Етикет: Мафия

Историята на Ангел Бончев – отвлечен от бандата на „Наглите“

Точно преди 9 години тогавашният президент на ФК „Литекс“ Ангел Бончев беше отвлечен. 2 месеца след това и съпругата му бе похитена и по-късно почина от рак. Тя стана жертва на похитителите при плащането на откупа за мъж си  – 397 000 евро, когато Бончев трябваше да бъде пуснат.

За свободата на съпругата си пък той по-късно „дари“ 157 000 евро на фондация, избрана от похитителите.   Разследването установи, че те са от престъпната група „Наглите“. През юли 2014 г. обаче, поради липса на доказателства, ВКС окончателно призна за виновни само четирима от бандата и им наложи присъди между 10 и 18 г. затвор.

Отвличането

Към 1 часа на 22 май 2008 г., прибирайки се през нощта от Казичене към квартал „Дървеница“, където живее със семейството си, Бончев е нападнат от четирима непознати мъже с тъмен микробус с надпис „Полиция”. Похитителите го вкарват вътре и потеглят.  По-късно самият Бончев разказва пред съда, че бусът се движи към Витоша, Бистрица и Железница и спира в някаква местност. Там го местят в друг автомобил.  След това го затварят в тясно помещение с бетонен под. Искат телефонните номера на съпругата му, на шофьора му и на съдружника му Гриша Ганчев. Искат 2 милиона откуп.   Държат го в плен 50 дни. На 17-ия от тях те режат малкия пръст на лявата му ръка, 48 часа по-късно и безименния пръст до първата фаланга. Дават му кислородна вода и аналгин и ги изпращат в колети на жена му и Ганчев.  След години собственикът на „Литекс“ Гриша Ганчев заяви, че именно той е платил откупа. Бончев обаче каза, че точно тогава той го е принудил да излезе от общите им фирми и заяви, че не може да му прости. Така двамата развалиха отношенията си. При освобождаването на Бончев похитителите го карат да пие водка, дават му да обуе нови анцуг и джапанки и го изоставят в покрайнините на София в тежко състояние. Най-лошото е обаче, че му съобщават, че съпругата му е отвлечена. Дават му телефон със сим карта за комуникация за искания откуп. По-късно , неочаквано, похитителите му нареждат да преведе парите в банковата сметка на фондация, която има клиника за възстановяване след рак на гърдата.

Съдебната сага за „дарения“ откуп 

По-късно Ангел Бончев заведе дело срещу фондация – „Утре за всеки“, да му върне парите от откупа. Той заяви, че е дарил парите по принуда, а не на добра воля и те му трябват, за да се лекува съпругата му Камелия, която заради преживения стрес се разболя от онкологично заболяване. Тя почина на Коледа през 2012 г. Бизнесменът спечели делото, но се оказа, че трябва да заведе ново, защото се оказа, че фондацията е с празни сметки и без имущество. Затова той си потърси парите от сдружението с нестопанска цел „Аюрведа Рейки“ и болница „Царица Йоанна“ (ИСУЛ), които според адвокатите му също са се облагодетелствали. Според внесения тогава в съда иск за 401 190,74 лева „Утре за всеки“ е прехвърлила всичките си активи на „Аюрведа Рейки“. Сумата била вложена в реконструкцията на имот, собственост на болницата.  Тогава, по молба на Бончев, съдът нареди запор на всички банкови сметки на сдружението. Той не поискал да се блокират и сметките на болницата, за да не спира лечението на пациентите.  Съдът дори освободил Бончев от задължителната такса от 4% от цената на иска заради лошото му финансово състояние. Иначе трябвало да плати 16 000 лв. В края на 2013 г. той спечели окончателно делото. Две години по-късно обаче още не си беше получил парите. Оттогава той не е коментирал.

Делото срещу „Наглите“

След няколко години разследване на подсъдимата скамейка бяха изправени 9 души от бандата „Наглите“ за 10 отвличания – на Илиян Цанев, Мехмед Чакър, Михаил Краус, Джорджо Марков, Венислав Величков, Ангел Бончев, Камелия Аврамова (Бончева), Георги Георгиев-Пурата, Васил Маникатов, Киро Киров, Борислав Атанасов, както и за опита за отвличане на Борислав Георгиев.  Групата бе оправдана само за похищението на Румен Гунински през есента на 2009 г.  Според прокуратурата престъпната дейност на Ивайло Евтимов-Йожи, Прокопи Прокопиев-Културиста, Даниел Димитров-Релето, Любомир Димитров-Гребеца, Павел Петков-Прасето, Цветозар Славчев-Съро, Кирил Кирилов-Шкафа и братята Радослав и Митко Лебешковски е продължила близо 2 години, в които са спечелили близо 6 милиона лева. Парите обаче така и не бяха открити.  Освен това осъдени бяха само Йожи, Културиста и Релето – на по 18 години затвор, и Гребеца, чиято присъда беше намалена от 15 на 10 години. Останалите бяха оправдани, с изключение на Шкафа, който междувременно, през март 2012 г., беше застрелян пред дома си в София.

Източник: dir.bg

Реклами

Кой движи богатството на ВИС-2 сега?

275-10-01-vasil-iliev-08

Мафиотите в нашата страна са винаги на почит. Те са превърнати в звезди. БУКВАЛНО!

Звезди с черно мило, но много интересно за българина.

Въпреки че много от големите имена вече не са сред живите, те все още предизвикват същия интерес, като този предi 20 години.

Легенди все още се носят за това как са живяли, а всяка нова информация за тях се чете главоломно, сякаш става дума за някой политик.

От „България днес“ ни казват нова информация не за кой да е, а може би за най-известните мафиоти у нас – братя Илиеви.

ВИС-2 – огромно наследство, което е интересно да се разбере в чии ръце е оставено.

Според изданието първият братовчед на братя Илиеви управлява голяма част от огромното богатство на ВИС-2.

По изчисления на хора от подземния свят босовете Васил и Георги Илиеви оставиха наследство за над половин милиард лева. Впечатляващата сума е натрупана от силово застраховане, рекет и трафик на дрога. Част от тях през годините бяха инвестирани в туризма чрез цяла серия от фирми.

Но нека започнем от началото на края или смъртта на Георги Илиев

На 25 август 2005 г., пред заведението му „Буда бар“ в курорта Слънчев бряг, около 22:30, снайперист прострелва Георги Илиев пред десетки свидетели.

Убийството е сходно с това на собственика на МГ Корпорация Илия Павлов. Убийството става малко след победа на Локомотив Пловдив ( тогава собственост на Георги Илиев ).

Босът отива да празнува победата на отбора си в Слънчев бряг. Илиев е убит точно, когато става да говори по телефона си.

Умира на място с един куршум в сърцето, а по него е стреляно от съседен хотел.

Основната версия е, че убиец на Илиев е Васил Арарски по известен като Райко Кръвта.

Според властите Илиев и Арарски са имали спор относно кой да оглави пазара за наркотици в югозападна България. Райко Кръвта е убит няколко месеца по-късно.

Пушката „Аншуц“ 22-ри калибър, с която е бил застрелян Георги Илиев се съхранява в МВР.

Кой наследи Георги Илиев?

След разстрела по-голямат част от наследството на Георги Илиев премина в ръцете на вдовицата му Мая Илиева.

Така буквално за една нощ съпругата на Главния се превърна в една от най-богатите жени в България.

Георги Илиев оставя цялото си състояние, включващо движими и недвижими имоти на жена си Мая. В наследството му фигурира клауза според, която вдовицата няма право да сключва брак 10 години след неговата смърт, а ако го направи ще загуби всичко.

Илиев оставя голямо богатство зад гърба си.

Под контрол на Черната вдовица минаха шест хотела и десетки заведения в Слънчев бряг и Златни пясъци. Сред тях и емблематичният хотел „Дюн“, построен в нарушение на всички правила директно на плажа.

Вили и апартаменти из цялата страна остават в ръцете на жена му. Едно от най-известните притежания на Илиев е яхтата му „Маями“, която той подарява на Мая за рожденния ѝ ден. Яхтата е струвала близо 4 млн. лева.

Преди погребението на Георги Илиев възниква спор между вдовицата му Мая Илиева и майка му, и сестра му.

Мая заявява, че желанието на боса на „ВИС 2“ и „ВАИ холдинг“ е трупът му да бъде кремиран.

Майката и сестрата са твърдо против и смятат, че Илиев трябва да бъде погребан в родния му град Кюстендил и останиките му да бъдат положени до тези на брат му. В края на краищата Мая Илиева кремира трупа на съпруга си. Част от прахта е предадена на майка му, втората част е запазена от вдовицата – Мая, а третата е положена в Софийските централни гробища.

Все пак обаче, кой има задачата да продължи и да легализира бизнеса на братя Илиеви?

Отделно от фирмите братя Илиеви оставиха и банкови сметки със стотици милиони долари. Повечето от парите са депозирани в чужди банки и заради неясния си произход дълго време не могат да се ползват.

Разбира се, няма как да си представим, че човек като Георги Илиев няма да подсигори по някакъв начин бизнеса, дори след смъртта си.

Задачата да легализира поне част от огромното наследство е поставена на първия братовчед на висаджиите Йордан Илиев, твърдят хора от подземния свят.

Кой е Йордан Илиев?

image_5747210_128_0

Илиев по професия е лекар, но така и не прави кариера по специалността.

Веднага след създаването на ВИС-2 той става един от най-близките хора на босовете. Като на доверен роднина на него първоначално е поверено управлението на част от легалните фирми. Така неизкласилият медик набързо поема управлението на столичното сметосъбиране, поето след серия скандални договори от висаджиите. Освен боклука фирмите, ръководени от братовчеда, печелят и други апетитни поръчки от Столична община. От доставка на автобуси, през строителство до обслужване на линии от градския транспорт.

След разстрела на Георги Илиев неговите отговорности се повишават, разкриват запознати. Освен управител братовчедът получава и задача да инвестира част от кървавите милиони на групировката, допълват хора от подземния свят.

По това време властта в София вече е сменена и висаджиите са принудени да търсят други алтернативи. По съвет на финансисти висаджийското богатство е насочено към енергетиката.

За отрицателно време огромна част от милионите на групировката са инвестирани в изграждане на ВЕЦ-ове и слънчеви централи.

Инвестициите според запознати са за стотици милиони левове. Първоначално проектите са собственост на офшорки, а впоследствие акциите се прехвърлят на името на братовчеда Йордан или други подставени лица. Това се прави заради възможността собствениците да останат скрити.

В момента Илиев е собственик на няколко водни централи, най-мощната от които е „ВЕЦ Хубча“, край Смолян. Отделно фирмите му реализират и десетина проекта за слънчеви и вятърни централи в различни части на България.

Източници: bgdnes.bg; Wikipedia

 

ТИМ е най-мощната криминална структура в България

zx620y348_576952

За жалост за групировката ТИМ се говори малко. Дори и в редките случаи, когато намерим човек, който да говори за тази престъпна организация, информацията се свежда до минимум.

От страх.

Страхът, че всичко в България се случва по втория начин – онзи грозният. Липсата на независима съдебна система и работещи институции насажда у хората този страх. Важно е да отбележа, че въпреки честите изявления на премиера Борисов, шефката на МВР Бъчварова и главнокомандващия на ВСС  Сотир Цацаров, че борили корупцията – това не е вярно. В хората остава онзи страх, пак повтарям, от липса на справедливост, тъй като всеки трезво мислещ човек в тази държава знае, че тук такова животно НЯМА.

Цяла Варна, а и не само, се управлява от групировката ТИМ. Какво значи обаче това съкращение?

Накратко ТИМ е неформалното название на варненския икономически холдинг около групата „Химимпорт АД“, основан в средата на 90-те години на 20. век. Конгломератът е управляван от Тихомир Митев, Иво Каменов и Марин Митев.  

Престъпната органиазация е основана през 1993 г. от бивши морски пехотинци от една секретна елитна част на военноморския флот, наречена „Тихина“.

Конгломератът от фирми е притежание на около десетина души. Всеки от тях държи определена част от активите и управлява една от сферите на дейност на групировката. Централният офис във Варна се намира на бул. „Генерал Скобелев“, бл. 13. В София седалището на ТИМ е в сградата на „Химимпорт“ на ул. „Стефан Караджа“ № 2. Тясно свързани с възникването на ТИМ са Разузнавателното управление на Министерството на народната отбрана (РУМНО) и Военното контраразузнаване (ВКР).

Първите милиони са спечелени, когато бившите морски пехотинци получават поръчка от тогавашната „Стопанска банка“ да приберат лошите ѝ кредити. Това трябва да е станало съвсем легално, въз основа на сключени договори. Така погледнато, групировката ТИМ е едно успешно предприятие, но все пак прави впечатление, че основателите му са предимно морски пехотинци, които по всяка вероятност не са имали голям опит в мениджмънта, както и в работата на международните финансови пазари.

Снимки на водещите членове на групировката почти няма. Единствено Иво Каменов е заснет на публичния търг за приватизацията на българската авиокомпания „Хемус еър“ на 9 януари 2003 г. в София. На снимката се вижда едър мъж, небрежно облечен, който по-скоро прилича на бодигард, отколкото на един от най-влиятелните бизнесмени в България. За него в международната кредитна информация на „Дън и Брадстрийт“ има кратка информация. Според нея той е директор на „Мустанг Холдинг“, съдружник в „Ариел TV“ АД, „Таб“ ООД, „ТИМ Кар“, „ТИМ Клуб Тортуга“, свързан е с „Химимпорт Груп“ и други предприятия. За начало на дейността му се посочва 1994 г. Само „Химимпорт“ (важно и доходно държавно предприятие, приватизирано от ТИМ) днес се предполага, че е на стойност между 25 и 60 милиона щатски долара. Казвам „предполага се“, защото на запитването си „Дън и Брадстрийт“ не са получили съответна информация от отговорни лица във фирмата.

От публикация на Mediapool.bg от 2015 година, разбираме, че икономическият конгломерат, известен като групировката ТИМ, съдържа над 150 компании, в които работят около 10 хиляди души. По инерция все още я наричат „варненска“ групировка, понеже основните ѝ собственици са от морския град и оттам тръгват първите им бизнес структури, които вече отдавна надхвърлят региона и имат национално покритие.

В това число влизат търговията със зърно, авиокомпания, работеща под флага на България („България Ер“), банка („Централна кооперативна банка“ – ЦКБ), застрахователно дружество („Армеец“), редица промишлени, строителни, охранителни, търговски, енергийни, туристически и медийни компании („Химимпорт“, курортът „Св. Константин и Елена“, телевизия МСАТ, в. „Черно море“, „Алфа радио“).

В началото е събирането на дългове и ваденето на рапани

Според публикациите началото на ТИМ е сложено през деветдесетте години от десетина души, всичките бивши морски пехотинци от поделението „Тихина“ край Варна. Първата регистрация на фирма ТИМ ООД е от 1993 година. Тя се занимава с охранителен бизнес.

ТИМ тръгва значително по-късно от останалите силови групировки, които станаха емблема на първото десетилетие от прехода, и води упорита борба за своето място, измествайки постепенно от Северното Черноморие ВИС-2 и СИК. Според редките публични откровения на един от лидерите на ТИМ, „разликата между тях и нас е, че ние не правим всичко за пари“. Според него успехът на групата се крие в постоянството, а не в еднократните удари.

А за негативния имидж на групировката в обществото пак неин лидер заявява, че този имидж няма да изчезне скоро. „Докато се занимаваме с черна работа като събирането на лоши кредити и преследването на длъжници, срещу нас винаги ще има съпротива“, казва той, като по този начин акцентира на едно от заниманията на ТИМ от първите години, запазено до днес – събирането на просрочени заеми по поръчка на бизнеса и банкови институции.

Версиите за първите стъпки на ТИМ са неофициални, а самите босове на организацията не желаят да ги потвърждават или опровергават. Според тези версии ТИМ тръгва като охранителна фирма и първият охраняван обект е курортът „Св. Константин и Елена“ (който сега вече е собственост на групата). Начело на охранителната фирма са Тихомир Митев и Марин Митев.

Другият бизнес на ранните тимаджии е добивът на рапани от фирма „ТИМ Фиш“. Твърди се, че рапаните са били доставяни на японска фирма по договор, сключен с посредничеството на федерацията по карате.

Експанзията на зърнения пазар

В средата на 90-те години ТИМ навлиза агресивно в търговията със зърно, като постепенно завладява повечето от зърнените силози на бившата държавна фирма „Зърнени храни“. Към момента ТИМ има пет големи мелници и 20 зърнобази в цялата страна. Тя се счита за основен играч на пазара на зърно у нас.

По същото време конгломератът навлиза и в лозаро-винарския бизнес и преработката и производството на храни. Така нейни са сухиндолският ЛВК „Гъмза“ (чрез ЦКБ), рафинерията за олио „Слънчеви лъчи“ (Провадия) и „Прима М“ – Полски Тръмбеш.

Твърди се, че първите стъпки в търговията със зърно на ТИМ са били направени с помощта на американския бизнесмен Марк Рич, който имаше особени интереси към България през 90-те години, търгувайки с българско зърно и с петрол за „Нефтохим“. Връзката на ТИМ с Рич е била осъществена от покойния вече бизнесмен Никола Дамянов, който заемаше високо място в структурата на ТИМ. Подсъдими по обвинение, че са подготвяли покушение срещу Дамянов, са братята Красимир и Николай Маринови – Маргини.

„Мустанг холдинг“, „Химимпорт“, „Варна холдинг“

ТИМ е притежател на „Мустанг холдинг“, в който е концентриран медийният и рекламният бизнес на ТИМ, (телевизия МСАТ, „Алфа радио“, в. „Черно море“, едноименна рекламна агенция, киносалони и видеотеки във Варна, ресторанти, интернет-клубове, игрални зали), интернет доставчикът „М Нет“ и веригата заведения „М Фуд“.

В края на 2008 г. „Холдинг Варна“ придоби 32% дял от „Варна риълтис“, което стана новото име на „Мустанг холдинг“.

В туристическия и развлекателния бизнес ТИМ има солидни позиции по Северното Черноморие. През юли т.г. Комисията за защита на конкуренцията разреши на „Холдинг Варна“ да придобие контролен дял в курортния комплекс „Св. св. Константин и Елена“.

През януари „Холдинг Варна“ закупи фирмата „Голф плюс“, която строи голф игрище край Банско, и „Равда тур“, която има ваканционно селище в Равда.

Закупуването на бившото държавно външнотърговско дружество „Химимпорт“ даде позиции на ТИМ в производството и реализацията на химически продукти, торове и горива. Схемата на придобиването на „Химимпорт“ е класическа – дружеството е продадено чрез Агенцията за приватизация през 1994 г. на работническо-мениджърското дружество Химимпорт инвест“, 76.85% от което три години по-късно са изкупени от ТИМ. Управители на „Химимпорт“ са Марин Митев и Иво Каменов.

Чрез „Химимпорт“ корпорацията участва в покупката и приватизацията на редица дружества – на авиокомпаниите „България Ер“ и „Хемус Ер“ – основните български авиопревозвачи, на ЦКБ (собствен капитал 83.16 млн. лв.) на концесионера на летищата в Бургас и Варна, на застрахователното дружество „Армеец“ и на редица други. В края на 2007 г. ЦКБ пък придоби мажоритарния пакет акции на македонската „Силекс банка“.

„Химимпорт“ е публично дружество, чиито акции се търгуват на Българската фондова борса. Според официалния отчет на дружеството за 2008 г. акционерният капитал е 150 млн. лв., собственият е 700.4 млн. лв., а притежаваните от дружеството активи са на стойност 3.193 млрд. лв.

При правителството на тройната коалиция групировката утвърди водещите си позиции в областта на транспорта и транспортната инфраструктура, като придоби освен „България Ер“ и „Параходство Българско речно плаване“. Групировката е концесионер на двете най-големи летища на Черноморието, обслужващи основния туристически поток – варненското и бургаското летища.

Чрез ред сделки конгломератът стана концесионер на варненския пристанищен терминал „Леспорт“, а както се твърди – управлява и порт „Балчик“ – основният зърнен терминал в България.

ТИМ развива строителната дейност, като неофициално се твърди, че групировката контролира строителството във Варна – жилищни сгради, хотели, заведения, търговски центрове. Конгломератът купи компанията, на която Варненската община възложи изготвянето на общия устройствен план на града.

ТИМ спечели преди две години и конкурс на общината за създаването на жилищно-развлекателен център на парцели в Морската градина, наречен „Алея първа“. Именно сделката за покупката на пет терена в градината с обща площ 117 декара (чрез „Холдинг Варна“) взриви общественото мнение в града.

Както се казва, нататък всяка идея за апетитно застрояване може да бъде безпроблемно осъществена.

За ТИМ се говори, че влиянието ѝ е толкова силно, че не ѝ е нужно да си купува политици или общински съветници във Варна. Те са готови да ѝ услужват, защото, според твърденията, нищо във Варна не може да се случи без благословията на ТИМ.

Източници на информация: Mediapool.bg и Dnevnik.bg
Заглавието, използвано в публикацията, е цитирано от  книгата „Новите български демони“ на германския разследващ журналист и писател Юрген Рот.

Автор: Веселин Диманов

Мафиотски игри (ВИДЕО)

Какво става в тая държава, бе!? 

Кажете ми, моля ви!

Тук наистина ли всеки може да си прави каквото му скимне и да не носи никаква отговорност за действията си?

Отдавна са ни описали като мафиотска държава. И то не напразно.

Днес едно видео в мрежата го доказа напъло. 

Мафиотски игри 

Наркобосът Златомир Иванов-Баретата си пусна клип в интернет, на който се вижда как гърми с халосни патрони по жив човек, пише в. „Телеграф“.

За минути видеото беше гледано от над 1000 човека.

„Клипът е сниман в двора ми“, анонсира Баретата в първите секунди, след което започва да гърми като в екшън филм по мъж, оборудван с бронежилетка. Няколко пъти наркобосът сменя оръжия и пълнители, като демонстрира завидна бързина.

В края на записа се вижда как мишената Мирослав Белев споделя, че е бил уцелен в окото и ръката, които били оперирани.

Явно така се забавляват наркобосовете у нас. Стрелят срещи жива мишена и после броят точки. Това нещо, рабзира се, се качва в интернет и се гледа от хиляди хора. Вклщчително и деца.

Ама, разбира се, че на това видео мястото му е в интернет. Децата налиса залепени за компютрите. Ето им една нвоа игра, която може да ги изкара на улицата. 

Впечатление прави, че не толкова бърз и възстановен беше Баретата при последното заседание на съда, в което го обявиха за наркобарон.

Оказа се, че той на практика няма да влиза в затвора, тъй като излежал времето на присъдата си в домашен арест.

Е, вижда се с какво си е запълвал времето – с игрички с пистоелт.

Разбира се, това са халосни патрони, но все пак примерът е страховит.

В крайна сметка се оказа, че клипът е рекламен на определена марка пистолет.

Но това ни се струва, че не е правилният начин. Може и да грешим.

Игрите на наркобосовете са опасни. И по-добре да си остават между тях.

Независимо дали са с халосни патрони, дали е реклама, дали е филм …

Превърнали сме мафиотите в звезди. И те се държат като такива.

Кога обаче ще ги наказваме като престъпници?

Видеото можете да видите тук:

Митьо Очите отива в чужбина – целта изпълнена

mitio-ochite-se-vidq-s-jena-si-i-dyshterq-si-381716

Състоянието на Митьо Очите отново се влоши. Или поне това е официалната информация

Въпреки че преди около 10-на дни той беше изписан от УМБАЛ „Софиямед“ и то в добро здраве, явно нещатата не са продължили гладко.  

По желание на близките на Очите той продължава лечението си в чужбина, съобщава „24 часа”.

Вижте още: Изписаха Митьо Очите – започва ли битката за наркопазара?

Той вече е транспортиран до Турция и настанен в клиника там. Преместването се наложило заради проблем с основната травма на Очите, получена при прострелването на 8 юни.

Тогава куршум прониза малкия таз и се наложи поставянето на силиконов уретер. През последните дни обаче се появил излив от уретера и затова е взето решение за преместването на Очите.

След запитване на „24 часа” от УМБАЛ „Софиямед“ съобщиха, че специалисти на болницата са консултирали пациента и след изписването му, без да конкретизират за какво става въпрос.

Повреме на престоя си за лечение в софийската болница Желязков претърпя успешна ендоскопска операция на уретер като проходимостта му бе възстановена чрез поставянето на силиконова протеза.

Беше му проведена и допълнителна терапия за възстановяване на травмите, предизвикани от огнестрелните наранявания.

Вижте още: Дълбоките корени на организираната престъпност

Беше проведено комплексно лечение с множество допълнителни лечебни и диагностични процедури.

Желязков е изписан в подобрено общо здравословно състояние, като му предстои да проведе допълнително лечение в рехабилитационен център.

Вижте още: Бъчварова ли е луда или ние сме тъпи?

Припомняме, че малко преди да бъде изписан, Митьо Очите имаше „гости“ в болница.

И то не случайни.

Валентин Христов е влетя в „Софиямед“ и е искаше да се “саморазправя“ с Очите.

По – късно той беше оставен в ареста, а версиите за влизането му бяха няколко.

Една от по-интересните обаче е, че самият Митьо Очите е инсценирал това влизане в лечебното заведение, с цел да поиска лечение в чужбина, защото чувства застрашен живота си.

Гл. лекар на балнеосанаториума към гранд хотел Поморие д-р Стефан Шишков не беше информиран за преместването.Очите провеждаше рехабилитация при него след като излезе от „Софиямед”.

До събота процедурите са вървели без проблем.

В неделя обаче босът пропуснал. Пътуването до Турция е станало през нощта срещу понеделник.

Вижте още: Какво ли ще ни разкаже Митьо Очите, когато се събуди?

Тук обаче следва въпросът: След като планът с Валенитин Христов не успя, възможно ли е Митьо Очите да намери друг начин да стигне до така желаната от ннго чужбина? 

След като за малко беше на родна земя в Поморие, успя ли да уреди по някакъв начин лечението му да бъде преместено в чужбина или наистина се е наложило заради здравословното му състояние?

От кого се страхува Митьо Очите, та той не иска да остава на родна земя? 

Все въпроси, на които тепърва ще търсим отговорите.

 

Стоян Тончев: Разпознах един от биячите ми, но над поръчителите е разпънат чадър!

d0b6d183d180d0bdd0b0d0bbd0b8d181d182d18ad182-d181d182d0bed18fd0bd-d182d0bed0bdd187d0b5d0b2-12

Всички знаете за случая със Стоян Тончев и неговото жестоко пребиване.

На 14.01.2016 г. вечерта той е нападнат от маскирани в близост до дома си в Поморие и жестоко пребит по поръчка.

Причината е журналистическата му дейност, свързана с разкритията за престъпното управлението на Община Поморие.  Ударите са нанасяни само и единствено в главата.

Журналистът е обезобразен, с комоцио и по спешност приет в болницата. Изпотрошени са лицевите му кости, нос и челюст, следствие на което се налага  хирургическа интервенция за тяхното наместване и продължително лечение.

Но ударите за него не свършват до тук…

Още в първия работен ден след изтичане на болничния му, на 20.04. 2016 г., той е уведомен от работодателите си в медицинска лаборатория „Лина“, че ще бъде уволнен. 

Стоян Тончев и собственикът на лабораторията Васил Костадинов участваха на местните избори в Поморие през 2015 г. е една листа.

Наглостта им прекрачва всякакви граници и искат от Тончев да подаде молба за напускане, за да бъде прекратен трудовият му договор с фирмата по взаимно съгласие.

Парадоксалното е, че зад причината за взетото от тях решение не стоят обстоятелства свързани със служебните му задължения и работа – рекламирането и популяризирането дейността на лабораторията, а журналистическата му дейност, вече и като автор на сайта „Биволь“.

Днес вече Стоян е добре и добрата новина е, че не спира да търси истината. 

Също така от самото начало Тончев твърди, че е обществена тайна кой го е пребил в Поморие и цялото общество знае кои са поръчителите. Тези думи обаче някак си се подминават в медийно простраснтво и никой не им обръща внимание. 

Днес, журналистът излезе с много подробен коментар в социалната мрежа относно това, че има политически чадър над лицата, които поръчаха той да бъде пребит и че е разпознал един от биячите. 

Ние го препечатваме без никаква редакторска намеса!

*****

„Има политически чадър над лицата, които поръчаха да бъда пребит, за да спра да осветлявам далаверите в Община Поморие и подавам сигнали до прокуратурата.

Служители от структурите на МВР, включително и от ГДБОП, са наясно защо на 14 януари вечерта бях нападнат от маскирани и брутално пречукан в главата с палка и боксове и кой е поръчал побоя, но според мен са възпрепятствани от висшестоящи да си свършат работата докрай, защото отзвукът в публичното пространство ще бъде оглушителен.

В същото време Прокуратурата на Цацаров продължава да покрива неИзвестни извършители от общинската администрация в Поморие след образувано досъдебно производство за безстопанственост по преписка 5310/2013, заведена в Окръжна прокуратура Бургас и разпределена при прокурор Дарин Христов. Налице е перманентно удължаване срока за разследване, в продължение на 3 години, при категорични доказателства за нарушения след проверка на АДФИ, следствие на които е констатирно ощетяване на Община Поморие в значителни размери и са наложени 16 акта на 3 длъжностни лица – кметът от ГЕРБ Иван Алексиев и двама зам-кметове.

За какви президентски избори се готвят управляващите, след като най-безцеремонно покровителстват престъпността в държавата и как МВР и Прокуратурата могат да гарантират демократично провеждане на избори по законоустановения ред, след като са в симбиоза с мафията?

Хора, докога ще позволявате да ви се подиграват в очите и да богатеят на ваш гръб и за сметка на вашето здраве?

На 14 януари 2016 г. беше размазано моето лице, защото се осмелих да търся истината. „Утре“ може да бъдат размазани от бой лицата на вашите деца и внуци. Може и да не оживеят. Това ли искате?

Прокуратурата и МВР да си свършат работата по моя случай докрай, а не да треперят и чакат сигнал „отгоре“ за предизборен пиар!

Няма да спра да пиша по този казус! Не само, защото съм пряко засегнат, а защото виновниците трябва да бъдат разкрити и наказани според Закона. С физическите извършители работата на правоохранителни органи по случая не се изчерпва. Нито на правораздавателните! Има поръчители и мотив. А мотивът ми бе ясно посочен и в разговор с началник в отдел на МВР: „Да спреш да пишеш. Ето това е мотивът да бъдеш поръчан“!

Цяло Поморие знае кой стои зад нападението над мен!

Защо МВР-то и Прокуратурата на Борисов треперят от обществената реакция, ако се разбере, че зад зверският акт над журналист за запушване на устата му стоят в основата овластено лице от ГЕРБ и лице от ДПС? Две лица, които след разговори помежду си са решили, че за да им стават „работите“ занапред, трябва да бъда трайно отстранен от гражданска и журналистическа позиция.

Споделяйте! Само това може да ги накара да си свършат работата.“

Вижте още: Стоян Тончев: В България интелигентните хора са мачкани!

Пред „Гласът на младите хора“  Стоян Тончев допълни:

„По никакъв начин не искам да бъда разбран погрешно – че МВР не работи по случая. Но не съм убеден, че имат пълна свобода на действие. Определено след стрелбата в Слънчев бряг има раздвижване. Според мен това се дължи заради предстоящите президентски избори и целта управляващите да покажат резултати в борбата с престъпността.“

На въпрос „Защо като се знае кой стои зад пребиването му повече хора си мълчат и може ли да даде конкретни имена?“, Стоян отговори по следния начин: 

В Поморие е обществена тайна кой стои зад зверския акт извършен над мен на 14 януари. Ясни са и причините. Не смятам, че всички мълчат. В Областта се извършват оперативни действия и разпитват лица относно ситуацията по Черноморието, свързана с ъндърграунда, и в частност Поморие. Много от тях са посочили конкретни имена, които според тях стоят зад поръчката свързана с мен.

 Паралелно аз също водя журналистическо разследване и съм получил достатъчно информация от различни източници, включително и от кримиконтингента. Стига се до едни и същи имена.

Но тази информация трябва да бъде потвърдена от прокуратурата, ако, естествено, започнат да водят разследването в тази посока.Бях извикан на разпознаване на евентуални извършители по очи и вежди, защото бяха с маска. Сред тях разпознах лицето, което ме догони и продължи с ударите. 

Имената, които мога да посоча като евентуални поръчители, идват от сведената до мен информация по различни канали. Но тази информация трябва да стане обект на разследване и да бъде потвърдена от прокуратурата с доказателства.

Водил съм разговори със служители на ГДБОП. Това нееднозначно осветлява и друго – че едно от лицата, които стои зад прякото поръчителство, е вероятно и част от организирана престъпна група. Пред тях съм споделил какво знам аз, какво ми е дадено като информация по моя случай.“

Друга интересна подробност е, че след като беше пребит Стоян, в интернет се появи коментар на потребител с името Todor Georgiev, който твърди, че сайта на Стоян отдавна дразни политиците в Поморие. 

Ето и коментара без редакторска намеса:

Todor Georgiev: „Стоян захапва редовно през сайта си герберасткия кмет. аз съм му един от спонсорите на сайта и бях помолен от висш полицейски началник да спра подкрепата си, щото поморийския феодал се дразнел. Е, това е резултата… Раследването или вече е приключило или ако не е: куките ще изкарат виновен Стоян…“

За този случай Стоян каза:

„Това е написано след побоя от Тодор Георгиев, който е бивш зам. – кмет на Бургас. Собственик на корабна агенция. Негов банер беше в моя сайт. Не ми е спонсор, сайтът ми е в обществена полза и не съм взимал никога пари. Бях го помолил да кача банер на неговата корабна агенция в сайта ми, за да дразня управниците в Поморие.

През зимата на 2014 г., януари месец, Тодор ми се обади. При него били ченгета и дансаджии с началници, във връзка с публикация в „Зад кулисите“.

Не бе моя авторска публикация, а препечатана от друг сайт, но са искали да я сваля от моя сайт, защото там я четяли хората.

Това е доказателство, че публикуваното в сайта ми е имало отзвук. Пък и причина да не ме харесват и да искат да не се стига до поръчителите ми сега.“

Автор: Любен Спасов

Похищение срещу Митьо Очите – отново ли битова свада?

От два дни в интернет пространството се тиражира новина, че Валентин Христов е влетял в „Софиямед“ и е искал да се “саморазправя“ с Димитър Желязков – Митьо Очите.

Тази новина така и не се потвърди официално и нито една по-голяма медия не разгласи случилото се.

До днес!

Точно преди минути „24 часа“ излязоха с информация, че Софийският районен съд оставил в ареста Валентин Христов, който в нощта срещу петък нахлу в болницата, за да търси Митьо Очите.

Решението е било взето в неделя, съобщиха от съда.

Какво точно е станало?

Около полунощ в петък Христов нахълтал пиян в болницата.

Крещял е, че иска да се “саморазправя” с Очите, но гардовете на болницата са го извели и повикали полиция. Тя го арестувала.

Причина за ареста обаче не е нахълтването, а незаконно притежание на оръжие. В Тойотата на мъжа бил открит нерегистриран пистолет.

Вижте още: Какво ли ще ни разкаже Митьо Очите, когато се събуди?

Христов не е влизал в болницата с него, казаха запознати. Мъжът е осъждан за нанасяне на телесна повреда и дрога.

Интересното е, че решението на съда не е окончателно.

Версиите за нахлуването

Една от основните версии за нахлуването в боницата е, че самият Митьо Очите е инсценирал атентата, а Христов е вербуван от бодигардовете му.

За това съобщават от „България днес“.

По думите им няма как иначе въпросният Валентин да припари до паркинга и коридорите на болницата, камо ли да спре джипа си  най-демонстративно пред входа. Полицаите не изключват варианта Христов да е бил пуснат нарочно от цивилните охранители, които пазят Очите. Целта била Митьо да покаже, че за живота му има опасност и да иска лечение в чужбина.

Вижте още: Дълбоките корени на организираната престъпност

И, ако мислим логично тази версия е много възможна. В момента е Очите е много сериозно охраняван и определено е невъзможно някой толкова лесно да влезе в болницата и да мине покрай тази многобройна охрана.

И все пак – Кой може да иска смъртта на Митьо Очите? 

Определено е възможно Митьо Очите да хитрува и да измисля различни начини, за да избяга в чужбина, но не трябва и да забравяме, че преди два месеца той беше прострелян в Слънчев бряг.

Определено много хора искат да го видят мъртъв, а сега той е слаб и това е голяма възможнсот да се направи едно преразпределяне на наркопазара на Слънчака.

Вижте още: Бъчварова ли е луда или ние сме тъпи?

Кой иска да заеме мястото на Митьо Очите? 

Театър ли е било това или наистина има заплаха срещу наркобоса? 

Защо големите медии не написаха, че е имало такова влизане в болницата? 

Все въпроси, които отново завъртат медийната вихрушка около Митьо Очите, който с всеки изминал ден става все по-желан събеседник, за да даде отговори.

 

Раждането на Бай Миле (Част I)

Говори ли ви нещо името Милчо Борисов Бонев?

А Бай Миле?

Определено, когато чуете прякора на родения на 10 октомври 1961 г. Милчо, веднага свързвате име и физиономия.

Бай Миле е един от най-известните наркотрафиканти у нас, а и не само.

Няма човек, който да не знае Бай Миле и, въпреки че са минали 12 години от смъртта му, все още неговото име се споменава и свързва в сегашния подземен свят.

За него се носят легенди. Сигурни сме, че много от тях са истина.

Сега обаче ще ви върнем в началото и ще проследим как Милчо Борисов Бонев се превърна в опасния Бай Миле.

Как се роди Бай Миле?

Неофициални данни твърдят, че Бай Миле е бивш служител на спецслужбите.

Той е един от основателите на силовата групировка СИК, заедно с Красимир Маринов-Маргина, Дмитрий Минев-Руснака, Румен Николов-Пашата, Младен Михалев-Маджо и Венцислав Стефанов.

Всички те са били съдружници в „Интергруп и партнерс“ ООД, от която излизат през юли 1999 г.

Важно е да се подчертае, че Бонев е бивш полицай, а прякора Бай Миле получава още като служител на МВР.

В началото тръгва с ВИС. Държал е охранителни фирми в Самоков. Работил е с Костадин Димитров-Самоковеца.

И нещата не спират дотук. Бай Миле определено е знаел как да върти бизнес и не се е задоволявал с малко.

Имал е бизнес и с известния от близкото минало бизнесмен Пламен Тимев-Ганди.

Хора от подземния свят твърдят, че двамата са имали дискотеки в София и по Черноморието.

Той участва в бургаските фирми „Холидей БГ“, „Холидей БГД“ ООД, във варненските „ШАГ“ ООД, „Пеликан груп-96“ ООД (заедно с известния като наместник на СИК във Варна Йордан Марков, който беше взривен в асансьор на блок през ноември 1997 г.), „Пеликан груп“ ООД и „Агромил“. В столицата е регистрирал като собственик фирмите „ММ-999-Милчо Бонев“, „Бонилтравел“ООД, „И Джи Ем“ ЕООД и „Живот 1“ ООД. Според регистрацията, повечето от тях се занимават с туристическа дейност и застраховки.

Други фирми, в които Милчо Бонев е участвал са: „И Джи Ем“, „Агромил“, „Бонил Травел“, „Европриз“ и „Живот 1“. Бизнесменът държи хотели в курорта Боровец. Той е и един от шефовете на ФК „Славия“.

Бай Миле и интересите му във футбола

Милчо Бонев е имал интереси и в родния футбол. Интересите му във футбола се засилват през 2000 г. Тогава финансовият благодетел на Славия – Младен Михалев отново се ангажира с управлението на клуба.

Бай Миле става дясната му ръка.

В екип с мениджъра Любомир Воркапич, той води в Славия бившия треньор на Марсилия Жарко Оларевич. Бонев има сериозно участие и в трансферите на немалко сръбски играчи в наши отбори.

№1 доставчик на наркотици в Сърбия

Постепенно Бай Миле става наистина голямо име в ъндърграунда.

От бивш полицай, той достига много високи нива в йерархията за продажба на наркотици.

В статия на най-тиражирания сръбски вестник „Вечерни новости“, Бай Миле е обявен за основен доставчик на дрога в западната ни съседка.

Огромното заглавие „Бай Миле снабдява с хероин Земунския клан“ на първа страница на „Вечерни новости“ направи от новината събитие №1 за всички телевизии в Сърбия.

В статията се съобщава, че след операция „Сабя“, която унищожи въпросния клан на боса Легия (името идва от белградския квартал Земун, където бил базиран), българи са направили контакт с наследниците на Земунци.

Изрично се уточнява, че „комшиите засега само зареждат с хероин, но нямат разпространителска мрежа“. „Това е напълно достатъчно на българите. Знаем, че Милчо Бонев е работил със Земунския клан„, признава и МВР министърът на западната ни съседка Душан Михайлович.

Във вестника пише още, че полицаите в София не знаят откъде Милчо Бонев ръководи хората си, защото той бил непрекъснато в движение между България и Сърбия.

И наистина нашата полиция не може да се справи с Бай Миле. Той е прекалено напред с материала. Най-малкото и той е бил част от тях.

Бай Миле се превръща във фактор, който не може да бъде подминат с лека ръка.

В следващата част на материала ще застъпим по-подробно връзките на Бай Миле в България и какво става с наследниците му, както в бизнеса, така и в личен план.

Ще си припомним и начина, по който бе убит, като някои го определят като впечатляващ.

Всичко това може да прочетете в следващата част за един от най-известните ни мафиоти.

Автор: Любен Спасов

Източници на информация: znam.bg; personi.dir.bg

По пътя на наркотиците: Нарколабораторията в Самоков

Погледнете хубаво това място. Спокойно е, нали?

IMG_4346

Да, тези складове се намират в Самоков. В двора на горското стопанство.

Точно тук, на това спокойно местенце, преди почти два месеца, беше разбита една много добре оборудвана нарколаборатория. Точната дата – 8 юни, 2016 година.

За един ден, това местенце не беше от най-спокойните. Имаше жандармерия, която беше напълнила двора и претърсваше един от складовете. Тук се намираха и висши служители, които нервно обикаляха.

IMG_4348

Обаче, много от вас, все още не знаят какво е станало тук. Изминаха два месеца и никой не говори за тази нарколаборатория.

Тази случка се потули. Никой не коментира случилото се. Кметът не знае нищо. Директорът на ДГС Самоков – също. МВР Самоков ни отсвириха толкова бързо, че даже се зачудихме от къде ни е дошло.

IMG_4349

Както преди два месеца, така и сега, за повечето хора тук – интрига няма. А ние си мислим, че не само има интрига, но и тя е много по-голяма, отколкото си представяте.

Защо никой не се притесни, че толкова модерна нарколаборатория се намира в града? Защо никой не се стресна от факта, че това се е случвало под носа на управляващи и полиция? Много е странно, че никой не се учуди, че нито една медия не се поинтересува от случая.

Това просто не се е случило. Тук няма нищо интересно.

IMG_4351

Ние отидохме до нарколабораторията днес. И да, в момента там е скучно. Това е просто един склад. И знаете ли, сега можех да кажа, че отново нещата са били от познатата ситуация „Всяко чудо за три дни“. Но този случай е различен. Той беше „чудо“ само за един ден. След това – никой не посмя да зададе въпроси. Да се разрови по-дълбоко. Още по-страшното – този случай не достигна до обществото.

Случаят в Самоков наистина ще остане в историята като „Нарколабораторията, за която никой не говори“. Въпросът е защо?

IMG_4352

За финал, ще ви предам разговора ми с единствения човек на двора днес – охраната. Мисля, че някак си този разговор описва цялата ситуация:

  • Кои сте вие и какво искате?
  • Журналисти сме. Ще направим няколко снимки.
  • А, добре. Правете, каквото знаете.

След това махна пренебрежително с ръка, върна си се на работно място и си полегна.

Вижте нашите разследвания по темата: 

На кого е откритата в Самоков нарколаборатория?

Нарколабораторията, за която никой не говори

Мафията ли стои зад нарколабораторията в Самоков?

Имат ли пръст братя Галеви в нарколабораторията в Самоков?

Автор: Любен Спасов

Снимки: Елена Ангелинина 

За опасния живот на разследващия журналист – разговор с Димитър Стоянов

Днес ви представяме едно интервю с Димитър Стоянов.

Каквото и да кажем за него ще е малко, но това, което трябва да знаете е, че той е криминален журналист. От тези безстрашните. Гмуркащи се надълбоко, при това все в мръсните води.

От разговора ни ще разберете за най-добрите му разследвания, любовта му към професията, за разследванията му в „Биволъ“.

Какво му е коствало през всичките тези години да ни показва истината, която не винаги се харесва, но пък абсолютно винаги има последствия за тези, които имат топки да я показват?

Ще разберете дали според него има надежда за българската журналистика и една много интересна история около делото „Килърите“. 

13726698_1514478178578127_1575736360453122950_n

**********

Каква журналистика обича да прави Димитър Стоянов?

Това, което обичам и това, което много ми харесва е да работя разследвания, които генерират риск. В сферата на тъмната страна, ъндърграунда. Такова беше разследването по отношение на злоупотребите със средствата на Румънската разплащателна агенция АПИА. Това е разследване, по което в момента се води досъдебно производство в Румъния срещу отговорни фактори в Първа инвестиционна банка. Там имаше последици. Бях преследван, влизаха в дома ми, имаше заплахи от високопоставени служители в съдебната власт. Но общо взето това са разследванията, които обичам и преди да започна да работя за „Биволъ“.

Когато има ответна реакция, тогава може да прецениш до колко сериозно се приема твоята работа и какво точно си свършил. До тук, като си направя равносметка от 10.10.2010 г. съм имал поне 7 пъти директни сблъсъци по време на работа. Като говоря за физическа агресия, отделно няколко пъти съм бил заплашван. Налагало се е няколко пъти да не мога да спя две вечери подред на едно и също място.

За случая в Земен какво повече може да ни споделиш?

Земен е един много показателен случай. Това е емблематичен пример за престъпление, което се извършва в България – злоупотребата с Европейски средства.

Случаят в Земен е като представителна извадка за това как се прави тази злоупотреба. Една година живея с този случай, защото той има развитие. Всяко следващо разследване по Държавен фонд „Земеделие“ малко или много може да се свърже с този случай – като практика, като начин на извършване на престъпление, като модели, като схеми … нещата изглеждат по този начин.

Земен е есенция. Отначало големите медии се правеха, че не го виждат. След това започнаха серия репортажи за начина, по който се крадат европейски средства. Истината е, че в „Биволъ“ сме твърде малък екип и много трудно успяваме да обхванем в цялост картината. Затова работим по конкретни случаи, които са показателни .

Как би описал цялостната картина от твоя гледна точка?

Цялостната картина мога да я опиша само с една дума – разочарование. Това е разочарованието на нас българите от Европа. И на Европа от нас.

Ние постоянно искаме да се сравняваме. Ето Румъния, например, върви много напред. Да, нещата и там не са идеални, но има множество магистрати, политици и чиновници, които понасят съдебна отговорност. Имаме осъдени представители на трите власти.

Това са неща, които  у нас липсват, а престъпления определено има. Това е големият ни проблем.

Разочароващо е, че почти 10 години, след като бяхме интегрирани в ЕС, ние по-скоро вървим назад в посоката на прозрачност. Разбира се, това няма да остане без последици. Аз съм убеден, че ще понесем много тежки санкции и корекции, защото друго е немислимо. След излизането на Великобритания от ЕС мерките ще се затегнат.

Ние малко или много се надявахме, че като станем част от ЕС ще сме обект на външна регулация. Това не се случи. От своя страна явно Европа се е надявала, че като има повече средства ще се краде по-малко, но и това не се случи.

Как ще коментирате случая с Георги Костов и Ясен Тодоров, и тяхната вечеря с мафиоти в Поморие?

Това е един много конкретен случай, едно класическо разследване на нашия колега Асен Йорданов, за което той има адмирациите на целия екип и на будната част от обществото. Прекрасен, класически материал – документално доказан, с потвърждение от МВР и ВСС.

Присъствието на Георги Костов и Ясен Тодоров, а и на други магистрати, на една маса с хора от криминалния контингент, не е прецедент. Това е поредният случай.

Още през далечната 1996 г., когато стана поредната престрелка в София, тогавашният министър на вътрешните работи – Любомир Начев беше „засечен“ на последния етаж на НДК, в компанията на елитни манекенки. Пред Севда Шишманова – тогава репортер в БНТ, Начев заяви: „Не сте ме намерили. Не съм тук.“ Телевизията обаче излъчи материала. Любопитен съм как би се разиграла подобна ситуация днес.

В МВР газенето на закона е по-скоро традиция. Това е просто поредното потвърждение, че нищо не е мръднало.

Този материал на Асен Йорданов предизвика истинска буря във ВСС. Ясен Тодоров е човек с много съмнителна биография и определено за него не е изненада, че е бил на тази маса.

Ако се загледаме в миналото на Георги Костов също ще видим, че има черни петна. Той беше шеф в 9-то районно, а то е едно от полицейските управления с най-мрачна слава. За него се твърди, че е много добър професионалист, но има и други слухове. Но и неговото присъствие на тази маса също не е изненада.

Проблем е, че се разбра за това. Проблем е реакцията на прокуратурата и МВР.

Има ли изключително силна връзка между трите вида власти, като те работят, пазейки се взаимно?

Класическата формулировка за мафия е хомогенност на организираната престъпност със съдебната и изпълнителната власт. Силата на мафията се корени във връзките, които тя има и чадъра, който успява да разпъне над свои хора.

Тази връзка е факт. Проблем е, когато излезе един човек, който така или иначе е кадруван и е избран за главен прокурор, и започне да задава въпроси от ефира на една телевизия като „Ваша работа ли е на кого е заведението, в което са яли?“.

Да, моя е! Аз като данъкоплатец плащам заплатите на тези хора и някой казва, че не е моя работа. Напротив!

Голям проблем е тази реакция на главния прокурор. Във всяка една държава, за много по-малки проявления, всеки един магистрат щеше да напусне редиците на съдебната власт за уронване на престижа й.

Проблемът наистина е в реакцията, а не че някой е хванат в нарушение. Навсякъде някой е хващан в крачка. Но и навсякъде, този който нарушава закона е наказан за това.

Тук всички се защитават взаимно.

Аз разбирам поведението на Цацаров, като опит да запази Ясен Тодоров.

Как реагираха медиите на този случай? И има ли някаква връзка между това, че в същия ден, в който бяха пратени официалните отговори на МВР и ВСС по случая, избухна скандалът с Вежди Рашидов?

За съжаление в България понятието за медии се изчерпва с трите национални медии, които достигат най-лесно до хората. За мен проблем е слабата реакция на тези медии, но определено не е неочаквано. Не е прецедент, не е за първи път. Най –вероятно няма да бъде и за последен.

Медиите в България са загубили една от основните си функции – да доставят обективна и адекватна информация за нещо случило се. Да се премълчи един подобен скандал е пагубно.

И трите национални телевизии получават средства от правителството под една или друга форма. Това също оказва влияние.

Всичко това означава, че ние вървим в една посока на загуба на свобода на слово, към неглижиране на реални проблеми и към едно избирателно представяне на информация. С пълно основание, се чувствам деседент в днешно време. Както и всеки един от екипа ни.

Кое е важно да се запази, за да се спаси журналистиката?

Важно е, когато получиш обективни доказателства, че някой от твоите големи рекламодатели или донори се е издънил, ти да не кажеш „Той ми е рекламодател, не става да го излъчим.“.

Медиите имат социални функции, но тези функции са горе-долу на последно място в списъка с техните задачи. Медиите трябва да информират, алармират и да носят информация за истински важните неща. Да съобщават за деяния подобни на тези на Георги Костов и Ясен Тодоров.

Когато се премълчи подобна информация, ние вървим към автоцензура и квазидиктатура.

С кое най-много се гордееш в своята кариера и какво предстои?

Надявам се, че най-доброто предстои, защото поле за изява и теми за разследване има в изобилие. Малко са хората, които искат да работят това нещо, защото тази работа сякаш повече взема отколкото дава, но все пак някой трябва да я върши.

Като гордост … Аз като се върна назад във времето, от 2006 правя разследвания, все някой ме заплашва, бил съм нападан от действащи магистрати пред камера, бил съм заливан с бензин, но това ме кара да мисля, че в моментите, в които съм работил, съм улучвал правилните за момента теми. Определено мисля, че имам няколко попадения, но и имам да науча много. Мисля си, че едва сега започвам и че този, който си мисли, че е научил всичко, греши много. Това, от което се страхувам, е да не си повярвам твърде много.

Конкретен пример за случай, след който съм бил удовлетворен е един свързан с „Килърите“.

До края на 2010 година бях репортер в PRO.BG. Телевизията вече не съществува, а форматът след моето напускане просъществува още няколко години. За това предаване имах няколко попадения и веднъж достигнах до двама от защитените свидетели по „Килърите“ . Достигнах до едно от момчетата, защото то беше отказало да артикулира удобните за МВР тези в съдебно заседание. Той ми разказа, че тогавашният главен секретар е разпоредил да му бъде свалена охраната.

Момчето имаше родвайлер, живееше на приземен етаж и на втория ден, в който му свалиха охраната някой се опита да влезе в тях, но кучето го е нападнало.

Аз разбрах всичко това и предложих на тогавашния продуцент на това предаване Веселин Иванов и криейтив продуцента Миролюба Бенатова, да интервюирам момчето за нас. И двамата ми казаха, че няма как аз да отида и да запиша това нещо, че никой няма да се навие да ми даде подобно интервю. Но аз им казах, че ще стане.

Няколко дни по-късно възникнаха конфликти между нас, на професионално ниво и те решиха, че нямат нужда от моите услуги.

Още от преди това съм много близък приятел с един от колегите в „Разследване“ – Марин Николов. Тогава се обърнах към него с въпрос дали той е съгласен да направим материал по случая.

След един ден вече имах зелена светлина от тогавашния шеф на новините на Нова телевизия да изработя материал.

По Коледа го излъчихме.

Този случай винаги ще си го спомням с доза задоволство, защото всички ми казваха, че няма как да стане, но то стана. А и не само!

Това беше първият случай по голямо дело, където защитени свидетели, макар и без лице, говорят за него по телевизията. Имахме предупреждения да не излъчваме нищо по темата, но ние го направихме. В момента, в който го излъчихме охраната беше върната на момчето. Разказа обективно пред съда какво се е случило и делото завърши с осъдителни присъди.

Това е случаят, който ми носи удовлетворение и чувствам, че съм бил полезен. Един човек оживя заради моята работа и работата на колегите. Благодаря и на Марин Николов, че тогава ми подаде ръка.

Защо обществото не реагира на проблеми, които трябва да го ядосат?

Гражданското общество в България започна да се развива на 14.06.2013 г. В България то е много младо и крехко. То спечели няколко битки, но тепърва му предстои да изгради рефлекси – че трябва да протестира, да сваля правителства. Ние още нямаме тази зрялост на общество. Трябва да приемем, че спасението е в нашите ръце.

Има една класическа руска теза, която гласи, че спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се.

Българинът има месианско мислене, чака месията. Той вярва, че е избраният народ и за него има избран месия. Да и аз вярвам, че българите сме избраният народ, но вярвам, че избраният месия за България е всеки един български гражданин.

Интервю на Веселин Диманов