Етикет: Медии

Какво е да си главен редактор на една от най-влиятелните медии в България – интервю с Борислав Зюмбюлев

Прочетете повече „Какво е да си главен редактор на една от най-влиятелните медии в България – интервю с Борислав Зюмбюлев“

Реклами

Цензура ли? Нарича се медиен комфорт

Скандалите около Нова ТВ и Васил Иванов и спирането на „Шоуто на Слави“ за втори пореден път отварят една тема за свободата на словото в България, която се дъвче от години, но промяна няма.

Васил Иванов обвинява бившия си работодател по възможно най-грозния начин, а Слави Трифонов се възползва от това и вдига акциите си като борител за свобода на словото.

Истината обаче е съвсем проста: „Свободата на словото я дава и отнема на първо място самият журналист“. Автор на този вдъхоновяващ цитат е Петя Владимирова журналист на „Дневник“. 

Примерите, че казаното от Петя важи с пълна сила в България може да се види в отразяването от страна на телевизиите на личностите на Бойко Борисов и Делян Пеевски.

Единият ще е премиер за трети пореден път, другия е един успял млад бизнесмен, а третия има за цел да ги пази. Общото между тях, е че постигат целите си заедно. Те са като скачени съдове. Буквално няма какво да ги бутне, защото те могат да си позволят да си купят най-важното в днешно време:

МЕДИЕН КОМФОРТ!

През последните години България се свлече от 35 до 113 място в ранглистата за свободата на печата и независимо, че е член на ЕС, остава след страни като Украйна, Косово и Уганда.

Журналистите в България често пъти са подложени на ограничения в своята работа в резултат от силния политически или икономически натиск. Оцеляването на много медии зависи от финансовите помощи, чрез които правителството директно въздейства върху публикациите, като ги раздава само на добронамерени медии. Голяма част от тези пари идват от фондовете на ЕС, както наскоро по убедителен начин доказа в свой доклад Югоизточноевропейската медийна организация SEEMO.

Организацията твърди, че между 2007 и 2012 година по непрозрачен начин са били раздадени 3,6 милиона евро само на печатни издания, като медиите са се отплащали с проправителствени публикации. 

Няма да питам колко пъти екипите на Нова и БТВ са подминавали определени теми, за които се смята, че могат да навредят на политическия елит.

Само ще дам примери:

Бойко Борисов и досието му в Държавна сигурност, за което толкова упорито медиите мълчат и не искат да разследват.  Разкритията около спорното минало на лидера на ГЕРБ и бъдещ премиер на страната Бойко Борисов предизвикват интерес и в западните медии, но в България телевизиите продължават да мълчат по темата. След разкритията на „Биволъ“ по темата излезе и обширен анализ френският консервативен вестник „Фигаро“ пише за скандалните разкрития за „Агент Буда, който стана премиер“.

До ден днешен обаче двете най-гледани телевизии, които днес говорят за свобода на словото не искат да разследват по темата. Или по-скоро няКОЙ си плаща, за да не се случва това.

За приватизацията на „Булгартабак“ и скандалните разкрития, че дистрибуторите  на Булгартабак са извън закона и са разследвани за контрабанда, пране на пари и финансиране на терористични организации.

Другият пример е изнесените записи между Румяна Ченалова, Владимира Янева и адв. Мондешки, от които се потвърждават зависимостите между Бойко Борисов, Сотир Цацаров и Делян Пеевски.

Истинността на записите никога няма да бъде проверена, защото главният прокурор е Сотир Цацаров, а него Бойко си го избра. Това твърди Румяна Ченалова.

И по този случай телевизиите мълчат, дори и след международно признание. 

За скандалните обръчи от фирми, които на 21-годишна възраст, благодарение на семейните си връзки, Пеевски натрупа. За уникалната за цял свят кариера в правителствения апарат, като успоредно с това името му е забъркано в редица скандали за лично обогатяване и злоупотреба с власт. Номинацията му за шеф на тайните служби през юни 2013 г., която предизвика многомесечни масови протести срещу правителството.

И много, много други. 

Телевизиите, които днес се бият, че са свободни не направиха абсолютно нищо, за да спрат Делян Пеевски да влезе в отново политиката.

Не направиха нищо, за да намерят виновниците за фалита на КТБ, дори размиха до толкова информацията по темата, че е трудно вече да намериш обективната истина.

Уважаеми, колеги няма да се сърдите на хората, че не ви вярват. Вие сами сте си виновни. Между другото в завод на Кирил Домусчиев загинаха двама човека преди две седмици. Кога ще споменете нещо по тази тема?

 

На ЖИВО: Слави Трифонов и Васил Иванов

Снощи изданието на „Шоуто на Слави“ с участието на разследващия журналист Васил Иванов, който днес напусна Нова тв, не бе излъчено.

Вместо това БТВ пусна запис на старо предаване от шоуто. „Планираният за днес епизод няма да бъде излъчен, поради несъответствие със стандартите за тв съдържание.“ Този надпис се появи по време на повторението на старото шоу.

Екипът на шоуто утре ще даде пресконференция, на която ще излъчи предаването с участието на журналиста.

ГЛЕДАЙТЕ НА ЖИВО

Васил Иванов обяви вчера, че напуска Нова тв заради цензура. От месеци неговите разследвания били спирани. 

„Предвиденият за тази вечер епизод няма да бъде излъчен, поради несъответствие на съдържанието му със стандартите за редакционно съдържание. bTV счита, че представянето на едностранна позиция противоречи на етичните стандарти и на  добросъвестнотта. bTV стои твърдо зад спазването на законодателната рамка в страната и високоетичните стандарти“, се казва в писмото на телевизията.

Минути по-късно Слави Трифонов също изпрати писмо с обяснение за спиране на предаването си. Ето и пълният му текст без редакторска намеса:

Уважаеми колеги журналисти,
тази вечер моето шоу беше спряно. Беше спряно отново. Този път причината е следната: на гости ми беше разследващият журналист от Нова телевизия Васил Иванов.

В предаването той разкри изключително гнусни и скандални случаи на цензура и корупция, подкрепени с факти и записи. Тъй като предаването е на запис, още преди това получих писмо от мениджмънта на БиТиВи да не интервюирам Васил Иванов.

Аз не се съобразих с това искане. Реализирах предаването, защото смятам, че истината и моралът са по-важни от всичко. Интервюирах Васил Иванов, след това получих отново писмо от БиТиВи, в което те искат да махна интервюто. Аз отново не се съгласих и предаването беше спряно.

За да научите цялата истина, заповядайте утре на нашата пресконференция, на която ще присъства и Васил Иванов. Часът и мястото ще ви съобщим допълнително.

Вярвам, че истината и свободата на словото са важни не само за нас, а и за вас.

 

Медиите и институциите са абдикирали, а Борисов е единственият източник на информация – какво искате от тази държава?

zx620y348_2196340

За нея колегите казват: „Тя е от онази в последно време рядко срещана порода журналисти, които много, ама много обичат работата си и я вършат със страст и решителност.“ 

Нещото, което на нас ни направи впечатление е свободата, с която говори Полина, чувството за хумор и професионалният подход.

Вижте какво сподели с нас Полина Паунова:

img_3629

Полина Паунова сега?

Журналист.  Много е глупаво журналистът да бъде в центъра на вниманието, затова и подобни въпроси са ми странни. Работата на журналиста е да насочва вниманието, а не да се кичи с него.

Да започнем разговора от последното интервю на Цветан Василев – защо според теб прокуратурата не взе под внимание твърденията, които бяха изнесени от него, въпреки че с тях се потвърждават много от разследванията по темите КТБ и Булгартабак?

Отговорът е прост – защото ги доказва.

Затова не го взеха предвид. Прокуратурата може да вземе предвид всяка една тъпотия, съжалявам за грубия език. Но – всяка една глупост може да представлява за прокуратурата, стига тя да е подадена от правилния човек.  Като пример – ако помните как прокуратурата разследваше заговор за убийството на Пеевски.

Колкото до интервюто – Цветан Василев говореше с факти, така обилни за първи път, защото имайте предвид, до този момент той даде доста интервюта, но нито едно от тях не съдържаше толкова имена и факти, колкото последното. Това интервю, разбира се, е много добре премислено. След като го прочете човек се вижда целта му – да се отърси по някакъв начин, или да се отличи от бившите си вече съдружници. Ние нямаме съмнение, че той е бил част от цялата тази ситуация и това, че той няма да се саморазкрие като – „и аз бях във всичко това“. Затова е необходимо да се чете с необходимата скептичност или съмнение, както искате – така го наречете.

Та… когато излезе интервюто, това беше един много добър тест – да проверим дали фактите, които до този момент са изговорени, са верни. С отказа от проверка на твърденията на Василев и имената, които той разкрива – защото той говори за конкретни личности, за хора от службите, всъщност прокуратурата потвърди това, което е казал самият той.

Едва ли има човек в България, който може да се усъмни в това. И пак отварям скоба – говорим през цялото време с уговорката, че Цветан Василев не е сълза от еднорог. Думите му трябва със сигурност да бъдат поставяни под съмнение, но, за да знаем кое е вярно, кое не е вярно, преувеличава ли, прикрива ли, какво преувеличава, кого прикрива, в какво да се съмняваме, и какво да приемаме като база, на която да стъпят разследвания (в това число и журналистически), трябва да има някакви институции в тази държава, на които гражданите да имат доверие.

Но пък я погледнете от друга гледна точка – ако от държавното обвинение бяха съобщили, че ще проверят думите на Василев, а след това излязат и кажат, че няма нищо вярно в тях – дали някой щеше да повярва на това?

Тоест, институциите в тази страна са до такава степен делегитимирани, че каквото и да направят или кажат, всъщност значение няма. Затова и живеем в слухове, тъй като няма кой да ги потвърждава, за да станат факти, или да ги разсее, за да е ясно, че са лъжи. Така че… налага ни се да се ориентираме сами в слуховете и да се опитваме да ги дешифрираме.

Като заговорихме за прокуратура – каква е ролята според теб на Сотир Цацаров в тази цялата схема – можем ли да кажем, че той се опитва да прикрие фактите, или играе ролята на защитник на правото? Тъй като, както видяхме, бившият правосъден министър Христо Иванов също настояваше активно за проверка на твърденията, но в един момент излезе главният прокурор и каза, че няма да се занимават с това…

Не мога да кажа каква е ролята на Сотир Цацаров, защото това би било присъда.  И аз, и вие можем да се ориентираме по публично достъпната информация, или по слуховете. А публично достъпната информация по темата „Цацаров“  започва с онова прословуто изречение „Ти си го избра“.

Имаме един запис, който казва че Борисов си го е избрал, и едни действия, които показват, че това, ако не 100% вярно – то поне е силно вероятно. Видимо е, че прокуратурата има фаворити, любими хора, и врагове. Фаворитите не са разследвани, дори напротив – разследват се мними поръчения за убийствата им, например.

Цацаров до този  момент не е доказал по никакъв начин в публичното пространство, че иска да управлява една реформирана, модернизирана институция, която да не е от посттоталитарен тип.

В България прокуратурата е постсоциалистическа. Тя има всички белези, за да я определим като такава, защото е институция – силно централизирана.

Това не е мое заключение. Това е заключение на Веницианската комисия.

А тук ще цитирам и едно интервю на адвокат Даниела Доковска – прокуратурата представлява артериите на властта в България. Като се напаснат тези пъзел-парчета, ясна ли е ролята на Цацаров?

Вярваш ли в тайната власт, имам предвид масонските ложи и лобито им над политическите решения?  Както видяхме – законопроектът, който трябваше да ги разкрие, отново беше променен в тяхна полза.

Виж, това не е мистичен и задкулисен свят, в който едни хора, преоблечени по карнавален начин взимат решения. Трябва да излезем от тази теория на конспирацията.

Много по-просто изглеждат нещата.

Давам пример – дали ще говорим за ловна дружинка, или ще говорим за масонска организация, в която някакви чичовци се събират – няма голяма разлика. На практика това са неформални контакти. Или иначе казано – едно ядене и пиене (защото дълбоко подозирам, че побалканчените масони правят основно това заедно) да „опрощава грехове“.

И, за да не звучи патетично това с греховете – това са зависимости, взаимни услуги. И тези „услугвания“ варират от това да звъннеш по телефона, когато те спре КАТ и стигат до там, когато те разследват , пак да звъннеш по телефона.

Министър може да се обади на съдия, депутат може да се обади на прокурор… Затова не е допустимо магистрати да членуват в тайни организации.

Не става дума наистина за илюминати, масони, кеймтрейлс и прочие. Става дума за облаги, които едни хора консумират от познанството си един с друг. На колкото по-високо ниво са хората, които се събират тайно, на толкова по-високо равнище са договорките, които те постигат.

Най-просто казано – обвиване в мистика на шуробаджанащината.

Според теб има ли пряка зависимост между трите вида власти в България?

Има пряка зависимост и тя е в парите. Дори между четирите вида власти, ако сложим и журналистиката, те са обединителният фактор. Дори самият Цветан Василев го казва в интервюто си. Там твърди, че няма едър бизнесмен, който да не се отчита пред партии.

Отчитането означава, че не става дума дори за еднократно даване на пари. Отчитането означава, че си плащаш един вид „наем“. И ако такова е положението за едрия бизнес, представете си какво е то за дребния бизнес. Когато си бизнесмен например в Кърджали, трябва да се отчиташ на местните управници.

Става дума за мащаб.  Местните медии те покриват, когато се отчиташ в Кърджали, но пък същото се случва и на национално ниво.

Преди време се опитах да направя едно проучване колко са зависими регионалните медии, тоест – какво пречи на работата на регионалния журналист. Това, което връзва ръцете на колегите в страната, е същото, което връзва и нашите ръце тук.

Само че там е два пъти по-гадно, защото мащабът е по-малък. Т.е. на дребно е.  Там месният общински съветник държи сайт, друг общински съветник от различна партия държи вестник и са разделени на лагери. Бизнесът също е разделен на лагери по места. Тоест партията Х протектира Пешо, който има птицекланница например, а партия У протектира някоя строителна фирма. Медиите, свързани с париите Х и У пазят хем партиите, хем в едната медията рекламира птицкланница, а в другата – строителна фирма.

Всяко едно нещо, което ви се струва смущаващо в обществено-политическия живот, което е видимо, го има в умален мащаб в различните населени места.

След като заговорихме за журналистика, каква е медийната среда в България? Ето като пример можем да дадем казуса с Лили Маринкова и скандалното  ѝ уволнение, както и решението на фондацията „Радостина Константинова“ да не връчва наградите на „Биволъ“.

Ако се върнем назад и стигнем до 2013 година със скандалното назначаването на Пеевски в ДАНС и след първоначалното общо възмущение, помните – последваха безрадостни дълги дни на протести. Бяха свързани с медийна пропаганда, с атаки срещу хората, които искаха нормализация в държавата. Това противопоставяне се натрупваше и натрупваше, тлееше и клокочеше, за да се превърне един ден от дълбока разделителна линия  в лагери на едните, и лагери на другите.

Освен че в обществен план се разделихме на лагери като агитки на футболни отбори, същото се случи и в журналистиката. Ние се превърнахме във фенове, или в анти фенове. Изчезна голяма част от критичността, появиха се едни „наши „и „ваши“, и тук не правя изключение сред никого. Появиха се  по-приемливи и по-малко приемливи (според критериите на всеки лагер), което убива журналистиката генерално и журналистите един по един.

За да бъдеш журналист, трябва да бъдеш критичен, тоест – не трябва да си губиш способността да се съмняваш във всичко.

Когато си фен това изключва съмнението. От тази гледна точка 2013 година и следващата 2014 година, когато се разви тази „фенщина“ в обществото, са преломни за качеството на журналистиката в България. Всъщност тогава се разкриха доста зависимости – печатните медии започнаха да изчезват все повече и повече, авторитетни български медии доскоро, започнаха да публикуват материали под псевдоними за важни политически събития. Говоря за в. „Труд“, който всеки божи ден докато Христо Иванов беше министър на правосъдието, публикуваше анализи от никому неизвестен журналист срещу правосъдната реформа.  Накрая Блъсков излезе и каза, че под въпросния псевдоним се криел лично той. Това е доста нагледен пример за случващото се.

Какво да кажем повече…

И сега отиваме към Лили Маринкова.

Тя не е от никого, ако мога да се изразя така. Тя е от тези журналисти, които успяха да се запазят еднакво критични и към единия, и към другия лагер. Затова Лили Маринкова спря да е модерна. Агитките си създават свои модни тенденции. Лили Маринкова не се вписа в нито една от тях. Това не е тъга за нея, а е похвала. Но е тъга за обществото. По тази причина никой не я защити.

Най-добро сравнение може да се направи с Волгин и свалянето на предаването му „Деконструкция“. Той продължава да е в ефир – води „12+3“, но получи огромна подкрепа за свалянето на „Деконструкция“. Помните протестите пред БНР, на тях присъстваха функционери и на БСП. Ето това казвам – агитката си подкрепи агиткаджията. Това при положение, че Волгин не бе свален от ефир.

Лили Маринкова беше свалена от ефир и не се случи такова нещо, просто защото няма агитка.

Много малко действащи колеги се подписахме в подписката за подкрепа на Лили Маринкова. В тази подписка има сравнително малко журналисти. Това, че гилдията не се включи активно, говори само едно – вече няма гилдия.

Как ще коментираш невръчването на награда на „Биволъ“ за техни разследвания по темата „Сараите на Доган“?

Тук отговорът ще бъде горе-долу същият. Блъсков излезе от Фондация „Радостина Константинова“. Това не доведе до връчване на наградата, но именно този факт, че „Биволъ“ нямат награда за разследванията си, до голяма степен потвърждава истинността на тези текстове.

Живеем във времена, където отрицанието всъщност е потвърждение.

А това по-добре, или по-зле е за обществото?

Естествено, че е по-зле, защото как предлагате това общество да се ориентира? В момента фактите сами по себе си нямат стойност, защото няма кой да се занимава с тях. Нямаме журналистика, която да ги чопли, нямаме институции, които да ги разследват, когато се налага, нямаме адекватни партии, които да ги обясняват.

За жалост в България отдавна не се говори за политики. Няма идеологически сблъсък. А като няма тези неща – няма здрава основа.

Когато партийната система е пред срив, журналистиката е във фактически срив, а съдът е подчинен на прокуратурата – няма как обществото да разбере какво се случва, защото нищо не си е на мястото.

От 2009 година, с идването на власт на ГЕРБ, се зароди една нова тенденция и това е, че в държавата има само един източник на информация – и това е Бойко Борисов.

Преди това имаше вътрешнополитически живот – имаше идеологически спорове, различни аргументи, а сега няма нищо. Когато липсва вътрешнополитическият сблъсък, няма как да има междупартиен сблъсък. Журналистите също лесно се дадохме. И, ето че това е омагьосан кръг – нямаш факти, имаш само изказвания на Борисов, нямаш критичност, нямаш институционалност. Ориентирането в обществените отношения трябва да се случва пипнешком, а нормалният човек не се вдава чак толкова в това.

Как ще коментираш факта, че много често в България медиите са използвани за отвличане на вниманието? Добър пример е това, когато пред „Биволъ“ министър Бъчварова потвърди, че Георги Костов е бил на тайна вечеря в Поморие, на една маса с мафията и веднага след това стана скандалът с Вежди Рашидов, и всички насочиха вниманието си натам.

Много често сме свидетели на такова замаскиране на очите, но понякога наистина е съвпадение.

Вежди Рашидов не е интелектуалец. Както за един неинтелтуалец е присъщо да се бие с катаджия на пътя, така той задръства ефира с думи. Този неинтелектуалец си е позволил да направи забележка на колега, доста груба, и ние всички се хващаме за това, защото не можем да се хванем за реалните неща, които пречат на журналистите в България да работят.

Защото, ако колегията се хване за по-дълбочинните проблеми, половината колеги ще останат без работа.

Ние като журналисти сме много обидени, че нямаме свобода на словото, но не можем да го кажем, точно защото нямаме тази свобода. И когато ни се появи такъв повод, като този с Рашидов, който е толкова очеизваден, че няма как да не се реагира, ние се хващаме за него като удавник за сламка. Защото в тази ситуация бунтът е лесен. Много е лесно да се съпротивляваш на официално казани думи, защото тогава няма голяма заплаха. А, за да се стигне дотам, че Рашидов да си позволи да ги каже, журналистиката е била унижавана по безброй други начини, срещу които бунт не е имало.

И не говоря само за журналистиката. Виждате какво става в съда.

Случаят със съдия Мирослава Тодорова преди години също е показателен. Когато в ръцете на Цветанов беше целият репресивен апарат, тогава само, Съюзът на съдиите, под ръководството на съдия Тодорова, успяваше да каже нещата, които си мислим всички, при това да ги каже официално и видяхте какво последва – уволнение.

Какво мислиш за предстоящите президентски избори? ГЕРБ все още нямат кандидат…

Според мен най-хубаво е ГЕРБ да си кажат кандидата след изборите. Чиста работа! Така ще може да си го посочат и да се приключи. Специално за мен в тези избори са много по-интересни кандидатите тип Жорж Ганчев, Радо Шишарката от т.нар. сериозни кандидати.

Защото тези по-различни кандидати са със същото в обществото влияние като това на сериозните. Единствената разлика е, че смешните, маргиналните кандидати нямат зад гърба си Пеевски или Цветанов. Ако ги имаха зад гърба си, 300% някой от тях щеше да стане президент.

Мислиш ли, че Борисов ще се кандидатира?

В момента е време, в което каквото и да каже човек, все ще е вярно. Аз смятам, че Борисов не желае да бъде президент, защото реалната власт не се намира в президентството. А и, ако той стане президент, трябва да се откаже да бъде партиен лидер, което означава, че трябва да си упражнява властта в партията през ръка. А колкото и да е силен, по този начин се управлява много по-трудно. Борисов ще се кандидатира, само ако се налага. Ако няма външна сила, той няма да го направи, защото на този етап това не му е необходимо.

Самият отказ на Росен Плевнеливе да се кандидатира за втори мандат, въпреки подкрепата от десни организации, на какво се дължи?

Не съм сигурна дали Росен Плевнелиев не искаше да бъде президент. Не знам какво доведе до този момент. Ако си спомняте, той беше казал, че ще обяви дали ще се кандидатира отново юни месец, а го направи доста по-рано. Не знам дали беше накаран да направи това, или този ход е негово лично решение. Изглеждаше ми по-скоро като кризисен ход, който не бе плод на твърда лична убеденост, а трябваше да направи поради външна намеса.

Наред с достойнствата на Плевнелиев трябва да си дадем сметка, че той позволяваше в целия си мандат вмешателство от страна на Борисов.  Наистина на няколко пъти президентът се опълчи на властта в полза на гражданите, но забележи – това се случваше, когато властта не бе ГЕРБ. Плевнелиев беше много труден за решения срещу ГЕРБ и много лесен за решения срещу Орешарски. Това е човек, който излезе и в интервю за чужда телевизия и обяви – „Аз съм от ГЕРБ“. В което няма кой знае колко лошо, защото той беше избран от тази партия, но смелостта на Плевнелиев срещу Орешарски не може да се сравнява с тази срещу Борисов.

Защо стигаме до време, в което проблемите в страната се трупат, но хора по улиците няма?

Защото се измориха. Има толкова много поводи за протестиране, че ако се протестира срещу всичко, ние няма да можем да се приберем вкъщи. Все пак смятам, че макар и на лагери, макар и силно разделени по някакви теми, извън обществената поляризация, ако има голямо събитие-провокатор, протести ще има. Между другото и предишният и сегашният кабинет Борисов са плашливи от недоволство срещу него.

Борисов се плаши, когато не го харесват. От тази гледна точка, когато протестите са били за нещо много конкретно, са генерирали гражданска енергия, събирало се е недоволство.

Но глобални теми, като реформите в МВР например, или съдебната реформа, не могат да генерират такава гражданска енергия, защото тези теми не се разбират от много хора.

В такъв случай обаче самите гилдии са тези, които трябва да настояват за промяна и да не се отказват. През годините видяхме, че има такива хора, които работят и дават идеи.

Но тук пак идва ролята на журналистиката.

Ако ние не говорим, няма как тези проблеми да станат обществено достояние. Ако не обясним, няма да има разбиране по темата. А ако никой не вникне в темата, няма как да се възмути.

Редовият човек не се вълнува от генералните проблеми на държавата – той се вълнува от това да има сигурно ежедневие.

И, за да обясниш, че за да има нормално образование, трябва да има нормална държава, а за да има нормална държава, трябва да има правов ред, трябва да има журналистика, а не фенове на разните му там отбори.

Какво трябва да се промени, за да има някакъв прогрес в България?

За да се правят крачки напред, трябва всеки да се занимава с това, което умее и да не се скатава. Журналистите например, трябва да казваме нещата такива, каквито са и да им намираме доказателства. Ние се омързеливихме. Занимаваме се с теми с лесно съпротивление, няма ровене, няма търсене. И като го няма това – няма как различните тези да бъдат доказани. Няма как да бъдат правени разкрития и оттам няма как да бъде търсена отговорност. Всичко е много свързано. Критичността ни е проблемна.

Генералният ни проблем е, че няма плътност. В нищо.

Смяташ ли, че журналистиката, наречена 4-та власт, е подчинена?

Генерално погледната е така. Ако почнем от журналистическото образование, което е пълна трагедия, и от него излизат осакатени хора. Те не знаят как се пише репортаж, как се пише дописка, защото не са научени. А като излязат от университета най-често отиват във вестник, който официално не се води на Пеевски, но пък всъщност е. И там се сблъскват с цензура, с понятието, познато в българските медии „за този не пишем лошо, защото ни е приятел“. Там се запознават с редактор, който иска да си избута „работния ден“ и вече е претръпнал, не му пука. Там се доосакатяват.  Тези ненаучени в университета млади хора, влизат директно в машината от зависимости и „приятелски услуги“ и така всъщност се изграждат хора, които са закърмени с изврата на професията.

Достигнала ли си това ниво на удовлетворение от това, което правиш?

Не знам, честно. Ама не знам дали трябва да се работи журналистика в България. Колкото до мен лично – харесвам екипа, с който работя, харесвам си медията.

Но генерално погледнато да работиш като журналист в България не е особено удовлетворително. Всичко е за отбиване на номера. Според мен един млад човек не бива да се занимава с журналистика в България. Няма да забравя Ясен Бояджиев, с когото сега работя в „Медиапул“, преди точно 10 години ми правеше интервю за работа в „Инфорадио“. Та, тогава той ми каза: „Ако искаш ела утре за първи работен ден. Но, ако ме питаш – не идвай, не ходи и другаде, млада си, моментално напусни държавата“.

Тогава не послушах Яшо. Но, ако сега трябва да дам съвет на някого на 20 години, ще му кажа това – бягай оттук.

Какво те мотивира да продължаваш?

На първо място ме мотивира това, че съм успяла да извоювам да казвам точно това, което мисля. Без да се съобразявам с това, че някой на някого е приятел. Тоест, че не работя в среда, в която някой ми се обажда да спирам текст, или се налага да  се автоцензурирам.

Това е щастие – да правиш нещата така, както ги разбираш.

Снимка: Велко Ангелов – Капитал
Интервю на Веселин Диманов

Ердоган – ‘УБИЕЦЪТ’ на Вежди Рашидов

Копелета, убийството е акт на отнемане на живота на живо същество – човек, животно или растение. В резултат на този грозен акт – настъпва смърт.

Убийствата се разделят на предумишлени и умишлени. И двата вида се наказват съобразно законите. Във всяка държава е различно. За да съм максимално точен, ще ви дам най-простата дефиниция на убийството – при извършването на убийство е налице – посягане към най-ценното благо на тази земя – животът.

Иначе, както сами виждате, тази публикация е озаглавена „Ердоган – ‘УБИЕЦЪТ’ на Вежди Рашидов“.

Естествено Ердоган не е посягал на живота на Рашидов. Той си е жив и здрав и все още е министър на културата на Република България.

В тази публикация искам да засегна отново големия проблем с хибридността на българските медии и липсата изобщо на последователност.

Темата за преврата срещу Ердоган „уби“ или по-скоро измести отново фокуса на обществото от скандалите около Вежди Рашидов. А те уж бяха големи, оставки се искаха, имаше подписки и други такива атракциони. Медиите и цялата общественост се побъркаха по тази тема и спряха работа по всичко друго единствено и само заради сензацията, а тя е „Преврат в Турция“.

Оказа се обаче, че това е една проста инсценировка, която се превърна в сензация и главна новина в България вече втори ден. Други теми няма, а вчера беше съборът на Рожен. Ако си спомняте миналата година каква истерия беше, то ще ме разберете на къде бия.

Това се случва защото българските медии (телевизия, радио, онлайн платформи) са се превърнали в хибридни.

Кога една медия става хибридна?

Тогава, когато няма никаква последователност в темите, когато започнат да се наблюдават сериозно заглушавания на определени казуси и разкрития, които са пряко свързани с политици и икономически фактори. Съответно както би трябвало да знаете, журналистиката си служи с атракциони, за да привлича вниманието на читателите, но когато се прекалява с тях, те губят своята тежест и се превръщат в нещо средно между сериозна журналистика и жълта.

Това определение важи за почти всички медии, които публикуват много теми с почти еднаква информация, но с различни заглавия. Без да цитирам сайтове и колеги, всеки един прочел тази публикация може да провери в най-тиражираните медии информация, която се предоставя по темата около случващото се в Турция.

По същата темата ще ви попитам само – Знаете ли какво реално се случва днес там? Предполагам, че не! Същото е и по темата с #Brexit. Тя беше също основна, по която медиите в България изписаха толкова много редове, че История Славянобългарска прилича на една книжка за оцветяване.

Липсата на последователност води до медийни „убийства“ (на теми) . Ердоган „уби“ Рашидов, а той „уби“ Георги Костов и Ясен Тодоров. Схващате ли?

Ако не – припомням: „В политиката нищо не става случайно. Ако нещо се е случило, значи така е било замислено“.

Скандалите около Вежди Рашидов изместиха фокуса от нагнетилото се гражданско недоволство, след като стана ясно, че висши магистрати са били на „скромна“ вечеря организирана от престъпници. Това се разбра след разследване на „Биволъ“. Малко след това, последва и официалното признание на МВР и ВСС, че са командировали Георги Костов (Главен секретар на МВР) и Ясен Тодоров (Председател на Етичната комисия във ВСС) на купон в Слънчев бряг, няколко дни преди стрелбата по Митьо Очите.

Сега Ердоган измества фокуса от Вежди Рашидов, на който една група активни граждани искаха оставката, която все още не е разписана. Може би няма и да я получим, не защото обществото греши, а защото така е било замислено.

Накрая, като за финал ще ви кажа, че докато сме толкова лесно манипулируеми и използваме атракционите за собствена облага, ще живеем в тази грозна реалност, която можем единствено да променим с последователност.

А такава липсва другари и другарки.

ПРИПОМНЯМ ОТНОВО: Темата – МВР и вечерята с мафията на една маса, е ТАБУ за българските медии и журналисти, защото идват избори, а родните „свободни“ медии винаги са се борили за по-големи субсидии. Доколкото знам, колкото по четен е един сайт, толкова по-голямо е парчето от баницата. Амин.

Автор: Веселин Диманов
Заглавието в публикацията служи като атракцион на Автора за привличане на аудитория. То няма за цел да предизвика смут или да обижда министъра на културата.

 

 

 

 

В политиката нищо не става случайно…

Дами и господа, другари журналисти и прочие, четете внимателно!

„В политиката нищо не става случайно. Ако нещо се е случило, значи така е било замислено“.

Това е една много популярна мисъл на 32-рия президент на САЩ Франклин Рузвелт. Именно той е начело на страната в едни от най-тежките времена. През II Световна война участва в създаването на антихитлеристка коалиция. Един от авторите на Атлантическата харта, на решенията на Техеранската конференция и Ялтенската конференция. Издига идеята за създаването на ООН и за установяването на всеобщ мир с участието на великите сили от антихитлеристката коалиция.

Повече по темата Великобритания и излизането й от ЕС няма какво да се напише. Само това стига, за да ви опише цялата картинка около този казус.

Иначе тази публикация има друга цел. Да пита и критикува.

#BrExit и медийното отразяване на случая.

За жалост родната медийна среда в България е станала хибридна, дори смея да твърдя, че се наблюдава тенденция на необективност, евтина пропаганда и целенасочени атаки към определени политически кръгове, което пък влиза в призмата на „Хибридната война“ или т.нар „информационна война“. Изключение правят няколко медии, които се придържаха към Етичен кодекс на българските медии“

Иначе гореспоменатото води до дезинформация на българското обществото и на сънародниците ни в чужбина. Тази хибридност и пропаганда на медиите е световна.

Кога обаче една медия става хибридна?

В първия случай ще цитирам думите на доц. Георги Лозанов от интервю за „Гласът на младите хора“.

Журналистиката си служи с атракциони, за да привлече вниманието, но атракционите започнаха да изместват онова, заради което фактически са вкарани. И тогава журналистиката става хибридна. Нещо средно между сериозна и жълта“.

Във втория случай медиите и журналистите са използвани като механизъм за водене на „война“, която наричаме „информационна“, която е част от „хибридната“. 

Тази „война“ се свежда до информационната такава, която се характеризира, като използва методи и механизми за въздействие върху умовете на хората в областта на идеологията, религията, историята, философията, науката.

„Хибридна война“ и в частност информационната, се води между медиите (в зависимост от пътеките на финансиране), като по този начин се разделя обществото, което пък от друга страна води до лесното му манипулиране. Целта е да се натрапи в умовете на гражданите на дадена държава грешната представа за това, какво всъщност се случва.

Кога се забеляза „Информационна война“ в отразяването на референдума в ЕС?

Основната цел на „информационната война“ беше изпълнена, след като се появи новината, че „британците не знаят какво е ЕС“.

Обществото в UK беше до такава степен дезинформирано от техните медии, че започна само да търси източници на информация, предимно в Google. Това си пролича от анализа на най-голямата търсачка, която определи, че островитяните се вълнуват от въпроса „Какво означава да излезем от ЕС?“ (What does it mean to leave the EU?).

Това се превърна мигновенно в новина, която допълнително натовари обществото.

Ако разгледаме внимателно тази „новина“, ще видим всичко друго, но не и неграмотност. Ако гледаме с очите си, а не с ръцете си, което не важи за една голяма част от родните „журналисти“ и медии.

Всички скочиха да се подиграват и да оприличават тези хора на глупави и неграмотни, но истината е друга.

Вторият момент, който искам да засегна е появяването на новината, че Русия е повлияла на референдума във Великобритания. Ето тук се забелязва въздействие върху умовете на хората    ( механизъм на информационната „война“), като се цели обществото да бъде разделено отново на две. Изказването на Путин не закъсня. Той обяви за неоснователни коментарите на Дейвид Камерън, че той би приветствал Брекзита. Това мигновено се отразява в световен мащаб. Отново заваляха коментари на леви и десни активисти ( не само в България), които само допълниха гнусната картинка и дезинформираха допълнително тази (независима) част от обществото, която просто търси достоверна ИНФОРМАЦИЯ!

Трети пример ще дам с българите живеещи в Англия. Само на мен ми писаха 6 човека, които живеят във Великобритания. Въпросните лица ми зададоха следния въпрос: Какво ще стане с нас? Ще можем ли да останем? Къде да намерим информация?

Сега аз предлагам на тези въпроси да отговорят българските медии.

Тук е моментът да попитам другарите от СЕМ, защо българските медии вече три дни занимават обществото само и единствено с това? Ще има ли наказани?

Превеждаха се публикации, цитираха се постове от социалните мрежи, търсеха се политици, анализатори, журналисти и други подобни за коментар по тази тема. Всички други теми не представляваха интерес за главните редактори, които контролират журналистите. Това автоматично превръща медиите в манипулатори, които както и преди съм казвал, се хранят със сензации.

По-важното обаче е друго.

Знаете ли всъщност какво се случва с Великобритания? Знаете ли каква е позицията на България? Колко процента от българите потърсиха в Google информация за Европейския съюз?

Това са моите изводи от цялостното отразяване на казуса с излизането на Великобритания от ЕС.

Няма да коментирам изобщо крещящите новини за сривове на пазари и фалити, които не може да се определят като новини, а като пропаганда.

Медиите и журналистите в България получиха голяма свобода след падането на тоталитарния режим, което за жалост е нож с две остриета.

Има свобода на словото, но тя не се използва, за да информира обществото, а за да налага определено мнение на аудиторията.

Няма да цитирам журналисти, просто влезте в сайтовете на големите медии и проверете цялата информацията относно Великобритания и референдума.

Ако успеете да разберете, какво искат да ви кажат въпросните медии през тези три дни до сега, то тогава тази публикация няма да има тежест.

Накрая искам да ви покажа какво пропуснахте докато бяхте „облъчени“ от информация, в която се забелязва предимно количество, но не и качество.

Разследващите журналисти от сайта „Биволъ“ стартираха петиция за включване на делото Яневагейт в мониторинга на независими прокурори от ЕС .

Тази новина и като цяло техните разследвания по темата, пряко засягат българското общество. От всичко написано по тази тема разбираме, че прокуратурата е ЗАВИСИМА, а това пречи на развитието ни като общество. Ето защо е важно да гласувате.

От публикация на „Дневник“ разбираме, че група от журналисти, преподаватели, общественици са стартирали кампания за връщане на Лили Маринкова в ефира на БНР.

„Инициативната група от журналисти, преподаватели, общественици, които излязоха с декларация и събраха подписка за възстановяване на журналистката Лили Маринкова като водеща на предаването Неделя 150 на БНР, предложиха с писмо до генералния директор на БНР срещата с него да се проведе на 12 юли , от 13 ч.“.

Не на последно място искам да припомня, че тя бе уволнена от БНР защото си е позволявала да дава другата гледна точка по теми, които не намират място в ефира. Теми свързани с властта. За „Булгартабак“ и сараите на Доган говоря.

И накрая новина от в.“Сега“, която също не намери широката публика. Министър-председателят Бойко Борисов е  направил ново разпределение на ресорите, за които отговарят вицепремиерите. Защо тази новина е важна? Истината, е че ние, ако искаме да се превърнем в работещо гражданско общество, се налага да познаваме политиката и механизмите й.

От тази новина разбираме, че на Румяна Бъчварова се възлага координацията на органите на изпълнителната власт, във връзка с дейността на министерствата на културата, здравеопазването, младежта и спорта, туризма и отбраната. В нейния ресор са също Държавната агенция „Архиви“, Държавната агенция за бежанците, Комисията за регулиране на съобщенията и Националния статистически институт.

На  Меглена Кунева се възлагат функциите по координация по отношение на министерствата на външните работи и на правосъдието, както и по отношение дейността на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, Държавната агенция за българите в чужбина и Агенцията за ядрено регулиране. Кунева ще отговаря и за Националната агенция за оценяване и акредитация, Националната агенция за професионалното образование и обучение, Патентното ведомство и Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност.

Томислав Дончев ще координира дейностите по отношение на министрите на финансите, регионалното развитие и благоустройството, на социалната политика, икономиката, енергетиката, транспорта, информационните технологии и съобщенията, на земеделието и храните и на околната среда и водите. Той ще наблюдава също работата в Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, Държавната комисия за стоковите борси и тържищата, Държавната агенция за закрила на детето, Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол и Националния компенсационен жилищен фонд.

Защо това се прави и защо на Борисов не му се задават никога въпроси, които са важни за обществото?

П.С

Аз не съм медиен анализатор, а журналист. Тази публикация е плод на разсъждения, с които не искам да натоварвам никого.

Автор: Веселин Диманов

 

Вълците на ПУТИН не трябва да влизат в България!

putin-reuters

 Четете внимателно. Особено привържениците на Русия и нейната политика.

Основната причина поради, която смятам, че тези хора, т.нар „Нощни вълци”, нямат работа в България е хибридната война, която през последните години намери почва у нас. Нека не забравяме и информационната такава, която е част от хибридната. Тук е моментът да припомним, че за това имат вина политическите формации, близките до Русия и не само, както и неправителствени организации, прилежащи към политически формации, които извършват дейност на територията на България, без да са притеснявани от нашите служби, което е НЕЛЕПО!

За „хибридната война“ може да се говори много, но най-важното нещо, което трябва да знаете за този вид „война“ е следното:

Хибридната война може да се характеризира с използване на дезионформацията за създаване на уж „благоприятна“ ситуация за реализиране на определен замисъл, организиране и финансиране на бунтовници за сваляне на режими, при фалирали държави, диктаторски или неудобни режими.

И по точно:

„Хибридната война“ съчетава прилагането на конвекционални методи с похвати от партизанската война, прикрито подпомагане на сепаратиски групировки, кибератаки и пропаганда, икономически натиски и действия, противоречащи на международното право.

Иначе казано, съчетаването на военни и невоенни действия за постигането на поставените цели.

Информационната война.

В България хибридната война се свежда до информационната такава, която се характеризира, като използва методи и механизми за въздействие върху умовете на хората в областта на идеологията, религията, историята, философията, науката.

Целта е да се натрапи в умовете на гражданите на дадена държава грешната представа за това, какво всъщност се случва в обществото.

Да се върнем на темата с руските рокери.

Тази банда известна като „Нощните вълци” има намерение да посети България на 30 юни тази година. Това всички го разбрахме, но разбрахме ли какви са мотивите за посещението им в България? Или по точно анализирахме ли мотивите за това посещение?

За жалост не. Липсата на конкретика буди съмнения у гражданите и журналистите. Особено в случаите, когато става въпрос за хора близки до Кремъл и в частност до руския президент Владимир Путин.

Това, което се знае като официална инфорамция, е че тази група рокери е щедро финансирана от Кремъл. Като според организаторите този проект цели укрепване на диалога между славянските народи, да напомни за вековната дружба, за общите страници в историята и да разпространи особеностите на руската култура и език. Във всяка от държавите ще бъде засадено „славянското дърво“ липа като символ на единството на славянските народи – „стволът е общата ни история, клоните са народите, листата са хората“, съобщи „Дневник“ преди два дни.

Имаме ли нужда обаче от сплотяване на „славянските народи“, загубен ли е диалогът между тези народи при положение, че Република България има представителства под формата на посолства?

Какво символизира  „славянското дърво“, което се явява липа символ на единството на славянските народи. Какво точно означава по дяволите?

Според Андрей Бобровский, ръководител на проекта „Нощни вълци. Пътища на Победата“, основната мисия на мотопохода е, че „в днешна Европа е в ход акция за разединение на народите – и сред славянските това е особено ярко изразено – и затова трябва да помним общото си минало и да пазим славянския свят, да не позволяваме на Запада и на разни политици да нарушат „народната дипломация“.

Русия през последните години има своите интереси в ЕС и НАТО, и в часност към България. Все пак дълги години сме били „партньори“ под всякаква форма.

Тезата ми е следната:

След 27 години преход в България десните формации и левите такива продължават да водят ожесточена битка, която се разделя на много флангове – исторически, политически, икономически и др.

Примерно новината, че руска фирма ни осъди за 620 млн. евро за спирането на АЕЦ „Белене“ предизвика множество обвинения от двете страни. Не напоследно място е и решението на Борисов да откаже на инициативата на НАТО за сформиране на флотилия в Черно море, която да парира евентуална руска агресия. При този случай отново в различните медии в България се „замеряха“ с информация.

Иначе казано, целта е да се провокира разнобой в две организации, като по този начин обществото се разделя на две или три части.

Като пример мога да посоча анкетата „Съгласни ли сте руските рокери да влязат в България?“, която преди няколко дни предизвика бурни коментари и естествено различни реакции от страна десните и левите.

Анкетата събра близо 7200 гласа, като целта ни беше да анализираме различните мнения.

Ето как отговориха хората на въпроса „Съгласни ли сте руските рокери да влязат в България?“: 2,672 са отговорили, че са съгласни рокерите да дойдат в нашата страна, защото Русия няма лоши намерения към България. От къде знаят гласувалите, че Русия няма лоши намерения към България? Не на последно място трябва да отбележим факта, че лидерът на „Нощните вълци“ е включен в новия черен списък на лица със санкции, оповестен от президента Барак Обама.

1648 души са посочили, че нямат против това посещение, защото ние сме славяни. Ние сме славяни, но това не бива да се натрапва нито да се пропагандира, защото по тази тема според мен може да говорят запознати хора. Имам предвид историци. Това отваря нова страница на хибридната война, която помества в страниците си партиотизма на българите и до болка познатите им лозунги. Припомням, че въпросната рокерска група ще посети Шипка, Троянския манастир, София и Рилския манастир, след което ще продължи на запад.

709 души са отговорили „Не, защото България трябва да се разграничи от Русия, тъй като е членка на НАТО и ЕС“. България не бива да се разграничава от дипломатически отношения с която и да е държава. Ние трябва да търсим изгода за нашата икономика. Изключвам тези, които агресивно налагат политиките си, чрез пари и лобизъм. Каквато всъщност е политиката на Русия спрямо определени кръгове фирми и политици в България.

За отговорът „Не, защото хибридната война, която се води от Кремъл вреди на българската демокрация“ са гласували 2109 души. Относно хибридните заплахи и за противодействието им, трябва да отговарят тайните служби и в частност контраразузнаването. В случая с България структурата, която би трябвало да се занимава с това, е ДАНС.

Като заключение мога да кажа, че масово българският народ е дезинформиран, а уж инфомрация го залива ежедневно.

Според мен „хибридна война“ и в частност информационна, се води между медиите, като по този начин се разделя обществото, което пък от друга страна води до лесното му манипулиране.

Настоящата публикация да служи като отворено писмо до министъра на външните работи Даниел Митов.

Автор: Веселин Диманов
За да критикувате автора или да го понаучите на нещо ТУК.

Началото на прехода през погледа на вестникарите

25 години преход в изложба.  

Когато чуе думата „преход“ на българина му изникват множество асоциации, за съжаление повечето отрицателни.

Чалга, упадък, нисък морал, политици, които не правят нищо. Все неща, които вървят ръка за ръка с прехода. През годините сме чули различни мнения, попадали сме на различни прегледи на прехода.

Но вестник „24 часа“ ни изненадаха много приятно с начина по който са решили да върнат времето назад.  С изложба на първи страници  в НДК са представени историческите събития в последните 25 години.

1

Ние от екипа на „Гласът на младите хора” решихме да представим изложбата и в интернет. От днес на нашия сайт ще може да прочетете всички заглавия включени в изложбата.

Прочетете повече „Началото на прехода през погледа на вестникарите“