Етикет: култура

Денят в снимки: Краят на „1300 години България“

Ах, този паметник. 

Сякаш имаме много малко проблеми в страната, та се захванахме с него.

20160410_132516196_ios

Е, всички негови врагове може да се радват.

Демонтирането на паметника „1300 г. България“ при НДК ще стане през 2017 г. Тогава ще започне ремонта на сградата на НДК и ще се довърши обновяването на парка около нея. Това стана ясно по време на участието на столичния кмет Йорданка Фандъкова на планьорка на „24 часа“.

„Знаете колко дискусии се водиха за този паметник. Минаха всички процедури и има взето решение. Готови са проектите за демонтиране. Главният архитект трябва да обяви процедура за избор на изпълнител. Пластиките ще бъдат запазени и експонирани, а на мястото му ще се направи настилка, която се вписва в парковото пространство. Там има идея за възстановяване на Мемориала на първи и шести софийски пехотни полкове. Но инициаторите на тази идея все още не са регистрирали сдружението си. Затова, докато това стане, разработваме и проект за настилката“, каза Фандъкова.

Правилно или не, решението вече е взето. 

История на паметника

Преди да бъде построен комплексът на НДК, на това място са се намирали Витошките казарми. През Втората световна война те са тежко бомбардирани, а Паметникът на загиналите от Първи и Шести пехотни полкове е частично разрушен. Паметникът е бил изграден от метални плочи и каменна украса, които са били апликирани върху 3 от фасадите на казармените сгради.

Комплексът „1300 години България“ е построен за рекордно краткия срок от 8 месеца във връзка с откриването на НДК през 1981 г.

20160410_132629850_ios

Държавният глава Тодор Живков не харесал монумента и се разграничава от него. Монументът масово не е харесван и от гражданите на София Овации са изразили писателят Чингиз Айтматов и диригентът Херберт фон Караян.

Обществена дискусия около него

В средата на първото десетилетие на 21 век литературният критик Йордан Ефтимов и писателят емигрант Веселин Веселинов провеждат дискусия, в която настояват паметникът „1300 години България“ да бъде разглеждан задължително в контекста на комунистическите паметници (като се има предвид, че паметникът е посветен на българската история и няма политически послания). И двамата са убедени, че заедно с паметници като Паметника на Съветската армия в София, Дома паметник на БКП на Бузлуджа и Альоша в Пловдив паметникът пред НДК трябва да бъде съхранен като документ на епохата.

20160410_133553078_ios

През 2006 г. по повод рушащия се паметник се разменя кореспонденция между тогавашния кмет на София Бойко Борисов и министъра на културата Стефан Данаилов.

През 2008 година в Червената къща е организиран публичен дебат на тема „Паметникът пред НДК – какво да се прави?“ с участието на Христо Друмев (тогава генерален директор на Националния дворец на културата), арх. Тодор Булев (заместник-председател на Управителния съвет на Съюза на архитектите в България), Лъчезар Бояджиев (визуален артист), Петър Диков (главен архитект на София) и медийния критик Георги Лозанов.

Арх. Павел Попов прави следното обобщение за историческата ситуация и значение на паметника в контекста на построяването и трансформациите на НДК:

Паметникът на 1300-годишнината, иначе казано – Паметникът на България – по своему е феномен. Никога не е бил харесван, никога не беше одобрен и оценен от обществото. Никога никой не се опита да обясни защо и как той представлява България. Може би затова, в противовес на логиката в пластическите изкуства, той беше снабден с бронзови пояснителни надписи. Заклинанията обаче не попречиха обидните прозвища на паметника да се множат. А днес паметникът е феномен тъкмо защото четвърт век, след като беше създаден, той все по-точно представлява онова, което България е – наперена, нелогична, самодоволна, бъбрива, хаотична, сбъркана като конструкция и ориентация, саморушаща се структура. Днес паметникът много по-точно символизира това, което трябваше да символизира – страна, която от 100 години юридически и от 130 години практически е свободна да се докара сама до състоянието, което паметникът интерпретира. Винаги съм смятал, че паметникът трябва да се премахне без много шум или да се преработи драстично. Днес обаче мисля, че вземайки нужните предохранителни мерки, паметникът трябва да се остави, какъвто е, без никакви намеси…, докато България не се промени дотолкова, че да заслужи друг паметник.

През 2012 година дискусията е подновена с нова сила. Сред изказалите се в подкрепа на идеята паметникът да бъде реставриран са Светлин Русев и Петър Ръсовски. Срещу събарянето му са архитектите от групата WhaAT Assosiation.

Сред изказалите се против паметника са писателката Кристин Димитрова и журналистът Мартин Карбовски.

През август 2012 г. е открита петиция „Против събарянето на паметника „13 века България“ пред НДК“ от Христо Гинев. Създаден е и сайт в подкрепа на пълното премахване на паметника.

В отговор Валентин Старчев подготвя проект за реконструкцията на паметника, който е публикуван на интернет страницата на направление „Архитектура и градоустройство“ на Столичната община.

В рамките на фестивала Sofia Architecture Week е проведен конкурс „Трансформирай паметника пред НДК“. Победител в конкурса е Николай Иванов. Сдружение „Трансформатори“ организира и творческа работилница за видео прожектиране върху паметника, използвайки повърхността му като сцена за новаторско творческо мислене.

През декември 2012 година е организирана публична дискусия за бъдещето на паметника с участието на режисьора Иван Георгиев-Гец, художника Недко Солаков, главния архитект на София Петър Диков и на архитектите Мартин Ангелов и Димитър Паскалев.

20160410_133128524_ios

С отворено писмо срещу събарянето на паметника излизат Изпълнителните бюра на: Съюза на българските художници, Съюза на архитектите в България, Камара на архитектите в България, Група Град и др.

През август 2014 г. дискусията за възстановяване на Мемориала на загиналите от Първи и Шести пехотни полкове възниква отново след обявяване на конкурс на Столичната община за проект, който да се намеси в авторското решение на паметника „1300 години България“. Конкурса е в пълен разрез с „ЗАКОН ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА“ и поради тази причина е предварително обречен на провал!

За около 4 седмици участници в новосъздадена фейсбук група „За възстановяване на паметника на загиналите от 1-ви и 6-ти пехотни полкове“ стават над 5700 души, от които 60% са от София. Създадена е и онлайн петиция, която към 16.09.2014 г. е подписана от над 4450 души.

Снимки: Веселин Диманов и Любен Спасов

 

Реклами

Как един клошар ще плати 15 милиона лева?

image_5740294_128

Обвинение за щети на обща стойност над 15 млн. лeва е предявено на клошаря Любо за умишления палеж на тютюневите складове в Пловдив.

Това съобщи за „Дарик“ единият от адвокатите Зоя Тошкова.

Според държавното обвинение на 20 август 44-годишният Любомир Данчев е запалил единия от складовете на ул. „Екзарх Йосиф“13, собственост на „Р.И.П.А.“ ООД – Пловдив. Пожарът се е разпрострял и върху другите три сгради на ул. „Иван Вазов“, собственост на същото дружество, на ул. „Капитан Андреев“, чийто собственик се установява, и на ул. „Г.М. Димитров“, собственост на „Галакси Инвестмънт Груп“ ООД.

Обвиняемият Любомир Данчев е без постоянен адрес, криминално проявен и до момента е осъждан многократно.

Припомняме, че съдът в Пловдив от самото начало по всякакъв начин се опитва да обвини клошарят Любомир Данчев за пожарите в тютюневите складове в Пловдив.

На миналото дело съдът не излезе категорично овнинение, но и не позволи на клошаря да бъде пуснат на свобода.

„Проблемът е, че той няма къде да живее и разследващите не знаят къде да го търсят, а и вече е осъждан за кражби и грабежи“, изтъкна съдия Деница Стойнова. Тя допълни, че клошарят е обвинен в тежко умишлено престъпление и че пожарът е възникнал в сграда, обитавана от самия Данчев.  Експертиза ще установи дали огънят в другите складове се е разпрострял от първата сграда, в която е живеел несретникът.

„На този етап съпричастността на Данчев към пожара няма как да бъде изключена“, допълни съдия Стойнова.

За щастие не всички обаче са толкова сигурни, че един клошар може да предизивка такъв голям пожар.

Вижте още: Умишлено ли запалиха тютюневите складове в Пловдив? (ОБЗОР)

Шефът на пловдивската адвокатска колегия Стефан Левашки и от топадвоката Зоя Тошкова, са категорични, че клошарят не е запалил складовете. Двамата юристи поеха безплатно защитата на несретника, тъй като според тях той е най-удобният грешник за прокуратурата.

„Цялото общество е настръхнало и чака отговор на въпроса кой запали складовете. Очевидно е, че зад тези имоти стоят огромни инвеститорски интереси, изтъкна Тошкова.

Вижте още: Цацаров подкрепи версията за клошара – подпалвач

Тя е категорична, че огънят на 20 август не е тръгнал от 1 място.

„Невъзможно е толкова големи сгради да изгорят заедно толкова бързо. Няма как от един фас да се разпростре такъв огромен пожар“, допълни Тошкова тогава.

И заяви, че не би искала да е на мястото на съдиите, които трябва да вземат решение за Данчев, тъй като няма доказателства – нито писмени нито устни, за умишлен палеж.

„Отидох на място да се запозная с пожара. Не видях нито една сажда по така наречените транспортни ленти, които свързват сградите. А се твърди, че огънят се е прехвърлил по тях“, допълни Тошкова.  Колегата й Левашки е категоричен, че няма наличие на обосновано предположение Любомир Данчев да е автор на умишления палеж.

Вижте още: Денят в снимки: Призрачният тютюнев град

Един свидетел само казва, че той си е хвърлял фасовете на пода, но това е било преди време – валял проливен дъжд, от покрива течало и се образувала локва“, посочи адвокатът.

Прокурор Атанас Дичев също заяви, че на този етап няма данни пожарът да е умишлен, а това е само едно работно обвинение.

Как един клошар ще плати 15 милиона лева?

И така стигаме до наши дни, когато клошарят Любо вече официално е обвинен да плати за щети над 15 милиона лева.

Всичко е пито-платено. Всички са доволни. Стана така както го искаха.

Клошарят ще поеме вината- той е най-удобен в момента.

Но от това дело изникават няколко въпроса:

Как се предполага Любо да плати тази огромна сума?

Какво ще стане, ако не го направи?

Защо се правят на луди и наистина ли всички мислят, че този клошар е виновен за пожарите? Защо изкупителна жертва е човек, който без това вече си няма нищо?

И най-важното – защо всички ние отново мълчим и позволяваме един невинен човек, озовал се на грешното място, да поеме вината на някой, който опожари културата ни, заради нечисти схеми? 

Вижте интервютата ни по темата тук:

 Владо Руменов: Това е поредният удар срещу българската култура

Манол Глишев: Изгарянето на складовете е изгаряне на мостове. Оставка!

Роберт Леви: Трябва да изметем некадърниците и неграмотниците от властта

Роберт Леви: Трябва да изметем некадърниците и неграмотниците от властта

копие

Няма как да не сте чували за Роберт Леви. Някои го  определят за най-легендарната фигура на поне две поколения,  за други той е поет, скитник, скандалджия и революционер.

А всъщност той е антрополог.  Обиколил е на стоп цяла България. Познава хиляди хора и места.

Има две деца и две стихосбирки – “Един от върха на иглата” и “Вавилон”.

Работил е и като журналист, сценарист и режисьор на филми. Има наистина богата житейска и творческа биография.

Днес ние ви представяме едно интервю с него, като основна тема е опожарената ни култура в Пловдив. 

Как Роберт Леви вижда ситуацията и какво според него трябва да се промени, за да започнем да ценим културата си, четете в интервюто.

******

Как ще коментирате случая с опожарените складове в Пловдив?

Опожаряването на „Тютюневия град“ е символ. На завладяната от #КОЙ държава, на „общогражданското мълчание“, ако цитираме големия поет Димитър Подвързачов, на всичко онова, кото ни кара да се чувстваме чужденци в Родината си и на мястото си другаде.

Тези дни четох, че не е трябвало да се възмущаваме, защото хората от години са минавали покрай изоставените складове и са мълчали. Може би е така (макар силно да съм свързан с Пловдив, не съм ходил там от много време), но е факт, че при обсъждането на Закона за културното наследство експертите даваха примери с много такива сгради. Как реагира министър Рашидов на това? – със заплаха към журналист и уволнение на критици. Твърдя, че тези му действия спомогнаха за трагедията. И той трябваше не да се разхожда с ръце в джобовете край пожарището, а да си посипе главата с пепел от изгорелите паметници на културата.

И последно – съществува проект «Тютюневият град – културен център», който част от апликацията на Пловдив за Европейска столица на културата. Къде е спала общината, а не се заела веднага с реализацията?

Според вас може ли немарливост да е причината за пожара?

Да – на община, на министерство с бутафорен министър, който трябваше да бъде изгонен след Париж, на законодатели, приели абсурден закон за културното наследство.

Нека погледнем малко дейността на министъра:

Беше предупреден, че театралната му реформа ще доведе до увеличаване на халтурата. Не послуша театрали и експерти и резултатът е налице.

В годината, в която България трябваше да има сериозна съпътстваща изложбата на тракийското злато културна програма, Рашидов заведе там Мадам В. По същото време единствената българка, носител на наградата „Аполинер“ Аксиния Михайлова бше издала нова поетична книга. Но тя дори не беше кандидат за пътуване.

С какво ще запомним Рашидов? Преди да стане министър вече го познавахме като главен мултак. После медиите удобно забравиха побой над полицай, псувни по телевизора и доста съмнителна цесия на голям влог в КТБ. И накрая – бутафорията, съсипана Сердика и други исторически паметници. Въпрос – защо го държи Борисов? Мога да предположа, че е първо поради липса на кадри, и второ, поради близост на възгледи и поведение – «Аз съм прост и вие сте прости, затова се разбираме».

Вижте още: Денят в снимки: Призрачният тютюнев град

За сега има един задържан – клошар, вашия коментар?

Същият, който източи КТБ ли? Или този, който съсипва сгради в София – например Японския хотел? Било му е студено на 30 градуса в три следобед и лиснал туба нафта, за да се стопли и запали намерен на земята фас? #КОЙ ни прави на идиоти?

Какво трябва да се промени, за да започнем да ценим културата си?

На първо място да изметем некадърниците и неграмотниците от властта. Трябва да разкараме цялото правителство, но не бих възразил и ако отначало изритаме министрите на образованието и културата.

Както знаеш, аз съм антрополог. За антрополога култура е всичко у човека, което не е биология. И именно културата опрделя дали човек е сърбин, българин, французин и т. н. Всички народи кодират културата си в изкуство – литература, музика, сценични изкуства, архитектура… Когато унищожаваме тези неща, ние се обезличаваме. Или се превръщаме в простака бай Ганьо. Той също е човек в преход като нас – старият му културен код е разклатен, все още не е подредил нов. И тогава го виждаме как се првръща в същия политикан-управленец и алчно чудовище, каквито са днешните ни политици и олигарси.

А защо спомнах образованието – защото чрез него се укрепват културните кодове. Нищо такова не виждаме.

А, защо не я ценим?

Въпросът не е точен. Това, че мнозинството смята, че културата не се яде и пие, не означава, че няма хора, които я ценят. А мнозинството не я цени, защото овладелите държавата ни се страхуват от нея. Културата може да породи идеи за социална справедливост и за това, че съществуват възможности за промяна. Дали мафията го иска? Отговорът е не.

Вижте още: Владо Руменов: Това е поредният удар срещу българската култура

Как ще коментирате липсата на масови протести?

Честно казано, мисля че още живеем с културния код на комунизма – той затова не си тръгва. Страх и преклонени пред властта и чакане тя нещо да ни даде. Не смеем да поемем рискове, за да управляваме живота си като свбодни хора. Боя се, че трябва да се сменят няколко поколения, за да се промени това.

Интервюто взе: Веселин Диманов

Денят в снимки: Призрачният тютюнев град

Пловдив е градът, в който съм се родил, тук живея и работя! Един от най древните градове в света!

И най – вероятно от там идва това „Древен и Вечен“, но мисля, че ако не направим нещо съвсем скоро, ще трябва да го поправим на „Древен и алчен“.

14117917_348876492110066_5394443478754703202_n

Това, което се случва с тютюневите складове е поредната доза алчност и малоумие. Много ми е интересно как едни сгради стават по-лъскави и по-големи, а други тънат в мизерия и всеки си прави каквото иска с тях? За хората на Пловдив не е тайна какво представляваше хотел „Империал“ до преди няколко годинки и какво „хотелче“ е сега.

14055071_348876505443398_8804586814317095431_n

Не знам как стават тези неща и най-вероятно никога няма да разбера, но както всеки, който чете в момента, се досещам. Интересното е друго – какво ще стане с изгорелите и разрушени културни паметници, в така наречения Тютюнев град, който в момента прилича на призрачен?

Кои има интерес от всичкото това безмозъчие, което се случва там? Може би някой иска да си строи МОЛче, както направиха с едно от тепетата, уж павета, уж не можело да се строи, а я виж ти МОЛче може да се строи! Хм…? А, дали не се строят хотели точно по този начин?

14064233_348876625443386_3599146051188857406_n

Затваряш си очичките миличък и на сутринта си богат. Ехаа, кеф МАЙНА!

Да, разбирам всички сме алчни за пари и власт, но когато културата липсва в душата ти, ето тогава става страшно!

Пловдив – Европейска столица на Културата за 2019 година. О, да! Ние културата я имаме в града си, но много хора не я притежават. Културният човек е интелигентен, добър, вежлив и има дарбата да мисли логично!

14102465_348876632110052_1444066988610416376_n

Много от хората не притежават дори едно от тези качества, но това е било винаги. Разликата е, че преди са избирали хора с такива качества да управляват народа и държавата, а сега се избират на мама детето, на оня дето за пари би си продал семейството или тоя дето няма акъл в главата, за да може някой друг да му казва какво да прави.

14079936_348876532110062_2200328909608153024_n

Интересното е, че успяват един цял народ да го ръководят като овце и да си правят с държавата каквото си искат, все едно им е бащиния.

А, може би ние наистина сме овце. Обичаме да плюем хората, като слезем пред блока, да се оплакваме и да чакаме оня където си мисли, че коренът на думата култура е ТУРА, защото най – често използваният му лаф е „Да ви го т*ра“ !

Автор: Стоян Живков

Стоян Живков е роден в Пловдив. Завършил е СОУ „П. Кр. Яворов“. Продължава обучението си в ПУ – специалност „Лингвистика с ИТ „, но след 2 години и половина прекъсва. Причината е работата му в Пловдивска православна телевизия като оператор. Продължава като видеомонтажист, а след 3 години заминава за Италия и си намира работа като сервитьор във Венеция за около 4-5 месеца. Бил е в Англия за 2 години, но решава да се върне в България, като в момента завършва курс по фотография. Отворил си е домашно студио и е твърдо решен да се бори за успех у нас.

Снимки: Стоян Живков/ S.Zhivkov Photography
Заглавието е на редакцията.

Владо Руменов за пожара в Пловдив: Това е поредният удар срещу българската култура

Снощи станахме свидетели на опожаряването на културата. Снощи в Пловдив изгоряха не само складове, а едно културно наследство. 

Чухме и прочетохме много коментари. Доста въпроси обаче остават неотговорени. 

Един от активните граждани по темата е Владо Руменов. Потърсихме го за мнение, за да чуем една твърда и категорична гражданска позиция. 

Относно какво загубихме в пламъците снощи. Относно разрухата в българската култура. 

Искахме да чуем мнение на един гражданин, който не иска да остане безразличен към проблема. 

*********

Какво мислите за пожара в тютюневите складове в Пловдив?

Не съм изненадан за съжаление, но съм възмутен и омерзен!

Според мен това е поредният удар срещу българската култура от хора, които не се свенят по най-циничен начин да демонстрират арогантното си незачитане на законите, като си осигуряват недосегаемост с помощта на парите.

Какво загубихме като наследство?

Според мен, преди всичко загубихме един много ценен паметник на архитектурата от епохата на сецесиона. Толкова по-жалко е това, защото напоследък този вид загуби зачестиха. Това, разбира се е и удар по така наречения културен туризъм, който българската държава претендира, че развива. Този вандалски, според мен акт е и удар срещу културния образ, който България и конкретно в случая Пловдив имат пред света. Тютюневите складове в Пловдив са сред аргументите за титлата „Европейска столица”…

Пожарите според вас умишлени ли са? На своята стена във Фейсбук вие определихте случилото се като „война с паметта и културата“.

Няма сила, която да ме убеди, че сградата се е самозапалила! Напоследък ни заливат примери на преднамерени разрушавания на покриви или откровени и целенасочени разрушителни действия срещу архитектурни паметници.

Явно разгърнатата застроена площ на тютюневия склад, която трябва да се спази, поради факта че това е паметник на културата не удовлетворява икономическите амбиции на собственика, а единственият начин те да бъдат удовлетворени е да няма паметник…

Вижте още: Умишлено ли запалиха тютюневите складове в Пловдив? (ОБЗОР)

Ще има ли голям отзвук или както вие казахте „Щом не е в София, няма значение“?

Вече има голям отзвук в медиите и социалните мрежи, но ме е страх, че както напоследък става това ще бъде прието като достатъчно от обществеността, както напоследък се случва и всичката пара ще отиде в свирката.

Разбира се държавните органи вече демонстрираха реакция, но за съжаление тя е като след дъжд – качулка и не вярвам тя да предотврати по-нататъшни подобни събития.

Ценим ли културата? Какво значи културното наследство?

Според мен за тези, които водят „война с паметта и културата“ понятието „култура” е кух израз, без съдържание, смисъл и стойност. Те са лишени от сетива за този аспект на човешкото общество. Културата не е в тяхната ценностна система, където като да доминират парите на всяка цена.

Културното наследство, било то материално или не материално е основата на общественото ни самосъзнание. Тя е това, което ни дава правото и гордостта да се наричаме българи и толкова повече неговото опазване в автентичен вид е важно за самосъзнанието и на внуците ни.

Кой трябва да носи отговорност за изгорелите в Пловдив тютюневи складове, паметник на културата?

Според мен отговорността за изгорелите тютюневи складове в Пловдив, както и за останалите толкова много подобни примери е на цялото ни общество, което допусна в България да се ширят и властват безнаказано неспазването на законите, безхаберието и корупцията в толкова големи размери.

А, иначе за установяването на това КОЙ конкретно носи отговорността за точно този палеж – това е работа на прокуратурата…

Интервю: Гласът на младите хора

 

Местата, които няма да посетите!

Любопитството на човек е безгранично. Иска да знае всичко и да отиде навсякъде. Това, разбира се е крайно невъзможно. Затова Ви представяме десет места на Земята, където няма да ви пуснат. По различни причини. Защото всяко едно от тези кътчета крие своите тайни и мистичност. Обектите варират от зловещи до митични, но всички те споделят  една обща черта- странната атмосферата, в която са обгърнати. А ето ги и тях:

lascaux_caves
Пещерите Ласко

Комплексът от пещери в Югозападна Франция е известен със своите палеолитни пещерни рисунки на възраст от 17 300 години. Затворени са за посещение от обществеността през 1963 г. През последните години са застрашени от необяснимо и само частично контролирано гъбично нашествие. Като правило, охраната влиза веднъж седмично за няколко минути.

bad_enter2
Остров Повеглия

Повеглия е малък остров, разположен между Венеция и Лидо – във Венецианската лагуна, в северната част на Италия. В продължение на векове Повеглия е бил  убежище, място на изгнание за болни и умиращи. Когато през 1348 г., бубонната чума застига Венеция, подобно на много други малки острови Повеглия се превръща в колония за карантина. Страхувайки се от ширещата се болест, Венеция заточва тук  хора със симптоми на заболяването. В центъра на острова мъртвите и умиращите били горени на огромни клади. Тези клади са възобновени през 1630 г., когато Черната смърт отново преминава през града. През 20-ти век островът отново се използва като карантинна станция. През 1922 г., съществуващите сгради са превърнати в болница за психично болни. Островът е известен с легенди за призраци – жертви на чумата, както и историята за луд лекар в психиатричната болница, за който се твърди, че измъчвал пациенти. Днес, на острова не се допускат местни жители и туристи.

windowsnikolai-nikolay-nikolov-cherniyat-papa-vatikana-vsevizhdashtoto-oko
Тайните архиви на Ватикана

Те са централно хранилище за всички действия на Светия престол. Входът към сградата е в непосредствена близост до архивите на Ватиканската библиотека на площада Свети Петър. Архивите съдържат държавни документи, кореспонденция, книги, папските сметки и много други документи на църквата, натрупани през вековете. През 17 век, по заповед на папа Павел V, тайните архиви са били отделени от Ватиканската библиотека и учените имат много ограничен достъп до тях. Те били напълно затворени за външни лица до 1881 г., когато папа Лъв XIII ги отворил за изследователите. Мистерията на тайните архиви не е толкова голяма, колкото си мислят почитателите на конспиративните теории. Причината е, че „таен“ на латински е по-близко по значение до съвременната дума „частен“, отколкото до „секретен“, т.е. документите в Тайното хранилище са частни, а не толкова „секретни“.

bad_enter4
Храмът на Дева Мария Богородица от Сион

Храмът на Дева Мария Богородица от Сион се намира в Етиопия. Твърди се, че тук е едно от най-важните библейски места, на което се пази оригиналният Ковчег на Завета. Заради огромната святост и значение на ковчега, само специално избран монах има привилегията да влиза в храма и никой друг няма право дори да се доближи.

bad_enter5
Образователният Музей на националната сигурност на Янгсу, Китай

Той е дом на най-секретните документи в историята на китайския шпионаж. Има широка гама от устройства и документи, датиращи от 1927 г.,  както и колекция от миниатюрни пистолети, оръжия, маскирани като червило, миниатюрни камери, скрити подслушвателни устройства и друго шпионско оборудване. Ако не сте гражданин на Китай, входът за вас е затворен, защото китайците не искат информация за шпионажа им да се излага на чужденци. Там е забранено да се снима всичко, дори и за гражданите на републиката.

bad_enter6
Остров Нийхау

Екзотичният хавайски остров Нийхау е седмият по големина на Хаваите. Но там все още няма павирани пътища, не са открити магазини, ресторанти, няма електричество или течаща вода. На острова се намира единственото училище в Хаваите и може би единственото в страната, което разчита изцяло на слънчева енергия за електричество. Нийхау е частен остров от 1864 г. и собствениците му са затворили достъпа до него, за да запазят автентичната култура и дивата природа. Дори и роднини на жителите могат да посетят острова само със специално разрешение. Днес до острова имат достъп само роднини на собствениците, местните жители, персоналът от ВМС на САЩ, правителствени служители и избрани гости.

bad_enter7
Пайн Гап

Това е името на района, на който е разположена станция за сателитно проследяване. Тя се намира на около 18 км югозападно от „Алис Спрингс“ в Централна Австралия и се управлява от Австралия и Съединените щати. Този голям компютърен комплекс разполага с 14 радара за защита от атентати. В него работят повече от 800 служители. Местоположението на центъра е  стратегически важно, защото контролира американските шпионски сателити, които се намират над една трета от света, включително Китай и региони на Русия, както и петролните полета на Близкия изток. Централна Австралия бе избрана, защото е твърде отдалечена за шпионски кораби, минаващи в международни води. Достъпът за външни лица до Пайн Гап е изключен.

bad_enter8
Центърът за ядрени изследвания в пустинята Негев

Тази ядрена инсталация се намира на около 13 км югоизточно от град Димона, Израел. Изграждането на центъра започва през 1958 г. с френска помощ, а информацията за това място остава строго секретна. Но през 1986 г., Мордехай Венуну, бивш техник, избягал в Обединеното кралство показва пред медиите доказателства за ядрената програма на Израел и обяснява целта на всяка сграда, също показва свръхсекретно подземно съоръжение под инсталацията. През януари 2012 г., Комисията за атомна енергия на Израел временно затваря изследователския център, считайки го за уязвимо място. През октомври и ноември 2012 г., бе съобщено, че Хамас изстрелва ракети в Негев, но данни за щети няма. Разбира се, въздушното пространство над комплекса е затворено за всички въздухоплавателни средства. Взети са и необходимите мерки за предотвратяване на незаконното влизане.

bad_enter9
Великият храм Исе

Исе е най-важният храм в Япония. Той се състои от две основни светилища и около 125 допълнителни светилища, в които се съхраняват най-важните обекти на шинтоистката религия. Достъпът до него е строго ограничен. Единственият човек, който може да влезе е свещеник или жрица, като трябва да бъде член на японската императорска фамилия. За широката общественост не е позволено да види повече от сламените покриви на централните структури, скрити зад четири високи дървени огради.

Creative_Wallpaper_Moscow_Metro_2_030495_
Метро-2

Това е тайно подземно метро в Русия. Системата се предполага, че е построена или поне започната по времето на Йосиф Сталин с кодовото име D-6 от КГБ. Предполага се, че все още се управлява от Министерството на отбраната. Дължината на Метро-2 според слуховете надвишава дължината на общественото метро. Твърди се, че то има четири линии, които се простират на дълбочина 50-200 метра под земята. Метрото свързва Кремъл с централата на ФСБ, правителственото летище Внуково-2, площад „Раменски“ и други места с национално значение. За съжаление, цялата налична информация е спекулативна и не се потвърждава от документи или снимки. Но има хора, които казват, че са участвали в изграждането на Метро-2, а градски пещерняци казват, че „са виждали“ следи от коридорите му.

Източник: profit.bg

Вежди е кадърен, оставете го да работи спокойно

Явно у нас завистта почивен ден няма.

ВЪЗМУТЕН съм от нападките срещу един човек, доказан и като творец, и добър министър. Създаде се напрежение и се организира група хора, която има една-единствена цел – да го оцапа, да го очерни. Ако може и да го свали от този пост на министър. Тук не става въпрос само за Вежди – да не забравяме, че ако човек е свършил нещо добро, една малка грешчица може да му бъде простена. Нека припомня, че когато Вежди Рашидов строеше музей, откриваше изложби у нас и в чужбина, ремонтираше театри, тогава всички мълчаха и го поздравяваха. Един от ремонтираните от него театри е този в Пловдив, чиято сцена изгоря преди няколко години. Театърът нямаше да работи и до ден днешен, ако министър Вежди Рашидов не направи ремонта, който струваше много пари и усилия. Сега пловдивският театър отново е отворен.

Негова заслуга са и археологическите разкопки в центъра на София, които трудно могат да бъдат подминати, защото направеното се вижда. Твърде преднамерено е да си траем, когато министърът върши добри дела, а когато направи и най-малка грешчица, всички да му се нахвърлят.

 И понеже проблемът започна от предаването за култура по БНТ, макар да не съм гледал самото издание, искам да попитам: след като се прави такова проблемно предаване, не трябва ли да се канят хора с различни гледни точки? А не само тези, които ще оплюят министерството на културата и министъра. Мога да дам за пример предавания, в които има дискусии и всички са на съвършено различни позиции. Такива са например “Панорама”, “Референдум”. Там идват гости, които изобщо не споделят вижданията на опонентите си. По този начин зрителят може сам да прецени кой е прав и кой – крив.

 

Много преднамерено ми се вижда как така изведнъж се организираха голяма група хора, които скачат на министъра. Не знам какво е казал въпросният гост във въпросното предаване, но мисля, че министърът не може да го уволни – той не му е подчинен, това може да направи началникът му. И ако началникът казва, че не е притискан от министъра, защо е този вой? Защо е всичко това, което се случва в момента?

Познавам Вежди от студентските години. Той е мъжко момче и бунтар. Изключително кадърен човек. Понякога е по-рязък, отколкото е необходимо, но е честен и способен човек. Това му е помогнало от дълбоката провинция да израсне до известен в цяла Европа творец.

Не мисля, че у нас имаме толкова способни и кадърни хора, че да можем с лека ръка да се разправяме с тях, вместо да ги оставим спокойно да работят.

Може би зад тези нападки се крие завист, недалновидност. Е, добре, ще махнем този човек, ще сложим друг. Нека обаче направим равносметка дотук колко сполучливи министри на културата сме имали? Спомням си, че навремето Стефан Данаилов на този пост много помагаше на културата. Чувствам го като човек на театъра, правеха се много ремонти на театри, помагаше, аз това знам. Виждам, че това прави и Вежди. Приемам нещата според това, какво върши един човек, а не според това какво говори.

Нека погледнем какво е направил Вежди Рашидов и като творец. Защото много малко сред хората на изкуството у нас могат да се похвалят с успехи като неговите. Като министър какво е направил – мисля, че картинката е същата.

Виждал съм през годините как кадърни хора в някакъв момент ги набутват в някаква мелница, вихрушка и в края на краищата се саморазправят с тях. Това е много по комунистически, по сталински. Получава се – има човек, има проблем, няма човек, няма проблем. Излиза, че се действа по формулата: “Аз просто не ви харесвам!”. Не се действа така! Това, че някой не харесва някого, не означава, че нехаресваният няма качества и не работи. Когато има опити да се налага мнението на определена група хора, както в случая, правилно е да бъде защитен, да се види какво е свършил и тогава да се даде оценка.

Източник: 24 часа

Бат Сали е по-подходящ за министър на културата от Рашидов

Прочетете повече „Бат Сали е по-подходящ за министър на културата от Рашидов“

Огнян Вълев: Аз живея чрез изкуството!

Огнян Вълев е музикант, роден на 5 октомври 1959 г. в гр. Гоце Делчев. Завършил е Българска Държавна Консерватория, специалност „Китара” в гр. София. Има завършен майсторски клас по камерна музика при проф. Хинес Тутшалт в института за артистична практика Михаелщайн – Германия. Концертирал е в няколко европейски страни. Има реализирани записи в Българското национално радио и Българската национална телевизия. Автор е на учебниците “Методически основи на обучението по китара” и „Свиренето на китара начин на живот – Магията на пръстите”.  Художествен директор е на Международния фестивал на класическата китара “Гоце Делчев” /най-старият китарен фестивал в България/ и Лятна академия за изкуство “Родопска магия”, провеждани всяка година в родния му гр. Гоце Делчев и с. Скребатно. Заради музиката за китара, която е композирал, фестивалите и музикалните академии, които е направил, той е сред най-известните китаристи в България. В момента маестрото работи по философското учение, което той е нарекъл „Музикален орфеизъм”.

IMG_2266

Можете ли да дадете определение за изкуство?

Изкуството е интелектуален продукт на едно общество. Обаче, за да има такъв продукт, обществото трябва да бъде осъзнато. Общността трябва да може да направи едно културно събитие или фестивал. Нужна е задружност. В тази връзка, изкуството е хуманен, човешки продукт. То е нещо, което помага на хората да разберат света около себе си.

От къде черпите своето вдъхновение?

Аз имам нужда да черпя идеи. И това, което правя е да се обърна към света, който ни заобикаля. Непрекъснато го анализирам и същевременно му се наслаждавам. Художниците, например, изследват по много интересен начин света – във форми и цветове. Затова се опитвам да го гледам с очите на художник. Аз съм музикант и много ми помага това, че започнах да се интересувам и от барабани. Във всичко, което ни заобикаля има движение и пулсация. Светът живее в ритъм и това е наистина вдъхновяващо.

IMG_2254

Любим спомен от следването Ви във ВИТИЗ (сегашният НАТФИЗ) ?

Аз и много мои съученици учихме актъорско майсторство като втора специалност. Любими ми бяха лекциите при Крикор Азарян. Ходил съм да гледам работата му в Народния театър „Иван Вазов”. Аз съм фен на този тип изкуство. За мен то винаги е било интересно, от гледна точка на моята работа, тъй като е вид сценично изкуство. Крайният резултат от моята дейност е това, което аз правя на сцената като музикант. Обаче, за да се науча да бъда ефективен, трябва много добре да познавам работата на хората, които се занимават с театър и друг вид изкуство.

Можете ли да си представите живота без изкуство?

Никога не съм можел да си го представя. Смятам, че това е невъзможно. Аз живея чрез изкуството. За мен, то е един инструмент, който помага на хората да превърнат света в близък до себе си.

IMG_2386
Маестро Огнян Вълев изпълнява „Старинна сюита за барокова китара“ на Нощта на музеите в гр. Гоце Делчев

Разкажете ни малко повече за своите нови проекти.

Сега имам два концерта. Единият е участие в Нощта на музеите в гр. Гоце Делчев, където ще изсвиря „Старинна сюита за барокова китара” и моята пиеса – „Силвия”. А на концерта ми в с. Ковачевица, в репертоара ще включа още: „ Любов, кастанети и танго ”, „ Небесно танго ” и „ Танца на мелничаря ”, които са истински музикални шедьоври. Това, което искам да постигна е да разказвам различни истории с китарата. Музикалните фрази са конструирани и затворени в характера на произведението, което свиря. Музикалният език има качествата да въздейства.

IMG_2263

Какви съвети бихте дали на нашите читатели?

Това, което искам да ги посъветвам е винаги да мислят и да откриват важните неща в живота. Да реализират различни творчески проекти. Когато човек търси значимите неща, то той е щастлив. А това е най-важното!

Довършете изречението: България е

България е най-красивата страна на света. За мен България е родното ми място, къщата, семейството и приятелите ми. И всичко онова, което тепърва ще открия.

Снимките и интервюто направи Елена Ангелинина – бивша възпитаничка на школата по китара към читалище „Просвета” с ръководител Огнян Вълев.

150 години от рождението на Пенчо Славейков. 150 години поезия

Пенчо Славейков е сред големите ни поети, който в най-голяма степен покрай настоятелните си творчески търсения ни занимава със себе си, вплита собствената си биография в поетически и есеистични текстове.

11-11-07-32079_1

В архива му са съхранени ред автобиографични фрагменти, но много привлекателна за него се оказва мистификацията. Достатъчно е да се напомни стихотворението „27 април 1866“, началото на „Кървава песен“, портретите „Олаф ван Гелдерн“ и „Иво Доля“ с тяхната достоверност, пък дори и всяка от автобиографичните скици в сб. „На острова на блажените“. Нещо повече – опитва се да предрече и годината на смъртта си.

Прочетете повече „150 години от рождението на Пенчо Славейков. 150 години поезия“