Етикет: Костов

Началото на Иван Костов – самочувствие без самоувереност

На 21 май 1997 година клетва в Народното събрание полага и правителството на ОДС, с премиер Иван Костов.

Кабинетът е изправен пред трудната задача да поднови забавените от правителството на БСП икономически и социални реформи в България. Костов е първият министър-председател след 1989 г., който остава на поста за пълен 4-годишен мандат. Правителството му стабилизира финансовата система, въвеждайки валутен борд, провежда мащабна, повсеместна приватизация и поставя началото на период на устойчив икономически растеж.

Правителството на Иван Костов, известно като второто правителство на ОДС, е правителство на Република България, назначено с Решение на 38 Народното събрание от 21 май 1997 г. Правителството управлява с мандата на на Обединените демократични сили (СДС, Демократическа партия, БЗНС-Народен съюз), а разпределението на министрите е в съотношение 12:2:1. Правителството управлява страната до 24 юли 2001 г. и е наследено от правителството на Симеон Сакскобургготски – 87-о правителство на България.

Правителството на Иван Костов е отговорно за масовата приватизация на българските предприятия. То е и първото след демократичните промени, което успява да изкара целия си мандат.

Във външната си политика правителството продължава линията към членство в Европейския съюз. През декември 1999 г. България получава покана да започне преговори за присъединяване, които стартират през февруари 2000 г. Правителството подава молба за членство в НАТО през същата година. През 1999 г., по време на войната в Косово, въпреки оглавените от БСП обществени протести, правителството решава да предостави въздушното пространство на България на авиацията на НАТО за удари срещу Съюзна република Югославия.

Същевременно кабинетът отказва на Русия въздушен коридор, за да дебаркира със свой контингент на летището в Прищина, и не допуска бежанци от конфликта в Косово да получат убежище в България.

По този повод публикуваме коментар на в. „Капитал“ от  26 май 1997 година, който е озаглавен – „Редакционен коментар – Началото на Костов – самочувствие без самоувереност“

Костов започна ударно – още първия ден, „подавайки“ оставката на Бистра Димитрова, той демонстрира, че няма да се колебае да консумира властта си.
Въпреки че и предшественикът му Жан Виденов имаше зад гърба си доста стабилно мнозинство, той упражняваше властта си потайно, по комсомолски – с ритуала на неперсонализираните решения и криене в сянката. В същото време при Костов ги няма отрицателната енергия и ината, който струеше от Виденов. Да уволниш шефа на правния отдел на Министерски съвет с кратката и ясна аргументация „той не е от нашия отбор“ е честно и по-важното – не издава комплекс за малоценност. Премиерите на мнозинствата досега имаха доста големи проблеми с комплексите си и поради това в действията им винаги имаше нещо незряло.

А за да упражняваш властта, трябва да имаш самочувствие. Разбира се, монетата има и обратната страна – да имаш такова самочувствие, че да не се съобразяваш с ничие мнение, философията на успеха може би се съдържа в това – лидерът на правителството да избяга от дребнотемието и да контролира изпълнението само на основните приоритети.

Когато имаш толкова много власт и си избран с по-голямо от квалифицираното мнозинство, имаш и голям проблем. Да не станеш диктатор или да не бъдеш обвинен, че си такъв – което е все едно и също. Затова декларираната честност от правителството е на практика единственото оръжие, с което то може да се защитава. Всеки кабинет започва с добри намерения и с розови обещания. Но ако и този не си изпълни обещанията, ще падне от най-високото.

А оттам най-много боли.

Източник: „Капитал“

Реклами

Управляват ли престъпници, няма никакво значение дали ще има валутен борд, или не

Валутният борд в България е въведен на 1 юли 1997 г., след края на тежката финансова и икономическа криза от 1996-1997 г. Той се прилага по силата на приетия на 10 юни 1997 г. Закон за БНБ.

Днес, 20 години по-късно, бившият министър-председател Иван Костов повдигна темата за излизането на България от валутния борд.

%d0%ba%d0%be%d1%81%d1%82%d0%be%d0%b2
Снимка: БГНЕС

“България трябва да излезе от валутния борд, независимо дали ще влезе в еврозоната или не”. Можете ли да кажете защо сега – 20 години след като България е част от валутния борд, вие правите подобно изказване?

Валутният борд е една система на регулиране на паричната емисия и на забрана да се извършват определени операции по банково кредитиране, почти всички от страна на Централната банка – това е валутният борд, казано с едно изречение.

Той не ни прави част от еврозоната.

Аз считам, че от валутния борд трябва да се влезе в еврозоната, но ако няма еврозона – ако еврозоната се затвори за България, и ако еврозоната започне да се разпада или се разпадне – България трябва да излезе от валутния борд, това е цялата ми теза.

Защото той лишава Българската централна банка от възможността да води политика, насочена към фигуриране на икономическия растеж и запазване, разбира се, на всички баланси и равновесия в икономиката на страната. Защото ние нямаме свободата да извършваме емисии над собствената си валута и Българска народна банка (БНБ) не може да влияе активно върху лихвения процент в страната. Тоест, тя не може да участва в процеса на макроикономическата динамика.

От тази гледна точка валутният борд не може да бъде за България нещо като “спасителен пояс” за безпомощността ѝ да изработва и взима решения. Защото преди 20 години валутният борд беше на хора с визия, които искаха България да напредне и да премине през едни много бурни времена, но днес той се превърна, образно казано, в оправдание на административни служители за собственото им безсилие, и на политиците за тяхната неспособност да работят за нарастване на благосъстоянието на хората.

Валутният борд възпира нарастването на благосъстоянието в България и давам пример с Румъния – през 2000 – 2001 г. имаме почти еднакъв брутен вътрешен продукт на човек от населението с Румъния. През 2015 г. в Румъния имаше с 43% по-висок брутен вътрешен продукт на човек от населението. А страните са с много близка история и възможности за развитие, което показва, че валутният борд е възпирал икономическото развитие на България.

Доста хора изразиха мнение след това ваше изказване, че подобен ход би могъл да има обратен ефект и БНБ да попадне в корупционни ръце.

И да няма, защо да допускаме, че непременно ще попадне БНБ в корупционни ръце – тя в момента е в чисти ръце, тя се управлява от хора, към които никой не може да отправи упрек за корупция.

Не може една страна да се управлява по презумпция, че ще я управляват престъпници – така не може да се мисли за положителни решения. Ако управляват престъпници, и валутен борд да има, тя пак ще се съсипва, и без валутен борд – също. Тоест, управлява ли се престъпно и зле, няма никакво значение валутен борд има ли, или няма. Пак казвам, той не е спасителен пояс. Защото България в момента е наблюдавана за макроикономически дисбаланси. Макроикономическите дисбаланси задължително се появяват при дълго функциониращ валутен борд. Това показва историята.

Една от тезите е, че ако има подобно развитие с нашия валутен борд, някои от банките в България биха могли да последват примера на Корпоративна търговска банка (КТБ), например Първа инвестиционна банка (ПИБ).

Не, напротив (смее се). Тези макроикономически дисбаланси, които Европейският съюз (ЕС) проверява в България, те до голяма степен какво са? Те са съмнения в качеството на активите на банките, и в способността им да издържат стрес тестовете. Оказа се, че това съмнение е неоснователно, поне при стрес тестовете, проведени миналата година. Имаше огромна атака срещу финансовите институции, пенсионни фондове, застрахователни дружества и прочие, както и срещу комисията за финансов надзор, че не си върши работата. Извършена беше проверка на активите – не се показа, че има токсични активи в тези дружества, а напротив – те са в добра кондиция. Но наблюдението продължава, казва последният доклад на Европейската комисия по този повод. Една от основните причини е огромната междуфирмена задлъжнялост, която вече едва ли може да бъде отречена при каквото и да е наблюдение. В този смисъл икономически дисбаланси от такова естество няма, да речем, в съседната Румъния, защото се води по-гъвкава парична политика от Централната банка и самата банкова система функционира по други правила.

Така че, в никакъв случай няма да е по-тежко за поддържането на макроикономическите баланси, по-скоро ще бъде много по-лесно да се поддържа.

Имаше доклади от БНБ за състоянието на ПИБ – можем ли да твърдим, че тя ще последва съдбата на КТБ?

Вижте, не влизайте в тези долнопробни атаки. Това е много долнопробна атака и не ви съветвам да се занимавате с това. Участвате в нещо, което не знаете кой го води, не знаете къде е насочено. Смисъл, знаете само къде е насочено, но не ви съветвам да се занимавате и да мултиплицирате такава теза.

Тя е абсолютно неоснователна. И неоснователността ѝ е доказана от прегледа на активите на ПИБ. Тази банка в продължение на повече от година се управлява от високоавторитетна западна корпорация, която е наложила толкова строги правила вътре и толкова строга дисциплина, която малко банки в Европа имат. И го направиха това, защото банката ползва помощ от страна на правителството с разрешение на Европейската комисия. ПИБ дълго време беше под много строг контрол и тя сама си е извършила операциите по преструктуриране, по оздравяване и т.н.

Много неграмотни и некомпетентни хора се опитват нещо да пишат, и да разкриват, и да коментират, и аз нямам никакво намерение да отговарям повече на такива въпроси, защото това означава да ги считам за легитимни. А точно този подход към нещата е абсолютно нелегитимен.

Как ще коментирате настоящите политически процеси в страната?

Аз не коментирам тия политически процеси. Никъде не съм коментирал, нямам намерение да коментирам тепърва. Това не е моя тема. Аз се занимавам с рисковете за сигурността на България, а риск за сигурността на България са макроикономическите дисбаланси, за които е наблюдавана страната. Риск е, че в последните години страната три пъти излиза в свръхдефицит. Риск е това, което се случи с КТБ. Търся причините как тези рискове да се намалят. Аз не се занимавам с политическите процеси.

Интервю на Веселин Диманов