Етикет: КТБ

Плевнелиев за стенограмата КТБ: Тя няма да даде отговор на въпроса: „Кой окраде КТБ“

Росен Плевнелиев заяви днес пред Bulgaria ON AIR, че настоящият държавен глава Румен Радев не трябва да разсекретява стенограмата за КТБ.

Припомняме, че в неделя пред БНР настоящият президент обяви, че е готов да разсекрети стенограмата, но ще изчака до 26 май да получи съгласие от всички участници в разговора.

Бойко Борисов също се обяви за разсекретяването на стенограмата.

Въпреки това обаче, Плевнелиев твърди, че стенограмата няма юридическа стойност, няма и да даде отговор на въпроса: „Кой окраде КТБ“, но „има огромна обществена стойност като очаквания на хората за прозрачност“.

Затова той подготви писма до участниците в срещата и настоя да получи от тях утвърдителен отговор дали въпросният документ да бъде разгласен. Отговорите все още се чакат.

„За мен отварянето на стенограмата за КТБ означава преди всичко, че президентската институция ще е големият губещ. Представете си, че вие сте политик, който ще ходи на констатации пред президентската институция, знаейки, че оттук нататък всяка стенограма може да бъде, когато някой си иска, разсекретена. Вие ще ходите там единствено и само с медийни опорни точки. Няма да има честен дебат, а това, разбира се, ще донесе много сериозна щета на президентската институция“, заяви в „България сутрин“ Плевнелиев.

„За мен, ако това се случи със съгласието на президента Радев, той ще носи отговорността за това, че ще допусне първо стратегическа грешка, която досега български президент не е допускал, второ – за съжаление президентската институция дългосрочно ще страда много от това“, добави Росен Плевнелиев.

Борисов е за разсекретяване на стенограмата за КТБ

 

7e6246684cc88a0493cd042afc1d0bc0
БГНЕС

 

Министър-председателят Бойко Борисов се обяви за разсекретяване на стенограмата КТБ. От правителствената пресслужба съобщиха, че Борисов е изразил становище за разсекретяване на стенограмата от консултациите на 29 юни 2014 г. при президента по повод КТБ и ситуацията във финансовия сектор в страната.

Според премиера Борисов фалитът на банката е тема с изключителен обществен резонанс и публикуването на разговорите, проведени дни след поставянето на КТБ под специален надзор, ще създаде възможност за съставяне на обективно мнение за предприетите от институциите действия и ще отговори на очакванията за прозрачност по отношение на вземането на решения.

Позицията на премиера е в отговор на постъпило писмо от президента Румен Радев, който заяви, че ще отправи питане до всички участници в консултациите за съгласие.

“Биволъ” срещу държавата – битката за КТБ

 

zx620y348_2697154
Снимка: Надежда Чипева

 

“Биволъ” срещу държавата – битката за КТБ

Имаше неочакван обрат в позицията на президента Радев относно разсекретяването на стенограмата. Той заяви, че ще призове за нейното разсекретяване.

Това е твърде странна позиция, тъй като няма нужда да се призовава никого, защото съдът е постановил, че има основание да бъде публикуван този документ и президентът може еднолично да вземе решение да разсекрети този текст без никой да има право след това да го оспорва.

Какъв успех е това за “Биволъ”?



Това е един от успешните ни опити да вдигнем завесата върху знакови случаи в държавата, които за съжаление се пазят като държавна тайна, без да има основание за това.

Първият ни успешен опит беше с протокола от Агенция “Митници”, след проверката на фабриката на Мишо Бирата. Този протокол беше ключов документ, защото доказва, че премиерът Борисов е нарушил закона като е спрял митническа проверка. След две години дела, ние успяхме да получим копие от този протокол от вече покойния шеф на митниците тогава Вальо Танов, като осъдихме митниците на две инстанции. И тогава и сега адвокат ни е Марин Маринов. Искам да го поздравя за тези забележителни успехи.

Днес това, което се случва със стенограмата КТБ, е опит да се избяга по тъч линията, тъй като, ако президентът Радев трябва да получи съгласието на всичките 21 участника в срещата, както той заяви, че ги е потърсил, за да получи тяхното съгласие, това означава, че някои от тях може да не са съгласни да бъде публикувана стенограмата и той да си измие ръцете. Което не отменя факта, че съдебното решение го има, и ако то не бъде обжалвано в срок пред Върховния административен съд, ние ще направим всичко възможно то да бъде приложено, включително можем да отидем с изпълнителен лист в президентството, което ще бъде един невероятен куриоз.

Каква подкрепа намирате в медийното пространство?

Темата КТБ не може да бъде погребана.

Това, което наблюдавам е, че “Биволъ” е дума табу в големите медии – нищо не се казва, включително и медиите на Иво Прокопиев писаха (впоследствие се поправиха), че имало някакво съдебно решение, но не казват, че това е благодарение на нашите усилия да заведем дело, да го спечелим и да поддържаме темата актуална в общественото пространство.

Това означава, че сме неудобни и не трябва да ни се дава думата, защото ще сринем пиар акцията на Радев, който в днешното си интервю каза, че е за прозрачност, за борба с корупцията и разсекретяването на стенограмата.

Истината е, че ако не беше осъден, той едва ли щеше да реши изобщо да говори по този начин за този документ. Явно неговите пиари и юридически съветници са преценили, че ще бъде осъден и на втора инстанция и тогава ще стане голям резил.

Друго, което искам да подчертая, е че в съдебното решение има един момент, на който трябва да се обърне специално внимание – съдът дава възможност на президента да заличи части от стенограмата, които най-вероятно са изключително скандални. Тоест, предполага се, че може да бъде разсекретена частично – да не се публикува пълният текст, а да се заличат големи пасажи, и това ще бъде още един знак, че статуквото не иска да разкрива истината за КТБ – истината за българската банкова система, и за това, че е имало предложение тя да бъде спряна за известно време, за да може някои хора чрез т.нар. банковата ваканция да забогатеят неимоверно, а цялата икономика да бъде срината.

Ние допускаме, че в президентската институция активно обмислят, четат, и се питат: « кое да задраскаме, и кое да дадем ». Но ако това се случи, ние ще обжалваме отново в съда и ще поискаме конкретно тези заличени пасажи да бъдат обнародвани. Предстоят ни много интересни времена.

Къде е Делян Пеевски в стенограмата?



Пеевски има свой представител в лицето на Йордан Цонев – те са двамата законотворци, които работят заедно. Йордан Цонев присъства в качеството си на представител на ДПС. Самият Делян Пеевски не присъства.

Преди да бъде проведена тази среща при президента е имало друга среща, която е проведена в БНБ. Тя е била между централните банкери, представители на големите банки в България, и политици – там е била предложена банкова ваканция, т.е. в продължение на няколко дни или седмици да не се извършват банкови преводи и тегления. Това за България би било равносилно на колапс за икономиката и разграбване на много апетитни активи, защото много фирми, които разчитат на банките, за да си вършат бизнеса, щяха да фалират.

Политическите представители, които според публикации в пресата, са искали това нещо, са от ДПС и ГЕРБ и това единомислие в тези две политически партии не бива да бъде разкривано и доказано документално. Това е проблемът на тази дискусия, провела се при президента – че от нея можем да си направим извода, че между Делян Пеевски и Бойко Борисов има синхрон.

Плевнелиев и КТБ



Моето мнение за Росен Плевнелиев не се е променило от момента, в който той подписа назначението на главния прокурор Сотир Цацаров, а беше призован да не го прави, тъй като имаше основателни съмнения, че Цацаров е извършил закононарушения с деклариране на имоти по симулативни цени, което е довело до ощетяване на хазната.

Това нещо беше пренебрегнато от Плевнелиев, той подписа и пое отговорност за назначаването на този човек, който в момента се явява “препъни камък” за съдебна реформа, и пази гърба на мафията, олицетворявана от Пеевски.

За мен той е един дълбоко нещастен и зависим човек, защото би искал навярно да остави име на реформатор и на достоен президент. За съжаление не успя да надскочи тези зависимости. Показателно е, че на няколко пъти Плевнелиев отказа да разсекрети и стенограмата КТБ, като последният път ние му дадохме шанс в последните дни на неговия мандат. Той имаше достатъчно време, за да се произнесе, но не го направи.

Интерво на Веселин Диманов

Екстрадацията на Цветан Василев се отлага

Апелативният съд в Белград анулира днес за втори път решението, с което бе одобрена екстрадицията на българския бизнесмен Цветан Василев, и нареди на Висшия съд да повтори процедурата за установяване на предпоставките за екстрадирането му, съобщи говорителката на Апелативния съд Миряна Пилич за агенция Танюг, цитирано от БТА.

Процедурата по екстрадиция на българския бизнесмен се намира пред  Апелативния съд за втори път. Припомнянем, че същата институция отмени през март 2015 г. решението за екстрадиция и върна въпроса към Висшия съд за решение. Висшият съд два пъти взе решение за екстрадиция, последното през април миналата година, но тъй като за предаването се взимат решения, а не присъди, те могат неограничен брой пъти да се връщат обратно към Висшия съд.

През 2014 година прокуратурата в България обвини Цветан Василев задочно за длъжностно присвояване на 206 милиона лева от Корпоративна търговска банка. Той се предаде сам на властите в Сърбия на 16 септември 2014 г., след като в Сърбия бе получено известието за неговото издирване. Наложена му е мярка за неотклонение „подписка“.

На 10 март 2015 г. Висшият съд в Белград взе решение да предаде на България Цветан Василев, но решението бе обжалвано пред Апелативния съд и отменено на 11 март 2015 г. Апелативният съд нареди на Висшия съд да повтори процедурата за установяване на предпоставките за екстрадирането му.

По-рано сръбските медии писаха, че Василев е подал молба за убежище в Сърбия, но не е известно взето ли е решение за тази молба.

 

Управляват ли престъпници, няма никакво значение дали ще има валутен борд, или не

Валутният борд в България е въведен на 1 юли 1997 г., след края на тежката финансова и икономическа криза от 1996-1997 г. Той се прилага по силата на приетия на 10 юни 1997 г. Закон за БНБ.

Днес, 20 години по-късно, бившият министър-председател Иван Костов повдигна темата за излизането на България от валутния борд.

%d0%ba%d0%be%d1%81%d1%82%d0%be%d0%b2
Снимка: БГНЕС

“България трябва да излезе от валутния борд, независимо дали ще влезе в еврозоната или не”. Можете ли да кажете защо сега – 20 години след като България е част от валутния борд, вие правите подобно изказване?

Валутният борд е една система на регулиране на паричната емисия и на забрана да се извършват определени операции по банково кредитиране, почти всички от страна на Централната банка – това е валутният борд, казано с едно изречение.

Той не ни прави част от еврозоната.

Аз считам, че от валутния борд трябва да се влезе в еврозоната, но ако няма еврозона – ако еврозоната се затвори за България, и ако еврозоната започне да се разпада или се разпадне – България трябва да излезе от валутния борд, това е цялата ми теза.

Защото той лишава Българската централна банка от възможността да води политика, насочена към фигуриране на икономическия растеж и запазване, разбира се, на всички баланси и равновесия в икономиката на страната. Защото ние нямаме свободата да извършваме емисии над собствената си валута и Българска народна банка (БНБ) не може да влияе активно върху лихвения процент в страната. Тоест, тя не може да участва в процеса на макроикономическата динамика.

От тази гледна точка валутният борд не може да бъде за България нещо като “спасителен пояс” за безпомощността ѝ да изработва и взима решения. Защото преди 20 години валутният борд беше на хора с визия, които искаха България да напредне и да премине през едни много бурни времена, но днес той се превърна, образно казано, в оправдание на административни служители за собственото им безсилие, и на политиците за тяхната неспособност да работят за нарастване на благосъстоянието на хората.

Валутният борд възпира нарастването на благосъстоянието в България и давам пример с Румъния – през 2000 – 2001 г. имаме почти еднакъв брутен вътрешен продукт на човек от населението с Румъния. През 2015 г. в Румъния имаше с 43% по-висок брутен вътрешен продукт на човек от населението. А страните са с много близка история и възможности за развитие, което показва, че валутният борд е възпирал икономическото развитие на България.

Доста хора изразиха мнение след това ваше изказване, че подобен ход би могъл да има обратен ефект и БНБ да попадне в корупционни ръце.

И да няма, защо да допускаме, че непременно ще попадне БНБ в корупционни ръце – тя в момента е в чисти ръце, тя се управлява от хора, към които никой не може да отправи упрек за корупция.

Не може една страна да се управлява по презумпция, че ще я управляват престъпници – така не може да се мисли за положителни решения. Ако управляват престъпници, и валутен борд да има, тя пак ще се съсипва, и без валутен борд – също. Тоест, управлява ли се престъпно и зле, няма никакво значение валутен борд има ли, или няма. Пак казвам, той не е спасителен пояс. Защото България в момента е наблюдавана за макроикономически дисбаланси. Макроикономическите дисбаланси задължително се появяват при дълго функциониращ валутен борд. Това показва историята.

Една от тезите е, че ако има подобно развитие с нашия валутен борд, някои от банките в България биха могли да последват примера на Корпоративна търговска банка (КТБ), например Първа инвестиционна банка (ПИБ).

Не, напротив (смее се). Тези макроикономически дисбаланси, които Европейският съюз (ЕС) проверява в България, те до голяма степен какво са? Те са съмнения в качеството на активите на банките, и в способността им да издържат стрес тестовете. Оказа се, че това съмнение е неоснователно, поне при стрес тестовете, проведени миналата година. Имаше огромна атака срещу финансовите институции, пенсионни фондове, застрахователни дружества и прочие, както и срещу комисията за финансов надзор, че не си върши работата. Извършена беше проверка на активите – не се показа, че има токсични активи в тези дружества, а напротив – те са в добра кондиция. Но наблюдението продължава, казва последният доклад на Европейската комисия по този повод. Една от основните причини е огромната междуфирмена задлъжнялост, която вече едва ли може да бъде отречена при каквото и да е наблюдение. В този смисъл икономически дисбаланси от такова естество няма, да речем, в съседната Румъния, защото се води по-гъвкава парична политика от Централната банка и самата банкова система функционира по други правила.

Така че, в никакъв случай няма да е по-тежко за поддържането на макроикономическите баланси, по-скоро ще бъде много по-лесно да се поддържа.

Имаше доклади от БНБ за състоянието на ПИБ – можем ли да твърдим, че тя ще последва съдбата на КТБ?

Вижте, не влизайте в тези долнопробни атаки. Това е много долнопробна атака и не ви съветвам да се занимавате с това. Участвате в нещо, което не знаете кой го води, не знаете къде е насочено. Смисъл, знаете само къде е насочено, но не ви съветвам да се занимавате и да мултиплицирате такава теза.

Тя е абсолютно неоснователна. И неоснователността ѝ е доказана от прегледа на активите на ПИБ. Тази банка в продължение на повече от година се управлява от високоавторитетна западна корпорация, която е наложила толкова строги правила вътре и толкова строга дисциплина, която малко банки в Европа имат. И го направиха това, защото банката ползва помощ от страна на правителството с разрешение на Европейската комисия. ПИБ дълго време беше под много строг контрол и тя сама си е извършила операциите по преструктуриране, по оздравяване и т.н.

Много неграмотни и некомпетентни хора се опитват нещо да пишат, и да разкриват, и да коментират, и аз нямам никакво намерение да отговарям повече на такива въпроси, защото това означава да ги считам за легитимни. А точно този подход към нещата е абсолютно нелегитимен.

Как ще коментирате настоящите политически процеси в страната?

Аз не коментирам тия политически процеси. Никъде не съм коментирал, нямам намерение да коментирам тепърва. Това не е моя тема. Аз се занимавам с рисковете за сигурността на България, а риск за сигурността на България са макроикономическите дисбаланси, за които е наблюдавана страната. Риск е, че в последните години страната три пъти излиза в свръхдефицит. Риск е това, което се случи с КТБ. Търся причините как тези рискове да се намалят. Аз не се занимавам с политическите процеси.

Интервю на Веселин Диманов

Цветан Василев коментира задкулисието в България, все едно не е бил част от него

Банкерът в изгнание Цветан Василев коментира механизма, по който функционира задкулисието на службите в България във втората част от интервюто си за Сашо Диков пред телевизия Би Ай Ти.

ktb-7

„Оставям изказванията на тия с памперсите. Други са хората, които дърпат конците сега. В България хората – бизнеселитът и политиците, се държат в подчинение с компромати. Дали те са свързани с вземане и даване на пари или с нещо друго, но това е водещото“, категоричен е Василев.

Запитан дали и той няма такива документи, бившият изпълнителен директор на КТБ каза:

„Моят морал и моят начин на мислене не ми е позволявал да правя това, което са правили тези, които са в момента моите морални ментори. Моите морални ментори са хора, омърсени от мръсотия, подлости, гнусотия и интриги – само заради завист. Сега виждам колко завист е имало в тези, които организираха този пуч срещу банката (КТБ)“, добавя още Василев.

Той говори и за ролята на ДПС депутата Делян Пеевски.

„Сега се разбра, че Пеевски искал да става и банкер, оказа се, че Пеевски искал да става собственик и на „Техномаркет“. Горанов защо не провери как „Техномаркет“ и техните хора са проспали 80% от „Техномаркет“ да преминат в собственост на Миролио, без Миролио да е дал един лев. „Техномаркет“ е изгубен актив за банката, придобит от Пеевски. Много странно защо е придобит през Миролио“, коментира Цветан Василев.

По същия начин загубен актив за банката е „Домо Румъния“, заяви Василев и каза, че една стотинка не е влязла в банката.

„Не знам с какво държат Цацаров, но очевидно Цацаров не е свободен човек в решенията си. Не съм финансирал избирането на Цацаров. Ако го е финансирал, го е финансирал Пеевски – не мога да говоря за това. Но това не е единственият проблем. Финансирането на избора, не означава вярност и лоялност докрай“, смята още Цветан Василев.

Той твърди, че човекът на Пеевски е бил бившият зам. главен прокурор Бойко Найденов, тъй като след това Найденов е отишъл в неговите компании – „Дореко Комерс“, „Дореко Секюрити“ и др.

„Това е факт за тази близост. В един етап двата лагера – Борисов и Цветанов от едната страна и Пеевски от другата, намериха своя избор в сегашния главен прокурор. Каква е била цената на това споразумение, аз не знам. Не съм бил част нито от тези преговори, нито от финансирането. Но е очевидно, че главния прокурор съвестно изпълнява своите ангажименти към двата лагера“, коментира Василев.

Банкерът твърди и че премиерът в оставка Бойко Борисов му е обещавал, че ще спаси КТБ през 2014 г.

„Бойко Борисов обещаваше, че ще спаси КТБ през целия период след падането на банката. Беше ясно, че ще има предсрочни парламентарни избори и неговото условие беше да спечели изборите, за да спаси банката. Точно за това работех активно, сформира се консорциум с виенска консултантска компания и партньорите от Оман, които бяха водещи в този консорциум. Бяха направени предложения за спасяване на банката. Основните активи бяха свободни от всякакви обременености. Нищо не е искал. Нито той е поставял условия, нито аз“, разказа Цветан Василев.

Банкерът е категоричен, че КТБ е можело да бъде спасена.

„Тогава нито имахме цесии, част от активите преминаха в чужди ръце на много подценена стойност. Искров беше на ръчно управление на прокуратурата и Пеевски. Очевидно той никога не е изказвал своето собствено мнение. Дори сигналът от прословутата пресконференция на Иван Искров от 11 юли 2014 г. едва ли е писан от него. За Искров, и за Димитър Костов, и за Нели Кордовска – много неща ще излизат наяве сега“, подчерта изгнаникът в Белград.

На въпрос как за една нощ Славчо Христов е прехвърлил „Сибанк“ на Цветелина Бориславова, Василев отговори:

„Може би същото са ми готвили и на мен. Ако бяха успели да ме арестуват, може би са ми готвили същото и на мен. Понеже нямаше друго основание да ме арестуват, измислиха и прословутия заговор за убийството на Пеевски. Хем да ме арестуват, хем да влязат вътре в офисите – за да предизвикат паника“.

Василев заговори и за това, че е можело да свърши и като бизнесмена Мишо Бирата, който почина при неизяснени докрай обстоятелства.

„Тяхната крайна цел беше да предизвикат паника и да поставят банката на колене, за да влязат вътре“, убеден е Василев. Той намекна, че е трябвало да бъде вкаран в ареста и да бъде притиснат, а и не само. „Имат опит – и Мишо Бирата, имат разнообразен опит“, коментира Цветан Василев. Той каза и че вече е завел две дела в Страсбург, защото, по думите му, българският съд е отказал правосъдие и право. „Аз казвам – трябва политически да се променят нещата, за да имам шансове за справедлив съдебен процес в България. Говоря за наказателното производство. А иначе по отношение на търговските дела за отнемане на лиценза – те са изчерпани. И ние заведохме две дела срещу България в Страсбург – за нарушаване на човешките права чрез отказ от правосъдие в България“, обясни Василев.

Той каза и че винаги е бил оптимист и е смятал, че по-лошо няма как да стане. Запитан какво да очакваме през следващите месеци, Василев отговори:

„След Орешарски вече мислех, че не може да отиде надолу – то пък дойде това уж широко коалиционно правителство, което вкара и Пеевски в цялата история. Аз все пак очаквам положителни промени. Народът изригна, народът каза не на това статукво, което беше до сега. Ние искаме промяна. Как и по какъв начин тази вълна на недоволство ще бъде овладяна, в лошия смисъл на думата, от политиците, е един друг въпрос. И кой ще овладее това недоволство на народа? Надявам се все пак да е за добро. Това, което искаше да постигне Борисов е своеобразен „Голям шлем“ в противовес на основните принципи на демокрацията и разделението на властите. Да изнудваш, че ще хвърлиш оставка, че ще хвърлиш страната в хаос, че кметовете ти ще подадат оставка, само защото народът е избрал не твоя кандидат за президент при орязаните функции на президента, означава само едно – самозабравяне“.

Той каза, че е успял да продаде някои имоти, тъй като банковите сметки са запорирани, а има и приятели, които му помагат да оцелее. Обясни, че, ако е искал да замине за Южна Африка, е можело да го направи още през 2014 г. и че не го е направил, тъй като не се чувства виновен и иска да го докаже.

Василев каза и че през месец май тази година е била направена презентация от една от водещите американски фирми пред държавния департамент на САЩ и лайтмотивът е бил, че КТБ е класически случай на корпоративно рейдърство – заграбване, обсебване на активи на бизнес или политическа конкуренция с помощта на държавните институции.

Той призова новоизбрания президент да разсекрети стенограмите от заседанията за КТБ при президента Плевнелиев, за да стане ясно кой, какво и как е видял нещата тогава.

„Чувал съм какви ли не „истини“ от тази стенограма, но ще ми бъде много интересно. Аз считам, че в тях на практика стои омертата на всички политически сили и с това се обяснява и единодушното решение на парламента на 6 ноември за фалирането на банката“, смята Василев.

По думите му, очевидно, правителството на Орешарски и централната банка са излъгали и подвели ЕК, че става въпрос за спасителен план за всички банки.

„След което се взема решение да бъде унищожена само КТБ. От друга страна, подпомогната Първа инвестиционна банка за втори път“, смята Василев и добави, че от тези стенограми ще се разбере кой какви позиции е защитавал. Той е убеден, че това обществеността трябва да го знае.

„Няма какво да попречи на Радев, още повече, че проблемът с т.нар. афера с КТБ беше повдигнат към всички кандидат-президентски двойки и с изключение на Трайчо Трайков никой друг не говори повече по темата. Сега е времето новоизбраният президент да покаже, че може да прави неща, които да засилят ролята на президентската институция“, смята банкерът.

Според него президентската институция в момента е единственият светъл лъч в тъмата на мафиотизираните държавни структури.

„Банката е до 20 юни 2014 г. и след тази дата. До тогава контролът на активите е бил достатъчен, така че да обезпечи покриването на пасивите. След 20 юни 2014 г. започва разпадът, осъществен с помощта на квестори и синдици“, категоричен е Василев.

По думите му, тези синдици, които работят сега, нямат необходимото ниво на компетентност и са подбрани „от кол и въже“. Той посочи, че били избрани от Троян, за да могат да оказват влияние чрез адвокатите Момчил Мондешки и Александър Ангелов.

„Но тези синдици си позволяват да харчат 3 пъти и половина повече пари, отколкото банката е имала административно-управленски разходи, когато е била работещо предприятие и е реализирала средно по 60 млн. лв. годишна печалба след данъци“, добави Василев.

Според него е публична тайна и има сигнали до прокуратурата, че през фиктивно завежданите искове срещу длъжници на банката, целта на които не е да се събират пари от банката, а да бъдат усвоявани средства през правните кантори, досега са отклонени над 120 млн. лв. от масата на несъстоятелност само за правни разходи през кантори.

„Това би могло да се върши от юристите на банката. Огромна част на тези пари се връщат към тези, които контролират – синдиците, несъстоятелността на банката и кражбата на активите. Много ми е интересно, ако направят внезапна данъчна проверка на счетоводствата на тези правни кантори, какво ще открият“, добави Василев.

Той каза, че се твърди, че около 75% от тези пари са отишли обратно при Пеевски и другите „организатори и контрольори на несъстоятелността на банката“.

Банкерът твърди, че Мондешки е бил „касичката на Владимира Янева“, а топлите му връзки с Александър Ангелов са от времето преди да ударят КТБ.

„Очевидно сега на него е възложено да организира цялата дейност както по кражбите, така и по замитането на следите вътре в банката.

Той коментира и скандала „Яневагейт“ със записите на разговора между Мондешки, Янева и Румяна Ченалова. По думите му, това, за което се говори в тази „радио пиеска“ засяга нещата, свързани със степента на поквареност на правосъдната и правораздавателната система.

„Ченалова не я знам къде е била. Не е идвала при мен. Тя е съдийката, която обяви ТЦМЕ в несъстоятелност по несъществуващ иск на фирма на Пеевски. Ченалова има сигнали до ЕК и независимо че мен ме е яд, че тя е извършила това посегателство, е облекчила работата на тези, които организираха атаката срещу банката. В момента мога да кажа, че подкрепям нейната позиция, защото в крайна сметка всеки човек има право на своя катарзис. Аз също съм грешил“, добави Василев.

Банкерът обясни и че преди краха на банката е получил „неприлични предложения“.

„Емисари бяха пращани само през лятото на 2014 г. с някакви срамни, неприлични предложения. Очевидно или искаха да се подведа с желанието си да докажа, че не съм виновен, за да ме направят техен слуга, марионетка и с нашийник на врата, или да ме ликвидират, каквито данни има достатъчно“, посочи банкерът.

Той коментира и случая с Иво Прокопиев като цитира публикация, в която Петър Стоянов-Сумиста от „Килърите“ казва, че са го натискали да даде показания срещу Цветан Василев за това, че е поръчал убийството на Иво Прокопиев.

„Случката от 2010 г., нямам никакво съмнение, че е инициирана пак от същите тези служби под контрола на Борисов и Цветанов, за да могат да ме очернят. Разбирам Прокопиев, нормално е да се страхуваш за живота си. Класическа ченгеджийска сглобка, за да могат да ме натопят мен. Борисов ме помоли да се срещнем, защото Прокопиев имал притеснения, че аз съм могъл нещо да правя по негов адрес. Видяхме се с Прокопиев през 2010 г. Тогава той каза, че е омерзен от България и напуска, но се върна много бързо. Класическа ченгеджийска сглобка от службите по времето на Борисов“, подчерта Василев.

Банкерът не присмя на твърденията, че е поръчвал убийството на когото и да било.

„Аз всичките ги поръчвам да ги убиват, а те всичките живи – е Пеевски жив, и Прокопиев жив. Не мога да разбера“, коментира иронично банкерът.

Той показа и документи, по които работи прокуратура в чужбина.

„Имаме достатъчно доказателства, които са предоставени на външни разследващи институции, които вярвам, че ще стигнат до истината за внезапното забогатяване на Делян Пеевски, който до 2013 г. има една декларация за не знам колко хиляди лева, а сега е най-успелия бизнесмен в България“, каза още Василев.

Според него успелият млад мъж изнася активите си към дубайска компания.

„Пеевски чрез фиктивни операции на покупко-продажба на активи изнася активите си към една компания, регистрирана в Дубай, а вкарва всякакви мръсни пари като доказан доход на себе си и на семейството си в България. За това работи външна прокуратура, защото българската смята, че той е чист като ангел“, добави още Василев.

По думите му обществото тепърва има да научава неща за работата на „двата клана“. Той посочи и че е поискал през септември да бъде разпитан по телемост, но му било отказано.

„Очевидно на тях не им трябват моите показания. Те дават светлина върху какво се е случвало. Банката не е окрадена преди 20 юни 2014 г. Банката е окрадена след 20 юни 2014 г. от тези, които ме обвиняват“, категоричен е Василев.

Банкерът бил готов да бъде разпитан и от делегация, която да отиде да го разпита в Белград.

Дописката е на OFFnews

Симбиозата между Пеевски и Горанов – потвърдена!

Финансовият министър Владислав Горанов, известен със снимката си с Делян Пеевски в столично заведение днес хвърли новината, че през 2014 г. Пеевски е имал фирми и дългове към КТБ, които обаче покрил, за да няма упрек към него, че участвал във фалита на КТБ. Това казва той в интервю за Медияпул.

Тоест, откакто сте министър, ББР не е отпускала кредит на фирма, свързана с Пеевски, така ли?

По мое време са отпускани доста кредити, но нямам представа кои са фирмите, свързани с Пеевски. Официално не ми е известно кои са фирмите, собственост на Пеевски. Знам от медиите и от Търговския регистър, че е придобил дял в „Техномаркет“, а свързваната с него „Водстрой 98“ вече е собственост на Велико Желев. Така че ако ми кажете кои са фирмите на Пеевски, ще мога да кажа дали им е отпуснат кредит по мое време. „Водстрой“ например има кредит от ББР, но не е фирма на Пеевски, като той няма нито преки, нито косвени връзки с нея. Що се отнася до КТБ, доколкото ми е известно, Пеевски върна всичките си кредити от тази банка, за да няма упрек към него, че е участвал във фалита на КТБ чрез задължения на негови фирми. В момента не ми е известно нито една фирма, свързана с Пеевски, да има задължения към КТБ.

Проверка в декларациите на депутата Делян Пеевски обаче показва, че към юни 2014 г., когато фалира КТБ, той не е имал никакви участия във фирми нито като собственик, нито като управител. Ето декларацията, подадена от него през април 2014 г. пред Сметната палата.

За 2015 г. Пеевски подава уведомление, че няма промяна в декларираното от него състоянието. Тоест, към момента на фалита на КТБ той не е имал фирми, поне официално.

Чак през 2016 г. Пеевски декларира участия във фирми, които започва да придобива от август 2015 чрез прехвърляния на дялове от неговата майка Ирена Кръстева

Възниква въпросът дали министърът на финансите Горанов не разполага с информация за фирми на Делян Пеевски и негови кредити, която официално е била укрита от обществото. Биволъ отправи въпрос по ЗДОИ до Министерството на финансите, за да се изясни какво знае той за тези фирми и кредити.

Прави впечатление и осведомеността на Горанов за фирмата Водстрой 98, която не била на Пеевски, но има кредит от ББР отпуснат по времето, когато той е бил министър. Тази фирма официално се водеше на някой си Иван Мирински и имаше привилегията да печели обществени поръчки за близо половин милиард лева в строителството – самостоятелно или в консорциуми . Според банкера Цветан Василев, който даде интервю за проекта KTBFiles, тази фирма е на Пеевски. Водстрой 98 разполагала с „два продънени самосвала“, но имала важна функция за комисионерстване при обществените поръчки в строителството – разкрива още Василев. Очевидно с продънени самосвали няма как да се обезпечи многомилионния кредит отпуснат от ББР.

Биволъ първи писаха през 2014 г., че Пеевски е рефинансирал кредитите на контролираните в сянка от него фирми в ПИБ преди атаката срещу КТБ подета от неговите вестници и довършена от прокуратурата. ПИБ стана следващата банка на властта и беше спасена с държавни пари, а министър Горанов участва активно в прикриването на данните за зловещи злоупотреби с парите на вложителите, констатирани в доклад на БНБ. Тези данни, описани подробно от Централната банка са били укрити и от Брюксел, за да разреши държавната помощ за банката на Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев. Неотдавна Техномаркет, която вече официално е на Делян Пеевски, получи кредитна линия от 24 милиона лева от ПИБ. Проучване на Биволъ проведено преди новината за Техномаркет показа, че общо фирмите контролирани официално или неофициално от Пеевски дължат на банката 280 милиона лева, като кредитите не се обслужват.

Източник: Биволъ

Шишиland се разраства: Пеевски си купи нова печатница

768x4321

Свързано с Делян Пеевски дружество е придобило имота и сградите, в които се намира печатницата „ИПК Родина 1“.

За това съобщава „Капитал“, като информацията е от частния съдебен изпълнител Стоян Якимов, който е провел публичната продан в средата на миналата седмица. Купувач е новосъздадено дъщерно дружество на „Печатница София“, което депутатът придоби преди около половин година, а наддаване очаквано не е имало, тъй като сградата трудно може да се използва за друго, а и е пълна със скъпо оборудване, което не се продава заедно с нея.

Така имотите, които се намират до летище София, са купени на началната обявена за продажбата цена – 4.4. млн. лв., която е близо седем пъти по-ниска от стойността, за която те са били заложени в Корпоративна търговска банка (КТБ) преди три години.

В тези имоти се намира и модерното печатарско оборудване, заложено за 53 млн. лв., за което няма яснота дали е продадено на Делян Пеевски. Вероятността новите печатни машини да бъдат продадени на друг е минимална, защото разходите за евентуалното им демонтиране и преместване ще са изключително високи.

Така Делян Пеевски си връща собствеността над комплекса, който построи през 2012 г. изцяло с кредити от КТБ за над 80 млн. лв. Разликата е, че той вече притежава и печатницата в полиграфическия комбинат, която вероятно ще бъде закрита. И сега депутатът от ДПС печата почти всички национални вестници, промяната след месеци ще е само в адреса.

Една офшорка, две печатници

Купувач е фирмата „София принт инвестмънт“. Дружеството, което е учредено няколко дни преди сделката, е собственост на „Печатница София“ – фирмата, която държи печатницата на полиграфическия комбинат на бул. „Цариградско шосе“ и която Делян Пеевски купи в началото на лятото от издателя на „24 часа“ Венелина Гочева.

Собственик на „Печатница София“ е „А. Е. Бест съксес сървисис България“ ЕООД, чиито дялове са на едноименна кипърска офшорка, зад която седи номинален собственик – базирана в Никозия адвокатска кантора.

Управител на двете дружества е 64-годишният машинен инженер Владимир Георгиев. Той е председател на борда на директорите на „Принт трейдинг“ – дружеството, инвеститор в новата печатница „ИПК Родина 1“.

„А. Е. Бест съксес сървисис България“ издаваше спрения наскоро вестник „Новинар“ и е собственик на радио и телевизия The Voice и Magic, радиостанциите „Витоша“ и „Веселина“.

Печатен контрол

Любопитен момент е, че при придобиването на „Печатница София“ „А. Е. Бест съксес сървисис България“ не е отправяло искане за одобрение от Комисията за защита на конкуренцията, въпреки че очевидно се сменя контрол върху дружество, което е ключово за пазара на вестници.

Там се печатат голяма част от националните издания (включително и тези на Делян Пеевски), а и към момента на сделката дружеството купувач е издател на вестник. Оборотите на двете дружества са над минималните по закон прагове, така че няма причина за сделката да не се иска одобрение. КЗК има право да се самосезира, да наложи глоба до 10% от оборота и дори да разпореди разваляне на сделката. Въпреки това досега няма реакция от регулатора.

След новата покупка концентрацията на печатния пазар става още по-очевидна, като вече компанията ще контролира огромна част от машините в страната, способни да печатат вестници, което дава още един лост за контрол. В основния конкурент – „Алианс принт“, се печатат „Капитал“, „Капитал Daily“, „Сега“ и др.

Сувенир от КТБ

Историята с печатницата на Пеевски е емблематичен пример за това, което се случва с активите на КТБ.

През банката са били финансирани на завишени цени проекти, в които няма пазарна логика – каквато без съмнение е инвестицията в печатница в момент, в който печатните медии са със спадащи тиражи.

При раздора между Цветан Василев и Делян Пеевски, няколко месеца преди поставянето на банката под особен надзор, депутатът от ДПС продава обратно на лизинговата компания на КТБ „Партнер лизинг“ имотите и оборудването на силно завишени цени, за да покрие задълженията на компанията си.

Впоследствие, когато имотите са обявени за публична продан заради задълженията на „Партнер лизинг“ към банката, Пеевски ги купува отново, този път на безценица. Липсата на друг интерес е подсигурена и като имотът се продава без оборудването, което за всеки потенциален купувач носи риск да се сдобие с неизползваема сграда.

Така от лизинговата компания, която заради тази операция се превръща в най-големия единичен длъжник на КТБ с над 130 млн. лв. експозиция, в масата на несъстоятелността на банката вероятно ще влезе пренебрежима сума – 4.4 млн. лв. Плюс неясно още колко за машините, където обаче пак едва ли би имало наддаване.

Имаше вариант постъпленията да са дори по-малки. В края на лятото имотите бяха пуснати за публична продан от Стоян Якимов при начална цена от 2.314 млн. лв. Продажбата беше спряна, като по думите на съдебния изпълнител причината за това е, че междувременно е пристигнала данъчната оценка от общината, която била за около 4 млн. лв. и началната цена не е имало как да бъде под тази стойност.

Историята

Имотът до летище София е бил на общинското дружество „Софстрой“ до 2006 г., когато то го продава на фирма, свързана с Любомир Павлов, за 1.8 млн. лв. без ДДС.

През 2009 г. имотът е придобит от близка до Цветан Василев фирма, като сделката е финансирана с кредит от КТБ за 13.5 млн. евро. Година по-късно имотите са продадени на дружеството на Василев и Ирена Кръстева „ИПК Родина 1“ за 15.1 млн. лв. През 2012 г., когато върху терена е построена нова сграда, е учредена нова ипотека върху имотите, този път за 20 млн. лв. Тогава на лизинг е закупено и модерното печатарско оборудване, което е заложено в „Партнер лизинг“ на стойност 53.39 млн. лв.

Когато отношенията на Цветан Василев и Пеевски се влошават и двамата започват да разделят активите си, депутатът от ДПС използва силната си позиция, за да остави печатницата на банкера. През октомври 2013 г. имотите и машините са прехвърлени на лизинговото дружество, като оценката е видимо завишена – 110 млн. лв.

През пролетта на 2016 г. източник на „Капитал“ разказа, че оценката на активите е завишена няколко пъти, като от лизинговата компания са се опитали да отложат максимално сделката във времето.

Източник: Капитал

Медиите и институциите са абдикирали, а Борисов е единственият източник на информация – какво искате от тази държава?

zx620y348_2196340

За нея колегите казват: „Тя е от онази в последно време рядко срещана порода журналисти, които много, ама много обичат работата си и я вършат със страст и решителност.“ 

Нещото, което на нас ни направи впечатление е свободата, с която говори Полина, чувството за хумор и професионалният подход.

Вижте какво сподели с нас Полина Паунова:

img_3629

Полина Паунова сега?

Журналист.  Много е глупаво журналистът да бъде в центъра на вниманието, затова и подобни въпроси са ми странни. Работата на журналиста е да насочва вниманието, а не да се кичи с него.

Да започнем разговора от последното интервю на Цветан Василев – защо според теб прокуратурата не взе под внимание твърденията, които бяха изнесени от него, въпреки че с тях се потвърждават много от разследванията по темите КТБ и Булгартабак?

Отговорът е прост – защото ги доказва.

Затова не го взеха предвид. Прокуратурата може да вземе предвид всяка една тъпотия, съжалявам за грубия език. Но – всяка една глупост може да представлява за прокуратурата, стига тя да е подадена от правилния човек.  Като пример – ако помните как прокуратурата разследваше заговор за убийството на Пеевски.

Колкото до интервюто – Цветан Василев говореше с факти, така обилни за първи път, защото имайте предвид, до този момент той даде доста интервюта, но нито едно от тях не съдържаше толкова имена и факти, колкото последното. Това интервю, разбира се, е много добре премислено. След като го прочете човек се вижда целта му – да се отърси по някакъв начин, или да се отличи от бившите си вече съдружници. Ние нямаме съмнение, че той е бил част от цялата тази ситуация и това, че той няма да се саморазкрие като – „и аз бях във всичко това“. Затова е необходимо да се чете с необходимата скептичност или съмнение, както искате – така го наречете.

Та… когато излезе интервюто, това беше един много добър тест – да проверим дали фактите, които до този момент са изговорени, са верни. С отказа от проверка на твърденията на Василев и имената, които той разкрива – защото той говори за конкретни личности, за хора от службите, всъщност прокуратурата потвърди това, което е казал самият той.

Едва ли има човек в България, който може да се усъмни в това. И пак отварям скоба – говорим през цялото време с уговорката, че Цветан Василев не е сълза от еднорог. Думите му трябва със сигурност да бъдат поставяни под съмнение, но, за да знаем кое е вярно, кое не е вярно, преувеличава ли, прикрива ли, какво преувеличава, кого прикрива, в какво да се съмняваме, и какво да приемаме като база, на която да стъпят разследвания (в това число и журналистически), трябва да има някакви институции в тази държава, на които гражданите да имат доверие.

Но пък я погледнете от друга гледна точка – ако от държавното обвинение бяха съобщили, че ще проверят думите на Василев, а след това излязат и кажат, че няма нищо вярно в тях – дали някой щеше да повярва на това?

Тоест, институциите в тази страна са до такава степен делегитимирани, че каквото и да направят или кажат, всъщност значение няма. Затова и живеем в слухове, тъй като няма кой да ги потвърждава, за да станат факти, или да ги разсее, за да е ясно, че са лъжи. Така че… налага ни се да се ориентираме сами в слуховете и да се опитваме да ги дешифрираме.

Като заговорихме за прокуратура – каква е ролята според теб на Сотир Цацаров в тази цялата схема – можем ли да кажем, че той се опитва да прикрие фактите, или играе ролята на защитник на правото? Тъй като, както видяхме, бившият правосъден министър Христо Иванов също настояваше активно за проверка на твърденията, но в един момент излезе главният прокурор и каза, че няма да се занимават с това…

Не мога да кажа каква е ролята на Сотир Цацаров, защото това би било присъда.  И аз, и вие можем да се ориентираме по публично достъпната информация, или по слуховете. А публично достъпната информация по темата „Цацаров“  започва с онова прословуто изречение „Ти си го избра“.

Имаме един запис, който казва че Борисов си го е избрал, и едни действия, които показват, че това, ако не 100% вярно – то поне е силно вероятно. Видимо е, че прокуратурата има фаворити, любими хора, и врагове. Фаворитите не са разследвани, дори напротив – разследват се мними поръчения за убийствата им, например.

Цацаров до този  момент не е доказал по никакъв начин в публичното пространство, че иска да управлява една реформирана, модернизирана институция, която да не е от посттоталитарен тип.

В България прокуратурата е постсоциалистическа. Тя има всички белези, за да я определим като такава, защото е институция – силно централизирана.

Това не е мое заключение. Това е заключение на Веницианската комисия.

А тук ще цитирам и едно интервю на адвокат Даниела Доковска – прокуратурата представлява артериите на властта в България. Като се напаснат тези пъзел-парчета, ясна ли е ролята на Цацаров?

Вярваш ли в тайната власт, имам предвид масонските ложи и лобито им над политическите решения?  Както видяхме – законопроектът, който трябваше да ги разкрие, отново беше променен в тяхна полза.

Виж, това не е мистичен и задкулисен свят, в който едни хора, преоблечени по карнавален начин взимат решения. Трябва да излезем от тази теория на конспирацията.

Много по-просто изглеждат нещата.

Давам пример – дали ще говорим за ловна дружинка, или ще говорим за масонска организация, в която някакви чичовци се събират – няма голяма разлика. На практика това са неформални контакти. Или иначе казано – едно ядене и пиене (защото дълбоко подозирам, че побалканчените масони правят основно това заедно) да „опрощава грехове“.

И, за да не звучи патетично това с греховете – това са зависимости, взаимни услуги. И тези „услугвания“ варират от това да звъннеш по телефона, когато те спре КАТ и стигат до там, когато те разследват , пак да звъннеш по телефона.

Министър може да се обади на съдия, депутат може да се обади на прокурор… Затова не е допустимо магистрати да членуват в тайни организации.

Не става дума наистина за илюминати, масони, кеймтрейлс и прочие. Става дума за облаги, които едни хора консумират от познанството си един с друг. На колкото по-високо ниво са хората, които се събират тайно, на толкова по-високо равнище са договорките, които те постигат.

Най-просто казано – обвиване в мистика на шуробаджанащината.

Според теб има ли пряка зависимост между трите вида власти в България?

Има пряка зависимост и тя е в парите. Дори между четирите вида власти, ако сложим и журналистиката, те са обединителният фактор. Дори самият Цветан Василев го казва в интервюто си. Там твърди, че няма едър бизнесмен, който да не се отчита пред партии.

Отчитането означава, че не става дума дори за еднократно даване на пари. Отчитането означава, че си плащаш един вид „наем“. И ако такова е положението за едрия бизнес, представете си какво е то за дребния бизнес. Когато си бизнесмен например в Кърджали, трябва да се отчиташ на местните управници.

Става дума за мащаб.  Местните медии те покриват, когато се отчиташ в Кърджали, но пък същото се случва и на национално ниво.

Преди време се опитах да направя едно проучване колко са зависими регионалните медии, тоест – какво пречи на работата на регионалния журналист. Това, което връзва ръцете на колегите в страната, е същото, което връзва и нашите ръце тук.

Само че там е два пъти по-гадно, защото мащабът е по-малък. Т.е. на дребно е.  Там месният общински съветник държи сайт, друг общински съветник от различна партия държи вестник и са разделени на лагери. Бизнесът също е разделен на лагери по места. Тоест партията Х протектира Пешо, който има птицекланница например, а партия У протектира някоя строителна фирма. Медиите, свързани с париите Х и У пазят хем партиите, хем в едната медията рекламира птицкланница, а в другата – строителна фирма.

Всяко едно нещо, което ви се струва смущаващо в обществено-политическия живот, което е видимо, го има в умален мащаб в различните населени места.

След като заговорихме за журналистика, каква е медийната среда в България? Ето като пример можем да дадем казуса с Лили Маринкова и скандалното  ѝ уволнение, както и решението на фондацията „Радостина Константинова“ да не връчва наградите на „Биволъ“.

Ако се върнем назад и стигнем до 2013 година със скандалното назначаването на Пеевски в ДАНС и след първоначалното общо възмущение, помните – последваха безрадостни дълги дни на протести. Бяха свързани с медийна пропаганда, с атаки срещу хората, които искаха нормализация в държавата. Това противопоставяне се натрупваше и натрупваше, тлееше и клокочеше, за да се превърне един ден от дълбока разделителна линия  в лагери на едните, и лагери на другите.

Освен че в обществен план се разделихме на лагери като агитки на футболни отбори, същото се случи и в журналистиката. Ние се превърнахме във фенове, или в анти фенове. Изчезна голяма част от критичността, появиха се едни „наши „и „ваши“, и тук не правя изключение сред никого. Появиха се  по-приемливи и по-малко приемливи (според критериите на всеки лагер), което убива журналистиката генерално и журналистите един по един.

За да бъдеш журналист, трябва да бъдеш критичен, тоест – не трябва да си губиш способността да се съмняваш във всичко.

Когато си фен това изключва съмнението. От тази гледна точка 2013 година и следващата 2014 година, когато се разви тази „фенщина“ в обществото, са преломни за качеството на журналистиката в България. Всъщност тогава се разкриха доста зависимости – печатните медии започнаха да изчезват все повече и повече, авторитетни български медии доскоро, започнаха да публикуват материали под псевдоними за важни политически събития. Говоря за в. „Труд“, който всеки божи ден докато Христо Иванов беше министър на правосъдието, публикуваше анализи от никому неизвестен журналист срещу правосъдната реформа.  Накрая Блъсков излезе и каза, че под въпросния псевдоним се криел лично той. Това е доста нагледен пример за случващото се.

Какво да кажем повече…

И сега отиваме към Лили Маринкова.

Тя не е от никого, ако мога да се изразя така. Тя е от тези журналисти, които успяха да се запазят еднакво критични и към единия, и към другия лагер. Затова Лили Маринкова спря да е модерна. Агитките си създават свои модни тенденции. Лили Маринкова не се вписа в нито една от тях. Това не е тъга за нея, а е похвала. Но е тъга за обществото. По тази причина никой не я защити.

Най-добро сравнение може да се направи с Волгин и свалянето на предаването му „Деконструкция“. Той продължава да е в ефир – води „12+3“, но получи огромна подкрепа за свалянето на „Деконструкция“. Помните протестите пред БНР, на тях присъстваха функционери и на БСП. Ето това казвам – агитката си подкрепи агиткаджията. Това при положение, че Волгин не бе свален от ефир.

Лили Маринкова беше свалена от ефир и не се случи такова нещо, просто защото няма агитка.

Много малко действащи колеги се подписахме в подписката за подкрепа на Лили Маринкова. В тази подписка има сравнително малко журналисти. Това, че гилдията не се включи активно, говори само едно – вече няма гилдия.

Как ще коментираш невръчването на награда на „Биволъ“ за техни разследвания по темата „Сараите на Доган“?

Тук отговорът ще бъде горе-долу същият. Блъсков излезе от Фондация „Радостина Константинова“. Това не доведе до връчване на наградата, но именно този факт, че „Биволъ“ нямат награда за разследванията си, до голяма степен потвърждава истинността на тези текстове.

Живеем във времена, където отрицанието всъщност е потвърждение.

А това по-добре, или по-зле е за обществото?

Естествено, че е по-зле, защото как предлагате това общество да се ориентира? В момента фактите сами по себе си нямат стойност, защото няма кой да се занимава с тях. Нямаме журналистика, която да ги чопли, нямаме институции, които да ги разследват, когато се налага, нямаме адекватни партии, които да ги обясняват.

За жалост в България отдавна не се говори за политики. Няма идеологически сблъсък. А като няма тези неща – няма здрава основа.

Когато партийната система е пред срив, журналистиката е във фактически срив, а съдът е подчинен на прокуратурата – няма как обществото да разбере какво се случва, защото нищо не си е на мястото.

От 2009 година, с идването на власт на ГЕРБ, се зароди една нова тенденция и това е, че в държавата има само един източник на информация – и това е Бойко Борисов.

Преди това имаше вътрешнополитически живот – имаше идеологически спорове, различни аргументи, а сега няма нищо. Когато липсва вътрешнополитическият сблъсък, няма как да има междупартиен сблъсък. Журналистите също лесно се дадохме. И, ето че това е омагьосан кръг – нямаш факти, имаш само изказвания на Борисов, нямаш критичност, нямаш институционалност. Ориентирането в обществените отношения трябва да се случва пипнешком, а нормалният човек не се вдава чак толкова в това.

Как ще коментираш факта, че много често в България медиите са използвани за отвличане на вниманието? Добър пример е това, когато пред „Биволъ“ министър Бъчварова потвърди, че Георги Костов е бил на тайна вечеря в Поморие, на една маса с мафията и веднага след това стана скандалът с Вежди Рашидов, и всички насочиха вниманието си натам.

Много често сме свидетели на такова замаскиране на очите, но понякога наистина е съвпадение.

Вежди Рашидов не е интелектуалец. Както за един неинтелтуалец е присъщо да се бие с катаджия на пътя, така той задръства ефира с думи. Този неинтелектуалец си е позволил да направи забележка на колега, доста груба, и ние всички се хващаме за това, защото не можем да се хванем за реалните неща, които пречат на журналистите в България да работят.

Защото, ако колегията се хване за по-дълбочинните проблеми, половината колеги ще останат без работа.

Ние като журналисти сме много обидени, че нямаме свобода на словото, но не можем да го кажем, точно защото нямаме тази свобода. И когато ни се появи такъв повод, като този с Рашидов, който е толкова очеизваден, че няма как да не се реагира, ние се хващаме за него като удавник за сламка. Защото в тази ситуация бунтът е лесен. Много е лесно да се съпротивляваш на официално казани думи, защото тогава няма голяма заплаха. А, за да се стигне дотам, че Рашидов да си позволи да ги каже, журналистиката е била унижавана по безброй други начини, срещу които бунт не е имало.

И не говоря само за журналистиката. Виждате какво става в съда.

Случаят със съдия Мирослава Тодорова преди години също е показателен. Когато в ръцете на Цветанов беше целият репресивен апарат, тогава само, Съюзът на съдиите, под ръководството на съдия Тодорова, успяваше да каже нещата, които си мислим всички, при това да ги каже официално и видяхте какво последва – уволнение.

Какво мислиш за предстоящите президентски избори? ГЕРБ все още нямат кандидат…

Според мен най-хубаво е ГЕРБ да си кажат кандидата след изборите. Чиста работа! Така ще може да си го посочат и да се приключи. Специално за мен в тези избори са много по-интересни кандидатите тип Жорж Ганчев, Радо Шишарката от т.нар. сериозни кандидати.

Защото тези по-различни кандидати са със същото в обществото влияние като това на сериозните. Единствената разлика е, че смешните, маргиналните кандидати нямат зад гърба си Пеевски или Цветанов. Ако ги имаха зад гърба си, 300% някой от тях щеше да стане президент.

Мислиш ли, че Борисов ще се кандидатира?

В момента е време, в което каквото и да каже човек, все ще е вярно. Аз смятам, че Борисов не желае да бъде президент, защото реалната власт не се намира в президентството. А и, ако той стане президент, трябва да се откаже да бъде партиен лидер, което означава, че трябва да си упражнява властта в партията през ръка. А колкото и да е силен, по този начин се управлява много по-трудно. Борисов ще се кандидатира, само ако се налага. Ако няма външна сила, той няма да го направи, защото на този етап това не му е необходимо.

Самият отказ на Росен Плевнеливе да се кандидатира за втори мандат, въпреки подкрепата от десни организации, на какво се дължи?

Не съм сигурна дали Росен Плевнелиев не искаше да бъде президент. Не знам какво доведе до този момент. Ако си спомняте, той беше казал, че ще обяви дали ще се кандидатира отново юни месец, а го направи доста по-рано. Не знам дали беше накаран да направи това, или този ход е негово лично решение. Изглеждаше ми по-скоро като кризисен ход, който не бе плод на твърда лична убеденост, а трябваше да направи поради външна намеса.

Наред с достойнствата на Плевнелиев трябва да си дадем сметка, че той позволяваше в целия си мандат вмешателство от страна на Борисов.  Наистина на няколко пъти президентът се опълчи на властта в полза на гражданите, но забележи – това се случваше, когато властта не бе ГЕРБ. Плевнелиев беше много труден за решения срещу ГЕРБ и много лесен за решения срещу Орешарски. Това е човек, който излезе и в интервю за чужда телевизия и обяви – „Аз съм от ГЕРБ“. В което няма кой знае колко лошо, защото той беше избран от тази партия, но смелостта на Плевнелиев срещу Орешарски не може да се сравнява с тази срещу Борисов.

Защо стигаме до време, в което проблемите в страната се трупат, но хора по улиците няма?

Защото се измориха. Има толкова много поводи за протестиране, че ако се протестира срещу всичко, ние няма да можем да се приберем вкъщи. Все пак смятам, че макар и на лагери, макар и силно разделени по някакви теми, извън обществената поляризация, ако има голямо събитие-провокатор, протести ще има. Между другото и предишният и сегашният кабинет Борисов са плашливи от недоволство срещу него.

Борисов се плаши, когато не го харесват. От тази гледна точка, когато протестите са били за нещо много конкретно, са генерирали гражданска енергия, събирало се е недоволство.

Но глобални теми, като реформите в МВР например, или съдебната реформа, не могат да генерират такава гражданска енергия, защото тези теми не се разбират от много хора.

В такъв случай обаче самите гилдии са тези, които трябва да настояват за промяна и да не се отказват. През годините видяхме, че има такива хора, които работят и дават идеи.

Но тук пак идва ролята на журналистиката.

Ако ние не говорим, няма как тези проблеми да станат обществено достояние. Ако не обясним, няма да има разбиране по темата. А ако никой не вникне в темата, няма как да се възмути.

Редовият човек не се вълнува от генералните проблеми на държавата – той се вълнува от това да има сигурно ежедневие.

И, за да обясниш, че за да има нормално образование, трябва да има нормална държава, а за да има нормална държава, трябва да има правов ред, трябва да има журналистика, а не фенове на разните му там отбори.

Какво трябва да се промени, за да има някакъв прогрес в България?

За да се правят крачки напред, трябва всеки да се занимава с това, което умее и да не се скатава. Журналистите например, трябва да казваме нещата такива, каквито са и да им намираме доказателства. Ние се омързеливихме. Занимаваме се с теми с лесно съпротивление, няма ровене, няма търсене. И като го няма това – няма как различните тези да бъдат доказани. Няма как да бъдат правени разкрития и оттам няма как да бъде търсена отговорност. Всичко е много свързано. Критичността ни е проблемна.

Генералният ни проблем е, че няма плътност. В нищо.

Смяташ ли, че журналистиката, наречена 4-та власт, е подчинена?

Генерално погледната е така. Ако почнем от журналистическото образование, което е пълна трагедия, и от него излизат осакатени хора. Те не знаят как се пише репортаж, как се пише дописка, защото не са научени. А като излязат от университета най-често отиват във вестник, който официално не се води на Пеевски, но пък всъщност е. И там се сблъскват с цензура, с понятието, познато в българските медии „за този не пишем лошо, защото ни е приятел“. Там се запознават с редактор, който иска да си избута „работния ден“ и вече е претръпнал, не му пука. Там се доосакатяват.  Тези ненаучени в университета млади хора, влизат директно в машината от зависимости и „приятелски услуги“ и така всъщност се изграждат хора, които са закърмени с изврата на професията.

Достигнала ли си това ниво на удовлетворение от това, което правиш?

Не знам, честно. Ама не знам дали трябва да се работи журналистика в България. Колкото до мен лично – харесвам екипа, с който работя, харесвам си медията.

Но генерално погледнато да работиш като журналист в България не е особено удовлетворително. Всичко е за отбиване на номера. Според мен един млад човек не бива да се занимава с журналистика в България. Няма да забравя Ясен Бояджиев, с когото сега работя в „Медиапул“, преди точно 10 години ми правеше интервю за работа в „Инфорадио“. Та, тогава той ми каза: „Ако искаш ела утре за първи работен ден. Но, ако ме питаш – не идвай, не ходи и другаде, млада си, моментално напусни държавата“.

Тогава не послушах Яшо. Но, ако сега трябва да дам съвет на някого на 20 години, ще му кажа това – бягай оттук.

Какво те мотивира да продължаваш?

На първо място ме мотивира това, че съм успяла да извоювам да казвам точно това, което мисля. Без да се съобразявам с това, че някой на някого е приятел. Тоест, че не работя в среда, в която някой ми се обажда да спирам текст, или се налага да  се автоцензурирам.

Това е щастие – да правиш нещата така, както ги разбираш.

Снимка: Велко Ангелов – Капитал
Интервю на Веселин Диманов

Ало, прокуратурата, чуваме ли се?

1397693370_119-20-01-cacarov

Хайде народе, всички дружно трябва да се изненадаме.

Трябва да се изненадаме, че прокуратурата отново няма да си свърши работата. Трябва да повярваме, че тези хора дори за малко постъпват честно и да си затворим очите. За пореден път.

Днес отново сме свидетели на бездействието на българския съд. Защо? 

Прокуратурата няма да проверява твърденията на бившия мажоритарен собственик на фалиралата КТБ Цветан Василев в интервю пред проекта „КТБ – какво се случи“ и „Капитал“ преди няколко дни.

Това заяви пред „Дневник“ говорителят на главния прокурор Румяна Арнаудова.

Тя уточни, че след като Софийската градска прокуратура се е запознала с изнесените от Василев данни е преценила, че няма основание да се самосезира и да започва проверка за истинността на информацията.

Ние ли се сбъркахме или от прокуратурата тотално откачиха?

Според тези хора твърденията на Василев като 

В България има два клана – на Пеевски и на премиера. Повечето банкери са помогнали за „пуча“ на КТБ, сделката за „Виваком“ е апотеоз на срама, а след 2009 г. в България има мафия на власт.

са нещо нормално и той просто казва нормални и най-вече маловажни неща за нашето общество.

Част от коментарите в социалните мрежи след интервюто бяха, че банкерът за първи път говори с конкретика. В интревюто той посочва конкретни фирми, имена и сделки. Такива директни изказвание е задължително да бъдат проверени дали са истина или някой си позволява да говори неща без да се притеснява за последствията.

В петък президентът Росен Плевнелиев също призова прокуратурата да провери дали Цветан Василев казва истината:

„Демократичната държава не се базира на силни лидери, а на силни институции. Ако България е демократична държава, сега е моментът и не българският държавен глава или българските политици да се упражняват по тази тема, или някои други удобно да мълчат, или някои други удобно да се захвърлят с този или онзи парцал. Прокуратурата да се захване, крайно време е, много време мина“, подчерта Плевнелиев.

Малко по-рано и бившият министър на провосъдието Христо Иванов коментира във „Фейсбук“, че е задължение на държавното обвинение да провери твърденията на банкера. „Не е необходимо да вярваме на Василев с цялата му окаляност. Най-сетне стигаме до нивото на проверими твърдения, направени от непосредствен участник и наблюдател с името му (а не изтекли през трети лица)„, коментира Иванов.

Дори Бъчварова изкоментира, че цялото интервю според нея е политическа атака и моментът за интервюто не е подбран случайно и то трябва да повлияе на резултатите от президентските избори. „Защо трябва да вярваме на този човек, след като той излъга толкова много българи?“, попита риторично Бъчварова.

Но и тя мълчи по темата с това, че неговите твърдения нма да се проверяват.

Защо?

Защо това така разбунило духовете интервю на Василев ще остане непроверено.

Някой го е страх, че ще излязат много истини или просто се бърза и това да е проедният случай убит от медийната къса памет.

Не знаем точно причината, но едно е ясно – Отново виждаме нагледно как българската прокуратура е подвластна, страхлива и не си върши работата. Виждаме как само у нас някой може да говори каквото си иска и неговите думи няма да се проверят от никого.

И после ще вървим и ще обикаляме света, за да обясняваме, че сме нормална държава. Не не сме.

Лошото е, че тази новина не ни и изненадва. Лошото е, че никой не е очаквал нещо различно от прокуратурарта.

Ало, прокуратурата, имаме ли връзка? Или се разпада всеки път, когато ви е удобно?