушали.

Но определено дори студентите в София може да съчувстват на колегите си от Москва.

Екранна снимка (71)

Как протича животът на студентите в руските общежития в Москва? Това искаме да ви покажем сега!

Прочетете повече „Московският „Студентски град“ = малък ад!“