Етикет: Лили Маринкова

Александър Велев – ДИКТАТОРЪТ в БНР с ново возило

Честито ново возило, г-н Велев. Дето се вика, бонусите идват след добре свършената работа.

Докато другите медии пишат и говорят, в по-голямата част от деня, за президентските избори и скандалите между различните партии, ние днес ще поговорим за новото возило на директора на БНР и наложената от него диктатура в общественото радио. Тя се извършва с любезното съдействие на другарите от Съветът за електронни медии (СЕМ), политически и масонски организации.

Бедното обществено радио вози дебели задници в скъпи автомобили ..

Тенденцията в нашата бедна страна е управляващите да карат скъпи служебни автомобили, от които да ни се усмихват, докато ни засичат по пътищата.

Явно новият директор в  БНР е решил да не се цепи от колектива (за да не му го нацепи той) и си купува „Фолксваген Пасат“ в луксозно изпълнение на лизинг, съобщават от „Биволъ”.

 Това се случва в края на месец юли,  малко след като той уволни скандално водещата на „Неделя 150” и директор на програма „Хоризонт” Лили Маринкова, и прекрати „СЪботаж“ на Румен Леонидов.

Вижте още: Крепостта се превзема винаги отвътре

 Луксозното возило на стойност близо 70 хиляди лева стана съставна част от разходите на обществената медия. Месечната вноска е близо 1500 лв. с таксите за обслужване.

Според разкритията на „Биволъ” директорът на БНР изпълнява стратегията, в която той сам е записал, че ще бъде извършен „задълбочен анализ на разходите за издръжка във всичките им съставни части“.

Дейба, аз този анализ на разходите, господин директор.

Нека се върнем на диктатурата

Диктатурата е автократична форма на управление, при която властта е концентрирана в една личност (диктатор) или ограничена група от хора (партия, хунта, семейство и други).

Тъй като диктатурите обикновено не търсят широко обществено съгласие, те често разчитат на насилие и ограничаване на човешките права за запазване на властта си.

В повечето случаи това е свързано с премахване на независимостта на съдилищата, въвеждане на цензура върху средствата за масова информация, ограничаване на дейността на независимите от правителството организации.

Вижте още: Българите не одобряват уволнението на Лили Маринкова

Крайните форми на диктатура, стремяща се да контролира цялостно обществения и дори личния живот, се нарича тоталитаризъм.

Диктатурата в БНР определено има – тя се налага от Александър Велев с помощта на неговите приближени в радио колегията и хората на управленски постове.  

 

Това най-ясно си пролича, след като Велев отговори с официално писмо на инициативната група за връщането на Лили Маринкова в БНР и възстановяването й като водещ на “Неделя 150”.

От този отговор може да се направят следните изводи:

  • В отговора си Александър Велев се позовава на Закона за радио и телевизия, Кодекса на труда, Правилниците на БНР.  Въз основа на тях той обяснява защо е взел това решение. Само че той разчита на обществено невнимание, защото той в момента стои зад абсурда, че ако едно действие е законосъобразно, то заедно с това автоматично става оправдано (а) етично и (б) управленски.
  • В подписката за връщането на Лили Маринкова в ефир се включиха над 500 човека и медии. С начина, по който отказа да приеме исканията на тази група граждани, новият генерален директор на БНР се самоопределя като администратор, неглижиращ  диалога, обратната връзка и експертното мнение, задължителни в работата на  една обществена медия. Това, ако не е една своеобразна дикататура, здраве му кажете.
  • Такова уволнение и то на толкова водещо име в журналистиката  противоречи на  основни концепции за управление на обществена медия като БНР. В този случай новият Управителен съвет на обществената медия действа като придатък към Генералния директор. Такъв Управителен съвет очевидно е неспособен или не желае да изпълнява своята функция на коректив на управлението и политиките на нашето Обществено радио.
  • Най-големият показател за дикататурата на Велев е това, че независимо изследване на аудиторията на БНР показва, че само около 3% от слушателите одобряват уволнението на Лили Маринкова. А след като Маринкова не се връща в ефир, това означава, че  администрацията на обществената медия БНР се самоопределя извън реалните интереси на слушателя.
  • И последният и най-важен извод е, че Съветът за електронни медии (СЕМ) не реализира надзорните си функции, включващи гарантирането на свободата на словото, обективността и плурализма в обществената медия БНР. Светкавичното отстраняване от ефир на Лили Маринкова часове след встъпването на избрания от тях генерален директор, обявил на конкурса  концепцията си за  реформи без резки действия, застрашаващи журналистите и приемствеността в БНР, не обезпокои надзорниците. А това бе бърза и груба саморазправа  с един от най-популярните и утвърдени във времето български журналисти.

Вижте още: КОЙ ли налага цензура в БНР?

Политическата поръчка за отстраняване на Лили Маринкова е изпълнена. Алескандър Велев получи своя бонус – нов автомобил „за приноса си“ към плурализма и свободата на словото в БНР.

Автор: Веселин Диманов

 

 

Българите не одобряват уволнението на Лили Маринкова

Уволнението на Лили Маринкова от БНР определено не остави равнодушни дори хора, които по принцип не обръщат внимание на рокадите в медиите. 

Уволнението на Маринкова беше толкова нагло и очевадно поръчково, че нямаше как темата да се подмине лесно.

Въпреки че колегията не подкрепи известната журналистка и като цяло медиите не обърнаха голямо внимание на случая, обществото не позволи и този път да бъде излъгано.

Защото хората имат нужда от журналисти, на които да вярват. Журналисти, които търсят само истината, не ги е страх да задават неудобни въпроси и работят единствено и само в полза на народа.

Такъв журналист е Лили Маринкова.

И, за да не обвинят, че сме голословни ще представим последното проучване на социологическа агенция TNS по темата.

Резултатите са категорични: Българите не одобряват уволнението на Лили Маринкова

От проучването се разбира, че Българското национално радио се ползва с доверието на 53 процента от запитаните.

„Неделя 150“ е смятано за най-авторитетното публицистично предаване на БНР и е слушано в различна степен от над половината анкетирани;

И най-важното:

Уволнението на Лили Маринкова като водещ категорично не се одобрява – само 3 процента от запитаните са отговорили с „да“ на такъв въпрос.

Данните са от представително за пълнолетното население изследване на агенция TNS за нагласите към националните обществени медии.

Анкетирани са 900 души над 18 години чрез стандартизирано персонално интервю в домовете в периода 27 юни – 5 юли 2016.

Допитването е осъществено по собствена инициатива, без поръчител и финансирано от самата агенция, съобщава „Дневник“.

Данните категорично опровергават твърдения, приписвани на новото ръководство на БНР в лицето на Александър Велев, че „програма „Хоризонт“ е съсипана“, а „Неделя 150“ се нуждае от „преразглеждане и освежаване“.

„Неделя 150“ на БНР е познато и се следи в различна степен от поне половината българи.

Предаването се слуша често от 14 % от запитаните, рядко – от 41 %, а не се слуша от 45 %.

А въпросът „Съгласни ли сте със следните мнения за „Неделя 150“, получава отговори, които очертават предаването с ясно изразена репутация на обективна и независима журналистика, и е авторитет за слушателите си, независимо от честотата на слушане:

  • Най-авторитетното публицистично предаване на БНР – 82 % отговарят „Да“, 18 % -„Не“;

  • Предаването е символ на независима журналистика – 79 % „Да“, 21 % „Не“;

  • Предаването предлага обективен обзор на събитията през седмицата – 89 % „Да“, и 11 % „Не“.

Общественото мнение категорично не одобрява уволнението на Лили Маринкова от ефира на „Неделя 150“, а сред редовните слушатели процентът неодобрение гони 80. 

От всички запитани само 3 % са отговорили, че одобряват освобождаването на Лили Маринкова от БНР, 37 % не одобряват, а 60 % без мнение;

От всички слушатели на „Неделя 150“ – 3 % одобряват, 57 % не одобряват, 40 % без мнение;

От редовните слушатели на „Неделя 150“ – 5 % одобряват, 78 % не одобряват освобождаването й, 17 % без мнение.

Последиците от медийното мълчание по темата

Много интересни са данните от изследването, които показват всъщност колко от анкетираните изобщо са знаели, че Лили Маринкова е уволнена от БНР.

Медиите до така степен забулиха случая, че 75 на сто от анкетираните не са чували, че такова уволнение се е случило. 

Вижте още: Крепостта се превзема винаги отвътре

Високият процент „не съм чул“ показва – в негативен смисъл – как националните медии и в частност БНР информират по конкретен случай: освобождаване на водещ на предаване, което се слуша в различна степен от над половината население, оказва се, не е стигнало като информация до три четвърти от него.

Като цяло, каквито и да са причините и основанията за освобождаването на Лили Маринкова, резултатите от изследването показват, че слушателите на „Неделя 150“, а в по-широк смисъл,
общественото мнение като цяло, не подкрепят отстраняването й като журналист и водещ, е изводът на социолозите от TNS.

Важно е да се подчертае, че TNS е независима агенция, която редовно прави подобни собствени допитвания по актуални и значими социални теми по своя преценка. В България агенцията е цитирана често с редовните си проучвания на общественото мнение за Европейската комисия – Евробарометър.

А резултатите настина са показателни: Когато медиите решат да неглижират даден проблем или по-скоро им е наредено да го направят, обществото наистина може да бъде манипулирано и и дезинформирано.

Медиите станаха слуги на хора, които искат от нас да четем без да мислим и без да се интересуваме дали е истина.

А журналисти като Лили Маринкова постепенно да бъдат премахвани, за да не могат да се бъркат в теми, които същите тези хора, държащи българските медии, не искат да се разчуват.

Олигарсите пазаруват медии, а в България се размахват „медийни бухалки“

И докато проучването на TNS набира популярност и ни показва настроенията на българите, то журналистите от „Биволъ“ ни запознават с един много интересен доклад на Репортери без граници. 

В него Делян Пеевски и неговите „медийни бухалки“ са посочени като важен пример за овладяването на медиите от олигарси. Той дори е на първата страница на доклада, озаглавен „Медии: когато олигарсите пазаруват“, публикуван днес в сайта на световноизвестната правозащитна организация.

Нови медийни империи се появяват в Турция, Китай, Русия и Индия, често с благословията на политическата власт. Техните собственици упражняват стриктен контрол върху новините и мненията, поставяйки ги в услуга на властите. Докладът на Репортери без граници има амбицията да изследва механизмите на този феномен в световен мащаб.

Сред новите медийни императори има руски олигарси, арабски принцове и богати индийски индустриалци. В утвърдените демокрации интерес към медиите проявяват финансисти, както и бизнесмени натрупали богатство в областта на високите технологии. Пари и власт са общият знаменател в интереса на едните и другите да притежават медии. Резултатът е заплаха за свободата и независимостта на информацията.

Българската следа в доклада не е само Делян Пеевски. 

Докладът описва подробно и атаката, на която беше подложен Биволъ след като публикува разследвания за собствеността на Булгартабак и трафикът на контрабандни цигари в страни от Близкия изток.

Само за няколко години Биволъ изгради репутация на качествена разследваща медия с разкрития за българската и балканската олигархия – припомня РБГ. След като медията започва да публикува разследвания за Булгартабак през лятото и есента на 2015 г., собствениците и журналистите от сайта стават мишена на медийните бухалки на Пеевски, които печатат в продължение на седмици клеветнически и обидни материали за тях.

Опитът да се дискредитира медията и да се постави под съмнение мотивацията на журналистите стигна дотам, че екип на пеевската телевизия Канал 3 посети жилището на главния редактор Атанас Чобанов в Париж и притесни неговото семейство – припомня се в доклада.

Повече информация за доклада може да прочетете ТУК.

За съжаление изводът от проучването на TNS и доклада на Репортери без граници е, че медийна среда в момента, не само в България, а и в световен мащаб е хибридна,подвеждаща и лесно манипулируема.

Уж сме постоянно информирани и то вече от различни места, а накрая се оказва, че не знаем нищо.

У нас има повече „бухалки“ отколкото сериозна журналистика. А „медийните бухалки“ много често се материализират в реални такива.

Свободата на словото в мит. Поне засега.

От нас зависи това да се промени.

Източници на инфомрация: Дневник; Биволъ

 

“Нощните вълци” са част от хибридната война на Кремъл срещу Запада и България

Днес на вашето внимание представяме интервю с Асен Генов.

Темата на разговара ни беше посещението на „Нощните вълци“ и всичко около тях.

Какво се цели с това посещение и можем ли да кажем, че това е провокация? Има ли реална позиция от страна на управляващите и институциите? Говорихме за Хибридната война и разделянето на обществото.

От откровения ни разговар с Асен Генов ще научите още какво смята той за политиката на Кремъл. Има и кратка изненада. Освен темата Русия, ние засегнахме и проблеми в журналистиката и медиите. Ще научите и какво е мнението му относно решението на фондация „Радостина Константинова“ да не връчи заслужената награда на „Биволъ“ за темите „Булгартабак“ и сараите на Доган. Обсъдихме и случая с Лили Маринкова.

Цялото интервю четете тук:

20160628_151821122_iOS

 ******

„Нощните вълци“, какво знаем за тях и каква е целта на тяхното посещение точно в този момент?

Това, което знаем почти сигурно, като това е и мое мнение, се базира на журналистически разследвания и официални данни. „Нощните вълци“ са паравоенна формация, която дори участва в Донбас във военния конфликт между Русия и Украйна. Като пример мога да дам един от лидерите на формацията Виталий Прокурора. В няколко  негови интервюта, той обяснява, че те се сражават на страната на сепаратистите, от страна на руските нашественици в Украйна, на  тези,  които Украинското правителство определи като терористи. Припомням, че в Украйна тече антитерористична операция.

Другото, което знаем за „Нощните вълци“ е, че се финансират от руската държава. Журналистически разследвания също така сочат тяхна връзка с криминалните среди и с руското разузнаване. Тоест, това е противно на логиката на всички рокерски организации, които се определят наистина като свободни и независими по дух, easy riders. „Нощни вълци“ са една проправителствена пропагандна групировка, парамилиция, която освен всичко друго, открито декларира, че защитава руските интереси по отношение на територии, определяни от тях самите като отнети от Русия. Освен това, те и лидерът им са много близки до Путин. Тяхната идеология е открито просъветска и сталинистка. Те веят съвестското знаме със сърп и чук.

В никакъв случай не говорим за една рокерска група или мото клуб. Тук говорим за много могъщ пропаганден инструмент, който също така е много рисков за страната ни, точно заради всички неща, които вече описах.

Какво правят институциите в България и заинтересoвани ли са от това посещение?

„Нощните вълци“, като част от руската пропагандна война, не би трябвало да се приемат еднозначно от българските институции, а те за съжаление мълчат. И вътрешно министерство, и външно министерство. Никой не се е произнесъл…

Пример за недопускането на Вълците на територията на друга държава има. Полша е положителен пример за това как властите там официално се противопоставят на тази част на хибридната война, водена от  Кремъл. “Нощните вълци” бяха спрени и не им бе позволено да минат през Полша. В Чехия гражданите ги посрещнаха много негативно. Освиркаха ги по улиците, освиркаха символиката им и им показваха им среден пръст когато минаваха през Прага. А символиката на “Нощните вълци” са знамената със сърп и чук, въпреки че го крият се афишират като рокери.

Какво бихте казали за официалната причина, която се назовава, а именно „Сплотяване на славянските народи“? Как може да го тълкуваме?

Това е много комплексен въпрос, по който не твърдя, че съм най-компетентният говорител. По този въпрос бих говорил като човек, който се интересува и чете много по темата.  Славянските народи, тези за които руската и кремълската пропаганда говори, вече са се обединили около демократичните ценности. Обединили са се около категоричното отхвърляне на миналото, комунистческото минало, комунистическия режим. Обединили са се около своите ценности, свързани с демокрацията, свързани със свобода на словото, съвестта и убежденията. И в този смисъл кремълската доктрина за руското културно наследство в други държави и съхранението на тези традиции, почива върху остатъците от съветската империя, т.нар. Източен блок и всички страни, в които има следи от съветската сфера на влияние. Ако разгледаме диаметъра на т.нар. страни от Руския свят (Русский мир), на практика, с много малко държави, вкл. и сред тези, които попаднат в групата на славянските народи, Русия има добри отношения. Като говоря за Русия нямам предвид руския народ или руската култура. В рамките на този разговор имам предвид официалната политика на Кремъл. Та, Русия има обтегнати отношения с Украйна, Грузия, Полша, Чехия, със страните от Прибалтика…

По отношение на България руските имперски и съветски геополитчески интереси постоянно са разделяли българското общество и дори и днес нагнетяват социално и политическо напрежение. Така е и с влизането на т.нар. рокери на Путин у нас.  Посещението им определено засилва общественото напрежение.

И в този смисъл събитието „Славянско единство 2016“ по-скоро бих казал, че трябва да бъде обект на особено внимание от страна на специалните служби в България, визирам ДАНС. Визирам външно министерство по отношение на визите и разрешението на влизане на българска територия на тези руски граждани. Те трябва да бъдат проверени внимателно дали не са свързани с криминалните среди или не са участвали в терористични действия срещу Украйна. Ако те все пак бъдат допуснати, Вътрешно министерство много внимателно трябва да следи тяхната дейност и визита у нас именно от тази гледна точка.

Трябва да споменем и една концепция, която е псевдо научна. Един от нейните изразители и основните идеолози е Дугин. Това е идеята за “Цивилизация Русия”. Характерно за подобна идеология е, че Русия се опитва да общува със западния свят, като създава буферни зони. Крим беше завладян с такава цел – да се създаде буферна зона между запада и Русия. България, за съжаление, попада също в тази част. Затова за официална Русия, за Кремъл и проруските партии в България е толкова важно да блокират демократичното развитие на страната ни и да ни държат в сферата на руското влияние, където България да служи именно като буферна зона за руските интереси. Не случайно руски политици са определяли България като Троянски кон на Русия в ЕС. Днес например Първанов и Корнелия Нинова бяха в Русия, като четох, че партиите на Путин и Първанов са се споразумели за съхранение на руската култура у нас. Сидеров редовно се отчита в Москва или в Руското посолство…

Подобни очевидни признаци за хибридни действия на територията на България и срещу България от страна на руската пропаганда и руското правителство, трябва да бъдат наблюдавани и блокирани от институциите. България няма полза от това да бъде жертва на руската политика, защото това ни отдалечава от Европа и ни приближава все повече към азиатските форми на управление, подобни на режима на Путин.

Къде е мястото на България, според вас?

Исторически България безспорно се намира в Европа. Политически ние трябва да принадлежим към Европа и да се придържаме към демократичните приниципи и ценности. И въпреки всички възможни критики към начина, по който функционира ЕС, аз не поставям под съмнение това, че България трябва да продължи да принадлежи към единна европейска общност. Най-малкото, говорим наистина за демократични ценности, които се изповядват на Стария континент. Ние трябва да се отърсим от нашето недалечно минало, което за нещастие не познаваме добре, свързано с комунистическия режим, свързано с наследството, което имаме от тогава и свързано с всички тези остатъци и зависимости, произтичащи от факта, че България беше комунистическа страна и най-верен сателит на Съветския съюз по онова време.

Вие сте един от най-активните граждани по темата с „Нощните вълци“. Какво успяхте да направите дотук, за да информирате службите?

Единственото, което направих по отношение на институциите в България е, че подадох едно заявление за достъп до общестена информация до МВР, за да ми предоставят информация за публичните действия на „нощните вълци“ у нас. Дали знаят техния маршрут, дали са информирани за това къде ще бъдат, дали ще имат поклонения, дали ще поднасят цветя. Проявих интерес по простата причина, че според мен обществото трябва да знае, особено ако имаме предвид проруския пропаганден елемент във всичко това.

Писал съм до МВР и чакам отговор. Надявам се,  че г-жа Бъчварова ще отговори преди края на юли, когато изтича крайният срок, предвиден по закон за отговор.

Освен това следя активно публикациите в българките и чуждите медии и съм част от групата, която организира едно събитие по посрещането им в София. Знам, че хора се органзират и в други градове, през които те ще преминат, например Бургас. Около Шипченския проход “вълците” също ще бъдат посрещнати. Под посрещнати нямам предвид с хляб и сол, а с достатъчно категорични протестни отрицателни послания. Много българските граждани разбират и се противопоставят на пропагандната цел, с която тази групировка ще премине в България.

Така ще е и в София. Засега знаем, че те планират да посетят катедралата „Александър Невски“, но и там ще има хора, които ще покажат, че имат негативно отношение към тях и ще се противопоставят на пропагандата, на която България е жертва.

Тук ще отворя една скоба. Храм-паметник „Александър Невски“, в далечната 1916 година, е бил прекръстен на „Св. Св. Кирил и Методий“. Руската православна църква изразява крайно негативна оценка за тази смяна на името и определя това като “най-големия грях на България”. Е, това ли ни е най-големият грях, че сме сменили името на катедралата с имена на светците Кирил и Методий?

Има ли някакъв страх на българската държава от това да не нарани Русия като не допусне рокерите?

Забраната на някой да посещава дадена държава не трябва да бъде политическа самоцел. Без да има никакъв основателен мотив. Такова нещо не бих подкрепил. Но, ако тази забрана се налага заради реални заплахи за националната сигурност, не трябва да има политически страх. Българските политици не трябва да си позволяват да обиждат нито една държава просто така. Но в същото време мисля, че руската държава трябва да ни се извини за това, че 44-та г. ни окупира, а след това е установена 45-годишна комунистическа диктатура. Първите няколко години са били изключитлено кървави, а репресиите и терорът  продължават и до края на режима.

Да ни се извинят и заради това, че вероятно първата в Европа форма на въоръжена антикомустическа съпротива, тази на Горяните, е удавена буквално в кръв от комунистите, със съдействието на Съветската армия. За съжаление много малко се знае за това.

Не казвам, че българските политици трябва да обиждат Русия, но те трябва да защитават българския национален интерес, включително, ако е необходимо да се противопоставят на официалната руска доктрина. Един добър български държавник ще може да балансира между интересите на великите сили и да защитава българския интерес, включително и с цената на това, да изрази неудобна позиция.

Такава неудобна позиция в момента би било всяко политическо действие срещу хибридната война на Кремъл в България. Не би трябвало да се страхуваме да заемем позиция в защитата на България, дори това да ни струва недоволството на официална Русия.

За съжаление, ние в България имаме много руски политически тролове (политици и партии), които отчаяно, със зъби и нокти защитават да речем руските енергийни интереси, което на практика означава, че защитават геополитическите интереси на Русия.

Това не е ли на теория хибридната война?

Това и на практика е хибридна война и тя е заплаха за националната сигурност. И българските медии трябва да си дават сметка за това, да са по-отговорни и да спират всякакви такива опити за пропаганда.

Ако трябва да обобщим – трябва или не трябва „Нощните вълци“ да влизат в България?

Ако зависеше от мен смятам, че имаме достатъчно основания и данни по отношение на идеологията и дейността на „Нощните вълци“ за това, българкото правителство да откаже провеждането на мото похода им у нас. По този начин, то ще защити българските ценности и интересите на България.

Тоест, българските власти трябва да реагират ясно и еднозначно, да се противопостяват на тази форма на пропагандна война срещу демократичните ценности и демократична България.

Като финал, как ще коментирате ситуацията с отнемането на наградата на „Биволъ“ за разследванията на Сараите на Доган и „Булгартабак“?

Това е категорично доказателство, че българските медии  не са независими и в България т.нар. модел КОЙ, а именно порочната обвързаност между политическа власт, криминални и олигархични икономически интереси, и тотално подчинени и зависими медии, още съществува. Този модел е толкова  силен, че едни абсолютно проверими факти, свързани с разследванията на Биволъ, които обаче застрашават модела КОЙ, могат да доведат до отнемане на журналистическа награда.

За мен обаче още по-впечатляващо е мълчанието на огромния процент български медии. Почти никой не коментира тази ситуация. Върху Биволъ е наложено като че ли информационно ембарго. Много малко медии си позволяват да цитират информация от там. Като цяло Биволъ са заглушени, а с времето те все повече се доказват като един наистина ценностен сайт, който е насочен основно към разследваща журналистика. Те спазват абсолютно всички правила, като проверяват своите източници, проверяват фактите и в никакъв случай не могат да бъдат обвинени в жълтина. Напротив!

Отнемането на наградата показа, че олигархията и организираната престъпност контролират инфомрационното пространство в България и имат силата да задават публичния дневен ред.

Според вас, целенасочени ли бяха действията срещу Лили Маринкова?

Това е един добър български журналист – къдърен, популярен, който наистина в своето предаване в много голяма степен се води от професионализъм, спазвайки правилата на качествената журналистика.

И тук отново стигаме до по-големия и важен въпрос – мълчанието на журналистическите среди. Такъв е и случаят с Биволъ. Във всяка една демократична държава той щеше да предизвика сътресение най-малкото в медиите. В България обаче се мълчи. Гилдията мълчи. И това мълчание е заради зависимостите в медиите. Мълчи се за това, че в медиите има забранителни списъци, има теми и личности табу, на които не се дава думата. Тя се дава само, за да се популязират определени мнения и политици, само на базата на икономическия интерес. Мълчи се и за това, че в медиите има цензура. Факт е, че има един не малък брой журналисти, които приемат да вършат тези неща, само защото трябва да си плащат сметките. Когато си зависим, ще направиш почти всичко без да се интересуваш от истината или дори прикривайки я.

Това за мен е недопустимо.

А още по-недопустимо е, че журналистическата гилдия мълчи за нередностите в професията и не се противопоставя на това. Но силните личности взимат решения дори и да е в тяхна вреда, когато това е необходимо. Иска ми се журналситиката у нас да е пълна именно с такива силни личности, а не с хора, които броят стотинките и изчисляват кога ще си платят сметката. Сведеш ли призванието да си журналист до въпроса как да удовлетвориш ежедневните си потребности, за мен това вече не призвание, а занаятчийство в отрицателния смисъл на думата. Редиш едни думички и не влагаш нищо от себе си.

Журналистът трябва да изразява позиция и да провокира в положителния смисъл на думата.

Интервюто взе: Веселин Диманов

Крепостта се превзема винаги отвътре

Днес на вашето внимание предлагаме интервю с Лили Маринкова, която наскоро беше неправомерно уволнена от БНР.

Преди да я изгонят (меко казано), тя беше директор на програма „Хоризонт“.

Лили Маринкова е носител на множество награди, включително „Репортер на годината“, „Сирак Скитник за радиожурналистика“ както и на „Голямата награда на Българската медийна коалиция за цялостен принос към независимостта на медиите и утвърждаването на принципите на гражданското общество“.

Решението за нейното отстраняване дойде малко след като за нов генерален директор на радиото бе избран Александър Велев.

От разговора ни с нея ще разберете какви са причините за това решение на новия директор. Има ли цензура и нарушава ли се свободата на словото в радиото?

Както и КОЙ, и чии интереси стоят зад това скандално решение на новото ръководство. Има ли връзка уволнението на Маринкова с отказа на фондация „Радостина Константинова“ да връчи награда на „Биволъ“?

13494870_1475705272455418_6105993259843677549_n

**********

Как се чувства Лили Маринкова след БНР?

Случката е твърде скорошна, за да мога да споделя нещо конкретно. По-скоро това време мина в срещи с мои приятели, с хора от Факултета по журналистика и колеги журналисти, с които говорихме за ситуацията.  Когато дълги години си в една медия , развиваш чувството за дълг и когато си извън нея, времето вече тече  по друг начин.

Разкажете какво се случи.

През всички години, в които съм работила в „Хоризонт“ е имало сътресения. Почти задължително при всяко ново ръководство. Най-проблемно е било отношението към наследството. Но моят  случая е  недообмислен, рязък и твърде неучтив. Александър Велев е отсъствал от националното радио, а и от България 15 години. Наистина известно време е работил за БНР като кореспондент но определено беше в периферията на медийните проблеми. Очаквах, че ще бъде любопитен да чуе моя скромен анализ за проблемите на програмата. Вместо това, признавам, за огромна моя изненада, сложи пред мен заповед за моето уволнение и се разделихме.  Не помня вече с какви думи. Не мога да преценя, дали това бе само демонстрация на овластяване, или поет ангажимент за моето светкавично изгонване , тъй  като още на другия ден вратите на БНР бяха затворени за мен. Не мога да реша кое е по-лошо- да изпълниш политическа поръчка, за да се овластиш, или да всееш страх и попариш овреме бледите кълнове на евентуален протест.

 Разкажете ни за длъжността директор на програма „Хоризонт“.

Аз бях на този пост  една година, но другите 30 години  са ме научили ,че директният, уважителен, приятелски  контакт се предпочита пред високомерното администратиране.  Била съм,  и то доста  години, главен продуцент на програмата. През това време създадохме нови предавания, които се утвърдиха. Но определено да се ръководи „Хоризонт“ е трудно. Особено по време на финансови колизии. В тях беше и  генезисът на миналогодишните протести.

Защо според вас радио колегията не ви защити?

Подкрепиха ме независими, свободни личности. В същото време получих информации от дългогодишни колеги за ревизионни актове и други подобни, които  категорично  доказват  тежки нарушения в първия мандат н  А.В. Но не вярват, че както тогава и сега  те ще събудят разследващите органи. Опозицията за сета е в нелегалност.

Назначението на Александър Велев политическо ли е? Дали е с цел да се заглушат теми, които не трябва да стигат до обществото?

Какво друго може да бъде, след като СЕМ, по своята конфигурация, е политически орган.Без Лозанов СЕМ се превърна в брокерско дружество

Но  политическо е и спирането на „Неделя 150“. Да свалиш от ефир преди избори най-сериозното  обществено-политическо предаване е политически саботаж.

А това редно ли е да се случва в общественото радио?

Не е редно, но заглушаването на гласове  и предавания се превръща в традиция. А.В. не е първият, а както вървят нещата, няма да е и последният лъже Нерон, който ще се  експонира върху  руините на медийната свобода. Един Тартюф ,пресмятал 15 години  дивидента от новото овластяване. Една Коробочка заровена в   дрипавите си  мераци. Една синьо-червена креатура в перманентен поклон.

Настоящият директор журналист ли е? В свои стари изказвания той самият казва, че не иска повече да се занимава с радио и се насочва да прави политика, а сега заема този пост!

Дали е журналист? За някои това е морална категория. Свидетели сме как тази професия може да бъде и злина. Особено, когато се използва за овластяване.

Какво Ви е мнението за разследващата журналистика в България?

Не е високо, но за радост има бляскави изключения.

Има ли връзка с вашето уволнение и това, че многократно сте засягали темата за Булгартабак и Сараите на Доган във вашето предаване? 

Принципът е да не  заобикаляме никоя тема. Особено неудобните. . Не знам дали това е част от причината за уволнението ми, но скоро ще разберем.

Как?

Ако ефирът ги забрави. Вижте, крепостите се превземат отвътре. Журналистиката  все повече се превръща в обител на посредственост и  грандомания,  търгуваща с индулгенции без бандерол.

Със сигурност в управленския екип на „Хоризонт“ има хора, които доброволно са поели ангажимент да доносничат.

Когато отнеха наградата на „Биволъ“, точно за тези разследвания, целта беше тези теми да станат апокрифни и само в мрежата. Вие ги връщахте в ефира. Определено е възможно да сте била неудобна.

Мотивът на журито да не бъде награден „Биволът“ постави без всякакво съмнение, границата между допустимо и недопустимо, но и посочи кой и какво пари най-силно  властта. Доскоро общуването с овластените беше само мъчително, но вече е и опасно..

Смятате ли, че е правилно в комисията по култура и медии да има точно такива политически лица, вместо журналисти?

Те са функция на Народното събрание. Те са там.

Това нормално ли е според вас? По този начин не се ли налага политическо влияние над медиите?

СЕМ е политико-икономически  орган. А изборът на директор откровена инвестиция.

Как трябва да се промени БНР, за да бъде по-свободно и журналистите да се чувстват по-освободени да работят и да правят това, което искат?

То е ясно! Политическото влияние се запази. За съжаление, програмната независимост е фикция. Но зависи от волята на журналистите да се подчиняват на това или не. Журналистът има правото, но дали има куража да откаже дадена поръчка.

Прекърши ли се българската журналистиката под политичския натиск?

Понякога има доброволно поемане на робство.   Можеш да познаеш отдалече кой към коя политическа общност е . Всеки е предсказуем и всеки е  изчислен.

Загуба на посоки и цели- на това сме свидетели. Ние сме едно разсипано общество.

Бихте ли се върнали да работите в БНР?

Разбира се! От 30 години в БНР, аз съм била по-малко от една година директор на „Хоризонт“ и то в объркан и емоционален период. Аз съм журналист през всичките тези години и това е основното, което върша. Аз обичам тази професия! Бих правила пак предавания, с удоволствие. Това те прави свободен. Цял живот се питаме какво е да си свободен? Нашата трудна работа, която те заробва с много неща, взема цялото ти време. Но ти дава много свобода.

Каква е журналистиката за Вас и каква трябва да бъде по принцип?

Журналистиката трябва да те освобождава от страха. Тя да бъде критична и аргументирана. Да не бъде късогледа. Да не бъде забита в една посока. За съжаление, човек може само да се срамува от пропуснатите възможности. Да не се държи така, сякаш има цялото време на света. Нищо подобно. Всяка изява. Всяка публикация. Всеки момент е скъпоценен.

Интервюто взе: Веселин Диманов

„Журналистиката трябва да критикува властта и да вдига революции“

Свързахме се с Георги Лозанов, за да си поговорим за журналистиката и свободата на медиите. Свободни ли са те и какви може да са зависимостите в тази професия? Попитахме Лозанов и за скандалното уволнение на Лили Маринкова и на какво според него се дължи това. Не на последно място коментирахме решението на Петьо Блъсков и членовете на фондация „Радостина Константинова“, да не връчат голямата награда за разследваща журналистика на колегите от „Биволъ“. Имаше и кратък обзор на мутренските времена и нуждата от Лустрация.

*******

Какво прави Георги Лозанов след председателския пост в СЕМ?

Заеманата от мен позиция беше един гастрол извън моите традиционни занимания. В момента съм се насочил към основната ми дейност, която е преподаването в университета, писането във весник „Култура“ и фотографията. Във вестник „Култура“ се връщам след 18 години, като това даде смисъл на, че моето име стоеше 20 години в карето заместник – главен редакор, като приятелски жест от страна на редакцията. За моя радост вестникът е оцелял през тези 18 години и е същият. Радвам се, че са запазили писането на една доста различна гледна точка и представянето на информацията по различен начин от традиционните медии.

Фотографията каква част от живота Ви е?

Голяма! Моята кариера започна преди 89-та година като завеждащ отдел „Теория и критика“ към списание „Българско фото“. Това беше едно много оригинално списание. Главният му редактор беше Иван Славков. Той не идваше в списанието, но самото му присъствие в карето създаваше една относителна независимост.

Как се промени журналистиката през годините, особено след 89-та?

В България журналистиката се промени в посоката, в коятото се измени и тази в световен план. У нас обаче има специфични неща в този процес. Журналистиката през последните десетилетия отказва да се занимава с големите публични теми. Да вдига революции и да създава политическа съпротива.

Забелязвам, че все по-лесно се приближава до една лайфстайл журналистика, която повече се интересува от частния човек, от неговите моментни настроения и нагласи, неговите любопитства. Границата между забавно и сериозно започва да се губи, от което забавното не става сериозно, но сериозното става забавно. Любопитството и неговото поддържане става по-важно от представянето на сериозните неща.

Журналистиката си служи с атракциони, за да привлече вниманието, но атракционите започнаха да изместват онова, заради което фактически са вкарани. И тогава журналистиката става хибридна. Нещо средно между сериозна и жълта.

В България след 89-та не успя да се състои т.нар. качествена журналистика. Това няма връзка със свободна. Журналистиката получи огромна свобода след падането на режима.

Има две важни точки.Първо, да имаш свобода и второ – за какво да я използваш.

Журналистиката у нас получи свобода донякъде, но започна да я използва за едно не до там достатъчно журналистическо съблазняване на аудиторията. Имаше опит да се представи като журналистика всекиденвната реч и битовата гледна точка към света.

Стига идеолоия – стига политика. Всекидневното говорене за мутрите, мутресите, престъпниците, черната хроника, жълтата хроника, започнаха да стават ядро на журналистиката. И така пак стигаме до това, че тази професия се оттегли от същността си, а именно – да върши историческа работа.

Това до какво доведе според вас?

До една хибридност на медиите, като тази хибридност в електронните медии и телевизията се подсили от риалити форматите. В момента журналистиката е точно това – нещо средно между журналистичеките формати и риалити такива.

Пример за това са и сутрешните блокове. Не случайно политическият праймтайм се измести сутринта, където можеш да правиш политическа журналистика – тип риалити. Защото вече това не е вечерната аналитична журналистика. Сутрин имаш нагласата да чуеш нещо средно между кекса и секса, а изведнъж виждаш някакви политически лица, които съвсем не е подходящо да ти се появяват в така рециптивна ситуация. И затова разговорът с тях трябва да се води все едно, че са по пантофи.

Сериозната журналистика беше етикирана като скучна. Това е много смайващо – да се разделя на скучна и интересна. Все едно историята може да се дели по  този начин. Не знам дали някой си казва: „Абе, тая война ми е много забавна!“.

Защо журналистиката у нас не може да буди обществото?

Наистина се е получил един омагьосан кръг. На практика това се свежда главно до влияние на журналистиката върху властовите елити, защото много важна функция на професията е да бъде критична. Особено към властта. Журналистика, която не критикува властта, не е журналистика. Добра власт няма. Има власт, която е забранила критиката към себе си, а това е най-лошата възможна. И има и друга власт, която не е чак толкова лоша, защото е обект на някакъв коректив.

Журналистите и медиите представляват ли четъртата власт в България?

По начало четвъртата власт е метафора, която е доста заблуждаваща, защото създава някаква предварителна, фалшива аналогия, спрямо другите три власти. Създава се илюзия, че медиите властват над своята аудитория.

А истината е съвсем различна.

Това е власт на човека чрез медиите върху властта. Така са устроени модерните общества.

Ако журналистиката не упражнява контрол и натиск над властта, то качеството на управление пада бързо и от там пада и качеството на живеене.

В такъв случай превърна ли се журналистиката в „бухалка“ на властта?

Първо, не е хубаво да слагаме всички медии под общ знаменател. Има различни стилове, различни направления, различни модели журналистика. През годините имаше опити медиите да се превръщат в бухалка на властта или по-скоро на определени интереси, но те пропаднаха.

Такъв пример е пиковото време на ТВ7, когато се направи опит чрез медиите да се наложи един политически модел. Журналистиката трябва да показва всички гледни точки, за да може хората да направят собствения си избор. Бареков беше пример как чрез медиите иска да накара хората да направят това, което прокламира.

Лошото е, че наблюдавам как журналистиката все повече се връща към пропагандата. Аз бях забравил за тази дума. Това е дума от комунизма. Тогава дори се казваше директно, че журналистиката трябва да е пропагандираща.

Сега това започна да се връща и то с геополитически оси, а това да речем е хибридна война. Положението в медиите започва да става военно. Журналистите почват да бъдат мобилизирани, да извършат една или друга пропагандна акция по фронтовете на тази война. Като парите идват от Кремъл и от други места. Разбира се, аз казвам това, но и да ме извикат да го докажа – не мога.

Трябва ли според вас да има лустрация в журналистическата среда, за да може да се отделят хората, които са били вербувани за Агенти на ДС?

Трябваше, разбира се. Единственият закон, в който имаше лустрационен текст беше този за радио и телевизия, в който се казваше, че директорите на обществените медии и членовете на СЕМ не може да са били сътрудници на ДС. Конституционният съд обаче отмени и този последен лустрационен текст. Ние казвахме, че особено за медиите, е много важно да го има,защото те за да могат да си вършат работата трябва да са независими.

Ако не са – това не е журналистика.

Понятието независима журналистика е тафтология. В основата за журналистика стои независимост, а независимост значи да си на страната на аудиторията и да представяш от нейна гледна точка света, а не от някакъв друг интерес, който може да е политически или какъвто и да е.

Принадлежността към ДС е зависимост, защото тя се е разпаднала единствено инстанционално. Само вижте как фигури от ДС са викани като експерти в обществото или като журналисти, само защото принадлежат към ДС. Ние продължаваме да поддържаме тази зловеща, ръждясала машинария зорлем жива. Такъв пример са мутрите.

Как ще коментирате случая с Митьо Очите и отразяването му в медиите?

Медиите представят мутрите като атракцион, като много от тях са свързани с ДС. Знае се как преди години на мутрите им бяха дадени капитали и бяха пуснати по улиците да се бият и убиват. Но журналистите не направиха тези анализи. Митьо Очите сега е жертва и почва даже да буди сипматии. Изобщо нашите медии отдавна направиха мутрите звезди и герои.

Уволнение или пенсиониране беше случаят с Лили Маринкова и БНР?

Като за начало мога да кажа, че това е абсолютен тежък фалстарт на новия директор. Да влезеш в една медия и да уволниш най-известния й глас означава, че този човек не е в границите на здравия разум. Не случайно директорът все още не може да каже защо я уволнява. Той говори за някаква пенсионна възраст. Има един член в закона, който дава право на ръководителите на обществените медии да осовбодят хората, които са на ръководни места, за да може в границите на собствения си мандат, да сложат хора, с които смята, че може да реши проблемите си със собствената си програма. Това е напълно разбираемо и той, на базата на този член, можеше да осовбоди Лили Маринкова от длъжността директор на „Хоризонт“.

Обаче няма никакъв член в закона да уволниш някой и да му вземеш предаването. Нещо повече – това е груба административна намеса в програмната дейност на обществената медия.

Аз мисля, че новият директор потъпква основни правила, не махайки Лили Маринкова като директор на „Хоризонт“, а махайки един от най-физиономичните гласове в ефира. А според мен той нямаше никакви основания да го прави.

Дали е поръчково – не мога да кажа. Лили Маринкова винаги е била в сложни отношения с властта. Тя такива отношения имаше с Жан Виденов, по времето на царя също я уволниха. Както казхме журналистиката трябва да е критична срещу властта, а тя с различни власти, независмо дали леви или десни, е имала винаги сложни, но аз бих казал правилните отношения в ефир.

Аз обаче виждам проблем в колегията на радиото. Наблюдава се една взаимно отмъстителност, която някой път избива в решенията на ръководството. Така и не мога да повярвам как тази колегия, която по принцип е активна, не каза една дума в подрепка на Лили Маринкова. От това може да се разбира, че директорът извърши този акт, за да се хареса на една част от колегите вътре и да ги привлече към себе си. Припомням, че същата тази колегия излезе да подкрепи тежкия нарушител на закона Волгин, а не излезе да защити човек, чийто стил на правене на журналистика отговоря точно на обществената медия.

Какво е мненито Ви за разследващата журналистика в България и по-специлано за случая с Фондация „Радостина Константинова“ и отнемането на голямата награда на „Биволъ“?

Това беше голям срам! Това показва, не толкова, че нямаме разследваща журналистика, колкото, че е  много труден социалният ефект на този вид журналистика.

На мен са ми казвали колеги от чужбина, че половината неща, които се пишат в нашите медии, ако излязат в техните – всяка седмица ще пада правителство. А тук не се случва нищо, независимо за кой министър става дума и за колко голямо нарушение.

Разследващата журналистика не е текст, а контекст. Ние стреляме, а ракетата е само сигнална. По много начини се омаловажава разследващата журналистика у нас. Наградата е само един от тях и по този начин не се дава ефект на разбраната информация. Заради големите зависимости в медиите, много от разследванията, които се водят, са разправии с конкурент. Ако излязат реални факти и престъпления, няма лошо, но това не е разследваща журналистика. Това е черен пиар. Аз и затова подадох оставка. Заради ПИК. Защото тя е точно такава онлайн медия и не исках да се пренася в телевизионния ефир. Те са на принципа „Който не ти е удобен го почваш.“

В нашето общество е много лесно да мразиш и някой да пишеш за това.

Как може да се промени журналистиката за в бъдеще?

Много ще е трудна тази промяна. Единственият изход е журналистите да започнат някъде на чисто и да правят една журналистика, която да е на друг принцип. Но лошото е, че ако трябва да правиш качествена такава, тя сама трябва да издържа себе си. Иначе винаги е в подчинено положение. Разбира се, най-хубаво е човек да бъде подчинен сам на себе си. В момента, с малки изключения, няма медии, които да се издържат сами в България.

Аз винаги съм казвал, че трябва да има един закон, който да гарантира независимост на журналистите от собствениците им.

Защото тук върви просташката поговорка: „Който плаща, той поръчва музиката“. Пак повтарям – журналистика, на която се казва какво да пише, не е журналистика. Просто с това купуване на журналисти, те престават да бъдат такива. Те стават служители и по този начин тази професия се убива.

Интервюто взе: Веселин Диманов

КОЙ ли налага цензура в БНР?

Предполагам всички колеги журналисти, а и не само, разбирате какво се пита в заглавието на тази публикация.

Налага ли КОЙ цензура в БНР?

Този въпрос е абсолютно задължително да се превърне в основен в журналистическите среди, а и не само. Колегите журналисти, независимо дали работят в държавните БНР, БНТ, или в частния сектор, ще трябва да търсят отговор. Защото тази професия взе да прилича на тоалетна хартия, в която да не казвам КОЙ си бърше задните части! При това от години. За жалост.

Медиите и журналистите бавно, но сигурно се превръщат в основен крепител на статуквото.

Какво се случва в БНР?

Новото ръковдоство на общественото радио, изненада всички с решението си днес да „пенсионира“ Лили Маринкова. Просто така. От днеска за утре.

zx450y250_2153725
Лили Маринкова – носител на наградите „Репортер на годината“, „Сирак Скитник за радиожурналистика“ както и на „Голямата награда на Българската медийна коалиция за цялостен принос към независимостта на медиите и утвърждаването на принципите на гражданското общество“.

Това не са първите скандали в БНР, нито ще са последните. За жалост, те си продължават и до ден днешен. Ако преди имаше спорове около избора на Радослав Янкулов, то сега новото ръководство в лицето на Александър Велев се опитва да опорочи и малкото останала истинска журналистика.

Нищо лично към програма „Хоризонт“ и екипите работещи там. Аз уважавам тези хора – въпреки всички трудности и неволи в радиото, те са журналисти отдадени на професията. Просто вчера станахме свидетели на политическо решение, което има за цел да отстрани един журналист, който през годините си е вършил работата обективно и в полза на обществото. Имайте предвид, че това е голяма рядкост в родната „Свободна“ журналистика.

По първоначална информация, цитирана от „24 часа“, известната журналистка Лили Маринкова е освободена от работа поради навършване на пенсионна възраст – тъй като тя имала навършени 62 години.

По разкази на очевидци, тя е била уволнена от БНР след скандал пред голяма част от хората в програма „Хоризонт“, съобщава „24 часа“. Уволнението, или т.нар. (от новото ръководство на програма „Хоризонт“ по БНР) пенсиониране, идва след постъпването на Васил Велев на поста директор.

5e_wuf8xu
Васил Велев – новият директор на програма „Хоризонт“

Велев е журналист с 30-годишен стаж. Работил е като репортер, редактор и водещ на нощен блок. След конкурс през 1999 г. заминава да работи за Би Би Си. През последните 3 години е обучавал радиожурналисти в Тайланд, Малдивите и Филипините.

Александър Велев човекът с власт в БНР…

„Освободил съм директора на програма „Хоризонт“ и съм назначил нов директор“, така генералният директор на БНР Александър Велев обясни уволнението на Лили Маринкова пред „24 часа“.

По информация на „24 часа“, пред целия екип на „Хоризонт“ Маринкова е обявила, че е уволнена от радиото, а не само совободена като шеф. По думите на очевидци казала на Александър Велев, че бил реваншистки настроен и по време на първия си мандат бил политическо назначение, защото имал за гръб Евгений Бакърджиев, пише още изданието.

Политическа амбиция, два пъти избран за генерален директор на БНР и бивш генерален консул на България в Истанбул. Общо взето позната персона. Оп, забравих да добавя и едни акции в „Биовет“.

Александър Велев.jpg
Александър Велев

Иначе, Александър Велев бе избран от Съветът за електронни медии (СЕМ) на 17.05.2016 г. за генерален директор на БНР единодушно – с пет гласа. Той бе избран с гласовете на  Бетина Жотева, Розита Еленова, София Владимирова, Мария Стоянова и  Иво Атанасов.

Преди това е бил генерален директор на общественото радио – в периода 1998-2001 г.

Малко факти. Защото обичаме плурализма.

В интервю за в. „Сега“ (дата няма) Александър Велев обявява, че оглавява „едно гражданско обединение, Граждански съюз „Промяна“, което си поставя много амбициозни цели. Като цяло то, естествено, се стреми да развива гражданския сектор и да подпомага демократизацията на обществото. Но основно то си поставя за задача обществото да обсъди нашата „Доктрина за развитие на България“, заявява още Александър Велев.

Интересното във въпросното интервю е, че се говори за политика и участие на политическата сцена.

На въпроса на Светослава Тадаръкова от в. „Сега“ – „Как ще участва този Граждански съюз в изборите?“, Александър Велев отговаря: „Съюз „Промяна“ не е партия и ще бъде регистриран по Закона за лицата и семействата. На изборите ние ще подкрепим някоя партия или коалиция“.

Сега въпрос номер едно, на който държим да получим отговор:

Коя партия подкрепихте, г-н Велев? ДПС или ГЕРБ, а може би друга? Вие ще кажете.

На въпроса: „Самите вие, лицата от този съюз, ще се кандидатирате ли?“,

Александър Велев отговаря: „Още е рано да се каже. Може би следващите няколко седмици ще дадат ясен отговор дали ще участваме като личности в политиката, или ще подкрепим определени политически сили“.

За съжаление нямаме точната дата от въпросното интервю, но помилихме колегите от в. „Сега“ да ни предоставят информация относно този въпрос, тъй като в самото заглавие г-н Велев обявява, че за него радиото вече е затворена страница.

Ти да видиш. Цялото интервю може да прочетете ТУК.

Иначе, по време на концепцията, която представи Александър Велев преди да бъде избран за нов генерален директор на БНР, той обяви, че радиото, и в частност държавното такова, трябва да служи на обществото като предлага качество на информация. Достоверна такава. Да допринася за защита развитието на демократичното общество. Не на последно място каза, че „чрез диалога бих искал да върна доверието в управлението на БНР“.

Ебаси доверието!

Иначе, дет се вика, плурализмът трябва да е на първо място.

Но така ли е в БНР? За едни акции в Биовет питаме, но това е друга тема, за сега само припомняме.

Една от теориите…

Според един от източниците, до уволнонието на Лили Маринкова се е стигнало след като тя единствена се е осмелила да даде ефир на „темите табу“ за Булгартабак и сарая на Доган. Същите теми, които бяха цензурирани и от фондацията „Радостина Константинова“, когато журналистите на „Биволъ“ бяха ощетени от Петьо Блъсков и сие.

За да се разграничим от теориите, ще припомним изказване на Александър Велев в ефира на БТВ, относно казуса „Доган и Пеевски“, когато на двамата им беше забранено да влизат в Турция.

„Информацията за забрана Ахмед Доган и Делян Пеевски да влизат в Турция, може да е само ПР-акция“. Това обяви в интервю за предаването „Тази събота” на 13.02.2016 г. бившият ни посланик в Турция и настоящ генерален директор на БНР – Александър Велев.

Дежа вю ли е уволнението, или т.нар. „пенсиониране“ на Лили Маринкова?  Информацията е цитирана от сайта за разследваща журналистика „Биволъ“:

През 2013 г. предаването на журналистиката Лили Маринкова „Вън от рая“ по Канал 3 беше свалено от ефир без обяснения, а договорът й с телевизията е прекратен. По думите й тогава, е имало цензуриране от страна на „Канал 3“ след като в предаването е имало неприятни изказвания свързани с първите моменти от кариерата на Делян Пеевски във Варна.

Засегнати са били различни интереси и естествено неудобните въпроси от сорта на: кой го ръкополага, кои са неговите бащи, за това къде е Емел Етем. В случая си мисля, че става дума за интереси на хората, които са собственици, и които смятат, че многото медии могат да им помогнат да получат популярност.

„Това е абсурдно в България”, заяви категорично тогава Лили Маринкова.

Бившият ни посланик в Турция, а отскоро генерален директор на БНР. Ашколсун, бе.

За жалост обаче ние, независимите журналисти, си знаем, че държавата – разбирайте статуквото + мръсните пари на КОЙ и тясната връзка Доган-Борисов-Пеевски, от години се опитва, а и успява да цензурира и малкото останали истински журналисти. Дали чрез заплахи, или уволнения (пенсиониране) – те постигат целите си, което си е меко казано безумие, покровителствано от трите вида власти.

Теория за Четвъртата власт (медиите и журналистите)

Където и да се намира България в класацията по свобода на словото (113), медиите и журналистите винаги ще бъдат четвъртата власт в световен мащаб. Дори, ако щете, можем да наречем журналистите и коректор на властта, проводникът на общественото мнение. Критици, които се борят с несправедливостите и корупцията.

Тази власт, която притежават медиите, е АБСОЛЮТНО задължително да бъде независима от останалите власти – законодателна, изпълнителна и съдебна.

Оставяме на вас да прецените. Налага ли цензура новото ръководство на БНР, предвид гореспоменатата информация?

Автор: Веселин Диманов

Източници на информация: „Биволъ“; „Капитал“; „СЕГА“; „24 часа“;