Етикет: Любен Спасов

Самоковци се обединиха в битката за живота на Александрина Кръстева

Самоковци отвориха „Магазин за надежда“ и се обединиха в помощ на Александрина Кръстева, набирайки средства на стойност 16 279, 80 лв.

alexcover

Наскоро ви разказахме за 19-годишната Александрина Кръстева, която преди година е диагностицирана с остра лимфобластна левкемия. В началото на месеца бе открит рецидив на болестта и сега Алекс има спешна нужда от спешна костно-мозъчна трансплантация, а необходимата сума от 250 000 евро, е непосилна за семейството ѝ.

Ако можех да имам едно
магазинче с две полички,
бих продавал… познайте какво?

Надежда. Надежда за всички.

 

С тези думи започна вчера откриването на благотворителния концерт „Приказка за надеждата“ – кампания, организирана от младите самоковци: Любен Спасов, Христиана Видинова, Венелина и Никол Валентинови, Марина и Иван Спасови, Валентин Пенов и Иван Иванов. Организаторите на събитието са приятели на Алекс от детството, с които тя е прекарвала летата си в Маджаре, прераснали в дългогодишни приятелства и безброй емоции.

20170222_174747

Обединени от каузата да подкрепят Алекс в нейната най-тежка битка, близо 400 души се присъединиха към инициативата и изпълниха залата на читалище-паметник „Отец Паисий” в гр. Самоков, където с общи усилия успяха да съберат 2 154, 24 лв. за каузата „Александрина Кръстева“. Участие взеха детско-юношески танцов състав „Рилска магия“, момичетата от “ Katty Dance Studio“, Елена Нестерова, Габриела Даганова, Диана Чаушева, Дует „Пирин“, дечицата от ОУ „Христо Максимов“, Танцова група към читалище-паметник „Отец Паисий-1859“,ТФ „Росица“, ТФ „Палакарийчета“ и читалището.

Любен Спасов, организатор и водещ на концерта сподели още:

„Щастливи сме да обявим, че от кутиите за дарения за Александрина, сложени из целия град Самоков и околността, се събра сумата от 14 125, 61 лв. Също така от вчерашния концерт събрахме 2 154, 24 лв. Общата сума е: 16 279, 80 лв.

Искаме да благодарим на ВСИЧКИ ВАС, защото това нямаше да се случи без вашата безкористна помощ. Благодарим на фирмите, които преведоха пари по сметката на Алекс и на тези, които тепърва ще помогнат. Наистина сме горди, че всички ние в община Самоков, за пореден път, показахме, че добрите хора ги има.

АЛЕКС ЗАСЛУЖАВА ЦЯЛАТА ТАЗИ ОБИЧ! Важно е да отбележим, че по дарителските сметки все още може да се превеждат пари и всеки, който иска да помогне, може да го направи. Това наистина е една приказка, в която надежда сме всички ние. БЛАГОДАРИМ ВИ!“

От екипа „Гласът на младите хора“ изразяваме своята подкрепа към Алекс и искрено адмирираме съпричастността, огромните сърца и отдадеността от страна на тези млади хора, които са доказателство, че докато доброто продължава да съществува, надеждата никога не е изгубена!

alexphoto

Битката на Александрина продължава. И вие също можете да се включите в нея като дарите средства на банкова сметка:

БАНКА ДСК

СМЕТКА В ЛЕВА: 020000000024183329
IBAN : BG93STSA93000024183329
BIC : STSABGSF

СМЕТКА В ЕВРО:020000000024183399
IBAN: BG46STSA93000024183399
BIC: STSABGSF

Автор: Биана Гунчева
Снимки: Самоков365, Анна Манова

 

Помните ли пребитото от българин циганче МИТКО?

Помните ли Митко?

Предполагаме да. Неговият случай толкова нашумя, че едва ли скоро ще бъде забравен, защото той бе пребит в името на БЪЛГАРИЯ. Поне така твърдеше в началото биячът.

Митко е момчето, което отнесе здрав бой, само защото е циганин и си позволи да каже на един българин, че е равен с него.

Той е един млад човек, който пое тежките удари на едно загубено поколение българи. Това на патриотите.

Казано иначе, той бе пребит, просто защото е различен.

received_1180225628678662.jpeg

Дискриминацията е основната причина, за да се стигне до това, а тя е породена от насаждане на омраза от патриотичните партии, организации и отделни индивиди през годините на преход.

Дискриминацията е и причина за зачестилите случаи на агресия сред младите хора. В основата на това се крие медийната пропаганда относно пазенето на граници, изкривяването на ценности, грешната представа за патриотизъм и насаждането на омраза от политици, медии и организации. Всичко това кара младите хора да агресират срещу малцинствата, а и не само.

Именно затова припомняме историята на Митко…

Преди два месеца получихме като съобщение на страницата ни видео, в което едно циганче е попитано от българин – „Ние с тебе равни ли сме?“. След като отговорът беше „ДА“ момчето получи ритници – в лицето, в гърдите, по цялото тяло. На видеото се вижда как българският патрЕот го псува, заплашва … и всичко това заради неговата позиция.

Вижте още: МЪЖ ПРЕБИВА РОМ, ЗАЩОТО Е КАЗАЛ, ЧЕ СА РАВНИ

За отрицателно време клипчето придоби огромна популярност. Започнаха се спорове дали това е правилно или не.

Обществото и тук беше на противоположни мнения.

Едната част осъдиха грозната постъпка на Ангел Калеев. Да пребиеш някого, само защото се чувства равен на теб, да го заснемеш и след това качиш в интернет, защото си горд от постъпката си, не се прие добре от организации, а и от много граждани.

Никой не можеше да проумее как може да има такива хора изобщо.

От другата страна обаче стояха Динковците.  

Тези големи патрЕоти, които оправдаха тази постъпка. Време било да защитим родината си. Време било да се сетим, че това е единственият начин. Имаше една атака от тяхна страна към всеки, който решеше да защити Митко – „А, колко баби и дядовци са пребити от цигани за 20 лева?“ – повтаряха като мантра всеки ден защитниците на раздаващия правосъдие онлайн.

В крайна сметка обаче конституцията казва следното: „Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права“.

Важното е друго, докато обществото отново не бе единно, и в итнернет се водеха полемики, полицията си свърши работата и намери както Митко, така и бияча  Ангел Калеев.

2111054668

Първоначално Калеев се покри, но след като бе открит понесе отговорност за действията си. Въпреки първоначалното си бягство, той застана и заяви, че не се чувства виновен за действията си и че всичко това е направено в името на държавата.

Вижте още: А СЕГА РАВНИ ЛИ СМЕ, БЕ?

Любопитен факт бе, че преди самата случка Митко и Ангел не са имали никакви  пререкания. Дали от страх, или по друга причина биячът дори отиде при Митко, за да му се извини… и да го моли да не подава жалба.

Митко обаче я подаде и Ангел отиде в ареста.

Случаят толкова развълнува тогава обществото, че дори стигна до цяла Европа.

Стотици хора от цяла Европа се включиха в кампания в знак на солидарност със 17-годишния Митко. Кампанията #RomaAreEqual в защита на Митко бе подета от Европейския център за права на ромите.

Вижте още: Цяла Европа солидарна с пребития Митко

И както всичко в България, така и с този случай изведнъж нещата застинаха. Митко и неговият случай останаха в историята. Медиите започнаха да се занимават с други истории.

Единственото, което се каза бе, че на 16 май Районен съд – Пазарджик определи мерки за защита на Митко, като забрани на нападателя да доближава пострадалия, да осъществява какъвто и да е контакт с него, както и да посещава дома му. Но дори и това не се отрази масово от медиите.

До днес!

Днес Българският хелзинкски комитет (БХК) поиска от Районна прокуратура – Пазарджик да отведе разследващия полицай, работещ по досъдебното производство, образувано за нападението над 17-годишния Митко Йонков, заради дръзко расистко изказване, направено пред адвокатката на пострадалия и майка му.

Причина за искания от БХК отвод е въпрос, зададен от разследващ полицай Близнаков от Районно управление „Полиция“ – Пазарджик по време на предявяването на разследването на пострадалия. В присъствието на адвокатка от БХК и майката на Йонков Близнаков пита детето: „Ти като какъв се самоопределяш – българин, български гражданин или манго?“.

С този въпрос разследващият полицай нарушава забраната за дискриминация по чл. 11, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Член 14 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ). Въпросът на разследващия поражда основателно съмнение в неговата непредубеденост при работата му по досъдебното производство. Последното е основание за отвод по чл. 29, ал. 2 НПК.

Напомняме, че това не е първото искане за отвод заради расистки изказвания по това досъдебно производство. На юрист от БХК, придружавал Митко Йонков за преглед след нападението над него, съдебният медик по делото заявява: „От мен да знаеш – на манго му няма нищо. Добре си е манго. Посритали са го малко само“.

А ние се чудим – щом самите полицаи и длъжностни лица имат такова отношение към малцинствата, как обществото да има различно от тяхното?

Докато промените не започнат от горните етажи, от системата, няма да има промяна в обществото. Ще сме си такива – с усещане за безнаказаност, само защото го правиш за родината.

Остава ни да се молим патрЕотите да не решат, че  могат да си правят каквото искат с нас и да се оправдават с България. Че тогава нито съд ще може да ни спаси, нито Бойко Борисов.

И накрая, като за финал, ви питаме: Все пак правилна ли е постъпката на Ангел Калеев спрямо Митко?

Автор: Любен Спасов, редактор Веселин Диманов

Едно различно интервю с Михаела Филева

20160325_215050000_iOS

„Не,не виждам смисъл в това, да повтарям нечия съдба“ – с тези думи започва една от най-популярните песни на Михаела Филева, които я описват идеално.

Звездата й изгря преди 5 години с участието й в музикално риалити, но през това време тя изобщо не се остави на течението и успя да се превърне в една от супер успешните млади изпълнители на българската поп сцена.

Феновете са много, наградите също, но въпреки това Михаела не се  възгордяла, а напротив – здраво стъпила е на земята, с ясна самооценка и виждане какво още иска да постигне.

Срещаме се с нея в столично заведение, като си говорим за бъдещите й проекти, има ли музикална култура българинът и какво е да си от другата страна в един риалити формат.

Прочетете повече „Едно различно интервю с Михаела Филева“

Изгубени в тормоза

снимка

„Който се отнася към хората според това, което са – ги прави по-лоши.
Който се отнася към тях според това, което могат да бъдат – ги прави по-добри“  Гьоте

Да те хвърлят в контейнера, защото си дребен.
Да те набутват в женската тоалетна, защото си гей.
Да ти измислят прякор, който да те преследва цял живот.
Да не ти дават да мръднеш някъде без да подвикват след теб.
Да ти се подиграват, защото си с увреждане.
Да те изолират, защото си различен.

Да, за някои деца училището не е най-приятното място на света, или най-безгрижната, и щастлива част от живота. За тях то е изпълнено с притеснения, страхове, ограничения, травми…. За тях то е мясото, където се чувстват смазани и непълноценни, жалки и неперспективни. За някои от тях – училището е период, който дори не успяват да прескочат. Защото не оцеляват.

Прочетете повече „Изгубени в тормоза“