Етикет: Мария Спирова

По пътя на БРЕКЗИТ: Великобритания остава в ЕС – засега

Оказва се, че излизането на Великобритания от ЕС няма да бъде толкова лесно, както си мислеше част от обществото. То може да бъде отложено за края на 2019 г. заради трудностите, с които се сблъсква британската администрация и заради изборите във Франция и Германия, пише вестник „Sunday Times“.

Изданието разполага с тази инфомрация, защото има изтоничк, който е говорил директно с двама британска министри.

Кога ще се случи „Brexit“ – в началото или в края на 2019?

Изтончникът на вестника твърди, че британските министри са му съобщили, че ще има разминаваме с официалната инфомрация, кяото хората знаят и всъщност как стоят нещата.

Правителството на Тереза Мей каза, че има намерение да задейства член 50 от Лисабонския договор в началото на 2017 г. Прибягването до този член отваря период от две години на преговори, в края на които страната напуска ЕС. Това означава, че задействане на член 50 в началото на идната година ще означава ефективно напускане на Великобритания от ЕС в началото на 2019 г.

Но се оказва, че това може би няма да се случи точно така.

Според източник, британските министри са предупредили вече висшите ръководители на финансовия сектор в лондонското Сити, че задействането на член 50 може да стане в края на 2017 г, което ще означава и ефективно излизане от ЕС в края на 2019 г.

Министрите мислят, че задействането на член 50 може да се отложи за есента на 2017 г., защото няма необходимата инфраструктура за хората, които ще трябва да бъдат наети с оглед на преговорите за Брекзит. Те казват, че дори не знаят кои са правилните въпроси, които трябва да се зададат, когато най-накрая ще започнат преговорите с Европа.

Проблемите, които са причина за забавянето на излизането от ЕС:

Проблемите, които съпътстват Брекзит са много, но от изданието твърдят, че два са основните, които може да забавят излизането на Великобритания от ЕС.

Единият е трудностите, с които се сблъсква британската администрация.

В резултат на референдума за Брекзит на 23 юни новият британски премиер Тереза Мей създаде поста на министър за Брекзит. Той беше поверен на Дейвид Дейвис, който досега е наел само половината от персонала, от който ще има нужда. Друго министерство, това на международната търговия, ръководено от Лиам Фокс също трябва да наеме бързо опитни експерти, защото сега разполага само с шепа добри преговарящи.

Оказва се, че графикът за изборите във Франция и Германия също поражда известни трудности за плановете за Брекзит на Великобритания.

В преговорите ще участват лидерите на страните членки. Президентските избори във Франция са насрочени за 23 април и 7 май догодина, а федералните избори в Германия ще бъдат догодина през есента.

Това означава, че преговорите за Брекзит, което ще забави и крайният срок за излизане.

Как влияе „Brexit“ на имигрантите във Великобритания?

И въпреки че Великобритания ще излезе много бавно от ЕС и напрактика към момента си остава в съюза, голяма част от британците вече се настройват против хората от други държава, които живеят в страната.

Специално към българи, поляци и румънци има голяма агресия, която няма как да не се отрази на живота им.

По този проблем преди време се свързахме с Мария Спирова, която ни обясни, че положението наистина е напрегнато, а обществото е силно разединено и объркано. Тя е категорична, че Тереза Мей е лоша новина за всички имигранти на Острова.

За напрежението срещу българите Спирова тогава сподели следното:

Напрежение се усеща срещу мигрантски общности от всякакъв произход. Много агресия се заяви срещу поляците, като най-видима група източноевропейци. Има вече документирани случаи на публичен тормоз над българки в Оксфорд, където живея.

Атаките най-често са очи в очи, но по рядко от познати и още по-рядко в работна среда. На работа става дума по-скоро за силно затруднена комуникация между колеги, за които е ясно, че са гласували за Брекзит.

Този жест не е неутрален към мигрантите – за всички бе ясно, че това решение представлява огромна заплаха за европейските граждани и техния живот в Обединеното кралство. Това демонстрира определено отношение – не ме интересува съдбата ти, искам да се махнеш.

Според Спирова ксенофобията в Обединеното кралство не е изненада. Тя назрява от години заради бързата глобализация на един островен народ, несвикнал да се адаптира.

Ние просто не сме лесни за вграждане в класовото общество – вършим тежка работа, но не сме сервилни, а настояваме на правата си и не крием стремежа си към просперитет. Образовани сме, което изглежда неприемливо от британска гледна точка, защото сме бедни – това тук не е възможна комбинация. местни хора,които, научавайки, че съм българка, гневно ме питаха защо не бера ягоди, а упражнявам недопустимо престижна според тях професия.

Цялото интервю с Мария Спирова може да прочтете ТУК.

Българите масово подкрепиха Бююк – мнения и коментари

Определено управляващите не очакваха, че обществото и социалните мрежи в България ще се възмутят толкова от решението да бъде екстрадиран турският гражданин Абдуллах Бююк.

Българите в социалните мрежи са ядосани и са категорични, че решението на българските власти да дадат подкрепящия Гюлен политически беглец на Ердоган, е огъване под натиска на съседна Турция.

Вече два дни това е основна тема в медийното пространство, а и не само.

Всички се чудят кой и защо реши този човек да бъде върнат в Турция, където неговата съдба определено не е ясна.

Наистина е възможно Бююк вече дори да не е жив.

Отделно е много съмнително цялото предаване на Бююк на турските власти. Накрая се оказа, че той е предаден без никакви документи, което е в разрез със закона. Този акт дори се сравни с мафиотско отвличане.

Вижте още: Трогателната история на беглеца – Абдуллах Бююк

Един от първите изказали се по темата в социалните мрежи е бившият правосъден министър Христо Иванов, който написа във Фейсбук следното:

„Отвратително е българското държавно управление да се сгъва по подобен унизителен за държавата ни и за всеки свободен гражданин начин.“

Журналистката Мария Спирова също е много активна в социалната мрежа и чрез постове изразява своето възмущение от българските власти. Ето един от тях:

Сделка с Дявола не описва подобаващо случилото се с Бююк. Този човек има окончателно съдебно решение от Софийски апелативен съд в своя полза, при аргументация, че в Турция го заплашва политическа разправа по нагласени обвинения. На фона на страховитата чистка на Ердоган и след цял ден мерзавско отричане да готви извеждането му, МВР го предаде „тайно“ на развилнял се диктаторски режим.
Президенството гузно мълчи за прескочената възможност за политическо убежище. Цялата държавна администрация, от горе до долу, заляга и бълва дезинформация. По миграционни причини бил изведен зад граница, да сме питали Министерски съвет защо не му е дадено убежище – това е гавра, не само с този човек, дето кой знае какво го чака в Одрин, но и с всички нас.
България не се вълнува от правосъдие, собствено или чуждо. Права нямаме, правов ред не съществува и всички нещастници, озовали се в границите на нашия резерват за лунатици, са добитък и могат да бъдат изтъргувани или смляни на кайма.
Кой е наредил извеждането на Бююк? Трябва да узнаем. МВР отказва да разкрие отговорното лице, защото в един тоталитарен режим бруталната безчовечност е системна и лична отговорност няма. Машината срещу човека.
‪#‎койпредадеБююк‬

Народният представител Георги Кадиев от своя страна коментира случая по следния начин.

„Екстрадицията на гюлениста Абдуллах Бююк е част от някаква сделка. Или изплащаме някакви стари вини на Бойко Борисов, или е някаква бъдеща сделка, но не знам каква“, заяви депутатът в ефира на Bulgarian ON AIR.

Той заяви още, че решавайки да предадат искания от турския президент Реджеп Ердоган бизнесмен Борисов и вътрешната министърка Румяна Бъчварова „на практика“ са го осъдили.

Двама адвокати коментираха случая, като и двамата са категорични: решението е безумно!

Пред „Медиапул“ адв. Михаил Екимджиев по повод действията на МВР той заявава: „При експулсирането в Турция на Абдуллах Бююк българските служби действаха като шайка бандити, които са хванали един човек, качили са го в една кола и са го извели от страната. Това е сходно с мутренско отвличане“

След това добавя още:

„Сигурен съм, че ЕС и Съветът на Европа ще реагират. България загърби върховенството на правото, за да се постави в услуга на един диктаторски режим. Това е унизително за всички нас. Българските служби, ръководени от това правителство, което се подкрепя и от „патриоти“, се поставиха в услуга на един диктаторски режим за сметка на ценностите на демокрацията, за сметка на правата на човека, гарантирани от българската конституция“.

Според адвоката правителството е направило само и единствено какво то иска: „Правителството направи това, което му харесва и му се струва изгодно. Вероятно става дума за някакъв пазарлък с Ердоган, вероятно е имало заплаха нещо да се случи с бежанците. Ние не знаем. Но вижте как постъпи американският президент Барак Обама по искането за екстрадицията на Гюлен. Той каза: „Да, съжаляваме за опита за преврат в Турция, съчувстваме и подкрепяме демократично избраното правителство, но ние сме правова държава и не можем да изпълняваме искания, които не са подкрепени от доказателства“. При нас стана обратното“.

„В случая с предадения на Турция бизнесмен Абдуллах Бююк е нарушен всеки един закон и български или международен нормативен акт, по който България е страна.“

Това каза пред бТВ другият адвокат – Николай Хаджигенов. Според него МВР е „най-големият нарушител на законите у нас“.

Хаджигенов се позова на двете влезли в сила решения на съда, които казват, че Бююк е политически преследван, не може да му бъде уреден справедлив съд и го чакат изтезания, и възможно смъртно наказание в Турция.

„Всяко едно от тези неща е достатъчно да се откаже връщане, независимо от това дали има редовни документи или не, а те го грабнаха, буквално са го отвлекли от улицата и са го предали с протокол. Този протокол законен ли е”, попита адвокатът.

Според него вчера е станало „кристално ясно, че у нас право няма“.

„У нас има тоталитарен режим, тип Ердоган, просто е по-мек. Някой от Турция – може би Ердоган, може би някой друг, се е обадил на човека у нас и той е взел политическо решение въпреки закона и правото. Това е типично за тоталитарните режими, какъвто е и режимът „Борисов”, посочи Хаджигенов.

Хаджигенов дори добави: „Вече не знаем дали Бююк е жив. Откъде ще обжалва – от Диарбекир ли? Дори и да обжалва, турците ще го върнат ли?“

И най-сладкото оставихме за накрая – мнението на Бойко Борисов!

В ефира на Нова телевизия той заяви, че голямата му цел е, докато е на министър-председателския пост  да опази България от заливане с мигранти.

„Ако трябва да ни вземат главите, но мигрантската вълна не бива да бъде допускана в България. Изправени сме пред огромна криза между Турция и Европейския съюз, криза, в която управниците им си отправят най-тежки закани. Цяла Европа е оградена с мрежи и огради в момента. Какво значи заплахата „Ще залеем Европа с бежанци“? Това означава „Ще залеем България“, изтълкува Борисов думите на президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган, когото цитира.

Тревогите на българския премиер са свързани с това при кого ще останат накрая мигрантите, призна той. „Германия намали със 70% приема и обяви, че нелегалните мигранти ще бъдат връщани. Голямата ми цел е да направим така, че Турция да третира България по различен начин от всички останали държави в Европа, защото ако Турция стане несигурна държава, България остава най-близката сигурна държава по мигрантския път и 400-500 хил. ще бъдат върнати в България като най-сигурна страна. Защото с едно кимване на главата се вземат тези решения“, опасява се Борисов.

Той отрече предаването на турските власти на бизнесмена Абдулах Бююк да е заради страха да не пострада България от мигратска вълна от Турция. „Не го тълкувайте така. Двете неща нямат нищо общо“, заяви премиерът и обяви, че е възложил на министъра на вътрешните работи Румяна Бъчварова проверка на случая. По думите му Бююк не е имал документи. „Вярвам на това, което са направили колегите в МВР“, каза Борисов.

„Оттук нататък действително е неприятно като усещане за това, че на ръба на закона са действали. 25 хил. души от началото на година сме върнали от турската граница. Близо хиляда – от гръцката. Всичките те са върнати по идентичен начин“, посочи Борисов.

„Полицията, МВР, армията – всички сме подложени на натиск“, оплака се премиерът.

Протестна мрежа иска оставката на правителството

Настояваме за пореден път за оставка на цялото правителство, поставило България в унизително и срамно положение!

Това се казва в декларация на „Протестна мрежа“ по повод екстрадирането на турския бизнесмен Абдуллах Бююк. В нея предаването на политически мигрант на Турция се сравнява с предумишленото убийство на политическия дисидент Георги Марков на моста „Ватерлоо“ в Лондон.

От организацията подчертават, че действията на МВР са в разрез с нормалните представи за върховенство на закона.

„Протестна мрежа е на мнение, че отговорност за този срамен за държавата ни акт носи цялото правителство и най-вече министър-председателят и министърът на вътрешните работи. Не по-малка е отговорността на парламентарно представените партии и особено тези от управляващото мнозинство, които подкрепят авторитарния режим в съседна Турция, и които, мълчаливо или не, са спомогнали да се достигне този нов срам в най-новата ни история“, се казва в позицията.

Движение Обществен натиск с отворено писмо

Съграждани!

Движение Обществен натиск неведнъж изразява нарастващата си тревога от все по-шокиращите нарушения на човешките права в България. Животът, собствеността, свободата и личното достойнство на никого не са гарантирани.  Не само външната политика на все по-лишеното ни от легитимност правителство, но и отношението му към основни постулати на демократичния и правов ред са нетърпими и будят единствено отвращение.

Обсъждането на т. нар. „антитерористичен” законопроект, който по същество е антиграждански, е само една от проявите на това цинично отношение. Пропускането на бягството на убиеца Фарук Бекташ от т. нар. „органи на реда” също е рецидив на непрофесионализъм и на липса на интерес към защитата на живота и сигурността на българските граждани.

Сега обаче Министерството на вътрешните работи е извършило нещо по-страшно. Неустановени служители на Министерството са извели от България г-н Абдулла Бююк и са го предали на турските власти. Това е престъпление. Фактически това е убийство.

Авторитарният режим на Реджеп Тайип Ердоган се превърна в открита диктатура. В съседна Турция бяха уволнени и затворени без обвинения буквално хиляди интелектуалци и държавни служители. По време на последния митинг в Истанбул за пореден път стана дума за възстановяване на смъртното наказание. От протестите в Гези през 2013 е добре известно, че турската полиция си служи със сексуално насилие като „дисциплинираща” мярка срещу задържани граждани. По време на последните събития в Анкара и Истанбул на записи се видя как цивилни привърженици на властта буквално линчуват хора на улицата; последваха и записи с погроми над книжарници. Изобщо не е тайна какво представлява турското правосъдие. Да бъде предаден човек на такива власти и в такъв момент е съучастие в убийство.

България е страна в Европейския Съюз и отхвърля смъртното наказание (грозящо г-н Бююк в Турция). Предаването на г-н Бююк нарушава членове 27, 29 и 56 от Конституцията на нашата Република, отнасящи се до правото на убежище и до запазването на личността от унижения. Нарушени са и първите три члена и от действащия български Закон за чужденците, изискващи при подобно предаване да има представители на националния омбудсман и международни наблюдатели. Прекрачен е член 33 от Женевската конвенция, предвиждаща защитата на бежанци и политически бегълци. Действията на МВР нарушават също така европейската Конвенция за защита правата на човека и членове 18, 19 и 47 от европейската Харта на основните права, отнасящи се до непредаване на човек, застрашен от смъртна присъда и унижения и гарантиращи право на защита на място. Тоест МВР безпардонно нарушава и българското, и международното законодателство, по което България е страна.

Отделно стои и фактът, че действията на МВР идват в пряко нарушение на вече взето и влязло в сила решение на Софийския Апелативен съд, според което г-н Бююк в никакъв случай не  трябва да бъде предаван на турските власти, защото в родината му го чакат несправедлив процес и саморазправа. Това е крещящ случай на самоуправство, в който полицията е действала противоположно на съда и така се е поставила над него.

Обясненията на министъра на вътрешните работи Бъчварова, че г-н Бююк е бил предаден на турските власти не „като” човек с присъда, а „като” човек с нередовни документи, не издържа никаква критика. Фактът на предаването е налице и нарушаването на изброените членове не може да бъде оспорено. Българската държава в лицето на МВР е извършила престъпление както срещу човечността, така и по буквата на закона. Това вече беше коментирано от авторитетни лица, включително и от бившия министър на правосъдието г-н Христо Иванов.

Още по-срамно е, че до последно българските власти са отричали, че предаването на г-н Бююк е в ход. Явно турският външен министър Чавушоглу е по-добре запознат с процеса по вземане на политически решения в България от самата българската общественост.

Съграждани!

Правовият ред в България не съществува. Българските власти всекидневно нарушават всякакви етически и правни норми. За полицията у нас законът не означава нищо, а моралът просто не съществува. Предаването на г-н Абдулла Бююк на страна, в която го очаква сигурна смърт, е само поредно доказателство, че човешката личност няма никакво значение за съществуващите у нас власти.

Движение Обществен натиск изразява пълната си солидарност с вече изказаните реакции на възмущение и отрицание по повод това далеч не първо, но вече изумително нарушение на човешките права, както и на българските и международните закони. Ние нямаме друг избор освен да заявим публично, че при това положение смятаме българското т. нар. „правителство” за нелегитимно и лишено от морални, както и от законови основания да продължи да функционира. Нашите партньори от Сдружение „БОЕЦ – България Обединена с Една Цел” вече подадоха сигнал до Върховна Касационна Прокуратура, но при така описаните обстоятелства не можем да очакваме резултат. Дейността на министър Бъчварова, която прикрива пряко отговорните за случая лица в повереното й министерство, в действителност подлежи на разследване и попада в правомощията на прокуратурата – стига, разбира се, в България да имаше такава.

Движение Обществен натиск настоява за незабавна оставка на министър-председателя Борисов, толериращ такъв властови произвол, и за пълно разследване на случая с експулсирането на г-н Абдулла Бююк.

Съграждани!

Правовият ред е унищожен. Призоваваме всички български граждани да протестират срещу властите до оставка на правителството и разпускане на настоящото Народно събрание.

Движение Обществен натиск

Съпредседатели:
Димитрин Вичев
Кирил Чуканов
Манол Глишев
София, 11. 08. 2016 г

Има ли опасност за българите във Великобритания – разговор с Мария Спирова

9059be6d97676426d5b05c00154498bd

Днес Ви представяме интервю с Мария Спирова на една много сериозна тема. Особено за българите в чужбина. 

Като човек, който живее и работи на Острова, я попитахме голямо ли е напрежението във Великобритания след решението за Brexit спрямо имигрантите и защо ксенофобските настроения са се покачили толкова много?

Реагира ли адекватно полицията в този случай и само срещу българите ли са тези отрицателни настроения? Попитахме я още и какво може да очакваме от изборите в САЩ, защото е човек, който следи много отблизо темата. 

13001059_10153386106201831_1515507159981780632_n

Мария Спирова е родена на 10 януари 1984 г. Тя е завършила Класическата гимназия, учила е културология в СУ и има магистратура по криминология от Оксфорд (спечелила е стипендията Weidenfeld, която дава на хора от много държави, включително и България, пълна издръжка за магистърски и докторантски програми в Оксфорд). 

Специализирала е 1 година журналистика в САЩ (пак стипендия) и е стажувала в централата на National Geographic във Вашингтон. Докато учи, 2 години работи във в. „Капитал“ (културните притурки „Капител“ и „Капитал Light“), после 3 години е  в Българска телеграфна агенция. Публикувала е стихове и есета в „Литературен вестник“ и други периодични издания. Член е на МЕНСА.

Носител е на международната журналистическа награда Reporting Europe 2014, за серия публикации за протестното движение #ДАНСwithme в България.

Ето какво каза по горещата тема Мария Спирова:

-Какво е положението във Великобритания след решението за Brexit-а като цяло?

Положението е напрегнато и обществото е силно разединено и объркано. Новото правителство е в позиция на ослушване и досегашните им разговори с Шотландия, Германия и Франция не дават добри сигнали относно колко приятелски ще е духът на преговорите, когато започнат.

Тереза Мей е лоша новина за всички имигранти на Острова. Биографията й на вътрешен министър показва, че тя е силно идеологически мотивирана да изтласка колкото се може повече чужденци от Великобритания и да затвори границите с драстичен контрол. Срещу този подход има силни икономически аргументи, но тя от години е глуха за тях, а сега е заобиколена с хора като Дейвид Дейвис и Лиъм Фокс, които не разбират Европа и мразят социалните придобивки, които ЕС узакони в Обединеното кралство.

-Наистина ли се усеща напрежение към българите?

Напрежение се усеща срещу мигрантски общности от всякакъв произход. Много агресия се заяви срещу поляците, като най-видима група източноевропейци.

Има вече документирани случаи на публичен тормоз над българки в Оксфорд, където живея.

Правителството на Дейвид Камерън превърна румънците и българите във враг номер едно на британската икономика през 2013г., няколко месеца преди да изтече мораториум над свободния ни достъп до английския трудов пазар, защото си въобрази, че това е удобна стратегия за отвличане на вниманието от провала на политиката на остеритет.

За съжаление това отприщи еврофобията като мейнстрийм дискурс в обществото и доведе до провала на неговата собствена кариера и катастрофалния референдум под фалшив предтекст.

 -В момента атаките единствено във виртуалното пространство ли са или се усещат и на работните места на българите?

Атаките най-често са очи в очи, но по рядко от познати и още по-рядко в работна среда. На работа става дума по-скоро за силно затруднена комуникация между колеги, за които е ясно, че са гласували за Брекзит.

Този жест не е неутрален към мигрантите – за всички бе ясно, че това решение представлява огромна заплаха за европейските граждани и техния живот в Обединеното кралство. Това демонстрира определено отношение – не ме интересува съдбата ти, искам да се махнеш.

-Защо, според вас, ксенофобските настроения са се покачили толкова рязко? Изненада ли са или винаги си ги е имало?

Ксенофобията в Обединеното кралство не е изненада. Тя назрява от години заради бързата глобализация на един островен народ, несвикнал да се адаптира. Особено обострена е към източноевропейци, защото британците не изпитват към нас постколониална вина, а същевременно наистина не знаят нищо за културите ни и автентично не знаят къде сме на картата.

Ние просто не сме лесни за вграждане в класовото общество – вършим тежка работа, но не сме сервилни, а настояваме на правата си и не крием стремежа си към просперитет. Образовани сме, което изглежда неприемливо от британска гледна точка, защото сме бедни – това тук не е възможна комбинация.

Имаме гръбнак и амбиция и не се вписваме в ригидната местна йерархия – всичко това допринася за превръщането ни в мишени.

-Кога за първи път се усетиха лошите настроения срещу българи и румънци?

Както споменах в първия отговор, тази неприязън бе плод на социалното инженерство на Камерън, който насърчи грозни и невежи, неверни с реалността и последвалите статистически данни предразсъдъци спрямо български и румънски граждани през 2013 г. и така легитимира Найджъл Фараж и неговата фашистка партия на независимостта в политическото пространство – докато неадекватно смяташе, че ако направи консервативната партия по-реакционерска и националистическа, ще приласкае разочарованите гласоподаватели обратно.

Оттогава датират моите лични изживявания с местни хора,които, научавайки, че съм българка, гневно ме питаха защо не бера ягоди, а упражнявам недопустимо престижна според тях професия.

Вижте още: Какво може да се случи след Brexit & Тръмп?

-Реагира ли адекватно полицията в този случай?

Доколкото ми е известно, да. Не съм чувала за неравностойно третиране на българи от страна на полицията при инцидент на омраза.

-Какво е решението на проблема и изобщо има ли такова?

Струва ми се, че британското общество изпусна зъл дух от бутилката и той трудно ще бъде натъпкан обратно вътре.

Решението е да не се снишаваме, а да устоим на предизвикателството с достойнство. Да изобличаваме ксенофобите навсякъде, където ги срещнем, да се отзоваваме на помощ на всеки тормозен, да не подминаваме коментари и намеци, без да ги наречем неприемливи и винаги да ги докладваме на полицията. Така ще попречим на ежедневната ксенофобия да се превърне в норма и навик.

-Българите на Острова трябва ли да се притесняват?

Те се притесняват. Неизвестността относно бъдещия им статут във Великобритания продължава, а Тереза Мей не е лидер, който се ръководи от хуманни принципи и особено съчувствие към не-британци. Ако Кралството тръгне към предизвикана от Брекзит рецесия, мигрантите ще са сред първите засегнати – заплащането им ще стагнира или ще се свие, работните им места ще бъдат изложени на риск. Специално за България, като се знае какъв значим вносител в бюджета е българската диаспора, това може да доведе до сътресения на местно ниво.

-Следите много от близо темата с президентската кампания в САЩ. Какво може да очакваме?

Ако се съди по огромната потребност на изоставащите сегменти от западните общества да си отмъстят на демократичния правов ред, като сринат политическия модел, който обвиняват за стагнацията си, по огромния гняв срещу образования,  космополитен елит –  неща,  които ЕС символизираше,  и срещу които се надигна племенната ярост на англичаните,  за да стигнем до Брекзит… Доналд Тръмп има сериозен шанс да бъде следващият президент на САЩ. Тогава ще се озовем в римейк на късните 1930.

Интервюто взе Любен Спасов

Мария Спирова: Гласовете от чужбина ужасяват статуквото

Ние от „Гласът на младите хора“ се свързахме с Мария Спирова във връзка с отхвърленото от депутатите президентско вето относно промените в Изборния кодекс (ИК).  Тя е един от първите наши сънардоници в чужбина, които активно защитиха правото на българите зад граница да гласуват. В началото на кампанията против приемането на промените в ИК, тя заяви, че България се превръща в псевдодържава, овладяна от надзаконови лобита.

zx620_2310110

Мария Спирова е родена на 10 януари 1984 г. Тя е завършила Класическата гимназия, учила е културология в СУ и има магистратура по криминология от Оксфорд (спечелила е стипендията Weidenfeld, която дава на хора от много държави, включително и България, пълна издръжка за магистърски и докторантски програми в Оксфорд). Специализирала е 1 година журналистика в САЩ (пак стипендия) и е стажувала в централата на National Geographic във Вашингтон. Докато учи, 2 години работи във в. „Капитал“ (културните притурки „Капител“ и „Капитал Light“), после 3 години е  в Българска телеграфна агенция. Публикувала е стихове и есета в „Литературен вестник“ и други периодични издания. Член е на МЕНСА.

Ето какво каза по горещата тема Мария Спирова:

Какво за мислите за отхвърлянето на ветето на президента?

Падането на ветото е емблематично за будната кома на българската държавност – тя лежи ни жива, ни умряла, превзета от паразитни партии, които са просто формирования по задкулисни интереси и могат да влизат във всякакви безпринципни сношения, за да останат на власт.

Как си обяснявате действията на политиците?

Повечето партии в България са ужасени от свободния и неконтролиран вот, който идва от чужбина – при един либерален избрен кодекс през 2014 изборната активност зад граница скочи  с над 60 % и те внезапно усетиха, че това е опасна тенденция. На диаспората не може да се влияе лесно,тя има опит с други, по-прозрачни политически модели и много от родните политически личности започват да ни изглеждат карикатурно нелепо. Тази тенденция към демократизиране на вота чрез гласове от чужбина ужасява статуквото – то се нуждае от предвидимост на изборите и ниска активност, за да се окопае. Самоорганизацията на българските общности по света и политическата им активност се виждат като заплаха, която да бъде смазана.

Вижте още: ОФИЦИАЛНО: ОПРАСКАХА ветото на президента

Защо според вас те по никакъв начин не се съобразяват с мнението на гражданите, независимо в страната или извън нея?

Защото в представите на депутатите, те не са в политиката, за да се съобразяват с избирателите си, а да консумират власт за лично ползване. Изказвания от рода на „Стига с тази демокрация“ са симптоматични за това самозабравяне и подмяна на дневния ред у невежия ни и нелустриран политически „елит“. Във всички олигархични среди е така. Държавата е пленена от хора с високи амбиции и низки цели.

Какво следва от тук нататък?

Следва българските граждани в страната и чужбина да се обединят и да напомнят на народните представители и правителството откъде произлиза властта им и защо им е дадена. Или да се възползват от правата си на свободни граждани и да сменят управляващите с такива, които се вслушват във волята им.

Интервю  на Любен Спасов

Разделението на българската нация

Ресурс за нацията ли са българите в чужбина или трябва да бъдат отписани? От егоизъм ли са заминали или страната им ги е прокудила?

Разделението в нацията около промените в Изборния кодекс коментира Ивайло Дичев за „Дойче веле“, като неговия текст ние препечатваме без никаква редакторска намеса. 

******

Размяната на отворени писма през разнообразни медии около недомисления Изборен кодекс можем да гледаме по различни начини. От една страна, парламентът показа своята некомпетентност, от друга – псевдопатриотите пак насъскват гражданите едни срещу други, от трета – шоупрограми и сайтове продават стока през скандали. Но темата, която сблъсъкът повдига, е много важна: става дума за това как мислим българската нация във времето на глобализацията.

Кои са българи – тези, които са тук физически или и тези, които поддържат някаква духовна връзка с държавата? Да ги наречем: териториалните българи и глобалните българи.

Тезата на териториалните само отчасти откриваме у националистите в парламента, които официално се борят само срещу емигрантите от турски етнически произход. Откриваме я най-ясно в писмото на Мира Асенова и Новели Зарева на сайта „Между редовете“, обиколило впоследствие многобройни медии. Двете млади жени изказват раздразнението си от изявите на българските емигранти, и по-специално г-жа Хамбарджиева, чието интервю по скайп гледали в Шоуто на Слави. Обидата идва от неравното третиране: всъщност онези отвън били привилегированите – приемат ги в президентството без записване, грижат се за техните секции, докато тук стоим на гигантски опашки „с вашите родители, баби и дядовци с паркинсоновите ръце, беззъбите усмивки и изкривени от артрита кости“. Това последното е много красноречиво. Териториалните са останали да гледат бабите и дядовците, от техните данъци се плащат пенсиите на изоставените родители на глобалните и изборните секции зад граница. Откъдето и най-голямата несправедливост – внушението, че там, в чужбина заминава елитът на нацията, тук остават едни нещастни аборигени.

Разделението в българската нация е драматично

„Ние, „аборигените“, можем да ви дадем отговор защо гласуваме или не гласуваме, но вашите мотиви са ни неизвестни. Но твърдите, че сте неравнопоставени, правата ви били нарушени, демокрация не ви достига. И на нас не ни достига демокрация, но ние сме тук, не сме избягали. Все някой трябва да остане да продължи българския ген, да създава деца, които няма да говорят български с английски акцент.“

В коментарите под писмото тезата се изостря още повече, често от по-възрастни и доколкото се ориентирам – леви потребители: „Щом милееш за България, защо си забегнала през девет морета в десето, родолюбците стоят и работят за Родината си!“, „Аман от такива дистанционни патриоти!“

Тезата на глобалните, зад която застана президентът с ветото си, са на по-високо интелектуално ниво, доколкото те боравят с принципи на демокрацията и гражданските права. Те искат да бъдат част от нацията и са обидени от това, че някой иска да ги отпише. „Да съхраним България, неразделена от предразсъдъци и граници“ призова една от активистките на глобалните българи, Мария Спирова.

Но зад тази позиция също има прагматични мотиви. Основният е икономически – българските емигранти се представят като най-големият инвеститор в България. Красимир Гаджоков (отворено писмо, отговор на Асенова и Зарева): „Ние допринасяме: по-скромно, но достатъчно съществено, за всичко изброено. Правим го чрез данъците върху средствата, които изпращаме в България; чрез данъците за домовете, които милиони от нас имат в Родината; чрез заплатите и осигуровките на хората, чиито услуги и стоки получателите на изпратените от нас средства изразходват в икономиката на страната.“

Въпрос на дебат

Какво изобщо значи да си някъде в един отворен свят? Да плащаш данъци, отговарят териториалните, но веднага се появява контрааргументът: ами ако имаш къща в България, нали плащаш данъци за нея? Аргументите, че ако си в чужбина, няма да търпиш последиците на безотговорен свой вот, не са съвсем честни – ще се случи нещо с имота ти, ще се случи нещо с родителите ти, с перспективата някой ден да се върнеш. Децата ти да говорят български, казват териториалните – на което глобалните отговарят с битката за български училища по света. Нека кажа, че по въпросите на гражданството няма правилно решение, различни нации го решават по различен начин, въпрос на дебат, на политическа битка. Е, да се учудваме ли, че този дебат избликва сега, по повод Изборния кодекс.

Много от емигрантите ни са в елитни учебни заведения, някои на високоплатени длъжности и това се мисли като един интелектуален ресурс за страната, за да не кажем „лоби“ на България по света, такова каквото отдавна имат страни като Полша, Израел, Гърция. Разбира се териториалните опоненти тутакси контрират с примери за българи, които „мият чинии“ с дипломи за висше образование. Успели ли са нашите сънародници, емигрирали зад граница? Ресурс ли са за нацията? Да им завиждаме или да се възхищаваме? Заминали са от егоизъм, за да си оправят живота или са били прокудени, защото родината не е имала нужда от тях? Справедливо ли е само защото си се родил на едно място да ти плащат 10 пъти по-малко?

Тези въпроси не са лесни, те раздират дълбоко съвременното ни общество. Днес няма младеж, който да не е поставен пред мъчителната дилема: да замина или да остана? Успели ли са българите в чужбина по определение или става дума за оптическа илюзия, при която медиите ни показват само успелите, а мъките и униженията по интегрирането в чуждото общество не са им интересни? Нашите съграждани от чужбина, които заеха позиция по Изборния кодекс със сигурност са активни, образовани, отговорни хора – но това не означава, че такива са всичките два милиона българи зад граница, много от които са тъкмо „миячи на чинии“ или просто не искат по никакъв начин да поглеждат назад.

Митични надежди

Към подводните течения на този дебат трябва да добавим и демографското въображаемо, което у нас упорито отказва да приеме единственото познато решение в развития свят: имиграцията компенсира ниската раждаемост. Наместо това, българските медии са се вкопчили в бабешката национална мечта – някой ден децата ще се върнат, затова дай да пазим детската стая непокътната. Вероятно ще се върнат, но когато се пенсионират, казвам аз, ала това е друга тема. Въпросът е, че нашите хора в чужбина функционират като един вид мит, който решава драматичния проблем на държавата: умираме ако не привлечем имигранти, но мразим чуждите, за това няма да ги пускаме. Решението – един хубав ден децата ще се върнат.

Другата митична надежда, която някои тук проектират върху сънародниците ни зад граница, е че те, като живеещи в по-демократична среда, ще гласуват „правилно“ и ще ни помогнат да променим системата. Нали това беше целият зор зад електронното гласуване? Идеята е общо взето дясна; срещу нея обикновено възразяват левите и май особено русофилите (защо не се надяват на българите в Русия, не разбирам). Така или иначе отношението към емигрантския вот е заменило старите идеологически деления. Впрочем с разцепването на старото ДПС разделението вероятно ще навлезе и там – ще имаме едни териториални и едни глобални етно-турски избиратели. Нека сме наясно, няма правилно гласуване, българите в София, в Сиатъл и в Анкара имат право да формират политически позиции, а „политика“ значи битка на интереси, на визии за бъдещето.

Кодексът скоро ще отшуми, заиграването на ГЕРБ с псевдопатриотите едва ли ще е за дълго. Но без да забележим, сабите бяха изтеглени, войната между териториални и глобални беше обявена. На едната страна – протекционизъм за родния бизнес, зиморничаво самоизолиране, провинциалност. На другата – стремеж към експанзия, към включване на България в световните неща. И, понеже цялата ни национална идентичност се върти около това, два типа гордости – от ханове, играещи ръченица, или от българи, печелещи „Пулицър“.

Моите симпатии в случая нямат значение. Обръщам внимание, че този конфликт се е превърнал в основополагащ и трябва да го дискутираме сериозно. Ако може – да търсим баланс между териториалните и глобалните, при който те да не се мразят, а да се допълват.

Автор: Ивайло Дичев
Източник: „Дойче веле“

Една малка победа за крехката ни ДЕМОКРАЦИЯ!

Зад всяка извоювана промяна стоят личности, готови да се противопоставят на статуквото, което за жалост в България е пуснало дълбоко корени.

В тази публикация ще ви представим кратка хронология на събитията довели до ветото на Росен Плевнелиев над готвените промени в Изборния кодекс (ИК). 

Всичко започна на 21 април с приемането на спорните текстове внесени от Валери Симеонов за ограничаване на местата за гласуване на българите в чужбина.  Народното събрание прие тогава българите в чужбина да могат да гласуват само в дипломатическите и консулските представителства. Решението бе взето със 139 гласа „за“, 35 „против“ и 8 „въздържал се“. 

140377769626534

Припомняме приетите промени тогава: 

  • не допускат създаването на дълго обещавания и приетия с широки граждански консултации от Парламентарната комисия по правни въпроси МИР „Чужбина“
  • отменят досега съществувалата възможност за образуване на избирателни секции извън територията на дипломатическите и консулски представителства на Република България (чл. 14 от Изборния кодекс).
  • предлагат – като заместител на отказаните ни физически секции на удобни за диаспората места – ускорен старт на „експериментално“ електронно гласуване за Президентски избори 2016
  • отменят възможността референдуми да се провеждат съвместно с избори

Това мигновено доведе до ответна реакция на активните българи зад граница.  Сънародниците ни от Брюксел, обявиха, че народните избраници са застанали фронтално срещу демокрацията. 

Те организираха флашмоб пред постоянното представителство на България към ЕС срещу приетите промени в изборния кодекс.

Българите  във Великобритания реагираха остро на промените, като излязоха с отворено писмо.

В него те разкритикуваха управляващите, като заявиха категорично, че предвидените промени  отнемат възможността им за упражняване на правото на глас и възможността да участват в изграждането на нашето общо бъдеще като граждани.

От там се появиха хаштаговете станали символ на недоволството: #стигавечетрИКове #Искамдагласувам.

1.jpg

Малко след това бе направена петиция, в която до момента са се подписали 6097 души.

Протести и флашмобове бяха организирани в много европейски градове, като сънародниците ни там категорично заявяваха, че промените са абсурдни. Тук е мястото да отбележим, че единствената може би телевизия, която отразяваше активно позициите на българите в чужбина е BIT – Bulgarian international television.

Мария Спирова е една най-активните защитниците на правото на българите зад граница да гласуват. В началото на кампанията против приемането на промените в ИК, тя заяви, че България се превръща в псевдодържава, овладяна от надзаконови лобита. 

“Живеем в една шизофрения – Конституцията казва едно, а законите са напълно разведени с духа и буквата на тази Конституция. Парламентът е ужасен от факта, че е избираем. Това е много по-сериозен проблем от това дали на мен държавата ще ми плати влак донякъде, за да гласувам”.

Неотлъчно до нея застанаха й Десислава Христова, Бела Димова, Димитър Иванов, Стефан Манов, Никола Пенев, Димитър Димитров, Ивайло Яйджиев, Петър Бакалов, Елена Хамбарджиева, Елена Божинова и хиляди други българи из целия свят.

След острото реагиране от страна на обществото и нежеланието на управляващата коалиция да преразгледа предвидените промени, се състоя и първият по-сериозен протест, организиран от „Протестна мрежа“.

99f25267b213aeebba1c040d6023cb58_L.jpg

Протестът бе на 26.04.2016г. пред Народното събрание, като се събраха близо 3000 човека. Въпреки недоволството на гражданите, народните представители не промениха своето мнение по темата. Дори, когато към парламента летяха Яйца в ритъма на песента на Веско Маринов – Родната полиция на пази…

Като заговорихме за Яйца, те влезнаха в употреба и на Великден, под формата на призив за налагане на Вето на приетите промени в ИК.

5-copy

Наглостта на политическия елит дойде в момента, когато Валери Симеонов си позволи да критикува сънародниците ни в чужбина под формата на писма. Националистите от ВМРО и ПФ започнаха да си позволяват да слагат различни етикети на протестиращите. Те заявяват и до ден днешен, че категорично няма да отстъпят и ще докарат предвидените промени до край. Нагли и безочливи коментари направи и Красимир Каракачанов, въпреки Агентурното си минало. Дори и в момента продължават да ни заливат с глупавите си патрЕотични тези и теории, че промените ще ограничат гласовете от Турция. Тях няма да ги коментираме, защото са жалки.

Цялата държавна власт произтича от народа

За първи път от доста време на сам в България хората се обединиха около едно мнение. Журналисти, коментатори, протестиращи и обикновени граждани не позволиха темата за промените в ИК да бъде разводнена и изместена от фокус. Накратко за да не се разводняваме и ние на практика ние се възползвахме от механизмите на демокрацията. В съвременната теория демокрацията се определя като управлението на народа, а според чл. 1, ал. 2 от Конституцията на Република България, цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в Конституцията. Тази разпоредба изразява принципа на народния суверенитет, според който източник и субект на властта в държавата е народът. На него принадлежи върховенството при осъществяването на държавната власт.

Абсолютно е задължително да признаем, че медиите, които застанаха зад този казус също не се отказаха и не изоставиха сънародниците ни и темата беше захваната от самото начало и докарана до днес, когато президентът на Република България Росен Плевнелиев наложи вето на готвените промени в Изборния кодекс.  С това решение държавния глава върна повторно обсъждане в Народното събрание текстовете от Изборния кодекс, ограничаващи избирателните права на българите в чужбина. Това съобщиха от прессекретариата на президенството малко по-рано днес.

Евала, г-н Плевнелиев вие днес ни показахте, че твърдо заставате зад българите в чужбина и правото им да гласуват. Въпреки всичката помия, която се изля от устите на НЕнародни представители от ранга на Валери Симеонов, Красимир Каракачанов и останалата Агентурна паплач и жълти медии, вие днес показахте, че имате топки да излезете да наложите ВЕТО над тази гнусна реформа, целяща да ограничи правото на всеки български гражданин да гласува.

 Приживе Георги Калоянчев беше казал: „Ний, твоите чеда, където и да се намираме, граничим с България, и на тая граница митничари няма“.

Силата не се крие в Съединението, а в Обединението ни – като общество, като граждани, като свободни хора… Това, което ни липсва е именно усещането ни като едно цяло – българи, турци, цигани, роми, арменци, евреи, помаци. Всички ние живеем под един покрив, под едно небе и едно слънце ни събужда.

Сега представете си, ако за всеки проблем възникнал в обществото ни и всяка политика, която е в ущърб на граждани, ние се обединим по този начин, по който го направиха нашите сънародници в чужбина, а медиите застанат зад нас по същия начин, то тогава няма ли да сме способни да променим статуквото?